Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260889 16.10.2020 година град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
седми юли две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16911 по описа на съда за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК ********* против Е.А.А., ЕГН **********,
с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответникът е
потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 23.06.2014 г. –
26.06.2019 г. имал задължения за предоставени услуги по доставка на питейна и
отвеждане на канална вода в общ размер
на 1166,37 лв. за собствен обект, находящ се в гр. П., ул. „К“ № . За
потребените количества били издадени фактури. При забава в плащанията, абонатът
дължал и законна лихва, възлизаща на 211,46 лева за периода 31.08.2014 г. –
31.05.2019 г. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител
с № …, а отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично
известни общи условия /ОУ/. Месечното количество изразходвана вода било
определяно по реда на чл. 23, ал.5 ОУ, т.к. водомерът в имота не отговарял на
изискванията на ЗИ.
Тъй като задълженията не били погасени,
ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 6844/31.07.2019 г. по ч.гр.д. № 12450/2019 г. на ПРС, I гр.с., връчена по
реда на чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, поради което в едномесечния срок по чл.
415 ГПК предявил настоящите установителни искове. Моли претенциите да бъдат
уважени в цялост. Претендират се разноските в настоящото и заповедното
производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
е подал отговор, чрез назначения особен представител. Оспорва исковете, като
заявява, че не са налице предпоставките за служебно начисляване на кол.
потребена вода, т.к. не е доказана неизправност на водомера. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.
235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 12450/2019 г. на ПРС,
I гр.с.вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта
за изпълнение. Тя е връчена редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, а
исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок
по чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
По иска
по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД:
Дружеството
– ищец следва да докаже твърденията си в исковата молба, в т.ч. - наличието на
валидно възникнало облигационно отношение с ответника /потребител с № …/, като установи вземането си на
претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и
изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество
и срок услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода за обект,
находящ се в гр. П, ул. „К“ № ., както и, че през процесния период, ответникът
е имал качеството потребител по смисъла на ЗРВКУ. Следва да докаже и
твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в
тази връзка суми. Предвид възражението за изтекла погасителна давност, да
установи и настъпването на обстоятелства, довели до спирането или прекъсването на
предвидената в закона погасителна давност.
Ответникът
следва да проведе насрещно доказване, както и да установи възраженията си в
отговора, а при доказване на горното от ищеца - да докаже, че е погасил
задълженията.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът
намира иска за
неоснователен, поради следните съображения:
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по
смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу
заплащане за територията на гр. Пловдив. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К
операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за
предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен
ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.
Съгласно
чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на В и К
услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния
случай отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от
одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба,
сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.
Според чл. 3 от Наредбата, потребители
на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или
право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл.
2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира
няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно
право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след
обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели.
За да възникне задължението за заплащане
на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има
качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - Пловдив. По
делото не са ангажирани доказателства за притежавано право на собственост,
строеж или ползване. От писмото на Община Пловдив, отдел МДТ, се установява, че
ответникът не е подавала декларация по чл. 14 ЗМДТ, вкл. за процесния имот. Няма
и данни изобщо да е ползвала имота, респ. услугите на ВиК в процесния период.
Следователно, още първата предпоставка на иска – качеството „потребител” е
недоказано. Изложеното е достатъчно за отхвърляне на исковете като
неоснователни и недоказани.
За пълнота – дори да не е направено
изрично възражение в ОИМ относно качеството на потребител
/собственик/ползвател/ на имота, това обстоятелство е част от фактическия
състав на вземанията, чието пълно и главно доказване се носи от
заинтересованата страна – ищец /в доклада не са дадени указания по чл. 146, ал.
2 ГПК, т.к. за доказване на този факт е ангажирано док. искане по чл. 192 ГПК,
което е уважено/. Липсата на оспорване не
е равнозначно на признание – в какъвто изричен
смисъл са и изявленията на особения представител по делото в последното
о.с.з. Доказателствената тежест за установяване качеството на потребител на
ответника е за ищеца, но данни и документи в тази насока не бяха ангажирани. В
тази насока – яснота и категоричност не дават и показанията на разпитания св. Е
/и/, дори напротив – той сочи, че на един и същ адрес – ул. „К“ №. се водят
както блок, така и няколко къщи зад него. Съседи давали информация за това
колкото души живеят в имота. Не дава информация за това да е констатирал лично
ответницата да е пребивавала в имота и да го е ползвала, нито да се е
подписвала в карнетите.
Не се установява – нито ответницата да притежава
право на собственост или ползване за конкретния имот, находящ се на процесния
адрес, нито коя къща обитава, нито дали действително и фактически е ползвала
същата с учредено вещно право, за да дължи плащане на процесните суми за
потребени услуги. Няма представено заявление до ВиК от нейна страна за
откриване на партида за имота. Не се доказва качеството й на „потребител“ за
исковия период като основен елемент от ФС на претенцията, като обсъждането по
същество на останалите предпоставки е безпредметно, т.к. не може да доведе до
различен резултат.
Предвид изложеното, предявеният главен
иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, ведно с искането за законна
лихва.
По иска по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр.
с чл. 86 ЗЗД:
Съдът не формира извод за наличие на
главен дълг, поради което искът за акцесорното вземане следва да се отхвърли.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане,
разноски се дължат на ответника, на основание чл. 78, ал.3 ГПК. Няма
доказателства за сторени такива, поради което не се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като
неоснователни предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести
септември” № 250 против Е.А.А., ЕГН **********, обективно съединени искове за
признаване за установена в отношенията между страните дължимостта на следните
суми: 1166,37 лева - главница, представляваща стойност на предоставени услуги
по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за периода 23.06.2014
г. – 26.06.2019 г. за обект, находящ се в гр. П., ул. „К.“ № .; 211,46 лева -
обезщетение за забава за периода 31.08.2014 г. – 31.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от постъпване на заявлението в съда – 29.07.2019 г. до окончателното
погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 6844/31.07.2019 г. по ч.гр.д. № 12450/2019 г. на
ПРС, I гр.с.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
МП