Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                     гр. Ихтиман, 09.06.2016 г.                

В ИМЕТО НА НАРОДА

              ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно заседание на  дванадесети май  през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ГЕРГАНА  ГЕОРГИЕВА

 

               при участието на секретаря Адрияна Х., като разгледа докладваното от съдия Георгиева гр. д. № 693/15 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, ал.2, вр. чл. 242 от КТ, вр. чл. 224 от КТ, вр. чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че е работил при ответника по трудово правоотношение по силата на трудов договор № ....г. на длъжност „о....” и с място на работа – Обект под охрана в гр. Д.... Твърди, че със заповед № ....г. на управителя на дружеството трудовото му правоотношение е било прекратено, считано от ....г. Твърди, че от момента на прекратяване на трудовото му правоотношение до този на депозиране на исковата молба не му е изплатено трудовото възнаграждение за месец април в размер на 360.00  лева и месец  май в размер на 160.00 лева, до датата на прекратяване на договора му, и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 126.00 лева. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 473,42 лева, представляваша дължимото му трудовото възнаграждение за месец април и май до датата на прекратяване на трудовото му правоотношение – ....г., както и неизплатеното му възнаграждение за неизползван платен годишен отпуск от 7 дни в размер на 126.00 лева, ведно със законната лихва върху сумите от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника. С него същият не оспорва, че ищецът е полагал труда си при него по силата на горецитирания договор, като по съществото на спора посочва, че искът е основателен са сумата в размер на 599,42 лв. Твърди, че няма вина за забавата в изплащането на възнаграждението, тъй като ответникът не се е явил в седалището на дружеството в С... да получи полагащото му се трудово възнаграждение, както и обезщетението за неизползван платен годишен отпуск. Излага подробно доводи за спецификата на дейност на дружеството, а именно о....на, което предпоставя обслужване на множество обекти в цялата страна. Посочва, че обектът в гр. Д... е винарна, където не е организиран офис, счетоводство и каса на дружеството, поради което в края на месеца, управителят или упълномощено от него лице на място изплаща възнагражденията, като при отсъствие на работник към датата на изплащане на възнаграждението, плащането се организира след неговото завръщане. По изложеното, било  обяснено на работниците с прекратени правоотношения, че могат да получат възнагражденията си след 25-то число на месец май за м. април, а след 25-то число на м. юни и това за м. май, както и обезщетението си неизползван платен годишен отпуск в касата на седалището на дружеството. Ищецът не бил се явил да получи възнаграждението си поради което неоснователно създал пречки за изплащането му. Не предоставил и банкова сметка, ***, а и не било налице, предвиденото в КТ съгласие за изплащане на възнаграждение по банков път. По изложеното ответникът счита, че не е изпаднал в забава, поради което не дължал лихва за забава. Тъй като не е станал причина за завеждане на настоящото дело, моли съда да се отхвърли и претенцията за разноски.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован не се явява, представлява се от адвокат А., който поддържа исковата молба.

Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание не се явява, не изпраща представител.

Съдът, след съвкупна преценка на доказателствения материал по делото, намира от фактическа и правна страна следното:

Между страните е сключен трудов договор № ....г, по силата на който ищецът е постъпил на работа при ответника на длъжност „о....” и с място на работа – Обект под охрана в гр. Д..., с основано трудово възнаграждение в размер на 310.00 лева. Съгласно чл. 3 от договора, същият е сключен като трудов договор за изпитване за срок от 6 месеца, като срока е уговорен в полза на работодателя, поради което съдът приема, че с изтичане на срока на изпитване, договорът се е трансформирал в безсрочен /постоянен/ на основание чл. 71, ал.2 от КТ. Гореизложеното формира извод, че между страните е налице валидно, трудово правоотношение. Съгласно чл. 5 от договора, служителят има право на 20 дни платен годишен отпуск, който отпуск следва да използва, след съгласуване с ръководителя на дружеството и след негово разрешение. От представената и приета по делото Заповед № ....г. се установява, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено в хипотезата на чл. 325, т.1 от КТ по взаимно съгласие между страните по молба на работника /служителя/. Заповедта е връчена на ....г.

По делото бе изслушана съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно заключението на вещото лице дължимите, неизплатени на ищеца трудови възнаграждения за месец април и месец май 2015г., както и размера на неизплатеното обезщетение на ищеца за неизползвания от него платен годишен отпуск от 7 дни, са общо в размер на 599,42 лева, съгласно разплащателните ведомости на дружеството за месец май и април 2015г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно изготвено, в съответствие с останалите доказателства по делото, поради което му дава вяра.

 По иска по чл. 128, ал.2 от КТ в тежест на ищеца е да докаже прекратяването на трудовото правоотношение; размера на полученото брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ прекратяването на трудовото правоотношение, през който е работил през всички работни дни съгласно чл.228 от КТ; че е полагала труд през процесните месеци; левовата му равностойност. 

Както вече бе посочено между страните е съществувало валидно трудово правоотношение. Видно от горепосочената заповед трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл.325, т.1 от КТ, считано от .... година /когато му е връчена Заповедта/. Ищецът е полагал труд през м. април и май до датата на прекратяване на трудовото му правоотношение, което обстоятелство се установява от изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, а и не се оспорва от ответника. Съгласно разпоредбата на чл.242 от КТ, положения труд по трудово правоотношение е възмезден. Предвид на това, съдът намира, че ответното дружество не е изпълнило едно от основните си задължения като работодател, предвидено в Глава шеста „Основни задължения на страните по трудовото правоотношение” от КТ, а именно да изплати на ищеца полагащите му се трудови възнаграждения за положеният от него труд. Видно от заключението на вещото лице, което съдът изцяло кредитира като добросъвестно изготвено и съобразно поставените задачи, както бе посочено по-горе, размера на неизплатените на ищцата заплати за исковия период е 473,42 лв. Предвид горните съображения, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.242, вр.чл.128, т.2 от КТ, е основателен и доказан в предявения с изменението, допуснато с определение на съда от 12.05.2016г. размер, поради което съдът следва да го уважи.

Ответната страна не ангажира доказателства, установяващи заплащането на трудово възнаграждение, върху която пада и доказателствената тежест за установяване на тези факти съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, тъй като в тежест на всяка страна е да докаже изгодните за себе си факти и обстоятелства по делото. Напротив с отговора на исковата молба заявява, че трудовите възнаграждения не са изплатени и се дължат на работника, като посочи и размера до който следва да се уважи иска. Предвид факта, че ответникът не доказа изпълнението на това свое задължение за заплащане на дължимите се трудови възнаграждения на ищеца, следва да бъде осъден да заплати дължимите суми, ведно със законната лихва, на която има право ищеца съгласно чл.86 от ЗЗД, считано от предявяване на иска на .... година до окончателното плащане на сумата.Следва да се посочи, че ищецът не претендира мораторна лихва, в която връзка са оспорванията на ответника, а претендира законна лихва от датата на депозиране на иска до окончателното изплащане на сумите, която лихва е законна последица от уважаването на иска с правно основание чл. 128, ал.2 от КТ. Само за яснота съдът следва да посочи, че като цяло изложенията в тази насока на ответника са правилни, доколкото заплащането на трудовото възнаграждение е търсимо, а не носимо задължение, но предвид, че в петитума на исковата молба, мораторна лихва не се претендира, безпредметно е по съществото на спора да се обсъжда въпроса, доколко е налице забава от страна на ответника и дали ищеца не е /или е/ оказал необходимото съдействие за изплащане на трудовото му възнаграждение и на обезщетението по чл. 224 от КТ.

По иска с правно основание чл. 224 от КТ.

Парично обезщетение по чл. 224 КТ се дължи за неизползван платен годишен отпуск /основен, удължен и допълнителен/. Компенсирането на платения годишен отпуск е допустимо само при прекратяване на трудовото правоотношение /чл. 178 КТ/, без значение  на какво основание се прекратява то. Обезщетението се изчислява по реда на чл. 177 КТ от полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ прекратяването на трудовия договор, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Съгласно експертното заключение по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза размера на обезщетението по чл. 224 е в размер на 126.00 лева, като съдът намира за основателен и този иск, тъй като ответникът не доказа положителният факт на плащането, който също следва да бъде уважен, както и законната лихва върху неговия размер от датата на депозиране на иска – ....г. до окончателното изплащане на сумата.  Установи се в производството, че обезщетението не е заплатено, което обстоятелство не се оспорва и от ответника, както и че към датата на депозиране на иска е изискуемо.

По изложеното и на основание чл. 78, ал.6 от КТ, както и съобразно изхода на спора, на ответника следва да бъдат възложени и разноските в производството, от които 100.00 лева за заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, както и 100.00 лева държавна такса върху размера на предявените искове по чл. 128, ал.2 от КТ и чл. 224 от КТ, както и 70.00 лева държавната такса за вещо лице. Съдът намира за неоснователно, релевираното възражение, че не следва да му се възлагат разноски в производството, тъй като нямал вина за завеждане на делото, тъй като дори и да се приеме, че не е изпаднал в забава, то това не го освобождава от задължението му да заплати дължимото на ищеца възнаграждение и обезщетение по чл. 224 от КТ. Още повече, че както бе посочено по-горе мораторна лихва не се претендира от ищеца, и разноски на се начисляват върху такъв иск. Разноски се присъждат на ищеца на основание чл. 78, ал.2 от ГПК, когато ответникът не е дал повод за завеждане на иска и когато го признае, като двете предпоставки следва да са налице кумулативно. Следва да се отбележи, че ответникът не е признал иска. Дори и с отговора на исковата молба, да не оспорва иска по размер и основание, не е направил изрично воляизявление за признание на иска. Последното се потвърждава и от молба на ответника от 16 и 17.12.2015г. С последната ответникът изявява готовност да заплати суми по двата предявени иска до размера, посочен в отговора на исковата молба. За целта съдът не веднъж отложи за спогодба делото, ищецът предостави банкова сметка, ***, за което са налице доказателства /л.25 по делото/, но ответникът така  и не престира претендираните суми. По изложеното съдът намира, че разноските в производството следва да бъдат възложени на ответника. Същевременно съдът констатира, че по делото са налице доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца само в размер на 100.00 лева, съгласно представения договор за правна защита и съдействие. Няма доказателства за платено възнаграждение и по банков път до размера, посочен в представения списък с разноски. По изложеното на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100.00 лева.

Водим от горното, съдът:

РЕШИ:

ОСЪЖДА „И..С.” ЕООД с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: град С..., ул. „Д...” № ……….., представлявано от В.... Ц.... М...., ДА ЗАПЛАТИ на К.Х.Д., с ЕГН **********, сумата от 473,42 лв. /четиристотин седемдесет и три лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща дължими и неизплатени трудови възнаграждения за месец април и месец май 2015г. до датата на прекратяване на трудовото му правоотношение -  ....г., ведно със законната лихва, считано от .... година до окончателното изплащане на вземането. 

ОСЪЖДА „И..С.” ЕООД с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: град С..., ул. „Д...” № ………., представлявано от В.... Ц.... М...., ДА ЗАПЛАТИ на К.Х.Д., с ЕГН **********, сумата от 126 лева /сто двадесет и шест/ лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 7 дни за 2015г., ведно със законната лихва, считано от .... година до окончателното изплащане на вземането. 

ОСЪЖДА „И..С.” ЕООД с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: град С..., ул. „Д...” № ………., представлявано от В.... Ц.... М...., ДА ЗАПЛАТИ на К.Х.Д., с ЕГН **********, сумата от 100,00 лв. /сто/ лева, представляваща заплатено от него възнаграждение за адвокат в производството. 

ОСЪЖДА „И..С.” ЕООД с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: град С..., ул. „Д...” № 116, ет.1, ап.1, представлявано от В.... Ц.... М...., ДА ЗАПЛАТИ в полза бюджета на съдебната власт, по сметка на Ихтимански районен съд, сумата от 170,00 лв. /сто и седемдесет/ лева, от които по 50.00 лева държавна такса върху размера на предявените от ищеца искове с правно основание чл. 128, ал.2 от КТ и чл. 224 от КТ, както и 70.00 лева, разноски за изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                                                                                                     /Гергана Георгиева/