Р Е Ш Е Н И Е
№ 70
гр. Габрово, 29.07.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР.
ГАБРОВО в открито съдебно заседание от четиринадесети юли, две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ
КИРОВА-ТОДОРОВА
секретар: Радина Церовска, като
разгледа материалите по адм. дело № 70 по описа за 2022 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото адм.
дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен
съд Габрово /ГАС/ жалба с вх. № СДА-01-704 от 20.04.2022 г., подадена от С.Й.В.,***,
ЕГН: **********, подадена чрез адв. Г.Н. ***, против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № РД-14-1777 от 19.04.2022 г., на началник Областен
отдел „Автомобилна администрация /ООАА/ - Габрово, при Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ /РДАА/ - Плевен, с искане за нейната отмяна.
Заповедта е връчена на
жалбоподателя на 19.04.2022 г., видно от съдържанието на приложената към нея
разписка. Жалбата е подадена на следващия ден и се явява подадена в законния
срок.
Що се отнася до наличието на
правен интерес, то съдът намира, че такъв е налице у С.В. единствено досежно т.
2 от същата, касаеща отнемането на негово СУМПС
на същото лице, но по отношение на мярката по пункт № 1 заинтересовано
лице се явява собственикът на автомобила, а същият не е подал жалба. До края на
съдебните прения В. не е доказал наличието на собствен правен интерес от
оспорването на заповедта по отношение на пункт № 1 - спиране от движение на МПС ******и отнемане
свидетелството за регистрация на същия автомобил – собственост на друго лице –
„******“ ЕООД, поради което и на основание чл. 159, т. 4 от АПК в тази част
жалбата му следва да се остави без разглеждане и производството да се прекрати.
Мотивите, съдържащи се в
процесния ИАА, са следните: На 19.04.2022 г., около 10.30 ч., на посочен пътен
участък, водачът С.Й.В. с посочения лек автомобил извършва превоз на пътници
срещу заплащане. Посочени са имената им, като двама от тях са дали обяснения,
че са заплатили сумата от 5.00 лв. на водача за всеки от тях да ги превози по
указан маршрут – разклон за кв. Цинга, а трети пътник посочва, че водачът е на
разположение да извършва превоз на пътници срещу заплащане и отговаря на
посочения телефонен номер за това. В тази връзка следва да се счита, че В. извършва
превоз на пътници срещу заплащане с МПС, което не е включено в списъка към
удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници,
което е установено след направена справка в ИС на ИА „АА“. За нарушението на
водача е съставен и АУАН.
В депозираната пред съда жалба В.
сочи, че описаната в ИАА фактическа обстановка е неправилно отразена и е
недоказана. Налице са съществени процесуални нарушения при издаването му: Административният
орган е цитирал съставен по повод соченото нарушение АУАН, но в процесния ИАА е
описал фактическата обстановка не в нейната пълнота и цялост, което води до
неясно описание и мотивировка на същия акт. По този начин е налице пречка за
установяване волята на неговия автор, както и за жалбоподателя да организира
своята защита. Нарушен е и принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, като е
наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - прекратяване на
регистрацията за една година, а е законово предвидено спиране от движение до 10
месеца, като в случая ПАМ е близка до максималния срок.
В проведено по делото открито
съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. Н., които поддържат
депозираната жалба.
За ответната страна се явява началникът
на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Габрово – А.П., който оспорва
жалбата.
Съдът направи проверка както за
наведените в жалбата доводи за отмяна на процесния ИАА, така и за наличието на
всички основания по чл. 146, във вр. с чл. 168, ал. 1 от АПК, като за наличието
на основания за нищожност на процесния ИАА той следи служебно.
От фактическа и правна страна се
установява следното:
Процесната Заповед е наложена от
началник ОО „АА“ – Габрово към РД „АА“ – Плевен, А.П.П.. Съгласно приложимата
норма на чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или
упълномощени от него длъжностни лица. В случая е наложена ПАМ по чл.
106а, ал. 1, т. 1, б. „б“, предл. първо и ал. 2, т. 1 и чл. 106а, ал. 1, т. 4,
б. „б“ от този нормативен акт. В тази връзка със Заповед № РД-01-553 от
23.11.2021 г. на изп. директор на ИА „АА“ и на това нормативно основание са
оправомощени определени длъжностни лица, които могат да налагат мерките по чл. 106 и чл. 106аот ЗАвтП,
като в т.7 от тази заповед са посочени началниците на областни отдели „АА“ при
РД „АА“, какъвто се явява авторът на процесния ИАА. С оглед така изложеното
съдът намира, че процесната Заповед е издадена от компетентен орган при
реализиране на предоставените му по силата на закона правомощия.
Настоящият съдебен състав счита,
че описанието на мотивите, поради които се налага процесната ПАМ, са ясно и
изчерпателно изложени в ИАА. От съдържанието му става ясно по каква причина е
наложена процесната мярка – на точно отразени дата, място и час жалбоподателят,
като водач на посочено в акта МПС, е осъществявал таксиметров превоз на
посочените физически лица срещу заплащане, без управляваният от него автомобил
да е включен в списъка за регистрация за извършването на таксиметров превоз на
пътници. В приложения по делото АУАН, съставен на В. по същия повод, описанието
на нарушението не се отличава съществено от това, съдържащо се в ИАА и не може
да доведе до заблуждение в извършването на какво по вид деяние е обвинено
лицето и по каква причина от него ще се търси административнонаказателна
отговорност, респективно – му се налага ПАМ.
Съгласно цитираните норми на чл.
106а, ал. 1, т. 1, б. „б“, предл. първо и ал. 2, т. 1 и чл. 106а, ал. 1, т. 4,
б. „б“ от ЗАвтП за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки: временно спиране от движение на
моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12
месеца, което не е
включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров
превоз на пътници. Тази ПАМ не касае жалбоподателят, който не е собственик на процесното МПС
и, както бе изложено вече по-горе, той няма правен интерес от обжалването й, с
оглед на което жалбата в тази й част се оставя без разглеждане. Заповедта не
предвижда оставяне на автомобила на наказателен паркинг, за което водачът
следва да заплати определена такса. В последствие и след изрично поискване от
съда по делото е представен договор за наем на автомобил, сключен между неговия
собственик и жалбоподателя, но същият няма нотариално заверена дата или подпис
и като частен диспозитивен документ не установява по безспорен начин датата на
сключване, която няма характеристиката на достоверна такава именно поради вида
на документа като частен. Освен това дори и в качеството си на наемател, В. не
може да оспорва процесната Заповед по отношение т.1 от нея, т.к. спирането от
движение на МПС чрез сваляне и отнемане на табела касае собственика или лице с
вещно право върху автомобила, каквото наемателят не се явява. Правата,
които наемателят има по
ползването на автомобила, са породени от сключения договор за наем и не му
дават законовата възможност да защитава чужди права - правото на собственика и
адресата на свидетелството за регистрация да защити по съдебен ред спирането от
движение на МПС и отнемането на свидетелството за регистрация. „Обстоятелството,
че с една заповед са наложени две принудителни административни мярки с различни
адресати не дава възможност на единия адресат да обжалва и двете мярки,
независимо, че са налице общи обстоятелства за налагане на двете принудителни
административни мерки.“ - Определение № 10449 от 14.10.2021 г. на ВАС по адм. д.
№ 10083/2021 г., VII о.
По отношение на ПАМ, наложена с
т.2 от процесната Заповед, като нормативно основание за нея е посочена
разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т.4, б. „б“ и ал. 2, т. 3 от ЗАвтП, според
които правила за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки - временно отнемане на свидетелството
за управление на моторно превозно средство на водач, който извършва обществен
превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено
удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в
списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на
пътници – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. Налагането
на принудителните административни мерки по ал. 1 се осъществява от органите по
контрол чрез отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство и контролния талон
към него - в случаите по ал. 1, т. 4 и 5. В случая мярката е наложена за
такова по вид деяние, а като времетраене за прилагането й в Заповедта е
записано, че се налага „до отстраняване на нарушението, но за не повече от 10
месеца“ – т.е. с два месеца по-малко от предвиденото в закона. В случая не
става въпрос за налагане на санкция, за да се прилагат нормите на ЗАНН. На
лицето е наложена мярка в по-благоприятен за него срок от максимално
допустимия.
По делото не е спорно, че
действително на посочени дата, място и час в автомобила на фирма „******“ ЕООД,
******, със зелен цвят, именно жалбоподателят като водач на същия, е извършил
превоз на пътници – М.Г. и Й.Б. и че този автомобил не е регистриран като такъв
за извършване превоз на пътници, за което е представено извлечение от извършена
справка. В дадени пред служител на ОД на МВР Габрово обяснения М.Г. заявява, че
се бил уговорил с жалбоподателя, че при нужда от превоз може да го ползва „като
такси“ и той му се обаждал на мобилен телефон ******. На въпросната дата му се
обадил към 9.30 часа да го закара, заедно с жена му до дома им, за което му
заплатили 5.00 лв., което не е било еднократно и за платените от него суми за
превоза никога не му е била издавана касова бележка.
Й.Б., съжителстваща с Г., в
писмени обяснения, изготвени от последния, но подписани от нея, т.к. е неграмотна,
което заявява и в съдебно заседание, също сочи, че на процесната дата се
обадили по телефона на жалбоподателя, т.к. с него се били разбрали, че когато
имали нужда от превоз срещу заплащане, можели
да го потърсят и до дома им от центъра на гр. Дряново той им вземал 5.00
лв., като в обяснението е отразено, че това е продиктувано от Б. лично,
записано е вярно и затова тя полага подписа си.
По делото е приложено и писменото
обяснение на Т.Ч., която е посочила, че на процесната дата била настанена в
хотел „Кентавър“ в гр. Дряново и т.к. й бил нужен превоз, потърсила в интернет
и по групите за превоз номер на такси Открила телефонен номер ******, обадила
се на този телефон и пред хотела й дошла зелена кола– Тойота, с номер ******. Пътуване
не се е осъществило поради идването на място на служители от полицията,
съгласно обяснението на самия В..
В писмените си обяснения В. заявява,
че случайно видял лицата, дали обяснения и посочени по-горе, в центъра на гр.
Дряново и тъй като валяло дъжд те му метнали и М. помолил да ги закара до дома
им в кв. Цинга, близо до града, като за тази услуга В. не им е искал заплащане.
След това той отишъл пред хотела в гр. Дряново, където „една негова позната“ седнала при него в автомобила.
Тогава дошла полицията и му поискала документи за проверка. Дадените от В.
обяснения се различават от версията му, развита в последствие пред съда и от
снетите от свидетелите Г. и Б. обяснения по отношение на мястото, на което била
извършена проверката и поотношение на друга информация, съществена за спора. От
техните показания и показанията на свидетеля Г. се установява, че проверяващите
от ОД на МВР служители, заедно с такива от служители на АА, имали сигнал за
извършване на дейност таксиметров превоз на пътници от посочени в сигнала
автомобили, които не били регистрирани като таксиметрови. Един от тях бил
именно процесният зелен автомобил – Тойота, собственост на търговското
дружество, което осъществява по занятие таксиметров превоз на пътници. В
центъра на града забелязали един от посочените в сигнала автомобили, а именно –
управлявания от В., последвали го със служебния си автомобил. В. спрял извън
града и оставил две лица – мъж и жена, на една отбивка от пътя без табела.
Тогава Г. повикал колегите си от АА и поканил устно двете лица да се явят в управлението
в РУ Дряново. След това колегата му Димитров последвал със служебния си
автомобил колата на жалбоподателя, а в нея били свидетелят Г., тези две лица и
служителят от АА.
В. в последствие сам обяснява в
о.с.з. от 14.07.2022 г., че другата жена, която се качила в колата му от
хотела, „не я познавал“, тя дошла и седнала в автомобила му. Съдът не приема за
достоверни писмените обяснения на жалбоподателя, т.к. те се различават от
дадените след това лично в съдебно заседание. В първите сочи, че в колата от
хотела до него седнала една негова „позната“, а в съдебно заседание – че отишъл
до хотела и в колата му седнала жена, която той не познавал. Ако тя не е чакала
такси, предварително заявено на телефона на дружеството – собственик на
автомобила, предоставило същия на В., той не би следвало да отиде до хотела и
точно в колата му да се качи случайно непозната жена, очакваща този автомобил. Не
звучи логично обяснението му, дадено по делото в хода на устните прения – няма
причина чужда жена да седне в автомобила му, който спира пред хотела. Съдът не
кредитира в тази връзка показанията на сина на жалбоподателя, че той чакал баща
си да го закара на работа във Велико Търново, т.к. от една страна е налице това
противоречие между обясненията на самия В. дадени в писмена форма и дадени в
устна форма пред съда, а от друга следва да се има предвид близката родствена
връзка на този свидетел със страната по делото. Автомобилът е собственост на
фирма „******“ ЕООД, за което поделото е приложен талон на автомобила. На същата
фирма е регистриран телефонен номер ******, видно от приложената фактура на
Йеттел, на който телефон се е обадила клиентката Т.Ч.за повикване на такси,
видно от дадените от нея обяснения. Тази фирма притежава и Удостоверение за
регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници № 13313 от
14.12.2020 г. /л.67/, както и Разрешение № 2 от 1.01.2021 г. за извършване на
такава дейност на територията на Община Дряново, но не е регистрирала за тези
цели процесният автомобил, видно от направената и приложена по делото справка. Логично
е да се приеме, че В. е ползвал автомобила и е извършвал с него таксиметрова
дейност за сметка на тази фирма – собственик на процесния автомобил, или за
своя сметка. Това съответства и на дадените писмени обяснения от другите две
лица в РУ- Дряново.
В съдебно заседание същите две
лица вече променят версията си, дадена преди това в писмените обяснения, като
заявяват, че никога не са плащали на В. за превоза, който той им предоставял не веднъж. Жалбоподателят ги е возил до
дома им като услуга, т.к. били познати с него. Свидетелят Г. заявява, че при
снемането на обясненията когато завели двамата пътници в РУ Дряново за тази цел,
никой не ги е заплашвал, не ги е карал да пишат неверни обяснения и не им е
диктувал какво да пишат. При даването на тези обяснения в стаята освен двете
лица били и колегата на свидетеля – С.Д., както и служители от АА и не е имало
момент, в която някой от тези служители да е останал насаме с Г. и Б.. И двете
обяснения писал Г., т.к. жената заявила, че е неграмотна и не може да пише.
След като написал обяснението на Б., Г. го прочел на глас и тя поставила
отбелязване на листа саморъчно. Съдът кредитира показанията на свидетеля Г.,
т.к. той е незаинтересовано от изхода на спора лице и няма никакви отношения
със страните по него. Същите са логични, последователни, ясни, точни и в
съответствие със събраните писмени обяснения, приложени към административната
преписка.
От показанията на свидетеля
Ганемир В., син на жалбоподателя, става ясно, че баща му няма собствен
автомобил, ползва чужд такъв, но свидетелят не е очевидец на относимите по
делото факти и показанията му в тази връзка не внасят яснота по спорните факти.
Съдът вече се мотивира по-горе относно причината, поради която не дава вяра на
показанията му, свързани с причината жалбоподателят да отиде с автомобила на
таксиметровата фирма пред хотела и в този автомобил да се качи жена, поръчала
преди това такси на телефонния номер на същата тази фирма.
Съдът не приема за достоверни
свидетелските показания, дадени пред съда от Г. и Б., т.к. те противоречат на
вече дадените от тях в управлението на МВР – Дряново писмени обяснения, които
са ясни, точни, непротиворечиви и съответстват на показанията на свидетеля Г.,
както и на дадените писмени обяснения от Т.Ч., дадени веднага след направената
проверка, преди те да имат възможността да се видят с В. и евентуално да
уговорят версиите си, както и не на последно място тези обяснения съответстват
на нормалната житейска логика. Логично е при положение, че В. е карал
многократно тези лица до жилището им, което се намира извън града, да не прави
това безвъзмездно, особено като се има предвид, че не е работещ и че трябва да
плаща наем за автомобила, както сам твърди, предоставяйки наемния договор по
делото. Въз основа на така изложеното съдът намира, че от фактическа страна е
установено извършването на посоченото в АУАН и процесния ИАА нарушение –
управление от страна на жалбоподателя на автомобил, нерегистриран за извършване
на таксиметрова дейност, като с него е извършвал таксиметров превоз на пътници.
По тази причина съдът намира, че с издаването на процесната Заповед не са
допуснати нарушения на материалния закон и съществено нарушение на
процесуалните правила.
Правният резултат, който законът
цели с прилагането на принудителните административни мерки по чл. 106а, ал. 1 ЗАвтП, е
преустановяване на административни нарушения, извършвани при превоз на пътници
и товари. В процесната заповед органът е възпроизвел частично текста на
разпоредбата чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "в" ЗАвтП, която
предвижда, че мярката се прилага до отстраняване на нарушението, но за не
повече от 12 месеца, като е намалил този максимален срок до 10 месеца.
Отстраняване на констатираното от административния орган нарушение означава
извършване на правни действия по включване на автомобила в списъка
към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници,
като е установено не само наличие на намерение на собственика да осъществява
такава дейност, а и осъществяване реално на същата от това дружество като
търговец, регистриран и осъществяващ именно такава търговска дейност. Съдът намира, че не е налице противоречие с принципа на съразмерност и
по-конкретно с разпоредбата
на чл. 6, ал. 2 АПК, която предвижда, че
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава. Една от
целите на закона е да се осигури безопасност на автомобилните превози, като в случая съдът намира, че това е реализирано в съответствие със
закона. От съдържанието на ИАА става ясно, че В. е осъществявал такава дейност
нееднократно, което се потвърждава от писмените обяснения на Г. и Б., както и
от намерението му да реализира такава дейност и по отношение на клиентката Ч.и
в случая не става въпрос за еднократен случаен акт. Дейността се извършва
очевидно редовно и по занятие и за това е бил подаден сигнал в ОД на МВР, както
сочи свидетелят Г., с автомобил на фирма, реализираща именно такава дейност,
като освен че в случая резултат от тази дейност е несигурност на пътя и на
клиентите, както и укриване на приходи от дейността, което води до незаплащане
на дължими данъци и осигуровки, с което се накърнява съществено и обществения и
държавен интерес. У жалбоподателя е налице пълна липса на критично отношение
към извършеното, което предполага, че при неприлагане на мярката или при
прилагането й за кратък срок е налице обективна и голяма възможност той да
реализира отново противоправно поведение от този вид.
С оглед така изложеното съдът
намира, че процесната Заповед се явява издадена в съответствие с материалния
закон и неговите принципи и без съществено противоречие с процесуалните
правила, поради което подадената против нея жалба следва да се остави без
уважение.
Воден от горното и на основание чл.
172, ал. 2, предл. последно, във вр. с ал. 1 от АПК,
Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО по жалба с
вх. № СДА-01-704 от 20.04.2022 г., подадена от С.Й.В.,***, ЕГН: **********, на
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1777 от 19.04.2022 г., издадена от началник Областен
отдел „Автомобилна администрация“ – Габрово при РД „АА“ - Плевен, с която на
основание чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“
и ал. 2, т. 3 от Закона за автомобилните превози е наложена принудителна
административна мярка на жалбоподателя – временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС на водача до отстраняване на нарушението, но за не повече от
10 месеца, като неоснователно.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като
недопустима същата жалба в частта й, подадена против пункт № 1 от същата
Заповед, в която на основание чл.106а, ал. , т. 1, б. „б“ и ал. 2, т. 1 от
Закона за автомобилните превози се спира от движение за 10 месеца чрез сваляне
и отнемане на табела с регистрационен номер ******и отнемане на свидетелството
за регистрация № ******на лек автомобил Тойота Приус с рег. № ******, категория
М1, собственост на „******“ ЕООД до отстраняване на нарушението, но за не
повече от 10 месеца.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването чрез Административен съд
Габрово до Върховен административен съд.
В частта, в която жалбата е оставена без
разглеждане жалбата, същото е с характера на определение и в тази част то
подлежи на обжалване с частна жалба, подадена в 7-дневен срок от съобщаването,
чрез Административен съд Габрово до Върховен административен съд.
Препис от настоящия съдебен акт да се изпрати на
страните, в едно със съобщенията.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА/