№ 3357
гр. София, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Мария Стойкова Въззивно гражданско дело №
20221100501099 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение от 23.08.2021 г., постановено по гр.д. № 38455/2020 г. по описа на СРС, 45
състав, С.о. е осъдена да заплати на В. Х. Х. по искове с правно основание чл. 49 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД следните суми: сумата от 4896,77 лв., представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди на лек автомобил „Мерцедес Вито 220 ЦДИ“, с рег. № ****
СН, вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 17.01.2019 г. в гр. София,
ведно със законната лихва, считано от 19.08.2020 г. до окончателното й изплащане; сумата
от 788,92 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
18.01.2019 г. до 18.08.2020 г.; сумата от 112 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди – заплатени разходи за установяване уврежданията на автомобила,
ведно със законната лихва, считано от 19.08.2020 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 13,75 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва за периода
от 05.06.2019 г. до 18.08.2020 г.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от С.о., в
която се излагат доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на
първоинстанционното решение. Изложени са твърдения, че съставът на СРС е допуснал
множество процесуални нарушения, свързани с допускането и събирането на писмени
доказателства, както и във връзка с изслушването на заключенията на съдебно-техническите
експертизи – основна и допълнителна такава. Според жалбоподателя заключенията не
следва да бъдат кредитирани, доколкото същите са базирани само на представените от
ищеца писмени доказателства, като част от тях (тези представени с молбата от 13.05.2021 г.)
не са били приети от съда като писмени доказателства по делото, както и поради
обстоятелството, че допълнителната експертизата е изготвена преди произнасяне на съда по
молбата на С.о. с искане същата да присъства по време на огледа на процесния автомобил.
Поддържа, че по делото не е доказан по безспорен начин механизма на процесното ПТП,
наличието на необезопасена шахта на пътното платно, както и причинно-следствената
връзка между процесното ПТП и описаните в исковата молба имуществени вреди. Оспорва
да е налице „утаителна шахта“ на посоченото от ищеца място. Отделно от това, счита, че не
1
е процесуално легитимиран да отговаря по предявените искове, доколкото утаителната
шахта била собственост на „Софийска вода“ АД. Оспорва размера на определеното от
първата инстанция обезщетение за имуществени вреди. Твърди, че не е получил покана от
ищеца за заплащане на процесното обезщетение, поради което счита иска по чл. 86, ал. 1
ЗЗД за неоснователен. Моли съда да отмени първоинстанционното решение и да постанови
друго, с което да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на разноски за
двете инстанции, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в
първоинстанционното производство В. Х. Х., чрез адв. З., с който същата се оспорва като
неоснователна по подробно изложени съображения. Въззиваемият счита, че
първоинстанционното решение е правилно и обосновано, като съдът не е допуснал
твърдените от въззивника процесуални нарушение. Доказано било по делото въз основа на
събраните писмени и гласни доказателства, че произшествието било настъпило при
преминаване на процесния автомобил през шахта на пътното платно, при което капакът на
същата се повдигнал и причинил описаните в исковата молба щети. Видно било от
заключението на вещото лице по съдебната автотехническа експертиза, че всички
увреждания по лекия автомобил се намирали в пряка-причинно-следствена връзка с
механизма на събитието, а стойността за възстановяване на повредите възлизала на 4896,77
лв., както правилно е определил и първоинстанционния съд. Моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение и присъждане на разноски за въззивната инстанция.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззвината жалба доводи за пороци на атакувания съдебен
акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. По същество същото е правилно и следва да бъде потвърдено, като във връзка с
доводите на въззивника, съдържащи се в сезиращата настоящата инстанция въззивна жалба,
съдът намира следното:
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за
чужди противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционно-
обезпечителен характер. Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, които е възложил на
друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа.
Ангажирането на отговорността по чл. 49 ЗЗД е обусловено от установяването на
следните кумулативни предпоставки: виновно противоправно поведение на служители на
ответника, или на лица, на които е възложил извършването на определена работа и
причинени при или по повод изпълнението на възложената работа вреди в правната сфера
на трето лице, наличието на причинна връзка между поведението на виновните лица и
причинените вреди. За уважаването на претенцията не е необходимо установяване на
конкретните служители, виновното поведение на които е станало причина за
противоправния резултат, а вредите се считат за причинени при изпълнение на възложената
работа, не само когато са в резултат на действия, но и когато настъпят в резултат на
бездействие на лицето, на което е възложена съответната работа. За възложителите
бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се изразява в
неизпълнение на задълженията, които произтичат от закона, от техническите и други
правила и от характера на възложената работа - в този смисъл Постановление 9/1966 г. на
ВС.
Разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата (ЗП) регламентира собствеността
върху общинските пътища, като за титуляр на правото на собственост върху същите е
определена Общината. На основание чл. 31 и от Закона за пътищата изграждането, ремонтът
и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините. Съгласно
разпоредбата на чл. 3 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни
с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират движението
2
по тях, така че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на
околната среда. На основание § 7, т. 7 от ПЗР на ЗМСМА общината е собственик на
мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на канализационната система,
които обслужват територията на съответната община. Шахтите, макар и част от
канализационния колектор, представляват конструктивен елемент, част от пътната
инфраструктура, доколкото по своето предназначение служат за отвеждане на дъждовни и
отпадъчни води с цел използване и експлоатация на изградената пътна мрежа. В този
смисъл шахтите попадат в обхвата на пътя и се явяват пътна принадлежност - чл. 5, ал. 1, т.
2 вр. пар. 1, т. 3 и пар. 1, т. 4 от ДР на ЗП. Съгласно чл. 167, ал. 1 от ЗДвП, лицата, които
стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, като сигнализират незабавно
препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Според § 1, т. 19 от
ППЗДвП, „Препятствие на пътя“ е нарушаване целостта на пътното покритие, както и
предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за
движението. В случая, установената шахта на пътното платно представлява именно
препятствие по смисъла на посочената разпоредба, която е създавала опасност за
движението. В този смисъл именно С.о. носи отговорност за вреди, произтекли от пътен
участък, поддръжката на който е вменена като задължение по закон на общината, т.е тя е
пасивно легитимирана да отговаря по предявени иск с правно основание чл. 49 ЗЗД.
От представен по делото Протокол за ПТП № 1742559 от 17.01.2019 г., се установява,
че на 17.01.2019 г. лек автомобил „Мерцедес“, модел „Вито 220 ЦДИ“, рег. № СА **** СН,
управлявано от С.Ц. Х.а, е претърпяло пътнотранспортно произшествие при движение в гр.
София, посока от ул. „Света Петка Търновска“ към ул. „Възрожденска“, като на
кръстовището с ул. „Иван Кулин“ е попаднал в необезопасена шахта на пътното платно.
Местопроизшествието е посетено от служител на КАТ, видно от удостоверяването в
протокола и е съставен протокол за ПТП. Последният, на основание чл. 179 ГПК обвързва
съда да приеме, че на конкретната дата и час на мястото на произшествието се е намирал
описания в протокола лек автомобил, с описаните видими щети, както и че на пътното
платно се е намирала необезопасена шахта. Част от протокола съставлява схема на ПТП, в
която е отразено наличието на необезопасена шахта на пътното платно.
Отразените в протокола обстоятелства се потвърждават и от констатациите на вещото
лице в приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза, която настоящият състав
след преценка по реда на чл. 202 ГПК кредитира изцяло като обективно и компетентно
изготвена. От същата се установява, че по време на движение лек автомобил „Мерцедес“,
модел „Вито 220 ЦДИ“, рег. № СА **** СН преминал през шахта на платното за движение,
капакът на шахтата се повдигнал и реализирал произшествие с материални щети. Вещото
лице е посочило, че от техническа гледна точка нанесените щети по процесното МПС е
възможно да бъдат получени и са вследствие на процесното ПТП.
При поясняване на заключението на вещото лице по реда на чл. 200 ГПК, експертът е
разяснил, че при движение дори с 10 км/ч и при повдигане на капака на шахтата е възможно
да се получат описаните в експертизата увреждания по автомобила.
На следващо място механизмът на ПТП се установява и от показанията на
разпитаната пред първоинстанционния съд свидетел С.Ц. Х.а – водач на процесния
автомобил, които въззивния състав кредитира като обективни, последователни, подробни и
кореспондиращи с останалия доказателствен материал. Свидетелката излага пред съда, че
се движела по ул. „Вера Игнатиева“ в посока ул. „Възрожденска“ като минавайки през
средата на Т-образното кръстовище, се чул силен шум. Автомобилът бил в движение,
поради което със съпруга й го изместили на паркинга наблизо, и установили, че на
автомобила е нанесена щета. Веднага сигнализирали на КАТ. Докато чакали идването на
полицейски служител се върнали до кръстовището и установили, че автомобилът им е
преминал през шахта. Свидетелства, че асфалтът около шахтата бил нарушен, а като
стъпила върху шахтата, целият й капак се повдигнал. Свидетелката заявява, че е
управлявала автомобила с не повече от 10 км/ч, тъй като там се намирали две училища и две
детски градини.
При съвкупната преценка на събраните доказателства, в това число писмени и гласни
такива, включително заключението на съдебната автотехническа експертиза, въззивният съд
счита, че по делото е установено по безспорен и категоричен начин, че процесното ПТП е
3
настъпило в резултат на наличието на необезопасена и необозначена шахта на пътното
платно, като при преминаване на автомобила през нея, капакът се повдигнал и нанесъл
описаните в експертизата материални щети. Шахтата не е била обозначена и обезопасена по
никакъв начин, видно от показанията на свидетелката, поради което съдът приема, че
ответникът не е изпълнил вмененото му по закон задължение, от което са настъпили
вредите. Собственик на улицата, на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС, вр. пар. 7, ал. 1, т. 4
ЗМСМА е общината, която съгласно чл. 11, ал. 1 ЗОС, следва да я управлява с грижата на
добрия стопанин, като е налице обективна възможност за обезопасяването на улицата. С
оглед това, че наличието на неизправна шахта, явяваща се причина за ПТП, е резултат от
бездействието на длъжностните лица, на които С.о. е възложила изпълнението на
задълженията по поддръжка на пътищата, която освен това е и собственик на улицата, при
наличие на обективна възможност за обезопасяването й, общината отговаря спрямо
увреденото лице на основание чл. 49 ЗЗД.
Дължимото обезщетение следва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието, т.е. на действителният размер на вредата. Действителните и
подлежащи на обезщетяване вреди отговарят на сумата, необходима за привеждане на
увреденото МПС в изправно техническо състояние, т.е. годно за движение. Поради това,
паричният еквивалент на действителната вреда, въззивният съд приема, че представлява
средната пазарна цена на ремонта на автомобила, съответно на частите, които следва да се
подменят с нови. От заключението на допълнителната съдебно автотехническа експертиза,
което съдът кредитира изцяло като компетентно изготвено, се установява, че стойността на
възстановяване на автомобила по средни пазарни цени възлиза на сумата от 4896,77 лв.
Въззивният съд намира за неоснователни възраженията на въззивника, че размерът на
дължимото обезщетение следва да бъде определен по действителната, а не по
възстановителната стойност на автомобила, тъй като стойността на ремонта му надвишава с
105,42 % действителната му стойност. Доколкото към момента на настъпване на
произшествието за процесния автомобил не е била сключена застраховка „каско на МПС“,
то няма пречка размерът на дължимото обезщетение да надвишава действителната стойност
на процесното МПС.
Неоснователно е и възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат, тъй като по делото не се установи поведение на водача на МПС, което да
нарушава правилата за движение по пътищата и това да е довело до пропадане на
автомобила в процесната шахта. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при
управление на МПС не се включва изискване за знание за неравностите по пътя или
презумиране за наличие на такива. Поради това не може да се приеме в случая и че водачът
е могъл и е бил длъжен да заобиколи повредата на платното, за да избегне причиняването на
вредоносния резултат. Необезопасената и несигнализирана неравност по пътя, каквато се
явява процесната шахта не представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2
ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре.
Предвид изложеното, съдът приема, че единствена причина за настъпилото ПТП с
материални увреждания по автомобила, е състоянието на пътя.
По изложените съображения, предявеният иск е основателен и доказан до пълния
предявен размер от 4896,77 лв., поради което първоинстанционното съдебно решение като
правилно и законосъобразно в тази част следва да бъде потвърдено.
Основателността на иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и
изпадане на ответника в забава. Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение от непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Дължимата от делинквента законна
лихва за забава е от момента на настъпване на увреждането (произшествието). В случая
процесното ПТП е настъпило на 17.01.2019 г., поради което ответника С.о. дължи лихва за
забава от 18.01.2019 г. до 18.08.2020 г., които определен по реда на чл. 162 ГПК възлиза на
сумата от 788,92 лв.
Възззивният съд намира за основателен и доказан по размер и втория обективно
кумулативно съединен иск по чл. 49 ЗЗД. Видно от представена по делото фактура №
**********/05.06.2019 г. собственикът на процесното МПС е заплатил на СНАТЕБ сумата
от 112 лв. за установяване на уврежданията по автомобила. Направените от ищеца разходи
4
са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие, отговорен за което е
С.о.. Последната на основание чл. 86, ал.1, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД дължи заплащане и на
законната лихва за забава върху посочената главница, определена на основание чл. 162 ГПК
на сумата от 13,75 лв.
Поради съвпадение на крайните изводи на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд по отношение на предявените искове, въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на СРС –
потвърдено като правилно и законосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззвиаемият има право на
направените в производството разноски в размер на 620 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред СГС.
С оглед цената на предявените искове и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК
настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение 23.08.2021 г., постановено по гр.д. № 38455/2020
г. по описа на СРС, 45 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 С.о., Булстат ****, с адрес: гр. София, ул.
„****, да заплати на В. Х. Х., ЕГН **********, със съдебен адрес: бул. „Евлоги и ****,
сумата от 620 лв. – разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5