№ 37
гр. Кърджали , 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Здравка Ив. Дечева Запрянова
при участието на секретаря Константина Д. Кирева
като разгледа докладваното от Здравка Ив. Дечева Запрянова
Административно наказателно дело № 20215140200530 по описа за 2021
година
Обжалвано е Наказателно постановление № 21- 1947- 000158/ 14.04.2021г. издадено от
Началник сектор в РУ- Кърджали при ОДМВР- Кърджали, с което е наложено наказание
глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца на основание
чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП и отнемане на 10 точки на основание Наредба № Iз- 2539 на МВР,
на А.Р.К. от гр.Х. с ЕГН ********** за извършено нарушение на 26.02.2021г. около 11.15ч.
на път II-58 до разклона за село Л., общ.Черноочене на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят А.Р.К., който обжалва
наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно, както и не било налице
основание за издаването му. Твърди, че не е извършил посоченото в него нарушение, както
и че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и на
наказателното постановление, е допуснато и съществено нарушение на процесуалните
правила и приложението на материалния закон. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени изцяло наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. В
съдебно заседание жалбоподателят редовно призован за съдебно заседание се представлява
от адвокат, който поддържа жалбата. Представя писмено становище, с което моли съда да
отмени изцяло обжалваното наказателно постановление и да им присъди направените по
делото разноски. Излага подробни съображения.
Административно наказващият орган редовно призован не се явява и не се представлява. От
процесуалния представител е постъпила молба, с която моли съда да потвърди
наказателното постановление, а жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Претендира и юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-
1
Кърджали. В условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което счита за завишено с оглед фактическата и правна
сложност на делото.
Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание
чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за
установено следното от фактическа страна: На 26.02.2021г. около 11.15 часа
жалбоподателят А.К. управлявал товарен автомобил марка „З.***“ с рег.№ ***** по път II-
58 до разклона за с.Л., общ.Черноочене, когато бил спрян за проверка от свидетеля Ж.А.-
служител в Жандармерийско управление- Кърджали. При нея последният установил, че
автомобилът нямал залепен валиден стикер за годишна застраховка. Поради това поискал от
водача да му представи полица за сключена застраховка, но жалбоподателят К. не сторил
това. По този повод свидетелят Ж.А. уведомил дежурния на Жандармерийско управление-
Кърджали, където била направена справка, при която се установило, че спрения автомобил
за проверка бил служебно дерегистриран. След това свидетелят А. се обадил на оперативния
дежурен в РУ- Кърджали, където съобщил за констатираното от него и помолил да бъде
изпратен служител, който да вземе отношение по случая. Така на место бил изпратен
свидетелят Б.Б., който работи като полицейски инспектор в участък „Черноочене“ при РУ-
Кърджали. Той след като извършил проверка, отново установил, че спряното МПС е с
прекратена регистрация, въпреки, че регистрационните табели на товарния автомобил били
поставени на съответното място. По този повод на жалбоподателя А.К. бил съставен и
връчен акт за установяване на административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, който
той подписал без възражения. На 14.04.2021г. наказващият орган издал атакуваното
постановление, с което на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя
административни наказания „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 6 месеца за извършено нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Видно от справка по история за товарен автомобил с рег.№ ***** на датата 23.02.2021г. е
отбелязано служебно прекратяване на регистрацията на автомобила по реда на чл.143 ал.10
от ЗДвП при уведомление от ГФ без ГО. От документ Служебна промяна на регистрацията
на МПС се установява, че считано от 09.05.2017г. спреният за проверка товарен автомобил е
собственост на „С.л.**“ЕООД- с.П.. От Актуалното състояние на тази фирма е видно, че от
управител и едноличен собственик на капитала е лице различно от водача на това МПС
спрян на инкриминираната дата, а именно жалбоподателя А.К..
Тази фактическа обстановка съдът намира за установена след анализ на показанията на
свидетелите Б.Б. и Ж.А., Акт за установяване на административно нарушение № 158 от
26.02.2021г.; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Справка за промяна на
регистрацията на МПС; Справка по история за ПС, както и другите приети по делото
писмени доказателства.
2
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по
същество. На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено
нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места. За нарушение на този текст административно наказателната отговорност на А.К.
е ангажирана на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, която гласи, че се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200
до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. По делото
безспорно се установи, че на 26.02.2021г. по път II- 58 до разклона за с.Л., общ.Черноочене,
жалбоподателят е управлявал товарен автомобил марка „З.***“ с рег.№ ***** след като
регистрацията на това МПС била прекратена по служебен път. Това означава, че към
момента на управлението и проверката превозното средство не е било регистрирано по
съответния ред. Регистрацията на автомобила била прекратена по реда на чл.143 ал.10 от
ЗДвП, който регламентира служебно да се прекратява регистрацията на пътни превозни
средства при получено уведомление от Г.ф. по чл.574 ал.11 от Кодекса за застраховането, за
което се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Изложеното сочи, че в
случая са налице елементите от обективната страна на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП.
За да е налице административно нарушение е необходимо да има деяние- действие или
бездействие, което нарушава установения ред на държавно управление, трябва да е
извършено виновно и е да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. Деянието, обявено за административно нарушение е виновно, когато е
извършено умишлено или непредпазливо. Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал
общественоопасния му характер и е искал или допускал настъпването на неговите
общественоопасни последици. Докато непредпазливо е това деяние, при което деецът не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да
ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването им, но е мислил да ги предотврати. За
да се приеме обаче за осъществено и от субективна страна процесното деяние, то трябва да
са налице доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил
наясно, че е знаел или поне предполагал за обстоятелството, че управлявания от него
автомобил е с прекратена регистрация. Такива доказателства в настоящото производство не
бяха представени и не се събраха. Напротив, установи се, че жалбоподателят А.К. е
управлявал МПС, което е чужда собственост и не се ангажираха доказателства лицето да е
било уведомено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация от датата
23.02.2021г. С оглед наличието на поставени на определените места регистрационни табели,
водачът К., който не е собственик на автомобила, не е осъзнавал общественоопасният
характер на извършеното действие по управление на автомобила, не е предвиждал или
допускал настъпването на общественоопасните последици, нито пък е бил длъжен и е могъл
3
да ги предвиди. Още повече, че управлявания от него автомобил е бил с надлежно поставени
регистрационни табели, а освен това самите полицейски служители свидетелстват, че
водачът не е знаел за прекратената регистрация поради несключена застраховка. Липсата на
субективната страна от състава на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП прави деянието
извършено от жалбоподателя несъставомерно. Ето защо, макар да са налице обективните
признаци на нарушението, то липсват каквито и да било доказателства жалбоподателят да е
осъществил деянието виновно, да е знаел или предполагал, че автомобилът е с прекратена
регистрация. С оглед на така изяснената фактическа обстановка и при изложените правни
изводи, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно
издадено и следва да бъде отменено.
От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а
съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143 ал.1 от АПК,
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Затова и предвид отмяната на наказателното
постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение. Текстът на чл.63, ал.4 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 от ЗА, препращащ съответно към наредбата на Висшия адвокатски съвет. В
случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е
заплатено в брой договорено възнаграждение в размер на 400лв., но от представителя на
ответната страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът намира това възражение за основателно, тъй като възнаграждението действително е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно
чл.18 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена
санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Според
чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата, за защита по дела с интерес до 1000лв., възнаграждението е
300лв. В конкретния случай уговореното и платено възнаграждение е в размер на 400лв.,
като предмет на обжалване е наказателно постановление, с което е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца. Делото не представлява фактическа и правна сложност, а реално
оказаната от пълномощника правна помощ се изразява в процесуално представителство на
едно съдебно заседание с разпит на двама свидетели. Заплатеният от жалбоподателя размер
на адвокатското възнаграждение надвишава минимално предвидения по Наредбата, като с
4
оглед на оказаната правна помощ, същият се явява несъразмерен и несъответстващ на
критериите по чл.36 ал.2 от ЗА (да е справедлив и обоснован). Затова следва да бъде
намален до предвидения в чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата, а именно до размера от
300лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на
Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно същата в качеството й на юридическо лице
(чл.37 ал.2 от ЗМВР) следва да понесе разноските по делото. По изложените съображения,
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21- 1947- 000158/ 14.04.2021г. издадено от
Началник сектор в РУ- Кърджали при ОДМВР- Кърджали, с което е наложено наказание
глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца на основание
чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП и отнемане на 10 точки на основание Наредба № Iз- 2539 на МВР,
на А.Р.К. от гр.Х. с ЕГН ********** за извършено нарушение на 26.02.2021г. около 11.15ч.
на път II-58 до разклона за село Л., общ.Черноочене на чл.140 ал.1 от ЗДвП, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Кърджали да заплати на А.Р.К. с адрес гр.Х. ул.З.**,
с ЕГН **********, сумата от 300лв., представляваща направени разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Кърджали по
реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5