РЕШЕНИЕ
№….../…...г.
Гр.
София, ……………………. 2019
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, \/І-14 състав, в съдебно заседание при
закрити врати на двадесети август две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Зорница Гладилова
При секретаря Стефани
Калоферова, като разгледа докладваното от съдията гражданско, дело № 1036 по
описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе пред вид следното:
Подадена е молба за откриване на производство по
несъстоятелност с правно основание чл.625 ТЗ вр. чл.607а, ал.1 ТЗ, вр. чл.608 ТЗ вр. и чл.630, ал.2 от ТЗ.
Молителят „Д.т.к.“ ЕООД, ЕИК *******моли съда да
открие производство по несъстоятелност по отношение на него. Твърди, че е в
неплатежоспособност, тъй като към този момент
не може да изпълнява безспорните си и изискуеми задължения към Национална
агенция за приходите и към други кредитори. Задълженията му били в общ размер
515 055.72 лв., от които 340630.43 публични и 19057.31 лв. към
частноправни субекти в които не се включвали банки. Имуществото на дружеството
се състояло от един автомобил като дружеството не притежавало недвижими имоти и
други движими вещи. Дружеството нямало вземания. Наличното имущество било
абсолютно недостатъчно за покриване на наличните задължения. Паричните суми в
банкови сметки и на каса били незначителни. Това състояние не било временно и
инцидентно. Търговската дейност била преустановена.
Молителят иска от съда да обяви
неплатежоспособността му с начална дата – датата на молбата; да открие производство
по несъстоятелност; да постанови спиране на дейността и освобождаване на
органите на управление; да постанови спиране на съдебните производства по
имуществени граждански и търговски дела и изпълнителните производства.
„Д.т.к.“ ЕООД е представило опис и оценка на
активите и пасивите си към 6.06.2019 г., съгласно които активите включват МПС –
Пежо екперт, върху което има наложен запор от НАП за обезпечаване на публични вземания и чиято
балансова стойност e нула
и блокирани средства в ПИБ в размер 466.71 лв. Пасивите на дружеството са:
задължения към доставчици в размер 14514.05 лв.; задължения към персонал –
155367.98 лв.; публични задължения – 340630.43 лв.; заеми к ъм кредитори –
4543.26 лв.
Представен е списък на кредиторите на „Д.Т.К.“
ЕООД.
Представено е решение на едноличният собственик на
„Д.Т.К.“ ЕООД С.К.по протокол от 3.05.2019 г. за пристъпване към откриване на
производство по несъстоятелност.
„Д.т.к.“ ЕООД е представило ГФО за 2016 г. за 2017
г. и за 2018 г.
С молба от 11.07.2019 г. ТД на НАП София е
депозирала по делото постановленията, с които върху имуществото на „Д.т.к.“
ЕООД са наложени обезпечителни мерки по реда на ДОПК.
По делото е изслушано заключение на
съдебно-счетоводно-икономическа експертиза. Съгласно заключението на вещото
лице С.Й., дадено след анализ на финансово икономическото състояние на „Д.т.к.“
ЕООД и тенденциите в това състояние през три анализирани години – 2016, 2017 и
2018 години, с най голям дял от нетекущите активи включително и към 30.06.2019
г. са отсрочените данъци. С най-голям относителен дял от краткотрайните активи
за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. са материалните запаси – стоки на дружеството. С
най-голям относителен дял от задължениятана дружеството към 31.12.2016 г.,
31.12.2017 г. и 31.12.2018 г. и към 30.06.2019 г. са другите задължения.
Показателите за ликвидност за разглеждания период
са : Коефициент на обща ликвидност – към 30.06.2019 г. – 0.0000; към 31.12.2018
г. – 0.0319; към 31.12.2017 г. – 0.1837; към 31.12.2016 г. 0.2696.
Коефициентите на бърза, незабавна и абсолютна ликвидност за целия изследван
период с със стойност 0.0000. Вещото лице е посочило, че за референтни стойности,
които показват и служат за анализ на финансовото състояние на дружество, могат
да бъдат приети следните: коефициент на обща ликвидност – от 1 до 3; коефициент
на бърза ликвидност – по-голям от 1; коефициент на незабавна ликвидност –
по-голям от 0.5; коефициент на абсолятна ликвидност – по-голям от 0.2.
Вещото лице е посочило, че общата балансова
стойност на всички активи – дълготрайни и краткотрайни, притежавани от „Д.т.к.“
ЕООД за целия изследван период не са били достатъчни за покриване на всички
негови задължения – текущи и нетекущи. Изчислени са коефициентите на финансова
автономност, които са : към 30.06.2019 г. – -0.9863; към 31.12.2018 г. –
-0.9521; към 31.12.2017 г. – -0.7888; към 31.12.2016 г. - -0.6959. Коефициентите на задлъжнялост са
следните: към 30.06.2019 г. – -1.0138; към 31.12.2018 г. – -1.0503; към
31.12.2017 г. – -1.2677; към 31.12.2016 г.-
-1.4370. Коефициентът на финансова автономност показва какъв собствен
капиталсъответства на единица привлечен капитал. В случаите, когато този
коефициент е под единица е налице превишение на задълженията спрямо собствения
капитал, които означава, че съществуващите задължения не са обезпечени с
имуществото на предприятието. Собственият капитал би следвало да е минимум 1/3
от всички задължения, за да се осигури възможност за разплащане с кредиторите
за по-дълъг период от време. Препоръчителната минимална стойност на коефициента
за финансова автономност е 0.33, което означава дълг към собствен капитал 3:1.
Отрицателната стойност на коефициента за разглеждания период означава, че
дружеството е декапитализирано и зависимо от кредиторите си.
За целия изследван период показателите за
рентабилност на „Д.т.к.“ ЕООД са с отрицателни стойности, което показва, че
дружеството е неспособно да възстановява направените разходи и да реализира
чист доход под формата на печалба. Към 30.06.2019 г. е реализирана печалба 381
х.лв. в резултат на отписването на задължения с изтекла давност.
В заключението подробно са описани осчетоводените
от „Д.Т.К.“ ЕООД задължения като е установена тенденция дружеството да не може
да обслужва краткосрочните си задължения по търговски сделки. Последното
извършено от „Д.т.к.“ ЕООД плащане по търговска сделка е от 3.05.2019 г. за
стоки в общ размер 4 979.55 лв. към фирма „Т. К.“ Германия. Последните
плащания към НАП са извършени на 6.10.2016 г.
Към 30.06.2019 г. „Д.т.к.“ ЕООД не притежава
материални запаси и няма вземания, отчита парични средства в банкови сметки
466.71 лв., които са блокирани.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното:
За да бъде
открито производство по несъстоятелност, следва да са налице всички
предпоставки на сложния фактически състав, установен от разпоредбите на чл.608,
чл.625, ал.1 и чл.631 от ТЗ, съответно и чл.742 от ТЗ: 1. Да е подадена до
компетентния по смисъла на чл.613 от ТЗ съд молба от някое от лицата посочени в
чл.625 от ТЗ, съответно от лицата по чл.742, ал.2 от ТЗ; 2. Длъжникът да е
търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; 3. Да е налице изискуемо задължение на
длъжника по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и
общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно
вземане; 4. Да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл.608,
ал.1 от ТЗ или да се установи
свръхзадължеността му съгласно чл.742, ал.1 от ТЗ, ако той е корпоративно
търговско дружество; 5. Затрудненията на длъжника да не са временни по арг.
чл.631 от ТЗ.
Молителят
поддържа, че е неплатежоспособен.
Неплатежоспособността е правна категория, като легално определение за нея е
дадено в чл.608 ал. 1 от
ТЗ. Съгласно него, неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни определен вид задължения:
изискуеми парични задължения
по търговска сделка,
публични задължения /към държавата или общината/, свързани с търговската
дейност и частни държавни вземания. Презумпциите на чл.608, ал.2, ал.3 и
ал.4 от ТЗ служат за
разпределение на доказателствената тежест
при доказване на състоянието на неплатежоспособност
на търговеца. В случая не се твърди да са налице хипотезите на чл.608, ал.2,
ал.3 и ал.4 от ТЗ. Под „спиране на
плащанията" по см. на чл.608 ал.2 от ТЗ
на база на легалното определение на
понятието
неплатежоспособност, следва
да се
разбира не спиране
на плащанията на
задълженията на длъжника
изобщо, а единствено
на задълженията, които са от изчерпателно изброените в ал.1 на
чл.608 от ТЗ. Спиране на плащанията на друг вид вземания е ирелевантно за
състоянието на неплатежоспособност, защото
съгласно ал.1 на чл.608 от ТЗ, състоянието на длъжника да ги изпълни е
без значение за правно дефинираното състояние на неплатежоспособност. В настоящият случай към датата на подаване на
молбата молителят е спрял плащанията по търговските сделки, както и
на публичните задължения, поради което на основание чл.608 ал.2 от ТЗ, съдът
приема, че е налице състояние на неплатежоспособност по отношение на длъжника.
Това се
установява и от изслушаната съдебно-счетоводна експертиза като по отношение на
финансово-икономическото състояние на молителя следва да се посочи и следното:
Основно значение
за установяването на състояние на неплатежоспособност при търговско дружество
имат показателите за ликвидност, които пряко показват възможностите на
търговеца да плаща текущите си задължения с наличните краткотрайни активи. Краткотрайните
активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи,
които се използват за повече от един отчетен период /1 год./, участват еднократно в производствения процес и променят
натурално - веществената си форма, при което за длъжника са налице
текущи постъпления, които именно са източника
за погасяване /плащане/ на краткосрочните, съответно текущите задължения
на едно нормално развиващо се предприятието. Водещи показатели при преценка
състоянието на неплатежоспособност / което
е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си/, са показателите
за ликвидност, тъй като тези показатели се формират като съотношение между краткосрочните активи /всички или определена част
от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри
групи: материални запаси /материали, стоки и готова продукция/,
краткосрочни вземания /с падеж до 1 год/, краткосрочни финансови средства
/акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за
препродажба/ и налични парични средства, като групите освен по вида се
различават и по ликвидността на активите в
тях. От икономическа гледна точка ликвидността представлява възможността
един актив да се продаде веднага и то на справедлива пазарна цена или с малко
отклонение от нея. Ето защо, най-ликвидни в оборота са паричните средства, тъй
като предприятието може незабавно да ги трансформира
в друг вид актив, закупувайки го. С оглед отчитане на различната ликвидност
на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на
предприятието се формират 4-ри коефициента на ликвидност : на обща, бърза,
незабавна и абсолютна ликвидност. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне /съотнасяне/ към
краткосрочни задължение /текущи задължения/ на определена част или на
всички краткосрочните активи, диференцирани според тяхната ликвидност. Коефициента
на обща ликвидност представлява съотношението на всички краткосрочни активи към
краткосрочните пасиви /задължения/. Другите коефициенти на ликвидност представят съотношението само на определена
група или сбор от няколко групи краткотрайни активи от посочените по-горе, но
не всичките. При изчисляването на коефициента за бърза ликвидност, за разлика
от коефициента за обща ликвидност, от краткотрайните активи се изключват материалните запаси. При изчисляването
на коефициента за незабавна ликвидност се игнорират и краткосрочните вземания. При
изчисляването на коефициента на абсолютна ликвидност се има предвид съотношението само на наличните
паричните средства към текущите задължения.
При действащо предприятие показателя за наличните парични средства е
най-динамичен /тъй като паричните средства са най-ликвидни и могат да се
променят не само всеки ден, а дори няколко пъти на ден/, което налага при
осъществяване на дейността си едно стабилно предприятие да разчита на целия
оборотен капитал, а не само на паричните средства
като част от него. По тази причина коефициентът на незабавна ликвидност ведно с
коефициентите на бърза и незабавна ликвидност, следва да се приемат за
помощни спрямо коефициента за обща ликвидност, показващ възможността на предприятието
да посрещне плащанията си чрез целия оборотен капитал т.е включително с
материалните запаси, краткосрочните си вземания и краткосрочни финансови
активи, които при реализирането им, която се осъществява при стопанските
операции, се трансформират в парични средства.
Делението на краткотрайните активи на
4-ри вида според тяхната ликвидност не
следва да се абсолютизира, с оглед особеностите на финансовия пазар у
нас. Същият не е дотолкова развит и не може да се приеме, че корпоративните
ценни книжа имат по-голяма ликвидност от материалните
запаси. Помощните коефициенти на ликвидност /на бърза, незабавна и
абсолютна/ зависят в голяма степен от вътрешната структура на
краткотрайните активи т.е.
от това колко
са материалните запаси, краткосрочните вземания,
краткосрочните финансови активи и паричните средства
като % от общия размер на краткотрайните активи, което път от своя страна
зависи от конкретната основна дейност, която осъществява предприятието. Ниският
коефициент на бърза, незабавна или абсолютна ликвидност
се дължи на малкото тегло на краткосрочните вземания, съответно краткотрайните
финансови активи и паричните средства в общия размер на краткотрайните активи и
сочи за по-голям дял в тях на материалните запаси /материали, стоки,
готова продукция/, поради което ниският коефициент на бърза, незабавна или обща
ликвидност сам по себе си не сочи на лошо икономическо състояние на
предприятието.
На база на гореизложеното, съдът приема, че
водещ показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност на
длъжника е коефициентът на обща ликвидност, отразяващ съотношението на всички
краткотрайните активи към краткосрочните задължения. Съдът възприема за
меродавни коефициентите по заключението на вещото лице, тъй като показателите,
с които работи експертът, отразяват реалното
положение на предприятието към посочения момент /който е и последният
най-близък момент към хода на устните състезания
- чл.188 ал.З от ГПК /, с оглед на това, че са взети предвид всички фактори. За
норматив при коефициента за обща ликвидност се приема коефициент „1", тъй
като при него предприятието има толкова краткотрайни активи, колкото са неговите краткосрочни задължения, поради което то
може да поема плащанията по тях. Коефициентът на обща ликвидност на ответника
за целия анализиран период от съдебно-икономическата експертиза е под единица
при норматив 1-ца, което сочи, че предприятието не може да поеме на 100% плащанията си. Ето защо, въз основа
на коефициента на обща ликвидност, съдът приема, че не се оборва презумпцията
на чл.608 ал.2 от ГПК, тъй като съгласно разпоредбата на чл.608 ал.З от ТЗ, неплатежоспособност може да е налице и когато длъжникът е платил или е в
състояние да плати частично или изцяло само вземанията на отделни кредитори,
какъвто е настоящия случай. Трябва да се
отбележи, че при икономическия анализ на състоянието на предприятието на
длъжника се използват различни икономически показатели, но те са
носители на различна информация и на тази плоскост относими за състоянието на
неплатежоспособност на длъжника са единствено показателите на ликвидност. В процесният случай допълнително
следва да се има предвид, че коефициентите на бърза, незабавна и абсолютна
ликвидност на молителя, за целия изследван период са под представените от
вещото лице референтни стойности, което допълнително потвърждава извода за
състояние на неплатежоспособност.
Останалите
показатели, като показателите за автономност, за рентабилност и
ефективност, дават друга, макар и значима информация за предприятието, служеща за други цели, различни от тези, за които се
използват показателите за ликвидност. В случая тези коефициенти сочат на декапитализация
на дружеството и зависимост от неговите кредитори. Коефициентите за
рентабилност, които представляват съотношение на финансовия резултат към
такива величини като собствения капитал,
пасивите и активите и в случая са отрицателни за голяма част от изследвания
период, тъй като предприятието е на загуба. Коефициентът на финансова
автономност сочи, че предприятието не е в
състояние да посрещне дългосрочните си задължения, тъй като активите му
са формирани почти изключително със заемни, а не със собствени средства. На
база на гореизложеното, съдът намира, че длъжникът не разполага с имущество,
достатъчно за покриване на задълженията му,
без опасност за интересите на кредиторите.
Съдът намира, че
цялостният анализ на предприятието на молителя и неговото
финансово-икономическа състояние сочи на недобро финансово здраве и
невъзможност на молителя да посреща задълженията си, както и да ги обезпечи с
притежаваните от него активи. Това състояние не е временно с оглед признанието
в молбата, че е преустановена търговската дейност и липсата на очаквани
приходи.
Пред вид осъществяването на състава на
чл.630 ал.1 от ТЗ и липса на пречки по чл.631 от ТЗ, молбата по чл.625 и чл.629
ал.З от ТЗ за откриване на производство по
несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва да се уважи.
По аргумент на чл.608 ал.1 от ТЗ, в
който е дадено легално определение на понятието неплатежоспособност, началната
дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е в състояние да
изпълни изискуемо парично вземане по търговска сделка. Видно от представените
писмени документи и заключението на вещото лице като дата на настъпване на
неплатежоспособност следва да бъде определена 31.12.2016 г.
По делото е установено, че наличното имущество е недостатъчно за
покриване на началните разноски и такива не са предплатени по реда на чл.629б ТЗ. Налице са условията за постановяване на решение по чл.632, ал.1 от ТЗ.
Воден от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на
„Д.т.к.“ ЕООД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление ***, и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на
неплатежоспособността – 31.12.2016 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл.632 ал.1 от ТЗ, по
отношение на „Д.т.к.“ ЕООД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление ***.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Д.т.к.“
ЕООД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление *** и
ПОСТАНОВЯВА прекратяване
на дейността на предприятието на „Д.т.к.“ ЕООД, ЕИК *******със седалище и
адрес на управление ***.
НАЛАГА общ
запор и възбрана върху имуществото на „Д.т.к.“ ЕООД, ЕИК *******със седалище и
адрес на управление ***.
СПИРА
производството по несъстоятелност по дело по несъстоятелност № 1036/2019 г.
Препис от
решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за
вписване в търговския регистър на основание чл.622 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в
седмодневен срок от вписването му в търговския регистър, съгласно чл.61За ал.1
от ТЗ.
СЪДИЯ: