ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1262
гр. Пловдив,23.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXV състав в закрито заседание на двадесет и трети август през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР
КАСАБОВ
като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2270 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Основното производството е образувано по жалба на Район „Западен“ при Община Пловдив, представляван от своя кмет, чрез процесуалния представител – старши юрисконсулт Мирослав Тенев, против т.7, т.8 и т.9 от задължително предписание, дадено с Протокол за извършена проверка изх. № ПР2119077 от 09.08.2021 г., издаден от служители в Дирекция “Инспекция по труда”- гр. Пловдив, към Главна дирекция “Инспектиране на труда” при Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”.
Субсидираното производство е по реда на чл.166, ал.3 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.405 от Кодекса на труда КТ/. Сложено е в ход по искане на оспорващия да бъде спряно предварително изпълнение на обжалвания административен акт в посочената част. Суспензивното искане е основано на твърдението, че изпълнението на предписаните мерки на практика ще представлява едностранно увеличение на трудовото възнаграждение на засегнатите, работещи по трудово правоотношение, служители от страна на работодателя. Това пряко засягало бюджета на Район „Западен“ - Община Пловдив като второстепенен разпоредител с бюджет и консолидирания бюджет на община Пловдив като първостепенен разпоредител защото, за да има увеличение на трудовите възнаграждения следвало да бъде променена разходната част на бюджета /чл. 122 и чл. 124 от Закона за публичните финанси/. Било невъзможно тази процедура да приключи в срок до 01.09.2021 г. За да се случи промяната в разходната част на бюджета, следвало да бъде посочен източник на средствата за това и средствата да бъдат налични. Поради тези причини разходите за заплати се планирали в процеса по изготвяне на консолидирания бюджет на община Пловдив през цялата година и се приемали през следващата година със съответния годишен бюджет от общински съвет.
От друга страна при евентуална отмяна на предписанията следвало да бъде възстановено положението от преди приложението им, т.е. работодателят следвало да намали увеличените вече трудови възнаграждения на засегнатите, работещи по трудови правоотношения, което било невъзможно да се случи едностранно поради забраната, обективирана в чл. 118 от КТ.
Средствата за трудовите възнаграждения на засегнатите дейности идвали от местни дейности, а те били разчетени за годината и нямало да бъде възможно намиране на нови средства за ново увеличение на заплатите от основния източник, което означавало или изтеглянето на кредит или пренасочване на средства от други дейности. Това щяло да нанесе на работодателя имуществени вреди, представляващи финансови загуби в приблизителен размер на 4 534,36 лв. на месец, изчислени на база брутни трудови възнаграждения на засегнатите, работещи по трудово правоотношение в Район „Западен” - Община Пловдив за месец август 2021 г., но тази сума би се увеличила за бюджетната 2022 г. поради увеличение на съответните % на допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит на всеки, засегнат служител.
Искането е направено от лице с надлежна процесуална легитимация - жалбоподател в основното производство, адресат на административния акт, чието изпълнение се иска да бъде спряно. Жалбата срещу административния акт е подадена в законоустановения срок и при наличието на правен интерес, поради което е допустима за разглеждане. Доколкото искането по чл. 166 от АПК - за спиране на предварителното изпълнение, е производно и обусловено от наличието на висящо съдебно производство по оспорване на административния акт, каквото в случая е налице, то същото е допустимо за разглеждане по същество.
Предписанията по т. 7, 8 и 9 от Протокол за извършена проверка изх. № ПР2119077 от 09.08.2021 г. са с правно основание – чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, като по правилото на чл. 405 от същия закон обжалването им не спира тяхното изпълнение. Тоест в случая предварителното изпълнение е допуснато по силата на самия закон, без да е необходимо от административния орган да се обосновава наличието на някоя от материалноправните предпоставки на чл. 60, ал. 1 от АПК. Правомощието по чл. 404, ал. 1 от КТ, по аргумент от чл. 1, ал. 3, цели защита на особено важни обществени интереси - свободата и закрилата на труда, справедливи и достойни условия на труд и законосъобразното развитие на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения. В този аспект допускането на предварително изпълнение на посочената категория административни актове по силата на закона се явява изключителна мярка за пресичане на нарушенията на трудовото законодателство. За да не доведе тази намеса на държавната власт до непропорционалното накърняване на правата и законните интереси на лицата, следва да е налице съразмерност на преследваната обществена цел спрямо личния интерес на адресата на акта. Именно поради това законодателят е предвидил - чл. 166, ал. 4 от АПК, възможност съдът да прецени дали допуснатото по силата на закона предварително изпълнение няма да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата на акта. В случай, че такава опасност е налице изпълнението може да бъде отложено да стабилизиране на административния акт. По аргумент от законовата разпоредба, съдът прави тази преценка само на базата на нови обстоятелства, които са възникнали след издаване на оспорения акт. Тежестта за доказването им пада изцяло върху засегнатото лице. По аргумент от чл. 166, ал. 2 от АПК, адресатът на изпълнението следва по несъмнен начин да докаже, че последното може да му причини значителна или трудно поправима вреда. В този аспект на установяване подлежи реалният риск от настъпване на вредата и нейните количествени и качествени характеристики.
От представената административна преписка се установява, че с предписанията по т. 7, 8 и 9 от Протокол за извършена проверка изх. № ПР2119077 от 09.08.2021 г. на Район „Западен“ при Община Пловдив, в качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, е наредено да извърши следното: 1) ежегодно да оценява служителите, наети по трудови првоотношения в дейностите „Други дейности по икономика „Дрън и дейности по образованието“ и дейност „Чистота“ , които по смисъла на чл. 36 и чл. 38, ал. 2 от Закона за администрацията са служители в държавната администрация, за изпълнението на длъжността им съобразно разпоредбата на чл. 107а, ал. 20 от Кодекса на труда, в срок: до 10.08.2021 г.; 2) в утвърдените вътрешни правила за работната заплата за общинска администрация работодателят да определи минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени, размерите на допълнителните възнаграждения на служителите, работещи по трудови правоотношения в дейностите „Други дейности по икономиката“, „Други дейности по образованието“ и дейност „Чистота“ по реда, определен в Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация /ДВ, бр. 49 от 2012 г./, съобразно разпоредбата на чл. 107а, ал. 10 от Кодекса на труда, в срок: до 15.09.2021 г.; 3) работодателят да преустанови изплащането на допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит на работещите по трудово правоотношение в дейностите „Други дейности по икономиката“, „Други дейности по образованието“ и дейност „Чистота“, които по смисъла на чл. 36 и чл. 38, ал. 2 от закона за администрацията са служители в държавната администрация, в съответствие с разпоредбите на чл. 107а, ал. 18, във връзка с чл. 107а, ал. 14 от Кодекса на труда, в срок: до 01.09.2021 г.
В случая няма съмнение и спор, че предмет на предварителното изпълнение се явява защитата на гарантирани от чл. 16 на Конституцията права на работещи в администрацията на Район „Западен“ при Община Пловдив лица, която налага и превантивната намеса в правната сфера на работодателя. Спрямо тази намеса оспорващият противопоставя позицията, че предварителното изпълнение ще му причини непоправими имуществени вреди, представляващи финансови загуби в приблизителен размер на 4 534,36 лв. на месец, изчислени на база брутни трудови възнаграждения на засегнатите, работещи по трудово правоотношение в Район „Западен” - Община Пловдив за месец август 2021 г., но тази сума би се увеличила за бюджетната 2022 г.
При тази фактическа и правна обстановка съдът намира, че в случая не са удовлетворени предпоставките по чл. 166 от АПК за спиране предварителното изпълнение на оспорения административен акт.
Правото на възнаграждение за положения от работещите лица труд е основно право както под режима на трудовите правоотношения, така и при служебните правоотношения. В този смисъл изпълнението на противостоящото задължение на работодателя, да изплаща такова възнаграждение, не следва да се третира като действие, което крие риск от настъпване на вреда. Район „Западен” - Община Пловдив като работодател на бюджетна издръжка е длъжен да предвижда набирането и прихода на необходимите за покриване на разходите за заплати средства, като процесуалният ред за изпълнение на това задължение не може да се поставя в тежест на засегнатите от предписанието по чл. 404 от КТ работници/служители на общинската администрация.
Неотносимо към предпоставките по чл. 166 от АПК се явява и твърдението, че предварителното изпълнение, поради забраната по чл. 108 от КТ, ще доведе до необратими последици за работодателя (в смисъл на трудно поправима вреда), ако административният акт бъде отменен в резултата на съдебния контрол. Забраната за едностранни промени в трудовите правоотношения е неприложима в случаите, при които този ефект настъпва в резултата на конститутивния ефект на съдебния акт по съществото на спора. Иначе казано предварителното изпълнение или неизпълнение на административния акт не може да се поставя под условие от изхода на спора по същество. В тези случаи, при настъпването на каквито и да е вреди от изпълнението и последващото отпадане на правното му основанието, за адресата е налице път за защита по реда на исковото производство.
Съдът намира, че заявеният предполагаем размер на вредата не се явява и значителен. В националната ни правна уредба липсва легална дефиниция на понятието „значителни вреди“. Без съмнение този термин е въведен с цел извършването на оценка, в случая с имуществен характер, относно наличието на доказано неблагоприятно изменение в правната сфера на адресата на административния акт, настъпваща в резултат на допуснато по силата на закона предварително изпълнение. Съдебната практика е възприела като критерий за тази оценка да бъде ползвана величината – минимална работна заплата (Тълкувателно решение № 1 от 30.10.1998 г. на ВКС по тълк. н. д. № 1/98 г., ОСНК), при която значителна вреда ще е налице, когато се превишава 14 кратният й размер към момента на настъпване на неблагоприятното засягане. При текущите икономически условия, минималната работна заплата от 01.01.2021г. е определена с ПМС № 331/26.11.2020 г. в размер на 650 лева. Видно, че заявеният от оспорващия размер на вредата не отговаря на предпоставките да бъде възприет като значителен. Отделно този размер не е обоснован с необходимите доказателства. Оспорващият не е представил данни (ведомости за работна заплата, фишове, и др.), от които да се установи как точно е формирана стойността на тази вреда, респ. колко са засегнатите лица и какъв е индивидуалният размер на дължимите им в изпълнение на предписанието трудови възнаграждения.
Тоест в случая не се доказва нито реалният риск за настъпване на вреда, нито необратимият й характер, респ. качествените и количествените й характеристики, за да се предположи, че е възможен обективен негативен резултат за адресата от допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, за да се обоснове необходима спешна защита на личния му интерес пред обезпечаването на засегнатия обществен интерес. Иначе казано оспорващият не доказва наличието на предпоставките по чл. 166, ал. 4 от АПК, които да налагат превантивна защита на правната му сфера. Ето защо, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на Район „Западен“ при Община Пловдив, представляван от своя кмет,
чрез процесуалния представител – старши
юрисконсулт Мирослав Тенев, за спиране на допуснатото по закон предварително
изпълнение на задължителните предписания по т.7, т.8 и т.9, дадени с Протокол
за извършена проверка изх. № ПР2119077 от 09.08.2021 г., издаден от служители в
Дирекция “Инспекция по труда”- гр. Пловдив, към Главна дирекция “Инспектиране
на труда” при Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в седем дневен срок от съобщаването на страните за неговото постановяване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/