№ 58
гр. Шумен, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и пети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Константин Г. Моллов
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Гражданско дело №
20243600100156 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от С. Т. С., ЕГН
********** с адрес в гр. Шумен, ул. „....., № 50, чрез си адв. Н. Н. Д. и адв. Ж. В. Т. със
съдебен адрес на кантората в гр. София, п.к. 1000, пл. „Позитано“, № 2, сграда „Перформ
Бизнес Център“, ет. 3 против ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК ********* с адрес в гр.
София, район „Лозенец“, ул. „...., № 16, представлявано заедно от изп. директори А.Б.А. и
П.Д.П. Ищцата твърди, че на 02.03.2020 г. на общински път край гр. Шумен, в близост до
„Алкомет“ АД, в посока гр. Шумен на км.1+400 настъпва ПТП, при което лек автомобил „....
с рег. № .... Б.Р., движейки се с несъобразена за конкретните пътни условия скорост се блъска
в спрелия пред него лек автомобил „...., с рег. № ..... с водач Ш.Р.С., която е била спряла
автомобила неправомерно на пътното платно, без да обезопаси същото. В резултат на ПТП,
ищцата която е пътувала в лек автомобил „.... е получила травматични увреждания и е
приета за лечение в „МБАЛ-Шумен“ АД, а впоследствие лечението е продължило в други
лечебни заведения и при домашни условия. След ПТП ищцата е била в състояние на
временна нетрудоспособност в продълЖ.е на 12 месеца, след което има определена от ТЕЛК
трайна неработоспособност 50% за срок 1 година, в последствие за срок от 3 години с
диагноза „Счупване на шийни прешлени. Състояние след декомпресия. Десностранна горна
пареза.“ Освен трайна неработоспособност, през този период пострадалата е изпитвала
редица неудобства в бита и ежедневието, поради постоянни болки и затруднени двиЖ.я
основно в дясната ръка и нарушена походка. С влязло в сила на 04.09.2020 г. Решение № 260
000 от 19.08.2020 г. по АНД № 1340/2020 г. по описа на РС-Шумен е установено, че
причиняването на телесните повреди на ищцата е осъществено в условията на независимо
съпричиняване от двамата водачи.
1
Към датата на ПТП за лекия автомобил, управляван от Ш.Р.С., е имало сключен с
ответното дружество договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Ищецът в качеството си на увредено лице на основание чл.53 от ЗЗД във вр. с чл.121 и 122
от ЗЗД и чл.499, ал.7 от КЗ е отправил до ответното дружество молба за възмездяване на
понесените от нея неимуществени вреди. Застрахователят е определил и превел по банковата
сметка на С. Т. С. застрахователно обезщетение в размер на 9 000 лв. Ищцата е счела, че
определения размер на застрахователното обезщетение е изключително занижено,
неотговарящо на обема претърпени от нея неимуществени вреди., поради което е извършила
обратен превод на сумата по сметка на ответника. С писмо от 18.10.2023 г. ответникът е
уведомил ищцата, че след преразглеждане на случая не са налице основания за повишаване
размера на застрахователното обезщетение.
С исковата молба ищцата претендира ответното дружество да й заплати сумата от
200 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху претендираното обещетение, считано от датата на уведомяване на ответника с
извънсъдебната претенция – 07.06.2023 г. до окончателното й заплащане.
В отговора си, ЗАД „Алианц България“ АД счита предявения иск за изплащане на
неимуществени вреди за допустим но неоснователен. Не оспорва и признава
съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение ползването на
лек автомобил марка „...., с рег. № ..... по силата на застрахователна полица № BG/....,
сключена с ответното дружество, както и обстоятелството, че пострадалата е предявила
извънсъдебна претенция по чл.380 от КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение.
Определеното извънсъдебно обезщетение от 9 000 лв. за неимуществени вреди е съобразено
с вида и тежестта на пряко и непосредствено получените увреждания. При направените
изследвания са установени дегенеративни промени, които като съпътстващи заболявания
нямат връзка с ПТП. Ответникът оспорва пряката причинно-следствена връзка между
установените при ищцата съпътстващи заболявания и ПТП. Процесното застрахователно
събитие е квалифицирано като трудова злополука поради което при определяне на
застрахователното обезщетение следва да се съобрази платеното на ищцата обезщетение за
трудовата злополука. Направено е възраЖ.е за съпричиняване на вредите от страна на
ищцата, която с поведението си е допринесла за получените от нея травматични увреждания,
предвид обстоятелството, че в нарушение на чл.137, ал.1 от ЗДвП е пътувала в лекия
автомобил без поставен предпазен колан. Акцесорната претенция за лихва за забава върху
претендираното обезщетение, считано от 07.06.2023 г. е допустима, но неоснователна.
Законната лихва би могла да се дължи не по-рано от 18.09.2023 г., когато застрахователната
претенция е получена от застрахователя.
С Определение № 492 от 10.07.2024 г., съдът е конституирал като трето лице-помагач
на страната на ответника, Застрахователно дружество „Бул инс“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София п.к. 1407, бул. ...., № 87. Третото лице изразява
становище, че предявения иск е неоснователен и недоказан, поради което моли съда да го
отхвърли. Алтернативно моли съда да постанови решение, в което да се приеме, че
2
единствената причина за настъпване на автопроизшествието е поведението на водача на л. а.
„...., застрахован при ответника. Счита, че търсеното обезщетение е завишено и не
съответства със съдебната практика.
От събраните по делото доказателства, не оспорени от страните, преценени по
отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:
С влязло в сила на 04.09.2020 г. Решение № 260000 от 19.08.2020 г. на Шуменския
районен съд, постановено по АНД № 1340/2020 г. по описа на съда, Б.Х.Р., ЕГН **********
е признат за виновен в това, че на 02.03.2020 г. на общински път край гр. Шумен при
управление на лек автомобил „.... с рег. № ..... е нарушил правилата за двиЖ.е – чл.20, ал.2 от
ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на С. Т. С., ЕГН
**********, изразяваща се в трайно затруднение в двиЖ.ето на горния десен крайник за
срок по-голям от един месец, като причиняването на телесната повреда е извършено при
условията на независимо съпричиняване с Ш.Р.С., ЕГН **********, която по същото време
и на същото място при управление на лек автомобил „...., с рег. № ....., нарушила правилата
за двиЖ.е по пътищата – чл.97, ал.1, ал.3 и ал.5 от ЗДвП, като деецът Б.Х.Р. е осъществил от
обективна страна престъпление по чл.343, ал.3, б. „б“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК. На
основание чл.78, ал. 1 от НК, съдът е освободил Б.Х.Р. от наказателна отговорност и му
налага административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв. На основание чл.78, ал.4 от
НК, във вр. с чл.343г от НК, във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК, съдът е лишил Б.Х.Р. от право да
управлява МПС за срок от три месеца.
Със същото решение Ш.Р.С., ЕГН ********** е призната за виновна за това, че на
02.03.2020 г. на общински път край гр. Шумен при управление на лек автомобил „...., с рег.
№ ....., нарушила правилата за двиЖ.е по пътищата – чл.97, ал.1, ал.3 и ал.5 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинила средна телесна повреда на С. Т. С., ЕГН **********, като
причиняването на телесната повреда е извършено при условията на независимо
съпричиняване с Б.Х.Р., ЕГН ...., който по същото време и на същото място при управление
на лек автомобил „.... с рег. № ..... е нарушил правилата за двиЖ.е по пътищата – чл.20, ал.2
от ЗДвП, като Ш.Р.С. е осъществила от обективна страна престъпление по чл.343, ал.3, б. „б“
във вр. с чл.342, ал.1 от НК. На основание чл.78, ал. 1 от НК, съдът е освободил Ш.Р.С. от
наказателна отговорност и й налага административно наказание „глоба“ в размер на 1 000
лв. На основание чл.78, ал.4 от НК, във вр. с чл.343г от НК, във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК,
съдът е лишил Ш.Р.С. от право да управлява МПС за срок от три месеца.
Ответникът не оспорва наличието на валидно сключен застрахова телен договор за
застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на отговорността на водачите и
ползвателите на лек автомобил марка „...., с рег. № ....., обективиран в застрахователна
полица № BG/...., валидна към датата, на която е осъществено процесното ПТП – 02.03.2020
г., както и обстоятелството, че пострадалата е предявила извънсъдебна претенция по чл.380
от КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение.
Видно от приложеното по делото (л.92-л.96) заявление на ищцата от 06.06. 2023 г.,
първоначалната застрахователната претенция е получена от застрахователя на 07.06.2023 г. –
3
вх. № ОМ-385 554.
Не се спори между страните, а и от прилоЖ.те по делото уведомление от
застрахователя с изх. № 2-101-4101-5266#2/04.10.2023 г. (л.108), писмо от представителя на
ищцата (л.109) и прилоЖ.ята към него, получено от застрахователя на 17.10.2023 г. (л.113) се
установява, че застрахователят е определил обезщетение в размер на 9 000 лв., което не е
прието от ищцата и е върнато обратно.
От заключението на назначената от съда комплексна съдебна автотехническа и
медицинска експертиза, прието от съда, като обективно и компетентно дадено, както и от
разясненията на вещите лица в съдебно заседание се установява, че на 02.03.2020 г. през
тъмната част от денонощието лек автомобил „...., с рег. № ..... с водач Ш.Р.С. и пътник на
предната дясна седалка С. Т. С. се е движел по посока завод „Алкомет“ към гр. Шумен по
северното платно. Времето е било ясно, пътното платно сухо, с две ленти за двиЖ.е в посока
към гр. Шумен. При преминаване покрай отбивката в южна посока за фирма „САРК
България“ водачът на автомобила преустановява двиЖ.ето и дава на заден ход, за да вземе
колегата си – пешеходец, движещ се в дясната част на платното за двиЖ.е. При реализация
на маневрата заден ход автомобилът преминава от дясната в лявата лента на платното,
където двигателят на автомобила изгасва. Докато водачът на автомобила се опитва да запали
двигателя лек автомобил, движещ се в лявата лента (там асфалтът е без неравности),
възприема спрелия автомобил, рязко завива надясно и спира в дясната част на платното до
спрелия автомобил. В същият момент зад спрелия току що автомобил се е движел лек
автомобил „.... с рег. № ..... с водач Б.Х.Р., който късно възприема спрелия в лявата лента лек
автомобил „.... и предприема заобикаляне отляво. Маневрата е неуспешна и с предната дясна
част л.а. „.... удря задната лява част на лек автомобил „..... След удара л.а. „.... преминава с
левите колелета дъговидно през разделителния остров между платната, след което спира в
дясната част на платното с предна част, насочена на северозапад. От удара л.а. „.... е
завъртян по часовниковата стрелка около вертикалната си ос на около 360 градуса и
едновременно с това е отхвърлен напред към дясната част на платното за двиЖ.е и спира с
предната част насочена към „Алкомет“.
Не са налице обективни причини за настъпването на ПТП. Пътно-транспортната
обстановка е била нормална за нощно кормуване, не са налице данни за техническа
неизправност на автомобилите. Причината за настъпилото автопроизшествие е комплексна.
Водачът на л.а. „...., съгласно правилата за безопасно двиЖ.е, неправилно е престоявал в
лявата част на платното за двиЖ.е (лявата лента) след като не е бил аварирал или
принудително преустановил двиЖ.ето поради обективни причини. Същият не е поставил
светлоотразителен триъгълник на необходимото място зад автомобила, като с това е
поставил в невъзможност при конкретната ситуация водачът на л.а. „.... да предотврати
удара.
От друга страна водачът на л.а. „...., според изискванията за безопасността на
двиЖ.ето е бил длъжен да се движи в дясната част на платното (дясната лента). В случая
водачът на МПС е пренебрегнал това изискване Освен това при двиЖ.е зад друго превозно
4
средство, той е следвало да подбере дистанция според скоростта си, че при внезапно
спиране или внезапно появило се препятствие да успее да спре в рамките на поддържаната
дистанция. Водачът се е движил през нощта на къси светлини и на малка дистанция със
скорост 85.5 км./ч. зад друг лек автомобил, като причина за ПТП е несъобразената скорост и
дистанция от водача. Скоростта над двиЖ.е на л.а. „.... е оказала влияние на механизма на
настъпване на ПТП.
ПТП е било предотвратимо в случай, че водачът на л.а. „.... не е спирал на платното за
двиЖ.е, както и в случай, че водачът на л.а. „.... се е движел с технически съобразена
скорост и дистанция.
Ищцата е била пътничка и е седяла на предната дясна седалка до водача в л.а. „....,
който е произведен през 1997 г. с ляв волан и е снабден с предпазни колани на всичките 5
седалки. Предпазните колани са триточкови инерционни диагонално-поясни. Коланът на
пътника седящ на предната дясна седалка е с поставяне отдясно наляво.
Предпазните колани в автомобила са част от пасивната система за защита на водача и
пътниците при различни видове удари. Едно от необходимите условия е предпазният колан
да бъде опънат по тялото на водача или пътника. Съвременните предпазни колани са
триточкови (У-образни), като минават косо през раменния пояс и предната гръдна стена и
хоризонтално през предната коремна стена. Възпиращото действие на предпазния колан се
изразява в задържане на пътниците по местата им и предотвратява свободното инерционно
двиЖ.е на тялото в купето на автомобила. В случай на сблъсък се задейства автоматичен
блокиращ механизъм, при което се фиксират към седалките торсовете на пътниците, като
крайниците и главата остават свободни. Поставеният колан ограничава двиЖ.ето на долната
и горна част на тялото на пътника в определени граници по посока напред, поради което
коланите са най-ефективни при челни удари. В конкретният случай е налице кос заден удар
за л.а. „...., който е бил в покой и е ударен с предната дясна част на л.а. „.... , който се е
движил с 85.5 км./ч. След удара л.а. „.... е отместен на около 18 метра и се е завъртял около
вертикалната си ос по посока на часовниковата стрелка на 360 градуса. При този удар
поставеният предпазен колан не е ефективен, тъй като тялото на пътника, седящ на предната
дясна седалка, полита в посока обратна на посоката на удара и на въртенето, т.е. назад
вдясно към облегалката и вътрешната дясна странична част на купето. При огледа на
автомобила е установено, че облегалката на предната дясна седалка е деформирана назад и
опира задната седалка.
При претърпяното ПТП, С. Т. С. е получила съчетана травма, включваща: 1) Контузия
на главата: Лека степен на черепномозъчна травма. 2) Контузия на шията: Многосегментно
увреждане на междупрешленните шийни дискове, увреждане на нервни коренчета, контузия
на гръбначния мозък на ниво С5 – огнище на мозъчно размекчение (миеломалация).
Десностранна горна монопареза.
Между претърпяното ПТП и установените травматични увреждания е налице пряка
причинна връзка.
5
Относно въпроса дали ищцата е била с поставен предпазен колан.
От медицинска гледна точка шийната травма е една от основните видове травми,
които могат да бъдат получени при фиксиране на тялото към седалката с предпазен колан. С
оглед на това и предвид показанията на свидетелите, вещите лица приемат, че към момента
на ПТП, ищцата е била с поставен предпазен колан.
В първите дни след травмата на ищцата е било проведено консервативно лечение.
След това е проведено оперативно неврохирургично лечение. То се е наложило, поради
притискането в шийната област на гръбначния мозък и нервните окончания. Следва дълъг
период на възстановяване с методите на рехабилитационната медицина, като към датата на
изготвяне на експертизата, все още се провеждат рехабилитационни процедури.
След оперативното лечение е имало период от 3 до 6 месеца, през който ищцата е
била на легло и е била обслужвана за дейностите от ежедневния живот от близките си. В
този период е изпитвала болки. По времето когато е била на легло са налице данни за лек
декубитус в седалищната област, който също е създавал неудобства и болка. Походката на
ищцата се е възстановила след шестия месец от операцията на шийния отдел.
Към настоящия момент е налице лекостепенна квадрипареза с леко изразени промени
в походката на ищцата и по-отчетливо изразена слабост в дясната ръка, съпроводено от
смутен усет (не се възприемат нормално усещания като болка, допир, температура). В
дясната ръка липсва сила и скорост на активните двиЖ.я в китката. Ръката може да се
ползва, но с намален обем на всички двиЖ.я. Това се дължи на засегнати нервни структури
от травмата в шийната област и получената вследствие на това компресия на гръбначния
мозък. С голяма степен на вероятност смущенията в дясната ръка и походката ще останат
постоянно във времето.
Относно придружаващите заболявания на ищцата, същата към датата на ПТП е
страдала от шийна спондилоза, която е дегенеративно заболяване свързано с възрастта.
В началото на 2023 г., ищцата се е оплакала от болки в кръста и десния крак.
Проведената, по-късно, компютърна томография се установяват дегенеративни промени с
доминиращо увреждане на междупрешленните дискове. Проведено е неврохирургично
лечение за стабилизация на поясния гръбнак. Интраоперативно е описана фрактура на трети
поясен прешлен. Вещите лица приемат, че няма причинно-следствена връзка между
установената по време на операцията находка и ПТП. Нито по механизъм, нито по давност
тя може да се отнесе към процесното ПТП
След претърпяното ПТП и проведеното оперативно лечение в шийната област,
ищцата провежда и продължава да провежда лечение под контрол на физиотерапевт. В
съдебно заседание вещите лица поясняват, че възстановителния период практически е
приключил, но има смисъл рехабилитацията да продължи, за да се поддържат нещата на
нивото, което е постигнато в рамките на оздравителния процес и да не се допусне засилване
на слабостта на дясната ръка.
Неврохирургичната операция, проведена през 2024 г., няма връзка с процесното ПТП,
6
а с дегенеративен процес в поясния гръбнак, протичащ с увреждане на междупрешлените
дискове и тяхната стабилност.
Към датата на експертизата всички оплаквания на ищцата – слабостта на дясната
ръка, смутеният усет в дясната ръка и леките нарушения в походката са в пряка връзка с
претърпяното ПТП и не се дължат на придружаващите дегенеративни заболявания на
гръбначния стълб.
Видно от прилоЖ.те по делото болнични листи (л.48-л.49) и и решение на ЛКК (л.50)
ищцата е била в отпуск при временна нетрудоспособност в периода от 03.03.2020 г. до
23.05.2020 г. или общо 82 дни. От експертно решение от 26.08.2020 г. (л.53) е видно, че тя е
била временно неработоспособна до 29.08.2020 г., вкл. С поредица от експертни решения
временната неработоспособност е продължена до 03.01.2021 г., т.е общо 307 дни.
Впоследствие, след 03.01.2021 г. е с 50% трайно намалена работоспособност от 04.01.2021 г.,
а с експертно решение от 04.07.2022 г. (л.58) е определена 50% трайно намалена
работоспособност за срок от три години до 01.07.2025 г.
За установяване на наведените твърдения от ищцата за нанесените й неимуществени
вреди са ангажирани гласни доказателства. В съдебно заседание са разпитани свидетелите
Д.Н.П. – приятелка на ищцата и Т.П.С. – син на ищцата. От показанията им се установява, че
лечението на С. Т. С. първоначално е провеждано в болница, а след изписването й, е
продължило в домашни условия. Ищцата не можела да се движи, била неподвижна на легло,
с яка на врата, като изцяло е зависела от помощта на близките си за задоволяване на
хигиенните и битовите си потребности в продълЖ.е на 4-5 месеца. Общо периодът на
възстановяването й бил около 6 месеца. Към края на петият месец започнала да се мъчи да
става и да се раздвижва с помощта на близките си. Не можела да използва помощни средства
защото дясната й страна на тялото била изтръпнала, нямала чувствителност нито на краката,
нито на ръцете си, губела равновесие. След шестият месец започва да се придвижва
самостоятелно, но не се е върнала на работа, пенсионирана е по инвалидност. Към
настоящият момент има проблеми с дясната ръка и десния крак, и не можела да ги движи,
липсва сетивност на дясната ръка, има изтръпналост на ръката, губи равновесие. След
автопроизшествието ищцата получава страхове, не смее да се качва и да се вози в кола или
да шофира. Затворила се е, предимно си седи в къщи и не излиза без придружител, тъй като
не може да пази равновесие, а поради слабостта на захвата в ръката й не може да използва
бастун.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, независимо от близката връзка между
тях и ищцата, предвид обстоятелството, че те имат преки и непосредствени впечатления от
състоянието на ищцата в периода преди и след ПТП. На следващо място показанията им
кореспондират със събраните в хода на процеса доказателства, както и поради факта, че не
са събрани доказателства, които да ги оборват.
От уведомлението на „Уайър продакшън“ ЕООД (вх.№ 993/13.02.2025 г. – л. 348) се
установява, че на С. Т. С. не е изплащано обезщетение за неимуществени вреди въз основа
на признатата с Разпореждане № Ц5104-15-4 от 16.03.2020 г. на ТП на НОИ-гр. Пловдив
7
трудова злополука, настъпила на 02.03. 2020 г.
С оглед на изложената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Налице е правен спор относно заплащане на обезщетения за претърпени от ищцата
неимуществени вреди. Предявените обективно и комулативно съединени искове срещу
ответното дружество са с правно основание чл.432, ал. 1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Исковете са допустими, разгледани по същество са частично основателни, поради
следните съобраЖ.я:
Съгласно чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отговорност”,
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се осъществява чрез
заплащане обезщетение на увреденото лице за претърпените от него вреди, които могат да са
имуществени и неимуществени и са пряк и непосредствен резултат от увреждането. С
чл.432, ал. 1 от КЗ е уредена възможността пострадалото лице, спрямо който застрахованият
е отговорен, да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка “Гражданска
отговорност”. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена
по обем с отговорността на деликвента. За да е налице отговорността на застрахователя по
чл.432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка “Гражданска
отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да
са налице и всички предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за
обезщетение на причинените вреди.
В конкретния случай е безспорно, че на 02.03.2020 г. е осъществено ПТП с участието
на лек автомобил, управляван от Ш.Р.С., при което е причинена средна телесна повреда на
С. Т. С.. Наказателното производство е приключило с влязло в сила решение по чл.78а от
НК. Това решение, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна
отговорност и му налага административно наказание е приравнено по значение на влязла в
сила присъда. В този смисъл т.15 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11. 2013 г. по тълк. д.
№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК. Следователно, съгласно чл.300 от ГПК, то е задължително за
гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. От това следва да
се приеме, че са налице всички елементи за носене на деликтна отговорност от прекия
причинител – водачът на автомобила Ш.Р.С., за понесените от ищцата неимущетвени вреди.
Налице са всички предпоставки на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД – противоправно
деяние, извършено виновно, при условията на непредпазливост и в резултат на същото е
настъпила телесна повреда на ищцата, вследствие, на което тя е претърпяла вреди.
Не се оспорва обстоятелството и съдът приема за безспорно установено, че към
8
датата, на която е осъществено процесното ПТП е налице валидно сключен застрахователен
договор за застраховка “Гражданска отговорност” по отношение на отговорността на
водачите и ползвателите на лек автомобил „...., с рег. № ....., обективиран в застрахователна
полица № BG/...., валидна към датата, на която е осъществено процесното ПТП.
Съгласно чл.477, ал.1 от КЗ обект на застраховане по застраховката “Гражданска
отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически
и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които
застрахованите отговарят. В кръга на застрахованите лица, видно от чл. 477, ал.2 КЗ, е всяко
лице, което ползва автомобила на законно основание, т. е. всяко лице във фактическа власт,
на което се намира автомобила, която не е установена противоправно. В хода на процеса не
са установени обстоятелства за противоправно установена фактическа власт върху МПС.
Следователно валидната застраховка към момента на увреждащото ПТП е основание за
носене на отговорност от ответника - застрахователното дружество по чл. 432, ал.1 във вр. с
чл.429, ал.1, т.1 от КЗ.
Ответникът е направил възраЖ.е за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на С. Т. С.. Съпричиняващо вредата по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД е не всяко поведение на
пострадалата, дори когато не съответства на предписаното от закона, а само това чието
конкретно проявление се явява пряка и непосредствена последица за произлезлите вреди. От
значение е само личното поведения на пострадалата, нейните конкретни действия с които е
създала предпоставки за настъпване на увреждането. Застрахователят счита, че с
поведението си С. Т. С. е допринесла за вредоносния резултат, тъй като е пътувала без
поставен предпазен колан. В конкретния случай, извършената комплексна съдебна
експертиза, въз основа на полученото травматично увреждане (изолирана шийна травма по
механизма на т. нар. камшичен удар) установи, че ищцата е била с поставен предпазен
колан. Следователно тя не е нарушила чл.137а, ал.1 от ЗДвП и поведението й не е повлияло
по никакъв начин за настъпването на вредоносния резултат. На следващо място следва да се
съобрази механизмът на ПТП и обстоятелството, че е налице кос заден удар за лек
автомобил „..... При този удар поставеният предпазен колан е неефективен, тъй като тялото
на пътника полита в посока обратна на посоката на удара и на въртенето.
Относно размера на претендираното от ищцата обезщетение за неимуществени
вреди, следва да се има предвид, че обезщетението има за цел да репарира болките,
страданията и другите нематериални последици, възникнали от деликта. Размерът на
неимуществените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД.
С оглед на това, следва да се съобрази възрастта на ищцата, конкретните прояви на
увреждане, физическите и емоционални отрицателни последствия от причинените с ПТП
травми, периода на възстановяване и необходимостта от допълнително лечение. В резултат
на ПТП, С. Т. С. е получила редица травматични увреждания, подробно посочени в
заключението на КАТСМЕ, част от които са наложили оперативна интервенция. Към датата
на ПТП пострадалата е била на 50 г. Оздравителният процес е продължителен и към
9
момента с оглед провежданите рехабилитационни процедури не приключил. През първите 6
месеца ищцата е била обездвижена на легло, била е нетрудоспособна общо 307 дни до
03.01.2021 г., а след тази дата с 50% трайно намалена работоспособност за срок от три
години до 01.07.2025 г. Травмите получени в резултат на ПТП са причинили болки и са
довели до необходимост и зависимост от чужда помощ. Болките, като и зависимостта от
чужда помощ и затрудненията при битовото обслужване, през първите шест месеца,
невъзможността да осигурява доход за семейството си са създали дискомфорт и негативни
психични изживявания. Преживяното ПТП е причинило стрес и е обусловило субективни
преживявания на страх. Продължаващите здравословни проблеми, които според
заключението на КАТСМЕ са в пряка връзка с претърпяното ПТП, са причина ищцата да
води затворен живот и все още да е зависима от чужда помощ. На тази основа, с оглед и на
социално-икономическите условия в страната и област Шумен (вкл. данните от НСИ за
средната работна заплата в страната и в област Шумен и сведенията за годишна инфлация,
която към м. февруари 2025 г. спрямо същия период за миналата година е 4%, като
натрупаната инфлация за последните три години е 24.7%, а за последните пет години 37.1%),
съдът приема за справедливо на ищцата да се присъди обезщетение за неимуществени
вреди, причинени й вследствие на травматичните увреждания в размер на 100 000.00 лв.,
като в останалата част за разликата до претендирания размер от 200 000.00 лв. претенцията
следва да бъде отхвърлена, поради прекомерност.
Събраните в хода на процеса доказатества безспорно установяват, че водачът на лек
автомобил „.... с рег. № ..... би могъл да предотврати удара, в случай че се е движел с
технически съобразена скорост и дистанция. Т.е. в случая действително е налице
съпричиняване на вредите, поради което и двамата водачи отговарят солидарно пред
пострадалата, съгл. чл.53 от ЗЗД. Солидарната отговорност за причинени вреди от неколцина
се поражда от факта на съпричиняването, независимо от това, кой от тях до каква степен
конкретно е допринесъл за настъпването им. С оглед на това съдът не следва да се занимава
с въпроса за степента на вината на всеки от съпричинителите. Разпределението на
обезщетението между съпричинителите съобразно степента на съпричиняването би
означавало да отпадне солидарността по чл.53 от ЗЗД, която е уредена в полза на
пострадалия. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена
по обем с отговорността на деликвента. Следователно в случаите когато деликвентът
отговаря солидарно заедно с останалите деликвенти, то и неговият застраховател отговаря
по отношение на увреденото лице в пълния обем в който отговаря застрахования при него
деликвент, а именно за всички вреди в целия им размер, като отговорността на
застрахователя е лимитирана единствено от застрахователната сума по застрахователния
договор. Следователно при съпричиняване по чл.53 от ЗЗД на увреждането от няколко
деликвенти, застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с един от
тях, отговора спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите, а не съобразно приноса
за увреждането на застрахования при него деликвент. В този смисъл е трайно установената
практика на ТК на ВКС – Решение № 52 от 28.05.2019 г. по т.д. № по т. д. 1497/2018 г. по
описа на ВКС, ТК, I ТО, Решение № 121 от 18.09.2014 г. по т. д. 2859/2013 г. по описа на
10
ВКС, ТК, I ТО, Решение № 37 от 01.09.2015 г. по т. д. 1070/2014 г. по описа на ВКС, ТК, II
ТО, и Решение № 192 от 02.11.2017 г. по т. д. 416/2017 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО. В
същият смисъл е и Решение № 2630 от 17.10.1957 г. по г.д. № 6524/1957 г. по описа на ВС,
ІV ГО.
Относно акцесорната претенция за законна лихва.
Ищцата претендира присъждането на законна лихва върху исканото обезщетение за
неимуществени вреди за периода от датата на предявяване на извънсъдебна претенция –
07.06.2023 г. до окончателното им изплащане.
Застрахователят е получил първоначалната застрахователната претенция на ищцата с
прилоЖ.те към нея документи, необходими за разглеждането й на 07. 06.2023 г. Към
настоящият момент не е уважил претенцията, като определената от него сума от 9 000 лв. не
е приета и веднага е върната от ищцата. С оглед на това на основание чл.429, ал.2, т.2 и ал. 3
във вр. с чл.493, ал.1, т.5 от КЗ застрахователят следва да покрие спрямо ищцата
отговорността на деликвента за дължимите лихви за забава от датата, на която е получил
претенцията 07.06.2023 г. до датата на изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ – 07.09.2023 г.
След 07.09.2023 г. застрахователят дължи законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди, поради собствената си забава, съгл. чл.497, ал.1, т.2 от КЗ.
Следователно претенцията за законна лихва върху претендираното обещетение, считано от
датата на уведомяване на ответника – 07.06.2023 г. до окончателното му изплащане е
основателна и следва да бъде уважена.
Относно разноските по делото.
Ищцата, предвид чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК е освободена от държавни такси и разноски,
но не и от заплащане на направените от ответника разноски, съразмерно с отхвърлената част
от претенциите. От прилоЖ.я по делото списък на разноските по чл.80 от ГПК се
установява, че направените от ответника разноски са в размер на 17 953.20 лв., от които
депозит за възнаграждение на вещите лица в общ размер на 2 762 лв., държавни такси в общ
размер на 11.20 лв. и платен адвокатски хонорар в размер на 15 180.00 лв.
Ищцата с депозираната преди последното съдебно заседание молба от 25. 02.2025 г. е
направила възраЖ.е за прекомерност. ВъзраЖ.ето по чл.78, ал.5 от ГПК е направено
своевременно, поради което следва да бъде разгледано. При разглеждане на релевираното
възраЖ.е съдът следва да съобрази, както цената на предоставената услуга, така и видът на
спора, интересът, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата
и правна сложност на делото. В случая предмет на делото са искове с правно основание
чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като конкретните претенции не се отличават с висока
фактическа и правна сложност, в сравнение с други дела от същия вид. Но това е съобразено
при уговаряне и заплащане на адвокатското възнаграждение. То е в размер на минималното
адвокатско възнаграждение, предвидено в чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 за възнаграждения
за адвокатска работа, приета на основание чл.36, ал.2 от ЗА – 12 650 лв., като към него е
начислен дължимия ДДС, съгл. §2а от Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа.
11
Предвид продължителността на делото, проявената активност от процесуалния представител
на ответното дружество и извършената от него работа по делото не са налице основания за
неговото намаляване. С оглед на това, на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника следва
да се присъдят направените разноски съразмерно с отхвърлената част от претенциите в
размер на 8 976.60 лв.
Съдът на основание чл.38, ал.2 от ЗА следва да определи адвокатско възнаграждение
на процесуалния представител на ищцата в размер не по-нисък от предвидения в наредбата
по чл.36, ал.2 от ЗА. Предвид заявените по делото интереси и съгл. чл.7, ал.2, т.5 от Наредба
№ 1 за възнаграждения за адвокатска работа, адвокатското възнаграждение е в размер на
12 650 лв. С оглед на това ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния
представител на ищцата, съразмерно с уважената част от претенциите й, адвокатско
възнаграждение в размер на 6 325 лв. Към него следва да се начисли съгл. §2а от Наредба №
1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимия ДДС в размер на 20%,
предвид обстоятелството, че процесуалния представител на ищцата е регистрирана по
ЗДДС. С оглед на това ответникът следва да заплати сума в размер на 7 580 лв. с вкл. ДДС.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ЗАД „Алианц България“ АД следва да
бъде осъдено да заплати държавна такса в общ размер на 4 000.00 лв. по сметка на
Шуменския окръжен съд.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Осъжда ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК ********* с адрес в гр. София, район
„Лозенец“, ул. „...., № 16, представлявано заедно от изп. директори А.Б.А. и П.Д.П.да
заплати на С. Т. С., ЕГН ********** с адрес в гр. Шумен, ул. „....., № 50 сумата от 100 000.00
лв., представляваща пълния размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди,
поради преживени болки и страдания, вследствие получените от нея травматични
увреждания, настъпили в резултат на ПТП, станало на 02.03.2020 г., съпричинено при
независимо нарушение на правилата за двиЖ.е от Ш.Р.С., ЕГН ********** при управление
на лек автомобил „...., с рег. № Н 4843 на основание застрахователна полица № BG/....,
валидна към датата, на която е осъществено процесното ПТП, за задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” за горепосочения лек автомобил, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 07.06.2023 г. до окончателното й заплащане, като отхвърля иска за
разликата над 100 000.00 лв. до предявения размер от 200 000.00 лв., поради
неоснователността му.
Осъжда С. Т. С., ЕГН ********** с адрес в гр. Шумен, ул. „....., № 50 да заплати на
ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК ********* с адрес в гр. София, район „Лозенец“, ул. „....,
№ 16, представлявано заедно от изп. директори А.Б.А. и П.Д.П.сумата от 8 976.60 лв.,
представляващи направените от ответника разноски по делото, съразмерно с отхвърлената
част от исковата претенция.
12
Осъжда ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК ********* с адрес в гр. София, район
„Лозенец“, ул. „...., № 16, представлявано заедно от изп. директори А.Б.А. и П.Д.П.да
заплати на адвокат Н. Н. Д. със съдебен адрес на кантората в гр. София, п.к. 1000, пл.
„Позитано“, № 2, ет. 3, сграда „Перформ Бизнес Център“ сумата от 7 580.00 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на ищцата безплатна адвокатска
помощ.
Осъжда ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК ********* с адрес в гр. София, район
„Лозенец“, ул. „...., № 16, представлявано заедно от изп. директори А.Б.А. и П.Д.П.да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Шуменския окръжен съд
държавна такса в размер на 4 000.00 лева.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
13