РЕШЕНИЕ
№ 3819
гр. София, 22.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание
на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА
Административно наказателно дело № 20241110202964 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. М. Д., ЕГН: **********, с адрес в
******* и със съдебен адрес: *******, ет. 6, срещу ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ
Серия К № 8526946, издаден от СДВР, с който на жалбоподателя, на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложена
административна санкция „Глоба“ в размер на сумата от 100.00 лв. /сто/ лева
за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Според жалбоподателя обжалваният електронен фиш (ЕФ) е издаден
при нарушение на процедурата по издаването му, както и при нарушение на
материалния закон, поради което се иска същият да бъде отменен. В подкрепа
на твърдението за незаконосъобразност се сочи, че от съдържанието на ЕФ не
става ясно кое е мястото на нарушението и кои са фактите, очертаващи състава
на нарушението, с което е ограничено правото на защита. Твърди се, че в ЕФ е
налице неяснота и по въпроса кой е санкционираният субект, тъй като е
посочено, че извършителят е „собственик, на когото е регистрирано МПС
ползвател“. По тези съображения е направено искане за отмяна на атакувания
ЕФ.
1
В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се
представлява.
Въззиваемата страна СДВР, редовно призована, не изпраща
представител, но депозира писмени бележки, в които е изразено становище за
неоснователност на жалбата и е направено искане същата да бъде оставена без
уважение. Изложени са подробни съображения, поради които въззиваемата
страна счита доводите на жалбоподателя за неоснователни и е направено
искане за присъждане на разноски.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба,
изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 20.07.2023 г. в 09.14 ч. жалбоподателят П. М. Д. е управлявал лек
автомобил марка „******“, модел „***”, с рег. № *********, в с. Долни
Богоров, по бул. „Ботевградско шосе“, до ул. „40-та“, с посока на движение от
с. Горни Богоров към гр. София. На посочения път е било въведено
ограничение на максимално допустимата скорост на движение от 50 км/ч,
което ограничение произтича от закона, тъй като става въпрос за населено
място и липсват пътни знаци, които да предвиждат отклонение от правилото.
При ограничение на скоростта до 50 км/ч, на горепосоченото място
автомобилът е засечен да се движи със скорост от 77 км/ч., т. е.
превишаването на скоростта е с 27 км/ч. Нарушението е установено с
техническо средство TFR1-M № 524 – мобилна система за видеоконтрол, като
при определяне на скоростта на движение на автомобила е приспаднат
толеранс от 3 %. Към датата на извършване, респ. на заснемане на
нарушението, автоматизираното техническо средство за видеоконтрол е било
технически изправно. За така установеното превишаване на скоростта е
издаден електронен фиш Серия К № 8526946 на жалбоподателя, с който на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21,
вр. ал. 1 от ЗДВП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер
на сумата от 100.00 /сто/ лева.
Описаната фактическа обстановка е изводима при анализа и
съпоставката на следните събрани по делото писмени доказателства:
ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ Серия К № 8526946 /л. 7/; снимков материал /л. 8-
10/; справка относно собственост на автомобил с рег. № СВ 2817 МС /л. 11/;
2
заповед № 8121з-931 от 30.08.2016 г. /л. 12/; протокол от проверка № 2-9-23 от
18.05.2024 г. /л. 13/; удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835 /л. 14/; протокол от 20.07.2023 г. за използване на автоматизирано
техническо средство вид TFR1-M № 524 ведно със снимка на
автоматизираното техническо средство и мястото, на което е било
разположено /л. 15/; списък с намерени фишове /л. 16/; ежедневна форма на
отчет на автопатрул от 20.07.2022 г. /л. 17/; справка картон на водача /л. 19-22/;
разписка за връчване на електронен фиш /л. 22/; писмо от МВР, ГД
„Национална полиция“ /л. 23/; декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП от Ю.А. /л.
24/; ЕФ серия К № 7852404 /л. 25/; СУМПС (копие) на П. Д. /л. 26/; протокол
за извършено обучение за работа с TFR1-M № 524 /л. 28/.
Приобщените доказателствени източници съдържат непротиворечива
информация, въз основа на която се формира извода за гореописаните факти, с
оглед на което и при липсата на спор относно тяхната достоверност, в случая
не се налага извършването на обстоен анализ на доказателствата по делото.
При установената въз основа на доказателствата фактическа
обстановка, съдът приема, че от правна страна се установява следното:
Жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство е
процесуално допустима, тъй като е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол, подадена е от легитимирано лице и в законоустановения за това срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради което
атакуваният с нея електронен фиш следва да бъде потвърден.
При издаването на електронния фиш не са допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до отмяна на последния и нарушаващи
правото на защита на жалбоподателя.
Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1, т.
1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, съгласно която
електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система
въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства.
По силата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронният фиш следва да съдържа
данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи,
на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
3
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката, начините за доброволното заплащане. Образецът на електронния
фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Към датата на
изготвяне на снимковия материал е известен автомобилът и нарушителят -
собственикът на автомобила.
Конкретният електронен фиш съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП реквизити: посочени са териториалната структура на Министерството
на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, а
именно СДВР, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственикът, на
когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размерът
на глобата, срокът и сметката на доброволното заплащане. В случая,
разпоредбата на чл. 54 ЗАНН, уреждаща реквизитите на наказателното
постановление, не е приложима, тъй като чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е специална
норма за ангажиране на административнонаказателната отговорност на
водачите на МПС при нарушения, установени и заснети с техническо
средство. Въпреки, че нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП предвижда, че
електронният фиш е своеобразен аналог на наказателно постановление, това
важи единствено по отношение на правните последици от влизане в сила на
двата акта. Законодателят не е предвидил пълно приравняване между
електронния фиш и наказателното постановление нито по отношение на
съдържанието им, нито във връзка с процедурата по съставянето им. Отделно
от това, словесното описание на нарушението, описано в електронния фиш
съответства на дадената от наказващия орган правна квалификация. Не се
споделя твърдението на жалбоподателя, че в случая е налице неяснота в
съдържанието на ЕФ с оглед време, място и начин на извършване на
нарушението, тъй като видно от ЕФ е, че същият съдържа достатъчно ясно,
непротиворечиво и логически издържано описание на нарушението, което
дава възможност на санкционираното лице да узнае в какво нарушение е
обвинен, респ. да реализира правото си на защита.
От събраните доказателства става ясно, че в случая се касае до мобилно
техническо средство, като има пълна информация относно ползването на
4
техническото средство на 20.07.2023 г. за извършване на видеоконтрол на
скоростта на МПС, преминаващи в в с. Долни Богоров, по бул. „Ботевградско
шосе“, до ул. „40-та“, с посока на движение от с. Горни Богоров към гр.
София. По делото са събрани доказателства, въз основа на които се
установява, че конкретното техническо средство е преминало съответната
техническа проверка и към датата на заснемане на конкретното нарушение
същото е било в изправност и годно да служи да заснемане на скоростта на
движение на МПС. Налице е снимков материал, както относно мястото на
извършване на нарушението, така и относно мястото, на което е било
разположено заснемащото техническо устройство с посочване на точни GPS
координати /л. 8/, като от доказателствата по делото става ясно, че
техническото средство е било разположено на територията на с. Долни
Богоров, по бул. Ботевградско шосе, до ул. 40-та, като е осъществявало
видеоконтрол по отношение на автомобилите, движещи се с посока от с.
Горни Богоров към гр. София, където ограничението на скоростта е такова за
населено място – 50 км/ч.
В случая превишението на скоростта е заснето с техническо средство,
което записва и номера на автомобила, в съответствие разпоредбата на чл.
165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, съгласно която при изпълнение на функциите си
определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за
установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да
използват технически средства или системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, т. е. законово регламентирано е правото на ползване от
страна на контролните органи на съответните технически средства при
установяването на деяния от вида на процесното. Съгласно чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право
да се управлява МПС или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Съгласно дефиницията, дадена
в §6, т. 65 от ДР ЗДвП, понятието автоматизирано техническо средство
обхваща, както стационарните, така и мобилните автоматизирани технически
средства, т. е. случаите, при които се използва мобилно техническо средство,
временно разположено на участък от пътя, установяващо нарушението в
5
присъствие на контролен орган, който поставя началото и края на работния
процес, също попадат в обхвата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП.
По делото е налично съпроводително писмо от страна на ответника, с
което е изпратена преписката в съда и в което са посочени участъка от пътя с
описание на мястото, действащото ограничение на скоростта по чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП, посоката на движение на автомобила, разположението на
автоматизираното техническо средство, неговият вид и данни за извършена
метрологична проверка, съобразно изискванията на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.
От доказателствата по делото се установява, че мястото, на което е
управляван автомобила при констатираното нарушение се намира на
територията на населеното място, с оглед на което и при липсата на изрично
въведено с пътен знак отклонение от законовото правило, максимално
допустимата скорост на движение е 50 км/ч. Установява се, че автомобилът,
който е собственост на жалбоподателя е управляван със скорост от 77 км/ч,
което надвишава с 27 км/ч максимално допустимата по закон скорост.
В случая се установява, че процесното МПС лек автомобил марка марка
„******“, модел „***”, с рег. № ******** е собственост на „***********“,
като от тази справка и от декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, подадена от
Ю.А. на 04.12.2023 г. се установява без съмнение, че на 20.07.2023 г.
автомобилът е ползван и управляван от П. М. Д., ЕГН: **********. Ето защо
законосъобразно наказващият орган е ангажирал отговорността на
жалбоподателя. В тази връзка не се споделя доводът на жалбоподателя за
наличие на неяснота в съдържанието на ЕФ с оглед посочването на
„Собственик на когото е регистрирано МПС/ползвател, тъй като става въпрос
за образец на съдържание на ЕФ с дадени алтернативи, което в случая е
конкретизирано с посочването на имената на жалбоподателя П. М. Д., за
когото се установява, че към датата на конкретното административно
нарушение е ползвател на превозното средство.
Наложеното административно наказание се равнява на размера,
определен от нормата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, съгласно която водач,
който превиши разрешената максимална в населено място, се наказва за
превишаване от 21 до 30 км/ч - с глоба 100 лева, поради което наказанието е
определено съобразно правилата на чл. 27, ал. 1 и ал. 5 от ЗАНН.
Абсолютната погасителна давност за административното нарушение е 4
6
години и 6 месеца на основание чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и тя не
е изтекла към датата на откритото съдебно заседание – 09.05.2024 г., тъй като
нарушението е извършено на 20.07.2023 г.
По изложените мотиви жалбата, по повод на която е образувано
производството по делото е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение. При този изход на спора право на разноски има единствено
въззиваемата страна, в полза на която следва да се присъди сумата от 80.00
лева (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
участие в производството по делото, изразяващо се в изготвяне на писмени
бележки по делото. Ето защо жалбоподателят следва на основание чл. 63д, ал.
3 от ЗАНН, вр. чл. 143, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 78 ал. 3 от ГПК да бъде
осъден да заплати в полза на СДВР направените в хода на настоящото съдебно
производство разноски.
По тези мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ Серия К № 8526946, издаден
от СДВР, с който на П. М. Д., ЕГН: **********, на основание чл. 189, ал. 4,
вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложена административна санкция „Глоба“ в
размер на сумата от 100.00 лв. /сто/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП, като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА П. М. Д., ЕГН: ********** , на основание чл. 63д, ал. 3 от
ЗАНН, вр. чл. 143, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 78 ал. 3 от ГПК да заплати в
полза на СДВР сумата от 80.00 (осемдесет) лева, представляваща направени
в хода на настоящото съдебно производство разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд - София град, в четиринадесетдневен срок от
съобщението за изготвянето му.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8