№ 860
гр. Б., 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20242120203678 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от Д.
Р. Н. с ЕГН: **********, с посочен съдебен адрес: ***************** против Наказателно
постановление № 24-0769-001365/06.06.2024 г., издадено от Началник група в ОДМВР-Б., Сектор
"П.п." -Б., с което за нарушение по чл. 6,т.1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП на
жалбоподателя е наложено наказание – "Глоба" в размер на 100 лева.
Със жалбата се посочва, че издадено наказателно постановление е неправилно и несправедливo,
като преценката на наказващия орган относно описаните в него факти е субективна и
вероятностна.
В откритото съдебно заседание, в което приключи разглеждането на делото – жалбоподателят,
редовно призован, се явява лично. Настоява за отмяна на НП като неправилно и несправедливо,
основаващо се единствено на субективните възприятия на контролните длъжностни лица.
Административнонаказващият орган, надлежно призован се представлява от гл.юрк.Ж., която
изразява позиция за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на НП. Претендира
юрисконсултско възнаграждение и и представя писмени бележки.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
ЗАНН, като видно от разписката на л. 5– НП е връчено на жалбоподателя на 28.08.2024 г., а
жалбата е депозирана по реда на чл.60,ал.1 ЗАНН, с поставен върху нея щемпел – 28.08.2024
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за
установено следното:
На 21.02.2024 г., св. Д. Н. Т. - мл. а. в Сектор "П.п." към ОДМВР-Б., съставил АУАН бл.№*******
на жалбоподателя за това, че на 21.02.2024 г. около 18.26 ч. в гр.Б., по ***************** от П.В.
** в посока ул. „С.“ управлява собствения си л.а. „***** с рег. №*******, като на кръстовището с
ул. „С.“ навлиза и преминава на забраняващ червен сигнал на светофарната уредба, работеща в
нормален режим.
Гореописаните обстоятелства били субсумирани като нарушение на чл.6,т.1 ЗДвП. АУАН бил
предявен и връчен на нарушителя на 21.02.2024г. , в който били вписани възраженията му, а
1
именно,че се е движил с разрешена скорост на зелена светлина на светофар, и непосредствено
преди кръстовищете, светлината е била жълта,като водачът преценил,че е по-добре да премине,
вместо да спре и остане в кръстовището.
Въз основа на АУАН, на 06.06.2024 г. било издадено и атакуваното НП, в което при цялостна
тъждественост била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Въз основа на така
възприетата фактическа обстановка наказващият орган индивидуализирал правната квалификация
на нарушението – чл.6,т.1 ЗДвП, като на основание чл.183,ал.5, т.1 ЗДвП наложил на жалбоподателя
глоба в размер на 100 лв.
В проведеното съдебно следствие,съдът събра и приобщи гласните доказателствени средства чрез
разпитите на свидетелите Д. Т. и Н. К..
В пределите на въззивната проверка и при съблюдаване изискването на чл. 14, ал. 1 НПК за
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и в обсега на суверенната
съдебна функция по чл. 107, ал. 5 НПК, съдът изследва и съпоставя съобщеното от
свидетелите Д. Т. и Н. К. . Предвид тяхното вътрешно съответствие и с оглед на тяхната
хармоничност, и последователност,съдът намира, че на техните показания, предвид
неутралната им,незаинтересована свидетелска нагласа, може и следва да се отдаде
безрезервна вяра.
При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не
нарушението от Д. Н., съдът дължи внимателен и подробен анализ на доказателствената
съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства,
чрез които се установява в цялост картината на инкриминираното събитие на нарушението
от 21.02.24 г.,за което е санкциониран жалбоподателят.
В показанията на длъжностните лица от С-р „П.п.“ при ОДМВР-Б. се съдържат убедителни
твърдения за съществени факти, относно посоката и мястото на движение на управлявания
от Д.Н. л.а. „***** с рег. №******* –кръстовището на бул.“Т.А.“ с посока ул. „С.“, като
автомобилът на жалбоподателя навлязъл в кръстовището с ул. „С.“ на забраняващ червен
сигнал на светофарната уредба и продължил в посока „Трапезица“. Свидетелите Т. и К., са
със запазени възприятия относно релевантните факти,които са твърде подробни,и лишени от
смислови противоречия или логически несъответствия. И двамата свидетели отграничиха,че
са разполагали с директен зрителен контакт с автомобила, управляван от жалбоподателя,
т.к. са се движили непосредствено след него, за да могат да опишат еднозначно,че
преминаването на стоп-линията на светофарната уредба при навлизане на кръстовището с
ул.“С.“ се е случило на червен сигнал. И двамата свидетели отграничиха без нюанси на
несигурност или непоследователност, потвърдения от собствения им визуален и
ситуационен опит спомен, факт -че жалбоподателят е преминал стоп-линията на платното на
червен сигнал на регулиращата това платно светофарна уредба. В случая отделните
неточности и несъществени разминавания относно фактически детайли, подчинени на
временна интерпретация, а именно, дали полицейският автомобил се е движил на
приблизително отстояние 30 м. според съобщеното от св.Т. или на разстояние от около 15 м.
по мнение на св.К. след жалбоподателя, не са от съществено значение. Водеща в случая е
непроменливата позиция на двамата свидетели по фактите, че и двамата Т. и К. зрително са
възприели извършването на деянието, мястото, времето, поведението на извършителя. Св.Н.
К., очевидец на нарушението, убедено и категорично изтъква,че малко преди процесното
навлизане на управлявания от жалбоподателя автомобил с рег.№******* на ул.“С.“ в посока
„Трапезица“ е възприел,че светофарната уредба е светнала „червено“. Следователно, според
възприятията на св.К. смяната на сигнализацията на светофара в „червен“ забраняващ
сигнал, с категоричност хронологично е предшествала преминаването на стоп-линията от
водача Н.. Свидетелят К. допълва показанията на актосъставителя, като посочва,че
жалбоподателят е бил на 10 м. преди светофара до момента, когато той все още е светел със
жълт сигнал, но продължавайки движение и дори ускорявайки скоростта, Д. Н. навлиза на
изцяло червен забраняващ сигнал на светофара. Непосредствената близост между двата
автомобила / полицейския и управлявания от жалбоподателя/, между които не е имало
друго ППС, скоростта на движение и манифестираното несъобразяване на жалбоподателя
2
със светлинната сигнализация на работещия в нормален режим светофар, са позволили на
полицейските служители да формират възприятия при пълно зрително наблюдение и
веднага да се насочат към извършителя и да го спрат за проверка предвид категорично
идентифицираното нарушение, създаващо и предпоставки за настъпване на ПТП.
Настоящата въззивна инстанция прие,че следва при оценка на достоверността на
административно-обвинителната теза, да се довери изцяло на показанията на св.Т. и св.К.. Не
е необходимо да се изтъква,че при депозиране на показанията си, двамата свидетели, са били
предупредени за наказателната отговорност,която носят,тъй като това не е от най-
съществено значение. Разбира се,съществува хипотеза за свидетелите, по принцип, да са
изградили субективна убеденост в достоверността на своите спомени,които обаче да не са
точни,тоест да приемат приблизително възможното за съвпадащо с действителността. Но
както се отбеляза, в случая се касае за оригинерни факти, които се извеждат по еднопосочен
начин, еднакво и неизменно, при независимия разпит, проведен на две контролни
длъжностни лица, незаинтересовани от изхода на делото. Предвид това двамата
свидетели,според настоящия състав нямат значим личен интерес,който да измества
приоритета за истинно установяване на фактите. Единственият значим интерес,който се
очертава, е истината и в поради това съдът не се съмнява в техните показания. Още
повече,че показанията им се синхронизират с други преки доказателствени факти,
обосновани във фактическите констатации от огледа на приложения СД-диск от ЦВУТ към
Община Б..Тези фактически изводи при обсъждане на гласните доказателствени източници имат
качествено влияние върху заключението на съда за доказаност на нарушението. Показанията на
свидетелите длъжностни лица са изцяло синхронизирани с фактическите констатации на съда при
направения оглед на СД-диска /л.11/. В случая са налице достатъчни по обем и информативна
стойност преки доказателства,чието количествено натрупване изгражда стройна и логически
издържана последователност, правеща изводът относно събитието на нарушението единствено
възможен.
Липсват релевантни доказателствени материали с противоречиво съдържание, които да изискват
индивидуално аналитично обсъждане в контекста на възражението за необоснованост и
неизясненост на фактическата обстановка, което съдът цени като генерализиране на субективна
защитна гледна точка.
Общият преглед на доказателствените материали обуславя несъмнения извод за
съставомерността и авторството на нарушението по чл.6,т.1 ЗДвП. Следва да се отбележи, че
разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП регламентира, че редовно съставеният АУАН
възпроизвежда фактически данни, които следва да се зачетат от съда. Така въведената
презумпция е оборима, а тежестта да опровергае установените с акта факти е на
санкционираното лице. В настоящия случай, такова обективно противопоставимо по своята
процесуална стойност обратно доказване не бе проведено. Ето защо горните фактически
изводи съдът формира на база непрекъсваемата система от факти, извеждаща се по единен
начин от показанията на св.Т. и св.К., от писмените доказателствени материали,включени в
административно-наказателната преписка и фактическите констатации при огледа на СД-
диск.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито
от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното
постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от
28.09.1973 г. на Пленума на ВС ), а е длъжен да осъществи цялостен съдебен контрол при стриктно
следване на очертания от процесуалните норми и правилата на формалната логика път при
издирване на обективната истина и приложимия по делото закон.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен
орган –Началник група в ОДМВР Б., С-р П.п. Б., който е бил оправомощен да издава НП, видно от
3
т.3.11 на приложената Заповед Рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.
АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши а., който безспорно е
овластен по арг. на т.1.3.2 от Заповед Рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи и е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34,ал.1 от ЗАНН, а наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния срок.
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени
процесуалните изисквания и същите по своето съдържание отговарят на предписания от
законодателя съдържателен минимум от гледище на задължително включени реквизити съобр.
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, т.к. относимите към състава на нарушението факти и
обстоятелства са описани изчерпателно,достъпно и точно,с нужната фактическа и юридическа
прецизност,относно темпорални, пространствени и предметни предели на деянието, позволяващи
на жалбоподателя да разбере характера и естеството на административнонаказателното обвинение
и да се защити.
По отношение на приложимия материален закон съдът намира следното:
Разпоредбата на чл.6,т.1 ЗДвП въвежда императивното изискване, участниците в движението да
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират
или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с
пътната маркировка.
Събраните по делото доказателства по безспорен и несъмнен начин обосновават заключение, че Д.
Н. е управлявал моторно превозно средство, като на кръстовище навлязъл и преминал на
забранителен /червен/ сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим, с което
нарушил императивното изискване, установено в чл. 6, т. 1 ЗДвП като участник в движението да
съобразява поведението си със светлинните сигнали.
Следва да се отбележи,че действително в наказателното постановление не е конкретизирана
цифрово приложимата нормативна хипотеза на чл. 6, т. 1 ЗДвП, но този пропуск е компенсиран от
пунктуалното словесното описание на нарушението в АУАН и НП, както и от словното посочване
на изпълнителното деяние : „не съобразява поведението си със светлинните сигнали“. Така
формулираната фактическа и правна рамка на нарушението не допуска неяснота относно
извършеното от Н. нарушение, като му се осигурява пълноценен достъп на информация досежно
съвкупността от факти и право, включени в административно-наказателното обвинение. До
знанието и достоянието на нарушителя е сведена достатъчна по обем информация, че е
санкциониран защото не е съобразил поведението си с червен забранителен сигнал на светофарна
уредба.
Недоказани са твърденията, изложени във възражението в АУАН, и поддържани с
въззивната жалба, че в случая били налице правоизключващите отговорността предпоставки
на чл. 31, ал. 7, т. 4, ППЗДвП, който регламентира, че това не се отнася само за онези от
водачите /бел. задължение за спиране на жълта светлина/, които в момента на
подаването на този сигнал, след като им е било разрешено преминаването, са толкова
близо до светофара, че не могат да спрат, без да създадат опасност за движението. При
подаване на този сигнал на кръстовище водачите, които навлизат или се намират в
кръстовището, са длъжни да го освободят.
От проведеното доказателствено установяване и информацията, релевантна към изясняване
на фактите за реализиране на административно-наказателната отговорност, тази защитна
фактическа версия се опроверга по категоричен начин. И двамата разпитани свидетели от С-
р „П.п.“ при ОДМВР-Б. потвърдиха преките си зрителни впечатления,че водачът Н. е
преминал стоп-линия при червен сигнал на нормално работеща светофарна уредба ,
движейки се по бул.“Т.А.“ и навлизайки в кръстовище с ул. „С.“.
Наложеното наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП -
"Глоба" в размер на 100 лева, който размер е точно определен в закона и не подлежи на
преобсъждане и намаляване.
В заключение – конкретното нарушение не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си предвид сериозни по обем и
4
съдържание фактори от смекчаващо естество, които понижават обществената опасност на
нарушението и придават очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение.
В случая конкретното деяние не се отличава от обичайните нарушения от съответния вид,които
законодателят е включил в нормения комплекс на ЗДвП с типизирана степен на обществена
опасност, т.к. създава предпоставки за сериозни смущения в организацията на пътното движение,
тотално неглижира комплициращите фактори като динамика, натовареност, интензивност,
регулирани единствено от нормалното функциониране на светофарна уредба и по този начин
предпоставя рискове за пътен травматизъм. Предвид изложеното, в случая не намира приложение
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че нарушението за което е бил санкциониран
жалбоподателят е безспорно доказано, материалният закон е приложен правилно, а
съответстващото наказание във фиксиран размер е отмерено правилно в съответствие с чл.183,ал.5,
т.1 ЗДвП, поради което и наказателното постановление следва да се потвърди.
При този изход на спора с оглед изричното искане на процесуалния представител на наказващия
орган, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ, за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на наказващия
орган следва да се определи възнаграждение в размер на 80 лв. Посочената сума следва да бъде
присъдена в полза на ОД на МВР Б. – арг. от чл. 42, ал. 1 вр. 43, ал. 3, т. 4 от ЗВМР. Така мотивиран,
съдът.
Така мотивиран, Б.кият районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0769-001365/06.06.2024 г., издадено от
Началник група в ОДМВР-Б., Сектор "П.п." –Б., с което за нарушение по чл.6,т.1 ЗДвП, на
основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП на Д. Р. Н. с ЕГН: ********** е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 лв.
ОСЪЖДА Д. Р. Н. с ЕГН: ********** да заплати в полза на ОДМВР-Б. направените пред
настоящата инстанция разноски в размер на 80.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Б. в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
5