№ 2303
гр. София, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20241100507279 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 5510 от 27.03.2024 г. по гр.д. № 13563/2023 г. по описа на СРС, 53
с-в е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, вр. чл.415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр.
чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 121 ЗЗД, че К. Е. З., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ж.к. ******* дължи на ,,УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********,
сумата от 706,69 лева, непогасена главница по договор № 4/05.06.2018 г., ведно със
законна лихва за забава, считано от 26.02.2021 г. до окончателното плащане на сумата,
като е отхвърлен предявения иск за горницата до пълния предявен размер на
главницата от 1049,01 лева, както и за сумата от 51,05 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 17.12.2019 г. до 25.02.2020 г.; отхвърлен е
предявения иск по чл.422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за
установяване съществуването на вземане в размер на 161,92 лева, представляваща
лихва върху просрочената главница за периода от 25.02.2020 г. до 25.02.2021 г.
Срещу постановеното съдебно решение в частта на уважаване на исковете е
депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, въззивна жалба от ответника К. Е. З. с
излагане на доводи, че решението е неправилно и необосновано; постановено в
противоречие със събраните доказателства и при допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон.
Заявява, че неправилно съдът е приел, че конституирания в хода на процеса
1
правоприемник К. Е. З. е приел наследството на М.П.А. Освен това, доколкото
последния е малолетен съдът е следвало да предостави срок за приемане на
наследството по опис, което в случая не било направено. Моли за отмяна на
постановеното решение в обжалваната част, като неправилно и за отхвърляне на иска
срещу него като неоснователен. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
ищеца ,,УниКредит Булбанк“ АД, в който изразява становище за неоснователност на
жалбата. Заявява, че постановеното решение в обжалваната част е правилно,
обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Във връзка с доводите изложени във въззивната жалба, съдът намира следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от ,,УниКредит
Булбанк‘‘ АД, ЕИК *********, с която при условията на обективно кумулативно
съединяване ищецът е предявил положителни установителни искове по реда на чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр.
чл. 9 ЗПК, вр. чл. 121 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че първоначалната
ответница М.П.А. ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ******* /починала в хода
на процеса на 06.09.2023 г. и заместена от своя наследник по закон К. Е. З., ЕГН
**********, конституиран като нейн правоприемник с определение от 23.11.2023 г./,
дължи в качеството си на солидарен длъжник по договор за потребителски кредит на
ищеца следните суми, както следва:
• 1049,01 лева, представляваща главница по договор за кредитна карта за
бизнес клиенти № 4/05.06.2018 г.; ведно със законна лихва за забава, считано от
26.02.2021 г. до окончателното плащане на сумата,
2
• 51,05 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
17.12.2019 г. до 25.02.2020 г.;
• 161,92 лева, представляваща лихва върху просрочената главница за
периода от 25.02.2020 г. до 25.02.2021 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 12072/ 2021 г. по описа на СРС, 53
състав.
В подадената искова молба са изложени твърдения, че ищецът ,,УниКредит
Булбанк‘‘ АД е сключил договор за кредитна карта за бизнес клиенти № 4/05.06.2018 г.
с „Медицински център Иновамед“ ООД, ЕИК *********, като кредитополучател,
В.И.А., ЕГН **********, като солидарен длъжник и първоначалната ответница М.П.А.
ЕГН **********, като солидарен длъжник.
По силата на този договор ищецът предоставил на кредитополучателя банков
кредит, усвояван чрез кредитна карта с разрешен кредитен лимит до 1000 лева.
Въпреки че крайният срок на договора /раздел I, чл. 4.4/ бил договорен до 31.05.2020
г., поради неизпълнение на задълженията по него от страна на кредитополучателя, на
25.02.2020 г. банката обявила кредита за предсрочно изискуем съгласно раздел II, чл.
15, т,. 1, за което страните по договора били надлежно уведомени. Претендира
незаплатените и дължими по договора за кредитна карта суми, за които била издадена
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по образуваното ч.гр.д.№ 12072/2021 г. по описа
на СРС, 53 с-в.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК първоначалната ответница М.П.А.заявила
становище за неоснователност на исковете. Възразила, че договора за потребителски
кредит е нищожен поради противоречие с императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗП.
Заявила е становище за неравноправни клаузи в договора за кредит. Отправила е
искане за отхвърляне на исковете, като неоснователни.
Страните не спорят и чрез събраните пред първата инстанция доказателства е
установено, че по ч.гр.д. № 12072/ 2021 г. по описа на СРС, 53 състав е била издадена
заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК на 01.04.2021 г. за следните суми:
1049,01 лева, представляваща главница по договор за кредитна карта за бизнес
клиенти № 4/05.06.2018 г.; ведно със законна лихва за забава, считано от 26.02.2021 г.
до окончателното плащане на сумата; 51,05 лева, представляваща възнаградителна
лихва за периода от 17.12.2019 г. до 25.02.2020 г.; 161,92 лева, представляваща лихва
върху просрочената главница за периода от 25.02.2020 г. до 25.02.2021 г. и 301,24 лева
разноски по делото, а именно: 25,24 лева държавна такса и 276 лева възнаграждение на
адвокат.
Установява се, че по така образуваното заповедно производство е било подадено
възражение от длъжника М.П.А. във връзка с което са били дадени указания към
3
заявителя да предяви иск по реда на чл.422 ГПК за установяване на вземанията си.
Страните не спорят и се установява, че на 05.06.2018 г. бил сключен договор за
кредитна карта за бизнес клиенти № 4/05.06.2018 г. между кредитора ,,УниКредит
Булбанк‘‘ АД, кредитополучателя „Медицински център Иновамед“ ООД, ЕИК
*********, и солидарните длъжници В.И.А., ЕГН **********, и първоначалната
ответница М.П.А. ЕГН **********. По силата на посочения договор кредитодателят
се задължил да предостави на кредитополучателя парична сума, усвоявана чрез
кредитна карта с разрешен кредитен лимит до 1000 лева с срок на действие на
договора за потребителски кредит до 31.05.2020 г. Страните предвидили, че се открива
на името на клиента картова сметка и се издава кредитна карта на оправомощения
държател М.П.А./първоначален ответник/. Уговорена била възнаградителна лихва с
фиксиран месечен лихвен процент в размер на 1.35%.
Чрез констатациите на приетата по делото пред първата инстанция ССчЕ, която
наС.щия състав кредитира по реда на чл.202 ГПК, се установява, че сумите по кредита
са били усвоени чрез плащане на ПОС (989,73 лева) и теглене на АТМ (1490,00 лева) в
периода от 07.06.2018 г. до 29.11.2019 г., както и че същите са в общ размер 2479,73
лева.
Установява се, че последното плащане, извършено за погасяване на
задълженията по кредита било направено на 26.11.2019 г., както и че непогасения
остатък от кредита е в размер на 1261,97 лева. Посочената посочена сума от 1261,97
лева включва 1049,01 лева - главница; 51,05 лева - възнаградителна лихва върху
редовна главница към 25.02.2020 г.; 161,91 лева - лихва върху просрочена главница за
периода от 25.02.2020 г. до 25.02.2021 г. Както е посочил експерта, сумата на
главницата се формира, както следва:
• 989,73 лева усвоени суми чрез ПОС;
• 1490, 00 лева усвоени суми чрез теглене на АТМ;
• такси в общ размер 344,32 лева, а именно:
1. 73,66 лева такси за теглене в брой;
2. 5,50 лева такси за справка баланс;
3. 50,00 лева годишна такса за обслужване;
4. 195,60 лева такси за администриране на неизплатено в срок задължение;
5. 19,56 лева такси за превишен кредитен лимит;
При съобразяване, че последното извършено плащане по договора е било
извършено на 26.11.2019 г., банката упражнява правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем на 25.02.2020 г., като солидарните длъжници били уведомени за
него, чрез връчените им по реда на чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ от частен съдебен изпълнител
покани. Последното обС.телство, както правилно е посочил и СРС, не е оспорено от
4
ответника.
Установява се, че непогасения размер по договора за кредит възлиза на сумата
704,69 лева, като са отчетени извършените погашения по договора в общ размер на
1775,04 лева, както и че с тях са извършани плащания и на такси по договора за
кредит в размер на 344,32 лева.
С протоколно определение от 04.10.2023 г. на СРС производството по делото е
било спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК поради установена в хода на процеса
смърт на ответницата М.П.А. починала на 06.09.2023 г., удостоверено с препис-
извлечение от акт за смърт. С Определение № 42834 от 29.11.2023 г. на основание
чл.230, ал. 1 ГПК производството по делото било възобновено и на основание чл. 227
ГПК бил конституиран в процесуалното качество на ответник синът на починалата
М.П.А.- К. Е. З., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. *******.
Установява се от представения пред наС.щата инстанция договор за цесия от
11.12.2023 г., че вземането по договора за кредит е било прехвърлено от банката –
ищец на Ди Си Ей Мениджмънт АД, ЕИК *********.
При така установеното, съдът намира следното от правна страна:
ПоС.нна и непротиворечива е съдебната практика по въпроса, че за да се
ангажира отговорността на наследниците на починало лице за негови задължения е
необходимо те да са приели наследството. Чл. 48, изр.първо от ЗН изрично
постановява, че наследството се придобива с приемането му, като начините за
приемане са посочени в закона - чл. 49, чл. 51 ЗН. Съгласно чл. 60, ал. 2 ЗН
приемането на наследството по опис има защитна функция - да се ограничи
отговорността на наследника за задължения на неговия наследодател само до размера
на полученото наследство. Кредиторът, който претендира, че наследник на негов
длъжник отговаря за задълженията на наследодателя си, следва да докаже, че
наследникът е приел наследството на длъжника по някой от предвидените в ЗН начина
в случай на оспорване факта на наследяване. От момента на приемането на
наследството наследникът отговаря за задълженията на наследодателя било изцяло,
било ограничено - до размера на полученото наследство, ако го е приел по опис - чл.
60, ал. 2 ЗН. Според чл. 61, ал. 1 ЗН приемането на наследството по опис е винаги
изрично /трябва да се заяви писмено пред районния съдия в тримесечен срок от
узнаването, че наследството е открито/, то не може да се презюмира от други действия
на наследника. Недееспособните са защитени от закона, който въвежда изискването те
да приемат наследството само по опис - чл. 61, ал. 2 ЗН.
Както бе посочено, в хода на проведеното производство пред първата
инстанция, на 06.09.2023 г. е починала първоначалната ответница М.П.А. като на
основание чл.227 ГПК с определение от 23.11.2023 г., като нейн правоприемник е бил
конституиран наследника й по закон малолетния К. Е. З., ЕГН **********, действащ
5
чрез своя баща и законен представител Е. А. З.. До края на съдебното дирене пред
първата инстанция последния не е оспорил факта на приемане на наследството
останало от М.П.А. Поради това и наС.щия състав намира, че не е в тежест на ищеца
да установява, че ответникът е наследник по закон на първоначалната ответница в
какъвто см. са и изложените съображения в постановеното по реда на чл.290 ГПК
Решение № 437 от 17.01.2012 г. по гр.д. № 70/2011 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, което се
възприема от наС.щия състав. Както е посочено в същото, при липса на оспорване
факта на приемане на наследството, в тежест на ответниците е да докажат
изпълнението на поетите от техния наследодател задължения по договорите за заем,
или да докажат наличието на правопогасяващи, правоизключващи,
правоунищожаващи или правоотлагащи факти и обС.телства, каквито са отказът от
наследство, или приемането на наследството по опис и пр., което те не са сторили.
В случая, както бе посочено в проведеното производство не е оспорен факта на
приемане на наследството до приключване на съдебното дирене пред първата
инстанция. Същевременно, изложеното от законния представител на правоприемника
становище в хода на проведените пред първата инстанция устни състезания, че
малолетния приема наследството по опис по реда на чл.61, ал.2 ЗН не съставлява,
според наС.щия състав оспорване на неговото качество на наследник по закон на
първоначалния ответник. Същевременно, дори и в предоставения от наС.щата
инстанция тримесечен срок не са ангажирани доказателства от ответника за приемане
на наследството по опис по реда на чл.61, ал.2 ЗН. С оглед това и съдът намира че в
проведеното производство не е било необходимо и не е необходимо да бъде назначен
по реда на чл.59 ЗН управител на незаето наследство. Последното, според наС.щия
състав, би било необходимо в случай на оспорване факта на наследяване от страна на
ответника каквото в случая не е налице. Това несъмнено би обусловило и даване
указания към кредитора - ищец, че следва да проведе доказване, че ответникът
действително е наследник на длъжника, както и че същият е приел наследството от
него било изрично, било чрез конклудентни действия, вкл. и чрез съставяне на опис по
реда на чл.61, ал.2 ЗН в случаите на наследяване от недееспособен.
Поради това изложените от въззивника доводи, че отговорността му като
наследник не следва да бъде ангажира, тъй като не е представил доказателства за
съставен опис по реда на чл.61, ал.2 ЗН, съдът намира за неоснователни.
НаС.щия състав намира за правилни изложените от първата инстанция
фактически констатации и правни изводи, че ответникът има качеството потребител
по сключения договор за кредит по см. на чл. 2, буква ,,а‘‘ от Директива 93/13/ЕИО,
разпоредбата на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите, както и
разпоредба на чл. 9, ал. 3 ЗПК.
От представения договор се установява, че кредитът е бил предоставен под
6
формата на овърдрафт. В § 1, т. 7 от ДР на ЗПК се съдържа легална дефиниция за
понятието „овърдрафт", а именно това е кредитът, при който кредиторът изрично
предоставя на потребителя възможност да ползва средства, превишаващи наличността
по разплащателната му сметка.
Съответно, изложените от първата инстанция фактически констатации и правни
изводи, че сключения договор за кредит е недействителен на основание чл.22 ЗПК и
се дължи връщане само чистата стойност на кредита на кредитора, на основание чл.23
ЗПК, наС.щия състав намира за правилни и съобразени с приложимия материален
закон.
Така, както правилно е посочил СРС, при сключване на договора за кредит са
били нарушени разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В
нарушение на първата разпоредба е бил сключен договор с текст, който е с видимо
несъответствие на шрифта на договора с императивните изисквания / с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт - не по-малък от 12 пункта/. Същевременно текстът е трудно
четим. За да може потребителят да разбере текста на договора, той трябва да има
възможност да го прочете без особени затруднения, като същевременно използването
на подобен твърде дребен шрифт би могло да породи опасността важна информация
да бъде прикрита и пропусната от потребителя към момента на сключване на договора
и по време на неговото изпълнение. Неспазването на това изискване несъмнено,
според изричното указание на разпоредбата води до недействителност на договора по
чл. 22 ЗПК.
Същевременно, с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е предвидено, че
договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент
на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, наС.щи
или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. различни такси по договора, както в случая), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
В процесния договор за потребителски кредит се установява, че са били
включени различни дължими такси, чийто размер възлиза на сумата 344,32 лева, които
са били заплатени и не са били включени в посочения ГПР по договора, т. е. формално
е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Съдът намира че същите се
включват в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
7
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия.
Доколкото в сключения договор за кредит ГПР е посочен неправилно, съдът,
намира че в случая е налице и нелоялна търговска практика от страна на кредитната
институция, „заблуждаваща“ по смисъла на европейското законодателство.
Поради това, съдът намира, че е нарушено изискването за посочване и
изчисление на ГПР съобразно законовите изисквания, което от своя страна води до
недействителност на целия договор на основание чл. 22 ЗПК, тъй като е изведено като
съществено условие на договора.
С постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 50174 от 26.10.2022 г. по
гр.д. № 3855/2021 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС е прието, че предявения по реда на чл. 422
ГПК иск може да бъде уважен на основание чл. 23 ЗПК до размера на чистата
стойност на кредитите, при положение, че съдът е достигнал до извод за
недействителност на договора по смисъла на чл. 22 ЗПК. Това становище се възприема
от наС.щия състав и е приложимо при разрешаване на спора по наС.щето дело.
Признаване на задължението – чиста стойност на кредита с оглед указанията на чл.23
ЗПК може да бъде извършено в производството по чл.422 ГПК.
В случая е установено, че на връщане подлежи чистата стойност на кредита,
която възлиза на сумата 704,69 лева-непогасена главница по договора за кредит. Като е
достигнал до тези изводи съдът е постановил правилен съдебен акт. В постановеното
решение следва да бъде отбелязано и извършеното прехвърляне на вземането в полза
на цесионера Ди Си Ей Мениджмънт АД, ЕИК *********.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Постановеното от
първата инстанция решение следва да бъде потвърдено като правилно в обжалваната
част на основание чл.271, ал.1, пр.1 ГПК.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5510 от 27.03.2024 г. по гр.д. № 13563/2023 г. по
описа на СРС, 53 с-в, В ЧАСТТА, с която е признато за установено на основание чл.
422 ГПК, вр. чл.415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл.
121 ЗЗД, че първоначалния ответник М.П.А. ЕГН **********, починала в хода на
8
процеса на 06.09.2023 г. и заместена от своя правоприемник ответника К. Е. З., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ж.к. *******, като малолетен действащ чрез своя баща
и законен представител Е. А. З., ЕГН **********, дължи на ,,УниКредит Булбанк“ АД,
ЕИК *********, чието вземане е прехвърлено на Ди Си Ей Мениджмънт АД, ЕИК
********* с договор за цесия от 11.12.2023 г., сумата от 706,69 лева, непогасена
главница по договор № 4/05.06.2018 г., ведно със законна лихва за забава, считано от
26.02.2021 г. до окончателното плащане на сумата, за която сума е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК
по ч.гр.д. № 12072/ 2021 г. по описа на СРС, 53 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9