Р
Е Ш Е Н И Е №
К., 05.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд гражданска колегия в открито
съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година в
състав
Председател
: КЕТИ КОСЕВА
При участието на секретаря Г. Гилева като разгледа
докладваното от съдия Косева гр. дело № 1433/2019
година за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно осн. чл.422 ГПК във връзка с чл.415 ГПК и чл. 92 ЗЗД.
Ищецът С.Х.П. моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено, че Р.С. му
дължи сумата 5100 лв. за използване на недвижим имот - овощна градина с площ
3,013 декара, намираща се в местността „****“ пл. № 9372 от кадастралния план
на гр. К., промишлена зона, кв. И., през периода от началото на 2015 г. до м.
август 2018 г., както и еднократна неустойка в размер на 1000 лева, въз основа
на нотариално заверена декларация за поемане на задължението от страна на
ответника. Моли съда да му присъди направените по делото разноски и адвокатски
хонорар.
Твърди, че на 19.03.2019г. е депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 3850 срещу Р.Г.С., ЕГН
********** за сумата от 5100 лева за използване на недвижимият му имот -овощна
градина с площ 3,013 (три цяло и тринадесет хилядни) декара, намираща се в
местността „****пл. № 9372 по кадастралния план на гр. К., промишлена зона, кв.
И., през периода от началото на 2015 г. до месец август 2018 г., както и
еднократна неустойка в размер на 1000 лева. Издадена е заповед за изпълнение
срещу длъжника, който е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, на
което основание предявява иск относно вземането си.
Основанията, обстоятелствата и фактите, от които
произтича вземането му са следните: През периода от началото на 2015 г. до
месец август 2018 г. въз основа на устна уговорка Р.Г.С. използвал недвижим
имот, собственост на С.Х.П., а именно: овощна градина с площ 3,013 (три цяло и
тринадесет хилядни) декара, намираща се в местността „****“ пл. № 9372 от
кадастралния план на гр. К., промишлена зона, кв. И., като не е заплащал или
компенсирал по никакъв начин използването въпреки, сключения устно договор за
наем с наемна цена 150 лв. месечно. През месец октомври г-н С. и г-н П. се
споразумели до 30.11.2018 г. Р.С. да освободи гореописаният имот като заплати
сумата от 5100 (пет хиляди и сто) лева в резултат на използването на имота, а в
случай че не изпълни до уговорения срок обещаното, да заплати неустойка в
размер на 1000 (хиляда) лева, както и мораторна лихва върху забавената сума в
размер на законната лихва за целия период на забавата. Като доказателство за
поетото задължение Р.С. подписал нотариално заверена декларация №
6596/26.10.2018 г., заверена от Нотариус П. К., рег. № 100, район на действие
РС –К., която е безспорно доказателство за дължимостта на сумата. Документът
съдържа декларативно поемане на задължение, същият представлява частен писмен
документ, който обвързва страната. Освен това с факта на нотариалната заверка,
заверен се явява и материалният интерес, защото на практика нотариусът е
заверил и съдържанието, т.е. размерът на дължимата сума. До настоящия момент, ответникът
С. не е предприел действия по
изпълнението му.
Ответникът Р.Г.С. признава, че дал на ищеца пълномощно
с личните си данни заверено при нотариус П. П. за сключване на договор за наем
за имота описан от ищеца в исковата молба, но до подписването на такъв не се
стигнало. Признава, че ползвал имота от началото на 2015 год. до август 2018
год. като уговорката му с ищеца била да му заплаща по 150 лв. месечно за
ползването. Имал редица неприятности със живущите в района на имота хора
включително няколко от животните му били отровени, за които сигнализирал ищеца,
но последният не направил нищо. Твърди, че е платил на ищеца част от дължимите
месечни вноски, а именно 6 от тях в размер общо на 900 лв.Признава, че дължи на
ищеца от м. януари 2015 г. до м. август 2018 год. по 150 лв. месечно без
платените от него 900лв., представляващи 6 вноски от по 150 лв. месечно.
От събраните по делото доказателства преценени по
отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:
Въз основа на подадено на 18.03.2019 г.
заявление е образуваното ч.гр.дело № 811/2019 г., по което Районен съд - К.със
Заповед № 641/03.04.2019 г. е разпоредил Р.Г.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на кредитора С.Х.П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумите: 5100,00
лв. (пет хиляди и сто лева) – главница; 1000,00 лв. (хиляда лева) – еднократна
неустойка; законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 18.03.2019 г. до окончателното изплащане на вземането;
разноски по делото, от които 122,00 лв. държавна такса и 887,00 лв. адвокатско
възнаграждение на основание Нотариално заверена декларация № 6596/26.10.2018
г., заверена от Нотариус П. К., рег. № 100, район на действия РС-К..
Представена е (приложена по ч.гр.д. №
303/2019г. по описа на РС-К.) нотариално заверената декларация с рег. №
6596/26.10.2018, заверена от Нотариус П.к., рег. № 100, район на действие РС-К.,
с която Р.С. поема задължението на 30.11.2018 г. да изплати на С.Х. П.сумата 5100
лв., която дължи на С.П. в резултат на използване на негов собствен недвижим
имот, а именно: овощна градина с площ от 3,013 дка, находяща се в местността „****пл.
№ 9372 от кадастралния план на гр. К., промишлена зона, кв. „И.“ през периода
от началото на 2015 г. до месец август 2018 г. Със същата декларация Р.С. поема задължението на 30.11.2018 г. да освободи
имота и задължението да изплати на С.Х. П.еднократна неустойка в размер на 1000
лева в случай, че не изплати сумата 5100 лв. в срока посочен в декларацията.
От така приетите за установени факти и обстоятелства
съдът прави следните изводи:
Предявеният иск с цена 5100 лв. е основателен и следва
да бъде уважен. С договора за наем наемодателят се задължава да предостави на
наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да му плати определена
цена.
Видно от признанията на ответника, той е ползвал със
съгласието на ищеца собствената на ищеца овощна градина с площ от 3,013 дка,
находяща се в местността „****пл. № 9372 от кадастралния план на гр. К.,
промишлена зона, кв. „И.“ през периода от м. януари 2015 г. - месец юли 2018 г.
Ползването на имота било възмездно, страните устно се уговорили, че ползвателят
ще заплаща на ищеца за ползването на имота по 150 лв. месечно. Ответникът не
отричал задължението си, но не изпълнявал поетото задължение за заплащане на
месечната сума редовно.
Броят на месечните вноски за периода от м. януари 2015
г. - месец юли 2018 г. е 43 всяка от по 150 лв. или общо 6450 лв. за целия
период на ползване.
На 26.10.2018 год. ответникът писмено признал
задължението си към ищеца в размер на 5100 лв. като поел задължение да го
заплати в срок до 30.11.2018 год. Признатото задължение от 5100 лв. е по-малко
от реалното задължение на ответника (след като ответникът твърди, че е платил
само 900 лв. от общо дължимите 6450 лв.).
Предявеният иск с цена 1000 лв. е основателен и следва
да бъде уважен. Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи
като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват.
Ответникът не изпълнявал задължението си да заплаща
ежемесечно уговорената месечна цена за ползването на имота. Ответникът не
изпълнил и писмено поетото към ищеца задължение да плати дължимата за целия три
годишен период наемна цена на 30.11.2018 г. За вредите от неизпълнението
ответникът дължи уговорената сума от 1000лв.
Няма направено искане съдът да признае за установено,
че ответникът дължи на ищеца законната лихва върху главницата по издадената заповед,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 18.03.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Страните не представят списък на разноските.
Разноските на ищеца в настоящото съдебно производство възлизат
на 1019 лв., от които 132 лв. за държавна такса, 887 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Няма направено искане за присъждане на разноските направени
от ищеца в производството по ч.гр.д. № 811/2019 г. по описа на РС-К., които
възлизат на 1009лв.
Ответникът следва да заплати на ищеца направените в
настоящото производства разноски в размер общо на 1019 лв.
Ответникът няма направени разноски в производството.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено, че Р.Г.С., ЕГН ********** *** дължи на С.Х.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, по издадената Заповед № 641/03.04.2019 г. по
ч.гр.д. № 811/2019 г. по описа на РС-К.сумите: 5100,00 лв. (пет хиляди и сто
лева) – главница; 1000,00 лв. (хиляда лева) – еднократна неустойка по нотариално
заверената декларация с рег. № 6596/26.10.2018, заверена от Нотариус П.К., рег.
№ 100, район на действие РС-К.за ползването на овощна градина с площ от 3,013
дка, находяща се в местността „***“, пл. № *** от кадастралния план на гр. К.,
промишлена зона, кв. „И.“ през периода от м. януари 2015 г. до месец юли 2018
г. включително.
ОСЪЖДА Р.Г.С., ЕГН ********** да заплати на сумата 1019 лв. разноски, по настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му
пред ОКРЪЖЕН СЪД - Стара Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: