№ 98
гр. ***, 16.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ***, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на Д.десет и девети май през две хиляди
Д.десет и трета година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Валентина П. Д.
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Д.на Здр. Станчева
като разгледа доклаД.ното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20233300500027 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 504 от 18.07.2022 г. постановено по гражданско дело №
20213330***2550 по описа за 2021 година на Районен съд – ***, съдът е
постановил следното:
ДОПУСКА ДО ДЕЛБА:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***/********/ по КККР на село
***, одобрени със Заповед №РД18-279/08.05.2019г. на Изпълнителния
директор на АГКК-***, последно изменение на КККР засягащо поземления
имот от 13.11.2020г., с адрес: село ***, местност ***, с площ от 27
055.00кв.м./Д.десет и седем хиляди и петдесет и пет кваД.тни метра, с
трайно преД.значение: земеделска, с начин на трайно ползване: друг вид
земеделска земя, категория на земята: 2/втора/, предишен идентификатор:
няма, номер по предходен план: *** Съседи: имот с идентификатор
*******, имот с идентификатор *******, имот с идентификатор ***,
имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с
идентификатор ***, имот с идентификатор ***. При права: За М. Л. С.,
ЕГН********** – 2/6 иД.лна част, за Фермер България 1 ЕООД,
ЕИК204402525 - 2/6 иД.лна част, за Агропродукт ООД, ЕИК116003547 -1/6
иД.лна част, за Н. Х. П., ЕГН********** - 1/6 иД.лна част.
Недоволен от това решение, в частта с която му е определена 1/6 ид. ч.,
а не претендираните от него 2/6 ид.ч. от допуснатия до делба недвижим имот,
1
останало Агропродукт ООД, което го обжалва, чрез пълномощника си
адвокат В. З. от АК – ***. Моли в тази част решението да бъде отменено, като
съдът се произнесе по същество на спора за делбата като определи
припадащата му част за делба на 2/6 ид.ч. Сочи, че в основата на направеният
от първоинстанционният съд правен извод за правата на съсобствениците
върху делбения имот е неправилно възприета от съда фактическа обстановка.
Същият се е позовал на саморъчно завещание от страна на наследодателката
М. Д. П. в полза на своята дъщеря В. И.а. Същото е извършено на ***г.,
обявено е на ***г. Въз основа на него на ***г. В. И.а е прехвърлила чрез две
сделки – дарение и продажба на Фермер България 1 ЕООД 1/3 иД.лна част от
делбения имот. Завещанието, представено от ищеца в уточнителната искова
молба, без той да има какъвто и да било правен интерес от соченето му като
доказателство по делото, е било оспорено от страна на жалбоподателя
относно истинността му, и било открито производство по чл. 193 ГПК.
Жалбоподателят сочи, че в дадения от съда срок не били предоставени
оригинал на същото, както и сравнителни образци за извършване на съдебно –
графологическа експертиза и то било изключено от доказателствата по
делото. Въпреки това решаващият съд го е кредитирал. Произнасяйки
решение по делбата при определените от него квоти на съсобственост съдът е
нарушил правилата на чл. 7 и чл. 8 ГПК, произнасяйки се служебно в полза
на еД. страна в процеса - Фермер България 1 ЕООД, без тя да е изявила
претенции в горепосочената насока, с изключение на възражението за липса
на правен интерес от жалбоподателя за оспорване, което е оставено без
уважение от съда.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, от насрещната по жалбата страна -
Фермер България 1 ЕООД, чрез пълномощника адвокат Р. С. Т. от САК, е
депозиран отговор. Оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение
да бъде потвърдено. Сочи, че се легитимира като собственик посредством 2
броя правни сделки, сключени с В. И.а Г., в чиято полза е извършено
завещание от М. Д. П. на цялото й недвижимо имущество. Жалбоподателят
се легитимира като собственик на 1/3 ид.ч., както слеД.: 1/6 ид.ч. , придобити
от Н. С. П.а и К. Д. П. и 1/6 ид.ч., придобити от Н. В. А. и М. П. А..
Последните две лица са наследници на П. И. А. – наследник на М. Д. П.. Тъй
като послеД.та завещала цялото си недвижимо имущество на праводателката
на Фермер България 1 ЕООД, то ***ът на М. Д. П. – П. И. А. не е придобил по
наследство 1/6 ид.ч., поради което Н. В. А. и М. П. А. не са станали
собственици на 1/6 ид.ч. Ето защо, не са прехвърлили правото на собственост
върху 1/6 иде.ч. на жалбоподателя. Фермер България 1 ЕООД се легитимира
като собственик на 1/3 ид.ч. от имота посредством 2 броя правни сделки,
сключени с В. И.а Г.. Същите сделки не са оспорени. Жалбоподателят не е
оспорил притежаваните от Фермер България 1 ЕООД ид.ч. в размер на 1/3, не
е предявил и инцидентен установителен иск за да бъде доказано, че Фермер
България 1 ЕООД притежава по малко от 1/3 ид.ч. Жалбоподателят не може
да противопостави право на собственост, придобито от Н. В. А. и М. П. А., на
2
Фермер България 1 ЕООД, защото праводателите на жалбоподателя не са
били собственици към датата на тяхната сделка. Фактът, че завещанието е
вписано след сделките на жалбоподателя е ирелевантен. Завещанието е
породило прехвърлителен ефект по отношение на процесната 1/3 ид.ч. на
***г. – в момента на смъртта на М. Д. П., а не от момента на вписването му.
Вписването има декларативно, а не конститутивно действие. Правото на
собственост на В. И.а Г. на 1/3 ид.ч. от имота е преминало у Фермер България
1 ЕООД. Това право на собственост не е оспорено нито – нито на В. И.а Г.,
нито на Фермер България 1 ЕООД. Правилно първоинстанционният съд е
кредитирал завещанието като доказателство по делото. Жалбоподателят не е
оспорил притежаването от Фермер България 1 ЕООД ид.ч., докато от страна
на Фермер България 1 ЕООД оспорили жалбоподателят да притежава 1/3.
Жалбоподателят притежава само 1/6 от имота именно защото не е придоби
собствеността на 1/6 при сключените сделки с Н. В. А. и М. П. А..
Завещанието е породило прехвърлителен ефект по отношение на процесната
1/3 иД.лна част на ***г. – в момента на смъртта на завещателя М. Д. П..
Поради това В. И.а Г. е придобила процесните 1/3 иД.лни части още тогава и
тогава е настъпил прехвърлителния ефект. В последствие никой освен В. И.а
Г. не е могъл да се разпорежда с тях. Поради това Фермер България 1 ЕООД е
придобило иД.лните части от нея правомерно и станало собственик на 1/3
ид.ч.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, от насрещната по жалбата страна – М. Л.
С., чрез пълномощника адвокат М. Р. М. от АК - ***, е депозиран отговор.
Оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Сочи, че споделя мотивите на първоинстанционния съд при определяне на
квотите на страните.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, от насрещната по жалбата страна – Н. Х.
П., не е депозиран отговор.
В хода на съдебното дирене пред въззивната инстанция,
жалбоподателят сочи и второ основание за нищожност на завещанието –
завещанието е нищожно поради противоречие на императивната норма на чл.
42, б. "в" ЗН, тъй като волята на наследодателя е мотивирана от желанието да
бъде гледан до края на живота си от лицето на което завещава. Поддържа
жалбата и излага подробни съображения.
Въззиваемите страни - М. Л. С., чрез пълномощника адвокат М. Р. М.
от АК – *** и Фермер България 1 ЕООД, чрез пълномощника адвокат Р. С. Т.
от САК, поддържат отговорите на жалбата. Сочат, че намират за
неоснователно направеното във въззивното производство ново възражение за
нищожност на завещанието, на осн. чл. 42, б. "в" ЗН. Излагат подробни
съображения. Фермер България 1 ЕООД претендира и разноски за
заплатеното във въззивното производство възнаграждение на вещото лице по
съдебно графическата експертиза.
Въззиваемата страна Н. Х. П., при редовност в призоваването, не се
3
явява, не се представлява и не изразява становище.
***ският окръжен съд, след съвещание и като обсъди по реда на чл.
269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страни и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и
правилно.
Производството е за делба във фаза по допускане.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д.
№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав намира, че
крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и
правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в
жалбата и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд. В настоящото производство е прието заключение
на съдебно графическа експертиза, но същото не води до промяна във
фактическата обстановка и правните изводи приети от първоинстанционния
съд. Решението слеД. да се потвърди и по съображения, основани на
препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена
в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема
следното:
Между страните няма спор, а и от събраните по делото доказателства
се установява слеД.та фактическа обстановка:
С Решение №13 от 01.03.1995г. на ОСЗ *** е възстановено правото на
собственост на наследниците на Д. Ц. М., върху недвижим имот, съставляващ:
Друга селскостопанска територия от 27.051Д., втора категория, местност ***
имот №***по картата на възстановена собственост на село ***, ЕКАТТЕ ***,
община ***, област ***, при съседи: имот №***, имот №***, имот №***,
имот №***, имот №***, имот №***, имот №***. Съставляващ ПИ с
идентификатор *** по КККР на с.***, общ.***, местност *** с площ
27055кв.м. съгласно приложената скица. Д. Ц. М. е починал на ***г., като е
оставил за свои законни наследници К. Д. П.а, б.ж. на град ***, починала на
***г., М. Д. П., б.ж. на град ***, М. Д. Ц., починал на ***г. б.ж. на град ***, С.
Д. С.а, починала на ***г. С. Д. С.а е починала н ***г. като е оставили за свои
наследници Л. М. С. и М. М.а С.а. Ищецът е *** на Л. М. С., починал на ***г.
и М. М.а С.а починала на ***г. К. П.а е оставила за свои наследници Д.мата
си ***а - Д. Н. П., починал на ***г. и Х. Н. П. починал на ***г., последният
оставил за свой наследник ответника Н. Х. П.. М. Д. П.а починала на ***г.
4
оставила за свои наследници децата си - В. И.а Г. и П. И. А.. Последният е
починал на ***г., като оставил за свои наследници съпруга Н. В. А. и ***-М.
П. А.. В саморъчно завещание от М. Д. П. е посочено, че същата завещава
цялото си имущество на дъщеря си В. И.а. На ***г. В. И.а Г. се е разпоредила
чрез дарение с 1/30 иД.лна част от имот с идентификатор *** в полза на
ответника „ФЕРМЕР БЪЛГАРИЯ 1” ЕООД град Бургас. С н.а. за покупко-
продажба №*** *** рег. №*** дело №*** от ***г. В. И.а Г. се разпоредила
3/*** иД.лни части от имота на Фермер България 1 ЕООД. С н.а. за дарение
№*** том *** рег. №*** дело №*** от ***г. Н. С. П.а се разпоредила с 1/48
иД.лна част от имота С н.а. за покупко-продажба №*** том *** рег. №***
дело №*** от ***г. Н. С. П.а и К. Д. П. са се разпоредили изцяло
притежаваните от тях части в полза на ответника Агропродукт ООД. С н.а за
покупко-продажба №*** *** рег. №*** дело №*** от ******г. Н. В. А. и М.
П. А., се разпоредили с общо 1/6 иД.лни части от имота в полза на
Агропродукт ООД.
С оглед оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба и
възражението за нищожност заявеното в открито съдебно заседание във
въззивното производство, очертаният спорен въпрос, пренесен и пред
въззивната инстанция, е въпросът относно действителността на процесното
завещание.
Във жалбата жалбоподателят прави възражение, че завещанието е
нищожно, на основание чл. 42, б. "б" ЗН поради съставянето му в нарушение
на чл. 25, ал. 1, изр. първо ЗН – тъй като не е написано и подписано от
завещателя.
В хода на съдебното дирене пред въззивната инстанция,
жалбоподателят сочи и второ основание за нищожност на завещанието –
завещанието е нищожно поради противоречие на императивната норма на чл.
42, б. "в" ЗН, тъй като волята на наследодателя е мотивирана от желанието да
бъде гледан до края на живота си от лицето на което завещава.
По възражението, че завещанието е нищожно, на основание чл. 42, б.
"б" ЗН поради съставянето му в нарушение на чл. 25, ал. 1, изр. първо ЗН.
Представеното по делото саморъчно завещание, от което въззиваемата
страна „Фермер България 1“ ЕООД черпи правата си, е оспорено от
жалбоподателя още пред първата инстанция, с твърдението, че не е написано
и подписано от сочения за негов автор завещател. От тези възражения е
видно, че е налице оспорване на истинност на представен документ по реда на
чл. 193 ГПК. Ето защо, правилно първоинстанционния съд с протоколно
определение по протокол № 386 от 07.6.2023г. е открил производство по чл.
193 ГПК /л. 78-79 РС/. В същото време обаче в настоящия случай оспорването
на истинността на документа покрива фактическия състав на
материалноправно възражение за недействителност на саморъчното
завещание по чл. 42, б. "б" във връзка с чл. 25, ал. 1 ЗН. Твърдението, че
завещанието не е написано и подписано от завещателя, представлява
5
оспорване на неговата истинност /автентичност/, насочено към оборване на
формалната доказателствена сила на подписания частен документ по чл. 180
ГПК. Заедно с това обаче такова твърдение обективира и възражение за
недействителност на завещанието по смисъла на чл. 42, б. "б" ЗН като
едностранна правна сделка (виж. решение № 268 от ***.***.2012 г. по гр. д.
№ 479/2012 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС).
Когато се оспорва автентичността на завещанието, какъвто е
настоящият случай, доказателствената тежест за установяване, че същото е
написано и подписано от завещателя, е върху страната, която се ползва от
него - чл. 193, ал. 3, изр. последно ГПК. Дължимото от страната, която се
ползва от документа и черпи изгодни за себе си правни последици от
оспорения завещателен акт, доказване е главно и пълно /в този смисъл:
Решение № 60 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 693/2012 г., II г. о., ГК;
Решение № 90 от 27.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 34ЗЗ/2013 г., II г. о., ГК;
Решение № 207 от 21.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1381/2015 г., I г. о., ГК,
постановени по реда на чл. 290 ГПК
В случая страна, която се ползва от завещанието е въззиваемия
Фермер България 1 ЕООД /правоприемник на лицето, в полза, на което е
извършено завещанието/.
За да породи действие саморъчното завещание, то трябва да отговаря
на изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗН - да е изцяло написано ръкописно от
завещателя, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е
подписано от него, като подписът трябва да е поставен след завещателните
разпореждания. Липсата на която и да е от горните предпоставки обосновава
нищожност на завещанието - съгласно чл. 42, б. "б ЗН.
Саморъчното завещание представлява частен диспозитивен документ и
се ползва с предвидената в чл. 180 ГПК формална доказателствена сила,
която се основава на неговата автентичност. Когато се оспорва
автентичността на завещанието, какъвто е настоящият случай,
доказателствената тежест за установяване, че същото е написано и подписано
от завещателя, е върху страната, която се ползва от него- чл. 193, ал. 3, изр.
последно ГПК. Дължимото от страната, която се ползва от документа и черпи
изгодни за себе си правни последици от оспорения завещателен акт,
доказване е главно и пълно /в този смисъл: Решение № 60 от 23.04.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 693/2012 г., II г. о., ГК; Решение № 90 от 27.06.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 34ЗЗ/2013 г., II г. о., ГК; Решение № 207 от 21.01.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 1381/2015 г., I г. о., ГК, постановени по реда на чл. 290 ГПК/,
каквото в случая е успешно проведено. Същевременно завещанието е
формална едностранна сделка, с която едно лице се разпорежда в полза на
друго или други лица със своето имущество за след смъртта си. Законовите
изисквания за неговата форма и съдържание като строго формален акт, са
императивни и спазването им от страна на завещателя е преценено от
законодателя като достатъчна гаранция за съобразяване на изразената от него
6
воля.
При съобразяване на установената по приложението на чл. 25 ЗН
константна практика на ВКС /Решение № 202 от 24.07.2001 г. на ВКС по гр. д.
№ 583/2000 г., I с-в; Решение № 493 от 9.07.2003 г. на ВКС по гр. д. №
***6/2002 г., I г. о.; Решение № 119 от 30.03.2004 г. на ВКС по гр. д. №
618/2003 г., I г. о./, при съществуването и на най - малка вероятност текстът
да не е написан саморъчно от завещателя, същото слеД. да бъде прието за
нищожно - съгласно чл. 42, б. "б" ЗН. Единствено при категоричност на
експертното заключение за обстоятелството, че ръкописният текст е изпълнен
от завещателя, може да се зачете саморъчното завещание и да бъде прието, че
е породило целените правни последици /в този смисъл - Решение № 187 от
20.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 112/2012 г., II г. о., ГК/.
Пред въззивния съд бе назначена на съдебно графическа експертиза
/л.185-190 РС/, чието заключение съдът намира за пълно, ясно, обосновано и
правилно. В същото се сочи, че:
„1. Ръкописния подпис за „Завещател“ и ръкописния текст в
Саморъчно завещание от ***г. е и изпълнен от едно и също лице.
2. Саморъчния подпис за „Завещател“ в Саморъчно завещание от
***г. е изпълнен от М. Д. П..
3. Ръкописния текст в завещанието е изпълнен от М. Д. П.“.
Така безспорно се установява, че процесното саморъчно завещание е
написано и подписано от самия завещател. Ето защо, се налага извод, че
направеното възражение на жалбоподателя за нищожност на завещанието, на
основание чл. 42, б. "б" във вр. чл. 25, ал. 1 ЗН, е неоснователно.
Предвид заключението на съдебно-графическа експертиза и на
основание чл. 194, ал. 2 вр. ал. 3 ГПК, съдът признава за недоказано
направеното от "АГРОПРОДУКТ" ООД, ЕИК *********, оспорване на
истинността на саморъчно завещание от М. Д. П., ЕГН **********, от дата
***г., обявено на ***г. с Протокол за обявяване от ***г. на З. В. - ***
нотариус при ***, по НД № ***г., вписано в Служба по вписвания – ***, под
вх. № ***/***г., акт. № ***, ***, дело № ***г.
По възражението, че завещанието е нищожно, на основание чл. 42,
буква "в" от ЗН.
Твърдяната от жалбоподателя нищожност на основание чл. 42, буква
"в" от ЗН произтича според него от съдържанието на завещанието, поради
което съдът е длъжен и служебно да се произнесе. След като съдът дължи
такава служебна проверка, той е длъжен да разгледа възражението за
нищожност, макар то да е заявено еД. пред въззивната инстанция. На
страните е дадена възможност да вземат становище относно нищожността на
завещанието. В случая страната, която се ползва от завещанието - Фермер
България 1 ЕООД /правоприемник на лицето, в полза, на което е извършено
завещанието/, излага подробни съображения за неоснователност на това
7
възражение. Подробно становище за неоснователност на това възражение
депозира и другата въззиваема страна М. Л. С. /въпреки, че той не се ползва
от завещанието, тъй като е от друго коляно/.
В саморъчното завещание на М. Д. П. от ***г. е записано, че е
направено в полза на дъщеря й В. И.а Г., тъй като „досега се е грижила за мен
и ще се грижи докато съм жива“. Според жалбоподателя това съдържание
води до нищожност на завещателното разпореждане на основание чл. 42,
буква "в" от ЗН, тъй като мотивът не е да се надари лицето, а да му се вмени
едно задължение за бъдещи грижи и издръжка. В практиката на ВКС
действително се приема, че завещателното разпореждане е нищожно, когато
единственият мотив на завещателя е да се вмени задължение на лицето, на
което се завещава имущество, да го гледа и издържа до края на живота му,
тъй като се нарушава принципът за безвъзмездност /решение № 438 от
19.05.1999 г. по гр. д. № 1***/99 г. на I ГО, № 745 от 13.01.2011 г. по гр. д. №
79/20*** г. III ГО, № 434/11 от 30.05.2012 г. по гр. д. № 1112/201*** г. на I
ГО, № 122 от 3.06.2013 г. по гр. д. № 902/2012 г. на I ГО, № 88 от 30.04.2013 г.
по гр. д. № 826/2012 г. на III ГО, решение от 24.11.20*** г. на ВКС по гр. д. №
79/20*** г. на III ГО, решение № 25 от 26.05.2016 г. по гр. д. № 5043/2015 г. и
др./. Не е нищожно обаче завещанието, направено в знак на благодарност,
което има възнаградителен характер за положените вече грижи.
Завещанието е едностранен акт на безвъзмездно разпореждане с
имущество за след смъртта и мотивите му имат важно значение за
разкриване волята на завещателя и за преценка дали разпореждането е в
границите на закона. Мотивите могат да са различни - да се отблагодари,
да се възнагради, да се въздаде справедливост, да се поощри, да се прояви
щедрост и др. Безвъзмездността не означава, че завещанието не може да
има възнаградителен характер. Напротив, обичайният мотив за
съставяне на завещание е именно благодарствен и той съответства на
закона и на добрите нрави. Едно завещание може да е обусловено от
няколко свързани или отделни мотива, които заедно предопределят
волята на завещателя. РазпореД.та на чл. 42, б. "в" ЗН предвижда
нищожност на завещателното разпореждане, когато то или единственият
мотив, поради който е направено, са противни на закона, на обществения ред
и на добрите нрави. При буквално тълкуване на нормата е видно, че
хипотезата изисква завещанието да е съставено поради един /единствен/
мотив и този мотив да противоречи на закона, морала или обществения ред.
Ако в завещанието са изразени няколко мотива, то е достатъчно един от
тях да съответства на закона и морала, за да породи завещанието
действие. Пороците в нерешаващите, допълнителни мотиви, не се
отразяват на действителността на завещанието. Затова, когато в
завещанието, наред с благодарствен мотив за положени добри грижи към
завещателя, е изразено и очакване за в бъдеще тези грижи да
продължават, това не означава, че завещанието има възмезден характер
и че по тази причина противоречи на закона, съответно, че е нищожно на
8
основание чл. 42, б. "в" ЗН /решения № 188 от 6.04.2004 г. по гр. д. №
627/2003 г. на I ГО на ВКС и по-подробно-решение № 1*** от ***.11.2015 г.
на ВКС по гр. д. № 7***/2015 г. на II ГО на ВКС/. В настоящия случай
единият от мотивите на завещателното разпореждане са вече положените
за завещателя грижи от лицето, на което завещава. Използваното минало
време "се е грижила" означава, че В. И.а Г. е полагала грижи за известен
период от време преди завещателното разпореждане, тъй като полагането на
грижи не е еднократен акт, а относително продължителен процес. Този
благодарствен мотив е достатъчен, за да се приеме, че завещанието не
противоречи на закона. Изразеното предпочитание В. И.а Г. да се грижи
и за в бъдеще не вменява задължение за издръжка и гледане и не е
единствен мотив на завещанието, поради което не води до нищожност на
завещателното разпореждане. Следователно завещателното разпореждане е
действително. Така и Решение № 50***2 от ***.***.2022 г. на ВКС по гр.
д. № 4***/2020 г., *** г. о., ГК.
Поради изложените съображения се установява, че процесния имот е
съсобствен между страните при права – 2/6 (1/3) ид.ч. за ищеца М. Л. С., 1/6
ид. част за Агропродукт ООД, 2/6 (1/3) ид. част за Фермер България 1 ЕООД
и 1/6 ид. част за Н. Х. П..
По възражението на жалбоподателя, че първоинстанционният съд е
изключил завещанието от доказателствата по делото, а в последствие го е
обсъждал в решението си.
В първоинстанционното производство липсва съдебен акт, с който
завещанието да е било изключено от доказателствата по делото.
По възражението на жалбоподателя, че по делото не е бил
представен оригинал на завещанието, на осн. чл. 183 ГПК.
При поискване от участваща в процеса страна, другата страна, с оглед
разпореД.та на чл. 183 ГПК, е длъжна да представи оригинала на документа
или официално заверен препис - т. е. изискването се счита удовлетворено и
при представяне само на официално заверен препис /без същият да е
придружен от оригинал/. Така и Решение № 225 от 7.01.2019 г. на ВКС по
гр. д. № 567/2018 г., III г. о., ГК. Пред първоинстанционния съд е бил
представен официално заверен препис от завещанието - заверен от Агенция
по вписвания, Служба по вписванията - *** /л. 90-91 РС/. Видно от писмо с
вх. № 651 от ***.02.2023г. от Агенция по вписвания /л. 56-57 ОС/, е че
оригинала на завещанието се съхранява в архива на Агенцията по вписвания
на адрес гр. ***, ул. Елисавета Багряна № 20. Ето защо, съдът указа на
вещото лице по съдебно графическата експертиза да посети на място архива
на АВ, където да извърши съответните изслеД.ния /л. 137-138 ОС/, които
указания вещото лице изпълни /л.185-190/.
По възражението на жалбоподателя, че при определяне на квотите
на съсобствеността съдът е нарушил правилата по чл. 7 и чл. 8 ГПК,
произнасяйки се служебно в полза на еД. от страните в процеса – Фермер
9
България 1 ЕООД, без тя да е изявила претенции в горепосочената насока.
В постоянната съдебна практика, израз на която е и решение № 12 от
02.02.1988 г. на I г. о. на ВС, се приема, че въпросът за частите на
съделителите е въпрос на правилно приложение на закона и съдът е длъжен
да го изслеД. служебно. Така и Решение № 621 от 13.07.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 1195/2009 г., I г. о., ГК.
По възражението на жалбоподателя, че завещанието е представено
с исковата молба на ищеца, въпреки че ищеца няма правен интерес от
завещанието.
Действително, завещанието е представено от ищеца М. Л. С. въпреки,
че завещанието не го ползва, тъй като същото касае лица от друго коляно.
Въпреки това, няма пречка същото да бъде прието по делото, тъй като както
по - горе се посочи, въпросът за частите на съделителите е въпрос на
правилно приложение на закона и съдът е длъжен да го изслеД. служебно.
Тъй като изводите на двете съдебни инстанции съвпадат,
първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ГПК
слеД. да се потвърди.
По разноските пред въззивната инстанция:
С оглед изхода от спора, доколкото жалбата на въззиваемия няма да
бъде уважена, право на разноски имат въззиваемите страни.
Съдът намира, че в полза на въззиваемата страна Фермер България 1
ЕООД слеД. да се присъдят разноски в размер на 662 лв. за заплатено
възнаграждение на вещото лице изготвило съдебно графическата експертиза
във въззивното производство, която сума слеД. да му се заплати от
жалбоподателя. СлеД. да се отбележи, че е налице разграничение между реда
за присъждане на съдебни разноски в първата фаза на делбата в случаите,
когато не е налице спор между страните относно обектите, които слеД. да се
допуснат до делба, наличието на съсобственост и правата им, в които случаи
слеД. да намери приложение чл. 355 ГПК - разноските се присъждат еД. след
извършване на делбата във втората фаза, и случаите на оспорване на иска за
делба чрез правоизключващи възражения относно наличието на
съсобственост, квотите на съделителите или правото на някой от тях да
участва в делбата, в които се прилагат на общо основание правилата за
присъждане на разноски във въззивното производство по чл. 78 ГПК.
По изложените съображения, на осн. чл. 271, ал.1 ГПК, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 504 от 18.07.2022 г. постановено по
гражданско дело № 20213330***2550 по описа за 2021 година на Районен съд
– ***.
На основание чл. 194, ал. 2 вр. ал. 3 ГПК, ПРИЗНАВА ЗА
10
НЕДОКАЗАНО направеното от "АГРОПРОДУКТ" ООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. ***, п.к. 7200, ж.к. Освобождение, бл.
11, ет. 1, ап. 1, с *** Т. А. Д. и К. Д. Д., начин на представляване: заедно и
поотделно, ОСПОРВАНЕТО на истинността на саморъчно завещание от М.
Д. П., ЕГН **********, от дата ***г., обявено на ***г. с Протокол за
обявяване от ***г. на З. В. - *** нотариус при ***, по НД № ***г., вписано в
Служба по вписвания – ***, под вх. № ***/***г., акт. № ***, ***, дело №
***г.
ОСЪЖДА "АГРОПРОДУКТ" ООД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. ***, п.к. 7200, ж.к. Освобождение, бл. 11, ет. 1, ап. 1, с ***
Т. А. Д. и К. Д. Д., начин на представляване: заедно и поотделно ДА
ЗАПЛАТИ на "ФЕРМЕР БЪЛГАРИЯ 1" ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. Бургас, п.к. 8000, к-с Славейков, бл. 65, вх. 2, ет. 7,
ап. 14, *** Г. А. Н., на правно основание чл. 81 и чл. 273 във връзка с чл. 78,
ал.3 ГПК, сумата от 662.00 лв. /шестстотин шестдесет и Д. лева/,
представляваща направени по делото разноски за платено възнаграждение на
вещото лице изготвило съдебно графическата експертиза във въззивната
инстанция.
На осн. чл.115, ал.2 ЗС, дава шестмесечен срок на страните, считано от
влизане на решението в сила, за отбелязването му в Службата по вписванията
при районен съд ***. След изтичането на този срок вписването на исковата
молба губи действието си.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при предпоставките на
чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11