Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1195 Година 25.09.2020 Град
Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на осми
септември две хиляди и двадесета година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
Секретаря Йовка Банкова
Прокурор
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева
административно дело номер 748 по
описа за 2020 година и за да се
произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда
на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка
с чл.19б, ал.6 от Закона за водите (ЗВ).
Образувано е по жалба на Ж.
В. В. в качеството му на кмет на община Камено
против заповед № РД-09-40/09.03.2020г. на областен управител на област Бургас,
с която е отказано приемане на дарение, предложено от община Камено на язовир,
находящ се в поземлен имот № 000229 по КВС на землището на с.Черни връх, с площ
от 24 940 кв.м., актуван с акт за публична общинска собственост №
13/17.10.1997г.. Счита заповедта за незаконосъобразна и прави искане да бъде
отменена. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа
жалбата и прави искане да бъде уважена и да му се присъдят направените по делото
разноски.
Ответникът – Областен управител
на област Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата и прави искане да бъде отхвърлена и да им се присъдят направените по
делото разноски.
Заинтересованата страна – Държавно
предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, редовно уведомена, чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата, като неоснователна и прави искане
да бъде отхвърлена и да им се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна - Министър на икономиката, редовно уведомен, не
изразява становище по жалбата.
Административен съд Бургас, намира, че
жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.19б, ал.6 от ЗВ, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Констативен протокол
№06-01-7/29.01.2018г. е съставен за извършена проверка и контрол на язовирна стена и
съоръженията към нея и документацията за експлоатацията на 24.01.2018г. на
язовир, находящ се в поземлен имот № 000229 по КВС на землището на с.Черни
връх, с площ 24 940 кв.м., актуван с АПОС №13/17.10.1997г. Установено е, че
язовирната стена е скъсана на две места в средната си част с фронт около 20-30
метра. Скъсването е на дълбочина около половината от височината. Поради
непроходим терен няма пряк достъп до язовирната стена и съоръженията към нея.
Дадено е предписание собственикът да вземе решение за възстановяване или
извеждане от експлоатация на язовирната стена и съоръженията към нея в срок до
31.03.2018г.
С решение по т.23 от протокол
№ 39/26.07.2018г. на Общински съвет Камено е дадено съгласие за безвъзмездно
прехвърляне на собствеността на 16 броя язовири, публична общинска собственост
на държавата, сред които в т.1 е посочен и язовир „ПИ № 000229 по КВС /без
име/“, находящ се в землището на с.Черни връх, с площ 24, 940 дка, при граници
на имоти № 000132, № 000228, № 000135, № 000250, 000148, актуван с акт за
публична общинска собственост №13/17.10.1997г.
Със заявление
рег.№04-15-3/13.09.2018г. на кмета на община Камено е направено мотивирано
предложение до министъра на икономиката за безвъзмездно прехвърляне на
държавата на 18 броя язовири, общинска собственост. В заявлението е посочено,
че общината не разполага: с експертен капацитет/специалисти за поддържането им;
наема външен изпълнител с граждански договор, не разполага с финансов ресурс за
осигуряване на необходимите дейности по поддържането им; не разполага с
финансови средства за проектиране и възстановяване на скъсаните язовирни стени.
Декларирано е, че към момента на подаване на заявлението всички язовири са
общинска собственост, не са отдадени на концесия и под наем.
С протокол от
03.02.2020г. на комисия назначена със заповед № РД-10-165/ 08.10.2019г., доп.
със заповед №РД-10-196/11.12.2019г. на областен управител на област Бургас е
направена проверка на документите за язовир „в имот № 000229“, разположен в
имот с идентификатор 80916.66.28 по КККР на землището на с.Черни връх /№ 000229
по КВС/. Посочено е, че язовирът няма оператор, няма данни за дължината на
язовирната стена, както и че е налице
разлика в площта на имота по акта за общинска собственост и скица – 3 кв.м.
Състоянието на язовирът е описано съгласно КП №06-01-7/29.01.2018г. на ДАМТН,
като комисията е излязла със становище, че съоръжението не е язовир, а част от
такъв, тъй като язовирната стена не попада в границите на предложения имот.
Със заповед №
РД-09-40/09.03.2020г. на областен управител на област Бургас, на основание
чл.19б от ЗВ, е отказано приемане на дарението, предложено на община Камено на
язовир, находящ се в поземлен имот № 000229 по КВС на землището на с.Черни
връх. В мотивите на заповедта е посочено, че предложеният поземлен имот не
представлява язовир, а част от такъв, тъй като язовирната стена не попада в
имота, актуван от общината.
Заповедта е съобщена на
жалбоподателя на 10.03.2020г. и е обжалвана с жалба вх.№ 08-00-389/1//01.04.2020г..
По делото е постъпило
писмо от ДАМТН, в което е посочено, че
след направена справка в информационната система с актуална идентификация на
обекта за техническото състояние на язовирните стени и съоръжения, предоставена
от ДАМТН, както и съгласно данните, предоставени от регионален отдел „Надзор на
язовирни стени и съоръженията към тях“ – Югоизточна България, няма информация
за технически данни нанесени от собственика за язовир „Стопански двор 2“, в
поземлен имот № 000 229. Съгласно данните предоставени от РО НЯСС ЮИБ и от
заключението на констативен протокол № 06-01-041/17.03.2016г. язовирната стена
е прекъсната и язовира е празен.
По делото е допусната и приета
съдебно-техническа експертиза, като в заключението си вещото лице сочи, че
язовира в цялост, като водостопанска система е отразен в седем имота: 1.Имот
000229 по КВС /с идентификатор 80916.66.28/ – част от водния обем и съгласно КР
представлява язовир, публична общинска собственост; 2.Имот 000132 по КВС /с идентификатор
80916.66.27/ – язовирна стена /южната
част на имота/ и част от водния обем, при високи води и съгласно КР представлява
пасище, частна общинска собственост; 3.Имот 000075 по КВС /с идентификатор
80916.66.1/ – в северната част на имота е разположен въздушен откос на
язовирната стена и съгласно КР представлява нива частна собственост; 4.Имот
000135 по КВС /с идентификатор 80916.66.29/ – част от водния обем при високи
води и съгласно КР представлява пасище, частна общинска собственост; 5.Имот
067009 по КВС /с идентификатор 80916.67.9/ – в имота е разположен преливника на
язовира и съгласно КР представлява нива, частна собственост; 6.Имот 000148 по
КВС /с идентификатор 80916.66.26/ – в северната част на имота е разположен
въздушния откос на язовирната стена и съгласно КР представлява за
селскостопански, горски, ведомствен път, публична общинска собственост и 7.Имот
000250 по КВС /с идентификатор КК 80916.67.40/ – имота е част от цялата
водостопанска система – напоителен канал и съгласно КР представлява напоителен
канал, държавна частна собственост.
При приемане на заключението на
вещото лице, от него се сочи, че е посетило имотите на място, като в имот №
000229 по КВС се е намирало водното огледало, като сега е блатна растителност.
На място съоръженията са повредени, като за изготвяне на заключението са
използвани ориентири – части от съоръженията, растителността, релефа. Язовирната
стена си личи къде е била на място. Преливника е съоръжение, което няма точни
граници и представлява нещо като дере, без да е оформено с бетон или твърда
настилка, като от него високите води се отвеждат в така наречения напоителен
канал. Този канал също не е облечен с бетон и не може с пълна точност да се
каже къде точно е бил. Язовирната стена може да се посочи с точност 2-4 метра,
докато при преливника тази точност е 10 м., но те се намират в имотите в които
е посочено в заключението. Водният откос е част от язовирната стена и
представлява земен насип и попада в имот 28.
При така изложените фактически
данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът
достигна до следните правни изводи:
Неоснователно е възражението на
ответника за просрочие на жалбата.
Съгласно чл.19б, ал.6 от ЗВ,
заповедта подлежи на обжалване в 14-дневен срок от уведомяването на
заинтересуваните лица.
В случая, заповед №
РД-09-40/09.03.2020г. на областен управител на област Бургас е съобщена на
жалбоподателя на 10.03.2020г., съгласно приложеното известие за доставяне и
срока на нейното обжалване по принцип изтича на 24.03.2020г.. От представената
по делото екранна снимка от деловодната програма на община Камено (л.74 от
делото), позволяваща държавни и общински администрации да обменят помежду си
писмени данни, се установява, че жалбата е изпратена по електронен път в областна
управа на 24.03.2020г. в 16,50ч., поради което същата не е просрочена.
Действително от ответника се твърди, че жалбата е постъпила на 25.03.2020г.,
съгласно представената комуникационна бележка (л.5 от делото), но това
обстоятелство е без значение, доколкото за срочността на една жалба е от
значение момента на нейното подаване, а не на постъпване.
В допълнение на
изложеното следва да се имат в предвид и че по време на срока за обжалване на
заповедта е бил действащ Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение (редакция ДВ, бр.28/2020г., в сила от 13.03.2020г.),
като съгласно чл.3, т.2 за срока от 13 март 2020г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните и други срокове, предвидени в нормативни
актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се
пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по
Наказателния кодекс и Закона за административните нарушения и наказания. Ето
защо, дори и жалбата да е подадена на 25.03.2020г., тоест един ден след
14-дневния срок от нейното връчване, към този момент са били в сила
разпоредбите на ЗМДВИП, поради което тя не е просрочена.
Съгласно чл.19б, ал.1 от
ЗВ областният управител се произнася със заповед за приемане или отказ от
дарението в едномесечен срок от получаването на решението на общинския съвет с
приложените към него документи и уведомява кмета на общината, изпълнителния
директор на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ и
министъра на икономиката.
Заповед №
РД-09-40/09.03.2020г. на областен управител на област Бургас е издадена от компетентен орган, с оглед правомощията му
по чл.19б, ал.1 от ЗВ.
В хода на
административното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя
и незаконосъобразност на издадената заповед
Спазена е процедурата, предвидена
в чл.19а и чл.19б от ЗВ, а именно прието е решение на общинския съвет за даване
на съгласие да бъде предоставена безвъзмездно собствеността на процесния язовир
на държавата, въз основа на което кмета на община Камено е внесъл до министъра на
икономиката (впоследствие препратено до областния управител на област Бургас)
мотивирано предложение за промяна на собствеността. Действително, заповедта е
издадена след едномесечния срок предвиден в нормата на чл.19б, ал.1 от ЗВ, но
това не е съществено процесуално нарушение, тъй като този срок е инструктивен,
като посочването му в закона цели бързото постигане на целите на същия, но не
отнема възможността на областния управител и след изтичането му да издаде акт с
който да приеме или да откаже дарението на предложения язовир.
Заповедта е издадена в
предвидената от законодателя писмена форма и е мотивирана, с оглед съдържащите
се в нея фактически и правни основания.
Съгласно чл.19б, ал.5 от ЗВ,
областният управител отказва да приеме дарението на язовир и връща
предложението и придружаващата го преписка на съответната община, при наличието
на една от следните предпоставки: заявеният за прехвърляне от общината воден
обект не е язовир по §1, ал.1, т.94 от ДР към ЗВ, предложението се отнася за
язовир, отдаден на концесия, или липсва акт за общинска собственост.
Не е налице спор по делото, че за
язовира е съставен акт за общинска собственост и същият не е отдаден на
концесия, като областният управител е отказал да приеме дарението, тъй като е
приел, че предлагания язовир не е язовир по смисъла на §1, ал.1, т.94 от ДР към
ЗВ, а част от такъв, доколкото язовирната стена не попада в предложения от
община Камено поземлен имот.
Съгласно разпоредбата на §1,
ал.1, т.94 от ДР към ЗВ, язовир е водностопанска система, включваща водния
обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните деривации, както и
земята, върху която са изградени.
В настоящия случай от събраните
по делото доказателства, включително и заключението на вещото лице, което не е
оспорено от страните и се кредитира от съда, като компетентно и безпристрастно,
се установява, че фактически съществуващия на място язовир е разположен в седем
имота – № 000 132, № 000 075, № 000 135, № 067 009, №
000 148, № 000 250 всички по КВС, а не само в предлагания за дарение
имот № 000 229 по КВС. В имот № 000 229 по КВС попада само част от
водния обем, докато в имот № 000 132 попада язовирната стена и част от
водния обем, в имот № 000 075 попада въздушния откос на язовирната стена,
в имот № 000 135 попада част от водния обем при високи води, в имот № 067 009
попада преливника на язовира, в имот № 000 148 попада въздушния откос на
язовирната стена а в имот № 000 250 попада напоителния канал.
След като в случая се предлага да
бъде дарен само имот № 000 229 по
КВС, то правилно в обжалваната заповед е прието, че не е предложено да се дари
язовир, по смисъла на даденото от законодателя легално определение, а се
предлага само част от него. Ето защо, правилно ответникът е приел, че са налице
основанията по чл.19б, ал.5, т.1 от ЗВ за постановяване на отказ по направеното
предложение и обжалваната заповед се явява издадена в съответствие с материалноправните
разпоредби на закона. Правилно в заповедта е посочено и че няма пречка да се
направи повторно предложение за дарение, стига същото да е по отношение на
цялата водостопанска система.
С оглед на изложеното жалбата на кмета на община Камено против заповед №
РД-09-40/09.03.2020г. на областен управител на област Бургас е неоснователна и
на основание чл.172 ал.2, следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и на
основание чл.143, ал.4 от АПК, в полза на ответника следва да се присъдят разноски
в общ размер на 500,00 лева, от които 400,00 лева платено възнаграждение на
вещото лице и 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение, определено на
основание чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във връзка с
чл.77, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК. Съответно на основание чл.143,
ал.3 от АПК в полза на ДП „Управление и стопанисване на язовири“ следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Мотивиран от изложеното, Административен съд гр.Бургас,
Х-ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж. В. В. в качеството му на кмет на Община Камено против заповед №
РД-09-40/09.03.2020г. на областен управител на област Бургас.
ОСЪЖДА Община Камено да заплати в полза на Областна
администрация Бургас разноски по делото в размер на 500,00 (петстотин) лева.
ОСЪЖДА Община Камено да заплати в полза на Държавно предприятие
„Управление и стопанисване на язовири“ юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100,00 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14
-дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: