№ / ….2021 година,
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, Х КАСАЦИОНЕН
СЪСТАВ в публично заседание на първи
април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ : 1.
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
2. РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря НАТАЛИЯ ЗИРКОВСКА и
при участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ, като разгледа докладваното от съдия НАТАЛИЯ ДИЧЕВА к. адм. д. № 325 по
описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с
чл.63 от ЗАНН.
Образувано е касационна жалба на „ЕЛИТ ХОУМ“ ЕООД,
против Решение № 260025/12.01.2021 година, постановено по НАХД № 3901/2020
година по описа на Районен съд - Варна, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 23-0000760/09.09.2020 година на Директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна.
В касационната жалба се поддържа, че решението е
незаконосъобразно, излагат се конкретни доводи за това, като се прави искане за
неговата отмяна и отмяна на НП.
Ответникът – РД „АА“ Варна не изразява становище по
жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Варна, дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
След като обсъди законосъобразността на решението по наведените
касационни оплаквания в жалбата, доказателствата по делото, становищата на
страните и в рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл. 218 АПК,
административен съд- Варна установи:
С наказателно постановление № 23-0000760/09.09.2020
година на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна на
касатора е наложена имуществена санкция в размер на 3000лв. на основание чл.96г, ал.1,
пр.2 от ЗАвтПр.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в
законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество,
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Районният съд приема от фактическа страна, че санкционираното
дружество „ЕЛИТ ХОУМ“ ЕООД притежава Лиценз №09858 за обществен превоз на
товари на територията на Република България. Със Заповед №76/26.08.2019г.,
издадена от управителя на дружеството, е наредено да се извърши превоз за
собствена сметка на строителни материали на 27.08.2019г. от шофьор Д.Я.Х..
Посоченото лице притежавало удостоверение за психологическа годност
№53576/2012г., но срокът му на валидност бил до 19.04.2015г. Въпреки това
водачът извършил разпоредения му превоз с товарен автомобил „*******“, с рег.№ *****. На 18.06.2020г. в Областен отдел „Автомобилна
администрация“ –Варна от св.З.Д.К.- инспектор при РД „АА“-гр.Варна е извършена комплексна проверка на превозвача
„Елит Хоум“ ЕООД, в хода на която изложените обстоятелства са установени. Във
връзка с тези констатации на същата дата е съставен акт за установяване на
административно нарушение на дружеството-жалбоподател за това, че е допуснало
водача Д.Х.да управлява товарен автомобил от категория N 3, собственост на
юридическото лице, оборудван с аналогов тахограф, с който е извършен превоз за
собствена сметка на товари от водач, който не отговаря на изискванията на
чл.7а, ал.2 от ЗАвтПр- не притежава валидно удостоверение за психологическа
годност.
При тази фактическа обстановка ВРС приема, че НП е съобразено
с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се
организира защитата. В хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до нарушаване на правото на защита на нарушителя, което е
реализирано в цялост с депозирането на жалба до въззивната инстанция.
ВРС е установил, че правилно административно-наказващият
орган е приложил установените фактически констатации към хипотезата на правната
норма.
Констатирано е, че превозът може да се осъществява
само от водачи, които отговарят на изискванията за психологическа годност,
определени с наредбата по чл.152 ал.1 т.2 от ЗДвП.
Съдът е приел, че е допуснато административното
нарушение от страна на въззивника, което е било
констатирано по надлежният ред. Същото е свързано с изискуемото удостоверение за психологическа годност. В
тази връзка ВРС счита, че наложената имуществена санкция размер на 3000.00лв.,
предвидена в чл.96г ал.1 пр.2 от ЗАвПр за допуснатото нарушение, е правилно
определена по размер предвиден за нарушението. Наказанието е наложено във
фиксирания размер, предвиден в закона, като липсва възможност за
индивидуализация съобразно особеностите на конкретния случай.
Така постановеното решение е неправилно.
За да прецени правилното приложение на материалния
закон, на основание чл. 220 АПК, съдът прие за установени фактите по случая
такива, каквито са били установени от първоинстанционния съд в обжалваното
решение. Пред настоящата инстанция не са допуснати нови доказателства.
Касационната инстанция констатира, че в АУАН и НП е
коментиран текста на чл.7а ал.2, пр.3,
неправилно отнесен към ЗДвП, вместо към ЗАвтПр. Съгласно разпоредбата на чл.
96г ал. 1 пр. 2 от ЗАвП, се налага имуществена санкция в размер на 3 000 лева
за този, който допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията,
определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му,
да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена
сметка на пътници или товари. Нормата е препращаща, защото препраща към
съдържанието на конкретни изисквания за назначаването на водачите,
регламентирани със ЗАвП и подзаконовите нормативни актове. За да има ясно
предявено административно обвинение, трябва да се посочи конкретната разпоредба, която определя
задължение назначаваните водачи да отговарят на изискванията за квалификация на
водача, т.е. да се запълни препращащата част от нормата с конкретно съдържание.
В този смисъл е и ТР №2/07.10.2002г. на ОСНК, ВКС.
Предвид гореизложеното, настоящата инстанция намира,
че решението на районния съд е неправилно и следва да бъде отменено, както и да
бъде отменено издаденото наказателно постановление, защото няма
въведени изисквания по чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗДвП, които да са наказуеми по
чл.96г, пр.2 от ЗАвтПр. Във връзка с горното и след извършената проверка за
правилното приложение на закона, предвид доводите в жалбата (арг. от чл. 218,
ал. 1 от АПК), касационният състав намира, че в производството по издаване на
процесното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения,
рефлектирали върху неговите валидност и процесуална законосъобразност, които не
могат да бъдат санирани в рамките на производство по съдебно обжалване на
наказателно постановление. Неустановил това, районният съд се е произнесъл в
несъответствие с приложимия към процесното административнонаказателно
производство процесуален закон, като така е постановил неправилно решение, което
следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.221,ал.2 от АПК вр.
чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
260025/12.01.2021 година, постановено по НАХД № 3901/2020 година по описа на
Районен съд - Варна
и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 23-0000760/09.09.2020 година на Директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.