Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    №      658

гр.Сливен, 13  юни  2018  год.

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

      СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІІ-ри    граждански състав  в закрито заседание на   четвърти юни   през две хиляди и  осемнадесета година в състав: 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ПЕТЯ МАНОВА

 

при секретаря Наталия ЕГОВА , като разгледа докладваното от  р. съдия гр. дело №  6053/2017 г. на СлРС , за да се произнесе,  съобрази следното:

      

     Предявен е    иск , който намира правното си основание  чл. 124, ал. 1 от ГПК  във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК.  

     Между  „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ” ЕАД и ответника С.Ж.Н.  е сключен Договор за доставка на вода за напояване на декар през 2012 г. № К-н-02/06.07.2012 г.  с предмет доставка на вода за напояване на 20 декара трайни насаждения в землището на с. Камен, Общ. Сливен. 

     За извършените достави ищецът издал на ответника   Фактура № ********** от 30 септември 2012  г. на стойност 828 лева с ДДС.

     Съобразно уговореното по Договора и в срока по чл. 7/1 ответникът поел задължение да заплати доставената вода за напояване в срок: първа вноска  - 414 лева до 30 август 2012 г. и втора вноска – 414 лева до 30септември 2012 г.

 На 27 февруари 2017 г. след неплащане на уговорената сума по Договора и след изпращане на Покана за доброволно плащане от 9февруари 2017 г. ищецът сключил Споразумение за разсрочено плащане

-          първа вноска до 10 април 2017 г.  – 207 лева

-          втора вноска до 10 май 2017 г. – 207 лева

-          трета вноска до 10 юни 2017 г. – 207 лева

-          четвърта вноска до 10 юли 2017 г. – 2007 лева.

След неизпълнение на Договор за доставка на вода  за напояване на декар  от 2010 г.  и Споразумение от 2017 г.  ищецът отправя отново  Покана за доброволно плащане на ответника на 28 април 2017 г.  

На 2 юни 2017 г. ответникът извършил частично плащане  на стойност 207 лева, като общото неизпълнение по Договора и Споразумението от ответника  като главница е 621 лева без ДДС.

Дължимата от ответника главница  е потвърдена  чрез сключването на Споразумение за разсрочено плащане от 27 февруари 2017 г.   

До настоящия момент сумата все още не била заплатена на ищеца.   

Поради неизпълнението на ответника на 27 септември 2017 г. ищецът подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК  за част от дължимата по фактурата сума и било образувано ч.гр.д. № 4700/2017 г. по описа на СлРС. След получаване на Заповедта  за изпълнение ответникът възразил срещу нея поради което е предявен и настоящия установителен иск.      

     Поради изложеното  молят съда да  постанови решение с което  да признае за установено, че   С.Ж.Н.  дължи  на „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ” ЕАД    сумата  621 лева за която е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 4700/2017 г. по описа на СлРС,  ведно с лихва за забава върху главницата до реалното изплащане на дължимите суми, както и разноските в заповедното производство.

    Претендират направените по делото разноски.  

В предоставения едномесечен срок    е депозиран Отговор от  С.Ж.Н., в който заявява, че страните са постигнали съгласие за разсрочване на дължимите суми и моли на основание чл.  229, ал.1 , т. 1 от ГПК производството по делото да бъде спряно.   

Ищецът  „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ” ЕАД, редовно призован  се представлява от адв. Юлияна КОЛЕВА от АК – Сливен, която поддържа частично ИМ.  Представя счетоводен документ  за платени  от ответника главница в размер на 621 лева и разноски 125 лева.

            Ответникът С.Ж.Н., редовно призован  не се явява и не се представлява  в с.з.      

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна: 

            С Разпореждане  от 28 септември 2017 г.   постановено по ч.гр.д. № 4700/2017 г., състав на СлРС е разпоредил да се издаде Заповед за изпълнение и такава е издадена под  № 3058  от същата дата  за осъждането на  С.Ж.Н. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ” ЕАД – гр. Сливен, БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. Димитър Пехливанов № 2 сумата 936.52 лева дължими по Договор за доставка на вода за напояване през 2012 г. , мораторна лихва в размер на 315.52 лева за периода от 30.06.2011 г. до 09.11.2017 г., законна лихва, считано от 27.09.2017 г. и разноски в размер на 25 лева заплатена държавна такса.

            В законноустановения срок  ответника С.Ж.Н.  е депозирал  Възражение в което възразява срещу издадената заповед за изпълнение, поради изтекла давност.

     За извършените достави ищецът издал на ответника Фактура № ********** от 30 септември 2012  г. на стойност 828 лева с ДДС.

     Съобразно уговореното по Договора и в срока по чл. 7/1 ответникът поел задължение да заплати доставената вода за напояване в срок: първа вноска  - 414 лева до 30 август 2012 г. и втора вноска – 414 лева до 30септември 2012 г.

 На 27 февруари 2017 г. след неплащане на уговорената сума по Договора и след изпращане на Покана за доброволно плащане от 9февруари 2017 г. ищецът сключил Споразумение за разсрочено плащане

-          първа вноска до 10 април 2017 г.  – 207 лева

-          втора вноска до 10 май 2017 г. – 207 лева

-          трета вноска до 10 юни 2017 г. – 207 лева

-          четвърта вноска до 10 юли 2017 г. – 207 лева.

Процесуалният представител на ищеца адв. Юлияна КОЛЕВА от АК – Сливен  поддържа частично ИМ и представя счетоводен документ  извлечение от Разчети с контрагенти  за платени  от ответника главница в размер на 621 лева и разноски 125 лева.              

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и обстоятелства.   

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване вземането на ищцовото дружество  срещу ответника е основателен и доказан и като такъв следва да се уважи.

Предмет на иска с пр. осн. чл. 422 от ГПК във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. чл. 415, ал.1 от ГПК е установяване вземането на кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. По този иск кредитора - ищец следва да докаже факта от който произтича вземането му и неговия размер. Тъй като   е подадено възражение в производството за издаване на заповед за изпълнение и ищцовото дружество не разполага с изпълнителен лист за вземането си, то следва да проведе успешен установителен иск срещу ответника. В негова тежест е да докаже фактите, пораждащи претендираното и оспорено право.

Не се спори  по надлежния ред  в производството, че между страните  е осъществена търговска продажба, като ищцовото дружество  е доставило на ответника вода за напояване на декар,  същата е осчетоводена и включена в съответните данъчни периоди и ползван данъчен кредит. Фактурата  не е оспорена по надлежния ред в производството, поради което съдът приема, че ищцовото дружество като продавач е изпълнило задължението си да достави договорените количества вода за напояване, подробно описани в процесната фактура.  

В хода на производството ответникът не ангажира доказателства, че е заплатил  дължимите суми по Фактура № ********** от 30 септември 2012 г., но процесуалният представител на ищеца поддържа частично иска като заявява и представя доказателства за плащане на главницата и разноски в производството. 

Както във подаденото възражение по ч.гр.д.  4700:2017 г. на СлРС и в отговор на исковата молба прави възражение за погасяване на претендираната сума по давност.

Съдът намира възражението за частично основателно по отношение на претенцията за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи сумата 315.52 лева  мораторна лихва  до 09.11.2017 г. В исковата молба се твърди, че  падежът на изпълнението е настъпил на 30.10.2012 г., а в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 е претенидрана лихва за периода от 30.06.2011 г. до 09.11.2016 г., т.е. претендирано е обезщетение за забавено изпълнение върху главница преди още да е бил сключен договора  за доставка на вода за напояване- 06.07.2012 г.

Погасителната давност започва да тече от момента на възникване на вземането т.е. от момента на забава да се изпълни главното задължение и изтича за всяко вземане три години след тази дата, освен ако давността не бъде спряна или прекъсната. В конкретния случай ответникът дължи обезщетение за забава за периода от 30.10.2017 г.  до 02.06.2017 г.  

Ответникът е заплатил в хода на производството дължимата главница и разноски, но не е заплатил претендираното обезщетение за забавено изпълнение в размер на  315.52 лев. Въпреки , че във възражението не е конкретизирано кое задължение ответникът счита за погасено по давност, съдът приема, че такова е направено за всички , претендирани с исковата молба суми.

Съгласно разпоредбата начл. 110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда по- кратък срок, като нормата на  чл. 11, б. „в” от ЗЗД, предл. второ предвижда по-кратък- тригодишен давностен срок за вземанията за лихви и за други периодични плащания. Според разпоредбата начл. 114, ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, когато вземането е станало изискуемо, като съгласно  чл. 116, б. „а”, б. „б” и б. „в” от ЗЗД давността се прекъсва с признаване вземането от длъжника, при предявяване на иск или възражение, или на искане за започване на помирително производство, при условие, че те са уважени, и с предприемане на действия за принудително изпълнение.

На  27.02.2017 г. между страните е сключено споразумение, като признават в отношенията помежду си, че неразплатените задължения  на С.Н. към Напоителни системи ЕАД са на стойност 828 лева. с начислено ДДС, като длъжникът е пол задължението  да се заплати по погасителен план- на четири вноски по 207 лева.. Сумата 828 е дължима само за главница и за тази сума ответникът е признал вземането на ищцовото дружество. В споразумението не фигурират суми за дължими лихви, така, както са претендирани в ИМ. Дори да беше сключено споразумение и по отношение на дължимите лихви, то за периода от 30.10.2012 г. до 26.09.2014 г. давността е била вече изтекла и споразумението не я прекъсва, т.е. те не са били дължими.

За дължимите лихви  давността е изтекла за периода от  30.10.2012 г. до  26.09.2014 г.- три години преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

За периода, за който задължението за лихви не е погасено по давност  26.09.2014- 26.09.2017 г.  обезщетението за забава в размер на законната лихва върху сумата 828 лева е 252.80 лева, но тъй като е претендирано обезщетение за забава върху сумата 621 лева, обезщетението възлиза на сумата 189.59 лева и в този размер следва да се уважи претенцията за мораторна лихва, която не е погасена по давност. Предявеният иск за главница следва да се отхвърли поради извършено плащане в хода на производството.

Законна лихва не е претендирана, а разноските за заплатени от ответника, поради което такива не следва да бъдат присъждани. 

Мотивиран от гореизложеното съдът

 

                                                                    Р Е Ш И:

 

            ОТХВЪРЛЯ предявеният  от „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ” ЕАД с ЕИК *********  със седалище и  адрес на управление:  гр. София, бул. Цар Борис ІІІ” № 136 чрез „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ” ЕАД, клон „СРЕДНА ТУНДЖА- СЛИВЕН” със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. Димитър Пехливанов” № 2  против С.Ж.Н. с ЕГН ********** ***, иск аз признаване за установено по отношение на ответника, че дължи сумата  621 лева главница поради извършено плащане в хода на производството.   

 

 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Ж.Н. с ЕГН ********** ***,  че ДЪЛЖИ     на „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ” ЕАД с ЕИК *********  със седалище и  адрес на управление:  гр. София, бул. Цар Борис ІІІ” № 136 чрез „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ” ЕАД, клон „СРЕДНА ТУНДЖА- СЛИВЕН” със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. Димитър Пехливанов” № 2     СУМАТА    189.59 лева мораторна лихва за периода от  26.09.2014 г.  до 26.09.2017 г. за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 3058 от 28 септември 2017 г. по ч.гр.д. № 4700/2017  г.  по описа на СлРС.

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за мораторна лихва до пълния му размер като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.

 

  

Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: