№ 562
гр. Разград, 20.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седемнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВАНА ТОДОРОВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Гражданско дело №
20243330100344 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79 и чл. 86
ЗЗД, вр. със Закона за енергетиката.
Депозирана е искова молба от „Енерго-Про Продажби” ЕД с ЕИК *********,
със седалище гр. Варна, чрез юрк. Е.М., срещу Р. А. Р. ЕГН **********, адрес:
с. П******, ул."******" №20, с която се иска установяване съществуването на
вземане за сумата от 546,73 лв. за обект на потребление заведен с абонатен
номер аб.№: **********. В посочената сума са включени неплатените
фактури в размер на 522,56 лв., представляваща главница за консумирана ел.
енергия за фактури издадени в периода от 23.02.2023 до 22.04.2023г, както и
мораторна лихва върху главницата в размер на 24,17 лв., представляваща
мораторната лихва на така посочената фактура за ел. енергия от падежа й до
21.09.2023г., посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл. №
********** към същата дата, както и законна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на задължението, ведно с направените съдебни разноски по
настоящото дело. Сочи, че Р. А. Р. е клиент на "Енерго - Про Продажби" АД, с
клиентски номер кл.№: **********, във връзка с продажба на ел. енергия за
обект на потребление заведен с абонатен номер аб.№: **********, находящ се
на адрес гр./с. П******, ул. "******" 20. Тези облигационни отношения се
регламентират от Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „Енерго-Про Продажби“ АД, които са приети на основание чл. 98а
от Закона за енергетиката и са одобрени от Държавната комисия за енергийно
и водно регулиране. Твърди, че задълженията за доставена ел.енергия не са
платени в срок, поради което потребителя е изпаднал в забава след настъпване
на падежа на съответната фактура. Предвид горното и на основание чл. 410 от
ГПК, във връзка с чл. 107 от Закона за енергетиката на 05.10.2023г. в Районен
съд - гр. Разград е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
срещу Р. А. Р., в резултат на което е образувано ч.г.д.1717/2023г. по описа на
PC - гр. Разград. Издадената заповед е връчена на ответника по реда на чл. 47,
1
ал.5 ГПК, във връзка с което ищецът е предявил в указания срок настоящив
установителен иск. Претендира разноски, вкл. юрисконсултско
възнаграждение. Прилага: Копие на извлечение от сметка към 21.09.2023г. по
партида на ответника; Копие от фактури; Справка за консумирана ел. енергия
в обекта на потребление на ответника за процесния период; Справка по
партида на ответника със списък на платените и неплатени фактури; Копие от
ОУПЕЕ на Енерго-Про Продажби АД; Решения на ДКЕВР и Публикации на
ОУПЕЕ на Енерго-Про Продажби АД.
Ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията към нея по
реда на чл. 47 ГПК, във връзка с което му е назначен особен представител –
адв. С. М.. В срока по чл.131 ГПК депозира отговор, с който счита исковете за
допустими, но неоснователни. Сочи липса на доказателства за качеството
„потребител/абонат“ на ответника по отношение на услугата, предоставена от
ищеца.
В с.з. ищецът представя Заявление № 5233042/08.10.2019г. за промяна на
партида /лист 71 и 72 от делото/ и справка от АВ – Имотен регистър по
партидата на ответника /лист 73-75/.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон,
прие за установено следното от фактическа страна:
Ответника е титуляр на партида за ел.енергия за обект с абонатен №:
**********, находящ се на адрес гр./с. П******, ул. "******" 20. Потребената
за периода 23.02.2023 до 22.04.2023г. енергия не е платена в срок. Издадени са
фактури за консумираната ел. енергия по партида с аб. № ********** на
посочения адрес със задължено лице Р. А. Р., както и за начислената лихва за
забава.
Ищецът е депозирал заявление до РС – Разград и последният е издал Заповед
за изпълнение №904/09.10.2023г. по ЧГД 1717/2023г. по реда на чл. 410 ГПК за
дължимите суми по фактури №ФП0334861101/ 30.03.2023г. и ФП0336112149/
28.04.2023г.
Издадената заповед е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и ищецът е
предявил в срок, съгласно указанията на заповедния съд, настоящия
установителен иск.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Спорно в процеса е качеството “абонат“ на ответника, обуславящо
задължението, възникнало в резултат на потребена ел.енергия за процесния
електроснабден имот. От представеното Заявление /лист 71 и 72 от делото/ е
видно, че на 08.10.2019 г. ответникът лично е заявил желание да встъпи в
облигационни отношения с ищеца по повод ползване на недвижим имот с
административен адрес: с. П******, ул. "******" 20, като е декларирал, че
желае да бъде титуляр на партидата за доставка на ел.енергия. Видно от
данните, попълнени лично от ответника, имота е бил електроснабден към
момента на придобиването му и задължено лице е бил П.П.Ц. с клиентски №
18666666 и абонатен № съответстващ на номера на обекта, а именно №
**********. Промяната на собствеността по отношение на имота не води до
изменение на абонатния номер, а единствено на клиентския такъв, доколкото
последния е обвързан с физическо/ юридическо лице, като се променя
титуляра на правото, респ. на задължението.
От приложената Справка от АВ – Имотен регистър по персоналната партида
на Р. А. Р. е видно, че същият е придобил процесния имот от П.П.Ц. чрез
2
покупко-продажба на дата 15.01.2019г., като при анализ на документа се
установява, че към дата 16.09.2024г. липсват последващи разпоредителни
сделки с имота и същия не е напускал патримониума на ответника. От
изложеното до тук следва обоснования извод, че Р. А. Р. безспорно се явява
задължено по издадените фактури лице, в качеството си на абонат, чието
волеизявление е породило облигационното правоотношение между ищцовото
дружество и него самия. Липсват данни, а и не са въведени твърдения в тази
насока, задължението да е платено.
В съдебно заседание, на основание чл.146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, размера на
исковата претенция е определена като безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелство, с оглед изявление в тази насока и на двете страни.
Задължението за заплащане стойността на използваната ел.енергия и
сроковете за това са разписани в ОУ /чл.17 т.2 и чл.26/. Потребителят се счита
за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в
посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено
уведомление за размера на задължението. При това положение потребителя
изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е
необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми
и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки
просрочен ден". Страните не спорят за размера на дълга и наличието на
задължение за заплащане на обезщетение за забава.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
В случая между страните липсва спор относно обстоятелството, че ищцовото
дружество е доставчик на електрическа енергия, както и че продажбата на
електрическа енергия била уредена при Общи условия, приложени по делото,
че в процесния период обектът е присъединен към електропреносната мрежа,
за което бил открит абонатен № **********.
Страните спорят дали ответникът е потребител, респ. носител на
задължението да заплати ползваната ел. енергия в имота за процесния период.
Според представените доказателства ответникът е собственик на имота от
15.01.2019 г. Съдът счита, с оглед представеното Заявление №
5233042/08.10.2019г., че ответникът е придобил качеството потребител на ел.
енергия за битови нужди, т.е. възникнало е облигационно правоотношение с
предмет продажба на ел. енергия по отношение на имота, което съгласно чл.
98а, ал. 1 от ЗЕ се подчинява на ОУ на дружеството-доставчик. Основното
задължение на потребителя е заплащането на стойността на потребената в
обекта ел. енергия. Задълженията произтичат от договорната връзка между
страните и извършената на това основание доставка на ел. енергия. Не се
изразяват съмнения, че съответните показания са правилни, както и че
правилно е определена дължимата стойност на база отчетеното потребление,
посочена в издадените фактури. Поради това съдът приема, че в имота е
използвана ел. енергия в периода 23.02.2023 до 22.04.2023г. на стойност
522,56 лева. Съгласно клаузата на чл. 17, т. 2 от действащите към исковия
период ОУДПЕЕ потребителят е длъжен да заплаща стойността на
използваната в имота ел. енергия в сроковете и по начина, определени в
същите ОУ, а съгласно чл. 15, т. 4 от ОУДПЕЕ електроснабдителното
предприятие е длъжно да обяви график за заплащане на месечните сметки на
абонатите в интернет страницата, в издаваната фактура и в центровете за
обслужване на клиенти. Текстът на чл. 38 от ОУДПЕЕ санкционира забавата
за плащане на дължимите суми за доставена електроенергия с възникването в
3
тежест на потребителя на допълнително задължение за заплащане на законна
лихва за периода на просрочие. Просрочието на задълженията по всяка от
фактурите обосновава ищцовата претенция за акцесорното вземане за
мораторна лихва за периода от падежа на всяка от издадените за потребената
ел. енергия фактури до 21.09.2023 г., в размер на 24,17 лв. На същото
основание следва да се признае и вземането ищеца за законна лихва върху
главницата от подаване на заявлението пред заповедния съд до окончателното
й плащане.
По разноските:
Съобразно изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца и разноските, направени в настоящото
производство, съгласно представеният списък по чл. 80 ГПК в размер на 75 лв.
за държавна такса, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение и сумата 300 лв.,
платени като депозит за възнаграждение на особен представител, както и
разноските, направени по заповедното производство ч. гр. д. №1717/2023 г. в
размер на 25 лв. за държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Разноските, дължими от ответника следва да бъдат разграничени, както
следва: 75,00 лв. по заповедното производство и общо 475,00 лв. по исковото
производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение Р. А. Р. ЕГН **********, адрес: с.
П******, ул."******" №20, че същият дължи на „Енерго-Про Продажби“АД,
ЕИК *********, със седалище гр.Варна и адрес на управление бул.“Владислав
Варненчик“ № 258, Варна Тауърс, представляван по полномощшие от юк.
Е.М. сумата 522,56 лв. (петстотин двадесет и два лева и 56 стотинки) –
главница по фактури за консумирана ел. енергия за периода 23.02.2023г. до
22.04.2023г., ведно със законната лихва от 06.10.2023г. до окончателното
изплащане на задължението, сумата 24,17 лв (двадесет и четири лева и 17
стотинки) - мораторната лихва за периода от падежа на всяка от фактурите до
21.09.2023г., за които суми е издадена заповед №904/09.10.2023г. по ч.гр.д.
№1717/2023г. по описа на РС Разград.
ОСЪЖДА Р. А. Р. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго-Про Продажби“
АД, ЕИК *********, сумата 475 лв. /четиристотин седемдесет и пет лева/ -
разноски по гр.д.№210/2024 г., както и сумата 75 лв. /седемдесет и пет лева/
разноски по ч.гр.д.№ 1717/2023г. по описа на Районен съд - Разград.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Разград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията докладчик
по ч.гр.д. №1717/2023г.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4