РЕШЕНИЕ
№ 1093
гр. Русе, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20224520106378 по описа за 2022 година
Адв.В. Г. – пълномощник на Община Сливо поле заявява, че държавата е била
собственик на поземлен имот в село Б., община Сливо поле, квартал 25, представляващ
парцел І-23 с площ 1300 кв.м. – АДС №19/30.05.1956г. През 1953г. имотът бил одържавен от
Т.Й.К. с акт за изземване на имущество. По действащият план на селото, имотът
съответствал на ПИ №511 в кв.54, за който, с регулационния план от 1966г., били отредени
УПИ І-511 и УПИ VІІІ-511.
УПИ І-511 бил собственост на Н.Т.С. и П.Х.С. които през 1982г. прехвърлили
парцела на Т.П.С.
УПИ VІІІ-511, кв.54 с площ 803 кв.м. - държавна собственост бил отписан от
актовите книги и със Заповед №5-95-00-672/15.11.2021г. на Областния управител на Област
Русе бил предаден на Община Сливо поле за актуване.
Общината започнала процедура по попълване на кадастралния план на село Б., тъй
като повече от имотите в квартал 54 били с неуредени регулационни отношения. Извършила
кадастрално заснемане и изготвила теренни снимки. Издала Заповед №РД-09-
750/11.08.2022г. за попълване на кадастралния план, която била обявена на всички
собственици на имоти.
На 09.11.2022г. Х. П. Г., която не фигурирала като собственик на някой от имотите в
кв.54, поискала ищецът да удостовери дали е собственик на ПИ 1225 с площ 803 кв.м.,
отреден за УПИ VІІІ-511 в кв.54 по регулационния план на село Б..
Молителят твърди, че ответницата не е ползвала спорния имот, не го е стопанисвала,
респективно не го е владяла. Въпреки това в началото на м.декември 2022г. изискала скица
1
на имота и към заявлението приложила нотариален акт за собственост №14, том 45, дело
№9235/05.12.2022г. на АВ, Имотен регистър – Русе.
Предвид изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение Х. П. Г., ЕГН ********** с адрес: гр.Русе, ул."Я.в., вх....., ет....
ап....., че Община Сливо поле, БУЛСТАТ ********* с адрес: гр.Сливо поле,
пл.“Демокрация“№1, представлявана от кмета В.Х.А. е собственик на следния недвижим
имот: Поземлен имот №............., в село Б., община Сливо поле, кв.54 с площ 803 кв.м., за
който е отреден УПИ VІІІ-511, заедно с построения в него навес, с административен адрес
на имота: село Б., община Сливо полу, улица "Х.Б."№1.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК адв.К. Ф. – процесуален представител на ответника Х. П. Г.
е депозирал отговор на исковата молба, в който навежда доводи досежно неоснователността
на ищцовите претенции.
Излага следните факти:
С нотариален акт №140, том 2, дело №436/1036г. на русенски нотариус, Т.Й.К. – дядо
на ответницата придобил процесния имот.
Същият бил предмет на делбено дело №436/1980г. по описа на РРС със страни: ищец
- Й.Т.Й. и ответници – Т.Й.К. и Н.Т.С. – майка на Х. Г.. В хода на производството било
установено, че имот пл.№511 в кв.54, по плана на село Б. е идентичен с одържавения от
Т.Й.К. имот описан в АДС №19/30.05.1956г., а именно: дворно място с площ 1300 кв.м. в
кв.35, парцел І-23 по стария план на село Б.. Съгласно влезлия в сила дворищно-
регулационен план на селото, от този имот били образувани два урегулирани парцела:
парцел І-511 и парцел VІІІ-511 (процесния имот). Този факт се потвърждавал и от скица,
издадена на 19.04.1982г., в която като собственик на двата имота бил вписан Т.Й.К.. С
решение по гражданско дело №436/1980г. процесния имот бил поставен в дял на Н.Т.С..
Това съдебно решение не се съхранявало, но в подкрепа на изложеното ответната страна
сочи съдебно решение №1322/21.08.1981г., постановено по гражданско дело №1044/1981г.
по описа на РРС, в обстоятелствената част на което, съдът приел, че Н.Т.С., освен правата
върху описаните в имотите решение, притежава незастроен парцел – най-вероятно парцел
VІІІ-511 в кв.54 на село Б..
След смъртта на Н.С. (1999г.) ответницата продължила да ползва и стопанисва
процесния имот, който през 2008г. бил регистриран на нейно име в община Сливо поле и
заплащала данъци и такси за имота.
Х. Г. поддържа, че до 1999г. нейните праводатели са осъществявали непрекъснато
владение, а след това тя е владяла имота, като общото владение продължило повече от 10
години, в това число и през периода 1996г. – 2006г. и до настоящия момент. Владението
било явно, необезпокоявано и непрекъснато, като фактическата власт била упражнявана с
намерението той да се свои. Двата имота - парцел І-511 и парцел VІІІ-511, които били
собственост на наследодателя Т.Й.К. били стопанисвани и за тях били полагани грижи,
изразяващи се в заграждане, поддържане, косене, плащане на данъци, застрояване,
недопускане на трети лица и др.
2
Давността за придобиване на държавни и общински имоти, частна собственост, била
спряна в продължение на повече от 15 години, в периода 31.05.2006г. - 08.03.2022г. Предвид
това, с оглед факта, че решението по гражданско дело №436/1980г. удостоверяващо правото
на собственост на наследодателя на ответницата върху спорния имот, в края на 2022г. Х. Г.
предприела действия за съставяне констативен нотариален акт по давност.
По изложените съображения ответникът моли съда да отхвърли претенцията като
неоснователна.
Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от
фактическа страна, следното:
Не се спори относно следните факти:
През 1936г. П. И. П. продал на Т.Й.К. собствената си къща, дам с пещник в село Б.,
Русенско с два декара двор при съседи: Ю.К., Й.М., С. П. и улица (нотариален акт за
продажба том ІІ, №140, регистър 1748, дело №436/1936г. по описа на нотариус Георги
Попов при Русенски областен съд).
С АДС №4269/30.05.1956г. е одържавен следния недвижим имот, собственост на
Т.Й.К.: празно дворно място в село Б. от 1300 кв.м. в квартал 35, парцел І-23 при граници:
М.Й. , Я.Р. П. (не се чете).
Т.Й.К., починал на 10.04.1981г. оставил следните наследници по закон:
Й.Т.Й. – син, починал на 16.08.2014г., наследен от децата си: Д. Й. Е. И. Й. Т.и Г. Й.
М.а
Н.Т.С. – дъщеря, починала на 27.02.1999г., наследена от Х. П. Г. – дъщеря и Т.П.С.
починал на 10.07.2008г., наследен от сина си Т. Т.в С.ов.
Със съдебно решение №1322/21.08.1981г., постановено по гражданско дело
№1044/1981г. в дял на Н.Т.К. е поставен парцел І-511 в кв.54 по плана на село Б., с площ
539 кв.м., с едноетажна паянтова жилищна сграда в него. В мотивите на решение
№1052/26.06.1981г., постановено по същото гражданско дело се сочи, че парцела с
жилищната сграда, останал в наследство от Т.К. се е паднал в дял на наследодателя по
гражданско дело №436/1080г., където при допускане на делбата плевнята не е изключена от
дела. Ответникът представя експертиза по гражданско дело №436/1980г., с която е
определена цената на делбените имоти, между които: дворно място съставляващо парцел І-
511 в кв.54 в село Б. с площ 592 кв.м. и дворно място, съставляващо имот пл.№VІІІ-511 в
кв.54 по плана на село Б., с площ 836 кв.м. Според заключението на вещото лице плевнята е
изградена така, че част от нея попада в парцел І-511, а част – в имот VІІІ-511.
От скица, заверена на 19.04.1982г. от Община Сливо поле, е видно, че Т.Й.К. е
притежавал: неурегулиран пл.№511 – 1390 кв.м., урегулиран парцел VІІІ-511 – 600 кв.м. и
урегулиран парцел І-511 – 540 кв.м. по плана на село Б..
През м.септември 2008г. Областен управител на област Русе уведомил А. Т. С., че
имотът одържавен от Т.Й.К. с акт за изземване на описано имущество №1710/19.03.1953г.
по действащия регулационен план на селото съответства на ПИ №511 в кв.54, за който са
отредени УПИ І-511 и УПИ VІІІ-511, като съгласно нотариален акт от 1982г. първият парцел
3
бил продаден на Т.П.С. Във връзка с актуализацията на АДС, Областният управител изискал
от А. С.ова документ, удостоверяващ правото й на собственост върху УПИ VІІІ-511,
съставляващ част от парцел І-23 в кв.35 по стария план на селото.
Със Заповед №5-95-00-672/15.11.2021г., Областен управител на област Русе наредил
да се отпише от актовите книги за имотите – държавна собственост, имот представляващ
празно дворно място от 1300 кв.м. в кв.35, парцел І-23 по плана на село Б., действащ към
1956г., който съгласно скица но поземлен имот №43/01.06.2021г. представлява ПИ №511
кв.54, с площ 1300 кв.м., за който са образувани УПИ І-511 и УПИ VІІІ-511 в кв.54 по
действащия план на село Б., одобрен със Заповед №962/06.08.1966г. В акта се сочи, че
имотът е преминал в собственост на Община Сливо поле.
Със Заповед №РД-09-750/11.08.2022г. кметът на община Сливо поле наредил да се
направят следните изменения за ПИ №511: „попълване на кадастъра с ПИ №1225 (за УПИ
VІІІ-511 кв.54), след изменението: ПИ №511 (по приложена дворищна регулация за УПИ І-
511 кв.54) е с площ 497 кв.м. и ПИ №1225 (по приложена дворищна регулация за УПИ VІІІ-
511 кв.54) е с площ 803 кв.м“.
На 11.11.2022г. е издаден АЧОС №4045 за „застроено дворно място представляващо
поземлен имот №1225 целия с площ 803 кв.м., обособен в УПИ VІІІ-511 с площ 590 кв.м.“ с
граници: от север – ПИ №510, от изток – УПИ І-511, от североизток – УПИ ІІ-515, от юг –
УПИ-VІІ-512, от запад – улица ОТ 117 – ОТ 138.
По нотариално дело №577/2022г. е извършена обстоятелствена проверка за
установяване правото на собственост на Х. Г. върху процесния имот. Разпитаните от
нотариуса свидетели са поддържали, че ответницата е владяла имота на ул.“Х. Б.№...... в
село Б. от началото на 90-те години на миналия век.
С оглед установяване релевантни за спора факти е допуснат разпита на: Б. И. Й., Ф.
И. А., А. Г. А., Н. Н. Л. и В. П. П..
Б. Й. – собственик на имот, съседен на процесния заявява, че от 1983г. всяка събота и
неделя посещавала село Б., а от 2000г. живее там. Пояснява, че двата имота са разделени
посредством телена ограда. Поддържа, че процесния имот е пустеещ от 2016г. През 2016г.
разбрала, че част от имота на ул.“Х. Б. е продадена на турски гражданин – тази, която не
граничи с нейния парцел. Проявила интерес относно собственика на необитаемата част и от
А. разбрала, че няма такъв. Тъй като бурените в пустеещото място създавали проблеми
потърсила съдействие от общината, откъдето я уведомили, че парцела е общински и
разрешили да го почиства, без да навлиза в закупената през 2016г. част от имота.
Б. Й. поддържа, че рядко виждала ответницата. Едва в края на 2022г. Х. Г. започнала
да поддържа имота. Пояснява, че след 2000г. за пръв път я видяла през м.декември 2022г.
Познавала майката, бащата и брата на Х. Г.. Последният и съпругата му А. живеели в имота,
продаден през 2016г. на турския гражданин.
След 2008г., когато починал брата на ответницата, няколко жени от селото, с
разрешение на А., която им дала ключ от катинара на дворната врата, обработвали
процесния парцел.
Ф. А. заявява, че до 2014г. живяла в общинския блок на село Б., който се намирал
4
срещу процесния имот. Пояснява, че последният граничи с имота на Б. Й.. Поддържа, че
след смъртта на Т. – съпруг на А. и брат на Х. Г., обработвала част от спорното дворно
място с разрешение на А.. Отглеждала зеленчуци в периода 2009г. – 2012г. През 2013г. си
купила къща с двор в село Б. и уведомила А., че няма да ползва повече имота. Последната я
помолила да предаде ключа на Т., която продължила да обработва парцела през следващите
2 – 3 години.
Ф. А. твърди, че докато ползвала имота, никой не я притеснявал.
А. А. твърди, че познава Х. Г., родителите и брат й от детските си години. Пояснява,
че от 1990г. живее в село Б. и често общувала със семейството на ответницата. Визира
местонахождението на УПИ І-511 и УПИ VІІІ-511 и описва състоянието на спорния имот.
Докато баба Н. била жива, често коментирала, че къщата, в която живее със съпруга
си е на сина й, а другата част (тази, която граничи с имота на Б. Й.) – на дъщеря й. След
2009г. няколко пъти посетила имота и констатирала, че е доста занемарен, не бил поддържан
в съС.ието, в което бил докато там живеели ответницата и брат й. Проявила интерес, искала
да го закупи. През 2014г. – 2015г. къщата била опожарена и свидетелката поканила А. -
съпругата на Т. С. да остане в дома й. През 2016г. й предложила да закупи имота и същата
година сключили договор за покупко-продажба. Непосредствено преди това се срещнала с
Х. Г. и поискала да закупи и нейната част от двора – тази, граничеща с имота на Б..
Ответницата живеела в Италия, но и казала, че няма намерение да продава.
През 2014г. – 2015г. Х. Г. сложила катинар на дворната порта, от който дала ключ на
свидетелката, за да наглежда имота. През годините ответницата се опитвала да стопанисва
по някакъв начин спорния имот.
Н. Л. – племенник на ответницата твърди, че спорния имот е собственост на Х. Г.. До
2016г. поддържал парцела по молба на леля си – косял тревата, почиствал бурените. Съседи
от блока питали дали могат да обработват дворното място и той, след като уведомил леля
си, им разрешил.
В. П. заявява, че Х. Г. е живяла в центъра на село Б.. Имотът бил на дядо й Т., който
правел каручки. След смъртта му, в къщата останали да Х. и Т.. Ответницата се грижела за
имота докато живеела в селото, а след като се преместила в града, брат й полагал грижи за
имуществото. Сина на Х. се родил в село Б..
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно предявения иск по чл.124, ал.1 ГПК.
Предвид съставения нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност
№21, том V, рег.№14722, дело №577/05.12.2022г. по описа на нотариус с рег.№632, с който
ответникът се легитимира като собственик на спорния имот, съдът приема, че е налице
извънсъдебно оспорване на заявените от ищеца права, поради което съществува правен
интерес от търсената защита чрез предявяване положителен установителен иск за
собственост.
Разгледана по същество, претенцията е неоснователна.
Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест, всяка от
5
страните следва да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си и изгодните за нея
факти. Ищецът следва да установи правото си на собственост върху спорното имущество, на
соченото придобивно основание.
Община Сливо поле твърди, че е собственик на процесния недвижим имот, като се
позовава на АЧОС №4045/11.11.2022г., в който като правно основание е вписано: „Чл.56,
ал.1 и чл.2, ал.1, т.2 от Закона за общинската собственост, във връзка с § 42 от ПЗР на ЗОС,
Заповед №5-95-00-672/15.11.2021г. на Областен управител на Област Русе за отписване от
актовите книги на имотите – държавна собственост и Скица №106/10.11.2022г.“. Актовете за
държавна и общинска собственост нямат конститутивно действие. Те не създават
собственост, а само констатират наличието на собственост на държавата и общината върху
описаните в тях имоти. За да имат констативно (легитимиращо) действие, в актовете трябва
да е посочено придобивното основание на държавата или общината. Само ако държавата е
придобила имота на някое от предвидените в чл.77 ЗС основания, той може да стане
общинска собственост по силата на § 42 ПЗР на ЗОС (в този смисъл Определение
№444/08.10.2019г. по гражданско дело №1318/2019г. на І г.о. на ВКС).
Община Сливо поле е установила единствено, че с АЧОС спорния имот е актуван
като общински на основание чл.56, ал.1 и чл.2, ал.1, т.2 от ЗС във връзка с § 42 от ПЗР на
ЗОС. Не са посочени правопораждащите собствеността факти. На основание § 42 от ПЗР на
ЗОС се считат за общинска собственост застроените и незастроени парцели и имоти –
частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и
благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите
към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове.
Визирането на това общо нормативно основание за трансформиране на държавната
собственост в общинска не е в съС.ие да удостовери наличието на конкретно фактическо
основание, по силата на което имотът е бил придобит от държавата, за да може да стане
общински, въз основа цитираната разпоредба на ЗОС. Действително, съобразно
разпоредбата на чл.5 ЗОС актът за общинска собственост има качеството на официален
свидетелстващ документ, който, без да има правопораждащо действие, констатира
собствеността на общината, но само когато удостоверява осъществяването на конкретно
придобивно основание, при наличието на което, на акта следва да се признае легитимиращо
действие, по силата на което актуваният имот се счита за общинска собственост до
доказване на противното (Решение №15/19.02.2016г. по гражданско дело №4705/2015г. на ІІ
г.о. на ВКС).
От друга страна Х. Г. основава правото си на собственост на нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по давност №21, том V, рег.№14722, дело
№577/05.12.2022г. по описа на нотариус с рег.№632, като твърди, че до 1999г.
праводателите й са осъществявали непрекъснато владение върху спорния имот, а след това
тя го е владяла в продължение на повече от 10 години и го владее до настоящия момент.
Разпоредбата на чл.79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност
при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на
определен в закона период от време и владение по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС. Правото на
6
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години. Владението по законова дефиниция е фактическа власт върху
вещ, характеризираща се с два признака - обективен и субективен. Обективният признак
изисква наличието на владение, което да е поС.но, непрекъснато, спокойно, явно и
несъмнено, а субективният признак предполага у владелеца да е налице намерение да държи
вещта като своя собствена. Съобразявайки релевираните в хода на производството
доказателства, съдът приема, че ответната страна е установила елементите от фактическия
състав на правната норма.
С нотариален акт за продажба том ІІ, №140, регистър 1748, дело №436/1936г. по
описа на нотариус Георги Попов при Русенски областен съд се установява, че Т. Ю.К. – дядо
на ответницата, чрез разпоредителна сделка е придобил имота през 1936г. Самият ищец е
вписал Т.К. като собственик на: неурегулиран пл.№511 – 1390 кв.м., урегулиран парцел
VІІІ-511 – 600 кв.м. и урегулиран парцел І-511 – 540 кв.м. по плана на село Б., в скица,
заверена на 19.04.1982г. Очевидно парцел VІІІ-511 и имот пл. №І-511 в кв.54 по плана на
село Б. са били част от предмета на делбено дело №436/1980г. със страни: Й.Т.Й. и Т.Й.К.,
по което съдът се е произнесъл с влязло в сила съдебно решение, с което всички граждани и
органи трябва да се съобразяват. Действително съдебният акт не е наличен в архива на РРС,
но извод за предмета на делото може да се направи от заключението на възложената по ГД
№436/1980г. експертиза, в която са оценени двата парцела и сградите в тях. Отделно от това
в мотивите на съдебно решение №1052/28.06.1981г., постановено по ГД №1044/1981г. е
упоменато, че „Този имот се е паднал в дял на наследодателя по гр.д. 436/80г., където при
допускането на делбата също е посочено, че плевнята се намира в този парцел.“, т.е. предмет
на гр.д. 436/80г. е делбата на имоти, визирани в експертизата, представена от ответната
страна. С показанията на свидетелите се установява, че имот №511 в кв.54 с площ 1300
кв.м., за който са образувани УПИ І-511 и УПИ VІІІ-511 и е изготвен АДС
№4269/30.05.1956г. (лист 7 и лист 8) е владян от Т.Й.К., „който правел каручки“ (св.В. П.),
след неговата смърт - от дъщеря му Н.С. и семейството и, а след нейната кончина – от Т.П.С.
съпругата му и ответницата Х. П. (св.А. А.). От показанията на всички свидетели става ясно,
не през годините не е бил налице спор относно собствеността на имота.
Не става ясно по каква причина и на какво основание само за УПИ VІІІ-511, който се
явява част от одържавения имот, през м.ноември 2022г. е издаден АЧОС. Когато в акта е
посочено като основание само правната норма, въз основа която е актуван имота (какъвто е
настоящия случай), но не и конкретен придобивен способ, същият няма легитимиращо
действие досежно правото на собственост на общината (в този смисъл Решение
№81/24.07.2018г. по гражданско дело №4029/2017г. по описа на ІІ г.о. на ВКС и цитираната
в него практика на ВКС). Настоящият състав споделя изцяло формираната съдебна практика
на ВКС, с оглед което приема, че Община Сливо поле не може да се легитимира като
собственик на процесния имот с АЧОС №4045/11.11.2022г.
По изложените съображения съдът намира, че претенцията като неоснователна
следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
7
С оглед изхода на спора, съобразно разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК, в тежест на
ищеца са направените от ответника разноски по делото в размер на 1000 лева –
възнаграждение за процесуално представителство.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от Община Сливо поле, БУЛСТАТ
********* с адрес: гр.Сливо поле, пл.“Демокрация“№1, представлявана от кмета В.Х.А.
срещу Х. П. Г., ЕГН ********** с адрес: гр.Русе, ул."Я.в., вх.1, ет.5, ап.10 иск за признаване
установено по отношение на Х. П. Г., ЕГН **********, че Община Сливо поле е собственик
на следния недвижим имот: Поземлен имот №1225, в село Б., община Сливо поле, кв.54 с
площ 803 кв.м., за който е отреден УПИ VІІІ-511, заедно с построения в него навес, с
административен адрес на имота: село Б., община Сливо полу, улица "Х.Б."№1.
ОСЪЖДА Община Сливо поле, БУЛСТАТ ********* с адрес: гр.Сливо поле,
пл.“Демокрация“№1, представлявана от кмета В.Х.А. да заплати на Х. П. Г., ЕГН
********** с адрес: гр.Русе, ул."Я., вх..... ет...., ап.......разноски по делото в размер на 1000
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8