Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. Кюстендил 28.05.2021 г.
В и м е т о
н а н а р о д а
Кюстендилският окръжен съд в публичното заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:НАДЯ ГЕОРГИЕВА
КАЛИН
ВАСИЛЕВ мл.с.
При секретаря Галина Кирилова и с участието на прокурора от КнОП ВАЛЕРИ ПЕНКОВ, като разгледа докладваното от съдия Цекова ВНОХД № 174 по описа за 2021 год. и, за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по глава ХХІ НПК. Образувано е по ПРОТЕСТ на Районна прокуратура – Дупница срещу Присъда № 260026/23.03.2021 г. на ДнРС, постановена по НОХД № 1017/2020 г. по описа на съда, с която подсъдимия К.Й.Ч., ЕГН ********** е признат за невиновен и е оправдан в извършването на престъпление по чл. 343 б ал. 2 НК, а е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343 б ал.1 НК и му е наложено наказание“лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца и „глоба“ в размер на 500 лв. и е осъден да заплати разноските по делото в общ размер на 80,34 лв. Релевирани са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на присъдата в оправдателната и осъдителната й част относно наложеното наказание, като се поддържа, че неправилно съдът е възприел реабилитация на подсъдимия по чл.88 а ал.4 НК за всичките му предходни осъждания, вкл. и за осъждането му по НОХД № 237/2006 г. Моли се цялостна отмяна на присъдата и постановяване на нова осъдителна присъда за престъпление по чл.343 б ал.2 НК с налагане на справедливо наказание ЛС, което да се изтърпи ефективно. Доказателствени искания в протеста не са направени.
КнОП поддържа протеста и счита, че подсъдимия следва да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.343 б ал.2 НК по изложените в протеста съображения.
Защитникът на подсъдимия адв. В.С. оспорва протеста и моли за потвърждаване на присъдата като правилна и законосъобразна.
Подсъдимият К.Ч. изрази съгласие със заявеното от защитника му и поиска в последната си дума да бъде потвърдена присъдата на ДнРС.
КнОС, след запознаване с доводите и възраженията на страните и с материалите по делото, в рамките на визираните му от чл.313 и сл НПК процесуални правомощия, намери постановената присъда за незаконосъобразна като постановена при допуснато съществено нарушение на процесуални правила – противоречие между диспозитив и мотиви, обуславящо неяснота във волята на съда и формиращо абсолютното отменително основание на чл.348 ал. 3 т. 1 НПК.
Съображенията за това са следните:
С обжалваната присъда/диспозитив/ подсъдимия К.Й.Ч. е признат за виновен в това, че на 13.10.2020 г./около 22,55 часа/ в гр.Дупница, на ул.“Седма рилска дивизия“ , срещу детска градина № 4 , в посока на движение към ж.к.“Бистрица“ е управлявал МПС – лек автомобил марка“Мерцедес“, модел „Ц 200“, с рег.№ ***, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно – 2,82 на хиляда, установено по надлежния ред – с химическа експертиза № 396/15.10.2020 г. на експерт-химик от НТЛ при ОД МВР Кюстендил/съгласно чл.3а от Наредба № 1/19.07.2017 г./загл.изм. ДВ бр.81/2018 г.,
след като е бил осъден с влязла в сила присъда за деяние по чл.343 б ал.1 НК, а именно със Споразумение № 238/28.02.2006 г. по НОХД № 237/2006 г. на ДнРС – в сила от 28.06.2006 г. и с наложено наказание“пробация“, включващо пробационните мерки:“задължителни периодични срещу с пробационен служител“ за срок от 6 месеца и „поправителен труд“ при удръжка 15% от възнаграждението за срок от 8 месеца - престъпление по чл.343 б ал.1 НК, за което на основание чл.58а ал.1 НК във вр. с чл.373 ал.2 НПК са му наложени наказания “лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, чието изтърпяване е отложено на осн.чл.66 ал.1 НК за изпитателен срок от 3 години и „глоба“ в размер на 500 лв.
На основание чл.304 НПК с присъдата си ДнРС е оправдал подсъдимия за престъпление по чл.343 б ал.2 НК. Наложено е на подсъдимия Ч. с присъдата и наказание по чл.343 г НК „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 година, като е приспаднато времето на задържане на СУМПС, считано от 14.10.2020 г.
В мотивите на присъдата си съдът е приел, че по отношение на Ч. е настъпила пълна реабилитация по чл.88 а НК по отношение на миналите му осъждания по п.№№ 1-6 от Справката за съдимост. Тази реабилитация по чл.88 а НК е свързана само с факта на изтичане на определени давностни срокове от изтърпяване на наказанието и неизвършване на ново умишлено престъпление, за което се предвижда наказание ЛС. Датата на изтичане на давността на изтърпяното наказание по последното осъждане на подсъдимия е 31.01.2016 г. , е записано в мотивите на присъдата.
Видно от Справката за съдимост, осъждането на Ч. със Споразумението по НОХД № 237/2006 г. на ДнРС е вписано под № 3 в нея. Следователно реабилитацията се отнася съгласно изложеното в мотивите и за това осъждане, което е за престъпление по чл.343 б ал.1 НК. А това предвид правните съображения на съда в мотивите на присъдата за пълна реабилитация по осъжданията от п.№№ 1-6 от СС води до възникване на въпроса: И тогава възниква въпроса: Защо съдът в диспозитива на присъдата си е приел, че престъплението по процесното осъждане е извършено, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за деяние по чл.343 б ал.1 НК, а именно със Споразумение № 238/28.02.2006 г. по НОХД № 237/2006 г. на ДнРС – в сила от 28.06.2006 г.? Възниква и втори въпрос: Защо, при тази формулировка – че престъплението на 13.10.2020 г. е извършено след предходно осъждане за престъпление по чл.343 б ал.1 НК, съдът е квалифицирал процесното осъждане по чл.343 б ал.1 НК, а го е оправдал по квалификацията на престъплението по ОА- по чл.343 б ал.2 НК?
Възможно е и възникване на въпрос в обратен смисъл: Защо, ако съдът е приел пълна реабилитация, вкл. и по осъждането по НОХД № 237/2006 г., е изписал в диспозитива на присъдата си това осъждане като действащо, т.е. като такова, по което не е реабилитиран?
Горните въпроси са вследствие на това, че в диспозитива на присъдата словесно е описано по-тежкото престъпление, което се субсимира от нормата на чл.343 б ал.2 НК, а цифрово е изписана по-леката правна квалификация по чл.343 б ал.1 НК. Същевременно в мотивите съдът пък е приел пълна реабилитация по чл.88 а НК, вкл. и относно осъждането по посоченото в диспозитива на присъдата НОХД № 237/2006 г.
Очевидната непрецизност на диспозитива на присъдата и съдържанието на мотивите относно пълна реабилитация по чл.88 а НК създават противоречие между мотиви и диспозитив, което пък обуславя пълна неяснота каква е волята на съда относно правната квалификация на деянието с произнесената присъда и съображенията за това в нейните мотиви.
Констатираното противоречие е неотстранимо от въззивния съд. Освен това то е и абсолютна пречка за този съд да провери правилността на протестираната присъда поради неясната воля на съда за постановяването й. А това поставя в невъзможност въззивният съд да се произнесе по основателността на протеста по основното възражение в него за правната квалификация на престъплението - относно изразеното несъгласие за пълна реабилитация по отношение на осъждането по НОХД № 237/2006 г.
Констатираното противоречие води и до нарушаване правото на подсъдимия да разбере за какво точно престъпление е признат за виновен и е осъден, въпреки липса на негова жалба единствено поради наложеното му по-облекчено наказание. Защото в диспозитива на присъдата словесно е описано по-тежкото престъпление, цифрово е изписана по-леката правна квалификация, а пък в мотивите е прието липса на предходно осъждане по чл.343 б ал.1 НК.
Констатираното противоречие обуславя наличие на хипотезата на чл.335 ал.2 НПК. Въззивният съд с настоящото решение ще отмени присъдата и ще върне делото за ново разглеждане поради допуснатото с нея отстранимо съществено процесуално нарушение от друг състав на ДнРС от стадия на разпоредително заседание.
При новото разглеждане на делото, респ. при постановяване на присъдата си съдът следва да вземе предвид и да обсъди възраженията в протеста относно осъждането по НОХД № 237/2006 г., като прецени налице ли са по отношение на това осъждане условията на чл.88 а НК - изтичане на определени давностни срокове от изтърпяване на наказанието и неизвършване на ново умишлено престъпление, за което се предвижда наказание ЛС. Но при всички случаи словесното изписване на престъплението следва да съответства на цифровата му правна квалификация.
Предвид гореизложеното и на осн.чл.335 ал.2 във вр. с чл. 348 ал.3 т.1 НПК, Кюстендилският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Присъда № 260026/23.05.2021 г. на ДнРС, постановена по НОХД № 1017/2019 г. по описа на съда и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на разпоредително заседание.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: