Определение по дело №1110/2017 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./……….04.2018 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 05.04.2018 г., в състав:

СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 1110 по описа за 2017 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по реда на гл. 37 ГПК.

Постъпила е искова молба от ИСКОВА МОЛБА на „АЙ ВИ БИ КОЗМЕТИКС” ЕООД, ЕИК *********, гр.София, адресирана до Варненски Окръжен съд, с която е предявен ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т.1от ГПК) по допустими обективно съединени  искове  на продавач за цена на доставени стоки, предоставени на ответника по неформален договор за периодични доставки, ведно с акцесорни претенции за законна лихва и разноски.

Между страните са разменени книжата по делото: Исковата молба вх. № 23805/22.08.18г. , съдържа изискуемите по чл.127 и 128 ГПК реквизити. В нея са посочени фактите,  на които ищеца основава иска си. В допълнителна искова молба вх.№ 35182/13.12.2017г ищецът е изменил част от твърденията си и е посочил доказателства.

В срока за отговор ответникът е оспорил претенцията с вх. № 32492/20.11.2017г, и е представил писмени доказателства,  като с допълнение вх. № 6939/02.03.18г са пояснени твърденията по защитата.

По допустимостта на претенцията: Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на изпълнен от ищеца двустранен договор за доставка. Твърденията за неизпълнение на задължения за заплащане на уговорената цена на получени стоки и обезщетение за забава обосновават интереса от предявяване на осъдителен иск за притезания на кредитора- доставчик. Съдът приема, че предявените искове са допустими.

По предварителните въпроси:

Насрещните страни са предупредени за последиците по чл. 40 и 41 от ГПК.

С определение № 606/15.02.2018г съдът е отделил от допълнителната искова молба част новопредявена претенция относно други доставки между същите страни в същия период, като е допуснал изменение на обстоятелствена част от иска само по първоначално описаните в исковата молба доставки, индивидуализирани с 6 конкретно посочени фактури. Въпреки, че това изменение не следва да се отразява върху общия размер на претенцията, съдът констатира, че при предявяване на иска ищецът е посочил сбор, който не съответства на сумите, посочени като задължения по индивидуалните доставки, а именно:

фактура		стойност	Претендиран остатък
20805	27.09.2012	14090.48	3969.96
21190	05.10.2012	4241.53	4241.53
21759	19.10.2012	9965.2	9965.2
22251	02.11.2012	6869.31	6815.82
35865	05.07.2013	4434.71	4434.71
65295	03.09.2014	702.66	702.66
Общо			30129.88

Доколкото дължимата държавна такса е внесена съответно на обявената от ищеца цена на сборния иск 30 120,51лв, съдът намира, че се налага ревизиране на определението, с което цената е била възприета и съответно събиране на допълнителна такса от 0.38 лв. Въпросът за цената на иска не е окончателно стабилизиран до първото заседание, съответно този недостатък може да бъде отстранен с обратна сила. 

Справка в търговски регистър, воден от АВ, удостоверява, че производството се води от правосубектни страни – регистрирани търговски дружества. Упълномощаването на представителите на ищеца и ответника е надлежно учредено (л. 5 и л. 38). Независимо от корекцията на цената на иска за главницата, родово компетентен първоинстанционен съд остава окръжния съд. Местната подсъдност не е оспорена.

Предметът на делото определя разглеждането му като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т.1от ГПК вр. чл. 286 ал.1 и чл. 1 ал.1 т. ТЗ). Възражение срещу търговския характер на спора не е направено. Ищецът не е посочил начин на изплащане на претендирана с осъдителен иск сума, но доколкото основава искане за реално изпълнение на доказателства, които съдържат банкова сметка (***. използвана от ответника за частични погасявания на задължението) съдът намира, че това допълнително съдържание на исковата молба( чл. 127 ал.4 ГПК) може да се извлече от приложенията към нея. Съдът възприема като банкова сметка ***н на плащане следните данни, посочен във фактурите: сметка в ПроКредит Банк, IBAN ***.

По доказателствените искания:      

В исковата молба и отговора на ответника са формулирани доказателствени искания за събиране на писмени доказателства, представени като приложения. Представените фактури не са оспорени и следва да бъдат допуснати, като съдът преценява, че са  относими и необходими като имат пряко отношение към релевантните твърдения. Част от преписите, представляващи фискални бонове, представени от ответника  и  потвърждение на задължения не са четливи и съответно следва да бъдат изискани от съда за допълнителна преценка. Въпреки изисканото уточнение, ответникът не е пояснил към кои от своите твърдения за погасяване на конкретно задължение посочва касовите ордери, поради което произнасяното по тези доказателства следва да се отложи до изясняване на  нуждата от тях и относимостта им към предмета на делото. 

Приложените към допълнителната искова молба фактури са посочени във връзка с твърдения, които са останали извън предмета на спора поради което и тези доказателства не следва да се приемат.

Искането за допускане на счетоводна експертиза касае проверка на обстоятелства които са останали отчасти неуточнени, поради което съдът следва да отложи назначаването на вещото лице до изясняване на спорните факти и предмета на изследване на експерта.

На страните следва да се укаже и необходимостта от представяне на списък и доказателства за претендираните  разноски най –късно в съдебното заседание, в което бъде даден ход по същество, на осн. чл. 80 от ГПК.

За събиране на становища на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и окончателен устен доклад на съдията.  

 По тези съображения, на осн. чл. 374 ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИЕМА ЗА разглеждане по реда на ТЪРГОВСКИТЕ СПОРОВЕ (гл. 37 от ГПК) предявени  обективно съединени осъдителни искове за реално изпълнение предявени от  доставчик  за заплащане на 30129.88лв, като сборна цена на доставени стоки, фактурирани с 6 фактури  в периода 27.09.2012 – 03.09.2014г, ведно с акцесорни вземания за законна лихва и разноски.

УВЕЛИЧАВА цената на иска, посочена от ищеца в размер на 30120.51лв., на 30129.88лв на осн. чл. 70 ал.1 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта на увеличението на цената подлежи на обжалване пред Варненски апелативен със с частна жалба в седмичен срок от връчването му на страните.

 

ЕВЕНТУАЛНО, в случай че така определената цена на иска не бъда обжалвана, ЗАДЪЛЖАВА ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена молба, да отстрани нередовност на искова молба, като представи доказателства за довнесена държавна такса по сметка на Варненски окръжен съд в размер на допълнително още  0.38 лв(над вече внесените 1204,82лв до дължимия размер на 4 % от цената на иска).

При неизпълнение производството по исковата молба ще бъде прекратено.

 

Обявява на страните, че до изрично посочване на друг начин за плащане съдът ще зачита като посочена от ищеца банкова сметка ***метката в ПроКредит Банк, IBAN ***.

 

ДОПУСКА като доказателства по делото писмените документи, приложени към искова молба в копия, заверени по реда на ЗАдв: фактури №№ 20805     от 27.09.2012, 21190 от 05.10.2012, 21759 от 19.10.2012, 22251 от 02.11.2012, 35865       от 05.07.2013 и 65295 от 03.09.2014.

На осн. чл. 183 ГПК ЗАДЪЛЖАВА ищеца да представи за справка в съдебно заседание оригинал от документа, представляващ потвърждение на насрещни задължения приложен към исковата молба в нечетливо копие или официално заварен, включително и по реда на ЗАдв. препис, от което да е видна ясно частта на положени подписи и печат от името на потвърждаващия салдата адресат „ВАЛЕТА -68“ЕООД.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за приемане на приложени към допълнителна искова молба други фактури.

ОТЛАГА произнасяне по писмените документи, приложени към отговор искова молба до представяне на четливи копия, заверени по реда на 18З ГПК или представяне за справка в съдебно заседание оригинали от документите, представляващи касови бонове  към фактури № 20805 от 27.09.2012, 21190 от 05.10.2012, 21759 от 19.10.2012, 22251 от 02.11.2012г. и касов бон към стокова разписка (проформа фактура) № 108633 от 05.07.2013г.

ОТГЛАГА произнасяне по приложените към отговора касови ордери и поисканата счетоводна експертиза до изясняване на спорните твърдения  на страните.

На осн. чл. 145 ал.2 ГПК съдът ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца с писмена молба с препис за насрещната страна в седмичен срок от съобщението да ПОЯСНИ дали оспорва, посочените в отговора на ответника твърдения за ПЪЛНО погасяване чрез плащане в брой на фактури №№ 20805 от 27.09.2012, 21190 от 05.10.2012, 21759 от 19.10.2012, 22251 от 02.11.2012, и да допълни твърденията си като посочи как оспорената фактура № 65295 от 03.09.2014 е била връчена на получателя на доставката, като ПРЕДУПРЕЖДАВА страната, че ако пропусне тази възможност, съответно ако реализира това право едва в първо съдебно заседание( чл. 143 ал.2 ГПК)  и с това причини  отлагане на делото преди окончателния доклад на съда, може да понесе последици по чл. 92а ГПК.

НАСРОЧВА съдебно заседание за 10.05.2018г от 9.30 часа. ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че на осн. чл. 142 ГПК неявяването на редовно призована страна не е пречка за разглеждане на делото и при отлагане съдът обявява и отразява в протокол дата за следващо заседание, за което страните и явилите се по делото други участници се считат призовани. 

 

Начален проект за устен доклад, представляващ приложение към настоящото определение  да се съобщи на страните.

Препис от определение да се изпрати на страните, чрез пълномощниците им,  ведно със съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 1 към Наредба № 7 на МП. Към съобщението на страните да се приложи и копие от настоящото определение, а допълнително към книжата за ищеца да се приложи преписа от допълнителен отговор вх. № 6939/02.03.2018г.

Определението не подлежи на обжалване.

         

          СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: 

 

 

 

НАЧАЛЕН ПРОЕКТ за устен ДОКЛАД

по търговско дело номер N1110 по описа за 2017 год,

 

Производството е образувано по реда на глава 32 ГПК и се разглежда по правилата на търговските спорове (чл. 365 т.1 от ГПК).

Приети са за разглеждане обективно съединени искове, предявени от „АЙ ВИ БИ КОЗМЕТИКС“ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.София ж.к. Стрелбище, ул. Косово поле No 11, представлявано от управител Ивайло Белов, чрез адв. Ц., служ. адрес *** офис 3 срещу „ВАЛЕТА 68"ЕООД, ЕИК148031120, със седалище гр.Варна, ж.к. ВЛАДИСЛАВ ВАРНЕНЧИК, бл. 303, вх. 6, ет. 9, ап. 29,  представлявано от управител Тошко Василев, чрез адв. М. служ. адрес ***  за плащане на общо 30129.88лв, претендирани като незаплатен сборен остатък от цена по приети доставки (с фактури №№ 20805 от 27.09.2012, 21190 от 05.10.2012, 21759 от 19.10.2012, 22251 от 02.11.2012, 35865       от 05.07.2013 и 65295 от 03.09.2014) извършени по неформален договор за продажба на стоки по заявена от купувача номенклатура на продавача, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното заплащане.

Страните претендират насрещно за определяне на  разноски по делото.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните права:

Няма спор между страните, че ищецът изпълнил доставки на козметични изделия, като фактурирал договорените цени и падежи на приетите  количества по асортимент по първите пет от описаните в исковата молба фактури.

Спорни са твърденията само относно фактурирана с № 65295 от 03.09.2014 доставка.  Конкретни твърдения за тази доставка ищецът не е е изложил, поради което докладът не може да бъде довършен в тази му част. Ответникът оспорва изцяло сключването на подобна сделка и получаването както на стоките, така и на фактурата за доставката им.

Ищецът твърди, че част от така поетите задължения за плащане на първите пет доставки през 2012г и 2013г, били прихванати с насрещни задължения за възстановяване на суми за върната стока, като останали неплатени следните задължения:

фактура		стойност	Претендиран остатък след прихващане
20805	27.09.2012	14090.48	3969.96
21190	05.10.2012	4241.53	4241.53
21759	19.10.2012	9965.20	9965.20
22251	02.11.2012	6869.31	6815.82
35865	05.07.2013	4434.71	4434.71
65295	03.09.2014	702.66	702.66
Общо			30129.88

Ответникът възразява по тези остатъци като се позовава на пълното изплащане на сумите по безспорните пет фактури, като твърди, че доставките са били придружавани с фактури с издадени касови бонове, връчвани от приносителя срещу получено плащане в брой при получаване на стоката. Насрещната страна не е оспорила изрично в допълнителната искова молба това възражение, което налага допълнително поясняване на позицията на ищеца до довършването на тази част от доклада.

Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца: 

Така очертаните фактически обстоятелства обуславят квалификацията на паричните претенции като ангажиране на  договорна отговорност на неизправна страна за забавено изпълнение - осъдителни искове за реално изпълнение на договорни задължения и обезщетение за забавеното изпълнение. Съответно приложимия материален закон, уреждащ правопораждащото правоотношение представлява диспозитивна норма на чл.  318 ал.1 и сл. ТЗ, поради което съдът следва изцяло да съобрази принципа на договорната свобода(pacta sunt servanda) и да приеме за определящи правата и задълженията на страните именно уговорките между страните в  договора за доставка за начина на разплащане и падежите, а при липса на такива да приложи правилата за търговските продажби. Така очертаните претенции съответстват на хипотезите на правните норми по чл. 79 и чл. 84 ал.1 вр.  86 ЗЗД. По възражението за плащане съдът следва да приложи реда за отчитане на плащане с фискален бон по чл. 25 ал. 2 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

По доказателствената тежест:

Като ищец кредиторът – доставчик носи доказателствена тежест за установяване на съдържанието на уговорките по договорите и за възникване на насрещното задължение с конкретен падеж и размер при осъществените от него като добросъвестна страна изпълнение по предаване на стоките по фактурите. За пет от доставките тези факти са безспорни. За доставката през 2014г е представен оспорен писмен документ, който не е подписан и съответно не е противопоставим на насрещната страна – издател. Допълнителна проверка на осчетоводяването на оспореното фактуриране ще се наложи след поясняване на твърденията относно начина на сключване на тази спорна сделка(чрез поясняване на обстоятелствата как е поръчана стоката от купувача).

Ответникът следва да докаже възражението си за заплащане на всички признати от него като получени доставки. Позовал се е на фискални бонове, издадени от предприятието на доставчика при получаване на стоката. До изясняването на съдържанието на тези машинно генерирани документи не се налага допълнителна проверка на осчетоводените плащания.   

До представяне на четливите копия и изясняване на твърденията на страните съдът не може да докладва непълнота на доказателствата.

Всяка от страните носи доказателствена тежест за установяване на действително извършени от нея плащания за разноски по производството, като доказателства за тях могат да се сочат и събират до приключване на съдебното дирене.

НА осн. чл. 145 ал.3 ГПК съдът  указва предварително на страните и възможността от доброволно уреждане на спора: 

Съдът може да одобри и постигнато под условие за одобрение от съд доброволно споразумение, което освен конкретния предмет на спора, урежда и други отношения, включително и преурежда занапред отношенията на страните.  В случаите на одобрена съдебна спогодба между страните половината от внесената пред съда държавна такса ще бъде върната на ищеца. Одобрената от съда спогодба се ползва с установителна сила на решение и изпълнителна сила и въз основа на нея може да се издаде изпълнителен лист.

С оглед предмета на делото, свързан с търговски отношения, чието съществуване не е оспорено, съдът счита, че спорът е подходящ за отнасяне за уреждане чрез съдействие на медиатор. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумението. Само някои от ползите за страните при прилагане на този метод са: по- евтина и по-бърза процедура, страните контролират резултата и крайното решение е резултат само на волята на участниците, но не и на медиатора, процедурата е поверителна както по отношение на документите, така и на крайния резултат и междинните стъпки, позволява запазването на търговските отношения между страните и не-рядко служи за основа на бъдещо партньорство, обикновено приключва със споразумение което страните доброволно изпълняват, тъй като е основано само на техни взаимни интереси.  Списък на медиаторите по Единния регистър е общо достъпен на интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Център за медиация за района на ВОС е разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12 (http://vos.bg/bg/court/mediation-centre) и предоставя безвъзмездно възможност на страните по делата да разрешат правния спор доброволно, посредством медиация и със съдействието на медиатор, всеки работен ден от 9 до 17 ч.