№ 16067
гр. София, 15.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20231110137242 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „И.“ ЕООД, с ЕИК: ***, подадена чрез
процесуалния му представител – адв. С. Г., срещу „П.Г.“ ЕООД, с ЕИК: ***, с
която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми:
1/ сумата от 3 000 лева с ДДС, представляваща неизплатената част от
възнаграждение за приета работа по неформален договор за изработка,
обективирана първоначално във фактура № **/02.09.2020 г., анулирана с
кредитно известие № **/14.04.2021 г., а впоследствие – във фактура №
**/14.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на
исковата молба – 04.07.2023 г. до датата на окончателно заплащане на
задължението, 2/ сумата от 477,87 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху частичното плащане от ответника в размер на 1836
лева, от момента на приемане на изпълнението – 02.09.2020 г. до датата на
частичното плащане – 27.03.2020 г. и 3/сумата от 863,32 лева – обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху неизплатения остатък от
главницата, възлизащ на 3000 лева, считано от датата на приемане на
изпълнението - 02.09.2020 г. до датата на предявяване на исковете –
03.07.2023 г. Претендират разноски за водене на делото.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, породено от сключен неформален договор за
изработка на офис обзавеждане. Посочва се, че на 14.08.2020 г. ответното
дружество поръчва, а ищцовото дружество приема да изработи в полза и за
сметка на ответника следното офис обзавеждане: 2 броя шкаф с две врати и
открити рафтове - 70x37x239h, с единична цена на продукта - 520.00 лева или
на обща стойност на изработеното без ДДС - 1 040.00 лева; 2 броя шкаф с две
врати и открити рафтове - 80х37х239h, с единична цена на продукта - 570.00
лева или на обща стойност на изработеното без ДДС - 1 140.00 лева; 1 брой
шкаф с две врати и открити рафтове - 80x45x239h, със стойност на
1
изработеното без ДДС - 610.00 лева; 1 брой горен кухненски шкаф –
90x35x290, със стойност на изработеното без ДДС - 310.00 лева; 1 брой шкаф
колона с две врати за вграден хладилник – 60x58x239h, със стойност на
изработеното без ДДС – 720.00 лева; 1 брой плот пред бюро – 110x90 см, със
стойност на изработеното без ДДС – 210.00 лева.
В исковата молба се твърди, че на 02.09.2020 г. ответното дружество е
приело изработеното с подписване на приемо-предавателен протокол и е
получил изработеното офис обзавеждане. Поради това ищецът е издал
фактура № **/02.09.2020 г. за сумата от 4836 лева, представляваща обща
стойност на изработеното от ищеца обзавеждане с включен ДДС. Ищецът
твърди, че в продължение на седем месеца и половина, ищцовото дружество
многократно е канило ответника да заплати стойността на изработеното и
получено офис обзавеждане, като едва на 14.04.2021 г. ищецът е уведомен, че
поради неизвестни причини издадената и предоставена от него на ответника
Фактура № **/02.09.2020 г. не е осчетоводена, поради което ищецът е издал
кредитно известие № **/14.04.2021 г., с която Фактура № **/02.09.2020 г. е
анулирана.
За същото плащане ищецът издава фактура № **/14.04.2021 г.
Поддържа, че и по новоиздадената фактура не е направено плащане от страна
на ответника продължителен период. Посочва, че едва на 27.03.2023 г.
ответникът е направил частично плащане на ищеца в размер на 1836 лева.
След този момент ответникът не само, че не е заплащал дължими суми по
договора, но и е преустановил всякакви контакти с ищеца.
Излага доводи, че ищецът, като изпълнител по неформален договор за
изработка, който е изпълнил своите задължения по договора да изработи и
предаде на възложителя поръчаното офис обзавеждане има право да получи
възнаграждение за изпълнената и приета без възражения от възложителя
работа. Посочва също така, че от датата на приемане на изработеното –
02.09.2020 г., ответникът дължи заплащане на стойността на поръчаното от
него и изработено от ищеца кухненско оборудване, а след тази дата е
изпаднал в забава. Претендира заплащане на незаплатената стойност на
възнаграждението по неформалния договор за изработка, както и
обезщетения за забава. Претендира разноски.
С исковата молба са представени: оферта за изработване на офис
обзавеждане от 14.08.2020 г.; приемо-предавателен протокол от 02.09.2020 г.;
фактура № **/02.09.2020 г.; кредитно известие № **/14.04.2021 г.; фактура №
**/14.04.2021 г.; преводно нареждане от 27.03.2023 г. (Авизо за местен
превод); извлечения от ТР относно актуално състояние на ищеца и относно
ответника; 2 броя справки за изчислени мораторни лихви, а допълнително с
молба вх.№ 311213/02.11.2023 г.: нотариално заверен образец от подпис и
съгласие от 23.02.2023 г. от ТР; нотариално заверен подпис от общо събрание
от 02.03.2021 г., публикуван в ТР и кореспонденция по „Вайбър“ между
управителя на ищцовото дружество и едноличния собственик на капитала и
управител на ответното дружество в периода от 23.03.2023 г. до 15.05.2023 г.
Моли за допускане на един свидетел при режим на довеждане, в случай,
2
че ответника оспори получаването на фактура № **/02.09.2020 г.
Моли за допускане на съдебно-икономическа експертиза.
В допълнителна молба с вх. № 311213/02.11.2023 г. прави нови
доказателствени искания: моли за допускане на свидетел при режим на
призоваване – А.П.П. – за установяване дали подписа под приемо-
предавателен протокол от 02.09.2020 г. е негов, както и дали е приел
посоченото в протокола офис-оборудване и от чие име.
Моли също така за допускане на един свидетел при режим на довеждане
за установяване, че контактите с ответника по повод възлагане на
изработването на процесното оборудване са осъществявани с Б.Д.Б., с А.П.П.,
които в момента са управители на ответното дружество; че приемане на
процесното оборудване е извършено от А.П.П. от името на ответника и е
посочен от едноличния собственик на капитала на ответното дружество; че
издадените фактури са предоставени на ответника и че с едноличния
собственик на капитала е водена многократно кореспонденция, в която се
признава незаплатения остатък и се обещава да бъде заплатен.
Представя нови писмени доказателства за оборване на твърденията на
ответника във връзка с подписа под приемо-предавателен протокол от
02.09.2020 г.
В случай, че ответникът твърди, че подписът под приемо-предавателен
протокол от 02.09.2020 г. не е на А.П.П., моли за допускане на съдебно-
графологична експертиза.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото е постъпил писмен отговор, с който предявеният иск се оспорва
изцяло като неоснователен. Посочва, че макар да няма изискване за писмена
форма на договора за изработка като форма за действителност, за да се
докаже наличието и съдържанието на договора за изработка е нужна писмена
форма. Доколкото в случая не е представен договор в писмена форма, не
може да се установи кога са започнали договорните отношения между
страните, конкретните предмети, които са възложени за изработване,
договореното между страните възнаграждение и други съществени елементи.
Оспорва приемо-предавателния протокол от 02.09.2020 г. да е подписан от
лице с представителна власт по отношение на ответното дружество.
Оспорва процесното обзавеждане да е доставено на възложителя „П.Г.“
ЕООД. Поддържа, че при липса на представителна власт на подписалия
приемо-предавателния протокол да действа от името на ответника,
прилагането на фактурите не представлява приемане на изработеното от
страна на „П.Г.“ ЕООД. Посочва, че фактурите представляват частни
документи, които материализират удостоверително изявление на тези, които
са ги издали, не са основание за плащане. Оспорва претенциите за
обезщетение за забава като неоснователни поради недължимост на
вземанията за главница.
Моли съдът да отхвърли предявените искове като недопустими,
неоснователни и недоказани. Претендира разноски в полза на ответника.
Оспорва претендираното адвокатско възнаграждение на ищеца като
3
прекомерно и моли съдът да го намали до минималните размери.
Ответникът не прави доказателствени искания.
Моли съдът да остави без уважение искането на ищеца за разпит на
свидетел при режим на довеждане като нередовно, тъй като не е посочено за
кои конкретни факти и обстоятелства се иска разпит на свидетеля.
Моли съдът да не назначава исканата от ищеца съдебно-счетоводна
експертиза, тъй като ответникът изрично признава, че е осчетоводило
представената фактура, но плащане по нея не е извършено поради
горепосочените причини.
Съдът, след като се запозна с направените доказателствени искания
и прецени приложимото право намери следното:
Представените писмени доказателства са относими, допустими и
необходими за разрешаването на правния спор, поради което следва да бъдат
приети и приложени по делото.
Следва да се остави без уважение искането за допускане на един
свидетел при режим на довеждане за установяване на обстоятелството дали
фактура № **/02.09.2020 г. е получена от ответника, доколкото същото не се
явява необходимо с оглед изясняване на фактическата обстановка по делото.
Доказателственото искане за допускане на разпит на свидетел при
режим на призоваване А.П. съдът намира за недопустимо, тъй като
подписването на документ е доказателство, че лицето се е съгласило със
съдържанието на посочения документ – чл. 180 ГПК, а установяване на
различно изявление на лицето, различно от подписаното, принципно е
недопустимо (чл. 164, ал. 1, т. 5 и 6 ГПК). На следващо място, подписването
на документ е обективен факт, който не следва да се установява със
свидетелски показания, тъй като опровергаване на подписа под документ
поради установената в чл. 180 ГПК формална доказателствена сила на
подписан документ означава заедно с това и опровергаване на съдържанието
на посочения документ, което е недопустимо да стане със свидетелски
показания (чл.164, ал.1, т.6 ГПК). Поради това искането за допускане на
разпит на свидетел при режи на призоваване следва да се отхвърли.
Съдът намира, че следва да допусне на ищеца един свидетел при
режима на довеждане за установяване, че контактите с ответника по повод
възлагане на изработването на процесното оборудване са осъществявани с
Б.Д.Б. и с А.П.П., които в момента са управители на ответното дружество; че
приемане на процесното оборудване е извършено от А.П.П. от името на
ответника и е посочен от едноличния собственик на капитала на ответното
дружество; че издадените фактури са предоставени на ответника и че с
едноличния собственик на капитала е водена многократно кореспонденция, в
която се признава незаплатения остатък и се обещава да бъде заплатен.
Следва да се допусне исканата от ищеца съдебно-икономическа
експертиза, доколкото макар ответникът да признава обстоятелствата, които
ще се установяват с нея – че представената от ищеца фактура № **/14.4.2021
г. е осчетоводена от ответното дружество, то не става ясно на коя дата е
4
станало това, нито дали фактурата е осчетоводена изцяло респ. дали са
извършени плащания по същата и на кои дати.
На този етап не следва да се допуска съдебно графологична експертиза,
доколкото ответното дружество не оспорва, че подписът на А.П. е изпълнен
от него, а оспорва единствено последният да е имал представителна власт.
Съдът, след като констатира, че предявеният иск е допустим и редовен
и след осъществяване на процедурата по чл. 131 от ГПК, както и с оглед на
направените от страните доказателствени искания на основание чл. 140 от
ГПК.
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца, в едно седмичен срок от получаване на
съобщението, на осн. чл. 145, ал. 1 ГПК, да посочи с писмена молба до съда с
препис за ответника обстоятелствата, въз основа на които счита, че му се
дължи обезщетение за забава от 02.09.2020 г.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото:
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
задължения – ищецът претендира права по неформален договор за изработка,
сключена между две търговски дружества.
- правна квалификация – предявени са кумулативно обективно
съединени искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.
266, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 286, ал. 1 ТЗ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
- права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от
доказване – страните не спорят, че издадената от ищеца фактура №
**/14.04.2021 г., обективираща вземания по процесната сделка, е
осчетоводена в счетоводните книги на ответното дружество „П.Г.“ ЕООД,
както и че сумите по фактурата не са заплатени от ответника.
Липсва спор и че подписът в приемо предавателен протокол от
02.09.2020 г. за „П.Г.“ е изпълнен от лицето А.П..
Горните обстоятелства са безспорни и не се нуждаят от доказване.
Съдът РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти, както следва:
В доказателствена тежест на ищеца по иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 286, ал. 1 ТЗ е да докаже при условията на
пълно и главно доказване наличието на валиден договор за изработка за
описаните в исковата молба офис обзавеждане, сключен с ответника, че е
изпълнил възложената поръчка, ответникът е приел работата и размера на
възнаграждението на изпълнителя по договора.
При доказване на горните факти в тежест на ответника е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга, както и настъпване на
правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи факти.
В доказателствена тежест на ищеца по иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да
5
докаже наличието на валиден главен дълг и изпадане на ответника в забава
(настъпване на падежа – при срочни задължения или получаване на покана от
ответника за изпълнение на задълженията – при безсрочни задължения).
Ответникът следва да докаже, че е извършил плащане на
претендираните от дружеството суми, както и настъпване на
правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи факти.
Всяка от страните следва да докаже възраженията и твърденията си.
- факти, за които страните не сочат доказателства – ищецът не сочи
доказателства за изпадане на ответника в забава респ. за правилното
изчисляване на обезщетението за забава.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото приложените
документи към исковата молба, допълнителната молба и отговора.
ДОПУСКА един свидетел при режим на довеждане на ищеца за
установяване, че контактите с ответника по повод възлагане на изработването
на процесното оборудване са осъществявани с Б.Д.Б. и с А.П.П., които в
момента са управители на ответното дружество; че приемане на процесното
оборудване е извършено от А.П.П. от името на ответника и е посочен от
едноличния собственик на капитала на ответното дружество; че издадените
фактури са предоставени на ответника и че с едноличния собственик на
капитала е водена многократно кореспонденция, в която се признава
незаплатения остатък и се обещава да бъде заплатен, като предоставя
възможност на ищеца да доведе допуснатият свидетел в първото по делото
открито съдебно заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на втори свидетел
при режим на довеждане на ищеца за установяване на обстоятелството дали
фактура № **/02.09.2020 г. е получена от ответника, както и искането за
допускане на свидетел при режим на призоваване А.П..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на съдебно-
почеркова експертиза.
ДОПУСКА съдебно счетоводна експертиза по въпроси, поставени от
ищеца в молба вх. № 311213/02.11.2023 г., както и по въпроси, поставени от
съда: вещото лице да изчисли размерите на двете обезщетения за забава по
двата иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени по делото.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за назначената експертиза в размер на 350 лева,
платими от ищеца.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В.Д.П., която да се уведоми, че следва да
изготви заключението СЛЕД представяне на вносна бележка от ищеца за
платен депозит.
УКАЗВА на ищеца да внесе по сметка на СРС сумата от 350 лева –
депозит за допуснатата експертиза и да представи доказателства за това в
едноседмичен срок от съобщението като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че в
противен случай съдът може да цени поведението на страната при условията
на чл. 162 от ГПК и да приеме за доказани фактите и обстоятелствата,
относно които страната е създала пречки пред доказването.
6
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 25.06.2024 г. от
10.40 часа за която дата и час да се призоват страните и вещото лице след
внасяне на депозита.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните и вещото лице препис от настоящото
определение за насрочване, ведно с обективирания в него доклад по делото, а
на ищеца и препис от отговора. На ответника – препис от молба с вх. №
311213/02.11.2023 г.
УКАЗВА на страните възможността им да вземат становище по
дадените указания и доклада по делото в едноседмичен срок от получаване
на настоящето определение.
УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса,
които са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение,
са длъжни да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение има и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение
всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им
разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията
ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо
правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако
не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при желание да използват медиация,
могат да се обърнат към Център по медиация или медиатор от Единния
регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието:
http://mediator.mjs.bg/ или към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в
Центъра за спогодби и медиация, като медиацията е платена услуга.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7