Решение по дело №173/2024 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл.208 и сл АПК, вр. чл.63в ЗАНН.

Образувано по касационна жалба на „М.Б.“ ЕООД ***, ЕИК *********, представлявано от П.П. – *, депозирана чрез * Д.Б. против РЕШЕНИЕ №1/04.01.2024г. постановено по АНД № 310 по описа на Районен съд  Козлодуй за 2023 г., с което е потвърдено издаденото против дружеството  Наказателно постановление /НП/ № 002208/29.08.2023г. от Директора на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца, със седалище *** към Главна дирекция “Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите /КЗП/, с наложената имуществена санкция в размер на  1 000.00 лева, за нарушение на чл.20, ал.1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, на основание чл. 200 от  същия закон.

В касационната жалба са изложени подробни доводи, че оспореното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание, касационни основания по чл. 348, ал.1 НПК. Иска се отмяна на решението и на потвърденото с него НП, алтернативно изменение на решението, в частта с размера на наложената имуществена санкция.

В съдебното заседание, касаторът редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпило Становище, вх. №1436/13.05.2024 г. от процесуалния представител * Д.Б., по хода на делото и по съществото на спора. Изразено е  искане за уважаване на касационната жалба, отмяна на обжалваното решение на РС – Козлодуй, и алтернативно за изменение на Решението в частта, с размера на наложената имуществена санкция, която да бъде намалена до законоустановения минимум от 500 лева.  Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски за адвокат или юрисконсулт.

Ответникът, Директор на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца, със седалище *** към ГД “Контрол на пазара” при КЗП, редовно призован, не се явява и не се представлява. От процесуалният му представител ** С.Д. е постъпило по делото Писмено становище, с вх. №1432/13.05.2024 г., в което е  изразено становище  по хода на делото и по съществото на спора. Излагат се съображения за неоснователност на касационната жалбата и се претендира юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на претенцията за разноски за процесуално представителство на касатора.

Участващият в касационното производство прокурор дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Решението намира за правилно и да остане в сила. Изводите на РС за нарушение на чл.20,ал.1 свързани с отговорността по чл.200 ЗЗП са правилни, не се касае за нарушение което се отличава със значително по-ниска обществена опасност.

В настоящото производство от страните не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

Административен съд - Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена  в  законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана  по  същество  е  НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Предмет на делото е  Решение №1/04.01.2024 г. постановено по АНД № 310 по описа на Районен съд  Козлодуй за 2023 г., с което е потвърдено  НП № 002208/29.08.2023 г., издадено  от Директора на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца, със седалище *** към  Главна дирекция “Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите /КЗП/, с което на основание чл.200 ЗЗП на „М.  Б.“ ЕООД *** е наложена имуществена санкция в размер на 1 000.00 лева, за нарушение на  чл.20, ал.1 ЗЗП. В оспореното решение е прието, че  в производството по съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на последното, съдържат реквизитите по чл.42 и чл. 57 ЗАНН, издадени са от компетентни органи и в предвидените срокове от закона. По същество на спора въз основа на представените по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, е прието за  безспорно установено, че  дружеството - касатор е осъществило  състава на  административно нарушение по чл.20,ал.1 ЗЗП, чрез предлагане за продажба на потребителите на месни и млечни продукти, предварително опаковани от производителя с посочен от него грамаж и обявена цена за единица мярка,  но без обявена по подходящ начин продажна цена, т.е без да е обозначил едновременно продажната цена и цената за единица мярка върху всяка отделна опаковка чрез етикети, ценоразписи, табели или по друг подходящ начин, налице е годен предмет на нарушението. Формирал е извод, че наказващият орган правилно е приложил санкционната норма на чл.200 ЗЗП, а наложеното наказание е в минимален размер, като не е налице маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН. Изложени са подробни мотиви, в резултат на които е прието, че оспореното наказателно постановление е законосъобразно и същото е потвърдено в неговата цялост.

Решението  на районния съд е  валидно и допустимо, постановено при правилно приложение на процесуалния и материалния закон. Изводите на районния съд за законосъобразност на оспореното наказателно постановление са правилни  и  се  споделят в пълнота от настоящия касационен състав и на основание чл.221, ал.2, изр.2 АПК препраща  към тях и не следва да бъдат повтаряни.

При постановяването му съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. Събрал е относимите и допустими писмени и гласни доказателства и анализирайки същите обосновано е приел, че в случая е налице нарушение на  чл. 20, ал.1 ЗЗП. Видно е от доказателствата по делото, че търговецът е поставил цената за единица мярка /кг/ на стоката, различна от тази на производителя, без да е обозначил едновременно действителната продажна цена върху всяка отделна опаковка, предварително оразмерена от производителя, с посочена от последния грамаж и цена.  Правилно  за така извършеното нарушение е  ангажирана отговорността на дружеството по чл.200 ЗЗП, с наложено наказание в размер на 1000. 00 лева. Неправилно РС е приел, че наложената санкция е в минимален размер, тъй като в чл.200 ЗЗП минималния размер на санкцията е 500.00 лева, а не 1000.00 лева, както е приел РС. Въпреки това след отчитане на установените в производството факти и обстоятелства и съобразявайки се с изискванията на чл.27 ЗАНН, настоящия състав  приема, че адекватна и справедлива за деянието, за което е ангажирана отговорността на дружеството е наложената от АНО имуществена санкция от 1000.00 лева, която е малко над предвидения в разпоредбата  на чл.200 ЗЗП минимален размер. Същата е съответна и на тежестта на нарушението, явява се справедлива, като в случая следва да се вземе предвид и значителното количество стоки по отношение на които е извършено нарушението, касае се за общо 10 бр. продукта, подробно описани в акта и нак. постановление. В тази насока и възраженията на касатора за изменение на НП, в частта на наложената санкция в минимален размер от 500.00 лева е неоснователно, не са налице условия за изменението, чрез намаляване на наложената имуществена санкция.  

Правилно е прието, че не са налице основния за приложение на  чл. 28 ЗАНН, като съдът  се е обосновал защо деянието не може да се приеме за маловажен случай, които изводи се възприемат и от настоящия състав. Следва да се има предвид и самият характер на нарушението, пряко относим към целта на закона да защити основно право на потребителя, каквото е правото на информация за продажната цена на стоките, при  неговия избор.

В настоящото производство от страна на касатора не са представени доказателства, които да променят възприетата от РС фактическа обстановка и които да обосноват извод  за недоказаност на нарушението. При реализиране на административно-наказателната отговорност на нарушителя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,  които да водят до отмяна на  НП. Не  е  налице и  нарушение  на  материалния закон. Възраженията в касационната жалба се явяват напълно неоснователни и не се споделят от настоящата инстанция.

По тези съображения и след извършена служебна проверка на решението на районния съд, съгласно изискванията на чл. 218, ал. 2 АПК, при която не се констатираха основания за отмяната му поради невалидност, недопустимост или несъответствие с материалния закон, извън визираните в касационната жалба, решението на РС – Козлодуй, с което е потвърдено НП следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и своевременно направено искане за юрисконсултско възнаграждение, в полза на ответника, следва да бъде присъдено такова в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, а именно възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер от 100.00 /сто / лева.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1/04.01.2024 г. постановено по АНД   № 310  по описа на Районен съд  Козлодуй за 2023 г.

ОСЪЖДА „М.Б.“ ЕООД ***, ЕИК ********* да заплати  на  Комисия за защита на потребителите, РД за областите Видин, Монтана и Враца разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 100.00 лева

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.