Р Е Ш Е Н И Е
№ 68
гр. Русе, 18 април 2023 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски административен съд, в публичното
заседание на 05 април 2023 год. в състав:
Председател: ДИАН
ВАСИЛЕВ
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ГАЛЕНА ДЯКОВА
при секретаря ………. Цветелина Димитрова………и в присъствието на прокурора ……… Пламен
Петков като разгледа докладваното
от ……… съдията Василев ……… к.а.н.д. №69…… по описа на съда за
2023 година, за да
се произнесе, взе предвид:
Производството е
касационно по чл. 63в ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания)
във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от Административно-процесуалния кодекс
(АПК).
Делото е образувано след постъпила касационна жалба от В.К.И. ***, чрез
адв. Д., ВАК. Жалбата е насочена срещу решение №3/06.01.2023 год.
на Районен съд гр. Разград, постановено по а.н.д №611/2022г. по описа на съда,
с което е потвърдено наказателно постановление №21-1075-001046 от 20.09.2021г.,
издадено от началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Разград. С
наказателното постановление, на В. И., за нарушение на чл.21, ал.1 от Закон за
движение по пътищата (ЗДвП)-движение с непозволена от закона скорост в населено
място, в качеството й на водач на лекия автомобил, с който е извършено
нарушението, на основание чл.182, ал.1, т.6 от същия закон са наложени
административно наказание „глоба“ в размер на 700 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от три месеца.
В жалбата се твърди, че атакуваното решение е в нарушение на материалния закон, в
противоречие със събраните по делото доказателства, и при несъбирането на
достатъчно такива, с което са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
Твърди се, че към момента на засичане на спорната скорост радарният
скоростомер, с който е било установено административното нарушение, като
средство за измерване по Закона за измерванията, не е одобрен тип средство за
измерване и не е бил технически и метрологично изправен. Сочат се и редица
нарушения в процедурата по установяване на нарушението и по издаване на
санкционния акт, като се акцентира върху липсата на задължителни по закон реквизити
в АУАН и в НП, което нарушавало императивни разпоредби от ЗАНН, обстоятелства, несъобразени
от въззивния съд.
Иска се от
касационната инстанция да отмени атакувания съдебен акт, съответно да бъде
отменено и наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба не ангажира становище по спора.
Представителят на прокуратурата предлага да бъде оставено в сила въззивното
решение, като мотивира становището си с анализ на нарушението и на приложимите
в случая правни норми.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и
събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК, Административният съд намира следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и
производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С решение №3/06.01.2023 год. Разградски районен
съд е потвърдил оспореното пред него наказателно постановление, с което на касатора
в настоящото производство – В. И., на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП
са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 700 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от три месеца. И. е наказана в качеството й на водач на МПС Фолксваген
Пасат, с рег. № ********. Автомобилът бил засечен да се движи с непозволена
скорост в населено място, нарушавайки разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Според цитираната норма „При
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено
да превишава следните стойности на скоростта в km/h: за МПС, кат. В-50 км/час.“
Нарушението било установено чрез автоматизирано техническо средство – TFR1-M, с №635. С него бил заснет клип №7641, от който е видно, че на 26.02.2021г.,
около 17.05 часа, МПС Фолксваген Пасат, с рег. № *********, в гр. Цар Калоян,
ул. „Освобождение“, до бензиностанция Петрол, посока Разград, се движело със
скорост 106км/ч.(103 км/ч след приспадане на толеранс от 3%), при ограничение за населеното
място 50 км/ч. Предвид на установеното и на факта, че МПС-то е собственост на С.
Д., първоначално АУАН е съставен срещу него. След постъпило възражение и
доказателства за обективната невъзможност към датата и часа на установеното
нарушение автомобилът да е управляван от Д., и посочването на лицето В.К.И. ***
като водач на МПС към него момент, АУАН е съставен срещу нея.
Въз основа на така съставения на 19.08.2021г. акт, подписан с изявеното в него - нямам възражения по акта, е
издадено и оспореното пред РзРС наказателно постановление с дата 20.09.2021г.
Защитата, която предприела И. е сезиране на въззивната инстанция с жалба срещу НП. С нея тя се оспорва
и факта на извършеното нарушение, но се
и твърди, че е налице незаконосъобразност на санкционния акт, поради допуснати
пропуски в производството по установяване на нарушението и неговия извършител,
както и в реквизитите при съставяне на АУАН и на НП. Не било ясно и кое МПС-процесното
или друго се вижда на снимковия материал, а това съществено нарушава правото на
защита на наказаното лице.
Изложените по-горе факти, досежно извършеното нарушение, процедурата по
установяването му, личността на извършителя,
са установени по безспорен начин в хода на съдебното производство, развило се
пред районния съд, който след пълен и обстоен анализ на събраните по делото
писмени и веществени доказателства е стигнал до извода, че липсват основания за
отмяна на атакуваният пред него акт.
Решаващият съд е приел още, че НП е издадено при спазване на правилата на
ЗАНН и ЗДвП, при спазване на изискванията за съдържание и форма. Със съдебният
си акт съдът е отговорил на всички направени с жалбата възражения по повод защитата
на В. И. и ги отхвърлил като неоснователни. Всичко това го мотивирало да
потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Касационният съд споделя изцяло фактическите
и правни изводи на въззивната инстанция. Те съответстват на данните от
събраните по делото доказателства и на материалния закон.
АС Русе, на основание нормата на чл.221, ал.2, изр. 2-ро от АПК се позовава
на изложените във въззивното решение мотиви на Русенски районен съд относно
доказаността на административното нарушение, извършителя и неговата вина, както
и досежно липсата на нарушения в проведеното административно-наказателно
производство, които да водят до незаконосъобразност на санкционния акт.
Жалбоподателят нито в административната, нито в съдебните фази на
производството не сочи доказателства, които да оборят установеното чрез
автоматизирано техническо средство нарушение на правилата за движение по
пътищата, извършено при управлението на МПС Фолксваген Пасат, с
рег. № *********.
Събраните в административно-наказателното производство и в съдебното такова
писмени и веществени доказателства водят към несъмнения и безспорен извод, че е
извършено нарушение на правилата, въведени със ЗДвП по отношение позволената за
движение скорост в населено място.
Доказано е управлението на МПС Фолксваген Пасат, с
рег. № *********, на посоченото в НП място, дата и час - в гр. Цар
Калоян, ул. „Освобождение“, до бензиностанция Петрол, посока Разград, със
скорост по време на засичането от автоматизирано техническо средство, която е с
53 км/час над позволената за населено място. Ето защо правилно е била
ангажирана за това деяние административно-наказателната отговорност на водача
на МПС, с което е извършено нарушението.
Доводите и пред касационната инстанция са в посока липса на извършено
административно нарушение, нарушена процедура по установяването му, неизправно
техническо средство, с което е установено превишението на скоростта. С оглед на
събраните още в административно-наказателното производство а после във
въззивните съдебни такива, доказващи установеното нарушение, нарушителя и
неговата вина, тези доводи остават изцяло неоснователни. Изцяло неоснователни
са и исканията за събиране на доказателства извън така приобщените, както във административно-наказателното
производство, така и въззивното съдебно такова. Това бе и причината и касационната
инстанция да не уважи доказателствените искания на И., релевирани с
касационната жалба.
Съображенията за незаконосъобразност на санкционния акт поради допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването му също са неоснователни, тъй
като е спазена както процедурата, разписана в ЗАНН по издаване на АУАН, така и
по издаването на НП. Те са със задължителното по чл.42 и чл.57 от закона
съдържание. Съдържанието както на АУАН, така и на
НП са в достатъчен обем, за да бъдат приети за законосъобразни и в унисон с
изискванията на закона.
Нарушението на чл.21, ал.1 от ЗДвП е правилно установено, доказано,
установен е нарушителя и неговата вина и няма причини и за касационния съд да
приеме, че проверяваното решение, съответно наказателно постановление
№21-1075-001046 от 20.09.2021г., издадено от началник Сектор „Пътна полиция“
към ОД на МВР гр. Разград са за отмяна.
Атакуваното решение на Разградски районен съд
е допустимо, валидно и постановено в съответствие със закона, а подадената
жалба срещу него - неоснователна. Въззивният съд е приложил правилно
разпоредбите на ЗАНН, ЗДвП, а решението му по изложените в настоящите мотиви
съображения се оставя в сила.
Мотивиран така и на осн. чл.221, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е Ш
И :
Оставя в сила решение №3/06.01.2023 год. на Районен съд гр. Разград, постановено по а.н.д
№611/2022г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.