Р Е Ш
Е Н И Е
№ 61 28.03.2018 год. гр.Д.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Д.кият окръжен съд гражданско отделение
На
двадесет и осми февруари 2018год.
В
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ
ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА
ЖЕЧКА
МАРГЕНОВА
Секретар:Пепа Митева
като разгледа докладваното от съдия
Дякова
въззивно гражданско дело № 21 по описа
за 2018 год.
за да се произнесе съобрази
следното:
С решение № 303/22.11.2016
год. по в.гр.д.№ 437/2016 год. на Д.кия окръжен съд е
отменено решение № 51 / 19.05.2016
год., по гр.д.№ 192/2015 год. на БРС,като
вместо това е признато за
установено по отношение на Община Б.
правото на собственост на “ ***” ООД, гр. Б.върху част от поземлен имот, с
идентификатор № ***и обща площ от 3 409 кв.м ., по одобрената със заповед
№ 300-5-5/4.02.2004 год. на изпълнителния директор на АГКК, град С. кадастрална
карта на град Б. , с площ ( на реалната част) от 320 кв.м., означена между
непрекъсната и прекъснатата линия в комбинирана скица – приложение № 6 от
11.04.2016 год. към експертното заключение на вещото лице – арх. А.Е., която
подписана от състава на съда, съставлява неразделна част от решението, на
основание учредителен апорт от „***” АД, град Б., вписан с решение № 1421 от 26.06.2001 год. по
ф.д.№ 666/2001 г0д. по описа на ДОС .
С
решение № 127/2017 година от 10.01.2018 год. по гр.д.№ 679/2017 год. на ВКС,ІІ
г.о. и на основание чл.293 от ГПК във
връзка с чл.270 ал.3 in fine от ГПК въззивното
решение е било обезсилено и делото върнато на Д.кия
окръжен съд за произнасяне на процесуално допустимо съдебно решение от друг
състав в рамките на заявеното за защита
спорно материално право,очертано от исковата молба,съответно доуточнена с молби от 06.10.2016 год. и 16.10.2016 год.
и в рамката на обема на търсената от страната-ищец защита.
Производството
е по реда на чл. 294 от ГПК за повторно
разглеждане на дело, съобразно правилата на чл.
267-269 от ГПК.
Образувано
е въз основа на жалба рег.№
2263/22.06.2016 год.,подадена от “***” ООД, ЕИК **,със
седалище и адрес на управление гр. Б., ул.”Ч.М.” № ** срещу решение № 51 / 19.05.2016 год., по гр.д.№ 192/2015 год. на БРС, с което е
отхвърлен иска на дружество срещу Община
гр.Б.,ЕИК ** за установяване правото му на собственост на недвижим имот,
представляващ ** кв м. ид.ч.
от недвижим имот, целият с площ от 3409 кв. м., ПИ с идентификатор ПИ ***по кадастралната
карта на гр.Б., Община Д., одобрен със заповед № 300-5-5/04.02.2004год. на
изпълнителния директор на ИА „ГКК“, гр. С., с административен адрес на имота
гр. Б., ул. „Ч.М.“ **, застроено и незастроено място, с трайно предназначение
на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване(до
10 м), номер по предходен план - **, кв. **, парцел **, при съседи: поземлени
имоти с идентификатори ПИ **, ПИ **, ПИ **и ПИ **, описани в АОбС № **/18.03.2009 год., издаден от Община Б..С доводи за необоснованост и
постановяване на обжалвания съдебен акт в отклонение от материалния закон е
отправено искане за отмяната му ,като въззивният съд
постанови нов по съществото на спора за цялостно уважаване на претенцията по чл.124 ал.1 от ГПК и такова за присъждане на сторените
съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции.Изложени са доводи, че
ответникът не доказал правото си на
собственост върху процесните ** кв.м. по способите по
член 34 от ЗОбС или при предпоставките по § 42 от ПЗР
на ЗИДЗОбС.Въззивникът се
позовава на факта, че за имота има одобрена КК от
При данни,че постановеното неизгодно за въззивника решение му е връчено на дата 06.06.2016 год., жалба рег.№ 2263/22.06.2016 год.,изпратена по
пощата на дата 20.06.2016 год. е
подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК ,във връзка с чл. 62 ал.2 и е
процесуално допустима.
Въззиваемата страна -Община Б. счита жалбата за
неоснователна и настоява да не бъде уважавана,което свое становище е изразила в
подаден в срока и по реда на чл.263 ал.1 от ГПК
отговор рег.№ 2679/25.07.2016 год.Предявеният иск бил положителен установителен за право на собственост.Не ответникът
следвало да доказва правата си ,а ищецът
да установи придобиване на спорните
идеални части на годно правно основание.За процесната
А. било извършено отчуждаване на недвижим имоти с обща площ от 3 230
кв.,като за разликата до 3 409 кв.м. такова не е провеждано по причина
,че не е била обект на притежание на
физически лица,а държавна собственост.Доводите във връзка актуването на имота
били неоснователни,тъй като собствеността на Общината произтичала от закона,а
не от съставените АОбС.Вън от горното,нотариалния акт
на дружеството бил съставен некоректно.
От събраните по делото доказателства,поотделно и в
тяхната съвкупност,съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Претенцията е заявена с искова молба рег.№
1392/07.05.2015 год. Нередовности по същата са били
отстранени със заявление рег.№ 6150/10.10.2016
год. в изпълнение на дадени на дадени на
страната с определение № 649/26.09.2016
год. по в.гр.д.№ 437/2016 год. на ДОС указания
по реда на чл. 129 ал.3 от ГПК.При повторното разглеждане на делото ,в
съдебно заседание от дата 28.02.2018 год.,въззивният
съд е счел,че искова молба рег.№ 1392/07.05.2015 год. съдържа неясноти относно твърденията,обосноваващи
собственическата легитимация на ищеца,както и относно вида на потърсената от ищеца съдебна защита.Направена е преценка,че
използваната формулировка на претенцията не съдържа ясно и категорично заявени правнорелеванти факти,обуславящи притежание на идеална част
от поземления имот,а множество изрази от рода на ”допускаме”,”предполагаме” и
др.,като въз основа на изследване на
възможни различни хипотези,предимно в теоретичен аспект е направен извод,че никаква част от спорния
поземлен имот не може да е собственост
на ответника,поради което е отправено искане,съдът да признае ищеца за
собственик на идеална част от поземлен имот.С оглед на горното и на основание чл.273 от ГПК във
връзка с чл.143 ал.2 от ГПК и чл.145 ал.2 от ГПК,съдът е задал на процесуалния
представител на ищеца въпроси за
поясняване на исковата молба,чрез конкретизиране на твърденията и отстраняване
на противоречията в тях.
С оглед направените пояснения, предявеният от “***” ООД,
ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. Б., ул.”Ч.М.” № ** срещу Община
гр.Б. иск е установителен
за право на собственост .
Правния интерес на дружеството, да заяви вещна
претенция относно поземлен имот с идентификатор ПИ ***по кадастралната карта на
гр.Б. с площ от 3 409 кв.м. е обусловен от заснемането на поземления имот графично точно в кадастралната карта,както и с
вярно отразени основни данни за
местоположението ,границите и размера на площта му,заключена между тях,при
съобразяване първоначалното отреждане на терен за изграждане на А.,извършени
отчуждавания във връзка със строителството и нанасянето на имота със
съответното отреждане за мероприятието по действали планове през годините .Налице била допусната грешка
в записванията по кадастралния регистър относно собствениците на имота и
актовете,от които черпят права. Тъй като между страните е налице спор за материално
право,грешката не можело да бъде отстранена по административен ред,преди
гражданския съд по общия исков ред да разреши спора за собствеността на
поземления имот.
Предмет на вещната
претенция е идеална част от поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта
на гр.Б. с площ от 3 409 кв.м.,а именно -**/3409 ид.ч.
Изложени са твърдения,че търговското дружество-ищец е учредено през 2001 год.Един от съдружниците “***“АД гр.Б.
е внесъл в капитала на дружеството апортна
вноска –недвижим имот,съставляващ парцел ***-** кв.** по плана на гр.Б.,с обща
застроена и незастроена площ от 3 230 кв.м. и съответно през 2001 год.
дружеството се е снабдило с кТ.тативен
нотариален акт за право на собственост върху имот със същата площ.Площта на
имота,считано от 1971 год.,когато е
отреден терен за А. в гр.Б. винаги е била в размер от 3 409
кв.м.,като при заснемането му по регулационни планове,действали до одобряването
на ККР на гр.Б. е била допускана
изчислителна грешка по отношение общата площ на имота.Разликата в площта на
имота между действителната такава
3 409 кв.м. и тази от 3 230 кв.м.,за която дружеството притежава
документи за собственост,равняваща се на
** кв.м. е именно предмет на установителната претенция.Основен индивидуализиращ белег на
поземлените имоти са техните граници,а второстепенен –тяхната площ.При
съобразяване,че площта се определя от границите,дружеството следва да бъде
признато за собственик на посочената идеална част от ПИ с
идентификатор **,идентичен на
притежавания от дружеството парцел **-** кв.** по плана на гр.Б..В условията на
евентуалност са изложени твърдения,че общинско място с площ в размер от **
кв.м.,заключена между северната имотна граница на бившия парцел **-** кв.** и
сегашната улична регулационна линия на ПИ с
идентификатор ***откъм ул.“Х.С.“,е
била придадена по регулация към притежавания от дружеството недвижим имот ,поради което с влизане в сила
на изменението на регулацията,поради нейното вещно правно отчуждително
действие ,също е обект на притежание на дружеството. Правото на
собственост не е запазено в патримониума на
Общината,нито пък по силата на регулацията е възникнала съсобственост в
поземления имот.След изгубване на правото на собственост от титуляра му
Община гр.Б.,то е заместено от облигаторното право да
получи съответно парично обезщетение.Даже това право да не е било
удовлетворено,то не съставлява основание за записване на титуляра
му в КККР на града за собственик,респ.съсобственик на поземления имот.По делото
било заявено спорното право на собственост на дружеството с посочените по-горе правопораждащи
факти,а не несъществуващото такова
на Община гр.Б..Съответно на горното,отправеното до съда искане за защита било за установяване съществуването на право на
собственост на дружеството върху идеална
част от поземлен имот ,а не за отричане
правото на собственост върху идеална част от поземлен имот в лицето на
ответната Община .
В подаден в срока и по реда на чл. 131 от ГПК отговор рег.2051/29.06.2015
год.,Община гр.Б. излага становището си,че исковата претенция е неоснователна и
недоказана.Налице били разлики в площите на спорния недвижим имот,отразени по
приложените с исковата молба документи легимиращи
ищеца като негов собственик и тези по
действалия към момента на съставяне на нотариалния акт на ищеца кадастралния план ,респективно по действащия понастоящем регулационен план на
населеното място.Не споделя виждането на
ищеца ,че господстващ индивидуализиращ признак на имота са неговите
граници,а не площта му,доколкото в титула му за собственост била отразена
единствено площ,а не и граници,вън от горното такива не били материализирани на
място , тъй като подходът към имота били само от свързани улици и паркинг.През
2010 год. и по реда на чл. 14 от ЗМДТ ,дружеството декларирало площ
на земята ,вкл. застроена такава в
размер от 2 457.50 кв.м.,т.е. в обем от малък от посочения в документа му
за собственост ( 3230 кв.м.) и от този,който по твърденията му действително е
обект на негово притежание (3 409 кв.м.).Съобразно ПУП-ПРЗ на гр.Б. от
2007 год.,спорните по делото квадратни метри са
включени в площта на поземлен имот, с идентификатор № **,но те са
общинска собственост и следва да бъдат придобити от ищеца чрез прекратяване на
съсобствеността и закупуване дяла на Общината по реда на чл. 36 от Закона за
общинската собственост,за което с писмо от 01.09.2014 год. ,дружеството изявило
такива намерения.
От събраните по делото
доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
С протокол № 8 от заседанието
на Изпълнителния комитет на ГТ.-Б. ,проведено на 29.05.1971 год. ,въз основа на
докладна записка на ръководителя на служба „АиБ.” при
ГТ. относно отстъпване право на строеж на А. е взето решение :да се отстъпи
право на строеж безвъзмездно на отреденото място за А. върху дворните места
пл.№№ **,**,**,**,** и ** по плана на гр.Б.,кв.112 с площ 2 980 кв.м.По
силата на заповед № 758/14.06.1971 год. на председателя на Изпълнителния
комитет на Окръжен народен съвет-Т.,на основание § 83 от ППЗПИНМ е т.15 от
Правилника за държавните имоти е следвало ИК на ГТ.-Б. да предаде безвъзмездно
на ДСО”А.”-клон Т. дворно място от 3 230 кв.м.,находящо
се в кв.112 по регулационния план на гр.Б. ,отредено за строителство на А. в
същия град.
С Акт № ***/април 1994 год. за държавна собственост е била актувана”А.”:масивна
сграда на два етажа с площ от 772.50 кв.м. ,година на построяване -1972 год. и
незастроена площ от 2 457.50 кв.м.,т.е. общо 3 230 кв.м.Като
основание и дата ,на която имотът е станал държавна собственост са посочени заповед № 758/14.06.1971 год.
на Т.-Т.;протокол №8/29.05.1971 год. на ИК на ГТ.-Б. и
чл.2 от ЗОЕГПНС от 06.04.1949 год.Отбелязано е съставянето в по-ранен момент на
актове № 232/1984 год. и 690/30.05.1971 год.Като съседи на имота са посочени
улиците „А.С.”,”Х.С.” и ул.”Ч.М.”,както и хали. Като местонахождение на
имота е посочено гр.Б.,ул.“Ч.М.“-пл.№ **.Отразено е отстъпено право на строеж
на”А.”клон Т.,база Б. за А.-безвъзмездно със заповед № 758/14.06.1971 год. и
договор от 1971 год.Преди даването на строителна линия и петно за строеж на
новата „А.” в гр.Б. били отчуждени имоти с пл.№№**,**,**,**,**,**,**,**,**,**,**,**
със застроена и незастроена площ от 3 230 кв.м.
Вещото лице арх.А.Е.,изготвило назначената от съда
съдебно-техническа експертиза е посочило в заключение рег.№ 1377/13.04.2016
год.,че в преписката на Община гр.Б. са изброени отчуждени за А. 13 бр.имота,като съхранени са
документите от 01.02.1968 год. и 01.03.1968 год./протоколи/за оценка на имоти №№**-** на обща площ от
2 871.50 кв.м.,както и протоколи от 22.05.1971 год. за оценка на имоти с
№№ **,**,** и ** на имоти на обща площ от 144 кв.м.,т.е. обща площ на оценените
имоти според наличните протоколи в размер на 3 015.50 кв.м. Вещото
лице е изчислило,че общата площ на имоти
с №№ ****** е
2 871.50 кв.м.,а на имот № ***** -108.50 кв.м.,т.е. общо 2 980
кв.м.,така както е посочено по по протокол № 8 от заседанието на Изпълнителния комитет на ГТ.-Б.,проведено на
29.05.1971 год. относно отстъпване право на строеж на А..
Със заповед № 1223/12.10.1979 год. е бил одобрен
кадастрален и регулационен план на гр.Б.,съобразно който за пл.№ *****,съвпадащ с външните кадастрални
граници и с общата площ от 3 230
кв.м. на предадено безвъзмездно за А.
на ДСО”А.”-клон Т. дворно място съгласно заповед № 758/14.06.1971 год.,е отреден парцел ** ,кв.**
за „**”.Освен пл.№ ****,парцела обхващал и части от двете улици на север и на
юг от него,като площта ,заключена от регулационните граници,измерена графично е
около 4 000 кв.м. Вещото лице е посочило,че парцел **,кв.** е включвал
имот пл.№ 484-държавна собственост,както и части от улици,също държавна
собственост,поради което по този план от 1979 год. няма дължими и неизплатени суми по регулация.В
последващо одобрените кадастрален план от 2000
год.,както и кадастрална карта от 2004 год.,имотът не е бил нанасян с
граници,съвпадащи с регулационните линии от 1979 год.
Със заповед РД-02-14-2290/29.12.2000 год. е бил
одобрен кадастрален план на гр.Б.,по който процесния
имот е планоснет
под № 1 246,а площта му е определена от вещото лице с чертожна
програма,като възлизаща на 3090 кв.м.Съпоставена тази площ с данните за площ от
3 230 кв.м. по заповед № 758/1971 год.,водели до извод,че площта на бившия
имот с пл.№ 496,както и площта между сградата на А.та и ул.”Х.С.” на север,не
влизали в границите на имот с пл.№ **.Със
заповед № 300-5-5/04.02.2004 год. на ИД на АГКК
са били одобрени КККР на гр.Б.,съобразно който ПИ с идентификатор ***е с
площ от 3 409 дка.С решение № 719
по протокол № 63/03.09.2007 год. на ОбС гр.Б. е бил
приет регулационен план на гр.Б.,съобразно който регулационните линии на УПИ **,кв.**,
с площ от 3 **1 кв.м.,напълно съвпадат с
границите на ПИ с идентификатор ***с площ от 3 409 дка/пренебрежимо малка разлика в
площите от 0.06 процента.
Търговското дружество-ищец е вписано като новоучредено
дружество в регистъра на ДОС с решение № 1421/26.06.2001 год. по фирмено дело №
666/2001 год. на Д.кия окръжен съд .В решението е
посочено,че капиталът на дружеството е 87 000лв.Внесени са били
70%,представляващи стойността на приета от съда по преписка вх.№ 674/2001
год. апортна
вноска на „А.“,находяща се в гр.Б.,кв.**,съставляваща
парцел ** по плана на гр.Б.,представляваща масивна сграда на два етажа с площ от 772.50 кв.м.
застроена и 2 457.50 кв.м. незастроена ,или обща площ от 3 230 кв.м.
на стойност ** 000 лв. (собственост на АД“***“,гр.Б. и парична вноска от
20 000 лв.,внесена от съдружниците С.К.А. и Н.Г.Т..
На дата 19.11.2001 год. и въз основа на писмени
доказателства-решение № 1421/26.06.2001 год. по фирмено дело № 666/2001 год. на
Д.кия окръжен съд и АДС№****/1994 год. на Общинска
администрация гр.Б. с н.а.№ ** т.** регистър № **** дело № **8/2001 год. на С.И.,Нотариус № ** ,с район на
действие-района на БРС,вписан с вх.рег.№ 3358/19.11.2001 год.,АКТ № *** т.***
д.№ 1366/2001 год. на Службата по вписванията гр.Б. е било удостоверено правото
на собственост “ ***” ООД,придобито чрез апортиране от“***“АД
гр.Б. на недвижим имот:двуетажна,масивна стопанска постройка -А.,със застроена
площ от 772 .50 кв.м. и незастроена площ от 2 457.50 кв.м.,обща площ от
3 230 кв.м.,внесен изцяло като апорт с приета
оценка по фирмено дело № 666/2001 год.,представляващ пл.№ **,парцел ** ,кв.**
по плана на гр.Б..Съобразно посоченото в
нотариалния акт относно представените на нотариуса документи,както и заключение
рег.№ 266/25.01.2016 год. на вещото лице инж.М.К.Д.,извършило назначената от
съда съдебно техническа експертиза и дадените от него пояснения в съдебно
заседание от дата 25.01.2016 год. ,както
и заключението на вещото лице арх.А.Е.,за изготвяне на нотариалния акт е
послужила скица 1147/02.10.2001 год.Копие от скицата по нотариалното дело е
приложена на л.135 от делото.Същата е изготвена въз основа на
плановете,одобрени със заповед РД-02-14-2290/29.12.2000 год. и заповед №
1223/1979 год. относно имот с пл.№ **-А. ,въз основа на документ 666/01.01.1994 год.Посочено е ,че площта на имот № ** е в размер
на 3089 кв.м.,като за „**” е отреден
парцел **,кв.**.Вещото лице е посочило,че документа за собственост е изготвен
въз основа на кадастрален план,одобрен със заповед РД-02-14-2290/2000 год.
и подробен устройствен
план-ПРЗ ,одобрен заповед № 1223/1979 год.По скицата границите на парцел **,кв.**
не съвпадат с тези на имот с пл.№ **.Посочения в скицата документ е Акт за
държавна собственост № 666/1994 год.
относно пл.№ ** ,който е с площ от 3 230 кв.м.
Търговското дружество-ищец е
подало декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх.№
***04/28.12.2010 год. относно притежаван от него недвижим имот в гр.Б.,ул.“Ч.М.“№
** ,а именно пл.№ 83.235 ,кв.**,УПИ –**,съответно по кадастрален план от 2004 год. и ЗРП от
2007 год.(придобит чрез апорт и с документ за
собственост н.а.№ 52/19.11.2001 год.) , а именно 2 457.50 кв.м.,в т.ч.
застроена площ от 772.50 кв.м., като за сградата на А.та-РЗП от 1545 кв.м.
С писмо вх.№
63-174-3/01.09.2014 год.,С.А.-управител на “***” ООД е изразил благодарността
на дружеството,че Община гр.Б. е погасила всички свои фактурирани
задължения.Пожелал е за бъде информиран за намерението относно погасяването на
натрупани договорени неустойки за забавени плащания възлизащи на 10 007.93
лв.Декларирал е,че дружеството е склонно
за част от задълженията да придобие от Общината разликата в терена на имота на дружеството ПИ **, между нотариалния
акт и кадастралното заснемане.
На дата 18.03.2009 год. и на основание
§ 42 от ПЗР на ЗИДЗОС е бил съставен Акт № ** за частна общинска
собственост,вписан с вх.рег.№ 1113/24.03.2009 год.,Акт№ ** т.** на
службата по вписванията,гр.Б. за част от застроен УПИ -** кв.м.Като
местонахождение на имота е вписано:гр.Б.,*********,ул.”Ч.М.”/Г.Д./,**,УПИ-ІІ-за
общ.и дел.,ПИ №***по КК на гр.Б.,а за граници ПИ №№ **;**;**и **.Дружеството
ищец е посочено като съсобственик съгласно н.а.№ ** т.** регистър № **** дело № **8/2001 год.Съобразно
заключение
рег.№ 266/25.01.2016 год. на вещото лице инж.М.К.Д.,внасянето на Община гр.Б. като собственик на ** кв.м. в ПИ №***по
кадастралните регистри е последващо на изготвянето на
кадастралната карта на населеното място и въз основа именно на този АОС.В тази
насока са и отбелязванията за имота в представени скици,с вписани площи и
собственици както следва :1./№**/18.08.2005
год.;№ ****/13.03.2006 год.;№ *****/05.08.2008 год. относно поземлен имот с идентификатор ***с площ от
3 409 кв.м. и собственик :“***-Б.“ООД , съобразно н.а.№ **/2001 год.;Отразен
е номер по предходен план-**,кв.**,парцел ** и2./№ *****/20.03.2009 год.;№ М.К.Д.-06.11.2014
год.относно поземлен имот с идентификатор ***с площ от 3 409 кв.м. и
собственици:Община Б.-площ ** кв.м. от правото на собственост съобразно АОС № **/18.03.2009
год. и “***-Б.“ООД –площ 3 230 кв. от правото на собственост
съобразно н.а.№ 149 /2001 год.Отразен е
номер по предходен план-**,кв.**,парцел **;
Така
изложената фактическа обстановка води до следните правни изводи:
Предявеният установителен
иск е по чл.124 ал.1 от ГПК за
право на собственост върху идеална част
от поземлен имот,заснет в кадастралната карта с верни граници и площ,но
записан в кадастралния регистър с несъответни по смисъла на чл. 53 ал.1
т.3 от ЗКИР данни по чл. 61 ал.1 т.9 от ЗКИР за наличие на съсобственост .Тъй
като спорната идеална част от недвижимия
имот е актувана от ответника като общинска собственост и по този начин същият оспорва
принадлежността на субективното право на собственост в пълен обем на търговското дружество-ищец,невярното
записване е свързано със спор за материално право,който следва да бъде
решен по съдебен ред,което да послужи за
отстраняване на грешката по реда на чл. 54 ал.2 от ЗКИР.
Искът е предявен при наличен правен
интерес,поради което е допустим,а разгледан по същество е и основателен.
Съобразно посоченото в
тълкувателно решение № 8/2014 от
23.02.2016 год. по тълкувателно дело №8/2014 год. на ОСГК на ВКС, Законът за кадастъра и
имотния регистър
определя кадастъра като съвкупност от основни данни за местоположението,
границите и размерите на недвижимите имоти, както и за правото на собственост и
другите вещни права върху недвижимите имоти и техните носители. Документирането
на данните се извършва чрез създаване на кадастрални карти и кадастрални
регистри, чийто обхват и съдържание са подробно уредени в ЗКИР и в Наредба № 3 от
28.04.2005 год. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната
карта и кадастралните регистри. Одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри
имат декларативно действие. От тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. За отразените данни за
имотите в кадастралната карта законодателят е създал в чл. 2 ал. 5 ЗКИР оборима
презумпция за вярност, но неправилното отразяване на правото на собственост не
води до пораждане, изменение или погасяване на правото. Що се отнася до данните
за носителите на вещни права, записани в кадастралния регистър, тази презумпция
съществува доколкото следва да бъде зачетен легитимиращият ефект на акта за собственост.
Ищецът счита,че представените от него
съдебно решение и кТ.тативен
нотариален акт,легимират него като притежател на правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор ***по
кадастралната карта на гр.Б. в пълния
обем на площта му от 3 409 кв.м.
Съгласно
решение № 1421/26.06.2001 год. по ф.д.№ 666/2001 год. на Д.кия окръжен съд ,касае се за учредителна имуществена вноска-апорт, направена при образуването на търговско
дружество, при което вписването на непаричната вноска (вида и стойността) се
извършва едновременно с вписването на учредяването на дружеството,а съгласно чл. 73 ал. 4 от ТЗ правото върху вноската
се придобива от новоучреденото дружество от момента на възникването му. Внасянето на непарична вноска в дружеството
е разпоредителен акт на съдружника, с който той прехвърля собствеността или
други права върху предмета на апорта от своя патримониум в патримониума на
дружеството. Извършването на апорта се състои в
разпореждане на съдружника с определено негово имущество в полза на
дружеството, дадено с подписването на дружествения договор или впоследствие при
увеличаването на капитала, при спазване на специалните законови изисквания за
форма, съдържание и оценка на вноската. Доколкото апортът
има характер на сделка с прехвърлителен ефект за
правото на собственост, той е подчинен на общия гражданско-правен режим на
сделките, в т. ч. и на правилото по
чл.24 ал.1 от ЗЗД , вещно-транслативно действие на отчуждителните договори може да настъпи , само ако лицето - прехвърлител
е притежавало правата, с които се разпорежда.
Правото
на строеж за А. е отстъпено безвезмездно от ИК на ГТ. гр.Б. на „А.“ с протокол № 8/29.05.1971 год. на площ от
2 980 кв.м.,а по силата на заповед №758/14.06.1971 год. на председателя на
ИК на Окръжен народен съвет –Т. ,дворно място с площ от 3 230 кв.
,отредено за строителство на А. е предадено на ДСО“А.“-клон Т..Касае се до
предаване на държавен имот, отреден по уличнорегулационния план за мероприятия
на държавно предприятие
.В
годините,държавното предприятие е било преобразувано в търговско дружество и
съответно към датата на учредяване на ищеца като “***” ООД е един от съдружниците му „***“АД гр.Б.,наред с още две физически
лица. Имуществото, предоставено за стопанисване и
управление на държавните фирми е било държавна собственост –така чл. 15 от
Правилника за държавните имоти и чл. 91 от Наредбата за държавните имоти .
Субект на правото на собственост е държавата, а предоставеното право на
стопанисване и управление не е задължително да е върху недвижим имот,съставляващ самостоятелна
единица по устройствен план,респ. обособен от гледна точка на строителните
правила и норми самостоятелен обект.Актът на държавния орган за образуване,преобразуване и приватизиране на държавно предприятие в търговско дружество
има вещно-транлативен ефект по отношение държавното имущество
предоставено за стопанисване и управление на държавното предприятие,което
преминава в собственост на дружество-така решение № 255/04.07.2012 год. по
гр.д.№ 1008/2011 год. на І г.о. В случая именно именно
посочването на площта в абсолютна стойност е определяща за действителната
големина на правата, апортирани
в търговското дружество,изрично отразени по съдебно решение и нотариален акт в
обем от 3 200 кв.м.
Апортирането
на недвижимия имот (26.06.2001 год.) и съставянето на кТ.тативен нотариален акт (19.11.2001 год.) е извършено при действието на регулационния план от 1979 год. и
кадастралния такъв от 2000 год. Установено е със
заключение на вещо лице,че парцел **,кв.** -„**“е отреден за пл.№ **-държавна
собственост . Планоснетия
имот съвпада с външните кадастрални граници и е с общата площ от 3 230
кв.м. на предаденото безвъзмездно дворно място
за А. на ДСО “А.“ със заповед № 758/1971 год.,а разликата до пълния размер от 4 000
кв.м. на парцела ,включва части от улици,също държавна собственост.Посочения в
нотариалния акт пл.№ ** по кадастралния
план от 2000 год. е с площ от 3 090 кв.,като в този размер е изчислена
графично от вещото лице и в този размер
( 3089 кв.м.) е показана в скицата,приложена по нотариалното дело,като е
приблизително равен на този,посочен в протокол № 8/29.05.1971 год. за отстъпване правото на строеж за А. „А.“
с протокол № 8/29.05.1971 год. на площ от 2 980 кв.м.
Горното води до извод,че към този момент права в обем
надхвърлящ 3 200 кв.м. не са преминали в собственост на търговското
дружество ищец.
Неоснователно ищецът
претендира да е собственик на разликата
в площта на имота между действителната такава от 3 409 кв.м. и тази
от 3 230 кв.м.,за която дружеството притежава документи за
собственост,равняваща се на **
кв.м. ,като придобита по силата на
регулационни отреждания и поради вещноправното
действие на планове.Отреждането на терени,необходими за осъществяване на
обществените мероприятия (на държавата , общините и юридическите лица ) ,не е
предмет на дворищнорегулационен план,а на застроителния и регулационния план за обществените
мероприятия-чл.21 и чл.22 от ЗТСУ. Планът от 1979 год. за
обществени мероприятия по чл. 22 ЗТСУ (отм.),както и планът от 2007
год.,одобрен при действието на ЗУТ ,нямат непосредствен вещноправен
ефект ,т.е. държавата/общината не губят собствеността
си,нито пък търговското дружество може да я придобие.
Разликата до пълния размер на площта на парцела по плана от
1979 год.,както и по следващите такива-кадастралната карта от 2004 год. и устройствения план от 2007 год. е общинска собственост.Съобразно посоченото в
решение № 375/05.07.2010 год. по гр.д.№ 1480/2009 год. на І г.о. на ВКС,
за да се
определи дали даден имот е общинска собственост, следва да се изхожда и от
целта и разума на законодателната уредба, която в поредица от норми утвърждава
общинската собственост като самостоятелна форма на собственост и отграничаването й от собствеността на държавата, на другите
юридически лица и на гражданите. С оглед на изложеното изводът дали е налице
съсобственост между страните по делото зависи от отговора на въпроса за статута
на имота за периода от въвеждането на самостоятелен режим за общинската
собственост до момента на осъществяване на апорта ,
както и от приложимостта на другите хипотези за придобиване на общинска
собственост, създадени по законен ред след този момент. Проследени по
хронологичен ред основанията за придобиване на собственост от общината / при
безспорните данни, че до този момент имотът е бил държавна собственост/ са
уредени в § 7 от ПЗР ЗМСМА, чл. 6, ал. 2 ЗС- редакция ДВ бр. 77/91 год., чл. 2, ал. 1 от ЗОС във всичките му редакции,
§ 10 ал. 1 от ПЗР ЗОС - в двете редакции- ДВ бр. 44/96 год. и ДВ бр.
93/98 год. и § 42 от ПЗР ЗИД ЗОС - ДВ бр. 96/99 год. При
съобразяване,че обслужващия А.та като
подход терен е придобит в отчуждително производство ,а части от парцела са включени в улични мероприятия и не са предоставени за стопанисване на държавно
предприятие ,водят до извод, че още по първия приложим закон § 7 ПЗР ЗМСМА, разликата между площта на апортирания
терен и площта на целия парцел/УПИ,представлява
общинска собственост ,придобита по силата на закона.
Горното води до извод, че ищецът не е доказал принадлежността
на субективното право на собственост в пълен обем върху недвижимия имот в негово лице,като възникнало на твърдяните основания,поради което претенцията му е
неоснователна.
Обжалваното решение е
законосъобразно постановено и на основание чл.271 ал.1 от ГПК следва да бъде
потвърдено от въззивния съд.
С оглед изхода по спора на Община гр.Б. следва да бъдат присъдени сторените разноски при разглеждането на в.гр.д.№ 437/2016 год. на ДОС и гр.д.№679/2017 год. на ВКС,ІІ г.о.,а именно заплатени държавни такси за касационното обжалване и възнаграждение за процесуално представителство от юрискТ.улт: изготвил жалби,отговори и писмени становища,респ. защита в съдебно заседание.Последното не се следва в производството за повторно разглеждане на делото-по в.гр.д.№21/2008 год. е постъпила единствено молба рег.№ 874/06.02.2018 год. относно невъзможността на юрискТ.улта да се яви в съдебно заседание поради служебна ангажираност и искане да се вземат предвид извършените от страната до момента действия.
По
изложените съображения,съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 51 /
19.05.2016 год., по гр.д.№ 192/2015 год.
на БРС.
ОСЪЖДА “***” ООД, ЕИК **,със седалище и адрес на управление гр. Б., ул.”Ч.М.”
№ ** ДА ЗАПЛАТИ на Община гр.Б.,ЕИК **,с адрес гр.Б.,пл.“ ** С.“ №** разноски по : 1./ в.гр.д.№ 437/2016 год. на
ДОС в размер на сумата от 300 лв.- юрискТ.ултско възнаграждение по чл. 78 ал.8 от ГПК,във връзка с
чл. 37 от ЗПП и чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ и по
2./гр.д.№679/2017 год. на ВКС,ІІ г.о. в размер на сумата от 355 лв.-заплатени
ДТ и юрискТ.ултско
възнаграждение по чл. 78 ал.8 от ГПК,във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл.25 ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ,т.е. в общ размер от 655 лв.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.