Р Е Ш Е Н И Е
№ 51 18.04.2022
г. град Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд -
Търговище
пети състав
На пети април година
2022
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Иванка Иванова
Секретар: Стоянка Иванова
Като разгледа докладваното от
председателя Иванка Иванова
АД № 35 по описа за 2022
година
За да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. Глава Х от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК и чл. 197, ал. 3 от ДОПК.
Делото е образувано по жалба на Д.П.Д. ЕГН ********** ***, против Решение №
102/04.06.2021 г. на директора на ТД на НАП – Варна, с което е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни
мерки № С-210025-022-0027963/ 26.04.2021 г. на публичен изпълнител при ТД на
НАП – Варна по реда на чл. 195, ал. 1 – 3 от ДОПК.
Жалбоподателят счита издаденото решение
за необосновано и постановено в противоречие със закона. Съобразно нормите на
ДОПК, давността се спира с предприемането на действия по принудително събиране
на вземанията, като започва да тече нова давност. Видно от мотивите на АО,
производството е прекратено, поради обстоятелството, че вземането е
несъбираемо.
В съдебно заседание по
делото жалбоподателят редовно призован, не се явява, и не се представлява.
Ответникът - директорът на ТД на НАП -
Варна, редовно призован се представлява
от юрк. С. която изразява становище за неоснователност
на жалбата и присъждането на юрк. възнаграждение в минимален размер.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема от фактическа страна следното:
Р.Великова на длъжност публичен изпълнител
при ТД на НАП Варна, офис Търговище е издал Постановление за налагане на обезпечителни
мерки на основание (ПНПОМ) чл.
195, ал. 1 – 3 от ДОПК, изх. №С 210025-022-0027963/26.04.2021 г., във
връзка със затрудняване на събирането на установено и изискуемо публично
вземане в размер на 32 830, 91 лв., от които лихва от 8 704, 37 лв. и
главница от 24 126, 54 лв. (стр. 6 от адм. преписка). С ПНПОМ е наложен
запор върху вземането от трето задължено лице – „КУИНС БЕТ“ ООД в размер на
плащането – 32 830, 91 лв.
ПНПОМ е обжалвано пред Директора на ТД на
НАП Варна. С Решение № 102/04.06.2021 г., директорът на ТД на НАП Варна е потвърдил
постановлението за НПОМ изх. №С 210025-022-0027963 /26.04.2021 г.
С оглед установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законово установения
срок, от лице което има правен интерес от оспорването против акт, който подлежи
на обжалване, поради което същата е допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен административен орган по чл. 200
от ДОПК, в кръга на правомощията му, определени в разпоредбата ма чл. 167
от ДОПК, в предвидената в чл. 196
от ДОПК писмена форма и съдържа всички задължителни реквизити.
С процесното ПНПОМ е наложен запор на вземанията от трето задължено лице – „КУИНС БЕТ“ ООД в размер на плащането – 32 830, 91 лв.
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в
производството пред настоящата инстанция е Решение по жалба против ПНПОМ № 102/04.06.2021
г. на директора на ТД на НАП гр. Варна.
От мотивите на оспореното решение се
установява, че не е налице хипотеза на погасяване на задълженията на
жалбоподателя по давност по изп.д. № 25050000474/ 2005 г., а частичното му
прекратяване на основание чл. 225, ал. 1, т. 4 от ДОПК – публичният изпълнител
е преценил, че вземането е несъбираемо, след като са изчерпани всички
изпълнителни способи с разпореждане № С190025-035-0235891/ 05.04.2019 г. (стр.
10 и 11 от преписката).
С обжалваното ПНПОМ са наложени ОМ на
основание чл. 200 и чл. 202 от ДОПК, във вр. с чл. 195, ал. 1 – 3 от ДОПК към
трето задължено лице – работодател на длъжника.
Предварителните обезпечителни мерки се
налагат по реда на чл. 195 с постановление на публичния изпълнител. Обезпечение
се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането
на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено.
Постановлението подлежи на обжалване по реда на чл.
197, ал. 1 от ДОПК. Съгласно чл.
197, ал. 3 ДОПК, съдът отменя наложената обезпечителна мярка, ако 1)
длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова
гаранция или държавни ценни книжа; 2) не съществува изпълнително основание и 3)
ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки
по чл.
121, ал. 1 ДОПК и чл.
195, ал. 5 ДОПК. Така очертаната правна регламентация предопределя и
обхвата на съдебната проверка. Съгласно първата хипотеза на чл.
197, ал. 3 от ДОПК, съдът отменя наложената обезпечителна мярка ако
длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова
гаранция или държавни ценни книжа. Данни и доказателства за изпълнението на
тази предпоставка за отмяна на наложената обезпечителна мярка не са представени
от жалбоподателя, независимо от дадените в тази връзка указания от съда с
определение за конституиране на страните и насрочване на делото в открито с.з.
Неоснователни са твърденията на
жалбоподателя за необоснованост на постановлението за налагане на
обезпечителните мерки и потвърждаващото го решение на директора на ТД на
НАП-Варна. Предприемането на предварителните обезпечителни мерки законът
свързва с наличието на определен риск за събиране на бъдещото вземане. Въз
основа на този риск е дефинирана и целта на мерките – за предотвратяване
извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които
събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде
невъзможно или значително ще се затрудни. Налагането на предварителни
обезпечителните мерки е въпрос на оперативна самостоятелност, както на
ревизиращия орган, който въз основа на събраните факти и данни в хода на
ревизията преценява, дали да отправи искане за налагането им, така и на
публичния изпълнител, който от своя страна не е длъжен да уважи отправеното
искане, а следва да извърши самостоятелна преценка дали без налагането на
мерките събирането на задълженията за данъци ще бъде невъзможно или значително
ще се затрудни. Изводът на публичния изпълнител следва да се основава на анализ
на конкретно посочени факти и данни, така че да може да бъде извършена преценка
дали са изпълнени изискванията на закона (чл. 169 АПК) и спазен ли е принципът на съразмерност по чл. 6 от АПК. В процесния случай съдът намира, че в постановлението са изложени
конкретни мотиви – запорно съобщение № С210025-119-0004435/ 26.04.2021 г. на
публичен изпълнител, които правят обоснован извода, че без налагането на предварителните
обезпечителни мерки ще се затрудни събирането на публичните задължения. В
настоящия случай размерът на предполагаемото публично вземане е в особено
големи размери, което обосновава налагането на обезпечителните мерки. Особено
големият размер на публичното задължение предпоставя наличието на по-висок риск
за неговото събиране. В тази връзка изводът за невъзможност или затруднено
събиране на публичните вземания се подкрепя и от факти и доказателства, които
се извличат от естеството, характера и продължителността на търговската дейност
на ревизираното лице, неговото общо финансово и имуществено състояние, фискална
история и други. Подобни конкретни факти и данни в случая са посочени в ПНПОМ,
както и в решението на директора на ТД на НАП-Варна.
Всичко изложено по-горе води до извод, че
обжалваното решение на директора на ТД на НАП - Варна, с което е потвърдено
постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. №С210025-022-0027963/26.04.2021
г., на публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна, офис Търговище е
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него,
като неоснователна и недоказана да бъде отхвърлена.
При изхода от оспорването следва да се
удовлетвори претенцията на ответника за разноски, като за него те се установиха
в размер от 100 лв. (сто лева) за юрисконсултско възнаграждение, съгласно нормата
на чл. 37 от
Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24
от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горното и на основание чл.
197, ал. 2 и ал.
4 от ДОПК, във връзка с чл.
161, ал. 1 от ДОПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.П.Д. ЕГН ********** *** против Решение №
102/04.06.2021 г. на директора на ТД на НАП – Варна, с което е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни
мерки № С-210025-022-0027963/ 26.04.2021 г. на публичен изпълнител при ТД на
НАП – Варна по реда на чл. 195, ал. 1 – 3 от ДОПК.
ОСЪЖДА Д.П.Д. ЕГН ********** *** да
заплати на ТД на НАП гр. Варна направените разноски по делото в размер на 100
лв., съставляващи юрк. възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване по
аргумент от чл. 197, ал. 4 от ДОПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: