Р Е Ш
Е Н И Е
№ …….. 19.05.2022 г. гр. Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД
ХАСКОВО ……..........……….……......................…………….... състав
на двадесети
април …..……………………………. две
хиляди двадесет и втора година
в публично
заседание в състав :
Председател : ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА
секретар ………… Жулиета
Делчева.…..…….…….……………………………………………
прокурор
………………………
.…..........……...............................................……………….......
като разгледа
докладваното от ............................председателя
……...…..............…………….
т.д. дело № 4......... по описа за 2021
год., …...…....................…………………................
Т.д. № 4/2021 г. по описа на
Окръжен съд-Хасково е образувано по искова молба вх. № 260230 от 11.01.2021 г., подадена от Д.К. ***, със
съдебен адрес ***, с която са предявени обективно съединени искове против Застрахователно акционерно дружество
„ ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД“ АД
гр. София с правно основание чл.432 ал.1
от КЗ за сумата от 80 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания в резултат на получени телесни увреждания при ПТП настъпило на 08.02.2020 г. и иск с правно основание чл.497 ал.1 т.2 вр. чл.409 от КЗ –
за заплащане на следващата се законна лихва върху претендираното обезщетение, считано от 08.09. 2020 г. до окончателното й изплащане.
В исковата си молба ищцата
твърди ,че на 08.02.2020 г. на път III -554, при км.59+680, община
Симеоновград,водачът на лек автомобил ****с ДК№ **** Д.И.Х. нарушил правилата
за движение по пътищата, като не спазил необходимата инстанция и при избиране
на скоростта на движение не се съобразил с характера и интензивността на
движението, в резултат на което ударил отзад движещото се попътно пред него ППС
с животинска тяга – каруца с магаре и реализирал ПТП. При инцидента пострадала
ищца, която пътувала в каруцата. Твърди,че за произшествието е съставен
констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 6/08.02.2020 г. и че е
образувано ДП. С Решение № 260023 от 11.11.2020 г. на РС
Харманли, постановено по НАХД № 426/2020 г., водачът Д.И.Х., бил
признат за виновен по предявеното му обвинение и на основание чл.343
ал.1 б.“б“ предл.2, вр.
чл.342 ал.1 ,вр. чл.78 а ал.1 от НК бил
освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „ глоба“ в
размер на 1000 лв.
Твърди,че след злополуката е
транспортирана в неадекватно и неконтактно състояние в МБАЛ Хасково. След
първоначалната обработка била приета в отделението по неврохирургия с
оплаквания за силни болки в цялото тяло, силно главоболие, липса на спомен за
случилото се поради загуба на съзнание и др. При назначените изследвания били
установени счупвания, наранявания и хематоми по тялото и главата. Поставена
била диагноза Контузио
церебри фронто- темпоралис синистра,САХ фрактура крании. Контузио капитис ет корпорис.
След изписването й от болницата на 18.02.2020 г. било предписано лечение с ноотропил и конволекс.
Твърди,че пътният инцидент й е причинил внезапно и неочаквано увреждане
на здравето и множество болки и страдания. С големи усилия се справяла
самостоятелно в ежедневието. Силно била ограничила социалните си контакти
поради болката, дискомфорта и страданията, които
изпитвала от нараняванията по тялото и главата.Изпитвала трудности при
придвижването, не можела да стои дълго време изправена, поради замайване и
нестабилност.затруднявала се при ходене, налагало се принудително да лежи
поради постоянните болки. Изпитвала дискомфорт при
извършването на каквито и да било движения с главата. Имала необходимост от
постоянната помощ на своите близки, особено след изписването й от болницата,
когато била със забавена мисловна дейност и забавени движения. Невъзможността
да води предишния си начин на живот я направила затворена и тревожна, излизала
по-рядко навън след инцидента. Все още изпитвала силни болки в областта на
травмите по тялото, както и главоболие и тежест от счупването на черепа. Не
можела да извършва физическа работа и да се справя с домакинските си
задължения. Изживеният стрес от произшествието рефлектирал върху общото й
емоционално състояние. След произшествието станала раздразнителна, често
сменяла настроението си, изпитвала чувство на безпокойство и притеснение,
особено ако останела сама. Станала плаха, тревожна, често сънувала кошмари,
свързани с преживяното, забравяла. Изпитвала страх дали ще се възстанови
напълно и към момента страданията все още продължавали, т.като не била напълно
възстановено.
Твърди,че водачът на МПС, причинил ПТП, имал валидна задължителна
застраховка „ ГО“ на автомобилистите, сключена с ответното дружество. На
08.09.2020 г. отправила молба до ответното дружество – претенция с вх. №
3104/08.09.2020 г. с искане да бъде определено и изплатено застрахователно
обезщетение. Застрахователят не определил и не изплатил дължимото
застрахователно обезщетение, последвал
изричен отказ от 07.12.2020 г. за
заплащане на обезщетение, което мотивирало правният й интерес от предявяването на настоящия
иск.
Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 80 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на
получени телесни увреждания при ПТП
настъпило на 08.02.2020 г., ведно със следващата се законна лихва върху претендираното
обезщетение, считано от 08.09.
2020 г. до окончателното й изплащане.
Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В допълнително подадената искова молба ищцата поддържа изложеното в исковата молба.
Оспорва наведеното от ответника възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат, като счита,от една страна ,че твърдението на ответника
кой точно е съпричинил вредоносния резултат е неясно
и от друго - че ищцата няма вина за настъпването на ПТП.
Оспорва наведеното от ответника възражение за липса на вина у водача на
лекия автомобил, причинил ПТП,доколкото по отношение на същия имало влязло в
сила решение, с което е признат за виновен в извършване на престъпление.
Постановеното от съда решение по чл.78а от НК било приравнено по значение на
влязла в сила присъда. В тази връзка прави искане да бъде прието за безспорно
установено извършеното от Д.Х. деяние, механизма на ПТП, вината на дееца,
вредоносния резултат – настъпилите телесни увреждания на ищцата и причинната
връзка между вредата и деянието.
Счита,че размерът на претендираното
обезщетение е съобразен с принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД и с
константната съдебна практика по сходни казуси.
В срок е постъпил писмен отговор
от ответника, с който взема становище,че предявените искове са допустими, но неоснователни по същество по основание и размер. Алтернативно счита,че
искът за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди е прекомерно завишен, т.като не отговаря на
критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД от една страна и от друга – не
отговаря на характера и степента на причинените от ПТП телесни увреждания,
респ.на интензитета и продължителността на претърпените болки и страдания от
ищцата.
Твърди,че застрахованият в дружеството водач няма вина,
респ.изключително такава за настъпване на процесното
ПТП и вредоносните последици от него по отношение на ищцата. Счита,че
изключителна вина за настъпването на
произшествието носи водача на ППС с животинска тяга Д.Д., който имал видимост и възможност да забележи
приближаващия го автомобил и го е забелязал, но вместо да изчака преминаването
му или да отбие от пътното платно за да
обезпечи възможността на приближаващото МПС да премине безконфликтно предприел
пресичане пред траекторията на движение на автомобила. По тези причини счита,че
не може да бъде споделено твърдението в исковата молба, че причина за ПТП са
технически неправилните действия на водача на лекия автомобил, който не
предприел действия да заобиколи каруцата или да
намали скоростта, за да бъде избегнат удара отзад. Прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищцата, изразяващо се в нарушение на
изискванията на ЗДвП, чл.25 т.1 и чл.71. Нарушенията на цитираните разпоредби
били в пряка причинно следствена връзка с настъпилото ПТП и вредоносните
последици от него, поради което и при евентуална доказаност
на исковата претенция определеното от съда обезщетение следвало да бъде
намалено на половина заради наличието на принос от страна на пострадалия.
Твърди,че ищцата не е получила тежки и сложни травматични увреждания,
които да са застрашили живота и здравето й, както и че не са налице усложнения
в оздравителния и възстановителния процес.
Не оспорва съществуването на
валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП -08.02.2020 г. по
силата на Застрахователна полица № BG30/119002109844, сключена със Застрахователно
акционерно дружество „ ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД“ АД гр. София.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените
искове като неоснователни и недоказани, алтернативно да намали размерите на претендираното обезщетение за претърпени неимуществени
вреди и съобрази размерите с правилото на чл.52 от ЗЗД, като така определеното
обезщетение бъде намалено наполовина с оглед съпричиняването
на вредоносния резултат от страна на пострадалата. Моли да бъдат заплатени
направените по делото разноски.
В допълнително представения писмен отговор се поддържат всички наведени
доводи и направени възражения в подадения писмен отговор.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
На 08.02.2020 г. на път III
-554, при км.59+680, община Симеоновград, в дясната лента за движение в посока
гр. *** се е движело ППС с животинска тяга, управлявано от Д.Д.. От ляво на него е седяла ищцата Д.Д..
По същия път, в посока гр. ***, се е движел и
лек автомобил ****с ДК№ ****, управляван от Д.И.Х.. В участъка на ПТП ,
ПТС с животинска тяга се е движело в дясната лента за движение, в посока към
гр. ***, попътно, предходно на лекия автомобил.Пътят, по който са се движели не
е скоростен път. Същият е от III клас от републиканската пътна мрежа. Скоростта
на движение на лекия автомобил според заключението на ВЛ е около 40 км.ч.
непосредствено преди произшествието. При движението си ППС с животинска тяга/
каруца/ е било застигнато от лекия автомобил
и ударен отзад. Ударът по характер е бил кос, заден, при контакт на
предната челна част на лекия автомобил със задната част на каруцата.
Произшествието е станало през деня, при добра видимост. Липсата или наличието
на светлоотразители на каруцата при конкретната пътна
обстановка не се е отразила на възможността на водача на автомобила да забележи
движещата се преди него каруца. Водачът на лекия автомобил е имал техническа
възможност да предотврати настъпването на процесното
произшествие чрез своевременно предприемане на аварийно спиране или
своевременно предприемане на заобикаляна/ изпреварване/. Участъкът на ПТП,
според ВЛ, е прав, хоризонтален и не е имало препятствия, които да ограничават
видимостта на водача на автомобила. Причината за настъпването на ПТП е
закъснялата реакция или по-скоро липсата на реакция на водача на автомобила.
При разпита в съдебно заседание ВЛ поясни, че от завоя на пътя до мястото на
произшествието са 104 м и произшествието е станал на правия участък на пътя,
като водачът е имал възможност ,както да възприеме движещата се пред него
каруца, така и да предприеме действия, с които да предотврати настъпването на
ПТП. Водачът на каруцата не е имал техническа възможност да избегне
произшествието
При удара ищцата Д.Д. и Д.Д. са изпаднали от
каруцата на пътното платно. Двамата са били транспортирани до МБАЛ Хасково и
след преглед Д.Д. е освободен за домашно лечение, а Д.Д. е настанена за лечение в неврохирургично
отделение с опасност за живота.
Предвид изложеното съдът
намира,че водачът на лек автомобил ****с ДК№ **** Д.И.Х. е нарушил правилата за движение по пътищата,
като не спазил необходимата дистанция и при избиране на скоростта на движение
не се съобразил с характера и интензивността на движението, в резултат на което
ударил отзад движещото се попътно пред него ППС с животинска тяга – каруца с
магаре и реализирал ПТП. При инцидента е пострадала ищца, която пътувала в
каруцата. Водачът на лекия автомобил е имал техническата възможност да
предотврати настъпването на ПТП, чрез своевременно предприемане на аварийно
спиране или своевременно предприемане на заобикаляна/ изпреварване/. Участъкът
на ПТП, е прав, хоризонтален и не е имало препятствия, които да ограничават
видимостта на водача на автомобила. Този извод на съда, направен въз основа на
заключението на ВЛ по назначената по делото САТЕ се подкрепя и от събраните по
делото писмени и гласни доказателства. Според показанията на св. Д. каруцата се
е движела в дясно на пътното платно, не
е била натоварена и в нея са били той и съпругата му Д.. Колата ги е застигнала
и ударила отзад, при което те изхвърчали на
5-6 метра. Движели се в прав участък от пътя, каруцата имала червени
стопове отзад и била боядисана цялата в жълто. Според показанията на св. Х. ,
каруцата е имала един или два светлоотразителя отзад.
Съдът не кредитира показанията
на св. Д.Х., водач на лекия автомобил, в частта, в която той твърди, че
произшествието е станало на скоростен
път, при завой на пътя и при мъгливо време. Тези му показания се опровергават
категорично от заключението на ВЛ, показанията на св. Д. и съставените
протоколи за оглед на местопроизшествие и констативен протокол за ПТП с
пострадали лица. Водачът е имал възможност да възприеме движещата се пред него
каруца. Самият той казва,че преди удара е видял движещата се по пътното платно
каруца, но не е успял да реагира.Т.е същият е възприел достатъчно рано
движещата се пред него каруца, но както посочва и ВЛ е закъснял с реакцията си
или по-скоро въобще не е реагирал, при което е ударил каруцата отзад. Имал е
достатъчно техническа възможност да предотврати удара.
С Решение № 260023 от 11.11.2020 г. на РС
Харманли, постановено по НАХД № 426/2020 г., водачът Д.И.Х. е
признат за виновен по предявеното му обвинение и на основание чл.343 ал.1
б.“б“ предл.2, вр. чл.342
ал.1 ,вр. чл.78 а ал.1 от НК е
освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „ глоба“ в
размер на 1000 лв.
Съгласно чл.300
от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд, е задължителна затова дали
е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, като всички останали факти, които имат отношение към
гражданските последици от деянието, включително съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия, подлежат на доказване от
страната, която ги твърди. Решението по чл.78а от НК, с което наказателният съд
освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно
наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда – т.15 ТР №
6/06.11.2013 г. , постановено по ТД №6/2012 г. на ОСГТК. С Решението по чл.78а от НК наказателният съд
се произнася по същия кръг въпроси, по които и с присъдата – за дееца,
деянието, противоправността му и за вината. Доколкото
в случая е налице влязло в сила решение, приравнено по значение на влязла в
сила присъда, следва да се приеме за безспорно
извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
По делото не е спорно, че по отношение на управлявания от Д.И.Х. лек автомобил ****с ДК№
**** има застраховка „ГО“, сключена с ответното дружество, валидна към датата
на процесното ПТП.
Неоснователни са
наведените от ответника възражения,че
застрахованият в дружеството водач няма вина, респ.изключително такава за
настъпване на процесното ПТП и че изключителна вина
за настъпването на произшествието носи
водача на ППС с животинска тяга Д.Д., който имал
видимост и възможност да забележи приближаващия го автомобил и го е забелязал, но
вместо да изчака преминаването му или да отбие
от пътното платно за да обезпечи възможността на приближаващото МПС да
премине безконфликтно предприел пресичане пред траекторията на движение на
автомобила.
По делото няма никакви доказателства,че
ППС с животинска тяга се е движело неправомерно по пътното платно и че е
предприел пресичане пред лекия автомобил. Събраните по делото доказателства,
включително гласните и по-конкретно, показанията на самия водач на лекия
автомобил Д.Х., сочат,че каруцата се е движела в дясно на пътното платно, била
е застигната от лекия автомобил и ударена отзад. Единствената причина за
произшествието са именно действията,респ. липсата на своевременно предприети
действия от страна на водача на лекия автомобил за аварийно спиране или
заобикаляне, изпреварване на каруцата.
Неоснователно е и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата,
изразяващо се в нарушение на изискванията на ЗДвП, чл.25 т.1 и чл.71. Както
вече се посочи, ППС с животинска тяга не е предприело извършването на каквато и
да е маневра, за да се приеме, че нарушил разпоредбата на чл.25 ал.1 от ЗДвП.
Но дори да има такива действия, това не води до извод за съпричиняване
на произшествието от страна на пострадалата, т.като не тя е управлявала ППС с
животинска тяга. Не е налице и нарушение на разпоредбата на чл.71 от ЗДвП.
Според цитираната разпоредба всяко пътно превозно средство с животинска тяга
трябва да има два бели или жълти светлоотразителя
отпред, два червени светлоотразителя отзад, а при
движение през нощта и при намалена видимост - отзад вляво светещо тяло,
излъчващо бяла или жълта добре различима светлина. Светлоотразителите
трябва да са разположени симетрично от двете страни на превозното средство. На
първо място от показанията на св. Д. и на св. Х. се установява,че каруцата е
имала поставени два червени светлоотразителя отзад. И
на следващо място безспорно установено по делото е,че произшествието е станало
през светлата част на деня, при добра видимост и видно от заключението на ВЛ липсата или наличието на светлоотразители
на каруцата при конкретната пътна обстановка не се е отразила на възможността
на водача на автомобила да забележи движещата се преди него каруца.
Предвид така установените факти по делото се налага
извод, че в случая е налице фактическия
състав на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране
отговорността на застрахователя „
ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за претърпените от
ищцата Д.К.Д. вреди от
настъпилото на 08.02.2020 г. ПТП.
Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД на обезщетяване подлежат
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица на увреждането. При определяне размера на
обезщетението за
неимуществени вреди се прилага принципа за справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД.
Според приетото в ППВС № 4 от 23.12.1968 г. понятието „справедливост“ по
смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни
увреждания са характерът, броят и начинът на увреждането, продължителността на
проведеното лечение, специфики при неговото провеждане, обстоятелствата, при
които е извършено деянието, евентуално допълнително влошаване на здравословното
състояние на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр.
За безспорно установени следва да се приемат
получените от ищцата увреждания, в резултат на произшествието, а именно : травма
по тялото, главата и крайниците. Травмата на главата е придружена със загуба на
съзнание, мозъчна контузия и фрактура на черепа.Видно от заключението на
назначената по делото СМЕ ищцата е била с тежка черепно-мозъчна травма. На
08.02.2020 г е приета за лечение първоначално в ОАРИЛ и след стабилизиране на
състоянието й е приведена в НХО къч МБАЛ Хасково. Болничното лечение е
продължило 10 дни, след което ищцата е изписана за домашно лечение. Според
заключението на ВЛ при подобни травми и увреди страданията, съответно лечението,
обхваща различни периоди. Всички описани травми са в резултат на ПТП. При
проведения преглед към момента на изготвяне на експертизата ВЛ не е установило
груби нарушения в неврологичния статус на ищцата, които да изискват лечение. Допълнително
в съдебно заседание ВЛ посочи,че нормалният период на възстановяване при този
род травми е около шест месеца.При ищцата няма обективни данни за усложнения,в
резултат на получените увреждания при ПТП.
За периода на болничното лечение, продължило 10 дни
ищцата е била неподвижна, не е можела да се обслужва сама- св. Д., св. Г.Г.и св. Р.Г.. Изпитвала е силни болки в областта на главата
и тялото, била е с памперс, говорила е несвързано и на моменти не е
разпознавала близките си . По време на болничния престой за нея се е грижела
внучката й- св. Г.. След изписването й от болница грижите за нея поел съпругът
й- св. Д.. Свидетелите Г. и Г. също ходели да помагат на дядо си. Около 20 дни
/ св. Г./ не е можела да се обслужва сама, като след това е започнала да става
и да ходи до тоалетна. Движенията й били забавени, била променена, страхувала се да излиза навън
и да остава сама в къщи, лесно се уморявала.
Видно от заключението на
назначената по делото съдебно психиатрична експертиза ищцата е претърпяла при
злополуката черепно-мозъчна травма. В периода на възстановяване са описани симптоми
на травмена церебрастения.
Към настоящият момент психическото състояние на пострадалата не показва
клинично изразено разстройство, което да има връзка с претърпяното ПТП. При
прегледа не са установени психични нарушения, налагащи лечение, в резултат на
злополуката. Според заключението хипотетично е възможно възникване на късни
усложнение, които обаче не могат да се прогнозират за в бъдеще.
За да определи справедливият размер на обезщетението,
съдът съобрази описаните по-горе увреждания, последиците от тях и свързаните с тях физически и емоционални
болки и страдания на ищцата, техния вид, интензитет и продължителност. За
период около месец, включващ и болничният й престой, ищцата е търпяла интензивни по своя характер болки, в
резултат на получената тежка черепно мозъчна травма на главата. Обективно е
било налице опасност за живота й, което е наложила първоначално приемането й в
ОАРИЛ, а след стабилизиране на състоянието й – привеждане в НХО на МБАЛ
Хасково. През този период от време е била активно обгрижвана
и подпомагана от своите близки –показанията на св. Д., св. Г. и св. Г.. Независимо от
близката степен на родство на тези свидетели с пострадалата, съдът кредитира
изцяло техните показания, т.като са неправиторечиви и
се подкрепят изцяло от представените писмени доказателства – епикризи и др.медицински документи, неоспорени от
ответника, и от заключението на назначената по делото СМЕ. Възстановяването й е
продължило около шест месеца. Към момента, видно от заключението и на СМЕ и на
СПЕ, е, че не са установени груби нарушения в неврологичния статус на ищцата,
които да изискват лечение. Няма обективни данни при ищцата за усложнения,в
резултат на получените увреждания при ПТП. Психическото й състояние също не показва клинично
изразено разстройство. Описаните от свидетелите по-лесна уморяемост, страх да излезе от къщи или да остане сама, е
напълно възможно да са налице и да са свързани с претърпяното произшествие,
като към това следва да се отчете и възрастта на самата пострадала. С оглед на
това и като се съобрази принципа на справедливост,
залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,
съдът счита, че справедливото обезщетение е в размер на 40 000 лв., който
размер следва да заплати ответникът. Описаните
травми и претърпените болки и страдания от ищцата, както вече се посочи са
безспорно доказани, както от представените медицински документи, така и от
заключението на СМЕ и СПЕ и събраните по делото гласни доказателства. Всички
тези доказателства, преценени в тяхната съвкупност водят до извода, направен
по-горе за претърпени интензивни в първоначалния период,след произшествието,
болки и страдания, ограничения за период около месец и възстановяване за период
около шест месеца. Към момента няма обективни данни за нарушения в
неврологичния й и психичния й статус. Това мотивира определяне на посоченото
обезщетение. В този размер искът се явява основателен и доказан и следва да
бъде уважен, като в останалата част до пълния предявен размер от 80 000
лв. следва да бъде отхвърлен. Както вече се посочи по делото не се събраха
доказателства, който да водят до извод за съпричиняване
на вредоносносния резултат от страна на пострадалата,
поради което така определеното обезщетение от 40 000 лв. не следва да бъде
редуцирано.
Ищцата е отправила искане до
ответното застрахователно дружество за заплащане на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди на 08.09.2020 г. – молба вх. № 3104/08.09.2020 г. С писмен
отговор изх. № 5009/07.12.2020 г ответникът е отказал заплащане на обезщетение
. С оглед на това
застрахователят дължи лихва върху присъденото обезщетение от изтичането на
тримесечния срок, от който е бил сезиран с искане, т.е от 07.12.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата. Искането за заплащане на лихва за забава за периода от 08.09.2020 г. до
07.12.2020 г. е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
По разноските:
В исковата молба и нейния отговор, както и в съдебно
заседание страните са направили искане за присъждане на разноски.
Ищцата е освободена от заплащането на такси и разноски
в производството, поради което и няма сторени такива, които да следва да бъдат
заплатени.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на ОС Хасково ДТ в размер на 1600 лв. и сумата от 612 лв. – платено
възнаграждение на ВЛ от бюджетните средства на съда за изготвяне на СМЕ и СПЕ.
С оглед на
уважения размер на иска и на основание
чл. 7, ал. 2 т.4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Р.М. *** сумата от 2076 лв., с вкл.ДДС, с оглед
уважения размер на иска.
Ответникът има право на разноски, съобразно
отхвърлената част на иска.Сторените от него разноски в производството са в размер
на 300 лв. - платен депозит за изготвяне на САТЕ. В представеният по делото
списък за разноски се претендира сторени разноски в размер на 300 лв. – платен
депозит за изготвяне на СМЕ, но доказателства за сторени такива в
производството няма. Възнаграждението за изготвяне на СМЕ е заплатено от
бюджетните средства на съда/ с.з. от 20.04.2022 г./. Не се представят
доказателства за сторени разноски, представляващо платено възнаграждение на
адвокат и не се претендират такива. С оглед на изложеното и съобразно
отхвърлената част на иска ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника
разноски в размер на 150 лв.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД , ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. ***ДА ЗАПЛАТИ на Д.К.Д. ,ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, адв. Р.М., сумата от 40 000 лв., обезщетение
за неимуществени вреди, представляващи претърпени болки и страдания в резултат
на увреждания получени при ПТП настъпило на 08.02.2020 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 07.12.2020 г. до окончателното й изплащане, като искът в останалата част до пълния предявен
размер от 80 000 лв. и искът за
заплащане на лихва за забава за периода от 08.09.2020 г. до 06.12.2020 г. като
неоснователни – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД , ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. ***ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС Хасково сумата в
размер на 2212 лв, от които ДТ в размер на 1600 лв. и
612 лв. – разноски в производството.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД , ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. ***ДА ЗАПЛАТИ на адв. Р.М. *** адвокатско възнаграждение в размер на 2076 лв., с вкл.ДДС.
ОСЪЖДА Д.К.Д.
,ЕГН **********,***,
със съдебен адрес ***, адв. Р.М. ДА ЗАПЛАТИ на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД , ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. ***сумата
от 150 лв. направени по делото разноски, съобразно отхвърлената част на иска.
Решението може да се обжалва пред
Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.