№ 108
гр. Пловдив , 16.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимир К. Коларов
Членове:Георги В. Чамбов
Емил Люб. Митев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно търговско дело №
20215001000380 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба адвокат П.К. от САК, в
качеството й на пълномощник на В. Й. Й. ЕГН: **********,
действаща със съгласието на баща си Й. СТ. Й., ЕГН:**********
против Решение №260032 от 03.02.2021 г., постановено от
Пловдивският окръжен съд по търг.дело № 651/2019 г. Предмет на
въззивно обжалване е частта от постановеното решение , с което
искът по чл.432,ал.1 от КЗ е отхвърлен за разликата над 100 000 лева
до пълния предявен размер от 200 000лева, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди-претърпени болки и страдания от нанесените й
травматични увреждания в резултат на ПТП, настъпило на 20.06.2018
г. в село к.. Във въззивната жалба се поддържа оплакването, че
присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди е
изключително занижен и не съответства на претърпените морални
1
вреди и в противоречие с принципа на справедливостта.
В жалбата се поддържа и оплакване за неправилно приложение
на чл.51,ал.2 от ЗЗД като съдът неправилно е приел, че е налице
принос от страна на пострадалата в размер на 50%, поради това,че
ищцата е предприела пресичане на платното за движение като е се
била съобразила с приближаващите се пътни превозни средства и
била влязла внезапно на платното за движение. Изтъква се по-
конкретно, че изминатото разстояние по пътното платно за
определеното време и движението й по време на сблъсъка изключват
вероятността за внезапно навлизане на пътното платно. Такова
внезапно навлизане се изключва и от приетата по делото САТЕ.
Неправилно съдът е приел, че пострадалата е нарушила разпоредбата
на чл.114 от ЗДвП и с това нарушение практически е мотивирал
извода си за съпричиняване на резултата, при това изразява
становището, че степента на съпричиняване е 50%. Според
жалбоподателя нарушение на разпоредбите на чл.113 и чл.114 от
ЗДвП няма как да е извършено от пешеходката, тъй като в процесния
участък няма обозначено място за пресичане. Поддържа се
становището че пострадалото дете няма никаква вина или по-точно
принос за настъпването на вредоносния резултат, който е настъпил
единствено по вина на водача на лекия автомобил марка „Т. К.“ П. З..
Претендира се отмяната на решението в обжалваната му част и
постановяване на въззивно решение по съществото на спора, по силата
на което съдът да присъди допълнително още 100 000 / сто хиляди
лева/ или застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в
общ размер на 200 000 лева.
Въззивна жалба срещу първоинстанционното решение е
подадена и от ответника ЗД „Е. „АД ЕИК ******** който обжалва
решението в осъдителната му част, с която искът по чл.432,ал.1 КЗ е
уважен за сумата над 50 000 лева до присъденото обезщетение в
2
размер на 100 000 лева. Обжалваемият интерес в случая е 50 000
лева.Според изложеното във възизвната жалба този размер на
обезщетението е завишен и следователно несправедлив, тъй като
надвишава по размер „общоприетите“ от съдебната практика или
присъдените от съдилищата в „аналогични случаи“. Поддържа се
оплакването, че съдът неправилно е определил началния момент, от
който се дължи законна лихва, с което е допуснал нарушение на
чл.497 от КЗ. Претендира се отмяната на решението в осъдителната
му част за разликата над 50 000 лева , т.е. искът се признава за
основателен до размер на 50 000 лева.
В срока за отговор ответникът В. Й. Й., действаща със
съгласието на баща си Й. СТ. Й. е депозирала насрещна въззивна
жалба.
Предмет на въззивно обжалване е частта от постановения
съдебен акт с който е отхвърлен иска по чл.432,ал.1 от КЗ за разликата
над 100 000 лева до пълния предявен размер от 250 000 лева. Този
размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди
според жалбоподателя е съобразен с претърпените от пострадалата
ищца многобройни болки и страдания, продължителността на
възстановителния процес, както и с отражението върху психиката на
пострадалата.
Съобразен е с факта, че процесното ПТП е настъпило през 2018
г., когато лимита на отговорност на застрахователя е 10 000 000 лева.
Претендира се към първоначално присъдената сума от 100 000 лева
да се присъдят допълнително още 150 000 лева или съдът да присъди
застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди
в общ размер на 250 000 лева, ведно със законната лихва за забава
върху претендираната сума, считано от 21.06.2018 г.
Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените във
3
въззивните жалби и на двете страни оплаквания и доводи, приема за
установено следното:
Предявеният иск и по чл.432,ал.1 от КЗ.
По делото е безспорно установено, че процесното ПТП е
настъпило на 20 юни 2018 г. около 13.00 часа в село к. на една от
централните пътни артерии: улица „Ц. С.“. Станало е при
управлението на лек автомобил „Т. К. „ с рег.№ Р. В., като водачът П.
Я. З. е нарушила правилата за движение по пътищата и е блъснала
непълнолетното дете В. Й. Й., която е била на 15 години към
момента на инцидента. Произшествието е станало в топъл летен ден,
с нормална видимост за водача и сух асфалт. От заключението на
САТЕ, изготвена от вещото лице инж.И. Г. се установява, че
широчината на пътното платно е била 8.80 метра, имало е тротоари с
базалтови плочки от западната страна на платното с широчина 3.50 м.
и от източната му страна с широчина от 3.70 метра. Същественото
обаче е факта ,че в района където е станало ПТП на повече от 200
метра преди и повече от 200 метра след мястото на сблъсъка е нямало
обозначена с хоризонтална маркировка пешеходна пътека или пък
пътни знаци.
Следователно пешеходката е пресичала пътното платно на
необозначено място, при което положение е приложима разпоредбата
на чл.113,ал.2 от ЗДв.П, съгласно която „извън населените места и по
двулентови двупосочни пътища в населените места, когато в близост
до пешеходците няма пешеходна пътека / в тази хипотеза сме/ , те
могат да пресичат платното за движение и извън определените за това
места. Но при това те трябва да спазват правилата по
а/ чл.113,ал.1 т.1 от ЗДвП ,т.е. преди да навлязат на платното за
движение да се съобразяват с приближаващите се пътни превозни
средства;
4
б/ чл.113,ал.1 т.2 от същия закон - да не удължават ненужно
пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост
на платното за движение;
в / чл.113,ал.1 т.4 от същия закон- да не преминават през
ограждения от парапети или вериги;
Това са правилата, които е следвало да спази пешеходката, но
на тях ще се върнем при разглеждане на възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата.
Това е и основното оплакване, съдържащо се във въззивните жалби
относно приложението на разпоредбата на чл.51,ал.2 от ЗЗД.
Особеността на конкретния случай е, че няма влязла в сила
присъда на наказателния съд – нещата все още се намират на етап –
продължително и неприключило досъдебно производство. Не става
ясно защо след като процесното ПТП е станало през 2018 г. три
години по –късно досъдебното производство все още боксува. И кой в
крайна сметка носи отговорността за това бездействие на
разследващите органи, при положение, че пострадалото непълнолетно
момиче е претърпяло тежка мозъчно-черепна травма и множество
травматични увреждания, които са преобърнали живота й изцяло.
Макар и извън проблематиката на този казус не без основание се
поставя въпроса: кой в крайна сметка носи отговорността за
бездействието на разследващите органи при причинена тежка телесна
повреда, при която живота на момичето е бил между живота и
смъртта.
Фактическата обстановка по делото е изяснена най-вече с
помощта на прецизната работа на вещото лице инж. И. Г.- факт, който
е отбелязан в мотивите на обжалваното решение.
В тях е посочено ,че съдът изцяло кредитира заключението на
автоексперта, но има съществено разминаване между изводите на
5
автоесксперта и тези до които е достигнал съда. Това налага да се
повторят основните моменти от заключението на САТЕ, които съда е
кредитирал „изцяло“, но кой знае как извода му относно
съпричиняването от страна на пострадалата изобщо не кореспондира с
установеното от авто-техническата експертиза.
Вещото лице е установило, че управляваният от П. З. лек
автомобил „Т. К.“ се е движел със скорост от около 62-63 км/час по
източното пътно платно и е блъснало пресичащата платното от
ляво на дясно пешеходка В.Й.. Установено е,че пешеходката е
предприела пресичане на платното на необозначено място в момент,
когато лекият автомобил е бил на около 48 до 49 метра източно от
нея.
След около 2.8 до 2.9 секунди е последвал удар, който за
пострадалата пешеходка е страничен –отдясно. След удара
пострадалата В.Й. се възкачва на предния капак на автомобила, като
главата й достига до обзорното стъкло. Следва етап на носене на
тялото и по- късно, отхвърляне и падане на тялото в неподвижно
състояние в дясната част на пътното платно. Характера на удара е
прав, ексцентричен отпред и в дясно за лекия автомобил, а по
отношение на пострадалата пешеходка удара е бил страничен и
отдясно/ мястото на сблъсъка е илюстриран на л.13 от заключението
на САТЕ/. Пешеходката е отхвърлена и е паднала върху платното за
движение в близост до червеното петно, което е отразено в протокола
за оглед, изготвен на 20.06.2018 г,т.е. един час след инцидента .
Местоположението на пешеходката е отразено на л.14 от
заключението,а червеното петно е означено с червена стрелка на
снимката. Установено е, че пешеходката е пресичала платното от
ляво на дясно спрямо движението на лекия автомобил,
перпендикулярно на пътното платно, тъй като травмите върху
пострадалата са от дясната й страна. Ударът е нанесен с предната
6
дясна част на автомобила в областта между десния фар и предната
емблема. Вещото лице е посочило, че деформациите по лекия
автомобил са в областта на предната броя, капака и челното стъкло са
проекция на човешкото тяло, паднало върху тях и са разположени по
височината на една линия с отклонение по посока на нейното
движение. Тази фактология според вещото лице показва посоката и
най-вече скоростта на придвижване на пешеходката , която скорост
не е била сравнително бърза.
Първоинстанционният съд е посочил, че кредитира изцяло
заключението на вещото лице, но е приел точно обратното: приел е по
– конкретно, че пешеходката е тичала при пресичането, т.е. приел е ,че
тя е бягала. Но вещото лице е отразил точно обратното в
заключението си в което е посочил изрично , че допускане за
движение на пешеходката – бързо бягане в конкретния случай следва
да бъде изключено Това е така поради това, че инерцията от
придвижване на тялото ще промени фазите на транспортното
произшествие. Казано по-просто:в този случай няма да има носене на
тялото върху предния капак,а то просто ще прескочи капака или ако се
получи носене на тялото, то ще бъде минимално. Но няма да има удар
в челното стъкло, а такъв удар в случая има и резултата от него е
показан много добре на най-долната снимка на л.9 от заключението
на вещото лице – раздел: деформации и счупвания по предната част
на лекия автомобил./ справка –л.9 от САТЕ/. Тази част от
заключението, която е съществена е убягнала от вниманието на съда и
той е приел, че съпричиняването от страна на пострадалата е в това,че
тя е тичала, т.е. бягала е по платното и едва ли не бягащата
пешеходка е „връхлетяла „ върху лекия автомобил, а не обратното. А
обективните данни по делото, сочат на това, че е станало точно
обратното: лекият автомобил, като се е движил със скорост от 62 до 63
км.в час,т.е. непозволена за населено място скорост е връхлетял
върху пешеходката. В тази връзка съдът правилно е приел, че водачът
7
на лекия автомобил е нарушил задължението си по чл.20,ал.2 от ЗДвП,
която разпоредба императивно го задължава при избиране на
скоростта на движение да се съобразява с атмосферните условия,
релефа на местността, със състоянието на пътя и на собственото си
превозно средство, с конкретните условия на видимост, за да бъде в
състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие.
Въпросът е дали в конкретния случай пешеходката е била
предвидимо препятствие, т.е. дали внезапно се е появила на платното
за движение.
Разбира се бягащата пешеходка не е предвидимо препятствие,
но вече бе коментирано, че случаят изобщо не е такъв . Установено е,
че пострадалата В.Й. изобщо не е бягала при пресичането на
платното за движение. Освен това вещото лице инж.И. Г. при
отговора на пети въпрос изрично е посочил, че водача на лекия
автомобил „Т. К.“ П. З. е имала техническата възможност да
възприеме пешеходката, която пресича перпендикулярно платното за
движение като една „непосредствена опасност“на разстояние от 48-
49 метра. От друга страна пешеходката се е намирала на левия
тротоар на пътя на разстояние от 52 и повече метра и водачът на
лекия автомобил би могла да я забележи, т.е. да я възприема като
„потенциална опасност“.
Причината поради която обаче водачът не е възприел
пешеходката нито като непосредствена опасност, нито като
потенциална опасност е посочена съвсем ясно от вещото лице. Това е
безспорния факт, че при максимално разрешена скорост за населени
места от 50 км в час, водачът е управлявал лекия автомобил със
скорост от 62 до 63 км в час,поради което и изобщо не е възприел
пешеходката. И логичния извод е :ако не бе нарушила разпоредбата
8
на чл.21 от ЗДвП и е управлявала автомобила със 50 км.в час –водачът
при всички положения щеше да забележи пешеходката и щеше да й
осигури възможност да премине платното, без изобщо да задейства
спирачната система. Никакъв сблъсък нямаше да има и всички
свързани с него тежки за пострадалото момиче последици. И другата
хипотеза: водачът е имал техническата възможност при своевременна
реакция да задейства спирачната система и да осъществи екстремно
спиране. Това означава да установи движението на лекия автомобил
преди мястото на удара.
Но безспорен факт е, че никакви спирачни следи в
конкретния случай няма въпреки, че асфалта е бил сух, нямало е
валежи и следователно ако спирачките бяха задействани неизбежно
щеше да има следа от спирачен път. Но такива няма и това е отразено
в протокола за оглед. Липсата на спирачни следи означава, че водачът
не е наблюдавал пътното платно, не е видял пешеходката
своевременно е и не е задействал спирачната система.
Няма обективни данни и съдът не е приел, че водачът е
предприел маневрата заобикаляне. Правилно съдът е приел, че
водачът е нарушил разпоредбата на чл.5,ал.2 от ЗДвП, съгласно която
водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците.В този смисъл е и разпоредбата на чл.116 от ЗДвП, който
илюстрира кои са уязвимите участници, а именно: пешеходците и
децата.
Поради което и съдът в мотивите си приема дословно следното:
„очевидно поведението на водачката на автомобила е противоправно ,
като нарушението на правилата за движение по пътищата ,посочени в
ЗДвП е конкретен повод да настъпят процесните увреждания“.
9
Налага се обаче въззивният съд да коригира този извод в смисъл,
че става въпрос не за конкретен повод, а за нещо по-важно – това е
основната причина, поради която се е стигнало до процесното ПТП.
А тази причина според ПАС е , че не друг,а водачът на лекия
автомобил е нарушил императивни правилата за движение по
пътищата и конкретно разпоредбите на чл.5,ал.2 от ЗДвП, чл.20,ал.2
от същия закон -относно избора на скорост и се движел с
несъобразена с пътната обстановка скорост в населено място, чл.21,
който определя максималната разрешена скорост в населени места на
50 км в час, чл.116 от ЗДвП- всички тези нарушения на правилата са
довели до сблъсъка с пресичащата пешеходка. Последната само се е
оказала на неподходящото място в неподходящ момент и е
предприела пресичане на пътното платно. Но не е бягала, както е
приел съда, а се е движела спокойно. Очевидно се е надявала водача
на лекия автомобил да я забележи и да намали скоростта. Това обаче
не се е случило, но вина за това има водачът, който се е движил в
населено място с превишена скорост, не е наблюдавал пътя въпреки че
е имал чудесна видимост в 13.00 часа по обяд Водачът не е възприел
пешеходката нито като непосредствена опасност, нито като
потенциална такава. Тези понятия са много добре обяснени в
заключението на вещото лице инж.И. Г.. Разяснени са и в съдебното
заседание на което е прието заключението на САТЕ. Доказателство за
това , че водачът П. З. не е следяла пътя е закъснялата й реакция тъй
като се оказва ,че тя не е задействала спирачната система.
Доказателство за е, че в случая следи от спирачен път по сухия
асфалт няма. Никакви. Това категорично опровергава твърдението на
П. З., разпитана като свидетел, че е задействала спирачките. Ако това
е вярно, то при сух асфалт спирачните следи биха били видими.
Въпросът обаче е друг: как при тази ясна фактическа
обстановка, при многобройните нарушения на правилата за движение
10
по пътищата , допуснати от водача на лекия автомобил съдът е
приел, че пешеходката е допринесла за вредоносния резултат. И не
само е приел, че е налице съпричиняване, но е приел и степен на
участие на пострадалата в размер на 50%. Това просто е нонсенс.
Съдът неизвестно защо е приел, че пешеходката се е появила
внезапно и изненадващо за водача на лекия автомобил на пътното
платно.
Вече бе коментирано в детайли заключението на САТЕ, в което
много ясно вещото лице приема ,че пешеходката изобщо не е тичала
,т.е. бягала при пресичането на пътното платно. Обяснил е в детайли
кои точно части на лекия автомобил щяха да бъдат деформирани ако
действително пешеходката е бягала. Обяснил е по-конкретно, че в
този случай тялото и буквално е щяло да прелети над тавана на
автомобила и нямаше да има деформации върху тавана. А такива има
и те са видими ясно на направените снимки. Още веднъж да
повторим, че не може да се кредитира заключението на вещото лице,
както е декларирал съда, а да се игнорират най-съществените детайли
от това заключение. Няма как и не би трябвало да не констатира, че
именно водачът на лекия автомобил първо е шофирал с превишена
скорост за населеното място, не е наблюдавал пътя и пътната
обстановка, поради което за него наистина пешеходката се е появила
внезапно.
Но ако бе наблюдавал пътя и се е движел с разрешената скорост
от 50 км в час повече от сигурно е , че щеше да забележи
пешеходката, която се е намирала в този момент преди пресичането
на левия тротоар на пътя на разстояние 52 метра и повече, според
вещото лице.
Водачът просто е карал с повишена скорост, „проспал“ е всичко
това, поради което не е задействал спирачната система.
11
Но ако бе спазил ограничението за населено място и управлявал
лекия автомобил с разрешената скорост от 50 км в час, то според
вещото лице - ПТП нямаше да има. И никаква опасност за живота и
здравето на младото момиче нямаше да е налице. Целият този ужас,
който младото момиче е изпитало , както и изпитанията на които са
били подложени нейните родители – всичко щеше да бъде спестено.
От гледна точка на възражението за съпричиняване от страна на
пострадалата въпросът е с какво свое действие или пък бездействие
тя е допринесла за настъпването на процесното ПТП. В описаната
конкретна пътна обстановка и при описания от съда точен механизъм
по който е станало процесното ПТП въззивният съд приема ,че с нито
едно свое действие, респективн: бездействие пешеходката не е
допринесла за настъпването на процесното пътно произшествие.
С оглед на изложеното въззивният съд споделя напълно
становището на ищеца - жалбоподател, че в настоящия случай не са
установени действия, респективно: бездействия от страна на
пострадалата, които да са в пряка причинно –следствена връзка с
настъпилото ПТП. Единствената причина това да се случи са
допуснатите от водача на лекия автомобил нарушения на основни
императивни правила за движение по пътищата, които са довели до
произшествието. Тези нарушения вече бяха коментирани по –горе в
изложението.
Не е ясно как при тази ясна фактическа обстановка и при това
логично и научно обосновано заключение на САТЕ, което съдът е
„кредитирал изцяло“ е стигнал до извода, че пострадалата има 50 %
степен на съпричиняване. Трябва да признаем, че това е въпрос с
повишена трудност за въззивната инстанция. Може само да се
предположи , че съдът не е обърнал внимание на съществени детайли
от механизма, по който е настъпило процесното ПТП, описани много
точно в заключението на автоексперта.
12
Или пък е проявил снизходителност към водача на лекия
автомобил, която в случая е неоправдава, тъй като според въззивната
инстанция приоритет трябва да се даде и да се защитят интересите на
жертвата, а не на виновният водач, който макар и по
непредпазливост е причинил тежки физически, а и психически травми
върху младото 15 годишно момиче.
Последните са посочени много точно и прецизно в заключението
на СМЕ, както и в заключението на съдебно-психологичната
експертиза, изготвена от вещото лице д-р О. Д., със специалност „
клинична психология“.
От заключението на СМЕ, изготвено от вещото лице д-р Т. Д. се
установява, че по писмените данни,т.е. медицинската документация от
2018 г., че на пострадалата са причинени следните травматични
увреждания:
-Тежка съчетана : Черепно-мозъчна и Тазова травма и травма на
опорно-двигателния апарат;
- кръвоизливи над и под твърдата и под меките мозъчни
обвивки; контузия и кръвоизлив в мозъка, компресия и дислокация на
мозъка, клинично проявили се със спонтанно дишане, двустранно
стеснени зеници, които не реагират на светлина, тежка обща
мускулна хипотомия и хипорефлексия, коматозно състояние;
- линеарно черепно счупване , вдясно слепоочно базално,
съвпадащо със коронарния шев на черепните кости;
- Счупване на горното и долно рамо на дясната срамна кост на
таза; счупване на лявата ключица; счупване на малкопищялната кост
на дясната подбедрица, контузия на лявото коляно, налагаща
неколкократни хирургически манипулации, Оток и кръвонасядане на
кожата на главата вдясно челно теменно.
13
- Разкъсно - контузни рани на лява хълбочна област,
дясноколяно и гърба на ляво ходило;
- Разкъсно - контузна рана на дясна предмишница –
хирургически обработена;
Най-тежкото травматично увреждане, което е свързано с
последиците е увреждането на мозъка, което се е развило в
прогресивна положителна насока.
След претърпяното ПТП на пострадалата е причинена закрита
черепно-мозъчна травма и кома.
Възстановена е според медицинската документация напълно
след 45 дни ,като е започнала училище през месец септември на 2018
г. Във връзка с тази най-тежка травма се е наложила спешна
оперативна интервенция, като болната е постъпила в операционната
зала в тежко общо състияние –интубирана и въведена в условията на
обща интубационна анестезия.
При операцията екипа е констатирал хематом в мозъка с
дебелина около 1.5 см., който е най-силно изразен фронтотемпорално
с общ обем окол40 мл. Констатирана е пропита с кръв и насинена
мозъчна кора и подкорие – тежка мозъчна контузия, снишен виталитет
на мозъка, едем. След престой в реанимация в КАИЛ е лекувана
консерватинно в К. н. към УМБАЛ „ С. Г.“ЕАД.-Пловдив, откъдето е
изписана в подобрено състояние . При личен преглед осъществен от
неврохирурга д-р Г.Б.а 09.11.2020 г. в КН В.Й. се оплаква, че в
момента има главоболие на моменти, световъртеж, обща слабост и
неразположение. Има разстройство на съня и паметта, твърди че по –
лесно се изнервя. Не е имала Епи-припадъци, няма парези или
парализи. Оплаквала се е от болки в областта на лявото коляно и след
изписването от К. по н. е консултирана с ортопед и има оплакване от
повишено артериално налягане до 160/ 90. Налице са остатъчни
14
признаци след операцията на мозъка, а именно: малък субдурален
кръвоизлив / хематом/ слепоочно базално вдясно в хроничен стадий
на развитие, като неврохирургът приема, че е налице
енцефаломалатично огнище от 1.5/0.5 см. За него е необходимо
консервативно лечение, а не се налага оперативно лечение.
Черепно-мозъчната контузия представлява тежка телесна повреда
по смисъла на чл.128 от НК. От друга страна са причинени и
травматично увреждания, които засягат костната структура на
опорно-двигателния апарат: счупване на горното и долно рамо на
дясната срамна кост на таза, счупване на лявата ключица, счупване на
малкопищялната кост на дясната подбедрица. Тези фрактури,
засягащи костната структура на опорно-двигателния апарат по
същество са три средни телесни повреди по смисъла на чл.129 от НК.
Наред с това на пострадалата са причинени разкъсно-контузни
рани на лява хълбочна област, дясно коляно и гърба на лявото
ходило, както и азкъсно-контузна рана на дясна предмишница като
тези увреждания представляват леки телесни повреди по смисъла на
чл.130,ал.1 от НК. Така стоят нещата документално, но истинската
картина за състоянието на пострадалата става далеч по –ясна от
разказа на нейната майка З. М. Й..
Естествено майката най-добре знае и може да опише целия ужас,
който е преживяла преди операцията в болницата и след нея. Майката
е установила, че след претърпяното ПТП дъщеря й В. само си е
отваряла очите, не е реагирала, не е могла да говори и най-страшното:
не е познавала близките си. Мълчанието е продължило 4-5 дни, през
които В. не е говорила. Едва на петия ден след инцидента е започнала
тихичко да изговаря думите, да прави определени мимики например
ако почувства глад си затваря очите. В болницата В. е била в
продължение на 21 дни, като през това време е претърпяла две
операции на главата, от които са останали белези. След изписването
15
от болницата е била на легло в продължение на 45 дни,през което
време не е могла да се изправя от леглото, заедно със съпруга си са я
повдигали от леглото да седне, за да може да се храни. През това
време е изпитвала силни болки особено в областта на гърба, била е на
обезболяващи лекарства. Това мъчително състояние на безпомощност
и страх за живота е продължило четири –пет месеца според св. З. Й..
Съдът дава доверие на показанията на майката, която описва нещата
както са станали в действителност и без стремеж да подсилва тежестта
на състоянието. Все пак В. е имала голямо желание да ходи на
училище и за това се искало силна воля и търпение от страна на
родителите, които са я чакали, тъй като походката й все още е била
нестабилна . Майката установи един случай, при който В. е паднала
по училищните стълби. Майката установи, че дъщеря й след
инцидента се е променила много: била е тихо и спокойно момиче, а
сега е напрегната, не понася винаги чужди хора, плаче, не понася шум
и се оплаква, че на очите й нещо става. Всичко казано от майката на
В. се потвърждава от заключението на съдебно – психологичната
експертиза, изготвена от О. Д. със специалност 7 клиничен психолог.
Тя е провела психологично интервю с ищцата на 12.06.2020 г. или
2 години след инцидента, който е променил живота й. При
интервюто В.Й. споделя, че след инцидента, за който няма ясен
спомен е била в продължение на 12 дни в кома в болницата. В самото
начало не е искала да живее, защото болките са били много силни.
Дословно описва състоянието си така
“ Не исках да се гледам в огледалото… бях с остригана коса… не
исках да причинявам на родителите си такава мъка, мама постоянно
плачеше, беше ми адски зле.И по-нататък: „постоянно ми се плаче, не
искам да говоря с никой .. притеснявам се за бъдещето си, не знам ще
мога ли да работя, чувствам се много слаба и не излизам никъде… не
мога да пресичам сама улицата, чакам други хора да мина с тях…
16
стряскам се от колите… ръцете ми често треперят… даже на училище
не ходя сама, защото ме е страх. Усещам ,че станах агресивна, често
сменям настроенията, понякога съм гневна понякога изпадам в
плач“.. Заключението на психолога д-р О. Д. са, че подекспертната е
била подложена на силен стрес, който вярно не е довел до
патологични промени на възприятията. Но от друга страна този стрес
е забавил характера на психомоторните реакции и има основание да
се приеме, че е способствал да настъпят промени в емоционалното
състояние на В.. В момента на изследването са налични чести
флуктуации / колебания / в настроението й, потиснатост, понижено
настроение, понижена самооценка , състояние на страх и тревожност,
лесна дразнимост, чувства на малоценност,мисли за
безперспективност, склонност към самоизолация, емоционална
неустойчивост.
Крайният извод на специалиста, че две години след инцидента
довел до тези промени в психиката на момичето стресът все още не е
преодолян, което налага да се търси специализираната помощ от
психолог или психотерапевт.
Коментар на съда не може да има като следва да се даде
приоритет на специалистите, а техните изводи са повече от
категорични. След инцидента в продължение на около 4 до 5 месеца
пострадалата е била в много тежко състояние и физически и
психически – била е между живота и смъртта. Физическите болки
могат и да отшумят, макар че към настоящия момент това все още не
станало. Походката на момичето е нестабилна и изпитва болки в
областта на краката. Това също понижава самочувствието й и напълно
обяснява желанието й да се самоизолира, за да не бъде съжалявана от
съучениците си .
Трайните последици обаче са не само върху физическото тяло,
но и върху психиката на младото момиче, която е болезнено
17
наранена и прави пострадалата емоционално нестабилна и с чувство за
безперспективност, която изобщо не е типично за нейната възраст .
Все пак тя е на 17 години понастоящем.
С оглед на изложеното въззивният съд приема, че определеното
обезщетение в размер на 100 000 лева не е в състояние да обезщети
реалните болки и страдания, които е изпитало и продължава да
изпитва младото момиче. Последното е претърпяло тежки
травматични увреждания като най-тежка е черепно –мозъчната
травма, наложила две оперативни интервенции в К. по н.. В
продължение на 12 дни и нощи В. е била в кома или между живота и
смъртта. Наистина е съществувала реална опасност за живота й и
това се потвърждава от заключението на СМЕ. Претърпяла е наред с
това и три фрактури на костната система, всяка една от които е
средна телесна повреда по смисъла на чл.129 НК. Всичко това е
свързано със много силен стрес, който е променил изцяло психиката
на момичето, което се чувства емоционално нестабилна и подтисната.
Като отчита всичко това въззивният съд намира ,че на
пострадалата следва да се определи обезщетение за причинените й
болки и страдания в размер на 140 000 лева. Това са вижданията на
този състав на въззивната инстанция за обезщетение, отговарящо на
принципа на справедливостта.
По изложените съображения съдът счита въззивната жалба на
ответника за неоснователна, тъй като да се присъди обезщетение при
тези болки и страдания в размер на 50 000 лева –това по-скоро
накърнява човешкото достойнство на пострадалата. Следва да се
отчете и застрахователния лимит за 2018 година в която процесното
ПТП се е реализирало. Лимита на застрахователя е 2 000 000 лева при
едно увредено лице.
Вярно е ,че в редица свои решения ВКС приема, че
18
застрахователните лимити нямат самостоятелно значение, но все пак
имат значение при определяне на отговорността на застрахователя.
Предмет на въззивната жалба на ответника е не само размера,
който се счита за завишен ,но и началната дата, от която следва да се
приеме ,че застрахователят е в забава.
По отношение на началния момент от който се дължи
обезщетени за забавено плащате – въззивният съд намира ,че
първоинстанционния съд е приложил точно разпоредбата на чл.497 от
КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.496,ал.3 т.1 от КЗ застрахователят
не може да откаже да се произнесе по основателността на претенцията
за обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, когато за удостоверяване на пътнотранспортното
произшествие е бил представен някой от следните документи:по т.1
констативен протокол за ПТП.
Такъв безспорно е бил представен, а по отношение на останалите
изискани от застрахователя документи следва да се отчете факта, че
досъдебното производство към този момент все още не е приключило.
И все пак застрахователите не трябва да забравят за възможностите
които им дава разпоредбата на чл.107,ал.1 от КЗ, от която те кой знае
защо не желаят да се възползват. Но така или иначе констативен
протокол за ПТП е представен на застрахователя и с това спорът за
правилното приложение на чл.497 от КЗ относно началният момент
на забавата става излишен.
Следва да се отмени решението в отхвърлителната му част, с
която е отхвърлен иска за разликата над 100 000 лева до 140 000 лева,
като по силата на въззивното решение съдът ще присъди
допълнително още 40 000 лева или застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди в общ размер на 140 000 лева ,която сума да се
19
изплати, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
21.06.2018 г.
В останалата обжалвана част, с която искът по чл.432,ал.1 от
КЗ е отхвърлен за разликата над 140 000 лева до пълния предявен
размер от 250 000 лева следва да се потвърди решението. Това
означава, че насрещната въззивна жалба на ищеца следва да се остави
без уважение като неоснователна.
Ищцата е освободена от заплащането на ДТ и разноски, поради
което и на основание чл.78,ал.6 от ГПК ответното дружество следва
да заплати ДТ върху увеличения размер на иска от 2 400 лева . Тази
сума следва да се заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметката на ПАС.
В полза на адвокат П.К. следва да се присъди адвокатско
възнаграждение, дължимо на основание чл.38,ал.2,т.1 от ЗА – за
осъществено процесуално представителство на ищцата В.Й. пред
настоящата въззивна инстанция в размер на 5 196 лева с ДДС,
съразмерно уважената част от иска.
Следва да се присъди адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред първата инстанция в размер на
5196 лева,от които по силата на обжалването решение е присъдена
сумата 4236 лева, поради което следва да се присъди допълнително
още 960 лева.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК в полза на ответното дружество
следва да се присъдят направените по делото разноски, съразмерно
отхвърлената част от иска.
Ответника е направил съдебни разноски в размер на 885 лева
като се е защитавал срещу претенция в размер на 250 000 лева. Искът
е уважен за сумата 140 000 лева или ответника е постигнал частичен
20
успех, като искът е отхвърлен за сумата 110 000 лева. Следва в полза
на ответника да се присъдят съдебни разноски в размер на 489 лева,
съразмерно отхвърлената част от иска.
В този смисъл съдът ще постанови решението си.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение№ 260032 от 03.02.2021 г., постановено от
Пловдивският окръжен съд по търг.дело № 651/2019 г. в частта,с
която предявеният от ищцата В. Й. Й. ЕГН: **********,която като
непълнолетна действа лично и със съгласието на баща си Й. СТ. Й. с
ЕГН: ********** против ЗД „Е.“АД ЕИК******** иск по чл.432,ал.1
от КЗ е отхвърлен за разликата над 100 000 лева до 140 000 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени на
ищцата неимуществени вреди, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З. д. „Е.“ АД ЕИК ******** да заплати на ищцата
В. Й. Й., като непълнолетна действаща лично и със съгласието на
баща си Й. СТ. Й. с ЕГН:********** към присъдената сума в размер
на 100 000 лева допълнително още 40 000 лева или сума в размер на
140 000 лева / сто и четиридесет хиляди лева/, представляваща
застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, причинени при
ПТП, настъпило на 20.06.2018 г. в село к., ул. „Ц. С. „№ 1, при
управление на лек автомобил марка „Т. К.“ с рег.№ Р. *****,
управляван от водача П. Я. З., която при движение в населено място с
несъобразена скорост е нарушила правилата за движение по пътищата
и е блъснала пострадалата пешеходка, в резултат на което същата е
21
претърпяла тежка съчетана черепно –мозъчна травма, тазова травма,
както и травма на опорно –двигателния апарат, която сума в общ
размер на 140 000 лева да заплати, ведно със законната лихва върху
нея, считано от 21.06.2018 г. до окончателното й заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалване част с
която искът по чл.432,ал.1 от КЗ е отхвърлен за сумата над 140 000
лева до пълния предявен размер от 250 000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която съдът е осъдил
ЗД „Е.“АД да заплати законна лихва върху присъдената сума от
140 000 лева ,считано от 21.06.2018 г.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Е.“АД ЕИК ********
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на
ПАС ЕИК /БУЛСТАТ/ ******* Държавна такса в размер на 2 400 лева
/ две хиляди и четиристотини лева/.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Е.“АД с посочен ЕИК
да заплати на адвокат П. Д. К. от САК, личен номер *********
адвокатско възнаграждение в размер на 5196 лева с включено ДДС - за
осъществено процесуално представителство на ищцата В.Й. пред
въззивната инстанция , както и да доплати сумата от 960 лева за
осъществено процесуално представителство на ищцата пред първата
инстанция.
ОСЪЖДА В. Й. Й. с ЕГН: ********** да заплати на З. д. „Е.“
АД -С. ЕИК ******** сумата 489 лева, представляваща съдебни
разноски, съразмерно отхвърлената част от иска .
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му .
Председател: _______________________
22
Членове:
1._______________________
2._______________________
23