Определение по дело №192/2021 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 260186
Дата: 5 април 2021 г. (в сила от 13 април 2021 г.)
Съдия: Петя Петрова Вълчева Чукачева
Дело: 20211400200192
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 29 март 2021 г.

Съдържание на акта

           О П Р Е Д Е Л Е Н И Е ...

 

                       гр. Враца, 05.04.2021 год.

 

        Врачанският окръжен съд, наказателно отделение, в съдебно заседание на пети април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                              Председател:ПЕТЯ ВЪЛЧЕВА

 

        с участието на секретаря Г. Емилова и прокурора Н. Лалов, като разгледа докладваното от съдия Вълчева ЧНД № 192 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Производството е по реда на чл. 437, ал.2 НПК и е образувано въз основа на молба от И.И.П., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора гр. Враца, с искане да бъде освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание лишаване от свобода.

        Към молбата са приложени писмени доказателства– становище от началника на Затвора гр. Враца със справка за изтърпяната част от наложеното наказание и неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното затворническо досие на осъдения И.П..

        В съдебно заседание осъденият лично поддържа молбата с изложените в нея доводи и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание. 

        Представителят на Затвора гр. Враца изразява становище за  неоснователност на молбата, като излага съображения, че осъдения с поведението си не е дал доказателства за своето поправяне. Представя актуална справка за изтърпяното наказание лишаване от свобода и размера на неизтърпения остатък от това наказание.

        Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище за неоснователност на молбата, с оглед на което прави искане същата да не бъде уважавана. Поддържа, че л.св. П. отказва да полага труд, както и че задачите в плана на присъдата не са изпълнени.

        Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото писмени доказателства, намира молбата за неоснователна по следните съображения:

        С протоколно определение постановено по НОДХ № 264/2020г. по описа на PC Бяла Слатина е одобрено споразумение по силата на което на л.св. И.П. е наложено наказание в размер на 4 месеца лишаване от свобода. Започнал е да търпи наказанието си от 13.01.2021г. и до момента е изтърпял фактически 2 месеца и 22 дни, като от работа му се зачитат 17 дни, а или общо 3 месеца и 9 дни. Към момента неизтърпяната част от наказанието е в размер на 21 дни.

 

                   При това положение, осъденият П. е изтърпял фактически по- голямата част от наложеното му наказание, така както изисква разпоредбата на чл. 70, ал.1 НК.

        От приложения доклад за оценка на риска и вреди, изискуем съгласно чл. 155 ЗИНЗС е видно, че при първоначалната оценка, рискът от рецидив е определен като среден 55 точки. В профила па криминогенни нужди с дефицитни стойности са зоните:

"Отношение към правонарушението"- не приема отговорността за извършеното деяние, счита присъдата за завишена, има формална мотивация за промяна на криминалното поведение;

„Умения за мислене" - не е последователен, в това което смята за проблемно, не предвижда всички последици от предприетите действия, действа необмислено в определени ситуации;

        Детерминиращите фактори за извършване на престъплението са ниско правно съзнание, несъобразяване със законовите норми и некритично отношение към криминалните си действия. Рискът от вреди е отчетен среден спрямо обществото, определен от извършените деяния— шофиране на МПС в пияно състояние. Последното престъпление, за което л.св. П. излежава присъда е за управление на МПС без свидетелство за управление. С неразумното си повеление л.св. П. създава предпоставки за възникването па пътнотранспортни произшествия с летален изход. Рискът от бягство, укривателство и самоувреждане е отчетен нисък, поради липсата на предпоставки. Рискът от вреди също е нисък за служителите и за останалите лишените от свобода но време на изтърпяване на присъдата. Има толерантно отношение към длъжностните лица и изпълнява техните разпореждания. С нагласи за безпроблемен престой, не е склонен да решава ежедневните си проблеми чрез използване на сила. Не декларира дискриминационни нагласи. Рискът от суицид и самоувреждане е с ниски стойности- няма фактори, които могат да бъдат повод за автоагресивни прояви. Рискът от вреди за обществото е отчетен със средни стойности и се определя от характера на извършеното закононарушение и криминалното минало.

        В изготвения План за осмисляне на сводното време като цели са заложени пълноценно оползотворяване на престоя в затворническото общежитие, включване в трудова дейност, затвърждаване на трудовите навици и ограничаване на участието в субкултурни дейности.

        Л.св. П. е включен в ресоциализиращи дейности- работи на външен работен обект „Охрид", Тези дейности са насочени към осмисляне на свободното време и промяна на нагласите за водене на законосъобразен начин на живот. В условията на ЗООТ за изтеклия период от изтърпяване на присъдата рискът от вреди запазва стойностите си за всички категории.

        Според затворническата администрация, до момента от изтърпяване на присъдата се проследява както цялостното поведение на л.св. П., така и желанието му за преосмисляне и промяна на досегашния начин на живот, ангажирането му с мероприятия за осмисляне на свободното време и с трудова дейност. Отчетено е, че л.св. П. няма извършени дисциплинарни нарушения и наложени наказания. Не е награждаван, поради липсата на констатираната устойчива тенденцията на цялостно позитивно поведение.

        По отношение на престъплението отчасти признава вината си, но е слабо критичен към извършеното деяние. Не разпознава вредите, които има вероятност да причини с поведението си в обществото. Среден е определен рискът от вреди за обществото. Не осъзнава изцяло тежестта на извършените закононарушения, не е склонен да ограничава собственото си поведение в съответствие с правилата и нормите в обществото. Многократните осъждания говорят за трайно незачитане на установения в страната правов ред. Налице е утвърден модел на криминално поведение- управление на автомобил без свидетелство за управление на МПС. Изразява нагласи в подкрепа на криминалното си поведение. Рискът от вреди е насочен към всички участници в движението по пътищата, в т. ч. и деца.    

        Затворническата администрация счита, че включването на лишения от свобода П. в трудов процес съвсем не означава, че той е променил модела, манталитета и стереотипа си на престъпно мислене и поведение. Доказателство за това е ниската мотивация за активно и трайно ангажиране в трудова дейност. На 16.02.21 г. л.св. П. е отказал да изпълнява възложените му трудови задачи на външен работен обект „Охрид“. Също така е проявил и професионална небрежност и немърливост.

        Становището изразено в доклада по чл.155 ЗИНЗС е, че л.св. П. не е склонен под влияние на околните и на предишните си осъждания да промени вижданията и принципите си. Уменията му за мислене не са на необходимото ниво, поради факта, че повтаря едни и същи грешки. Не се наблюдава трайна положителна тенденция в нагласите за водене на законосъобразен начин на живот след освобождаване, в следствие преживените ограничения в затворническото общежитие. Средният риск от вреди за обществото се обуславя от криминалното минало, а осъжданията за едно и също престъпление показват, че лишения от свобода П. проявява престъпна упоритост, самонадеяност и склонност към импулсивни и безразсъдни действия. Отказът да полага труд е отчетен като красноречиво доказателство за ниската степен на поправяне и превъзпитание. Шансовете за реинтеграция в обществото са незадоволителни с оглед проявената престъпна упоритост и липсата на стабилна мотивация за промяна и корекция в поведението му. Не са налице убедителни доказателства за неговото реално поправяне и превъзпитание, поради което индивидуалната работа с него трябва да продължи в посока формиране на гъвкав модел на мислене и активизиране на личностовия ресурс за промяна на стереотипа на поведение. Плана на присъдата не е изпълнен в пълен обем и цялост. Необходимо е още време за изграждане на отрицателно отношение към извършените от него деяния и показване на достатъчно доказателства за поправянето на осъдения. Среден е рискът от вреди за обществото. Не осъзнава изцяло тежестта на извършените закононарушения, не е склонен да ограничава собственото си поведение в съответствие с правилата и нормите в обществото. Рискът от вреди е насочен към всички участници в движението по пътищата.

        Мнението на затворническата администрация е, че индивидуално- корекционната работа с л. св. П. следва да продължи в посока промяна в нагласите, формиране на критично отношение към досегашното криминално поведение, правилно формулиране на проблемите и създаване на алтернативи за тяхното решаване.

        В обобщение на горното, следва да се посочи, че според затворническата администрация към настоящият момент И.П. не отговаря на изискванията по чл. 439а НПК. С оглед изпълнението на плана на присъдата и постигане целите на наказанието залегнали в чл. 36 от НК е препоръчително корекционната работа с лишения от свобода П. да продължи. Към настоящия етап от изтърпяване на присъдата л. св. П. все още не е дал достатъчно категорични доказателства за промяна в нагласите си за водене на законосъобразен начин на живот в неконтролирана среда. Криминалните нагласи са трайно и устойчиво формирани и подкрепят извършваните престъпления. Нежеланието му за спазване на законите и отрицателното отношение към труда са фактори, които предопределят евентуалното продължаване на престъпната дейност и повишават вероятността с поведението си да причини нови вреди в обществото.

        Всичко това е основание да бъде постановен отказ на молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание.

        Съгласно императивната норма на закона осъденият не може да подаде нова молба за УПО преди изтичане на 6-месечен срок от постановяване на настоящето определение.

        При горните съображения и на основание чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал.1 НК, Врачанският окръжен съд

 

                              О П Р Е Д Е Л И:

 

        ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения И.И.П., роден на *** год. в гр.Бяла Слатина, с постоянен адрес ***, ЕГН ********** за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на неизтърпяната част на наложеното му наказание "лишаване от свобода" в размер на 4 месеца, с остатък от 21/двадесет и един/ дни.

        ОПРЕДЕЛЯ 6/шест/ месечен срок, в който осъдения И.И.П. не може да подаде нова молба за УПО.

        ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.

        Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр. Враца.

                      

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: