№ 92
гр. Стара Загора, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело
№ 20235500500179 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.435, ал.1, т.1 във вр. с чл.436, ал.1 и
чл.437, ал.1 и 4 от ГПК.
В законния 2- седмичен срок по чл.436, ал.1 от ГПК и на осн. чл.435,
ал.1, т.1 от ГПК е подадена Жалба вх.№ 14184/29.12.2022г. от взискателката-
пълнолетната българска гражданка В. Т. А. от гр.С., която обжалва отказа на
ДСИ при РС- Ст.Загора по висящото негово изп.д.№ 164/2022г. да й присъди
законната лихва върху дължимата и събрана главница от 13 906 лв. за
периода от време от 02.07.2019г. до 08.07.2021г. включително, която според
нея й се дължала, не е била изчислена, събрана и заплатена.
В законния 3- дневен срок по чл.436, ал.3, изр.1 от ГПК не е постъпило
писмено възражение от длъжника Г. Т. А. от гр.С.З..
В законния 3- дневен срок по чл.436, ал.3, изр.2 от ГПК е постъпило
писмено Становище изх.№ 1766/21.02.2023г. от ДСИ при РС- Ст.Загора по
висящото негово изп.д.№ 164/2022г., в което заявява, че претендираната
върху главницата от 13 906 лв. лихва за спорния период от 02.07.2019г. до
08.07.2021г. е била изчислена, събрана и преведена на жалбоподателката-
взискателка, за което представя и разпечатка от електронната система на дси
от 21.02.2023г. Поради което счита, че жалба е неоснователна и недоказана, и
предлага на съда тя да бъде оставена изцяло без уважение, със законните
последици от това.
След проведено тайно съвещание настоящия въззивен съдебен състав
обсъди изложените в жалбата оплаквания, провери обжалваните действия на
ДСИ съобразно приложеното цялостно заверено копие от изп.д.№ 164/2022г.
1
по описа на ДСИ при РС- Ст.Загора и установи следното :
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в законния 2- седмичен
срок от страна/взискател/ по изпълнението, против подлежащ на
институционален контрол акта на ДСИ, поради което съдът следва да се
произнесе по съществото на направеното оплакване, с което е бил сезиран.
Видно от представеното в цялостно заверено копие висящо изп.д.№
164/2022г. по описа на ДСИ при РС- Ст.Загора е образувано там на
26.04.2022г. по молба на взискателката- жалбоподателката В. Т. А. от гр.С.
въз основа на представен изпълнителен лист от 26.07.2021г., издаден по
приключеното гр.д.№ 1603/2018г. по описа на РС- Ст.Загора срещу
длъжницата Г. Т. А. от гр.С.З. за дължимата, като главница сума от 13 906 лв.,
заедно със законната лихва върху нея от 02.07.2019г. до окончателното
изплащане на сумите, както и разноските по изпълнението. Съгласно
представената разпечатка от електронната система на ДСИ /л.14-19 от
ч.гр.дело/, от датата на дължимостта на главницата /02.07.2019г./ до датата на
издаване на разпечатката/ 21.02.2023г./ всички дължими по изп.дело парични
суми/олихвяеми, олихвяеми и лихви/ са били изцяло внесени и изплатени с
две поредни плащания/и двете на 24.06.2022г./, като първото е била за
главницата от 13 906 лв. и второто е било за лихвата от 4 202, 70 лв./или общо
за сумата от 19 711, 81 лв./, като към тази дата /24.06.2022г./ и към датата на
разпечатката/21.02.2023г./ не са останали никакви дължими суми за главници
и лихви от длъжницата към взискателката /жалбоподателка/. А само е
останала дължима от длъжницата към ДСИ пропорционална такса от 1 603,
11 лв., която няма никакво отношение към взискателката и предмета на
процесната жалба, а има отношение към ДСИ относно неприключване на
изпълнението и на изп.дело, поради наличие на дължими суми за
пропорционална такса от длъжницата към ДСИ.
Поради гореизложените съображения въззивният съд приема, че не е
установено и доказано наличието на твърдяната в жалбата дължимост и
несъбраност на лихва върху главницата за претендирания период от време /от
02.07.2019г. до 08.07.2021г./ от ДСИ, процесната жалба се явява
неоснователна и недоказана и следва да се остави без уважение, със
законните последици от това.
Съгласно императивната разпоредба на чл.437, ал.4, изр.2 от ГПК това
въззивно съдебно Решение е окончателно и не подлежи на по- нататъшно
обжалване пред по- горен съд.
Ето защо водим от гореизложено и на осн. чл.435, ал.1, т.1 във вр. с
чл.436, ал.1 и чл.437, ал.1 и 4 от ГПК, въззивният Окръжен съд- Стара Загора
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивна жалба вх.№ 14184/29.12.2022г.
от взискателката В. Т. А. от гр.С. по висящото изп.д.№ 164/2022г. по описа на
ДСИ при РС- Ст.Загора.
2
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3