№ 382
гр. Варна, 10.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на десети март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело №
20213100900709 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ЮР. Р. Х., ЕГН
**********, с адрес: гр. Д. ул. „Х.“ *, ет.*, ап.*, срещу „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, жк. Дианабад, бул. „Г.М.Димитров“ No 1, представлявано от Б. Г. И.
и Р. В. М., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 43 000 лв. /четиридесет и три хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените
от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания, негативни
психически преживявания и емоционален стрес, вследствие на ПТП, настъпило на
31.08.2020г. по пътя гр. Варна – с. Въглен на кръстовището на с. Долище, по вина на водача
на лек автомобил „Мазда 6“, с рег. № В 0900 ВР Галя Боянова Димова, чиято отговорност
към момента на инцидента е застрахована при ответника по задължителна застраховка
“Гражданска отговорност“ със срок на действие от 31.07.2020г. до 30.07.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 31.08.2020г. до
окончателното изплащане на задължението.
В депозирания от ответника допълнителен отговор на допълнителна искова молба с
вх. No 3624 / 14.02.2022г. застрахователят прави искане за спиране на производството по
т.д. 701/2021г. на ВОС, поради наличие на вече заведено производство пред ВРС с
преюдициално значение. Към отговора е приложено и Определение No 8941 / 22.12.2021г.,
постановено по гр.д. 20213110114883 по описа за 2021г. на ВРС, от което се установява, че
образуваното и насроченото за разглеждане производство пред ВРС е по искова молба на
ищеца, подадена на 14.10.2021г. /едновременно с исковата молба, по която е образувано и
настоящото производство/ и с която е предявен иск с правно основание чл. 200 от КТ от ЮР.
Р. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Д. ул. „Х.“ *, ет.*, ап.*, срещу „Билдинг строй Инвест“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Поп Харитон“
No 83, представлявано от Пламен Иванов Коцев / работодател на ищеца/, с която се иска
1
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 14 000 лв., представляваща
неимуществени вреди и сумата от 1818,93 лв., представляваща имуществени вреди,
настъпили в резултат на същото ПТП, за което се предявява претенцията и в настоящото
производство. В рамките на производството пред ВРС е привлечено като трето лице помагач
на ответника и застрахователят на „Гражданската отговорност“ на делинквента, който е
ответник по настоящото производство.
С оглед на горното и съдът съобрази вида и функциите на отговорността на
работодателя по чл. 200 от КТ, на делинквента по чл. 45 от ЗЗД и на застрахователя по чл.
432 от КЗ, всеки от които отговаря на различно основание спрямо увреденото лице, без
между тях да е налице солидарност на задължението за заплащане на обезщетението, което
се дължи за едни и същи вреди. Отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ е
гаранционно-обезпечителна и безвиновна – той отговаря спрямо пострадалия работник или
служител, респ. спрямо неговите наследници в случай на причинена смърт при трудова
злополука, само поради факта на съществуващото трудово правоотношение между него и
увредения работник или служител, независимо дали трудовата злополука е настъпила в
резултат на случайно събитие или непреодолима сила, или е била причинена от виновно
поведение на самия работодател – физическо лице, на други (различни от пострадалия)
негови работници или служители, или на трето за трудовото правоотношение физическо
лице. В последните два случая гаранционно-обезпечителната отговорност на работодателя
има функцията да репарира вредите от трудовата злополука, причинена от чуждо виновно
поведение.
На основание чл. 45 от ЗЗД отговаря спрямо пострадалия, респ. спрямо наследниците
му, и третото за трудовото правоотношение лице, което виновно и противоправно е
причинило увреждането, представляващо същевременно и трудова злополука. В този
случай работодателят, който е заплатил обезщетение по чл. 200 от КТ за същите вреди от
същата трудова злополука, ще разполага срещу делинквента с регресното материално
субективно право и иска по чл. 54 от ЗЗД.
С оглед защита интересите на увредените лица законодателят е установил на тяхно
разположение и трета възможност за защита – чрез прекия иск срещу застрахователя по чл.
432 от КЗ. Работодателят, който чрез заплащане на обезщетение по чл. 200 от КТ вече е
удовлетворил пострадалия работник или служител, респ. неговите наследници, разполага с
възможността да насочи регресните си претенции за връщане в патримониума си на
платеното директно срещу застрахователя по застраховката „гражданска отговорност”.
Работодателят, срещу когото е предявен иск по чл. 200 от КТ може да привлече по
реда на чл. 219 от ГПК като трето лице – помагач, както делинквента, така и застрахователя
му по задължителната застраховка „гражданска отговорност”, срещу които има регресните
права по чл. 54 от ЗЗД.
В този случай влязлото в сила съдебно решение по чл. 200 от КТ ще има действието по чл.
223 от ГПК, поради което регресните права на работодателя срещу привлечените като трети
лица – помагачи делинквент и застраховател, ще са в постановения от съда размер на
2
обезщетението по чл. 200 от КТ.
В случая отговорността на застрахователя по риска „гражданска отговорност“ на
автомобилистите по чл. 432 от КЗ и отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 от КТ за
обезщетение на претърпените вследствие на пътнотранспортното произшествие
неимуществени вреди съществуват паралелно и независимо една от друга, наред с
отговорността на прекия причинител на вредите по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, като едната
отговорност не изключва другата. Пострадалият разполага с възможността да прецени
срещу кой от посочените задължени лица да предяви претенцията си за обезщетение, като
предявяването на иска срещу това лице не освобождава другите от отговорност. В
процесния случай пострадалото лице едновременно е упражнило правата си срещу
работодателя си и срещу застрахователя на делинквента, отделно има твърдения, че е
получил и плащане от застрахователя в една част. Претенциите пред ВРС и ВОС са за
различни суми, но и двете се претендират за неимуществените вреди от едно и също
увреждане, за което се дължи едно обезщетение.Производството по иска с правно основание
по чл. 200 от КТ, дори и да е приключило с влязло в сила съдебно решение, не е пречка да
бъде предявен иск и срещу някое от останалите задължени лица и не води до недопустимост
на втория иск. Такава недопустимост на втория иск не е налице и в случаите, когато
присъдената по първото производство сума е заплатена на пострадалия от задълженото
лице. Тъй като плащането на обезщетението от едно от задължените лица, води до
погасяване на задължението и на останалите длъжници, до размера на платеното, то това е
предпоставка за основателността на претенцията, заявена в настоящото производство или за
нейната неоснователност,още повече, че в производството пред ВРС има твърдения за
извършено от работодателя плащане. Отделно и доколкото като трето лице –помагач
застрахователят би бил обвързан по силата на чл. 223 от ГПК по отношение и на всички
релевирани и разгледани в производството възражения, то и настоящото производство
следва да бъде спряно.
Предвид горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по т.д. № 709 по описа за 2021г. на Варненски Окръжен
Съд, до приключване с влязло в сила решение на производството по гр.д. 20213110114883
по описа за 2021г. на Варненски районен съд, на осн. чл. 229, ал.1, т.4 ГПК.
Производството ще бъде служебно възобновено след отпадане на пречките по
движението му.
Задължава деловодителя на състава да следи движението на гр.д. 20213110114883 по
описа за 2021г. на Варненски районен съд, ежемесечно, като се изискват справки.
Настоящото дело да бъде докладвано след приключване на производството.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните с частна жалба пред Варненски Апелативен Съд.
3
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4