Р Е Ш Е Н И Е
№ 1670
гр. Пловдив,
01 август 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, Първо
отделение, ХVІІІ състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети юни две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при
секретар ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като
разгледа докладваното от съдия Й.Русев административно дело № 51 по описа за
2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във вр. с чл. 166 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на Р.И.М., ЕГН **********,
подадена чрез пълномощник, против Акт за установяване на публично държавно
вземане (АУПДВ) № 13/112/05400/3/01/04/01 от 22.08.2017 г. на Директора на
Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - Пловдив, с който на
оспорващата е определено задължение от 24 446. 00 лева, представляващо получено
първо плащане по Договор № 13/112/05400 от 15.02.2010 г.
В жалбата се
излагат твърдения за нищожност на административния акт, както и за издаване на
същия при неспазване на административнопроизводствените правила и при
неправилно приложение на материалния закон. Поддържа се становище, че издаването
на обжалвания акт е от компетентността на изпълнителния директор на
Разплащателна агенция, а не на изпълнителния директор на Държавен фонд
"Земеделие", и последният не можел да делегира правомощия, които не
притежавал. Нарушението на административнопроизводствените
правила се аргументира с това, че органът, съставил акта, не е уведомил
жалбоподателката за започналото производство.
На последно място се прави възражение за изтекла
погасителна давност, като се извлича довод от това, че вземането на ДФЗ било
частно такова е станало изискуемо към 23.10.2013г. и към 16.11.2018г./датата на
присъединяване към изп. дело № 16150008439/2015г. на
ТД на НАП-Пловдив/ е вече погасено по давност. В писмени бележки се доразвиват
доводите за незаконосъобразност на обжалвания акт.
В съдебно заседание жалбата се поддържа на всички
основания от адв. А.П.. Претендират се разноски по
делото.
Ответникът по жалбата- Директор на Областна дирекция
на Държавен фонд "Земеделие" – Пловдив, чрез процесуалния си представител,
счита жалбата за неоснователна, а оспорения акт за законосъобразен. Претендира
юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност, прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема
за установено от фактическа страна следното:
Със Заявление за подпомагане по мярка 112 – Създаване
на стопанства на млади фермери УРН 13/112/05400 от 19.05.2009г. оспорващата е
заявила създаване на насаждения от орехи и закупуване на моторна пръскачка,
като е кандидатствала за сумата от 48 892 лева, от които първо плащане в размер
на 24 446 лева. Представен е бизнес план по мярка "Създаване на стопанства
на млади фермери".
На 15.02.2010 г. между Държавен фонд
"Земеделие" – София (ДФ "Земеделие") и Р.И. С. е сключен
Договор № 13/112/05400 за отпускане на финансова помощ по Мярка "Създаване
на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2007-2013 г. (ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски
фонд за развитие на селските райони. Съгласно т. 4. 4 Фондът отказва да извърши
второ плащане и изисква да се възстанови цялата сума на полученото първо
плащане, заедно със законната лихва към него, в случаите когато: буква
"з" - ползвателят не изпълнява някое от задълженията си по т. 4. 23,
т. 4. 28, т. 4. 29, т. 4. 31, т. 4. 32. и т. 4. ЗЗ от договора. Според т. 4. 29
от договора, ползвателят е длъжен да няма трудови или служебни правоотношения
за повече от 4 часа дневно за срок от 5 години след сключване на договора, при
спазване на условията на чл. 11 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г.
От ДФ“Земеделие“, до отдел „Финансово обслужване“,
сектор „Осчетоводяване“ с копие до Отдел "Разплащане", е било
адресирано писмо за оторизация на плащането (л. 43),
с което е отправена молба за издаване на платежно нареждане на Р. С. за
оторизирана на 17.03.2010 г. сума в размер на 24 446. 00 лева, представляваща
окончателно /първо/ плащане.
С Уведомително писмо за одобрение изх. № 01-6500/9915
от 22.04.2010г. (л. 45), ДФ "Земеделие" – Разплащателна агенция,
сектор „Оторизация на плащанията“, отдел „ПМРСР“ е
уведомила Р. С. за извършено плащане по нейна банкова сметка, ***. 00 лева. В
писмото е посочено, че плащането е извършено на 25.03.2010 г.
Последвало е Уведомително писмо за отхвърляне на
плащанията изх. № 01-163-6500/1818 от 13.09.2013г. на директора на
ОД-ОРРА-Пловдив.
Със Заповед № 03-160-РД/376 от 13.09.2013 г. на
Директора на ОД ДФ "Земеделие" – Пловдив на оспорващата е било
отказано изплащането на финансова помощ, представляваща второ плащане по
Договор № 13/112/05400 от 15.02.2010 г. Изготвен е бил Доклад нередност №
56/23.10.2013г. до разплащателна агенция-България, ЦУ Дирекция „Финансово
управление“, отдел „Нередности и лоши вземания“ от отдел „РРА към ОД на ДФЗ“,
както и Изчисление на лошо вземане от 23.10.2013г.ОД ДФЗ-Пловдив е изпратила
Уведомително писмо за анулиране на задължение по договор /заповед за одобрение
№ 56/23.10.2013г. до Дирекция „Финансово управление“, отдел „Финансова
отчетност“.
Видно от преписката, от страна на ДФ "Земеделие" са били предприети
действия за връщане на получените от Р.М. средства, представляващи първо
плащане по договора за подпомагане в размер на 24 446. 00 лева. Фондът се е
снабдил с изпълнителен лист по ч.гр.дело № 775/2013г. по описа на РС-Панагюрище
и въз основа на него е образувано изп. дело №
416/2016г. по описа на ЧСИ Никола Видев, рег. № 759,с район на действие Окръжен
съд-Пловдив. Изпълнителното дело е било прекратено, понеже изпълнителният лист
е бил обезсилен с определение № 157/28.04.2017г. по ч.гр.дело № 775/2013г. на
РС-Панагюрище.
С писмо с изх. № 01-163-6500/543 от 05.06.2017 г. (л.
58), Директорът на ОД на ДФ "Земеделие" – Пловдив, на основание чл.
26, ал. 1 от АПК уведомил Р.И. С., че ДФ "Земеделие" открива
производство по издаване на АУПДВ, като със същото е предоставил възможност да
вземе участие в това производство чрез подаване на възражение. Писмото е било
получено от С. на 12.06.2017 г., видно от приложеното известие за
доставяне/л.60/.
На 22.08.2017 г. Директорът на ОД ДФ
"Земеделие" - Пловдив е издал оспорения АУПДВ №
13/112/05400/3/01/04/01. Видно от данните по делото, актът е бил изпратен на
адреса на оспорващата, като от приложените обратни разписки става ясно, че
въпреки направените на различни дати няколко опита за връчване, пратката не е
била връчена, тъй като лицето не е било намерено на адреса. От Разпореждане за
присъединяване изх. № С180016-105-0357494/16.11.2018г./л.108/ се установява, че
с него на 03.12.2018г. е станало известно на жалбоподателката,
чрез неин пълномощник адв. М.Д., за съществуването на
обжалвания АУПДВ. Пълномощникът е бил надлежно упълномощен да се запознава с
изпълнителното дело на ТД на НАП-Пловдив/л.86/.
По делото е приложено Удостоверение за идентичност на
лице с различни имена изх. № 000117 от 02.08.2017г. на Община-Панагюрище, от
което става ясно, че Р.И.М. и Р.И. С. са имена на едно и също лице. Промяната
във фамилията на лицето се дължи на сключен граждански брак на
29.03.2015г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка
и след анализ на събраните в хода на производството доказателства,
Административен съд - Пловдив намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване, срещу годен за оспорване
административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от
търсената защита.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Оспорваният акт е обективиран
в писмена форма и е издаден от името на Директор ОД – Пловдив на ДФ
"Земеделие". По делото е представена (л.83) Заповед № 05-РД/286 от
01.02.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която на
основание чл. 20а, ал. 2 и ал. 4 от ЗПЗП, и чл. 11, ал. 2 и чл. 44 и чл. 45 от Устройствения правилник на Държавен фонд
"Земеделие", същият делегира на директорите на областните дирекции на
Държавен фонд "Земеделие", в съответствие с териториалната им
компетентност (т. I), да издават актове за установяване на публични държавни
вземания (АУПДВ) по чл. 166, ал. 2 от ДОПК по отношение на ползватели на
финансова помощ по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади
фермери" от ПРСР за периода 2007–2013 г., във връзка с установени неспазвания
на нормативни и договорни задължения от ползвателите, допуснати при или по
повод сключването и изпълнението на договори за предоставяне на финансова помощ
по мярка 112, сключени по реда и условията на приложимите към тези мерки/подмерки подзаконови нормативни актове.
Според разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Закона за
подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ Разплащателната агенция е
длъжна да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платените и
надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските
фондове и държавния бюджет, както глобите и другите парични санкции, предвидени
в законодателството на ЕС. В специалния ЗПЗП не е регламентирана процедурата и
не е посочен органът, компетентен да издава актове за установяване на тези
вземания. Следователно, съобразно нормата на чл. 166, ал. 2 предложение 2 от ДОПК, компетентният орган следва да бъде определен от ръководителя на
съответната администрация - в случая от Изпълнителния директор на Държавен фонд
"Земеделие", който съгласно чл. 20а от ЗПЗП организира и ръководи
дейността на Разплащателната агенция и я представлява. Съгласно чл. 11, ал. 2,
т. 4 от ЗПЗП, ДФ "Земеделие" е акредитиран като единствената РА за
Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика на
Европейския съюз.
Доколкото в съответния (по смисъла на чл. 166, ал. 1 и
ал. 2 от ДОПК) закон– ЗПЗП, не е определен органът, компетентен да издава
АУПДВ, в случая той е определен от Изпълнителния директор на ДФ
"Земеделие" като ръководител на съответната администрация и
Директорът на ОД – Пловдив на ДФ "Земеделие" се явява компетентен да
издаде акт от вида на процесния.
Предвид гореизложеното неоснователни са доводите за
липса на компетентност на издателя на акта.
При издаване на АУПДВ са спазени изискванията на чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК, като в него са посочени както правните, така и
фактическите основания за издаването му. Като правни основания са посочени
нормите на чл. 27, ал. 3 и 4 от ЗПЗП, според които Разплащателната агенция е
длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените
и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските
фондове и държавния бюджет, предвидени в законодателството на Европейския
съюз.
Съдът намира, че в АУПДВ са изложени и достатъчно ясни
и подробни фактически основания, даващи на жалбоподателката
възможност да разбере какви са фактите, мотивирали административния орган да
приложи правната норма.
Неоснователно е възражението за нарушение на административнопроизводствените правила поради това, че
органът не е извършил всички необходими проверки за установяване на нарушението
и не е мотивирал акта си.
Констатираното от органа нарушение е квалифицирано, като
такова по т. 5.1, т.3.1 и т4.4, буква „е“ от Договора за финансиране във вр. чл. 8, ал. 1, т. 6 и чл. 24, ал. 2 и ал. 1 от Наредба №
9/03.04.2008 г. Неизпълнението на визираните задължения, от страна на бенифициента, е отнесено към постигнатото с договора
съглашение между страните по т. 5.1 от същия, съгласно което, заявката за второ
плащане след третата или четвъртата
година се подава от ползвателя не по-късно от един месец след изтичане на срока
по т.3.1/15.02.2013г./.
Предвид изложеното при установяване неизпълнението на
задължението, визирано в т. 4. 4, б. „е“ от Договора, Фондът следва да
реализира уговореното в т. 4. 4 от Договора, без да анализира и проверява
изпълнението на останалите поети от ползвателя на помощта задължения. Ето защо
при издаване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, като органът е изпълнил задълженията
си, предвидени в чл. 26, чл. 28 и чл. 35 от АПК, включително е уведомил писмено
адресата на акта за започването на административно производство по издаването
на АУПДВ и му е предоставил възможност да вземе участие в това производство
чрез подаване на възражение.
Атакувания акт е издаден и при спазване на материалния
закон.
Няма спор, че на жалбоподателката
е оторизирана сума във връзка с отпускане на финансова помощ по Мярка
"Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие
на селските райони за периода 2007–2013 г., подкрепена от Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони. Безспорно е установено, и че по
Договор № 13/112/05400 от 15.02.2010г. за отпускане на финансовата помощ, на Р.И.
С. е извършено първото плащане от 24 446. 00 лева на дата 17.03.2010г.
Между страните не се спори и относно обстоятелството,
че жалбоподателката, в качеството си на бенифициент по Договора е поела ангажимент да изпълни
всички инвестиции, основни дейности и цели, заложени в бизнес плана по проект №
15/112/05400 и включени в Приложение 1 и 2 от същия, при заложените в договора
права и задължения.
По делото не е спорно и обстоятелството, че С. не е
подала заявка за второ плащане в срока, уговорен в Договора.
За установяване на горното са били извършени служебни
справки от органите на ДФ "Земеделие" – Разплащателна агенция, РРА – Пловдив,
към ОД ДФ "Земеделие" – Пловдив, от които се потвърждават фактите,
изложени като мотив за издаването на оспорения Акт за установяване на публично
държавно вземане.
От така изложеното, настоящият състав намира за
безспорно установено наличието на описаното в акта нарушение, както на поетото
от ползвателя по т. 5.1 от Договора задължение, така и на нормативно заложеното
такова съгласно чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 9/03.04.2008 г. Наличието на
последните обосновават предприетите от страна на административния орган
действия да изиска възстановяване на получените средства за подпомагане,
финансирани по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007–2013
г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.
Издаването на АУПДВ е в резултат на изпълнение на нормативно установеното
задължение на органа да предприеме тези действия при наличие на процесното нарушение на нормативните изисквания за ползване
на средствата за подпомагане.
В процесния
случай органът е действал при обвързана компетентност и след установяване
неизпълнението на поетото от ползвателя, по т. 5.1 от Договора задължение,
вменено му и съгласно чл. 24, ал. 1 и 2 от Наредба № 9/03.04.2008 г., за същият
не е съществувало нито задължение, нито пък законова възможност да анализира
изпълнението на останалите ангажименти поети от ползвателя с договора, а
следвало да приложи уговореното в т. 4. 4 от същия.
Наведените в жалбата доводи за изтекла погасителна
давност не намират опора в закона.
В настоящия случай задължението за връщане на
изплатеното първо плащане от предоставената финансова помощ по договора за
финансово подпомагане на жалбоподателката възниква от
15.02.2013 г., след изтичане на срока за подаване на заявление за второ
плащане, каквото С. не е подала. При това положение на основание чл. 171, ал. 1
от ДОПК давността за това публично вземане е 5 години и започва да тече от 01.01.2014 г. (годината следваща годината, в която
задължението е следвало да се плати). При липса на спирания или прекъсвания на
давността, тя би изтекла на 01.01.2019 г. В случая
обаче, с издаване на АУДПВ – 22.08.2017
г. от този момент нататък давността е прекъсната и започва да тече нова давност
по силата на чл. 172, ал. 2 от ДОПК, т. е. и към настоящия момент давността не
е изтекла. По изложените съображения съдът намира за неоснователно възражението
в жалбата за погасяване на публичното вземане по давност.
По възражението, че вземанията, установени с АУПДВ не
са публични по своя правен характер.
Каза се, че съгласно чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП
Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за
събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и
проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както глобите
и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС. Вземанията на
Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт са
публични държавни вземания и се събират по реда на Данъчно осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК) – ал. 4 на чл. 27 от ЗПЗП. Съгласно чл. 162, ал. 2,
т. 8 от ДОПК, публични са държавните и общински вземанията за недължимо
платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или
неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните
финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските
земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от
свързаното с тях национално съфинансиране, които
възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични
санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския
съюз. Съгласно чл. 166, ал. 1 от ДОПК установяването на публичните вземания се
извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. По-нататък ал. 2 на
същия текст, уточнява, че ако в съответния закон не е предвиден ред за
установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с
акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен
акт, предвиден в АПК. В настоящия случай по силата на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП
компетентният орган е Разплащателната агенция, чиито функции, на основание чл.
11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП се изпълняват от ДФ“Земеделие“.
За пълнота следва да се отбележи, че в случая е
неприложима нормата на чл. 87, ал. 4 ЗЗД, съгласно която развалянето на
договора не е допустимо, когато неизпълнената част от задължението е
незначителна, с оглед на интересите на кредитора. Прилагането на чл. 87, ал. 4
от ЗЗД изисква преценка на съотношението между изпълнената и неизпълнената част
от задължението при съобразяване вида на договора и характера на престацията. Посочената разпоредба, обаче е относима при договаряне между гражданскоправни
субекти, докато в процесния случай единия от договарящите е административен
орган, което обстоятелство предопределя специфичния характер на договора, като
административен такъв. Към последните договори е неотносима
хипотезата на недопустимост на развалянето по смисъла на чл. 87, ал. 4 ЗЗД.
Сключването на процесния договор е нормативно уредено с нормата на чл. 21, ал.
2 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади
фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-
20013 г. Същият подзаконов нормативен акт урежда условията, при които се
сключва и прекратява този договор, както и задълженията на всяка от страните
при неизпълнение разпоредбите на договора. Макар и договарящи помежду си,
страните по договора са обвързани от нормативно заложените рамки на същия
договор. Ето защо при констатираното неизпълнение на визираното в т. 5.1 от
договора задължение, последното и нормативно заложено в нормата на чл. 24, ал.
2 от Наредбата, за административния орган е съществувало нормативно установено
задължение да предприеме процесните действия по
издаване на процесния акт, с процесното съдържание.
Всичко изложено до тук, обосновава законосъобразността
на оспорения акт и неоснователност на изложените в жалбата аргументи за отмяна
на същия. Ето защо жалбата следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на производството основателна е
претенцията на ответника за присъждане на направените по делото разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение, което съгласно чл. 78, ал. 8,
изр. второ от ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), във връзка с чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр.
с чл. 37, ал. 1 от ЗПП, съдът определя в размер на 100 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.И.М., ЕГН **********,
против Акт за установяване на публично държавно вземане №
13/112/05400/3/01/04/01 от 22.08.2017 г. на Директора на Областна дирекция на
Държавен фонд "Земеделие" - Пловдив.
ОСЪЖДА Р.И.М., ЕГН ********** да заплати
на Държавен фонд "Земеделие", Областна дирекция – Пловдив, разноски
по делото в размер на 100. 00 (сто) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: