№ 9169
гр. София, 01.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110172991 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от
/ФИРМА/ срещу Е. М. В., В. Н. В. и Н. Н. В. субективно и
обективно, кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания на ищеца спрямо всеки един
от ответниците на сумата в размер на по 227,10 – главница,
представляваща неплатена цена на доставена топлинна
енергия през периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. за
топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/, аб.№ *****,
ведно със законна лихва за периода от 14.10.2020 г. до
изплащане на вземането, сумата в размер на 45,02 лв. –
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2017 г. до 14.07.2020 г., както и суми за
1
дялово разпределение 4, 27 лв. –главница за периода от
01.03.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва за
периода от 14.10.2020 г. до изплащане на вземането и 1,12
лв. – лихва за периода от 01.05.2017г. до 14.07.2020 г., и за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 03.11.2020 г., издадена в
производството по ч.гр.д. № 49802/2020 г. по описа на СРС,
45-ти състав.
В исковата молба /ФИРМА/ излага твърдения, че
ответниците потребители, с абонатен номер *****, на
топлинна енергия за битови нужди, при което между тях и
ищеца били възникнали договорни правоотношения при
общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Потребителите не били заплатили дължимата
цена за продажба на топлинна енергия за периода от
01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., дължимата цена за дялово
разпределение за периода от 01.03.2017 г. до 30.04.2018 г.,
върху които суми дължали и обезщетение за забава.
Вземането било осчетоводено с извлечение от сметки и
фактури. Продажбата на топлинна енергия било
извършвано съобразно приети от топлопреносното
дружество Общи условия, които твърди, че са влезли в сила
след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник, поради което са и общоизвестни. Въз основа на
сключен договор от ищцовото дружество разпределението
на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна
2
собственост се извършвало по системата за дялово
разпределение, което било възложено на /ФИРМА/ поради
което последното се иска да бъде привлечено в
производството като трето лице – помагач, предвид
евентуално предявяване на регресни претенции срещу него
при отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
ответника, с който оспорва предявените искове. Прави
възражение за изтекла погасителна давност по отношение
на част от вземането. Възразява, че по делото не били
представени никакви доказателства, че ответниците са
собственици или ползватели на имота, както и заявление –
декларация за откриване на партида на тяхно име.
Съгласно чл. 62 ЗЗП ответниците не дължат заплащане на
топлинна енергия, която не били поръчали. Твърди
наличието на противоречие между Закона за защита на
потребителите и Закона за енергетиката, като предимство
имал първият. Липсвали доказателства за публикуване на
фактурите на сайта на дружеството, поради което
претенцията на ищеца за мораторна лихва била
неоснователна. Ето защо моли съда да постанови решение,
с което да отхвърли изцяло предявените искове като
неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на
дължимото за настоящото производство адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно
3
призован, се представлява от юрисконсулт М., която
поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.
В съдебно заседание ответниците Н. Н. В., В. Н. В. и Е.
М. В., редовно призовани, не се явяват, не изпращат
представител.
Третото лице – помагач, конституирано на страната на
ищеца – /ФИРМА/, редовно призовано, не се представлява.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса на основание чл.154,
ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже
фактите, от които произтича вземането му. В тежест на
ищеца е да докаже основанието, което поражда
претенцията му, както и размера на същата. Ищецът
следва да доказва, че ответникът има качеството
потребител на топлинна енергия съгласно цитираните от
него правни разпоредби в рамките на процесния период,
ползването на топлинна енергия през процесния период в
количество, съответно на начислените суми формиращи
начислената главница за ТЕ и периода и размера на
обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже
4
възраженията си срещу вземането, поради което отрича
съществуването на спорното право, както и положителният
факт на плащането.
Исковете са допустими, като предявени от надлежна
страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, която е издадена
при спазване на изискванията на закона, в производството
по ч.гр.д. № 49802/2020г. по описа на СРС, 45-ти състав, в
срока по чл. 415 от ГПК, при дадени указания от съда за
предявяване на иск по реда на чл. 415, ал.1,т.1 от ГПК.
Обстоятелствата по предмета на доказване са спорни
между страните. На първо место ответниците оспорват
качеството си на „потребители“ на топлинна услуга. В тази
връзка от приетия по делото Нотариален акт за собственост
на жилище по чл. 55 от ЗПИНМ от 27.04.1970г. се
установява, че Б.Н.В. и К.Т. В. са придобили правото на
собственост върху жилище, /АДРЕС/“. Няма спор по делото,
че това е процесния имот. От приетото по делото
удостоверение за наследници на СО, район Витоша, се
установява, че К.Т. В. е починала на 27.01.2017г., като е
оставила за свои законни наследници сина си Н.Б.В. и сина
си Т.Б.В., последният починал на 11.09.2015г. и оставил за
свой законен наследник Б.Т. В..
Приложимите Общи условия за продажба на топлинна
енергия, действащи към процесния период са Общите
условия, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016г. на
5
ДКЕВР, приети по делото, Наредба № 16-334/06.04.2007г. и
съгласно измененията на същата, влезли в сила от
01.06.2014г.
По делото с оглед възражението за давност на
ответниците е допуснато изслушване на съдебно-
счетоводна експертиза.
По смисъла на ЗЕ потребител на топлинна енергия е
лицето, което получава топлинна енергия и я използва за
собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по
силата на вещно или по силата на облигационно право на
ползване. По силата на закона - чл.150 от ЗЕ, между
битовия потребител и топлопреносното предприятие
възниква правоотношение по продажба на топлинна
енергия при публично известни Общи условия, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя.
Договорът за продажба на топлинна енергия е
неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна
енергия от страна на топлопреносното дружество и
ползването й от потребителя. Потребител на топлинна
енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения
имот по силата на вещно или по силата на облигационно
право на ползване. Предвид тези разпоредби
облигационната връзка по договора за доставка на
топлинна енергия възниква ex lege от момента на
6
възникване на вещното или облигационно право на
ползване. В съответствие със Закона за енергетиката
страна по облигационното правоотношение за продажба на
топлинна енергия е потребителят на топлинна енергия,
какъвто може да бъде само физическо лице-собственик или
ползвател на имот, което ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата
на чл.2, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от /ФИРМА/ на потребители в
град София според която „купувач може да бъде физическо
лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди,
който е собственик или титуляр на вещно право на
ползване на имот в топлоснабдена сграда”. Анализът на
горните разпоредби води до извода, че собственикът на
топлофицирания недвижим имот е длъжник към
топлопреносното предприятие за доставената в имота
топлинна енергия в случаите, когато е носител на всичките
три елемента от правото на собственост- право да владее, да
ползва и да се разпорежда с вещта.
В конкретиката на случая, съдът приема, че ищецът
доказа при условията на пълно и главно доказване, че
ответниците имат качеството „потребители“ на топлинна
енергия. От горекоментираните писмени доказателства
съдът може да изведе, че ответниците са законни
наследници на лицето Н.Б.В., а той е наследник по закон на
7
общия на страните наследодател К.Т. В., и като такива,
доколкото имота е наследен от него от неговите родители,
са титуляри на правото на собственост на по 2/12 от
топлоснабдения имот. Наследяването по закон дава
основание за универсално правоприемство по силата на
закона и придобива качеството на наследник на цялото или
дробна част от наследството, от момента на откриването му
и от този момент посоченият за наследник става титуляр на
целия комплекс, или идеална част от него наследими,
прехвърлими имуществени права и задължения на
наследодателя. В случая наследодателя на страните, като
наследник на К. В. е наследил и задълженията й за
заплащане на топлинна енергия, а оттам и неговите
законни наследници. По делото е приет и протокол от ОС
на ЕС на /АДРЕС/, на което е взето решение да се сключи
договор за извършване на услугата „топлинно
счетоводство“ с ТЛП /ФИРМА/ като са упълномощени
конкретни лица да подпишат договор от името на ЕС. Към
протокола е представен списък, като същият е подписан от
общия на страните наследодател К. В., което обстоятелство
не се оспори в настоящото производство. От името на ЕС е
подписан Договор № 311/10.09.2022г., приет по делото с
ТЛП. Договорът е сключен за срок от 3 години, като не е
прекратен, а подновен по силата на 6.2 от договора.
От приетата по делото ССчЕ се установява, че
задълженията по партидата са частично платени, като е
останала незаплатена след изравняване сумата от 668,46
8
лева.На абонатите са начислени и такси за дялово
разпределение за периода от м.03.2017г. до м.04.2018г. в
размер на 25,65 лева. Следователно главните искове за
доставена в имота топлинна енергия са доказани до
размера на сумата от 222,82 лева за всеки един от
ответниците.
Ответниците не оспорват количеството на доставената
в имота топлинна енергия и размера на нейната цена.
В срока по чл. 131 от ГПК обаче правят възражение за
давност. Задължението на потребителите за заплащане
месечно на цената на консумираната топлинна енергия
представлява задължение за периодично плащане по
смисъла на чл. 111, б. „в” от ЗЗД, тъй като са налице
повтарящи се през определен период от време – месец,
еднородни задължения, имащи единен правопораждащ
факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени в Общите условия интервали от време. В този
смисъл са задължителните за съда указания, дадени с
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г., постановено по
тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС. За
приложението на специалната погасителна давност,
съгласно цитираната разпоредба, не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер. Следователно и
вземанията на /ФИРМА/ към потребителите се погасяват с
изтичане на тригодишен давностен срок. В този смисъл е и
практиката на ВКС – Решение № 168 от 22.12.2009 г.,
9
постановено по т.д 408/2009 г. по описа на ВКС, II т.о.,
Решение № 172 от 23.12.2010 г., постановено по т.д. №
180/2010 г. по описа на ВКС, І т.о. и др. Тригодишният срок,
посочен в чл.111, б „в” от ЗЗД, с изтичане на който
вземанията за цената на /ФИРМА/ се погасяват, започва да
тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е станало
изискуемо – чл.114, ал.1 ЗЗД. Това вземане е срочно, тъй
като в общите условия от 2016г. е предвидено, че
плащането на месечните суми се извършва след изтичане
на 45-дневен срок след изтичане на периода, за който са
отчетени. Следователно вземането за цена за потребената
енергия за текущия месец става изискуемо от петнадесето
число на втория месец, следващ отчетния за процесния
период. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК е подадено в съда
на дата 14.10.2020г., когато давността е прекъсната, а
впоследствие е спряла да тече. Това означава, че
претендираните от ищеца изискуеми вземания преди дата
14.10.2017г. са погасени по давност. Началото на процесния
период е от м.05.2016г., като задължението за м.05.2016г.,
става изискуемо след 15.07.2016г., когато давността все още
не е прекъсната, поради което съдът приема, че за периода
от м.05.2016г. до м.08.2017г. задълженията по партидата са
погасени по давност. Тези суми обаче до дата 21.11.2016г. са
заплатени, което е прекъснало давността на основание чл.
116, б. „а“ от ЗЗД. След тези дати погасени по давност се
явяват суми в размер на 316,02 лева, които следва да бъдат
10
сторнирани от общата сума от 668,46 лева, или крайната
сума за главница е в размер на 352,44 лева, или исковете за
доставена топлинна енергия срещу всеки от ответниците,
следва да бъдат уважени до размера на сумата от 117,48
лева, а за сумата от 109,62 лева, разликата над уважената
сума от 117,48 лева до размера на пълно предявената от
227,10 лева, следва да бъдат отхвърлени.
Съобразно разпоредбите на чл.36 от ОУ, чл.61 ал.1 от
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и
чл.10 от Общите условия на договорите между /ФИРМА/ и
търговец за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия между потребителите в сграда -
етажна собственост таксите за дялово разпределение се
заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което, от своя страна, заплаща цената
за извършените услуги на дружеството за дялово
разпределение. Сумата за такси за дялово разпределение
също е в погасителна давност, съобразно горепосочените
постановки за периода от м.03.2017г. до м.08.2017г. или
същата е доказана по основание до размера на сумата от
7,44 лева, или тези искове следва да бъдат уважени по
отношение на всеки един от ответниците до размера на
сумата от 2,48 лева, а за сумата от 1,79 лева, разликата над
уважената сума от 2,48 лева до размера на пълно
предявената от 4,27 лева следва да бъдат отхвърлени.
Акцесорният иск върху главницата за отопление на
11
имота също следва да бъде уважен, съобразно уважената
част от главния иск. С оглед периода за който се
претендира лихвата и доколкото тогава вече са действащи
ОУ на ищеца, приети с решение № ОУ-01/27.06.2016г., то в
ОУ е установен падеж за плащане на месечните дължими
суми за ТЕ, определени по прогнозен дял /по чл. 32, ал.1 от
ОУ/- в 45 дневен срок след изтичане на периода за който се
отнасят. Така ответникът е изпаднал в забава, поради
срочността на задължението, което обосновава извод, че не
е нужна покана, поради което следва да отговаря и за
заплащане на дължимата мораторна лихва, върху
уважената част от главничното вземане. Сумата е станала
изискуема с изтичане на 45 дневен срок от издаване на
фактура № ********** от 31.07.2017г., тоест от 15.09.2017г.,
от който период се претендира и лихвата. Така съобразно
заключението на вещото лице по ССчЕ акцесорният иск
върху главницата за отопление на имота следва да бъде
уважен до размера на сумата от 33,74 лева срещу всеки един
от ответниците, а за сумата от 11,28 лева, разликата над
уважената сума от 33,74 лева до размера на пълно
предявената от 45,02 лева, акцесорните претенции върху
сумата за главница за доставена топлинна енергия следва
да бъдат отхвърлени.
При уважаване на главния иск за такси за дялово
разпределение следва да бъде уважен и частично и иска за
лихва върху тази главница. Така този иск следва да бъде
уважен до размера на сумата от 2,42 лева, или всеки един от
12
ответниците следва да бъде осъден да заплати сума за
мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение в размер на 0,81 лева, а за сумата от 0,31
лева, разликата над уважената сума от 0,81 лева до размера
на пълно предявената от 1,12 лева, следва да бъде
отхвърлен.
Искане за присъждане на разноски са направили и
двете страни. При този изхода на спора и на основание чл.
78, ал.1 и ал.3 от ГПК право на разноски се поражда в полза
и на двете страни. На ищеца следва да бъдат присъдени
разноски срещу всеки един от ответниците в заповедното
производство в размер на 9,43 лева. В исковото
производство ищецът е заплатил държавна такса в размер
на 116,70 лева, 300,00 лева депозит за изготвяне на
експертиза, като на ищеца на основание чл. 78, ал.8 от
ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25 от Наредбата за
заплащане на правната помощ следва да му се присъди и
възнаграждение в размер на 250,00 лева, или на ищеца
съобразно уважената част от исковете следва да му се
присъдят разноски в размер на 371,20 лева, или всеки един
от ответниците следва да бъде осъден да заплати за
разноски сумата от 123,73 лева. На ответниците също им се
следват разноски съобразно отхвърлената част от
исковете.Те претендират заплащане на разноски за
адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал.1,т.2
от ЗАдв., за което по делото е представен договор за правна
защита и съдействие. С исковата молба ищецът е направил
13
възражение за прекомерност, което е основателно. Така с
оглед датата на сключване на договора – 16.06.2022г. на
всеки от ответниците се следват разноски за адвокатско
възнаграждение на основание чл. 7, ал.2,т.1 от Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в редакцията й ДВ, бр. 68 от 31.07.2020г. в
размер на 300,00 лева, или на адвокат Н. К. от САК с личен
номер ************, с адрес на упражняване на дейността в
/АДРЕС/, следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 501,10 лева общо за
тримата ответници, съобразно отхвърлената част от
исковете.
Така мотивиран, Съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните по предявените от /ФИРМА/, ЕИК ********
срещу Е. М. В., ЕГН **********, искове с правно основание
чл. 422 от ГПК, че Е. М. В. дължи на /ФИРМА/, сумата в
размер на по 117,48 – главница, представляваща неплатена
цена на доставена топлинна енергия през периода от
01.09.2017 г. до 30.04.2018 г. за топлоснабден имот, находящ
се в /АДРЕС/, аб.№ *****, ведно със законна лихва за
периода от 14.10.2020 г. до изплащане на вземането, сумата
в размер на 2, 48 лв. – главница за такси за дялово
14
разпределение, за периода от 01.09.2017 г. до 30.04.2018 г.,
ведно със законната лихва върху двете главници, за
периода от 14.10.2020 г. до изплащане на вземането, сумата
в размер на 33,74 лева, представляваща мораторна лихва,
начислена върху главницата за отопление на имота, за
периода от 15.09.2017г. до 14.07.2020г., сумата в размер на
0,81 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за такси за дялово разпределение, за периода от
01.05.2017г. до 14.07.2020г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за отопление на имота за сумата от 109,62 лева,
разликата над уважената сума от 117,48 лева до размера на
пълно предявената от 227,10 лева, за периода от 01.05.2016г.
до 30.08.2017г., иска за главница за извършване на услугата
дялово разпределение, за сумата от 1,79 лева, разликата над
уважената сума от 2,48 лева до размера на пълно
предявената от 4,27 лева, за периода от 01.03.2017г. до
30.08.2017г., иска за мораторна лихва върху главницата за
отопление на имота, за сумата от 11,28 лева, разликата над
уважената сума от 33,74 лева до размера на пълно
предявената от 45,02 лева и иска за мораторна лихва върху
главницата за такси за дялово разпределение за сумата от
0,31 лева, разликата над уважената сума от 0,81 лева до
размера на пълно предявената от 1,12 лева, и за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в
производството по ч.гр.д. № 49802/2020г. по описа на СРС,
45-ти състав.
15
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните по предявените от /ФИРМА/, ЕИК ********
срещу В. Н. В., ЕГН **********, искове с правно основание
чл. 422 от ГПК, че В. Н. В. дължи на /ФИРМА/, сумата в
размер на по 117,48 – главница, представляваща неплатена
цена на доставена топлинна енергия през периода от
01.09.2017 г. до 30.04.2018 г. за топлоснабден имот, находящ
се в /АДРЕС/, аб.№ *****, ведно със законна лихва за
периода от 14.10.2020 г. до изплащане на вземането, сумата
в размер на 2, 48 лв. – главница за такси за дялово
разпределение, за периода от 01.09.2017 г. до 30.04.2018 г.,
ведно със законната лихва върху двете главници, за
периода от 14.10.2020 г. до изплащане на вземането, сумата
в размер на 33,74 лева, представляваща мораторна лихва,
начислена върху главницата за отопление на имота, за
периода от 15.09.2017г. до 14.07.2020г., сумата в размер на
0,81 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за такси за дялово разпределение, за периода от
01.05.2017г. до 14.07.2020г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за отопление на имота за сумата от 109,62 лева,
разликата над уважената сума от 117,48 лева до размера на
пълно предявената от 227,10 лева, за периода от 01.05.2016г.
до 30.08.2017г., иска за главница за извършване на услугата
дялово разпределение, за сумата от 1,79 лева, разликата над
уважената сума от 2,48 лева до размера на пълно
предявената от 4,27 лева, за периода от 01.03.2017г. до
30.08.2017г., иска за мораторна лихва върху главницата за
16
отопление на имота, за сумата от 11,28 лева, разликата над
уважената сума от 33,74 лева до размера на пълно
предявената от 45,02 лева и иска за мораторна лихва върху
главницата за такси за дялово разпределение за сумата от
0,31 лева, разликата над уважената сума от 0,81 лева до
размера на пълно предявената от 1,12 лева, и за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в
производството по ч.гр.д. № 49802/2020г. по описа на СРС,
45-ти състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните по предявените от /ФИРМА/, ЕИК ********
срещу Н. Н. В., ЕГН **********, искове с правно основание
чл. 422 от ГПК, че Н. Н. В. дължи на /ФИРМА/, сумата в
размер на по 117,48 – главница, представляваща неплатена
цена на доставена топлинна енергия през периода от
01.09.2017 г. до 30.04.2018 г. за топлоснабден имот, находящ
се в /АДРЕС/, аб.№ *****, ведно със законна лихва за
периода от 14.10.2020 г. до изплащане на вземането, сумата
в размер на 2, 48 лв. – главница за такси за дялово
разпределение, за периода от 01.09.2017 г. до 30.04.2018 г.,
ведно със законната лихва върху двете главници, за
периода от 14.10.2020 г. до изплащане на вземането, сумата
в размер на 33,74 лева, представляваща мораторна лихва,
начислена върху главницата за отопление на имота, за
периода от 15.09.2017г. до 14.07.2020г., сумата в размер на
17
0,81 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за такси за дялово разпределение, за периода от
01.05.2017г. до 14.07.2020г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за отопление на имота за сумата от 109,62 лева,
разликата над уважената сума от 117,48 лева до размера на
пълно предявената от 227,10 лева, за периода от 01.05.2016г.
до 30.08.2017г., иска за главница за извършване на услугата
дялово разпределение, за сумата от 1,79 лева, разликата над
уважената сума от 2,48 лева до размера на пълно
предявената от 4,27 лева, за периода от 01.03.2017г. до
30.08.2017г., иска за мораторна лихва върху главницата за
отопление на имота, за сумата от 11,28 лева, разликата над
уважената сума от 33,74 лева до размера на пълно
предявената от 45,02 лева и иска за мораторна лихва върху
главницата за такси за дялово разпределение за сумата от
0,31 лева, разликата над уважената сума от 0,81 лева до
размера на пълно предявената от 1,12 лева, и за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в
производството по ч.гр.д. № 49802/2020г. по описа на СРС,
45-ти състав.
ОСЪЖДА Е. М. В., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК ********, сумата в размер на 9,43 лева,
деловодни разноски в заповедното производство, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
18
ОСЪЖДА В. Н. В., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК ********, сумата в размер на 9,43 лева,
деловодни разноски в заповедното производство, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Н. Н. В., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК ********, сумата в размер на 9,43 лева,
деловодни разноски в заповедното производство, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Е. М. В., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК ********, сумата в размер на 123,73 лева,
деловодни разноски в исковото производство, на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА В. Н. В., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК ********, сумата в размер на 123,73 лева,
деловодни разноски в исковото производство, на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Н. Н. В., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК ********, сумата в размер на 123,73 лева,
деловодни разноски в исковото производство, на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК.
19
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ******** ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат Н. К. от САК с личен номер ************, с адрес
на упражняване на дейността в /АДРЕС/, сумата в размер
на 501,10 лева, адвокатско възнаграждение, присъдено в
хипотезата на чл. 38, ал.1,т.2 от ЗАдв.
Решението е постановено при участието на /ФИРМА/, в
качеството му на трето лице-помагач, конституирано на
страната на ищеца – /ФИРМА/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
20