Определение по дело №2814/2019 на Софийски градски съд

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр. София, 02.01.2020 г.

 

СОФИЙСКИ  ГРАДСКИ  СЪД, Наказателно отделение, VI въззивен състав, в закрито заседание на втори януари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                              ПРЕСЕДАТЕЛ:  РАЛИЦА МАНОЛОВА

                                                    ЧЛЕНОВЕ:   ПЕТЪР СТОИЦЕВ

                                                                           ИВАН КИРИМОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Стоицев  ВНЧД №2814 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.249, ал.3 вр. чл.341 – чл.345 от НПК.  

            Образувано е по частна жалба на адв. И.Л., защитник на подс. С.С.С. срещу определение на Софийски районен съд, НО, 18 с-в от разпоредително заседание на  22.10.18 г. по НОХД №21522/17 г., в частта, в която е оставено без уважение искането на защитника за прекратяване на съдебното производство и за връщане на делото на прокуратурата за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. 

 Въззивният съд, като съобрази изложеното в частната жалба, материалите по делото, както и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Частната жалба е основателна.

При изготвяне на обвинителния акт, по който е образувано НОХД №21522/17 г. на Софийски районен съд, НО, 18 с-в, са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на правото на подсъдимия да узнае за какво престъпление е привлечен към наказателна отговорност.

В обстоятелствената част на обвинителния акт изключително схематично са изложени фактите, които са дали основание на прокурора да приеме, че една част от деянията, включени в състава на продължаваното престъпление, са извършени при условията на посредствено извършителство. В тази връзка лаконично е посочено, че подсъдимата е извършила въпросните деяния чрез използване на фактическите действия на С.С.– неин пълномощник и по този начин подсъдимата е изтеглила пари от банковата сметка на ощетеното юридическо лице. Това описание на фактите е непълно и създава неяснота във връзка със съществени обстоятелства, касаещи повдигнатото обвинение, включително съставомерни такива. Липсва изобщо изложение на факти относно това какви са отношенията между подсъдимата и въпросното лице С.С.; кога, къде и как е постигнато съгласие между двамата С.да извършва определени фактически действия по поръчение на подсъдимата; твърди се, че той е бил „неин пълномощник“, без да са изложени подробно обстоятелства по силата на какво упълномощаване  /устно или писмено/, с какъв обем на представителната власт, ако се касае за писмено упълномощаване – с какъв документ е учредена представителната власт, от коя дата, с какъв срок, за какви действия. Изобщо не са посочени конкретните действия на С.С./дата, време, място, начин на извършване/ чрез които той реално е осъществил  престъпния състав, за които действия следва да отговаря подсъдимата. Не е посочено изрично съзнавал ли е С.С.неправомерния характер на своите действия и тези на подсъдимата, и този пропуск на прокурора е особено съществен, тъй като именно горното обстоятелство е ключово за преценка на въпроса дали С.следва да носи наказателна отговорност за извършените лично от него действия, или е налице основание за тях да бъде ангажирана отговорността на подсъдимата. Формулираното обвинение срещу подсъдимата е за престъпление, извършено при условията на посредствено извършителство, но не става ясно защо извършителството е посредствено. В теорията и съдебната практика е прието, че посредствено извършителство е налице тогава, когато деецът използва като оръдие за извършване на престъплението действията на друго, наказателно неотговорно лице, което не следва да носи отговорност, тъй като е действало при грешка, или е малолетно, или е невменяемо. От фактологията, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, не става ясно коя от горните хипотези е имал предвид прокурора, като е приел, че престъплението е извършено при условията на посредствено извършителство.

Съдът намира за неоснователни доводите в частната жалба относно допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на посочване в обвинителния акт на конкретни разпоредителни действия от страна на подсъдимата с парите – предмет на престъплението, които са дали основание на прокурора да приеме, че е извършено присвояване. В действителност, прокурорът е посочил действията, които според него имат присвоителен характер – подсъдимата, след като изтеглила парите от банковата сметка на ощетеното юридическо лице, не ги изразходвала за нуждите на дружеството, а ги задържала за себе си; въпрос по съществото на делото е /т.е. въпрос на правна преценка/ дали така описаните действия представляват присвояване. Неоснователни са и доводите в частната жалба относно неяснота на кои дати са извършени разпоредителните действия с парите, предмет на престъплението, във връзка с отделните деяния от продължаваното престъпление. В обвинителния акт са посочени конкретни дати на извършване на отделните деяния, като от граматическото и логическо тълкуване на текста следва извода, че всяка от посочените дати визира едновременно и изтеглянето на парите от подсъдимата, и тяхното неизразходване за нуждите на дружеството и задържането им от подсъдимата т.е. инкриминирани са едни и същи /общи/ дати за изброените действия и бездействия в тяхната съвкупност; а дали действително те са се осъществили по този начин и на посочените дати, вече е въпрос по същество.

Посочените по-горе пропуски в изложението на обвинителния акт са лишили подсъдимия от възможността да научи за какво престъпление е привлечен към наказателна отговорност и представляват отстраними съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.249, ал.4, т.1 вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК, поради което съдебното производство следва да се прекрати на основание чл.249, ал.1 от НПК и делото да се върне на прокуратурата за отстраняване на нарушенията.

Така мотивиран, Софийски градски съд

        

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение на Софийски районен съд, НО, 18 с-в от разпоредително заседание на  22.10.18 г. по НОХД №21522/17 г., в частта, в която е оставено без уважение искането на защитника за прекратяване на съдебното производство и за връщане на делото на прокуратурата за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, като вместо това постановява:

ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО по НОХД №21522/17 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 18 с-в.

ВРЪЩА делото на СРП за отстраняване на нарушенията, описани в мотивната част на определението.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1. 

 

                                                                                                2.