Р Е Ш Е Н И Е
№ 1706
град Пловдив, 30.08.2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, XXVIII състав, в открито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря РУМЯНА АГАЛАРЕВА и участието на прокурор ДАНАИЛА СТАНКОВА като разгледа докладвано от председателя от административно дело № 995 описа за 2021 година, взе предвид
следното:
Производство по Глава XI от АПК вр. чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС.
Образувано
е по искова молба, предявена от И.В.В., ЕГН **********, чрез адв.В.С.,***,
срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.
Ищецът иска ответникът да
бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 30 000 лв., за претърпени от
него неимуществени вреди, изразяващи се в обида, възмущение, стрес, болки и
страдания за периода от 20.07.2019г. до 14.04.2021г. в Затвора-Пловдив, ведно
със законовата лихва считано от 14.04.2021г. /датата на депозиране на исковата молба/,
до окончателното ѝ изплащане, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ (пренаселеност на килиите – „падат се под 3 кв. м. нетна площ на човек“); килиите
са мръсни, с олющени стени покрити с мухъл, пода е покрит с балатум, който е
стар и скъсан; има дървеници и гризачи и хлебарки, с което са му нарушени
правата по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека
(ЕКЗПЧ) и чл. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
(ЗИНЗС). Редовно призован, И.В. не участва лично в съдебното заседание,
представлява се от адв.С.. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът - Главна дирекция
“Изпълнение на наказанията”, в писмен отговор на процесуалния си представител
юрисконсулт Ч. оспорва предявените искови претенции по основание и размер. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност и недоказаност на
предявения иск и счита, че същият следва да бъде отхвърлен. Алтелрнативно
счита, че размерът му слездва да бъде редуциран.
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа
обстановка:
Ищецът И.В.В. е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в Затвора-Пловдив
от 25.04.2013г., вкл. до датата на депозиране на исковата молба - 14.04.2021г..
По делото е постъпило становище рег.№ 1141/01.03.201г. от Затвора-Пловдив.
Според нея В. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в размер от 14 години.
За исковия период /от 20.07.2019г. до 14.04.2021г./ той е настанен единствено в
спално помещение №33- трета група. Същото е с квадратура без санитарен възел 29,60
кв.м.; квадратура на санитарен възел 3,96 кв.м.; прозорци в спалното помещение 2 броя с размери 1,20х1,20/1,20х1,20; прозорци
в спалното помещение 1 брой с размери 1,20х1,20; капацитет за настаняване 7
лиш.св.. В становището се посочва, че спалното помещение осигурява постоянен
достъп до санитарен възел и течаща вода. Всяко спално помещение е обзаведено
стандартно с легло и шкаф за всеки от настанените лишени от свобода.
Затворът-Пловдив се отоплява с централно парно отопление, спалните помещения са
добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация, като
проветряването се извършва съобразно желанието на лиш.св.
По време на изтърпяване на
наказанието, В. е бил назначен на работа в „Обособено производство“. Със
Заповед №Л-1240/08.06.2020г. е награден с удължено свиждане за срок от 4 часа
за показана добра работа. С ищеца са провеждани беседи за участия в групова
работа, при мотивиране за започване на работа и др.. В справката се посочва, че
при постъпване в Затвора-Пловдив на лишените от свобода се осигурява спално
бельо и завивки, при желание от страна на
лишените от свобода домакинът им осигурява допълнително колкото са
необходими. Лишените от свобода имат право да ползват и лично спално бельо.
Изпирането на личното и постелъчно бельо, и ползването на пералня е по
усмотрение на лишения от свобода. За поддържане на хигиената в затворническата
баня е разкрит работен обект, на който е назначен лишен от свобода. При
извършени проверки е установено, че хигиената в банята е задоволителна, предвид
спецификата на обекта. Къпането на лишените от
свобода се извършва по предварително утвърден график за разпределение на времето
за съответната група, а В. като работещ е имал достъп до нея ежедневно. В Затвора-Пловдив
има организиран ред за раздавене на перилни, миещи и почистващи препарати, като
полагащото се за всеки пост се предава на чистача на поста, назначен със заповед
към домакинския щат на затвора. Всеки лишен от свобода, отговорник на стая,
получава лично полагащите му се перилни и миещи препарати. Освен тях ежемесечно
се раздеват и други препарати, а иманно дезинфектанти, почистващ препарат за
фаянс и др. На лишените от свобода, веднъж годишно, се предоставят менемум по 1
бр. кофа с изцедител, 1 бр. бърсалка за под, 1 бр. метла, 1 бр. лопата, гъба за
миенен на съдове, домакинска тел и др.. Към становището са приложени
план/препланиране на присъдата и протоколи за изпълнени обработки за
дезинфекция, дезинсекция и дератизация.
В съдебно заседание,
проведено на 25.05.2021г. в качеството на свидетел чрез видео-конферентна
връзка е разпитан свидетелят М.С.Б.. Свидетелят сочи, че в Затвора-Пловдив
хлебарки има. В спалното помещение, за което твърди, че не може да прецени
колоко квадрата е са много хора, повече отколкото трябва да бъдат. В стаята има
шкафчета, които ползват съвместно. Стаята е много зле, има мухъл, плесен, няма
топла вода, а студената вода спира. Пръска се за хлебарки, но те се увеличават,
а не намаляват. Хигиената я поддържат лишените от свобода, като си купуват
препарати. За пода не им се раздават препарати. Дават им сапун. В стаята има тоалетна,
има и прозорец.
Съдът, като се запозна със
становищата на страните, съобразно събраните в производството доказателства,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от правна страна:
При преценката на
процесуалните предпоставки за допустимост на исковата молба, съдът прие за
установено, че ищецът претендира обезщетение за понесени неимуществени вреди в от
20.07.2019г. до 14.04.2021г. в Затвора-Пловдив, ведно със законовата лихва от 14.04.2021г.
/датата на депозиране на исковата молба/, до окончателното ѝ изплащане,
пряка последица от допуснатото от страна на Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията“ нарушение на чл.3 КЗПЧОС и чл.3 ЗИНЗС. Разпоредбата на чл.284 ал.1 ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл.3 ЗИНЗС. Така, съгласно чл.285 ал.1
от ЗИНЗС, искът по чл.284 ал.1 се разглежда по реда на глава единадесета от
Административнопроцесуалния кодекс, а съгласно чл.205 АПК, искът за обезщетение
се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ със седалище гр.София, съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС е юридическо лице
към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола
върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част
от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“
съгласно чл.12 ал.1 и 3 ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни
актове, действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните
служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази
администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ за процесния период има както процесуална, така и
материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск. Необходимо е да се
отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС правила не въвеждат като
предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение,
действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени като
противоправни с административен или съдебен акт.
Разгледана по същество,
исковата молба е частично основателна поради следните съображения:
За да бъде приета
основателност на иска за вреди с правно основание чл.284 ал.1 ЗИНЗС, следва
кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните
органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от закона и
настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на
ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с
разпоредбата на чл.284 ал.5 ЗИНЗС оборима презумпция. О тговорността на
държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение /чл.3 ал.1/, както и при поставянето на
лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност
за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл.3 ал.2/. Ефектът
от неизпълнението на задълженията от страна на затворническата администрация
спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди, следва да се отчита
в съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от бездействията е налице
различна законова регламентация. Според Европейския съд по правата на човека /решение
от 10.02.2012г. по делото на Ш. срещу България/, разделянето на исковата
претенция като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от
свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект
върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване релевантността на всеки
елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин
представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца,
както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека,
лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е
само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква обезщетение, дори в
случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния
затворник, ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с
Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията. Такова разрешение на въпроса
дава и разпоредбата на чл.284 ал.2 ЗИНЗС, според която в случаите по чл.3 ал.2
от с.з. съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на
условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които
имат значение за правилното решаване на спора.
Съгласно редакцията на чл.3
ал.1 ЗИНЗС /ДВ, бр.25 от 2009г., в сила от 01.06.2009г./ осъдените не могат да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. В ал.2 на
същата разпоредба е указано, че за изтезания, жестоко или нечовешко отношение
се смятат: 1./всяко умишлено действие или бездействие, което причинява силна
физическа болка или страдание, освен регламентираните в този закон случаи на
употреба на сила, помощни средства или оръжие; 2./умишлено поставяне в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване
от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно
извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на
здравето; 3./унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на
осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си,
поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност. Като съгласно ал.3, за
изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смятат действията или
бездействията по ал.2, извършени от длъжностно лице или от всяко друго лице,
подбудено или подпомогнато от длъжностно лице чрез явно или мълчаливо съгласие.
С последващата редакция на чл.3 ал.1 ЗИНЗС / ДВ, бр.13/2017г., в сила от 07.02.2017г./ осъдените и задържаните под
стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. В ал.2 от същата разпоредба е указано, че за нарушение на
ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства,
които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност
или малоценност. Така и двете редакции са еманация на установените в практиката
на ЕСПЧ стандарти за защита на жертвите на нечовешко или унизително отношение
по смисъла на чл.3 ЕКПЧ. В тази връзка, разпоредбите на чл.3 и чл.43 ал.2, ал.4
и ал.5 /предишна ал.4/ от ЗИНЗС са законови гаранции за съществуването на
нормална битова среда в местата за лишаване от свобода. Тези разпоредби са
действали през процесния период, което е основание за преценка във всеки
конкретен случай при предявен иск за обезщетение на това основание доколко тази
законова гаранция е реализирана в конкретната битова среда на конкретното
място, където ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода“.
Съгласно нормата на чл.43
ал.2 ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с
необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително
въздействие, а арестите – за поддържане на физическото и психическото здраве и
уважаване човешкото достойнство на задържаните лица. В чл.43 ал.4 ЗИНЗС /в сила
от 07.02.2017г./ е установено изискването минималната жилищна площ в спалното
помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м. Доколкото
обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя
следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се измерва по
контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за
да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата
да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на
битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като
гледане на телевизия, четене на книги и т.н.. Според чл.43 ал.5 ЗИНЗС /в сила
от 07.02.2017г./, количеството дневна светлина, степента на изкуственото
осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща
вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с
правилника за прилагане на закона, като в чл.20 ал.3 ППЗИНЗС е конкретизирано,
че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и
течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването
на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Освен
тях, относима към спора е и материалноправната разпоредба на чл.3 от ЕКЗПЧОС /ратифицирана
от България през 1992г. и съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията на Република
България е част от вътрешното право на страната/, която определя, че никое лице
не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или
наказание. Според Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода,
приети от Първия конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване
на престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955г. и
утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от
31.07.1957г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977г., които нямат задължителна сила, но
спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и
демократичния характер на държавите: “10. Всички помещения, от които се ползват
лица, лишени от свобода, и особено помещенията, в които те спят, трябва да
отговарят на всички санитарни изисквания, като следва да се обръща дължимото
внимание на климатичните условия, особено на кубатурата на тези помещения, на
тяхната минимална площ, осветление, отопление и проветряване. 11. Във всички
помещения, в които живеят и работят лица, лишени от свобода: а) прозорците
трябва да имат достатъчни размери, за да могат тези лица да четат и работят на
дневна светлина, като прозорците трябва да са така конструирани, че да
осигуряват приток на пресен въздух, независимо от наличието или липсата на
вентилационна уредба; б) изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за да
могат лицата, лишени от свобода, да четат или работят без опасност за тяхното
зрение. 12. Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице,
лишено от свобода, да удовлетворява своите естествени потребности тогава,
когато изпитва нужда, и в условията на чистота и пристойност. 13. Къпалните
помещения и броят на душовете трябва да са достатъчни за това всяко лице,
лишено от свобода, да може и да е задължено да се къпе или да взема душ при подходяща
за съответния климат температура и толкова често, колкото това се изисква от
общата хигиена, като се отчитат сезонът и географският район, тоест във всеки
случай поне един път седмично в районите с умерен климат.“. По казуси като
процесния е налице и съдебна практика на българските съдилища/решение №10166 от
11.07.2012г. на ВАС по адм.д. №15508/2011г., решение №6667 от 15.05.2013г. на
ВАС по адм.д. №13664/2012г., решение №104 от 20.02.2009г. на ВКС по гр.д.
№5895/2007г., решение №538 от 22.10. 2009г. на ВКС по гр.д. № 1648/2008г.,
решение №15 от 29.01.2009г. на ВКС по гр.д. №4427/2007г./, в която се приема,
че липсата на достатъчно жилищна площ, постоянен достъп до санитарен възел,
достатъчен приток на слънчева светлина и възможност за проветряване в местата
за лишаване от свобода, е отклонение от подходящата жизнена среда за осъденото
лице, независимо, че към релевантните периоди не са действали нормите от ЗИНЗС,
регламентиращи минималната разполагаема жилищна площ на лишените от свобода и
други критерии, на които следва да отговарят условията в местата за лишаване от
свобода. При разрешаване на настоящия правен спор следва да се има предвид и
съдържанието на множество решения на Съда по правата на човека по дела,
заведени пред този съд от български граждани срещу България, в които се е
твърдяло нарушение на чл.3 от Конвенцията, произтичащо от битовите условия в
местата за лишаване от свобода/решение от 10.06.2006г. по делото Й. срещу
България, решение от 02.02.2006г. на ЕСПЧ по делото Й. срещу България, решение
от 24.05.2007г. на ЕСПЧ по делото Н. срещу България, решение от 28.06.2007г. на
ЕСПЧ по делото М. срещу България, решение от 27.11.2008г. на ЕСПЧ по делото С.К.срещу
България, решение от 27 януари 2015г. по шест съединени дела Н. и други срещу
България/. Последното е пилотно решение по своя характер. Това е нов механизъм,
уреден в глава V от правилата на съда, чл.61 Пилотно решение Pilot Judgment
приложим при наличие на структурни или системни проблеми в държава член на
Съвета на Европа.
Ето защо при тази правна
рамка и с оглед събраните писмени доказателства, искът следва да бъде разгледан
по същество за периодите от 20.07.2019г. до датата на депозиране на исковата
молба -14.04.2021г. по отношение пенициалното заведение Затвора-Пловдив. За
посочения исков период се установява, че ищецът е пребивавал в помещения на
Затвор-Пловдив, в които жизненото му пространство не е отговаряло на
предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на
човека, за минимална площ в размер на 4 кв.м. Изключение правят периодите от 25.09.2019г.
до 03.10.2019г., от 18.10.2019г. до 21.10.2019г., от 06.11.2019г. до 18.11.2019г.,
от 04.06.2020г. до 04.06.2020г., от 12.06.2020г. до 18.06.2020г., от 08.07.2020г.
до 09.07.2020г., от 10.07.2020г. до 10.12.2020г., от 23.12.2020г. до 18.01.2021г.,
от 05.02.2021г. до 18.02.2021г. и от 29.03.2021г.
до 14.04.2021г.. Тези обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата на
човека, включително в пилотното решение „Н. и други срещу България“,
съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил
подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл.3
ЕКЗПЧОС. В тази насока са и показанията на разпитания по делото свидетел. Съдът
намира за основателно оплакването за наличието на мухъл по стените и скъсания и
стар балатум, поставен на земята в спалното помещение на ищеца, доколткото от
страна на затворническата администрация не се представиха доказателства, сочещи
противното.
Неоснователни са посочените
от В. обстоятелства, касаещи хигиената в спалното му помещение. Видно от
представените докладни записки и становища в Затвора-Пловдив, за да поддържат хигиената в спалните и санитарните си помещения,
на лишените от свобода се раздават
перилни, миещи и почистващи препарати, както и дезинфектанти, почистващи
препарат за фаянс и др., кофа с изцедител, бърсалка за под, метла, лопата, гъба
за миенен на съдове, домакинска тел и др. Неоснователни са и оплакванията за
наличие на дървеници и хлебарки през разглеждания тук исков период. Това е
така, защото от страна на ответника са изложени твърдения за извършени ДДД
обработки, като за това са представени доказателства, че такива дейности са
били договорени, съответно изпълнени. Не се установи нарушение на чл.20 ал.2
ППЗИНЗС, тъй като във всяко едно спално помещение в Затвора-Пловдив е осигурен
пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване. Липсва нарушение
и на чл.20 ал.3 ППЗИНЗС, тъй като във всички помещения в Затвора-Пловдив е
осигурен достъп до санитарен възел и течаща вода. Видно от приложените по
делото докладни записки, всички килии са разполагали със санитерен възел и
достъп до течаща студена вода. Топла вода е имало в общите санитерни възли в
отделенията. Осигурена е възможност за естествена вентилация и пряк достъп до
естетствена светлина, посредством прозорци, чиито брой е съобразен с големината
на помещението.
От всичко, изложено до тук,
се установява, че за исковия период от 20.07.2019г. до 14.04.2021г. /датата на
депозиране на исковата молба/за Затвора-Пловдив, с изключение на периодите от
25.09.2019г. до 03.10.2019г., от 18.10.2019г. до 21.10.2019г., от 06.11.2019г.
до 18.11.2019г., от 04.06.2020г. до 04.06.2020г., от 12.06.2020г. до
18.06.2020г., от 08.07.2020г. до 09.07.2020г., от 10.07.2020г. до 10.12.2020г.,
от 23.12.2020г. до 18.01.2021г., от 05.02.2021г. до 18.02.2021г. и от 29.03.2021г. до 14.04.2021г., ищецът е
пребивавал в килии, в които жизненото му пространство е било значително под
предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на
човека, които са в размер на 4 кв.м. Тези обстоятелства, съгласно практиката на
Съда по правата на човека, включително в пилотното решение „Н. и други срещу
България“, съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че
ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с
разпоредбите на чл.3 ал.2 ЗИНЗС и чл.3 ЕКЗПЧОС. Ето защо, съдът намира, че е
налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника ГД
„Изпълнение на наказанията“ само по отношение на конкретно установените факти
по делото, които водят до извода, че битовите условия създават предпоставки за
увреждане на психическото здраве на лишените от свобода, създават предпоставка
за уронване на човешкото им достойнство. Тези неблагоприятни условия, освен
пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишените от свобода,
водят и до извода за заплаха за здравето им поради липса на осъществени
елементарни стандарти за живот. С оглед доказателствената тежест в процеса,
следва да се приеме, че ответникът не е представил доказателства за осигуряване
на приемливи условия на ищеца за изтърпяване на наказанието „Лишаване от
свобода“ през посочените по-горе периоди, в които ищецът е пребивавал в това
заведение. Отговорността на държавата за причинените вреди по чл.284 ал.1 ЗИНЗС
е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно
длъжностно лице. Обективният характер означава още, че държавата отговаря за
вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на
административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове,
действия или бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях. В настоящият
случай безспорно се установява, че е налице незаконосъобразно фактическо
бездействие от ответника, защото негови длъжностни лица, на които е възложено
да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на
наложено с присъда наказание, не са изпълнили задълженията си да осигурят на
ищеца в посочения период такива условия на живот, съобразени с уважение към
човешкото му достойнство, а именно – минимална жилищна площ от 4 кв.м. в
спалните помещения, в които е бил настанен, необходима за спокойното му
биологично съществуване, в т.ч. без наличието на инсекти в тях, адекватно
медицинско обслужване и подходяща за здравословното му състояние хранителна
диета, които да не създават предпоставки за увреждане на физическото и
психическото му здраве и за нарушаване на забраната, установена в чл.3 ЕКПЧ.
Недостатъчното жизнено пространство поради пренаселеността в спалните
помещения, в което е бил настанен ищецът са предизвикали такова ниво на
страдание за В., което надвишава това, присъщо на лишаването от свобода. Според
практиката на ЕСПЧ, начинът на изтърпяване на наказанието не трябва да излага
лишения от свобода на отчаяние или изпитание, които надхвърлят по интензивност
неизбежното ниво на страдание при престой в затвора. В пилотното решение на
ЕСПЧ по делото „Н. и други срещу България“ се сочи, че крайната липса на място
в затворническа килия има голяма тежест при оценката на това дали условията на
задържане са в нарушение на чл.3 ЕКПЧ. Неблагоприятните ефекти от
пренаселеността водят до нечовешки и унизителни условия на задържане. Ако
затворниците имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ,
пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе само по себе
си, независимо от други фактори, до нарушение на чл.3 от Конвенцията. В този
смисъл са решенията по делото Н. и др. срещу България, делото Тореджани, делото
Червенков срещу България и други. Ето защо и съобразно правилото на чл.284
ал.5, във връзка с ал.1 ЗИНЗС следва да се приеме, че В. е претърпял посочените
по-горе неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба
негативни психически състояния.
Съгласно чл.52 ЗЗД,
обезщетението за неимуществените вреди се присъжда от съда по справедливост,
като неговият размер зависи от степента и характера на вредите и от
продължителността на периода, през който са били претърпени. С оглед характера
на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и
периода, през който е търпял неприемливите условия при изтърпяване на наказанието
„Лишаване от свобода“ в Затвора-Пловдив, според настоящия състав,
обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се присъди, е в размер
на 3200.00 /три хиляди и двеста/ лева при съобразяване на съдебната практика по
идентични дела. Според този съд, именно посоченият размер най-точно и съответно
ще овъзмезди претърпените психически увреждания от ищеца и този размер именно
съответства на конкретната преценка, направена от състава на база установените
по делото факти и съобразно обществения критерий за справедливост. В останалата
част за разликата над 3200 лева лева до пълния предявен размер от 30000 лева, в
резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвор-Пловдив, искът следва да бъде
отхвърлен. Спрямо уважения размер от 3200 на главния иск следва да бъде уважена
и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на
парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от 14.04.2021г.
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода от спора,
ответникът следва бъде осъден да заплати на ищеца сторените в процеса разноски,
съгласно разпоредбата на чл.286 ал.3 ЗИНЗС, съгласно която, когато искът се
уважи изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът
осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, когато е
имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Констатира се, че разноските,
направени от ищеца са в размер на 10 лева за заплатената държавна такса.
По отношение на
претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от
юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като
производството по делото е водено по специалния ред по чл.286 ЗИНЗС, а в ал.2
от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Разпоредбите на чл.286 ал.2 и ал.3 ЗИНЗС, тълкувани в тяхната
взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл.10
ал.4 ЗОДОВ и чл.78 ал.8 ГПК, във връзка с чл.144 АПК и чл.143 АПК. Липсата на
изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на
иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. Ето защо искането на
ответника за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.
По изложените мотиви и на осн. чл.172 ал.2 АПК Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение
на наказанията” - София да заплати на И.В.В., ЕГН **********,***, обезщетение в
размер на 3200/три хиляди и двеста/ лева за претърпени неимуществени вреди за
периода от 20.07.2019г. до 24.09.2019г., от 04.10.2019г. до 17.10.2019г., от 22.10.2019г.
до 05.11.2019г., от 19.11.2019г. до 03.06.2020г., от 05.06.2020г. до 11.06.2020г.,
от 19.06.2020г. до 07.07.2020г., от 11.12.2020г. до 22.12.2020г., от 19.01.2021г.
до 04.02.2021г. и от 19.02.2021г. до 28.03.2021г., ведно със законната лихва
върху тях, считано от датата на предявяване на иска - 14.04.2021г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията до пълния ѝ размер от 30 000 лева.
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, ул.
”Н. Столетов” № 21, да заплати на И.В.В., ЕГН **********,*** сумата от 10,00 лева
за направените по делото разноски.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд гр.Пловдив
в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
СЪДИЯ: