№ 1669
гр. Варна, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Лефтерова
при участието на секретаря Дарина Сл. Димитрова
като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело №
20213110106081 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа искова молба на
„С.В.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, с която
против Д. Д. КР., адрес: ***, по реда на чл.422 вр. чл. 415 ГПК и чл.86 ЗЗД са
предявени искове за установяване дължимостта на сумата от 4584,00 лв.
/четири хиляди петстотин осемдесет и четири лева/, главница,
представляваща неизплатен остатък за извършени към 04.06.2020 г. СМР по
неформален договор за изработка, сключен между страните, подробно
описани в оферта от 12.05.2020 г. за обект, находящ се в с. Климентово,
община Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението в съда – 16.02.2021 г. до изплащане на
вземането, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК № 261336/18.02.2021 г. по ч.гр.д. №2266/2021 г. по описа на
ВРС. Претендират се сторените разноски.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:
Между страните е налице облигационна обвързаност В исковата молба
се сочи, че между страните е сключен неформален договор за изработка, по
силата, на който, на дата 12.05.2020 г., ответницата възложила, а ищецът
приел да извърши СМР на обект в с. Климентово, общ. Варна, на обща
стойност 12058 лева. В процеса на работа, на изпълнителя били възложени
допълнителни дейности, които възложителят поискал да бъдат извършени
преди първоначално възложените. Така, общата стойност на всички дейности
възлизала на сумата от 13584 лева, от които заплатени били 9000 лева.
1
Съставен бил приемо-предавателен протокол от дата 01.06.2020 г.
Въз основа заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №2266/2021 г. по описа на ВРС,
сумата от 4584,00 лв. /четири хиляди петстотин осемдесет и четири лева/,
главница, представляваща неизплатен остатък за извършени към 04.06.2020 г.
СМР по неформален договор за изработка, сключен между страните,
подробно описани в оферта от 12.05.2020 г. за обект, находящ се в с.
Климентово, община Варна, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 16.02.2021 г. до
изплащане на вземането, както и сторените в заповедното производство
разноски. Длъжникът е представил възражение в законоустановения срок,
поради което и с оглед разпореждане на съда, ищецът предявява иск за
установяване дължимостта на вземането.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът представя писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва основателността на ищцовата претенция.
Оспорва изложените фактически твърдения. Заявява, че в полза на ищеца е
заплатена сума в общ размер на 11000 лева. Сочи, че преди започване на
СМР, на дата 12.05.2020 г. е представена оферта за сумата от 12058 лева, като
по-късно в същата ръкописно са дописани други СМР, за които е нямало
уговорка между страните и същите не са извършени. Представеният с
исковата молба протокол от 01.06.2020 г. не е бил подписан от ответницата,
като същата се е запознала със съдържанието му след получаване на
съдебните книжа. Сочи, че част от описаните в СМР дейности не са
извършени от него, а други са извършени, но в по-малко количество.
Значителна част от СМР са извършени некачествено, което води до
намаляване на цената им. Настоява се за отхвърляне на иска и присъждане на
сторените разноски.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:
Налице е успешно проведено производство по чл.410 ГПК, като в полза
на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 2266/2021 г. по описа на РС – Варна, за заплащане на
4584,00 лв. - главница, дължима сума, представляваща неизплатен остатък за
извършени към 04.06.2020 г. СМР по неформален договор за СМР, сключен
между страните, подробно описани в оферта от 12.05.2020 г. за обект,
находящ се в с. Климентово, Община Варна, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
16.02.2021 г. до изплащане на вземането, както и сторените разноски в
заповедното произоводство.
Заповедта е връчена на ответника, който в законоустановения срок от
съобщаването депозира възражение срещу издадената заповед за изпълнение
по реда на чл.414 ГПК. На заявителя е указана възможността да предяви иск
за установяване на вземането си в срока по чл.415, ал.1 ГПК, който в
2
изпълнение разпореждането на заповедния съд, представя искова молба за
установяване на вземанията си по издадената заповед за изпълнение.
По делото, като писмено доказателство, е приета оферта от дата
12.05.2020 г., изготвена от ищеца, за извършване на СМР в обект с адрес в с.
Климентово. Съгласно същата, в обекта на възложителя е предвидено да се
извършат дейности по 10 позиции на стойност 12058 лв. С ръкописен текст са
добавени още пет дейности – събаряне и рязане на дърво – 300 лв.,
изхвърляне на боклук с камион – 250 лв., рязане на дърво – 100 лв.,
бетониране на двор – 2464 лв., Ел. + ВиК – 190 лв. – всички на обща стойност
3204 лева.
Представен и приет по делото като писмено доказателство е и изготвен
от ищеца приемо-предавателен протокол от 04.06.2020 г. /в същия е вписана и
датата 01.06.2020 г./, който не носи подпис на възложителя. Положени са
подписи на двама свидетели – И.В. и С.П. за които в текста на протокола е
посочено, че удостоверяват отказа на възложителя да приеме извършените
работи.
По искане на страните, по делото са събрани гласни доказателства, чрез
разпит на водените от тях свидетели – за ищеца – С.П. – в трудови
правоотношения с ищеца, а за ответника - М.С.С. – дъщеря на ответницата и
Н.Н.Н. – без родство и дела със страните.
В показанията си св. С.П. сочи, че работи при ищеца, като технически
ръководител. Твърди, че познава процесния имот, като сам е изпълнявал
строителни дейности в него. Спомня си, че е било възложено да се направят
„бетонни пътеки някакви там“, както и „стенички подпорни, с камък“. Сочи,
че бетонните пътеки тръгвали от входа на двора и обикаляли около къщата
почти под прав ъгъл. Подпорните стенички били по дължината на двора, от
едната страна. Всичко, което било възложено е било направено. Твърди, че
било изградено и „някакво помещение, стопанска постройка, за инвентар, с
покрив, монолитно, с размери от 4 на 5 или 4 на 4, между 16 и 20 кв.м“.
Според свидетеля постройката била изградена от бетонни блокчета;
подпорните стени били от дялан камък. Твърди, че са били прекарвани тръби
за канал и вода, за външни чешми. Каналите, които направили били с
дължина 3-5 метра. Заявява, че строително-ремонтните дейности в имота
продължили около месец-два – юни, юли месец. Сочи, че около къщата на
възложителя била направена бетонна настилка, но върху нея нямало замазка.
Свидетелят е подписал приемо-предавателния протокол. Не си спомня дали
документът е бил подписан от ответницата.
В показанията си св. Стоянова заявява, че през 2020 г., в имота на майка
в с. Климентово, били извършени СМР. Било възложено да се изгради
ограда, подпорна стена с камъни на отницата, както и да се „направи цимент“
само пред лицето на къщата. Не било необходимо циментовата настилка да
обикаля къщата, тъй като тя била с денивелация и от задната страна
граничела с улица. Възложено било да се изгради и малък склад, за инвентар.
Строителните работи продължили около две седмици, като през този период
3
свидетелката е посещавала имота. Твърди, че извършеното в имота било
некачествено, тъй като циментовата настилка започнала да се руши веднага
след като изсъхнала, а изградената постройка била без врата. В двора било
оставено голямо количество боклук, който бил изчистен от ответницата.
Свидетелката сочи, че се била възмутила колко мръсно било и колко много
боклуци били оставени. Не знае да са рязани дървета, но си спомня, че бил
отрязан един клон, след приключване на работното време, които освен че са
взели дървения материал, са получили отделно заплащане за извършеното.
Отрича в имота да са били поставени ел. ключове и/или ел. контакти. Такива
били поставени, но от трети лица. Не са поставени тръби
Св. Николова познава ответницата и процесния имот, като в показанията
си сочи, че е посещавала имота през 2020 г., когато в него били извършвани
СМР. Твърди, че в този период е ходела до къщата в с. Климентово, три или
четири пъти, заедно с дъщерята на ответницата, тъй като било необходимо да
се занесе храна, а Милена Стоянова нямала автомобил. Свидетелката е
посещавала имота след работно време, като не е виждала работници в него.
Описва строителните работи, които били извършени - малко каменно зидче,
склад, изграден от строителни блокчета и замазка пред къщата. В двора имало
боклуци, за които св. Николова, знае, че по-късно са били почистени от
ответницата и нейната дъщеря, тъй като след като дейностите в имота били
приключили, боклуците все още били там. Не знае дали в имота са рязани
дървета, както и дали са били направени ел. и ВиК инсталции.
По делото е допуснато провеждане на съдебно-техническа оценителна
експертиза, от приетото заключение, на която се установява, че стойността на
действително изпълнените СМР от ищеца, в обекта на ответника, възлиза на
сумата от 11279 лева. До този размер, експертът е достигнал при съпоставяне
на приемо-предавателен протокол от 04.06.2020 г. и установените
действително извършени СМР. В мотивите към експертното заключение,
вещото лице е коментирало, че част от изпълнените дейности не са
довършени, а други са с лошо качество.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи.
Предявеният иск намира правно основание в разпоредбите на чл.79, ал.1
ЗЗД вр. чл. 258 и сл. ЗЗД. Същият е допустим, поради което съдът дължи
произнасяне по основателността му.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса,
предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения. По предявения
положителен установителен иск, в тежест на ищеца е да докаже наличие на
облигационна обвързаност между страните, постигнато съгласие за
извършване на конкретни СМР на претендираната стойност, както и че е
изпълнил задълженията си по същите. По отношение на неизпълнението,
което като отрицателен факт от действителността – а именно
4
неосъществяване на дължимо поведение от страна на ответника – заплащане
на уговорената цена, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната
страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който
го изключва – точно изпълнение. При възражение от страна на ответника, в
тежест на последния е да установи и докаже възражението си против
вземането, в т.ч., че е погасил същото или е недължимо.
Разпоредбата на чл.258 ЗЗД дава легална дефиниция на договора за
изработка. Съгласно посочения законов текст, това е съглашение, с което
едната страна – изпълнител се задължава да изработи нещо съгласно
поръчката на другата страна, а последната – да заплати възнаграждение.
Съществените условия на договора обхващат неговия предмет,
възнаграждение и изпълнение на поръчаното. Следователно, доказването на
твърдяната договорна връзка означава установяване на съвпадащи
волеизявления на страните досежно елементите от същественото
съдържание.
Ищецът не проведе успешно доказване на твърдението, че с ответника е
било постигнато съгласие по съществените елементи на договора - неговия
предмет и размера на дължимото на изпълнителя възнаграждение. В исковата
молба не се сочи начин на формиране на възнаграждението по договора за
изработка. От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се
установи, при започване на работата страните да са уговорили общ размер на
възнаграждението, в т.ч. и в сочения от ищеца размер, от който след
предаване на работата да е останал неплатен остатък от 4584 лева.
Представената оферта и приемо-предавателен протокол без подпис на
въложителя не могат да се възприемат като основание за плащане по договора
за изработка.
Ищецът, в качеството на изпълнител не е представил на възложителя
оферта, в която да са посочени единичните цени на отделните дейности и
която да е била приета от ответника. Независимо от разпределената
доказателствена тежест и изричното указание на съда, ищецът не проведе
успешно доказване на твърдението, че е извършил СМР, чиято стойност
претендира. Не се представят доказателства, а и не се твърди да са били
изготвени документи, чрез които да се установи обемът на извършената
работа, поради което, дори възнаграждението да не е било определено
предварително, то да може същото да бъде определено по безспорен начин.
Цената на процесния договор за изработка не само не е определена, тя не е и
определяема. Като съществен елемент от съдържанието на договора, липсата
представлява порок, който не може да бъде саниран. След като не е било
постигнато предварително съгласие относно дължимото от възложителя
възнаграждение, то не е налице валиден договор за изработка по смисъла на
чл.258 ЗЗД, по който ответникът да дължи претендираната от ищеца сума.
Поради липса на облигационна обвързаност на страните, безпредметно се
явява анализирането на събраните по делото доказателства дали извършеното
от изпълнителя е качествено и дали същото е прието от възложителя с или без
5
възражения.
За пълнота е необходимо да се посочи следното.
Ищецът основава вземането си на твърдение за извършени дейности
съгласно оферта от 12.05.2020 г., с която е предвидено, в обекта на ответника,
да се извършат дейности по 10 позиции на стойност 12058 лв. С ръкописен
текст, между и след редовете на отпечатания текст, са добавени още пет
дейности – събаряне и рязане на дърво – 300 лв., изхвърляне на боклук с
камион – 250 лв., рязане на дърво – 100 лв., бетониране на двор – 2464 лв., Ел.
+ ВиК – 190 лв. – всички на обща стойност 3204 лева. Съгласно експертното
заключение, общата стойност на същите е 1153 лева.
В офертата от 12.05.2020 г. е дописана обща дължима сума на всички
дейности /в т.ч. и тези допълнени с ръкописен текст/ - 15362 лева /допусната е
грешка в изчислението, като сборът на сумите, начислени за всички дейности
възлиза на сумата от 15262 лева/. Под този общ размер е извършен запис „-
1830“, за който може да се приеме, че представлява вече заплатена част от
общата сума. Подкрепа на този извод е както обстоятелството, че ищецът не
претендира възнаграждение в изчисления общ размер - 15362 лева, а със
заявлението, образувано в ч.гр.д. №2266/2021 г. по описа на ВРС, изрично е
заявил, че цената на договора е 13584 лева, от която вече му е заплатена
сумата от 9000 лева. При намаляване на сумата от 15362 лева със сумата от
1830 лева, получената разлика е в размер на 13532 лева – близка до общия
размер на възнаграждението, което ищецът твърди, че му се дължи от
ответника – 13584 лева. При твърдение на ответника, че е изплатил на ищеца
11000 лева, а в офертата от 12.05.2020 г. са налице отбелязване като платена
сума в общ размер на 9000 лева и приспадната сума в размер на 1830 лева, то
следва да се приеме, че възложителят е заплатил на ищеца общо 10830 лева.
Дейностите, които ответникът оспорва да са били извършени в имота му са
именно тези, които са дописани с ръкописен текст. Тъй като ищецът не доказа
офертата да е била приета от ответника, то не може да се приеме за
установено, че същият е дал съгласието си да бъдат извършени посочените
дейности и да заплати предложените цени.
При горните доводи, съдът намира предявеният иск за неоснователен,
поради което следва да отхвърли същия изцяло.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на ответника, се следват
сторените разноски по делото, в общ размер на 500 лева, като същите следва
да бъдат възложени за плащане в тежест на ищеца.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК от
„С.В.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, против Д. Д.
КР., адрес: ***, иск за установяване дължимостта вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
6
261336/18.02.2021 г. по ч.гр.д. №2266/2021 г. по описа на ВРС, а именно -
4584,00 лв. /четири хиляди петстотин осемдесет и четири лева/, главница,
представляваща неизплатен остатък за извършени към 04.06.2020 г. СМР по
неформален договор за изработка, съгласно оферта от 12.05.2020 г. за обект,
находящ се в с. Климентово, община Варна, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
16.02.2021 г. до изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „С.В.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, да заплати на Д. Д. КР., адрес: ***, сторените разноски по делото в
размер на 500 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Варна, с
въззивна жалба, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7