СОС - 1 - н.о.х.д. № 849/2009 г.
МОТИВИ:
Срещу подсъдимата Н.Г.К. е
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.343, ал.4, във връзка с
ал.3, пр.1 и пр.4, б.”б”, пр.2, във
връзка с ал.1, във връзка с чл.342, ал.1 от НК за това, че на 20.VІІ.2009 г. по
първокласен път І-5, км
189 в землището на с.К., общ. К., при управление в посока югоизток, на моторно
превозно средство – лек автомобил м. „Волво S 40”, с рег. № СТ 0323 АВ,
нарушила правилата за движение по пътищата по Закона за движение по пътищата, а
именно: чл.5, ал.2, т.3 - „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да не
управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или
други упойващи вещества”, като управлявала пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта си 3,12 на хиляда, установено по надлежния ред
с Протокол за химическа експертиза № 649/20.VІІ.2009 г. на БНТЛ при ОД на МВР –
С.З.; чл.16, ал.1, т.1 - „На пътно платно с двупосочно движение на водача на
пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти
– да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при
изпреварване или заобикаляне”, като навлязла в лентата за насрещно движение,
без да е изпреварвала или заобикаляла; чл.20, ал.1 - „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”; чл.20,
ал.2 - „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта
на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и превозното средство, с превозвания товар, с характера
и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението”, като не се е съобразила с характера и интензивността на
движението, релефа на местността и с конкретните условия на видимост и не е
спряла при възникнала опасност за движението, и чл.21, ал.1 - „При избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава следните стойности на скорост в км/ч: За пътно превозно средство от
категория „В” извън населено място - 90 км/ч”, като управлявала лекия автомобил със
скорост 117 км/ч.
извън населено място, с това по непредпазливост причинила смърт на повече от едно
лице – М.И.Д., ЕГН **********, и М.И.Д., ЕГН **********, и средна телесна повреда
на И.К.Д., ЕГН **********, изразяваща се в трайно затруднение движението на
снагата – счупване на пет броя ребра в дясна гръдна половина и разстройство на
здравето временно опасно за живота – хемопневмоторакс вдясно, като деянието е
извършено в пияно състояние и представлява особено тежък случай.
Прокурорът поддържа така повдигнатото
обвинение по чл.343, ал.4, във връзка с ал.3, пр.1 и пр.4, б.”б”, пр.2, във връзка с ал.1, и във връзка
с чл.342, ал.1 от НК, като не поддържа обвинението в частта му относно
допуснатото
- 2 -
нарушение от страна на подсъдимата К. по
чл.20, ал.2 от ЗДП.
Счита, че на подсъдимата К. следва да бъде
наложено наказание при наличието на превес на смекчаващите вината
обстоятелства, около предвидения в закона минимум, ефективно. Изразява
становище, че на подсъдимата К. следва да бъде наложено наказание по чл.343г от НК за срок, съобразен с изложеното по-горе.
Частните обвинители Д.И.Й., И.К.Д.,
К.И.Д. /действащ лично и със съгласието на баща си И.К.Д./ и Р. И.Р.
/конституиран като частен обвинител като наследник на И.Р.Й./ поддържат
повдигнатото срещу подсъдимата К. обвинение и молят съда за едно справедливо
ефективно наказание, при балансиращи вината обстоятелства. Подробни съображения
за това развива в пледоарията си повереникът им адв. П.С..
Подсъдимата Н.Г.К. дава
обяснения по обвинението, като заявява, че е изпила една таблетка р. и не
повече от 100 гр. водка. Твърди, че не е видяла колата на пострадалите, тъй
като изскочило на пътя й животно отклонило вниманието й. Изразява съжалението
си за случилото се и моли съда да приеме, че извършеното от нея деяние не
осъществява квалифицирания състав на „особено тежък случай”. Счита, че
правилната правна квалификация на деянието й е по чл.343, ал.4, във връзка с
ал.3, пр.1 и пр.4, б.”б”, пр.1, във
връзка с ал.1, и във връзка с чл.342, ал.1 от НК чл.124, ал.1, пр.2 от НК. Моли
съда за справедливо наказание в размер на предвидения за горното престъпление
минимум – три години лишаване от свобода, което на основание чл.66, ал.1 от НК да
бъде отложено с изпитателен срок от пет години. Моли съда наказанието по
чл.343г от НК да бъде за срок, съответстващ на основното наказание. Подробни
съображения за това развива в пледоарията си защитникът й адв. Н.М..
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
Подсъдимата Н.Г.К. е родена на
**** в гр. К., българка,
българска гражданка, живуща ***, със средно образование, барман, омъжена,
неосъждана, ЕГН **********.
Подсъдимата К. била
правоспособен водач категория „В” и „М” от 1987 г. и нямала наложени
наказания за нарушения по ЗДП, видно от справка за нарушител от 28.VІІ.2009 г.
/л.93 от д.п. № ЗМ 982/2009 г. по описа на РУ на МВР – К./.
Подсъдимата К., заедно със съпруга
си, стопанисвала крайпътното заведение „С.”, разположено на път І-5 в землището
на с.К., общ. К., където работела като барманка.
На 19.VІІ.2009 г. подсъдимата К.
била на работа – втора смяна, която започвала от 15.30 ч.
СОС - 3 - н.о.х.д. № 849/2009 г.
Работният ден бил обичайно
натоварен - в заведението имало клиенти, които К. обслужвала, но без големи
групи и тържества.
Около 22.00 ч. в заведението „С.”
дошла една компания, в която бил свидетелят Г.В.Ч.. Свидетелят Ч. си поръчал
бира и изпил две-три бири, докато напусне заведението. Той и приятелите му били
седнали в сепаретата.
Около полунощ към тази
компания се присъединил и свидетелят С.Ф.Ф., който изпил една-две водки.
В другата зала на заведението
имало още една компания от няколко души.
Подсъдимата К. ги обслужвала
като барман, като до 23.00 ч. приемала поръчки и за кухнята. Въпреки че била
канена да седне на масата както от едната компания, така и от другата – всички
били редовни клиенти, К. отказала и цялата вечер седяла на служебната маса,
която била във втората зала. Според свидетелите Ч. и Ф., на масата на
подсъдимата имало кръстословици, които тя решавала между изпълнението на
поръчките.
Според подсъдимата К., от
компанията от външната зала я почерпили със 100 гр. водка, която тя си наляла,
показала им я, вдигнала наздравица и отпила. След това К. оставила чашата на
служебната маса.
Виждайки, че клиентите се
застояват, около 23.00 ч. подсъдимата К. се почувствала нервна и напрегната. По
същото време й се обадил съпругът й, който я попитал няма ли да се прибира. За
да се успокои, подсъдимата К. твърди, че изпила една таблетки р., предписан й
преди три години от д-р С. като лекарство против депресия. Междувременно
отпивала и по малко от чашата с водка.
Около 2.30 часа последните
посетители на заведението, в това число свидетелите Ч. и Ф., си тръгнали, като
оставили К. да приключва оборота.
След като отсервирала и
почистила заведението, около 3.00 ч. на 20.VІІ.2009 г. подсъдимата К. си
тръгнала.
Тъй като живеела в с.К. /на
около 4 км.
от заведението „С.”/, подсъдимата К. се качила в лекия си автомобил м. „Волво S
40”, с
рег. № СТ 0323 АВ, и се отправила към дома си, по първокласен път І-5, в посока
югоизток.
Разстоянието от заведението „С.”
до разклона за с.К. било около 3
км. Още на първия километър от тази отсечка подсъдимата К.
вече управлявала лекия автомобил със скорост около 117 км./ч., на пета
предавка.
В ранните часове на
20.VІІ.2009 г., около 2.30 ч., свидетелят И.К.Д., заедно със съпругата си М.И.Д.
и дъщеря си М. И. ***, където живеели, за гр. Плевен, където М. Д. трябвало да
се яви на кандидатстудентски изпит.
- 4 -
Свидетелят Д., професионален
шофьор от 1978 г.,
управлявал лек автомобил м. „Фолксваген Венто”, с рег. № СТ 3707 АХ. На
предната дясна седалка, до него, седяла съпругата му М. Д., а зад нея – на
задната дясна седалка – дъщеря им М. Д.. Обстановката в колата била спокойна –
всички си били отпочинали преди пътуването и си говорили.
Времето било сухо, ясно и
ветровито – духал страничен северен вятър.
Маршрутът на сем. Д. минавал
през прохода Ш.. Наближавайки разклона за с.К., свидетелят Д. управлявал лекия
автомобил „Фолксваген Венто” със скорост около 99 км./ч. по път І-5, в
посока северозапад.
Така, движейки се един срещу
друг, двата леки автомобила се приближавали към км 189 на първокласен път І-5. Пътното
платно в този участък било с две ленти
за движение, разделени с бяла непрекъсната линия, прекъсната само в зоната на
кръстовището със стария път за с.К.. Асфалтовото покритие било сухо, едрозърнесто
и без неравности.
Достигайки разклона на стария
път за с.К., подсъдимата К. загубила контрол върху управлявания от нея
автомобил и навлязла в лентата за движение на лекия автомобил, управляван от
свидетеля Д..
Това станало в участък от пътя
със завой /десен - по посока на движение на управлявания от К. автомобил, и ляв
- по посока на движение на управлявания от Д. автомобил/, със среден радиус 282 м. /дължина на хорда 15 м. и височина – 0,4 м./, при надлъжен наклон
на пътя средно 2 градуса /2,5/60 см., низходящ за лекия автомобил „Волво”/.
Свидетелят Д. възприел
фаровете на приближаващия се лек автомобил, който се движел много бързо и
зигзагообразно, на около 61 м.
пред себе си. Тъй като лекият автомобил „Волво” изведнъж се оказал в лентата за
движение на лекия автомобил „Фолксваген Венто”, управляващият го Д. успял да
реагира единствено със спасителна маневра – отклонил автомобила в ляво.
Въпреки това, между двата
автомобила настъпил сблъсък. Ударът бил челен - кос, като автомобилите
контактували помежду си с предните си десни части. Установеното място на удара
било в лентата за движение на автомобила „Фолксваген Венто”, на около 34 м. западно от приетия
ориентир /километричен камък южно от пътното платно/ и на около 0,6 м. североизточно от
разделителната линия на пътя. След описания удар лекият автомобил „Волво”
изминал 36,4 м.
и се завъртял три пъти около масовия си център, в посока на часовниковата
стрелка. Лекият автомобил „Фолксваген Венто” изминал 7,9 м., като предната част на
автомобила се завъртяла на 222 градуса по посока на часовниковата стрелка.
Лекият автомобил „Волво”,
управляван от подсъдимата К., се установил от север на пътното платно, в положение,
описано в огледа на местопроизшествие от 20.VІІ.2009 г., като предната му част
сочела северозапад.
СОС - 5 - н.о.х.д. № 849/2009 г.
Лекият автомобил „Фолксваген Венто”,
управляван от свидетеля Д., се установил в крайпътна канавка на югоизток от
пътното платно, в положение, описано в огледа на местопроизшествие от
20.VІІ.2009 г.
Тъй водачите К. и Д. не са
предприели аварийно спиране на автомобилите, в момента на удара те се движили
със скоростта, която имали преди удара, а именно: лекият автомобил „Волво”,
управляван от К. – със скорост от около 117 км./ч., а лекият автомобил „Фолксваген
Венто”, управляван от Д. - със скорост от около 99 км. /ч.
Въпреки че на пътя по това
време нямало други моторни превозни средства и нищо не пречело на линията на
видимост между двата автомобила, до настъпването на пътнотранспортното
произшествие подсъдимата К. не е възприела насрещно движещия се автомобил, управляван
от свидетеля Д..
При удара между двата
автомобила се задействали предпазните въздушни възглавници в лекия автомобил
„Фолксваген Венто” /на водача и пасажера до него/, а предпазната въздушна
възглавница на лекия автомобил „Волво” не сработила, тъй като не била възстановена
от предходен удар.
Вследствие на удара
пострадалите М.И.Д. и М.И.Д. получили травматични увреждания, несъвместими с
живота и починали на място.
Свидетелят Д. получил
множество травматични увреждания /счупване на ребра от V до ІХ
вдясно,. пневмоторакс и мехоторакс в дясна гръдна половина, разкъсноконтузна
рана на главата, мозъчно сътресение/.
Подсъдимата К. също получил
множество наранявания - контузия на главата, разкъсноконтузна рана на главата,
сътресение на мозъка, кръвонасядания на гръдния кош и крайниците, охлузване на
двете колена, разкъсноконтузна рана на лявото коляно, излив на кръв в лявата
коленна става, оток на левия глезен.
Свидетелят М.И.Т. /младши автоконтрольор
в РУ на МВР – К./ пристигнал по сигнал на мястото на произшествието. Той
заварил К. и Д. в автомобилите и случайно преминаващи хора, които били спрели,
за да помагат.
Свидетелят Т. извикал още
линейки и автомобил на противопожарната охрана, за да се укрепи лекият
автомобил „Фолксваген Венто” и да се извадят от него пострадалите. Наложило се
да разрежат фолксвагена, за да извадят от него пострадалата М. Д.. Свидетелят Т.
извикал и още един полицейски екип, за да обезопаси пътя.
Поради това, че водачите К. и Д.
били с множество травми, включително и по лицето и главата, и били в шок,
свидетелят Т. не могъл на място да им направи тест за употреба на алкохол.
Свидетелят Т. забелязал, че подсъдимата
К. била неадекватна и при изваждането й от колата приклекнала силно, въпреки че
нямала счупени крайници, а в автомобила миришело на алкохол.
- 6 -
В изпълнение на служебните си
задължения, свидетелят Т. издал на водачите К. и Д. талони за кръвна проба.
Подсъдимата К. и свидетелят Д.
били откарани в болницата в гр. К., където им била оказана медицинска помощ и
им била взета кръв за алкохолна проба. Тогава подсъдимата К. съобщила, че е
изпила 100 гр. водка.
Леките автомобили „Волво” и
„Фолксваген Венто” останали на пътното платно, без да бъдат местени след
произшествието, до пристигането на органите на досъдебното производство.
Видно от заключението на
съдебномедицинска експертиза на труп № 133/2009 г. от 20.VІІ.2009 г. /л.32 - л.36
от д.п. № ЗМ 982/2009 г. по описа на РУ на МВР – К./, при огледа и аутопсията върху трупа на М.И.Д.
на 38 г.,
е установено: Гръдна травма – охлузвания и кръвонасядания по кожата на гръдния
кош, счупване на ребра в двете гръдни половини, контузия и разкъсване на двата
бели дроба, разкъсване на околосърцевата торбичка, разкъсване на дясното
предсърдие и възходящата аорта. Кръв в двете гръдни половини. Коремна травма – разкъсване на левия купол на
диафрагмата с проникване на коремни органи в лявата гръдна половина,
разкъсвания на черния дроб и далака, кръвонасядане на мастната капсула на
десния бъбрек. Кръв в корема. Малокръвие на трупа и вътрешните органи. Счупване
на дясната раменна кост. Счупване на дясната бедрена кост. Счупване на костите
на дясната подбедрица. Счупване на дясната ключица. Разчленяване на двете
кръстнопоясни стави. Счупване на двата клона на срамната кост на таза в ляво. Разкъсноконтузни
рани на лицето. Множество охлузвания и кръвонасядания по кожата на лицето,
горните и долните крайници и дясната кръстнопоясна област. Липса на алкохол в
кръвта. Описаните травматични увреждания са от действието на твърди, тъпи
предмети и отговарят да са получени от детайли в купето на лек автомобил при
описаното в предварителните сведения автопроизшествие. Причината за смъртта на М.И.Д.
на 38 г.
е тежката гръдна травма, несъвместима с живота. Всички травматични увреждания
са прижизнени. Смъртта е настъпила бързо, в порядъка на минути и е била
неизбежна. Към момента на настъпване на смъртта си Д. не е била под влияние на
алкохол.
Видно от заключението на
съдебномедицинска експертиза на труп № 134/2009 г. от 20.VІІ.2009 г. /л.39 - л.42
от д.п. № ЗМ 982/2009 г. по описа на РУ на МВР – К./, при огледа и аутопсията
върху трупа на М.И.Д. на 18 г.,
е установено: Гръдна травма – охлузвания
и кръвонасядания по кожата на гръдния кош, счупване на ребра вдясно, контузия и
разкъсване на двата бели дроба, разкъсване на околосърцевата торбичка,
разкъсване на дясното предсърдие. Кръв в двете гръдни половини. Черепномозъчна
травма – кръвонасядане на меките черепни покривки, счупване на черепния покрив
и основа. Коремна травма – разкъсване
на десния лоб на черния дроб и далака, кръвонасядане на мастната капсула на
десния бъбрек. Кръв в корема. Малокръвие на трупа и вътрешните органи. Счупване
на двата клона на срамната кост на таза -
СОС - 7 - н.о.х.д. № 849/2009 г.
двустранно. Разкъсноконтузни рани на лицето и
дясната поясна област. Множество охлузвания и кръвонасядания по кожата на
лицето, горните и долните крайници и дясната кръстнопоясна област. Липса на
алкохол в кръвта. Описаните травматични увреждания са от действието на твърди,
тъпи предмети и отговарят да са получени от детайли в купето на лек автомобил
при описаното в предварителните сведения автопроизшествие. Причината за смъртта
на М.И.Д. на 18 г.
е тежката гръдна травма, несъвместима с живота. Всички травматични увреждания
са прижизнени. Смъртта е настъпила бързо, в порядъка на минути и е била
неизбежна. Към момента на настъпване на смъртта си Д. не е била под влияние на
алкохол.
Видно от заключението на
съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 366/2009 г. от 16.ІХ.2009 г. /л.82 - л.83 от д.п. № ЗМ 982/2009 г. по описа
на РУ на МВР – К./, И.К.Д. при станалото пътнотранспортно произшествие на 20.VІІ.2009
г. е получил: счупване на ребра от V до ІХ вдясно.
Пневмоторакс и мехоторакс /свободен излив на кръв и наличие на свободен въздух/
в дясна гръдна половина. Разкъсно-контузна рана на главата. Мозъчно сътресение.
Установените и описани травматични увреждания добре отговарят да са от
действието на твърди, тъпи предмети и могат да бъдат получени по начин и време,
както се твърди в протоколите за разпит и материалите, приложени към досъдебното
производство, а именно - при станало пътнотранспортно произшествие от удари в
изпъкналите части и уредите за управление в купето на катастрофирал автомобил. В
конкретния случай мозъчното сътресение не е било съпроводено с изпадане в пълно
безсъзнание до степен кома, видно от приложените свидетелски показания и
медицинска документация. Счупването на пет на брой ребра в дясна гръдна
половина представлява трайно затруднение движението на снагата за срок по-дълъг
от 30 дни и при правилно протичане на оздравителния процес, до пълно
възстановяване на движенията, ще е необходим период от около 2 – 2,5 месеца. Установеният
хемопневмоторакс вдясно е причинил разстройство на здравето, временно опасно за
живота, и се е наложила оперативна интервенция. Останалите травматични
увреждания са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Видно от протокол за химическа
експертиза № 650 от 20.VІІ.2009 г. /л.45 от д.п. № ЗМ 982/2009 г. по описа на
РУ на МВР – К./, в кръвната проба, взета от И.К.Д., не е доказано наличие на
етилов алкохол.
Видно от заключението на
съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 347/2009 г. от 1.ІХ.2009 г. /л.86 - л.88 от д.п. № ЗМ 982/2009 г. по описа
на РУ на МВР – К./, на 20.VІІ.2009 г. Н.Г.К. е
получила контузия на главата, разкъсноконтузна рана на главата, сътресение на
мозъка, кръвонасядания на гръдния кош и крайниците, охлузване на двете колена,
разкъсноконтузна рана на лявото коляно, излив на кръв в лявата колянна става,
оток на левия глезен. Описаните травматични увреждания са причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Следва да се проследи излива в
кръв
- 8 -
в лявата колянна става за последващи
усложнения. Описаните травматични увреждания са с оздравителен период по-кратък
от 30 дни и не възпрепятстват К. да участва в наказателния процес или да търпи
наказание. Относно депресивното разстройство следва да вземе отношение
специалист-психиатър. В комбинация с р. алкохолът може да промени ефектите на
лекарството, да компрометира успеха от провежданото лечение или да предизвика
появата на неочаквани нежелани реакции. Едновременното приложение на р. и други
централно действащи лекарства, напр. други антиконвулсанти, анестетици,
хипнотици, психоактивни лекарства и някои аналгетици, както и мускулни
релаксанти и алкохол, може да причини взаимно потенциране на тези ефекти. Дори
ако се приема според указанията, р. може да забави реакциите до такава степен,
че да повлияе на способността за шофиране или работа с машини. Този ефект се
усилва при употреба на алкохол. Няма данни р.ът да
дава фалшиво положителни резултати за наличие на алкохол в кръвта.
Видно от заключението на
съдебнопсихиатричната експертиза № 158/2009 г. от 10.ІХ.2009
г. /л.76 - л.79 от д.п. № ЗМ 982/2009 г. по описа на РУ на МВР – К./, по данни
на Н.Г.К., на 19. срещу 20.VІІ.2009 г. е употребила медикамента р.. Приетото количество
алкохол, в съчетание с медикаменти, е довело до обикновено алкохолно опиване.
Не е настъпило патологично алкохолно опиване. Към момента на извършване на
деянието К. е могла да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги
ръководи. Приемът на р. може да промени плазмената концентрация на алкохол в насока
забавяне на елиминацията от организма. Психичното състояние на К. понастоящем
позволява тя да участва във фазите на наказателното производство.
Видно от протокол за химическа
експертиза № 649 от 20.VІІ.2009 г. /л.50 от д.п. № ЗМ 982/2009 г. по описа на
РУ на МВР – К./, в кръвната проба, взета от Н.Г.К., е доказано наличие на
етилов алкохол в количество 3,12 на хиляда.
В хода на съдебното следствие и за изясняване на
делото от фактическа страна, а именно относно употребеното количество алкохол
от подсъдимата К. – доколко тя е била повлияна от него и от изпитото /по нейни
данни/ лекарство р. в периода от 23.00 ч. на 19.VІІ.2009 г. до 3.00 ч. на
20.VІІ.2009 г., съдът назначи съдебномедицинска и токсикологична експертиза.
Видно от заключението на съдебномедицинска
и токсикологична експертиза от 9.І.2010 г. /л.72 - л.78 от н.о.х.д. №
849/2009 г. по описа на СОС/, установеното
алкохолно съдържание в кръвта на подсъдимата К. - 3,12 на хиляда, не
съответства на декларираното от нея за изпито количество алкохол от 100 гр.
концентрат – водка, за периода от 23.00 ч. на 19.VІІ.2009 г. до 02.30 ч. на
20.VІІ.2009 г. Взаимоотношенията
алкохол - р. не са клинично значими – без практическо повлияване. Алкохолното опиване на К. съответства на
средна степен на алкохолно опиване по
СОС - 9 - н.о.х.д. № 849/2009 г.
клинична
изява и не кореспондира с установената концентрация на алкохол в кръвта от 3,12
на хиляда.
Видно от заключението на
автотехническата експертиза от 24.VІІІ.2009 г. /л.56 - л.66 от д.п. № ЗМ
982/2009 г. по описа на РУ на МВР – К./, на
20.VІІ.2009 г. по първокласен път І-5, км 189, в землището на с.К.,
до разклона за стария път за селото, със скорост 117 км./ч., в посока
югоизток, се движел лек автомобил марка „Волво S 40”, с регистрационен № СТ 0323
АВ, управляван от подсъдимата К.. В противоположна посока, със скорост 99 км./ч. се движел лек
автомобил „Фолксваген Венто”, с рег. № СТ 3707 АХ, собственост и управляван от
свидетеля Д.. Максималната разрешена скорост на движение за конкретния пътен
участък е 90 км./ч.
Достигайки разклона за стария път за селото, между тях настъпил сблъсък. Ударът
по характер бил челен - кос, като лекият автомобил „Волво” се ударил с предната
дясна част в предна дясна част на лекия автомобил „Фолксваген”, с контактна
повърхност на първоначалния удар около 0,2-0,3 м. Мястото на удара се
намира в лентата на движение на лекия автомобил „Фолксваген Венто” и отстои на
около 34 м
западно от приетия ориентир и на около 0,6 м североизточно от разделителната линия на
пътя. След настъпилото пътнотранспортно произшествие масовия център на лекия
автомобил „Волво” изминал 36,4
м, а автомобилът се завъртял три пъти около масовия си
център и в посока на часовниковата стрелка. Масовият център на лекия автомобил „Фолксваген”
изминал 7,9 м,
като предната част на автомобила се завъртяла на 222 градуса по посока на часовниковата
стрелка. Липсват данни за аварийно спиране на автомобилите, от което следва, че
скоростите на движение в момента на удара съвпадат със скоростите на движение
преди удара. Времето за реакция на К., предвид съдържанието на алкохол в кръвта
й, е забавено с около 5 секунди, за което време автомобилът - при определената
скорост на движение, ще измине около 160 м от момента на възприемането на опасността
до предприемането на съответната маневра. До настъпването на пътнотранспортното
произшествие същата не е възприела движението на насрещно движещия се
автомобил, въпреки че е имала техническа възможност, тъй като линията й на
видимост не е нарушавана. Предпазната въздушна възглавница на автомобила не е
сработила, тъй като не е възстановена от предходен удар. Водачът на лекия
автомобил „Фолксваген Венто” е възприел навлизането на другия автомобил на
около 61 м
и не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на пътнотранспортното
произшествие. В съдебното заседание на 30.ХІ.2009 г. вещото лице инж. Ч.
уточни, че скоростта, с която свидетелят Д. е управлявал, е в толеранса от 10 %
отклонение от разрешената скорост и няма връзка с настъпилото пътнотранспортно
произшествие. Според експерта, ако свидетелят Д. не е предприел спасителна
маневра /отклоняване на автомобила в ляво/, са щели да съвпаднат масовите
центрове на двата автомобила и ударът между тях щял да бъде челен, което щяло
да доведе до още по-тежки последици – смърт и на двамата водачи.
- 10 -
Видно от заключението на оценъчната
автотехническа експертиза от 24.VІІІ.2009 г. /л.69 - л.72 от д.п. № ЗМ
982/2009 г. по описа на РУ на МВР – К./, щетата по лекия автомобил „Волво S 40”, с регистрационен № СТ 0323
АВ, е тотална – същият не подлежи на възстановяване. Пазарната стойност на тази
марка и модел автомобил към 20.VІІ.2009 г. възлиза на 5 200 лв. Щетата по
лекия автомобил „Фолксваген Венто”, с рег. № СТ 3707 АХ, е тотална – същият не
подлежи на възстановяване. Пазарната стойност на тази марка и модел автомобил
към 20.VІІ.2009 г. възлиза на 4 000 лв.
Заключенията са компетентни и мотивирани и съдът ги възприема.
По делото се спори за
обстоятелствата дали алкохолът в кръвта на подсъдимата К. е бил с концентрация
3,12 на хиляда, дали изскочило на пътя й животно я е отклонило от нейната лента
за движение и дали извършеното от нея деяние осъществява квалифицирания състав
на „особено тежък случай”.
Прокурорът и частните обвинители поддържат
становището, че подсъдимата К. е била с концентрация на алкохол в кръвта си
3,12 на хиляда, което е допринесло за допускане на нарушенията по ЗДП и
навлизането й в лентата за насрещно движение. Представителите на държавното и
на частното обвинение са категорични, че подсъдимата К. е извършила
престъпление по чл.343, ал.4, във връзка с ал.3, пр.1 и пр.4, б.”б”, пр.2, във връзка с ал.1, във връзка с
чл.342, ал.1 от НК и че са налице съставомерните признаци на деяние, което
представлява „особено тежък случай”.
Защитата на подсъдимата К. твърди,
че концентрация на алкохол в кръвта й не би могла да бъде 3,12 на хиляда,
въпреки че пияното й състояние е безспорно установено, и че от пътя й я е
отклонило внезапно минало пред нея животно. Счита, че обвинението не е доказано
по несъмнен начин относно правната квалификация „особено тежък случай” и излага
съображения, че не е налице този квалифициращ признак.
Страните не спорят по
установената в хода на съдебното следствие и изложено по-горе фактическа
обстановка, с изключение на изложените по-горе спорни обстоятелства.
Въпреки че свидетелите Ч. и Ф.,
които в късните часове на 19.VІІ.2009 г. били в заведението „С.” и си тръгнали
последни около 2.30 ч. на 20.VІІ.2009 г., не са видели подсъдимата К. да
консумира алкохол, самата К. признава, че е пила. Според подсъдимата,
компанията от външната зала я почерпила със 100 гр. водка, която тя си наляла,
показала им я, вдигнала наздравица, отпила и оставила чашата на служебната
маса. Така, в периода около 23.00 ч. – 2.30 ч., подсъдимата К. отпивала по
малко от чашата с водка. Подсъдимата К. отрича да е пила друг алкохол същата
вечер и няма обяснение на високата концентрация на алкохол в кръвта си,
установено по-късно. Заявява, че около 23.00 ч., тъй като се почувствала нервна
и напрегната, изпила една таблетки р..
Съдът приема горните твърдения
да подсъдимата К. за нейна защитна позиция, тъй като събраните по делото
доказателства са в друга насока.
СОС - 11 - н.о.х.д. № 849/2009 г.
Едно от основните
доказателства за състоянието на подсъдимата по време на инкриминираното деяние е
протоколът за химическа експертиза № 649 от 20.VІІ.2009 г. /л.50 от д.п. № ЗМ
982/2009 г. по описа на РУ на МВР – К./, според който в кръвната проба, взета
от подсъдимата К., е доказано наличие на етилов алкохол в количество 3,12 на
хиляда.
Видно от медицинско
направление № 128 от 20.VІІ.2009 г., издадено от М. от ФСМП
– К. в 4.35 ч. /л.52 от д.п. № ЗМ 982/2009 г. по описа на РУ на МВР – К./, след
предварително почистване с риванол, от подсъдимата К. е взета кръв за алкохолна
проба. По същото време е изготвен и протокол за медицинско изследване за
употреба на алкохол или друго упойващо вещество /л.52 от д.п. № ЗМ 982/2009 г.
по описа на РУ на МВР – К./, според който К. е съобщила, че е употребила 100
гр. водка в 23.00 ч., но е отрекла да е употребявала лекарства или упойващи вещества
в последните 24 часа. В същия протокол е отразено, че е установен мирис на
алкохол у К..
В съдебното заседание на 30.ХІ.2009
г. вещото лице инж. Н.К. изрично заяви, че при обработката на кръвната проба на
подсъдимата К. са спазени всички изисквания на Наредба № 30/2001 г. и че кръвта
е изследвана повече от два пъти, поради отчетената висока концентрация на
алкохол.
Т.е. – спазени са всички
законови изисквания при вземането и изследването на кръвната проба на
подсъдимата К. и протоколът за химическа експертиза № 649 от 20.VІІ.2009 г. е
доказателствено средство, събрано и изготвено при условията и по реда,
предвидени в закона /чл.105, ал.2 от НПК/.
В подкрепа на обективните
данни относно алкохолното съдържание в кръвта на К., изложено по-горе, са и
показанията на свидетеля Т., който, по силата на служебните си задължения, бил
на местопроизшествието непосредствено след катастрофата. Според свидетеля Т.,
подсъдимата К. била неадекватна, при изваждането й от колата приклекнала силно
/въпреки че нямала счупени крайници/ и в автомобила й миришело на алкохол.
Относно твърдяната употреба на
р., подсъдимата К. за първи път споменава това в хода на досъдебното
производство, на разпита си като свидетел на 5.VІІІ.2009 г.
В хода на наказателното производство и за
изясняване на делото от фактическа страна във връзка с горното обстоятелство - употребеното
количество алкохол от подсъдимата К. – доколко тя е била повлияна от него и от
изпитото /по нейни данни/ лекарство р. в периода от 23.00 ч. на 19.VІІ.2009 г.
до 3.00 ч. на 20.VІІ.2009 г., са назначени общо три експертизи, описани
по-горе.
В хода
на досъдебното производство са назначени съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 347/2009 г. от 1.ІХ.2009 г. /л.86 - л.88 от д.п. № ЗМ 982/2009 г. по описа
на РУ на МВР – К./ и съдебнопсихиатричната експертиза № 158/2009 г. от 10.ІХ.2009 г. /л.76 - л.79 от д.п. № ЗМ 982/2009 г. по описа
на РУ на МВР – К./.
- 12 -
Заключенията и на двете
експертизи са категорични, че приетото от К. количество алкохол, дори и да е
съчетано с медикамента р., е довело до обикновено алкохолно опиване. Към
момента на извършване на деянието подсъдимата К. е могла да разбира свойството
и значението на постъпките си и да ги ръководи. Не е настъпило патологично
алкохолно опиване. Дори ако се приема според указанията, р. може да забави
реакциите до такава степен, че да повлияе на способността за шофиране или
работа с машини, като този ефект се усилва при употреба на алкохол. Експертите
д-р М. /съдебен лекар/ и д-р К. /психиатър/ са единодушни, че няма данни р. да
дава фалшиво положителни резултати за наличие на алкохол в кръвта или да
завишава наличната концентрация на алкохол в кръвта. Според д-р К., поведението
на човек се повлиява от алкохола в зависимост от способността на организма да
разгражда алкохола - как и доколко, както и как и доколко е променен
рецепторният апарат от дългогодишната употреба на алкохол.
В този смисъл е и заключението
на съдебномедицинска и токсикологична
експертиза от 9.І.2010 г. /л.72 - л.78 от н.о.х.д. № 849/2009 г. по
описа на СОС/, назначена в хода на съдебното следствие. Експертите доц. д-р Я.И.
/интернист и токсиколог/ и д-р Е.Б. /съдебен лекар/ са направили обследване на
подсъдимата К. при условията на стационарно наблюдение и изследване в Отделение
по токсикология и интензивно лечение при УМБАЛ „СВ. Г.”***.
В хода на обследването подсъдимата
К. е приела декларираното количество алкохол в темп и стил, както по време на
инкриминираното деяние, като са направени две проби: контролна проба алкохол,
както и контролна проба алкохол + 0,5 мг. р. – за установяване влиянието на
медикамента и определяне индивидуалната серумна концентрация на алкохол. Експертите
доц. И. и д-р Б. отбелязват, че подсъдимата К. вместо 100 мл. водка налива 130
мл., като това е 30 % грешка в количеството. Видно от Токсо-химичния профил на
серумната концентрация на алкохол у К. след прием на 130 мл. 40 % алкохол
/водка „Савой”/ на л.5 от експертизата, К. лесно и бързо елиминира алкохол –
т.е. бързо изтрезнява. При съвместния прием на алкохол и р. се установява
по-ниско върхово ниво на алкохола към четвъртия час /аналогичен към момента на
катастрофата/, по-бавно елиминиране на алкохола. Тръгвайки от данните за 3,12
на хиляда алкохолно съдържание в кръвта на К. към 4.30 ч., експертите са
изчислили, че към момента на катастрофата серумната концентрация на алкохол в
кръвта на подсъдимата би следвало да бъде 3,42 на хиляда /да бъде изпит 300,76
мл. 40 % алкохол/, което съответства на тежка степен на алкохолно опиване. Това
е животозастрашаваща интоксикация, за която е характерно тежко коматозно
състояние, завършващо най-често със смърт – ако не се окаже специализирана
медицинска помощ, вследствие парализа на жизнено важни мозъчни центрове. На К.
не е оказвана такава помощ, защото тя е нямала нужда от нея и не е имала видими
прояви на тежка интоксикация, когато е обслужвала клиентите си.
СОС - 13 - н.о.х.д. № 849/2009 г.
Според доц. И. и д-р Б., с
оглед данните по делото, подсъдимата К. е епизодичен консуматор на алкохол,
въпреки че честият прием на вода /за който съобщава К./ е характерен за хроничните
консуматори на алкохол, които по този начин поддържат една постоянна
концентрация на алкохол в кръвта си.
Поради това, експертите доц. И.
и д-р Б., считат, е установеното алкохолно съдържание в кръвта на подсъдимата К.
- 3,12 на хиляда, не съответства на декларираното от нея за изпито количество
алкохол от 100 гр. концентрат – водка, за периода от 23.00 ч. на 19.VІІ.2009 г.
до 02.30 ч. на 20.VІІ.2009 г. Алкохолното
опиване на К. съответства на средна степен на алкохолно опиване по клинична
изява и не кореспондира с установената концентрация на алкохол в кръвта от 3,12
на хиляда. Взаимоотношенията алкохол - р.
не са клинично значими – без практическо повлияване. Възможно е метаболизмът на алкохола да е повлиял метаболизма на р.
/ускорено метаболизиране/, но не и обратното. р. не е повишил алкохолната
концентрация.
Както
беше изложено по-горе, съдът приема горните заключения като компетентни и
мотивирани.
Следва
да се отбележи, че при проведеното обследване от съдебномедицинска и
токсикологична експертиза подсъдимата К. е приела количеството алкохол,
което тя признава, че е изпила на 19./20.VІІ.2009 г. Но тъй като обясненията на
подсъдимата К., освен доказателствено средство, са и средство за защита, те следва
да бъдат преценени, след като бъдат съпоставени с останалите доказателства по
делото.
Няма данни, че вземането и
изследването на кръвната проба на подсъдимата К. са опорочени, поради което изразените
съмнения на защитата на подсъдимата К. в резултата от това изследване са
хипотетични и съдът не може да ги възприеме. Тъй като са спазени всички
законови изисквания при изготвянето на протокол за химическа експертиза № 649
от 20.VІІ.2009 г, съдът приема за достоверно изложеното в него заключение за
доказано наличие на етилов алкохол в кръвната проба, взета от подсъдимата К.,
което е 3,12 на хиляда.
Поради това съдът счита, че подсъдимата К. е
употребила алкохол в по-голямо от признатото от нея количество, че е била в
пияно състояние, когато е потеглила с лекия си автомобил „Волво” от заведението
„С.” към дома си в с.К., и че алкохолното съдържание в кръвта й е било 3,12 на
хиляда.
Относно твърдението на
подсъдимата К., че от пътя й я е отклонило внезапно минало пред нея животно,
съдът не може да възприеме същото за достоверно. Като се вземат предвид
тъмнината, високата скорост, с която е карала К. – 117 км./ч., и пияното й
състояние, неправдоподобно е твърдението й, че видяла внезапно изскочило пред
нея животно и затова отбила вляво, а не е видяла фаровете на автомобила
управляван от свидетеля Д., който
- 14 -
бил в лентата за насрещна движение. Линията
на видимост между двата леки автомобила не била нарушена и свидетелят Д.
възприел от далеч автомобила на подсъдимата К., който ходел „вляво и в дясно” и
„за нула време” дошъл пред неговия автомобил. Още повече, че според заключението на автотехническата експертиза
от 24.VІІІ.2009 г. /л.56 - л.66 от д.п. № ЗМ 982/2009 г. по описа на РУ на МВР
– К./, времето за реакция на К.,
предвид съдържанието на алкохол в кръвта й, било забавено с около 5 секунди, за
което време автомобилът, при скорост 117 км./ч., ще измине около 160 м от момента на
възприемането на опасността до предприемането на съответната маневра.
Действително, и автомобилът,
управляван от свидетеля Д., се е движел със скорост 99 км./ч., при разрешена
скорост от 90 км./ч.
за конкретния пътен участък Но вещото лице инж. Ч. е категоричен, че скоростта,
с която свидетелят Д. е управлявал, е в толеранса от 10 % отклонение от
разрешената скорост и няма връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие.
Освен това, предприетата от свидетеля Д. спасителна маневра - отклоняване на
автомобила в ляво, е предотвратила челен удар между двата автомобила и
настъпването на още по-тежки последици от катастрофата /смъртта и на двамата
водачи/.
С оглед събраните по делото
доказателства и описаната по-горе фактическа обстановка, съдът приема, че
причината за пътнотранспортното произшествие е нарушаването от страна на
подсъдимата К. на правилата за движение по чл.5, ал.2, т.3 от ЗДП - „Водачът на
пътно превозно средство е длъжен да не управлява пътно превозно средство под
въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества”, чл.16, ал.1,
т.1от ЗДП - „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно
средство е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти – да
навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване
или заобикаляне”, чл.20, ал.1 от ЗДП - „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват” и чл.21, ал.1 - „При
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено
да превишава следните стойности на скорост в км/ч: За пътно превозно средство
от категория „В” извън населено място - 90 км/ч”. В резултат от горните нарушения,
допуснати от подсъдимата К., е настъпил и вредоносният резултат – смъртта на
пострадалите М. Д. и М. Д. и нанасянето на средна телесна повреда на пострадалия
И.Д., изразяваща се в трайно затруднение движението на снагата – счупване на
пет броя ребра в дясна гръдна половина и разстройство на здравето, временно
опасно за живота – хемопневмоторакс вдясно.
Относно нарушението по чл.20,
ал.2 от ЗДП - „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и превозното средство, с превозвания товар,
с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост,
за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението”, в което
СОС
- 15 - н.о.х.д. № 849/2009 г.
е обвинена подсъдимата К., страните са
единодушни, че тя не е допуснала такова нарушение.
Съдът счита, че в хода на съдебното следствие по делото не се събраха
доказателства в подкрепа на обвинението за такова нарушение, допуснато от
подсъдимата К..
Видно от изложената фактическа обстановка по делото, подсъдимата К. е
нарушила забраната, въведена с чл.21,
ал.1 - „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство
е забранено да превишава следните стойности на скорост в км/ч: За пътно
превозно средство от категория „В” извън населено място - 90 км/ч”. Управлявайки
лекия си автомобил със скорост около 117 км./ч., подсъдимата К. е избрала скорост,
по-висока от разрешената, и при това положение за несъобразена скорост не би
трябвало да се говори. В случая и по принцип са нарушени общите правила за
безопасност на движението, каквато е хипотезата на чл.20, ал.2 от ЗДП, но
едновременно с това са нарушени и специалните правила за безопасност на движението,
каквито са тези за въведена забрана за превишаване на скоростта, визирани в
чл.21, ал.1 от ЗДП. Поради това в настоящия случай наказателната отговорност
следва се носи за нарушението на специалната норма, а именно – на чл.21, ал.1
от ЗДП. В този смисъл е Р-84-07-ІІІ н.о.
Предвид на това, съдът счита, че подсъдимата К. следва да бъде призната
за невинна и оправдана по първоначално повдигнатото обвинение за нарушаване на
правилата за движение по чл.20, ал.2 от
ЗДП.
Въпреки това, по време на
инкриминираното деяние подсъдимата К. е извършила четири нарушения на
правилата за движение по пътищата.
Правната квалификация „особено
тежък случай” има своята легална дефиниция в чл.93, т.8 от НК – случай, при
който извършеното престъпление, с оглед на настъпилите вредни последици и на
други отегчаващи обстоятелства, разкрива изключително висока степен на
обществена опасност на деянието и дееца. В този смисъл е и константната
практика на ВКС, като според Р-1686-68-ІІІ н.о. и Р-1-09-І н.о., особено
тежкият случай може да се характеризира не само с изключително високата степен
на обществена опасност на деянието и дееца, но и с оглед на изключително
високата степен на обществена опасност само на деянието или тази само на дееца.
Очевидно законодателят, макар да е употребил съюза „и” в нормата на чл.93, т.8 от НК, е имал предвид, че е достатъчно наличието само на една от тези
предпоставки, за да е налице правната квалификация „особено тежък случай”.
Според адв. М., подсъдимата К.
не е деец с висока степен на обществена опасност – тя не е наказвана като
водач, има семейство и професия и е чисто съдебно минало. Поради това защитата
на подсъдимата К. пледира, че в случая не е налице квалифициращия признак
„особено тежък случай”.
- 16 -
Действително, до случилото се
на 20.VІІ.2009 г. подсъдимата К. няма нарушения на ЗДП, не е осъждана, полага
общественополезен труд и е с добри характеристични данни. Но извършеното от подсъдимата
К. деяние е с изключително висока
степен на обществена опасност, тъй като вредните последици от него значително
се отличават от последиците, които имат предвид обикновените и квалифицираните
състави на транспортни престъпления /Р-153-85-ІІІ н.о., Р-19-09-І н.о./.
От пътнотранспортното
произшествие, предизвикано от подсъдимата К., са загинали М. Д. на 38 г. и М. Д. на 18 г., И.Д. е получил средна
телесна повреда /счупване на пет броя ребра в дясна гръдна половина и
разстройство на здравето временно опасно за живота – хемопневмоторакс вдясно/, лекият
автомобил м. „Волво S40”, с рег. № СТ 0323 АВ /на стойност 5 200 лв./ и
лекият автомобил м. „Фолксваген Венто”, с рег. № СТ 3707 АХ /на стойност 4 000
лв./ са напълно унищожени.
Ударът между двата
автомобила бил челен-кос, а не челен
/който щял да бъде фатален и за двамата водачи/, благодарение на спасителната
маневра, предприета от свидетеля Д. – отклоняване на „Фолксваген Венто” в ляво.
Подсъдимата К. допуснала четири
изключително тежки нарушения на ЗДП и то – за краткото време и разстояние от около
един километър, което изминала от заведението „С.” до мястото на катастрофата,
а именно: управлявала пътното превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта си 3,12 на хиляда, установено по надлежния ред; навлязла в лентата за
насрещно движение, без да е изпреварвала или заобикаляла; не контролирала
непрекъснато лекия автомобил, който управлявала; движела се със скорост 117 км/ч. извън населено
място /при разрешена скорост 90
км./ч./. Подсъдимата К. била не само в пияно състояние,
но с много високо съдържание на алкохол в кръвта – 3,12 на хиляда, което далеч
надвишава изискуемото от закона количество за квалифициращия елемент „пияно
състояние” , който е част от обвинението срещу нея /Р-380-09-І н.о./.
Подсъдимата К. управлявала автомобила си нощем и със скорост, надвишаваща с 27 км./ч. разрешената скорост
за съответния пътен участък. Това, заедно с пияното й състояние, допринесло да
изгуби контрол над превозното средство и да навлезе в лентата за насрещно
движение - без никаква причина и без да види насрещно движещия се автомобил,
въпреки че линията на видимостта не е била нарушена и е имала техническа
възможност за това.
Всичко това подкрепя извода,
че подсъдимата К. е с изключително укоримо поведение, тъй като е допуснала
много груби и многобройни нарушения на правилата за движение, което я определя
като водач с висока степен на обществена опасност /Р-501-79-ІІІ н.о., Р- 257-81-ІІІ
н.о., Р-315-09-ІІІ н.о./.
Предвид гореизложеното, съдът
счита, че за извършеното от подсъдимата К. престъпление е налице правната
квалификация „особено тежък случай” и обвинението срещу нея по чл.343, ал.4,
във връзка с ал.3, пр.1 и пр.4, б.”б”, пр.2, във връзка с ал.1, във връзка с
чл.342, ал.1 от НК, както е повдигнато срещу нея, е доказано за този
квалифициращия елемент.
СОС - 17 - н.о.х.д. № 849/2009 г.
Подсъдимата К. е с добри характеристични данни, според представената
характеристика от полицейски инспектор П. К. и от кмета на с.К. Т. Л. /съответно, л.110 и л.111 от
д.п. № ЗМ 982/2009 г. по описа на РУ на МВР – К./.
Видно от справка за съдимост № 1537 от 23.VІІ.2009 г., издадена от КРС /л.103 от д.п. № ЗМ 982/2009 г. по описа на РУ на МВР –
К./, подсъдимата К. е неосъждана.
Според справка за нарушител от
28.VІІ.2009 г. /л.93 от д.п. № ЗМ 982/2009 г. по описа на РУ на МВР – К., подсъдимата
К. е правоспособен водач категория „В” и „М” от 1987 г. и няма наложени
наказания за нарушения по ЗДП.
Описаната по-горе фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от обясненията на подсъдимата К. и
от показанията на свидетелите Д., Т., Ф. и Ч., разпитани в хода на съдебното
следствие, заключенията на експертите инж. К.,
инж. Ч., д-р С., д-р П., д-р М., д-р К., доц. П., д-р Б., доц. д-р И. и
приложените към делото писмени доказателства.
Въз основа на описаната по-горе
безспорна фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимата К. е осъществила
от обективна и от субективна страна
съставомерните признаци на деянието, визирано в чл.343, ал.4, във връзка с
ал.3, пр.1 и пр.4, б.”б”, пр.2, във
връзка с ал.1, във връзка с чл.342, ал.1 от НК, тъй като на 20.VІІ.2009 г. по
първокласен път І-5, км
189 в землището на с.К., общ. К., при управление в посока югоизток, на моторно
превозно средство – лек автомобил м. „Волво S 40”, с рег. № СТ 0323 АВ,
нарушила правилата за движение по пътищата по Закона за движение по пътищата, а
именно: чл.5, ал.2, т.3 - „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да не
управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други
упойващи вещества”, като управлявала пътно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта си 3,12 на хиляда, установено по надлежния ред с Протокол за
химическа експертиза № 649/20.VІІ.2009 г. на БНТЛ при ОД на МВР – С.З.; чл.16,
ал.1, т.1 - „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно
средство е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти – да
навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване
или заобикаляне”, като навлязла в лентата за насрещно движение, без да е
изпреварвала или заобикаляла; чл.20, ал.1 - „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват” и чл.21, ал.1 - „При
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено
да превишава следните стойности на скорост в км/ч: За пътно превозно средство
от категория „В” извън населено място - 90 км/ч”, като управлявала лекия автомобил със
скорост 117 км/ч.
извън населено място, с това по непредпазливост причинила смърт на повече от
едно лице – М.И.Д., ЕГН **********, и М.И.Д., ЕГН **********, и средна телесна
- 18 -
повреда на И.К.Д., ЕГН **********, изразяваща
се в трайно затруднение движението на снагата – счупване на пет броя ребра в
дясна гръдна половина и разстройство на здравето временно опасно за живота –
хемопневмоторакс вдясно, като деянието е извършено в пияно състояние и
представлява особено тежък случай.
Подсъдимата К. следва да бъде призната за невинна и да бъде оправдана
по първоначално повдигнатото обвинение за нарушаване на правилата за движение
по чл.20, ал.2 от ЗДП - „Водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността
на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението”.
От субективна страна престъплението по чл.343, ал.4, във връзка с ал.3, пр.1 и пр.4, б.”б”, пр.2, във връзка с ал.1, във връзка с
чл.342, ал.1 от НК е извършено по непредпазливост.
С оглед на посочената правна
квалификация и след като се съобрази с целта на специалната и генералната
превенция, и с обстоятелствата, посочени в чл.54 от НК, съдът счита, че
наказанието на подсъдимата К. следва да се определи при превес на смекчаващи
вината обстоятелства – дава обяснения и искрено съжалява за случилото се, добри
характеристични данни, чисто съдебно минало, упражнява общественополезен труд,
като отегчаващи вината обстоятелства са безотговорното й поведение като водач,
довело до тежкия съставомерен резултат.
Ето защо съдът счита, че най-справедливо е подсъдимата К. да бъде
осъдена на шест години и шест месеца лишаване от свобода, което е над
минималния, но под средния размер на предвиденото от закона наказание за
горното престъпление /законът предвижда наказание лишаване от свобода от пет до
петнадесет години/.
Съдът счита, че така определеното наказание е справедливо и че за
постигане на целите му /поправяне на подсъдимата/ е наложително подсъдимата К. да
изтърпи така наложеното наказание лишаване от свобода ефективно, тъй като не са
налице основанията за приложение на чл.66, ал.1 от НК.
На основание чл.57, ал.1 и чл.61,
т.3 от ЗИНЗС съдът следва да
определи на подсъдимата К. първоначален режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода “общ”
и типа на затворническото заведение – “затворническо общежитие от открит тип”.
На основание чл.343г от НК подсъдимата К. следва да бъде
лишена от право по чл.37, т.7 от НК - право да управлява МПС, за срок от осем
години, считано от влизане на присъдата в сила.
Тъй като с акт за установяване на административно нарушение № 029551 от
5.VІІІ.2009 г. е отнето свидетелството за правоуправление на подсъдимата К. и й
е наложена временна принудителна административна мярка в този
СОС - 19 - н.о.х.д. № 849/2009 г.
смисъл /л.66
и л.67 от н.о.х.д. № 849/2009 г. по
описа на СОС/, на основание чл.59, ал.3 от НК съдът следва да
приспадне времето, през което за същото деяние подсъдимата К. е била лишена по
административен ред от възможността да упражнява това право, считано от 5.VІІІ.2009
г. до влизане на присъдата в сила.
Подсъдимата
К. следва да бъде осъдена да
заплати по сметка *** по делото разноски в размер на 1 484 лв.
Подсъдимата
К. следва да бъде осъдена да
заплати направените по делото разноски от частните обвинители, както следва: на
И.К.Д. - сумата в размер на 2 000 лв.; на
Д.И.Й. - сумата в размер на 1 000 лв.; на Р. И.Р. - сумата в размер на
1 000 лв.
Причините за извършване на
престъплението са неспазване и грубо
нарушаване на правилата за движение по пътищата.
Предвид гореизложените мотиви
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: