Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1525
гр. Пловдив, 10.09.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на единадесети юли, две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
НИЗАМОВА
при участието на секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 2524/2018г. по описа на ПРС, XXV нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Съдът
е сезиран с жалба от Д.В.В.,
ЕГН **********, против Наказателно постановление № Х-Б-77/06.07.2016г.***, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” от 300 лева на основание чл.218, ал.1 от Закон за здравето, обн. ДВ, бр.
70/2004г. и чл.13б/„б”, чл.53 от ЗАНН/, за нарушение по чл. 56, ал. 1 от Закона за
здравето, публ. в ДВ, бр. 70/2004 г., изм. и доп. ДВ, бр. 40/2012 г.
Жалбоподателят Д.В.В., по съображения,
изложени в жалбата и в съдебно заседание
чрез процесуалния си представител - адв. К.Г., моли
за отмяна на атакуваното наказателно постановление като неправилно
и незаконосъобразно.
Въззиваемата
страна, редовно призована, чрез процесуалния си
представител юрк. А.Г., пледира за потвърждаване на наказателното постановление
като правилно и законосъобразно.
По
допустимостта на жалбата съдът намира, че жалбата е подадена в срок и е процесуално
допустима. За да приеме това съдът съобрази, че хипотезата по чл.58, ал.2 от ЗАНН не е била налице, тъй като е
следвало не само лицето да не е било открито
на адреса, но и новият му адрес да е неизвестен. В настоящия
случай, от представените по делото
удостоверения за промяна на настоящ адрес, се установи,че жалбоподателят В. не
е променяла адреса си. Последният е бил известен на наказващия орган и е
следвало да се положат повече усилия, за да бъде връчено лично наказателното
постановение, а не само да се задоволи с изпращане на обратна разписка, от
която не се установява, дали е
достигнала до лицето. Ето защо, не се приема, че атакуваното наказателно
постановление, на основание чл.58, ал.2 от ЗАНН, е влязло в сила на
21.09.2016г., така както е било отбелязано. Поради изложеното съдът счита, че
жалбата е в срок и наказващият орган не си е свършил съвестно работата по
документиране и връчване на издаденото НП. Разгледана по същество, жалбата се
явява неоснователна.
Обжалваното
наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № Х-
Б-77 с бланков номер 001133 от 27.04.2016г., с който е констатирано, че на 15.04.2016г. била извършена проверка от свид. С.Н.Д. и свид. А.И.Р., служители към Дирекция „ОЗ” Пловдив, в присъствието на свид. И. Г. И., *** към III-то РУ Полиция към ОД на МВР - Пловдив, на обект
кафе-аперитив „Ескейп", находящ се в гр. Пловдив, бул. „България" №
39 - закрито обществено място по смисъла на § 1а от Допълнителни разпоредби на
Закона за здравето, публ. в ДВ, бр. 70/2004 г., изм. и доп. ДВ, бр.40/2012 г. В
хода на проверката било установено, че в залата
за консумация, жалбоподателят Д.В.В.
пуши тютюнево изделие - цигара, фабрично произведена и с търговска
марка „Дънхил" , и пепелира в поставена на масата стъклена чаша, пълна с мокра салфетка, пепел от цигари и загасени фасове.
На масата до Д.В.В. е поставена запалка и картонена кутия с цигари от
герицитираната марка. Констатациите
от проверката са обективирани в Протокол за извършена проверка от 15.04.2016г.
С
оглед установеното е съставен АУАН, а
описаното по-горе определено като нарушение по чл.
56, ал. 1 от Закона за здравето. Актът е съставен на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН, след връчена и получена от жалбоподателя нарочна покана.
Въз
основа на съставения АУАН, е издадено и атакуваното наказателно постановление,
като на основание чл.218, ал.1 от Закон
за здравето, е наложена глоба в размер на 300 лева за нарушение по чл. 56, ал.
1 от Закона за здравето.
Тази
фактическа обстановка се устаноява от приложените и събрани по делото писмени
доказателства, както и гласни такива – показанията на разпитаните в съдебно
заседание свид. С.Н.Д. /актосъставител/, свид. А.И.Р. /***/, свид. И. Г. И. /***
към Трето РУП Пловдив/. Показанията и на тримата свидетели са безпротиворечиви
и категорични, по отношение на извършената от тях в обекта проверка и
обстоятелството, че са заварили група клиенти,
позиционирани на маса, държейки запалени цигари и пепелиращи върху мокра
салфетка в поставения на същата за тази цел съд. На нарушителите са били
поискани лични карти и впоследствие съставени АУАН- ни. От своя страна свид.
Д. потвърждава авторството на съставения от нея АУАН и поддържа констатациите в
него, като сочи и за начина на съставянето му. Същата, заедно със свид. Р. потвърждават, че в
компанията, сред лицата, които пушели в заведението, била и жалбоподателят В..
В
допълнение свид. И. заявява, че
проверката се е състояла във вътрешната част на обекта, където стъклопакетите
не се отварят, тъй като заведението представлявало затворено помещение.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите като обективни, логични,
последователни, взаимоподкрепящи се и съответстващи на писмените доказателства
по делото.
По
молба на жалбоподателя, е разпитана и свид. М. Г.К., чиито показания съдът кредитира
единствено в частта, в която действително се установява заварена от контролните органи в процесното време и
място приятелска компания, част, от която била и жалбоподателя В., което и
съответства с останалите събрани по делото доказателства и кредитирани от съда.
Останалата част, в
опит да се подведе съда, относно типа на
заведението и това, че към
момента на проверката жалбоподателят В. не пушела, а само инцидентно изтръсвала
конкретната запалена цигара, последната употребявана от друго лице, съдът преценява показанията й за изолирани, необективни и заинтересовани,
намиращи се в пълно противоречие с приложения и събран по делото
доказателственм материал.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
По
делото безспорно се установи извършено от жалбоподателя В. нарушение по чл. 56,
ал. 1 от Закона за здравето, според която разпоредба се забранява тютюнопушенето
в закрити обществени места. Забрана за тютюнопушене означава дължимо бездействие
- да не се пуши. От обективна страна съставът на процесното административно
нарушение се изразява в това определено физическо лице да е нарушило забраната
да не се пуши в закрити обществени места, като е пушило. Нарушението се
осъществява чрез действие, при правно дължимо бездействие (да не се нарушава
въведената забрана) от страна на правния субект - физическо лице. В конкретния
случай, на процесната дата и място, към
момента на проверката, жалбоподателят В. е пушила и пепелирала тютюнево изделие
- цигара, фабрично произведена и с търговска марка „Дънхил„ върху поставен съд
на масата в заведението, представляващо закрито обществено място по смисъла на
§1а от Допълнителните разпоредби на Закон за здравето. Тези обстоятелства се
потвърждават от показанията на свид. Д., И., Р. и частично от тези на свид. К.,
както и от писмените доказателства по делото.
При
съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Същите са издадени от компетентни лица и в
законоустановените срокове. Посочени са всички правнорелевантни обстоятелства
във връзка с извършеното нарушени е - време, място на извършване, субект на
нарушението, съставомерни признаци от обективна страна.
Следва да се отбележи,че и в двата акта изрично
е отразено, че именно към датата на извършената проверка, а именно
15.04.2016г., жалбоподателят В. е била заварена да пуши цигара в процесния
обект, представляващ затворено обществено място, т.е. нарушението е било
извършено, когато е било и установено, подкрепено с целия гласен и писмен доказателствен материл по делото, в това число
и съставеният официален документ – констативен протокол от същата дата. В този
смисъл допуснатата грешка, изразила се в
това, че за дата, на която жалбоподателят В. е посетила заведението като клиент
- по погрешка най-горе вдясно в бланката на АУАН е отразена и повторена датата
на съставяне на акта 27.04.2016г., вместо 15.04.2016г., е несъществена, предвид
изложеното по-горе, като това по никакъв начин не е рефлектирало върху правото
на защита на жалбоподателя В., която ясно е разбрала за какво конкретно
нарушение и за коя дата е ангажирана отговорността й. При
описанието на нарушението в бланката на съставения АУАН е отразено че същото е
установено при извършена проверка на 15.04.2016г., така както е отразено и в
издаденото НП, а що се отнася до бланката за съставяне на АУАН, то настоящия
състав приема че същата не е прецизна и следва да бъде подобрена, доколкото в
абзаца „съставих настоящия акт против ……….“, който завършва с „на ……“, би могло
да бъде възприето и така както го е отразил актосъставителя, а именно че се
отнася до това кога е съставен акта. При описанието на нарушението обаче
недвусмислено е отразено кога е било установено извършеното нарушение.
Настоящият
случай не може да се определи като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй
като не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност от типичната за този вид нарушение. Противен извод на
горния не обуславя нито обстоятелството, че нарушението е извършено за първи
път, същото - правилно
отчетено при определяне на наказанието в минимален размер, нито че жалбоподателят е студент, като последното
обстоятество определено не е индиция за липса на доходи или трудова неработоспособност.
Не е такава индиция и това че най-вероятно чашките за пепелиране са били
поставени от заведението. Посоченото е без значение, доколкото всеки човек
следва сам да преценява своето поведение и да го съобразява с правните норми, и
дори в случаите в които е улеснен да ги нарушава следва сам да избира как да
постъпи. Не е оправдание за нарушителя и това че в заведението е имало и други
пушачи. В този смисъл не се ангажираха доказателства, с които да се разкрие
по-ниска степен на обществена опасност от предвидената в закона за това
нарушение. В същото време, е необходимо да се отбележи и специфичността на
защитаваните от нарушените норми обект. В тази връзка естество на
тютюнопушенето на закрити обществени места, създава риск освен за самото лице и
за т. нар."пасивни пушачи", поради което застрашава живота и здравето
на хората и не може да се приеме за маловажен случай. Пушачите поставят
останалите хора които са непушачи в неравностойно положение и пречат на
нормалното им ежедневие без тютюнев дим, и би следвало така както пушачите са
избрали да вредят на своето здраве да се съобразяват с онези хора които са
избрали да не го правят. Вредата от тютюнопушенето е всеизвестна и призната в
световен мащаб, поради което хората избрали този начин на живот следва да се
съобразяват с другите членове на обществото и да не поставят в опасност тяхното
здраве и живот, позволявайки си да нарушават законовите разпоредби уреждащи
тези отношения.
Предвид
изложеното, неоснователни се явяват сочените от жалбоподателя основания за отмяна на атакуваното наказателно
постановление, поради допуснати съществени нарушения, касаещи датата на
нарушението и приложение нормата на чл.28 от ЗАНН, визираща маловажен случай.
Ирелеватно
е обстоятелството, дали съдовете на масата са били поставени от стопанисващото
заведение юридическо лице, тъй като правилно, неизпълнението на забраната, на
осн. чл. 218, ал.1 от ЗЗ има за последица осъществяване на
административнонаказателна отговорност на физическото лице, още повече че
отговорността на юридическото лице не само се извежда от друга законова
разпоредба, но и в случая не се вменява от актосъставителя и наказващия орган.
Ето
защо приложена е и коректната санкционна норма на чл. 218, ал.1 от Закон за
здравето, като наказващият орган е
определил наказание в минималния размер, предвиден в закона, което ще
способства за изпълнение целите по чл.12 от ЗАНН.
При
издаването на акта и следващото го наказателно постановление съдът не установи допуснати нарушения на процесуалните
правила, които да са съществени по своя характер и да са нарушили
правото на защита на жалбоподателя.
При тези съображения съдът прие да потвърди наказателното
постановление като правилно и законосъобразно.
Мотивиран
от горното ПРС, XXV н. с.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № Х-Б-77/06.07.2016г.***,
с което на жалбоподателя Д.В.В., ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба от 300 лева на основание
чл.218, ал.1 от Закон за здравето,
Обн. ДВ, бр. 70/2004г. и чл.13б/„б”, чл.53 от ЗАНН/, за нарушение по чл. 56,
ал. 1 от Закона за здравето, публ. в ДВ, бр. 70/2004 г., изм. и доп. ДВ, бр.
40/2012 г.
Решението
подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
МГ