Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 09.03.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на петнадесети
февруари
две хиляди двадесет и втора година
в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 585 по описа
за 2021 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Д.Г.Д. против З. „О.“
АД, с която предявява обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.405, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 17.07.2019
г. между ответника и „ОТП Л.“ ЕООД е сключен застрахователен договор за
застраховка „Каско“ на СПС, за което е издадена
застрахователна полица № 0020185201901079 с валидност от 18.07.2019 г. до
17.07.2020 г., с която е бил застрахован л.а.м. „Land
Rover“, модел Range Rover с рег. № СВ ****НТ, с покрити рискове „пълно каско“ съгласно ОУ по застраховката и със застрахователна
сума в размер на 169 000 лв. Поддържа се, че автомобилът е доставен нов от
„Мото пфое“ ЕООД на 18.07.2019 г. и е с първоначална
регистрация от същата дата. Твърди се, че цената на автомобила в ново състояние
е била в размер на 185 695 лв. Поддържа се, че „ОТП Л.“ ЕООД в качеството
му на Л.одател е отдал описания автомобил чрез
договор за финансов Л. на Л.ополучателя „П.“ ЕООД,
което дружество от своя страна с договор за наем № 7 0407 3/10.07.2019 г. го е
отдал на субЛ. на „Д.**“ ООД. Твърди се, че на 02.09.2019
г. е настъпило застрахователно събитие-противозаконно отнемане на описания
автомобил, във връзка с което в ответното дружество е била образувана преписка
по щета № 0020-185-0300/2019 г. Поддържа се, че определената от
застрахователната компания действителна стойност на процесното
МПС към момента на настъпване на застрахователното събитие е в размер на
140 820 лв., която значително се разминава от застрахователната сума,
посочена в договора-169 000 лв., представляваща действителната
застрахователна стойност по смисъла на чл.400 КЗ. Твърди се, че на 12.12.2019 г. ответното дружество е платило на „ОТП Л.“ ЕООД
застрахователно обезщетение в размер на 137 458,60 лв., след прихващане на
дължимите трета и четвърта неплатени вноски от разсрочената застрахователна
премия, или с 28 180 лв. по-малко. Твърди се, че с договор за цесия от
19.02.2020 г., сключен между „ОТП Л.“ ЕООД в качеството на цедент
и „П.“ ЕООД, „Д.**“ ООД и ищеца Д.Г.Д.-цесионер, са
уредени всички вътрешни имуществени отношения между Л.одателя,
Л.ополучателя и субЛ.ополучателя, като недоизплатеното вземане по
застрахователния договор е прехвърлено на ищеца. Твърди се, че с уведомление
вх.№ ЦУ99-1589/20.02.2020 г. ищецът в качеството му на пълномощник на „ОТП Л.“
ЕООД е уведомил ответното дружество за извършеното прехвърляне на вземане.
Твърди се, че въпреки отправената молба до ответното застрахователно дружество
да преразгледа изплатеното застрахователно обезщетение, последното не е сторило
това с аргумента, че не са налице предпоставките за това, тъй като
действителната стойност е определена коректно.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 28 162,45 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди,
вследствие на настъпило застрахователно събитие, което вземане е прехвърлено с
договор за цесия, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на
исковата молба-15.01.2021 г. до окончателното изплащане, сумата от 3129,16 лв.-обезщетение за забава за
периода от 13.12.2019 г. до 15.01.2021 г. Претендира разноските по делото,
включително адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.
Такава е исковата претенция,
съобразно допуснатото изменение с протоколно определение на съда от 28.09.2021
г.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК
ответникът е депозирал отговор чрез процесуалния си представител юрисконсулт
Христова, надлежно упълномощена с пълномощно приложено към отговора.
Оспорва предявените искове по
основание и размер. Ответникът твърди, че отговорността му се съизмерява със сумата от 140 820 лв., представляваща
действителната стойност на процесния автомобил към
датата на настъпване на застрахователното събитие. Твърди, че от така
определеното обезщетение са прихванати неплатени ІІІ и ІV разсрочена премийна
вноска в общ размер на сумата от 3361,40 лв. Остатъкът от 137 458,60 лв. е
заплатена на собственика с ПН от 12.12.2019 г. Твърди
се, че с изплащането на застрахователното обезщетение ответникът изцяло и
напълно е възмездил вредите по процесното МПС,
възникнали в резултат на застрахователното събитие, съобразно тяхната
действителна стойност.
Ответникът твърди, че към датата
на настъпване на застрахователното събитие, действителната стойност на процесния автомобил е 140 820 лв.
Твърди, че сключеният договор за
цесия от 19.02.2020 г. е нищожен, поради липса на предмет, тъй като за цедента не е съществувало вземане от ответното
застрахователно дружество.
Твърди, че Л.одателят
е напълно удовлетворен по процесния договор за
финансов Л. с изплатеното застрахователно обезщетение, получените Л.ови вноски, ползвания данъчен кредит от 28 800 лв. и
евентуално доплащания от Л.ополучателя на основание
чл.7, ал.13 от договора за финансов Л..
Оспорва иска по размер с
твърдението, че същият е завишен. Оспорва претенцията за мораторна
лихва, с оглед неоснователността на главния иск, както и началния момент от
който се претендира лихвата, а именно от 13.12.2019 г.
В срока по чл.372 от ГПК ищецът е
депозирал допълнителна искова молба, с която възразява и оспорва всички
твърдения на ответника. Твърди, че процесният
автомобил е бил на 43 дни от датата на закупуването му в ново състояние и първа
регистрация с пробег от около 1000 км, бил е със заводски вградено в модела
техническо оборудване от най-висок клас и с поръчан допълнителен пакет,
подробно описани в офертата на „Мото-Пфое“ ЕООД.
Заявява доказателствени искания.
В срока по чл.373 ГПК ответникът
депозира допълнителен отговор, с който поддържа изцяло отговора на исковата
молба, направените оспорвания, твърдения и доказателствени
искания.
Ищецът в съдебно заседание чрез
процесуалния си представител поддържа предявените искове по съображения
изложени в писмени бележки по делото. Претендира разноски, съобразно представен
списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът в съдебно заседание
чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове и моли съда да ги
отхвърли като неоснователни. Претендира разноски съобразно представен списък по
чл.80 от ГПК.
Софийски
градски съд, I-6 състав, след като взе предвид становището на
страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, а и с
представените писмени доказателства, се установява, че на 17.07.2019 г. между
ответника и третото лице „ОТП Л.“ ЕООД в качеството на застрахован, е сключен
застрахователен договор за застраховка „Каско“ на сухопътни
превозни средства, за което е издадена застрахователна полица №
0020185201901079 с валидност от 18.07.2019 г. до 17.07.2020 г., с която е бил
застрахован л.а.м. „Land Rover“,
модел Range Rover с рег. №
СВ ****НТ, с покрити рискове „пълно каско“ съгласно
ОУ по застраховката и със застрахователна сума в размер на 169 000 лв. Видно от
свидетелство за регистрация І част № *********, автомобилът е с първоначална
регистрация от 18.07.2019 г. С фактура № ********** от 18.07.2019 г. се
установява, че автомобилът е доставен нов от М.-П.ЕООД и е придобит от „ОТП Л.“
ЕООД на 18.07.2019 г. за сумата от 168 982,45 лв.
С удостоверение от 22.10.2019 г. на 04
РУ-СДВР, се установява, че на 02.09.2019 г. Ч.Л.К.е заявил в 04 РУ-СДВР за
противозаконно отнет автомобил „Л.Р.Р.Р.В.“ рег.№ СВ ****НТ, собственост на ОТП Л. ЕООД.
Автомобилът е бил паркиран на адрес: гр.София, кръстовището на ул. „Кораб
планина“ с ул. „Плачковица“. По случая е образувано
ДП № 228ДПК-1587/2019 г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр.пр.
№ 34006/2019 г. по описа на СРП. Наказателното производство по така
образуваното досъдебно производство е спряно с Постановление на СРП от
15.10.2019 г.
От приетия като доказателство по делото
договор за цесия от 19.02.2020 г. се установява, че между „ОТП Л.“ ЕООД в
качеството му на Л.одател и трето за спора лице „П.“
ЕООД в качеството му на Л.ополучател е сключен
Договор за финансов Л. на ППС № 191347140064/16.07.2019 г. /представен с
отговора на ответника/ с обект: процесния автомобил,
задълженията по който са изцяло погасени. Установява се, че с договор за наем №
7 0407 3/10.07.2019 г. /представен с отговора на ответника/ Л.овият актив е преотдаден за
ползване от Л.ополучателя „П.“ ЕООД на субЛ.ополучателя на „Д.**“ ООД. На
02.09.2019 г. е настъпило застрахователно събитие-противозаконно отнемане на
описания автомобил, за което на 12.12.2019 г.
застрахователят З. „О.“ АД е платил на собственика „ОТП Л.“ ЕООД
застрахователно обезщетение по полица № 0020185201901079 в размер на
137 458,60 лв.
Между страните е прието за безспорно,
че от определеното обезщетение в размер на 140 820 лв. са прихванати неплатени
ІІІ и ІV разсрочена премийна вноска в общ размер на сумата от 3361,40 лв., а
остатъкът от 137 458,60 лв. е заплатен на собственика с платежно нареждане от
12.12.2019 г.
С договора за цесия „ОТП Л.“ ЕООД в
качеството на цедент е прехвърлил на ищеца Д.Г.Д. в
качеството му на цесионер безвъзмездно правото на
застрахователно обезщетение за пълна загуба, подлежащо на изплащане от З. „О.“
АД, дължимо по застрахователен договор КАСКО на МПС обективиран
в застрахователна полица № 0020185201901079 с валидност от 18.07.2019 г. до
17.07.2020 г., с която е бил застрахован л.а.м. „Land
Rover“, модел Range Rover с рег. № СВ ****НТ, до размер на разликата между
застрахователната сума на МПС записана в застрахователната полица и полученото
от цедента застрахователно обезщетение в размер на
137 458 лв., а именно: вземане в размер на 31 541,40 лв.
Дружеството - цедент
чрез законния си представител е потвърдил настъпилото прехвърляне на вземането
в размер на 31 541,40 лв. с дата на прехвърляне 19.02.2020 г. и е
упълномощило ищеца Д. да уведоми от името на „ОТП Л.“ ЕООД З. „О.“ АД за
извършената цесия и да подпише писмено съобщение по чл.99, ал.3 от ЗЗД.
Ответникът застраховател е уведомен за
извършената цесия на 20.02.2020 г., на която дата в деловодството е входено уведомлението.
С покана, връчена на ответника на
05.03.2020 г. ищецът го е поканил да му заплати разликата от 31 541,40 лв.
по посочена в поканата банкова сметка.
***.03.2020 г. ответникът е отказал
изплащане на исканата сума по ликвидационна преписка по щета с №
0020-185-0300/2019 с мотивите, че действителната стойност на МПС е определена
коректно и изплатеното обезщетение по преписката в размер на 140 820 лв. е
изчислено съгласно изискванията и указанията на нормативните документи, като е
изплатено обезщетение за погинало имущество.
Пред
настоящата инстанция е разпитан свидетеля Ч.Л.К., който установява, че процесният автомобил е закупен през м. юли 2019 г. чисто
нов от „МОТО-ПФОЕ“ и бил сключен договор за наем. Спомня си, че колата била на
10 км при закупуването. Около месец след това видял колата, когато реално е предадена
на наемателя да я ползва и същата била под 1000 км.
От
приетото по делото заключение на САТЕ се установява, че към датата на
настъпване на застрахователното събитие процесният
автомобил е бил в употреба 45 дни, поради което и единствената възможност за
закупуване на друг автомобил от същия вид и качество като тези на л.а.м. „Land Rover“, модел Range Rover, е била закупуване на
нов автомобил. Вещото лице сочи, че от това следва, че действителната стойност
на автомобила, съгласно чл.400, ал. КЗ и
равна на стойността на придобиване, а именно: 168 982,45 лв. с включен
ДДС.
Вещото
лице сочи, че остатъчната стойност на автомобила в края на 45-тия ден от
експлоатацията му е била 164 815,35 лв. Сумата се получава след като от
действителната стойност 168 982,45 лв. се приспадне овехтяване в размер на
4 167,11 лв.
С приетото по делото заключение на ССчЕ се установява, че по фактура № ********** от
18.07.2019 г., издадена от „Мото-Пфое“ ЕООД на „ОТП Л.“
ЕООД за доставката на процесния автомобил, е ползван
данъчен кредит от „ОТП Л.“ ЕООД в размер на 28 163,74 лв., която сума
представлява начисления ДДС от 20% върху стойността на покупката. Кредитът е
ползван в месеца, в който е издадена фактурата, т.е. месец юли 2019 г.
Установява се, че общият размер на платените Л.ови
вноски от Л.ополучателя по договора е 52 700,26
лв., а с платеното от ответника застрахователно обезщетение в размер на
137 458,60 лв., „ОТП Л.“ ЕООД е закрило задължения по договора в общ
размер на сумата от 123 553,24 лв. Остатъкът от 13 905,36 лв. е
преведен по банковата сметка на ищеца на 20.12.2019 г.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От правна страна предявеният иск е с
правно основание чл.405, ал.1 от КЗ.
Между страните няма спор по
основанието на исковата претенция, а и с извършеното плащане на 12.12.2019 г. ответникът е признал основанието на иска до
размера на платеното обезщетение.
Безспорно се установява, че на 02.09.2019
г. е настъпило твърдяното от ищеца застрахователно събитие - кражба на л.а.м. „Land Rover“, модел Range Rover с рег. № СВ ****НТ, за
което застрахователят е бил своевременно уведомен на 03.09.2019 г., както и
органите па полицията. По образуваната преписка по щета № 0020-185-0300/2019 г.
е определено обезщетение в размер на 140 820 лв., от чийто размер са прихванати
неплатени ІІІ и ІV разсрочена премийна вноска в общ размер на сумата от 3361,40
лв., а остатъкът от 137 458,60 лв. е заплатен на собственика „ОТП Л.“ ЕООД с
платежно нареждане от 12.12.2019 г.
Неоснователно е възражението на
ответника за нищожност на договора за цесия от 19.02.2020 г., които легитимира
материално правно ищеца по предявения иск. Не е вярно твърдението, че към тази
дата не е имало вземане на цедента от ответното
дружество за застрахователно обезщетение по отношение на лекия автомобил.
Настъпването на застрахователно
събитие на 02.09.2019 г., покрито от застрахователния договор, е юридическият
факт, от който възниква право за застрахованото/увреденото лице в случая „ОТП Л.“
ЕООД да претендира заплащане на обезщетение за вредите от събитието от
застрахователя в качеството му на страна по застрахователния договор. Следователно
и към датата на сключване на договора за цесия - 19.02.2020 г. вземането за
заплащане на обезщетение за вреди от кражбата на застрахования автомобил е било
възникнало и очевидно не е било погасено с извършеното на 12.12.2019 г. плащане, доколкото собственикът не е бил
съгласен с така определения и изплатен размер на обезщетението. Вземането е
било и изискуемо, доколкото и по съображения изложени по-горе към тази дата
ответникът вече е бил в забава по отношение на неплатената част от дължимото
застрахователно обезщетение.
Относно размера на застрахователното обезщетение при застраховка "Каско" на МПС при настъпило
застрахователно събитие кражба на застраховано
МПС, следва да се съобрази непротиворечивата
практика, изразена в постановени по реда на чл.
290 ГПК /в редакция преди
ЗИД на ГПК – ДВ бр. 86 от 2017 г. /, решения на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I
т. о., т. д. № 1586/2013 г., II т. о., т. д. № 1869/2014 г., II т. о., т. д. №
2140/2014 г., I т. о., т. д. № 2367/2015 г., I т. о. и др., в които е прието че застрахователното обезщетение при вреди на
имущество е в размер на действително претърпените и доказани по размер вреди
до уговорената в застрахователната полица застрахователна сума. Обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките
на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не
може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество,
определена като пазарната му стойност
към датата на увреждането. При настъпване на застрахователно събитие в срока на договора е необходимо
да бъде установен
размерът на вредата към деня
на събитието, като при погиване
или кражба на МПС този размер
е равен на действителната му стойност – стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се
купи друго със същото качество.
В първото от цитираните решения изрично е акцентирано, че при изчисляване
на размера на обезщетението, не следва да
се прилага коефициент на овехтяване,
т. к. последният е инкорпориран
в самата застрахователна стойност. Даденият принципен отговор на поставения правен
въпрос, макар и обоснован с норми от отменения Кодекс
за застраховането – чл. 208, ал. 3, вр. чл. 203, ал.
2 и ал. 4, е важим и при сега действащия
КЗ, с оглед аналогичните разпоредби – чл. 386, ал. 2, чл. 400, ал. 1, касаещи действителната застрахователна стойност и дължимото застрахователно обезщетение при застраховане срещу вреди. Изцяло в този смисъл Решение № 60135 от
15.11.2021 г. на ВКС по т.
д. № 1821/2020 г., II т. о., ТК.
Предвид горното съдът намира, че действителната
стойност на автомобила, съгласно чл.400,
ал.1 от КЗ, съответно дължимото застрахователно обезщетение и съобразно
заключението на приетата по делото САТЕ, е в размер на 168 982,45 лв. с включен
ДДС. От тази сума следва да се приспадне вече платената от 140 820 лв.,
при което положение предявеният иск за сумата от 28 162,45 лв. се явява
изцяло основателен и следва да бъде уважен в пълния му размер.
Предвид основателността на
главната претенция, основателна и доказана е и акцесорната
претенция с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на мораторно обезщетение в размер на законната лихва върху
присъдената главница.
Съобразно нормата на чл. 405, ал.
1 от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен
да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да е
по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 - 3 или 5, т.е. 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл.106.
Ответникът е заплатил
застрахователно обезщетение на 12.12.2019 г., т.е.
към тази дата очевидно са били налице всички необходими доказателства.
Уведомлението за щета е подадено
на 03.09.2019 г., ведно с 2 бр.ключове и 2 бр.транспондери,
рег.талон на СПС част ІІ. Най-късно предаденото доказателство е Постановление
за спиране на наказателното производство, входено при
ответника на 29.10.2019 г. Следователно от 30.10.2019 г. е започнал да тече
15-дневния срок и е изтекъл на 19.11.2019 г. Т.е. считано от 20.11.2019 г.
ответникът е изпаднал в забава.
При това положение искът за
периода от 13.12.2019 г. до датата на завеждане на иска-15.01.2021 г. се явява
основателен.
На основание чл.162 от ГПК и
посредством компютърна програма за изчисляване на законната лихва, съдът
определя размера на последната, а именно: 3 129,16 лв.
Предвид горното и акцесорния иск като основателен и доказан следва да бъде
уважен в пълния му размер.
По разноските в процеса:
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените от него разноски в пълен размер на 3 271,67 лв.,
съобразно представения списък по чл.80 от ГПК, срещу който ответникът не е
възразил.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „О.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.405, ал.1 от КЗ на
Д.Г.Д., ЕГН **********,*** сумата от още 28 162,45 лв. /двадесет и осем хиляди
сто шестдесет и два и 0,45 лв./, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди, вследствие на настъпило на 02.09.2019 г. застрахователно
събитие-кражба, дължимо по застрахователен договор КАСКО на СПС обективиран в застрахователна полица № 0020185201901079 с
валидност от 18.07.2019 г. до 17.07.2020 г., с която е бил застрахован откраднатия
л.а.м. „Land Rover“, модел Range Rover с рег. № СВ ****НТ и която
сума представлява разликата над платеното вече от ответника обезщетение от
140 820 лв. до пълния дължим размер от 168 982,45 лв., което вземане
е прехвърлено на ищеца от „ОТП Л.“ ЕООД с договор за цесия от 19.02.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на исковата
молба-15.01.2021 г. до окончателното изплащане, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД
да заплати и сумата от 3 129,16 лв. /три хиляди сто двадесет и девет и 0,16
лв./-обезщетение за забава за периода от 13.12.2019 г. до 15.01.2021 г., на
основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати сумата от 3271,67 лв. /три хиляди
двеста седемдесет и един и 0,67 лв./ разноски направени от ищеца пред
настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: