Определение по дело №77/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.

Постъпила е жалба от П. Е. Ю. от С., О., подадена чрез пълномощник – А. С. от АК-Кърджали против разпореждане от 06.08.2012 г. за връщане на въззивна жалба против присъда №75/24.07.2012 г. по НОХД №122/2012 г. по описа на РС-Момчилград. С цитираната присъда състав на Момчилградския районен съд признал за невиновен подсъдимия С. М. Ж. в това, че на 22.02.2010г.- 13.09. 2010г. в С., О. противозаконно е присвоил чужди движими вещи-сумата от 22000 лева, собственост на жалбодателката, която владеел и пазел, като обсебването било в големи размери, поради което го оправдал по предявеното му обвинение по чл.206, ал.3, във вр. с чл. 206,ал.1 от НК. В жалбата се твърди, че постановеното разпореждане е необосновано, незаконосъобразно и несправедливо, постановено при драстично нарушение на материалния и процесуалния закони и в пълно противоречие със събраните по делото доказателства, тъй като в наказателното производство били нарушени правата на пострадалото лице от престъплението, за което бил предаден на съд подс. Ж.. Въпреки, че в жалбата си против присъдата жалбодателката била посочила, че са нарушени правата й като пострадала по смисъла на чл.255,ал. 1 от НПК, съдебния състав приел, че била известена със съобщение за правата й по цитирания текст от закона. Този извод на съда не отговарял на истината и доказателствата по делото, тъй като било видно от адресираните по делото до нея документи, че й е изпратена призовка в качеството й на свидетел и нямало изпратен какъвто и да било друг документ. Жалбодателката твърди, че имала качеството на пострадало лице, нотова качество не й било указано от съда, нито й било указано, че като пострадало лице има право да предяви граждански иск и да иска конституирането й като граждански ищец и частен обвинител. Правата на пострадал не й били разяснени, нито със съобщение по чл.255, ал.1 от НПК, нито в съдебно заседание. Това задължение съдът не бил изпълнил, поради което счита, че е налице съществено нарушение на процесуалните й права като пострадало лице. Моли да се отмени разпореждане от 06.08.2012г. по НОХД №122/2012г. по описа на Момчилградския районен съд, с което е върната жалбата на П. Ю. против присъда №75/24.07.2012г. по същото наказателно дело.

В съдебно заседание жалбодателката лично и чрез адв.С. поддържа жалбата си и моли същата да бъде уважена.

Въззиваемият С. Ж. счита жалбата за неоснователна.

Представителят на О. П. Кърджали също счита жалбата за неоснователна и моли да се потвърди разпореждането на РС-Момчилград.

Окръжният съд, при извършената проверка, констатира следното:

По НОХ дело № 122/2012 г. на РС – Момчилград П. Ю. е била свидетел и пострадал от престъплението по чл.206, ал.3, във вр. с ал.1 от НК, предмет на делото. В призовката, която е била изпратена на П. Ю., за да бъде призована за насроченото съдебно заседание й е указа и възможността, че в седмодневен срок от връчването й, може да направи искане за конституиране като частен обвинител и граждански ищец. Пострадалата свидетелка не се е възползвала от тези си права и не е направила подобно искане. В първото съдебно заседание, когато е даден ход на делото и е открито съдебното следствие, пострадалата - св.П. Ю. е била редовно призована, присъствала е и е била разпитана като свидетел. Същата, нито писмено, нито устно е предявила молба за конституирането й като граждански ищец и/или частен обвинител по делото. Последното е приключило с присъда, с която подс.С. М. Ж. е бил признат за невиновен в това, че на 22.02.2010г.- 13.09. 2010 г. в С., О. противозаконно е присвоил чужди движими вещи- сумата от 22000 лева, собственост на жалбодателката Ю., която владеел и пазел, като обсебването е в големи размери и е оправдан по предявеното му обвинение по чл.206, ал.3, във вр. с чл.206, ал.1 от НК.

Против така постановената присъда св.П. Ю. чрез пълномощника си – адв.С. е подала въззивна жалба, с която иска оправдателната присъда да бъде отменена като незаконосъобразна и да се постанови нова, с която подс.С. Ж. да признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение. С разпореждане от 06.08.2012 г., съдия от РС-Момчилград е констатирал, че жалбата е подадена от лице, което няма право на такава, тъй като пострадалата П. Ю. не е била конституирана като граждански ищец и частен обвинител по делото, след като й е било съобщено за тази възможност на осн. чл.255 от НПК. С оглед направената констатация, съдът е разпоредил връщане на жалбата.

Против така постановеното разпореждане за връщане на жалбата е постъпила частна жалба, предмет на настоящото дело и подробно описана по-горе в решението.

С оглед на така установените обстоятелства по делото, съдът намира разглежданата жалба за неоснователна.

Обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл.253 от НПК, страни в съдебното производство са прокурорът, подсъдимият и защитникът, частния тъжител и частния обвинител, гражданският ищец и гражданският ответник. Пострадалият от престъплението – св.П. Ю. не е страна в производството, т.к. не е конституирана като частен обвинител и/или граждански ищец по делото.

Пострадалият от престъплението, за да придобие процесуалния статут на страна, в случая частен обвинител и/или граждански ищец, следва да бъде конституиран като такъв по надлежния законов ред, указан в чл.76 и сл. от НПК, съответно в чл.84 и сл. от НПК. Без наличието на изричен съдебен акт за конституиране на пострадалия като частен обвинител и/или граждански ищец, правото на такъв не може да се презумира. Това означава, че фактът на причинени от разглежданото престъпление вреди сам по себе си не предоставя на пострадалия автоматично статут на страна в процеса по смисъла на НПК. Обратното означава, че всеки пострадал от престъпление без да е конституиран в съдебното производство съгласно закона, ще разполага с правата частен обвинител по чл.79 от НПК, респективно на граждански ищец по чл.87 от НПК, което е в противоречие с изискванията уреждащи реда и начина за участие като частен обвинител и граждански ищец визирани в нормата на чл.77 и чл.85 от НПК – молба, която може да бъде писмена или устна, с лимитативно определено съдържание и срок, в който най-късно може да бъде предявена – до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд. Установеният в закона ред е свързан с правното положение на другите участници в наказателното производство, които имат равни процесуални права (арг. чл.12, ал.2 НПК). Този ред предоставя и процесуалната активност на всяка от страните при доказване, респ. оспорване на фактическите обстоятелства от значение за изхода на делото, както и възможността да обжалват постановените във връзка с това съдебни актове.

Липсата на процесуална легитимация, представлява процесуална пречка за жалбодателя П. Ю. да обжалва постановената първоинстанционна присъда, поради което и правилно съдия от РС-Момчилград е постановил на основание чл.323, ал.1, т.3 от НПК връщане на жалбата й, като подадена от лице, което няма право на такава. Изложените в частната жалба доводи за нарушени права на пострадалата в първоинстанционното производство не могат да бъдат предмет на разглеждане и обсъждане в настоящото производство. Това би могло да стане единствено във въззивно производство при проверка правилността на невлязлата в сила присъда, каквото производство не е настоящото.

Предвид изложеното, съдът намира, разпореждането на съдия от РС- Момчилград, с което е върната жалбата на П. Е. Ю., подадена чрез пълномощника й – А. С. против Присъда №75/24.07.2012 г. по НОХД № 122/2012 г. на РС- Момчилград, за правилно и законосъобразно, поради което и същото следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 06.08.2012 г. на съдия от РС- Момчилград, с което е върната жалбата на П. Е. Ю., подадена чрез пълномощника й – А. С. против Присъда №75/24.07.2012 г. по НОХД № 122/2012 г. на РС- Момчилград.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.