№ 19274
гр. София, 29.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20241110173901 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искови молби с вх. № 404379/11.12.2024 г. и
405265/12.12.2024 г. (по последната е образувано съединеното по реда на чл.
213 ГПК гражданско дело № 74249/2024 г. на Софийския районен съд, 173.
състав, на В. С. С. срещу „А.Г“ АД, с които са предявени претенции за
признаване за установено по отношение на ответника, че договори за
потребителски кредит между страните с №№ ************* г. и
**************** г. следва да се прилагат без нищожните клаузи на чл. 4 от
Приложение № 5 към същите, които предвиждат нестойка при непредоставяне
на поръчителство от ищеца в размер на средно 1,97 лева на ден, но не повече
от 1 % от главницата, и приложение № 3 към договорите, които предвиждат
задължение на ищеца да заплати такса от по 30 лева за „В.“, и за осъждане на
ответника да плати на ищеца:
– 5 лева (частично от 89,10 лева) – платени без основание лихви, такси и
неустойки по изцяло нищожния договор за Договори за потребителски кредит
№ ************* г., и
– 5 лева (частично от 89,10 лева) – платени без основание лихви, такси и
неустойки по изцяло нищожния договор за Договори за потребителски кредит
№ **************** г.
Ищецът твърди, че сключил с ответника два договора за потребителски
кредит - с №№ ************* г. и **************** г., по които му били
отпуснати по 300 лева, като това било посочено не в основния текст на
договора, а в приложение, което според ищеца представлявало неизпълнение
на закона, като и по двата договора ищецът следвало да върне изплатеното му
от ответника на същия в едномесечен срок, като дължал 340 лева, ако
предостави обезпечение, и 399,10 лева – ако не предостави такова.
Увеличаването на дълга се дължало на това, че в Приложение № 5 от договора
се предвиждало, че ако ищецът не предостави обезпечение на кредита най-
късно в деня след отпускането му – двама поръчители с изисквания за трудова
1
заетост, доход, трудов стаж, липса на неплатени задължение, вкл. за
осигуровки, като ответникът може и да не приеме обезпечение от тези
поръчители. В случай на неизпълнение ищецът следвало да заплати неустойка
1,97 лева от отпуснатия кредит средно на ден, но не повече от 1 % от
стойността на отпуснатия кредит. Ищецът оспорва законосъобразността на
такава неустойка като прекомерна във връзка с целите и целяща
увеличаване на дълга. Поддържа, че в Приложение № 3 към договорите било
предвидено да плати и 30 лева такса за „преференциално обслужване“, която
включвала право да бъде приеман в продължено работно време, да участва в
томболи, да получи отстъпка от следващ кредит и удостоверение за
погасяване на кредита, срещу такса, като се възразява, че за тези услуги
ищецът не прави разходи и поради това клаузата е нищожна като
неравноправна. Поддържа се, че тъй като посочената такса и неустойка не са
включени при изчисляването на таксите по кредита за целите на определянето
на годишния процент на разходите (ГПР), то целият договор е нищожен
поради липса на този реквизит. Затова се иска ответникът да бъде осъден да
плати на ищеца всичко онова, което е платил в повече от получените кредити.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от името на ответника –
„А.Г“ АД, с който предявените искове се оспорват като неоснователни.
Признава се, че са сключени описаните от ищеца договори и са му изплатени
по 300 лева по всеки от тях. Поддържа се, че били спазени изискванията за
реквизити на договорите. По отношение на ГПР се поддържа, че не е
задължително в договора да се опишат всички компоненти, послужили за
неговото изчисляване. Поддържа се, че изчисленият в договора ГПР от 65 %
бил съответен на максималния допустим по закон, поради което договорът не
е нищожен. По отношение на цената на допълнителните услуги се поддържа,
че искането за такива било доброволно направено от длъжника и следвало да
ги заплати, като таксата за тях не била по действия за отпускане на кредита. За
неустойката се поддържа, че цели обезпечение на кредита, тъй като същият
бил високорисков и била правилно изчислена. Не било основателно
твърдението на ищеца, че такъв разход не се допуска от закона, тъй като не
бил за забава за плащане, а за неизпълнение на други задължения на ищеца.
Поддържа се, че няма доказателства за твърдените от ищеца плащания и се
оспорва такива да са били направени. Поради това се иска да бъдат
отхвърлени исковете. Претендират се разноски.
Съдът намира, че са предявени обективно кумулативно съединени
искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. второ ГПК във връзка с чл.
26, ал. 4 ЗЗД; чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 143, ал. 2,
т. 10 ЗЗП и осъдителни – по чл. 34 ЗЗД във връзка с чл. 22, ал. 1 ЗПКр; чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПКр и чл. 23 ЗПКр, като разпределя доказателствената тежест по
исковете в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е
длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения,
по начина, описан в диспозитива на настоящото определение.
С оглед становищата на страните се установяват като безспорни между
тях следните факти: че между страните са сключени договори за
2
потребителски кредит между страните с №№ ************* г. и
**************** г., по всеки от които на ищеца са били платени от
ответника 300 лева.
По направените от страните доказателствени искания в исковата молба
и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и
необходими към предмета на спора следните доказателства: писмените
доказателства, представени с исковата молба.
Съдът намира, че не следва да допусне на основание чл. 146, ал. 4 ГПК
следните доказателства: да задължи по искане на ищеца ответника да
представя документи, тъй като същите не са относими към предмета на спора
по делото.
Тъй като с отговора на исковата молба е приложен електронен образ на
пълномощно, който не съдържа електронен печат/подпис на заявителя, а не се
допуска съгласно чл. 102з, ал. 1 ГПК представяне на електронни копия от
пълномощни, съставени на хартия, като законът изисква за улеснение на
деловодната работа и поддържането на електронни дела пълна
електронизация на документооборота, на ответника следва да се дадат
указания да представи пълномощно с електронен печат за мл. адв. В. или
отговорът няма да бъде взет предвид по делото.
Тъй като посочените от ответника дела са образувани преди настоящото,
съдът не може да ги съедини по реда на чл. 213 ГПК и поради това искането
на ответника в тази насока се оставя без уважение.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на основание чл. 101, ал. 2 ГПК на ответника „А.Г“ АД да
представи в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
разпореждане доказателства за представителна власт (пълномощно) на мл.
адв. В. със саморъчен подпис на органен представител упълномощителя
или с положен електронен печат на упълномощителя и квалифицирано
електронно удостоверение за време съгласно чл. 102з, ал. 1 ГПК, или
органен представител на ответника изрично да потвърди действията на
адвоката по подаване на отговор на исковата молба с изявление, подадено
лично от упълномощителя и с негов подпис.
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ съдът няма да вземе предвид отговора на
исковата молба.
ПРЕПИС от отговора на исковата молба и приложенията към него да се
изпрати на ищеца на посочената от него в исковата молба електронна
поща.
НАСРОЧВА гражданско дело 73901 по описа за 2024 година на
Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 21
май 2025 г. от 15:40 часа, за която дата и час да се призоват страните.
3
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл.
146 ГПК:
Предявени са следните обективно съединени при условия на
евентуалност искове:
1. положителен установителен иск за установяване на действителното
съдържание на договор, като се изключат евентуално нищожни поради
противоречие със закона – като неравноправни, клаузи – с правна
квалификация чл. 124, ал. 1, предл. второ ГПК във връзка с чл. 26, ал. 4 ЗЗД;
чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗЗП,
ведно с кумулативно съединен:
2. осъдителен иск за връщане на недължимо платеното въз основа на
нищожния договор поради неправилно посочен размер на ГПР, или част от
него – оспорените клаузи по т. 1, с правна квалификация чл. 34 ЗЗД.
Главният установителен иск се уважава, ако съдът установи, че клаузите
не са формулирани в съответствие с изискванията за справедливост и
добросъвестност в оборота, като налагат тежест на потребителя, като няма да
бъде уважен, ако ответникът установи индивидуално уговаряне на клаузите
или че разходи за изпълнение на услуги, покрити с плащанията по
оспорваните клаузи.
Осъдителният иск се уважава при уважаване на установителния иск или
установяване на неправилно посочен в договора за кредит ГПР, ако се
установи, че ищецът е извършил плащане на пари в полза на ответника въз
основа на оспорените клаузи или договора.
ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от
доказване следните факти: че между страните са сключени договори за
потребителски кредит между страните с №№ ************* г. и
**************** г., по всеки от които на ищеца са били платени от
ответника 300 лева.
УКАЗВА на страните, че ПРЕЗУМИРАН ФАКТ, който НЕ СЕ
НУЖДАЕ от доказване съгласно чл. 146, ал. 4 ЗЗП е, че клаузите в договорите
за кредит не са договорени индивидуално.
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест с оглед
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
да установи: уговорена неустойка; посочения в договорите размер на
годишния процент на разходите.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест с оглед
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
да установи: правилно изчисляване на годишен процент на разходите в
договора според формулата на ЗПКр; разходите си за предоставяне на
услугите по приложението към договора.
УКАЗВА на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на ответника, че НЕ СОЧИ
ДОКАЗАТЕЛСТВА за разходите си за услугите по Приложение № 3 към
договора.
4
УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с
възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно
проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят
възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за
забавянето (чл. 147 ГПК).
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА по делото представените с отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да вземе до първото
редовно проведено съдебно заседание становище по представените с отговора
писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 146, ал. 4 ГПК останалите
доказателствени искания на ищеца.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца за присъединяване
към настоящото по реда на чл. 213 ГПК на образувани преди него граждански
дела пред Софийския районен съд.
УКАЗВА на основание чл. 238, ал. 2 ГПК на ищеца – В. С. С., че ако
нито изпрати представител, нито се яви в първото съдебно заседание, без да
посочи уважителна причина за това, и не вземе становище по отговора на
исковата молба, съдът може да прекрати делото и да го осъди да заплати
разноски на ответниците.
УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако
променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни,
включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в
Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това,
съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните!
УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на
служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от съда
електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес:
************@***.*******.
Определението не може да се обжалва.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5