Р Е Ш Е Н И
Е № 16
гр. ПЛОВДИВ 13. 01. 2020 г.
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито
заседание от 13. 12. 2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА
ЧОЛАКОВА
с участието на секретаря НЕЛИ
БОГДАНОВА, като разгледа докладваното от съдия СПАСОВ
т. дело № 341 по описа на ПАС за 2019 г., установи следното:
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Повод за започването
му са две на брой жалби.
Първата е
подадена от ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК …, гр. С., бул. „Д. Б.“ № … и е насочена против
постановеното по т. дело № 181/2018 г. на Пазарджишкия окръжен съд решение в
частта, с която ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК …, гр. С., бул. „Д. Б.“ № … е осъдено да
заплати на Н.Г.М., ЕГН ********** и И.В.А.,ЕГН
**********,*** обезщетение за
неимуществени вреди в размер на по 84 000 лв. ведно със законната лихва от
21.11.2015 г. до окончателното изплащане на сумите, които вреди са претърпени от
смъртта на малолетния Г. Н. М., ЕГН **********, настъпила вследствие на
ПТП на 21.11.2015г. предизвикано по
непредпазливост от И. Х. Х. при управлението
на лек автомобил „Ф. Г.“, peг. № … по асфалтов път между с. И. и с.Б.,община Б.,
за който със застрахователна полица №… е имало сключена застраховка при
ответника за риска за риска гражданска отговорност на автомобилистите и ЗД „Б.
И." АД, ЕИК …, гр. С. е осъдено да заплати на основание чл.38 ал.2 от ЗА на адв. В.Д.М.
адвокатско възнаграждение в размер на 6050 лв.
В жалбата са изложени
съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението поискана е
отмяната му и постановяване на друго отхвърлящо исковите претенции.
Н.Г.М., ЕГН ********** и И.В.А.,ЕГН **********,*** с оглед подадената от застрахователя въззивна
жалба са се възползвали от правото предвидено в чл. 263, ал.2 от ГПК и са
подали насрещна въззивна жалба насочена против частта от постановеното по т.
дело № 181/2018 г. на Пазарджишкия окръжен съд решение, с която предявените от Н.Г.М.,ЕГН
********** и И.В.А.,ЕГН ********** ***“
АД, ЕИК …, гр. С., бул. „Д. Б.“ № … за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на малолетния Г. Н. М., ЕГН **********, настъпила вследствие
на ПТП на 21.11.2015г. предизвикано по
непредпазливост от И. Х. Х. при
управлението на лек автомобил „Ф. Г.“, peг. № … по асфалтов път между с. И. и
с.Б.,община Б., за който със застрахователна полица №… е имало сключена
застраховка при ответника за риска гражданска отговорност на автомобилистите са
отхвърлени за разликата между дължимите според ищците по 120 000 лв. и присъдените 84 000 лв.
и в частта осъждаща ги да заплатят разноски.
В жалбата са изложени подробни
съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната му
част, поискана е отмяна на същата и постановяване на решение уважаващо исковете
в пълния им размер.
Всяка от страните е изразил
становище за неоснователност за жалбата на другата.
Съдът след като се запозна са
акта предмет на обжалване и събраните пред двете инстанции доказателства намери
за установено следното:
На 11.05.2018 г. в Пз ОС е
постъпила изходяща от Н.Г.М., ЕГН ********** и И.В.А.,ЕГН ********** ***“ АД, ЕИК …, гр. С.
В обстоятелствената
част на исковата молба се говори, че на 21.11.2015г. около 9.30 ч. лицето И. Х.
Х. управлявал лек автомобил „Ф. Г.“, рег. № … в посока от П. към П. по пътя
между с. И. и с. Б., община Б. За същия се споменава, че имал две ленти за
движение, които не били разделени от осева линия. Видимостта била добра, а
пътния участък бил прав без наличие на напречен и надлъжен наклон.
Сочи се, че в
този момент на около 200 и повече метра пред него на пътя вдясно на
срещуположната по отношение на водача лента за движение били спрели един зад
друг два микробуса. Около тях се движели около 20 човека. Част от същите пресекли
пътя в посока от ляво на дясно спрямо посоката на движение на горепосочения
автомобил като излезли на пътя иззад спрелите микробуси, за да отидат до
отсрещните на пътя ниви. След пресичащите 5-6 човека тръгнало детето Г. Н. М.. В
момента, в който то преминавало през пътя било блъснато от управлявания от И. Х.
автомобил и следствие на удара загинало. В тази връзка се излагат твърдения, че
водачът на автомобила нарушил правилата за движение по пътищата като се е
движел с несъобразна скорост и поради това по непредпазливост е причинил
смъртта на Г. Н. М. ,ЕГН **********. По отношение на тази скорост се споменава,
че същата не е била съобразена с
характера и интензивността на движението и по точно наличието на пресичащи
пешеходци, както и на хора разположени отляво и дясно на пътното платно.
Скоростта според ищците не била съобразена и с конкретните условия на видимост
с оглед на това, че до насрещната лента за движение имало паркирани два
микробуса, които ограничавали визуалните му възприятия по отношение пълното
разположение на слезлите пешеходци и възможността те да предприемат пресичане
на пътното платно, тръгвайки измежду двата спрели микробуса. Твърди се, че той възприемайки
наличието на доста хора разположени около пътното платно, за да може да реагира
своевременно на техни действия следвало да се движи със скорост доста по ниска
от избраната.
На база
изложените обстоятелства се твърди, че водачът на автомобила осъществил състава
на престъплението по чл. 343, ал.1, б. „в“, във връзка с чл. 342, ал.1 от НК. В
тази връзка се споменава за образувано досъдебно производство № 246/2015г. по
описа на по описа на РУ П., внасяне на обвинителен акт в Пз ОС и постановяване
на присъда по НОХД № 93/ 2017г., с която
И. Х. Х. бил признат за виновен. Следствие
смъртта на Х. преди влизане на тази присъда в сила обаче така образуваното
наказателно производство било прекратено.
На база
изложената фактическа обстановка в обстоятелствената част на ИМ са направени
доводи, че наследницата на Г. Н. М. - Н.М. претърпяла неимуществени вреди
изразяващи се в морални болки и страдания, които били пряка и непосредствена
последица от ПТП-то. По отношение на ищеца И.А. е споменато, че той няма
качество на наследник на починалото дете , но грижел за него и го бил отгледал
от раждането му като свой собствен син. На тази база е направен извод, че и той
е претърпял неимуществени вреди изразяващи се в морални болки и страдания от
загубата на дете, които били пряка и непосредствена последица от ПТП-то.
Посочено е че отношенията между починалия и
двамата ищци се основавали на взаимна обич,уважение и разбирателство.
Във връзка с
твърдението за претърпени неимуществени вреди от двамата ищци е посочено, че към
момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие за участвалия в ПТП-то
лек автомобил имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите при ответника на база Застрахователна полица № ….
Предвид настъпването на застрахователното
събитие-описаното по-горе пътнотранспортно произшествие причинено от водача на
автомобила, при което е починал Г. Н. М. и преживените болки и страдания от
неговите близки вследствие трагичната му загуба се сочи, че за тях възниква
правен интерес да предявят осъдителен иск за изплащане на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди срещу посоченото застрахователно дружество. В
тази връзка е направено позоваване на чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ и е направен
извод, че застрахователното дружество следва да заплати обезщетението за
претърпените от ищците неимуществени вреди. Говори се за това, че ищците са
предявили на 01.09.201бг. по административен ред претенции до ответника и били
образувани ликвидационни преписки по щети … и …, но до момента по тях плащане
не било извършено.
На тази база е
отправено искане да се осъди ответното дружество да заплати на всеки от двамата
ищци по 150 000 лв. обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, за които стана реч по-
горе.
В отговора на
исковата молба ответникът е изразил становище за неоснователност на исковете.
В тази връзка е
оспореното твърдението, че И. Х., като водач на лек автомобил „Ф.“, peг. № …
е извършил деликт и се твърди, че той не
е действал виновно, противоправно и че поведението му не е в причинна връзка с
настъпилото ПТП. В тази връзка се сочи, че е налице случайно деяние по смисъла
на чл.15 НК, че пострадалият е ударил автомобила, а не автомобилът пешеходеца.
Говори се за умишлени действия от страна
пострадалия пешеходец, които да довели
до смъртта му, което изключвало вината на водача на лекия автомобил.
Наред с горното
са изложени доводи, че обезщетението, което се претендира не отговоря на
действителната вреда и се явява прекомерно.
Прави се и възражение
за съпричиняване на вредата от страна на пострадалия поради това, че той пресякъл
, без да се съобрази с посоката и скоростта на движение на приближаващия
автомобил и на необозначено за целта място. С поведението си се е поставил в повишен
риск.
Наред с това е
възразено, че ищецът И.А. не попада в кръга на лицата, които имат право на
обезщетение с оглед приетото в ППВС № 4/1961г., ППВС №5/1969 и ППВС №2/84 г.
Допълнителна
искова молба не е подавана.
Така съдът след
събиране на поисканите от страните и относими към спора доказателства е
постановил и решението предмет на обжалване.
В него е прието,
че предпоставките визирани в разпоредбата на чл.45 от ЗЗД регламентиращи
отговорността на водача И. Х. са доказани по безспорен и категоричен начин.
Това съотнесено с обстоятелството, че автомобилът, с който е извършено ПТП, е
имал застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество обусловилото и
извода, че са налице предпоставки да се ангажира отговорността на ответника по
чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ Прието е също, че Н.М. е майка на починалия и в патримониума
й е възникнало правото да търси обезщетение за претърпените неимуществени вреди
от смъртта му. По отношение на ищецът е посочено, че той действително не бил
вписан в акта за раждане за баща на детето, но бил известен като биологичен такъв.
Липсата на официално установена родствена връзка между него и починалия за Пз
ОС не е пречка за възникване на правото на обезщетение по причина, че ищецът попадал в кръга от лица, на които е признато
право по изключение да бъдат обезщетени за вреди от процесния тип с оглед
създадени връзки на близост с починалия / ТР № 1 от 21.06.2018 г. по
Тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСГТНК на ВКС/.
Посочено е и, че
размерът на дължимото обезщетение следва да бъде определен от съда по
справедливост при условията на чл.52 от ЗЗД. На тази база е формиран извод, че
то се равнява на по 120 000 лв.за всеки от ищците. Прието е за основателно възражението
за съпричиняване, като размерът на последното с оглед данните по делото е
определен на 30 % . По тази причина
дължимото обезщетение е намалено с по 36 000 лв. и дружеството е осъдено
да заплати на всеки от ищците по 84 000 лв.
В останала си
част до пълния предявен размер исковете са били отхвърлени.
Недоволно от постановеното
съдебно решение в осъдителната част е останало застрахователното дружество и е
обжалвало същата. От своя страна ищците в първоинстанционното производство са
се възползвали от правото си по чл. 263, ал.2 от ГПК и са подали насрещна
въззивна жалба.
В жалбата на
застрахователното дружество е посочено, че не се оспорва участието на водача на
застрахования при него лек автомобил в ПТП на дата 21.11.2015 г. завършило със
смъртта на детето. Оспорени са обаче изводите на Пз ОС за наличие на предпоставки
за ангажиране отговорността на водача по чл. 45 от ЗЗД, респ. тази на застрахователя
на основание чл. 226 от КЗ. В тази връзка се твърди, че не може да се говори за
приложимост на чл. 300 от ГПК поради липсата на влязла в сила присъда. На база
установения по делото механизъм на настъпване на ПТП-то пък е направен за липса
на нарушени от страна на водача на правила за движение по пътищата, т.е. за
липса на виновно поведение. В подкрепа на това твърдение е направен подробен
анализ на събрания доказателствен материал, на разпоредбите на ЗДП и се говори
за извършено случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. Твърди се, че
обстановката при настъпване на ПТП- то не може да се охарактеризира като
предвидима, което да налага водачът да съобрази скоростта си със същата , т.е.
да е намали с оглед възможността да предвиди пресичането на пътя от страна на
детето. В подкрепа на този довод е направен подробен анализ на механизма на
настъпване на произшествието и разпоредите на ЗДП. Направени са и възражения за
неправилно определяне на процента съпричиняване.
В насрещната
въззивна жалба двамата ищци излагат доводи за неправилно определен размер на
дължимото обезщетение и такъв на съпричиняване. В тази връзка соча , че размера
на обезщетението следва да е по 150 000 лв., което съотнесено с размер на
съпричиняване от 20% водело до извод, че следва да им се присъди такова от по
120 000 лв., т.е. обжалват решението в частта, в която исковете им са
отхвърлени за разликата над присъдените 84 000 лв. до 120 000 лв. за
всеки един от тях.
С оглед
разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за валидността и
допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно правилността му с
оглед посоченото в жалбата.
По повод на
тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно решение е невалидно
(нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от
ненадлежен състав т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен
вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не е подписано или не е
постановено в предвидената от закона писмена форма. Налице е нищожност и в
случаите, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата
компетентност т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на
българските съдилища.
В случая
нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не може да се говори.
По
отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл.
270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено
произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един
непредявен иск. Налице е недопустимост и, когато спорът е разгледан от
некомпетентен съд т.е. във всички случай, когато е постановен съдебен акт
въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество.
В случая за
липса на право на иск в патримониума на ищеца от изложената фактическа
обстановка не може и да се говори. Не става реч и за произнасяне по един не
предявен иск при условие, че разгледаните от първоинстанционния съд искови
претенции са с правно основание чл. 226 от КЗ/отм./ и предмет на преценка са били факти и
обстоятелства от значение за искове от този тип. Решението не е постановено и
от съд, който с оглед разпоредбите на ГПК не е следвало да разглежда настоящия
правен спор.
Казаното от своя страна сочи, че ПАС съобразно
разпоредбите на чл. 271 от ГПК следва да реши спора по същество, като потвърди
или измени изцяло или отчасти обжалваното решение. При извършване на тази
преценка той ще е обвързан от посочените в жалбата съображения за неправилност
на съдебното решение.
Те, както
се спомена по- горе от една страна са свързани с доводи касаещи неправилна
преценка на доказателствата досежно механизма на настъпване на ПТП и оттук извършване
на преценка налацие ли е основание да се ангажира отговорнсостта на
застрахованото лице и оттук на застрахователя. Наред с това и от двете страни
се излагат доводи за неправилно определяне размера на дължимото обезщеение по
справедливост и сответно размера на съпричиняването.
Съдът е сезиран със
субективно съединени искове с основание чл. 226, ал.1 от КЗ/отм./.
В тази законова
разпоредба е казано, че увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя.
Анализът й води до
извод, че основателността на исковите претенции от една страна е обусловена от
наличието на застрахователно правоотношение за застраховка „Гражданска
отговорност” между извършителят на деликта и ответното застрахователно
дружество.
По силата на такъв
договор съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 1 и 2 от КЗ/отм./ застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди включително за пропуснати ползи, които представляват пряк
и непосредствен резултат от непозволеното увреждане.
Това от своя страна
води до извод, че отговорността на застрахователното дружество при наличие на
сключен договор за застраховка гражданска отговорност е обусловена и от
установяването на отговорност на застрахованото лице за причинено от него
увреждане. Тя при непозволеното увреждане произтича от разпоредбите на чл. 45 и
сл. от ЗЗД.
Според
нормата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму.
Според чл.
51 от ЗЗД пък обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
Това предполага,
че фактическият състав на непозволеното увреждане обхваща наличието на
противоправно деяние, вина и вредоносен резултат, което да е
пряка и непосредствена последица от увреждането.
Видно от описаното
по- горе съдържание на въззивната жалба става ясно, че от страна на ответното
застрахователно дружество не се оспорва наличието на сключен договор за застраховка със собственика на участвалия
в ПТП-то автомобил. Не се оспорва и това, че водачът на същия е от кръга лица
посочени в разпоредбата на чл. 257, ал. 2 от КЗ. Това прави безспорен извода,
че при установена негова отговорност спрямо ищеца на основание чл. 45 от ЗЗД
обезщетението може да се търси от ответното дружество.
В случая от страна на
ответника се твърди, че не са налице основания за отговорността на
извършителя на ПТП-то на основание чл. 45 от ЗЗД поради липсата на
доказателства установяващи, че поведението му е допренесло за ПТП-то и че същото е било в нарушение
на правилата за движение с оглед пътната обстановка към момента на произшествието.
Изложени са и доводи, че пострадалото лице е допринесло значително за настъпване
на произшествието.
Тук за яснота следва да се
посочи, че в случая образуването наказателно производство против деликвента не
е завършило с присъда поради смъртта му, т.е. изводи за извършено престъпление
по НК е невъзможно да се правят, което изключва и приложимостта на чл. 300 от ГПК. По тази причина отговор на въпроса
е или не е налице поведение обуславящо отговорността по чл. 45 от ЗЗД на застрахованото
лице следва да се даде в рамките на настоящето производство.
Наличието на предпоставки за такава
според ищците са налице поради това, че застрахования водач е нарушил правилата
за движение по пътищата и поради това при ПТП е причинил смъртта на детето.
В от протокола
за оглед на местопроизшествие, а и от становището на страните е ясно, че самото
ПТП е станало на 21.11.2015г. около 9.30
ч. при движение от П. към П. по пътя между с. И. и с. Б., община Б. Не се спори
и че този път е имал две ленти за движение, които не били разделени от осева
линия, че видимостта била добра, а пътния участък бил прав без наклони. Не е
спорно между страните, че на този път е имало спрени два микробуса извън
насрещната спрямо посоката на движение на деликвента лента, че от тях е имало
слезли лица/пешеходци/част, от които са предприели действия по пресичане на
пътя.
За установяване
механизма на процесното ПТП по настоящето дело е изслушана и приета съдебно
техническа експертиза/основна и допълнителна/ чиито констатации не са оспорени
от страните.
Така в нея се
говори, че пътя, на който станало ПТП-то бил прав,без ограничения във
видимостта и без други МПС като участници
в движението по време на ПТП. Говори се също за две спрели превозни средства в
зона на пътно уширение в ляво на управлявания от деликвента автомобил. По повод
на тези констатации за състоянието на пътя, спрелите автомобили, мястото на
настъпване на удара, оставения спирачен път и т.н. са направени следните
изводи:
-скоростта на автомобила
пред ПТП- то е била 71 км.ч. при разрешени 90 км.ч.,
-от техническа
гледна точка причината за произшествието е че измежду паркиралите микробуси на
пътното платно изскочило внезапно тичащо дете, както и бързото пресичане на траекторията на
автомобила с тази на детето,
- основната
група пасажери на бусовете е пресекла пътя ,когато лекия автомобил е бил на 220
- 230 метра от зоната на удара,
- при такова
разстояние водачът е можел да възприеме двата спрели микробуса, движението на
хора между тях и пресичането на пътя,
- детето е
станало видимо за водачът на МПС на 33-34 метра от мястото на удара, а преди
това то е било в скрита за водача зона,
- дължината на
опасната зона при аварийно спиране с процесната скорост е 55-56 м. и поради
това настъпване на ПТП- то е било неизбежно, не е могло да се предотврати и е настъпило
непосредствено преди момента на ефективно спиране на автомобила.
Съответно в
обясненията при приемане на заключението от страна на вещото лице са направени и
изводи за това дали разположените край пътя бусове и пешеходци
представляват опасност на пътното
платно. Изрично е подчертано, че те се правят от техническа, но не и от правна
гледна точка.
По повод на така
описания механизъм на настъпване на ПТП за ПАС от значение за даване отговор на
въпроса дали застрахованото при ответника лице отговаря на основание чл. 45 от ЗЗД или не е това да се прецени да от негова страна са нарушени правилата за
движение по пътищата регламентирани в ЗДП .
От споменатия
вече механизъм е безспорно заключението, че причината за сблъсъка е бързото
пресичане на траекторията на автомобила с тази на детето. На пръв поглед до това
бързо пресичане на траекториите се е достигнало от това, че починалото дете е
излязло внезапно и тичешком на пътното платно и то от место, което е станало
видимо за водача н МПС на разстояние 33-34 м. и той не е могъл да спре
своевременно. Невъзможността за спиране съответно е изведена от скоростта, с
която водачът се е движил. На пръв поглед тя е била разрешена с оглед данните
от заключението на вещото лице и чл. 21 от ЗДП. Съгласно чл. 20, ал.2 от ЗДП обаче,
водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
В изречение второ е посочено, че те са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
От
изложеното по- горе за ПАС е безспорно, че на 200-230 метра пред автомобила е
било извършено пресичане на платното да движение от група от хора. Безспорно е,
че същата е предприела това пресичане от спрели на пътно уширение от ляво по
посоката на движение на автомобила два буса. В случая за ПАС е без значение е дали
същите от техническа гледна точка се представлявали опасност за движението или
не. Това е така по причина, че не бусовоте са предприели действия по
преминаване на пътното платно, а возещите се в тях хора. Това съотнесено с
това, че водачът не е бил наясно с боря на превозваните хора за ПАС е основание
той да предположи, че и други могат да предприемат действия от този тип и да
намали скоростта си на движение. Същата съответно за ПАС следва да бъде в такъв
размер, че да позволи на водача да спре дори и при внезапно пресичане на
платното за движение. Видно от приетата от ПАС допълнителна автотехническа
експертиза такава възможна скорост е имало и тя е била 49, 50 км.ч. Това съобразено
с факта, че скоростта при произшествието е била 71 км.ч. сочи, че при
движението си водачът е нарушил чл. 20,
ал.2 от ЗДП и следствие на това е причинил смъртта на детето Г. Н. М.
От това следва
извод, че са налице всички елементи от ФС на непозволеното увреждане, което от
своя страна е основание за ангажиране отговорността на водача на автомобила.
Това и липсата на спор за това, че автомобилът, с който е извършено ПТП е
имал застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество сочи, че са
налице и предпоставките на чл. 226 от КЗ/отм./ По тази причина за ПАС единствено
остава да даде отговор на въпроса дали всеки от двамата ищци е претърпял
твърдените вреди, размера на дължимото им се обезщетение по чл. 52 от ЗЗД и
наличието на съпричиняване.
По отношение на
увреждането по делото е безспорно, че ищцата е майка на починалото дене и е
сред кръга лица имащи право да претендират обезщетение за неимуществени вреди.
Другият ищец законово не е имал родствена връзка с починалия. От показанията на
разпитания по делото свидетел обаче е видно, че той е мъжът живял с майката от
19-20 години и реално е отгледал починалото дете още от момента на неговото
раждане. Сочи се и че същият се е възприемал като негов биологичен баща. Това съобразено
и с ТР № 1 от 21.06.2018 г. на ОСГТНК на ВКС сочи и че той е сред лицата имащи
право да претендират обезщетение.
В чл. 52 от ЗЗД е казано, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Това сочи, че размерът му
зависи от вътрешното убеждение на решаващия съдебен орган, което следва да е
изградено на база събрания по делото доказателствен материал установяващ
характера на увреждането начина, по който то се е отразило на духовното и
психично състояние на увреденото лице и разбира се икономическата обстановка в
страната. При преценка начина на отразяване върху духовното и психично
състояние на увредения в случаите на смърт на негов близък същата следва да се
извърши и като се вземе предвид възрастта на починалия. При преценка на
близостта пък следва да се има предвид не само наличието й от правна гледна
точка, но и действителните отношения между
починалия и родственика претендиращ увреждане, начина, по който същите
са контактували помежду си и т.н.
В процесния случай се претендира
заплащане на обезщетение за претърпени болки и страдания от смъртта на дете. В
тази връзка съставът на ПАС намира за нужно да посочи, че връзката между дете и
родител започва от момента на раждането и с всяка изминала година до
пълнолетието същата се заздравява и задълбочава. В хода на тези отношения
първоначално родителите са тези които осигуряват физически и материални грижи
за децата си, участват при формиране на техните морални ценности и виждания за
живота, градят планове за живота на порастващите им наследници и обвързват
своите такива с тези на децата си.
Внезапното прекъсване на така изградените
отношения на любов, обич, уважение, близост, подкрепа и взаимопомощ е логично
да създаде рязък дискомфорт във всяко едно семейство, при който семейните
отношения са били от типа посочен по- горе. Още по силно е стресовото състояние
от преустановяване на тази близост в случаите, при които прекъсването е
следствие внезапната смърт на един от членовете му. Нарушаване на нормалната
психика идва не само от загубата на близък човек и състоянието на празнота и
безпомощност, но и от факта, че в бъдеще той няма да е до теб, няма да го
виждаш, докосваш, да споделяш с него и да получаваш съответната синовна обич,
уважение и подкрепа.
В хода на тези разсъждения следва
да се спомене и че определянето на размера на обезщетението при смърт не е
математическа операция по събиране, изваждане, умножение или делене на
константи, а сложен процес по анализ на човешки съдби воден от мястото, което
починалия е заемал в живота на увреденото лице респ. всичко това съобразено и с
икономическите условия в страната като цяло.
От показанията на разпитания свидетел,
както се спомена и по-горе се установява, че отношенията на починалия с двамата
ищци са били обичайните между дете и родители. Тук за яснота е нужно да се
спомене, че той е възприемал ищеца за негов баща, а и е бил единствената мъжка
рожба в семейството. Това допълнително е засилело болката от загубата. Същата е
понесена тежко от ищците и те са променили начина им на живот. По тези причина
ПАС счита, че на всеки от тях следва да се присъди обезщетение по 120 000
лв.
В случая обаче от изложеното до
тук причина за настъпване на произшествието е не само движението на водача с
несъобразена скорост, но и оставяне на детето без контрол и рязкото навлизане на същото на платното за
движение, т.е. безспорно следва да се приеме наличието на съпричиняване. При
формиране на извод в тази насока за ПАС е без значение обстоятелството, че
починалото дете е било малолетно. Това е така, защото
законодателят не обуславя приложимостта на чл. 51, ал.2 от ЗЗД от възрастта на
пострадалия и дали той е могъл да разбира и ръководи постъпките си, а само от това дали действията му са допринесли
за настъпване на инцидента, т.е. възможността да ръководи и разбира постъпките
си е без значение за извода е или не е налице съпричиняване. В случая приносът
на водач и пострадал за ПТП- то е еднакъв и размера на съпричиняване се
определя на 50 %. Това води до извод, че на всеки от ищците следва да се присъди
обезщетение от по 60 000 лв.
Не точно в този смисъл
е решението на Пз ОС. Това налага същото да се потвърди в частта присъждаща
обезщетение от по 60 000 лв. В частта за разликата между присъдените 84 000
лв. и дължимите 60 000 лв. то ще се отмени и ще се постанови друго, с което за
този размер исковете ще се отхвърлят. Решението ще се потвърди и в частта отхвърляща
исковете за разликата между 120 000 лв. и присъдените от Пз ОС 84 000
лв. на всеки от ищците.
С оглед на изложеното
постановеното от Пз ОС решение следва да се измени и в частта за разноските.
Така с оглед
дължимите според ПАС обезщетение на всеки от ищците възнаграждението по чл. 38,
ал.2 ЗА на адв. М. е по 2330 лв. или
общо 4660 лв., т.е. решението на Пз ОС следва да се потвърди до този размер и
да се отмени за сумата от 1440 лв. Съответно то ще следва да се потвърди и в
частта осъждаща ищците да заплатят разноски от по 2348, 76 лв., а и да се
присъдят допълнително такива определени по съразмерност от по 968, 64 лв. с оглед
дължимото според ПАС обезщетение.
По отношение на разноските
за въззивната инстанция застрахователят следва да бъде осъден да заплати на адв.
М. адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА от по 2330 лв., а двамата
жалбоподатели такива по съразмерност на застрахователя в размер на по 614, 25
лв.
Водим от това съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
постановеното
по т. дело № 181/2018 г. на Пазарджишкия окръжен съд решение в частите, с
които:
- ЗД „Б. И.“ АД,
ЕИК …, гр. С., бул. „Д. Б.“ № … е осъдено да заплати на Н.Г.М.,ЕГН ********** и И.В.А.,ЕГН **********,*** обезщетение за неимуществени вреди в размер
на по 60 000 лв. ведно със законната лихва от 21.11.2015 г. до
окончателното изплащане на сумите, които вреди са претърпени от смъртта на
малолетния Г. Н. М., ЕГН **********, настъпила вследствие на ПТП на 21.11.2015г. предизвикано по
непредпазливост от И. Х. Х. при
управлението на лек автомобил „Ф. Г.“, peг. № … по асфалтов път между с. И. и
с.Б.,община Б., за който със застрахователна полица № … е имало сключена
застраховка при ответника за риска за риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
-се отхвърлят
предявените от Н.Г.М.,ЕГН ********** и И.В.А.,ЕГН
**********,*** против ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК
…, гр. С., бул. „Д. Б.“ № … искове за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди претърпени от смъртта на
малолетния Г. Н. М., ЕГН **********, настъпила вследствие на ПТП на 21.11.2015г. предизвикано по
непредпазливост от И. Х. Х. при
управлението на лек автомобил „Ф. Г.“, peг. № … по асфалтов път между с. И. и
с.Б.,община Б., за който със застрахователна полица №… е имало сключена
застраховка при ответника за риска гражданска отговорност на автомобилистите за
сумата от по 36 000 лв. равняващи се на разликата между дължимите според
ищците по 120 000 лв. и присъдените от Пз ОС по 84 000 лв.,
- ЗД „Б. И.“ АД,
ЕИК …, гр. С. се осъжда да заплати на адв.В.Д.М. адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 4660 лв. и
- Н.Г.М.,ЕГН ********** и И.В.А.,ЕГН **********,*** се осъждат да
заплатят на ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК …, гр. С. по 2348,76 лв. разноски по
съразмерност за първата инстанция.
ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 181/2018 г.
на Пазарджишкия окръжен съд решение в частта, с която ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК …, гр.
С., бул. „Д. Б.“ № … е осъдено да заплати на Н.Г.М.,ЕГН ********** и И.В.А.,ЕГН **********,*** обезщетение за неимуществени вреди претърпени
от смъртта на малолетния Г. Н. М., ЕГН **********, настъпила вследствие на
ПТП на 21.11.2015г. предизвикано по
непредпазливост от И. Х. Х. при
управлението на лек автомобил „Ф. Г.“, peг. № … по асфалтов път между с. И. и
с.Б.,община Б., за който със застрахователна полица №… е имало сключена
застраховка при ответника за риска за риска гражданска отговорност на
автомобилистите в размер на по 24 000 лв. ведно със законната лихва от
21.11.2015 г. до окончателното изплащане, които суми се равняват на разликата
между присъдените от Пз ОС по 84 000 лв. и дължимите по 60 000 лв.,
както и в частта осъждаща ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК …, гр. С. да заплати на адв. В.Д.М.
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 1440 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.Г.М.,ЕГН ********** и И.В.А.,ЕГН **********,*** против ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК …, гр. С., бул. „Д.
Б.“ № … искове за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди претърпени от смъртта на малолетния Г. Н. М., ЕГН **********,
настъпила вследствие на ПТП на
21.11.2015г. предизвикано по непредпазливост от
И. Х. Х. при управлението на лек автомобил „Ф. Г.“, peг. № … по асфалтов
път между с. И. и с.Б.,община Б., за който със застрахователна полица №… е
имало сключена застраховка при ответника за риска гражданска отговорност на
автомобилистите в размер на по 24 000 лв., които суми се равняват на
разликата между присъдените от Пз ОС по 84 000 лв. и дължимите по
60 000 лв.
ОСЪЖДА Н.Г.М., ЕГН **********
и И.В.А.,ЕГН **********,*** да
заплатат на ЗД „Б. И.“ АД,
ЕИК …, гр. С., бул.
„Д. Б.“ № … още по 968, 64 лв. разноски по съразмерност за първата инстаниця, както и по 614, 25 лв. такива по съразмерност за
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК …, гр. С. да заплати на адв. В.Д.М. на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА с оглед осъществено процесуално представителство
пред ПАС на лицата Н.Г.М., ЕГН ********** и И.В.А., ЕГН **********, адвокатско
възнаграждение общо от 4660 лв. /по 2330 лв. на лице/.
Решението може да се обжалва в 1
месечен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.