Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик, 20.11.2015 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение в открито съдебно заседание, проведено на единадесети
ноември , през две хиляди и петнадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НИКОЛИНКА ПОПОВА
при секретаря
С. М.…………………………………………, като разгледа докладваното от съдията Попова, гр.
дело № 486 по описа за 2015 г. на съда, за са произнесе взе предвид следното:
В исковата си молба против „ РПЛ 2010 „ ЕООД , ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление : гр. Пазарджик,
ул. „**** „ № ****, ет.***, ап.*** представлявано
от управителя Д. С. Д. , ищецът Р.В.Б. ЕГН ********** *** твърди , че работел в ответното дружество по
трудово правоотношение от 17.11.2014
г. до 24.01.2015 г. , когато това
трудово правоотношение било прекратено по взаимно съгласие със Заповед № 66/
24.01.2015 г. Твърди , че към момента на прекратяването на трудовото
правоотношение, работодателят останал да му дължи трудово възнаграждение и
обезщетение за забава / поради неплащането му в срок / , както следва : трудово възнаграждение за м. ноември 2014 г. в
размер на 40,00 лв. и лихва за забава в размер на 0,96 лв. , трудово
възнаграждение за м. декември 2014 г. в размер на 280,00 лв. и лихва за забава в размер на 4,28 лв. ,
трудово възнаграждение за м. януари 2015 г.
в размер на 280,00 лв. и лихва за забава в размер на 0,67 лв. Освен това
се твърди , че ищецът е полагал през
времетраенето на трудовото правоотношение
извънреден труд от 32 часа – четири съботи през които е траело трудовото
правоотношение – на 29.11.2014 г., 06.12.2014 г., 20.12.2014 г. и на 10.01.2015
г. , за което претендира сумата в размер на 96,00 лв. Освен това се поддържа,
че ищецът има право на обезщетение за неползван платен годишен отпуск от два работни дни за 2014 г. и един за 2015 г. , за който претендира сумата в
размер на 45,00 лв. Затова се моли съда да постанови съдебно решение , с което
да бъде осъден ответника да заплати на ищеца посочените по-горе суми, ведно със
законната лихва върху главниците считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане. Сочат се доказателства и се претендират
съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е
постъпил писмен отговор от ответника. Такъв писмен отговор е постъпил
след изтичането на предвидения в закона едномесечен срок , като с влязъл в сила
съдебен акт е указано на ответника, че
извършеното от него процесуално действие след изтичането на предвидения в
закона срок няма да бъде взето предвид от съда.
В хода на производството по делото
на основание чл. 214 ГПК съдът е допуснал изменение на размерите на исковите
претенции, като същите се поддържат в размерите посочени в заключението на
допуснатата по делото съдебно- икономическа експертиза – като чисти суми за
получаване след приспадане на дължими удръжки. Освен това производството в
останалата му част е било прекратено
поради отказ от исковите претенции.
След анализ на събраните в настоящото производство
доказателства съдът прие за установено
следното :
Не се оспорва по делото, а
същото обстоятелство се установява и от представените писмени доказателства , че ищецът е работил в ответното дружество по силата на валидно
трудово правоотношение съгласно трудов договор № 43/ 17.11.2014 г. , като със
Заповед № 66 / 24.01.2015 г. това
трудово правоотношение е било прекратено
на основание чл. 325 т.1 КТ,
считано от 24.01.2015 г.
По делото са представени
писмени доказателства, видно от които на
03.02.2015 г. ищецът е сезирал с жалба Д“ИТ“ гр. Пазарджик , както и искане от
ищеца адресирано до управителя на ответника / без данни за неговото получаване
/ , видно от което ищецът е поискал от
работодателя си информация за размерите на изплатените и неизплатени трудови възнаграждения и
обезщетения, които му се дължат по КТ.
Част от тези обстоятелства се установяват и от основното и
допълнително заключение на вещото лице, според които дължимите суми за трудово възнаграждение за м. декември 2014
г. са 110,43 лв., а за м. януари 1120,95 лв. , като вещото лице е определило дължима сума
за мораторна лихва върху дължимото трудово
възнаграждение за м. декември в размер на 0,77 лв. Според заключението
на експерта полагащото се на ищеца обезщетение за платен годишен отпуск / 2 дни
за 2014 г. и 1 ден за 2015 г. / следва да бъде 51,43 лв. , което след приспадане на дължими удръжки следва да
бъде в размер на 40,31 лв. В съдебно заседание вещото лице уточнява размерите
на дължимите трудови възнаграждения и обезщетение като чисти суми за получаване след приспадане
на дължимите удръжки. Според вещото лице в ответното търговско дружество не се води специална книга за положения извънреден труд , а издадени
заповеди за положен извънреден труд при ответника не съществуват. В периода
17.11.2014 г. до 15.01.2015 г. за четири
работни съботи от 8 часа на ищеца се полага
според разпоредбите на чл. 262 КТ общо сумата в размер на 101,22 лв.
като чиста сума за получаване след приспадане на дължимите удръжки. Вещото лице
е дало тези изчисления за две съботи през м. ноември и две съботи през м.
декември 2014 г.
По делото като свидетел е
разпитана майката на ищеца Веска Петкова Бакърова , която поддържа , че в
процесния период синът и много често е работел в събота , като е тръгвал от
дома им в с. Добровница и се е връщал късно вечерта. Твърди, че през нощта не е
работел, но е тръгвал около 6,50 ч. или около 7,30 ч. в събота и не може да уточни в какъв час се е прибирал. Твърди , че не може да си спомни дали
е излизал с работно облекло, но й е казвал , че отива да работи в ответната
фирма.
При тези фактически данни от
правна страна съдът приема следното.
Съдът е
сезиран с обективно съединени искове с
правно основание по чл. 128 КТ във
връзка с чл. 242 ГПК и чл. 245 КТ , чл.
262 КТ и чл. 224 ал.1 КТ , както и чл.
86 ЗЗД - за неизплатено трудово
възнаграждение, включително и допълнително такова за извънредно положен труд за
исковия период -ноември
и декември 2014 г. и януари 2015 г. за
обезщетение за неползван годишен отпуск , ведно с мораторна и със законната
лихва считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното
изплащане. След анализ на събраните по
делото доказателства съдът намира така предявените искове за дължимо трудово възнаграждение за
м. декември 2014 г. и м. януари 2015 г.
за основателни в размерите доказани със
заключението на допуснатата по делото съдебно- счетоводна експертиза, в каквито
размери се претендират и след
допуснатото изменение на претенциите, а именно в размер на 110,43 лв. трудово
възнаграждение за м. декември 2014 г. и
в размер на 120,95 лв. трудово
възнаграждение за м. януари 2015 г. – двете като чисти суми за получаване след
приспадане на дължимите удръжки. Не е
спорно между страните , че за този период ищецът е полагал труд по трудово
правоотношение при ответника, поради което му се дължи заплащане на
възнаграждение в уговорените размери. Върху тези възнаграждения се дължи и мораторна лихва
поради допуснатата от ответника забава при плащането - съответно в размер на 0,77
лв. върху сумата в размер на 110,43 лв. за периода 01.02.2015 г. до датата на
подаване на исковата молба -25.02.2015 г., а тъй като трудовото възнаграждение
за м. януари 2015 г. е станало изискуемо след датата на подаване на исковата
молба , върху това възнаграждение и върху възнаграждението за труд за м. декември
2014 г. се дължи законната лихва до окончателното изплащане на тези главници. Претенциите
за присъждане на мораторна лихва за
забава върху трудовото възнаграждение за м. декември 2014 г. – над посочения
размер и за м. януари 2015 г. изцяло - се явяват недоказани и ще следва да бъдат отхвърлени като
неоснователна.
От заключението на допусната
по делото съдебно- икономическа експертиза освен това безспорно се установява,
че към момента на прекратяването на трудовото си правоотношение , ищецът е имал
3 дни неползван платен годишен отпуск/ два за 2014 г. и един за 2015 г. / ,
поради което му се дължи обезщетение на
основание чл. 224 ал.1 КТ в претендирания и доказан в настоящото производство
размер от 40,31 лв. .
По делото не е постъпил писмен отговор от ответника в срока по чл. 131 ГПК поради което се е преклудирала възможността му да излага възражения по твърденията на ищеца, така както са отразени в исковата молба. Ищецът твърди , че е полагал извънреден труд в четири почивни дни / един съботен ден през м. ноември, два съботни дни през м. декември и един през м. януари 2015 г. /. В заключението си експертизата установява, че работодателят не е водил специална книга за полаган от работниците му извънреден труд и не е издавал заповеди за полагането на такъв труд, но този факт не доказва по безспорен начин , че на посочените дати ищецът е полагал за ответника извънреден труд. В показанията си свидетелката Бакърова установява, че синът и е ходил на работа и в съботни дни, но не може да уточни колко и на кои дати е станало това. Показанията на свидетелката са непоследователни , противоречиви и са лишени от каквато и да било конкретика, а от друга страна същата свидетелка е в родствени връзки с ищеца и следва да се вземе предвид евентуалната й заинтересованост от изхода на делото. Други доказателства не са събрани по делото и при тези данни съдът не би могъл да приеме, за безспорно доказано и установено, че ищецът на твърдените от него съботни дни е полагал труд в ответното предприятие. Доказателствената тежест в процеса по иск с правно основание чл. 128 КТ за дължимост на възнаграждение за положен труд, е на ищеца - арг. чл. 154, ал.1 от ГПК. Изложените в исковата молба обективни елементи представляват твърдения за положителни факти, от които ищецът има правно очакване за положителни правни последици за себе си, поради което носи тежестта да ги докаже.Това в настоящия случай не е сторено по безспорен начин , поради което съдът приема, че тези претенции следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
С оглед на изхода от делото и уважената част от претенциите, ответникът ще
следва да бъде осъден да заплати следващата се държавна такса в размер на 100,00
лв., да заплати разноски за вещо лице в размер на 57,23 лв., както и да заплати
на ищцата разноски за адвокатски хонорар в размер на 109,09 лв. съобразно
уважената част от исковете. В тази връзка
съдът взема предвид, че от част от първоначалните претенции ищецът се е
отказал и производството по отношение на
тях е било частично прекратено , а на основание чл. 71 ал.1 ГПК и по аргумент на противното от чл. 78
ал.4 ГПК разноски по отношение на тази част се дължат в полза не на ищеца , а
на ответника. Такова искане от ответника обаче не е било направено.
Водим от горното
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА „ РПЛ 2010 „ ЕООД , ЕИК ******* , със седалище и адрес на управление : гр. Пазарджик,
ул. „**** „ № ***, ет.***, ап.***
представлявано от управителя Д. С. Д. да заплати на Р.В.Б. ЕГН ********** *** следните
суми представляващи неизплатени трудови възнаграждения , като чисти суми за
изплащане след извършване на дължими удръжки , както следва : за м. декември
2014 г. в размер на 110,43 лв. ведно с мораторна лихва за забава в размер на
0,77 лв. считано от 01.02.2015 г. до 25.02.2015 г. , за м. януари 2015 г. в
размер на 120,95 лв., както и сумата в размер на 40,31 лв. представляваща
обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл. 224 ал.1 КТ за два
работни дни за 2014 г. и един работен ден за 2015 г. / , ведно със законната
лихва върху тези главници, считано от датата на подаване на исковата молба –
25.02.2015 г. до окончателното изплащане и сторените в настоящото производство
разноски в размер на 109,09 лв. , като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за положен извънреден труд на 29.11.2014 г., 06.12.2014 г., 20.12.2014 г. и
на 10.01.2015 г. по 8 часа на ден общо в размер на 101,22 лв. , както и за
присъждане на мораторна лихва за забава върху дължимото трудово възнаграждение
за м. декември 2014 г. над размера от 0,77 лв. до размера от 4,28 лв. и върху
дължимото трудово възнаграждение за м. януари 2015 г. в размер на 0,67 лв. –
като неоснователни.
ОСЪЖДА „ РПЛ 2010 „ ЕООД , ЕИК ********** , със седалище и адрес на управление : гр. Пазарджик,
ул. „**** „ № ***, ет.***, ап.***
представлявано от управителя Д. С. Д. да заплати следващата се държавна такса в размер на 100,00
лв. и да заплати разноски за вещо лице в
размер на 57,23 лв.
Решението подлежи на обжалване с частна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :