МОТИВИ по НОХД № 1492/13г. на Окръжен съд - Пловдив
Подсъдимият Д.Б.Р. е обвинен в извършване на
престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.”а” и “б” вр.чл.26 ал.1 вр.чл.20
ал.2 от НК за това, че на 19.03.2013 година в град Пловдив, при условията на
опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода
за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението
не е било отложено по чл.66 от НК, като извършител в съучастие с Н.М.К. ***, е
отнел чужди движими вещи – пари в размер на 700 лева от владението на Н.Я.Ф. ***,
с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила.
Подсъдимият Н.М.К. е обвинен в извършване на
престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1
вр.чл.29 ал.1 б.”а” вр.чл.26 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК за това, че на 19.03.2013 година в град Пловдив, при
условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл.66 от НК, като извършител в съучастие с Д.Б.Р. ***, е
отнел чужди движими вещи – пари в размер на 700 лева от владението на Н.Я.Ф. ***,
с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила.
Прокурорът поддържа обвиненията в
съдебното заседание изцяло. Счита че на
подсъдимите следва да се наложат наказания лишаване от свобода, като за
подс.Р. размерът се определи при превес на отегчаващи отговорността му
обстоятелства т.е. над 10 години лишаване от свобода, а за подс.К. – при
баланс, т.е. към 10 години лишаване от свобода.
И двамата подсъдими не признават свое виновно
поведение. Чрез защитниците си и самостоятелно молят да бъдат признати за невинни и оправдани по
така повдигнатите им обвинения. Като алтернатива защитата на подс.К. моли да се
вземе в предвид степента на участие в престъпното деяние и здравословното му
състояние.
В настоящия процес не е бил предявяван
и приеман граждански иск.
Съдът, въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Подсъдимият Д.Б.Р. е роден на ***г*** и
понастоящем живее в същия град. Той е българин, български гражданин и не е семеен
/живущ на съпружески начала с пет деца/. Има начално образование, не е
трудовоангажиран и е осъждан многократно.
Подсъдимият Н.М.К. е роден на ***г*** и понастоящем
живее в същия град. Той е българин, български гражданин и не е семеен. Има
основно образование, трудовоангажиран е на временна работа и също е осъждан
многократно.
Към м.февруари 2013г. св.Н.Ф. /”***”/ живеела в „***”
в гр.Пловдив, където държала и лавка, препитавайки се от продажбата на вафли и
лимонада от нея. В този месец св.Ф. видяла в махалата мъж, който предлагал за
продажба пералня. Този мъж бил непознатия към онзи момент за нея подсъдим Д.Р.
/”***”/. Тъй като се нуждаела от такава вещ, Ф. закупила пералнята му от дома
на подсъдимия за сумата от 120 лева, която вещ обаче се оказала повредена и
свидетелката я предала впоследствие на вторични суровини.
Вечерта на 19.03.2013г. подс.Р., заедно със своя
приятел подс.К. /”***”/, наели в „***” като такси св.А., с когото не се
познавали до този момент. Д.Р. казал на К., че имал да взема едни пари и му
предложил да го придружи. Подс.К. седнал на седалката до шофьора в колата на
свидетеля, а подс.Р. заел място на задната седалка, като задали и посоката към
„***”. В близост до Пловдивски панаир
подс.Р. променил маршрута, казвайки на А. да кара към „***”. Посочвайки
на свидетеля пътя в тази махала, подс.Р. му казал да спре автомобила на място,
което се падало пред къщата на св.Ф.. Тази свидетелка до този момент била
непозната както с подс.К., така и със св.А.. Д.Р. слязъл от колата и извикал Ф.,
която тъкмо сядала да вечеря. Казал и да става и да тръгва, за да купи ако иска
още нещо, тъй като напускал квартирата си. Познавайки го като продавача на
пералнята, свидетелката тръгнала с него, като сложила в джоба на връхната си
дреха сумата от 600 лева, която била получила в същия ден от продажбата на коня
си на своя комшия св.Б. /”***”/. Взела още и сумата от 100 лева от
спестяванията си, както и дребна сума от
около 5 лева. Като излизала от стаята подсъдимият я попитал дали има пари, при
което Ф. му показала банкнотите. В колата свидетелката седнала на задната седалка,
до подс.Р., след което четиримата потеглили, напускайки „***”. Тъй като св.А.
трябвало да зареди с гориво колата си, подс.Р. поискал от Ф. 5 лева, казвайки
и:”Дай 5 лв. за бензин, че няма как да вървим до къщата”. Р. взел подадената му
от свидетелката дребна сума, която той дал на св.А.. След като заредили
автомобила с гориво на първата бензиностанция, намираща се на пътя в посока за
гр.София, по указание на подс.Р., свидетелят А. обърнал посоката на движение
към гара Филипово. Пак по указание на Д.Р. свидетелят спрял колата вдясно на
градинката, между гара Филипово и автогара Север. Двамата подсъдими слезли от
автомобила и в близост до него /от дясната му страна/ провели кратък разговор,
като взели решение да ограбят Ф., като и вземат носените в нея пари. В
изпълнение на решеното подс.Р. казал на свидетелката да слиза от колата. След
като тя слязла, този подсъдим започнал да я бута и дърпа за косата, успявайки
да я събори на земята. След като Ф. паднала на дясната си страна, удряйки
главата си в земята, подс.К. и хванал ръцете, за да може другият подсъдим да
пребърка джобовете и. След като подс.Р. успял да вземе 700-те лева от джоба на
свидетелката, двамата подсъдими побягнали в посока на автогарата. След
отдалечаването на подсъдимите св.А., който видял случилото се в близост до
колата му, решил да помогне на лежащата на земята възрастна жена. Трудно успял
да качи св.Ф. обратно в автомобила, където тя му казала, че била купувала
техника от дома на подсъдимите и знаела
къде живеят. Поискала от А. да я отведе на адреса, за да издири нападателите
си. След като свидетелят сторил това, отвеждайки Ф. ***, тя потърсила подс.Р. в
жилището му, но излезли навън комшии й казали, че се е преместил другаде и не
живее вече там. Тя помолила св.А. да я отведе до полицейското управление, като
по пътя до полицията му споделила, че двамата нападатели са и взели сумата от
700 лева. Пристигайки в 3-то РУП-Пловдив, Ф. разказала за случилото й се на
дежурния по управление св.К.. Той от своя страна уведомил за случая дежурния по
ръководство в управлението, след което посетил местопроизшествието. Там
установил, че монтираните в района камери не обхващат в периметър за наблюдение
мястото на инцидента. Без да влиза в „***”, по указание на полицейски служители
от управлението, св.А. закарал с колата си св.Ф. до централния път, в близост
до махалата, след което си тръгнал.
В хода на разследването двамата нападатели били
установени и издирени, като същите били разпознати от свидетелите А. и Ф.. Св.Т.Ф.,
който като внук на св.Ф. я придружил до
районното управление по повод разпознаването, бил заговорен от подс.Р..
Това станало възможно, тъй като този свидетел бил поканен да участва сред
разпознаваните лица, измежду които били и доведените случайно минаващи покрай
полицейското управление свидетели А.И., М.И. и св.С.. Подс.Р. казал на св.Ф. да
говори с баба си тя да не казва, че я е ограбил и че щял да й върне парите. Впоследствие,
преди извършване разпознаването, по настояване пред полицейските служители от
страна на подс.Р., този свидетел бил изведен от групата на разпознавани лица.
От заключението на вещото лице С. по СПЕ, касаеща
подс.Р., се установява че този подсъдим не страда от същинско психично
заболяване – психоза, както понастоящем, така и към инкриминирания момент. Не
се води на диспансерен учет към ЦПЗ-Пловдив. Страда от разстройство вследствие
употребата на опиоиди, хероинова зависимост. Преди задържането му е бил на
метадонова програма за отказване от наркотика. С асоциални прояви е, във видимо
добро здравословно състояние, като се е лекувал при частен психиатър. Бил е с
ясно съзнание, адекватен, с целесъобразни и мотивирани действия. Поведението му
не е било болестно /психотично/ мотивирано. Може да възприема, запаметява и
възпроизвежда фактите от значение за делото и да дава достоверни обяснения за
тях. Може да разбира и да ръководи постъпките си, като е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си и към
инкриминирания период.
От заключението на същото вещо лице по СПЕ, касаеща
подс.К., се установява че този подсъдим не страда от същинско психично
заболяване – психоза, както понастоящем, така и към инкриминирания момент. Не
се води на диспансерен учет към ЦПЗ-Пловдив, а се води на амбулаторен лист от
2012г., когато е включен на метадонова програма на лечение. Той е с дисоциално
личностово разстройство вследствие употребата на опиоиди, хероинова зависимост.
Бил е на метадонова програма до 21.08.2013г., с асоциални прояви и придружаващи
заболявания белодробна туберколоза и хепатит С. Разбирал е свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си към
инкриминирания период. Бил е с ясно съзнание, адекватен, с целесъобразни и
мотивирани действия. Поведението му не е било болестно /психотично/ мотивирано.
Може да възприема, запаметява и възпроизвежда фактите от значение за делото и
да дава достоверни обяснения за тях. Може да разбира и да ръководи постъпките
си, Може да разбира и да ръководи постъпките си.
Съдът възприема и кредитира изцяло така представените
заключения, като изготвени обективно, с необходимите професионални знания и
опит в съответната област и същите неоспорени от страните.
За да постанови присъдата си съдът прие за безсъмнено
установена именно така описаната фактическа обстановка. Същата се установява от
събраните гласни и писмени доказателства, които в
пълна сила подкрепят направения от съда извод, а именно отчасти от обясненията
на двамата подсъдими, от показанията на свидетелите А., Ф., К., Ф., С., Б.Р., Б.,
М.И., четени на част от тях от разпитите им в досъдебното производство, отчасти
и от показанията на свидетелите С.Р. и А.И., от приетите по делото писмени
доказателства: справки съдимост /л.39, 81, 87/, протоколи за разпознаване /л.51, 52, 72, 73/,
характеристични справки /л.62, 117/, от данните по протоколи за проведени очни
ставки и от заключенията на вещото лице по изготвените СПЕ.
В подкрепа на твърденията си за
безвиновно поведение от тяхна страна двамата подсъдими представят на съда
версията, че самите те са били жертва на свидетелите Ф. и А. по делото. Излагат
сценарий, според който подс.Р. е трябвало само да „врътне”, т.е. да измами с 50
лева Ф., която сума последната му била дала, за да й закупи два стека цигари от
баща си. Така поднесеното от тях двамата, като случило се в обективната
действителност, се опроверга категорично от анализа на наличния по делото
доказателствен материал. Така съпоставяйки едно на друго показанията на
отделните свидетели в процеса, както и тези показания с обясненията на
подсъдимите, съдът безрезервно даде вяра за случилото и се на 19.03.2013г. на
думите на св.Ф.. Най-откровено и свидетелят
очевидец на случилото се на тази инкриминирана дата С.А. споделя за извършения
на Ф. от двамата подсъдими грабеж. По измислената от подс.Р. версия, споделена
по-късно от другия подсъдим, за доброволно дадена му от св.Ф. сума от 50 лева и
причината за това, св.А. посочва че от момента на качването на пострадалата
жена в автомобила му до гара Филипово е спирал колата само веднъж, за да
заредят на бензиностанцията гориво. За такова единствено спиране говори и св.Ф..
А твърденията на подсъдимите за спиране до жилищен блок „Гигант”, за да търси
подс.Р. баща си, от когото да вземе стекове с цигари, каквито последният
продавал до кафене там, се опровергават и от самия родител на този подсъдим –
св.Б.Р.. Този свидетел най-отговорно заявява, че нито той, нито който и да е
друг от роднините му се занимава с продажба на цигари. Също така лишени от
логика са твърдените действия на подсъдимия по търсене на баща си, щом като в
същото време твърди, че е решил да измами Ф.. А относно твърдяното получаване
на сума от 50 лева от св.Ф., вследствие на зле запомнен сценарий от един от
подсъдимите, е налице противоречие в техните обяснения. Подс.Р. сочи, че такава
сума от 50 лева му била дадена от пострадалата при спиране на бензиностанцията,
а подс.К. излага твърдения за предадена такава сума при спирането на гара
Филипово, като за да бъде по-убедителен добавя, че и шофьорът на колата е бил
видял това. Но и св.А. и св.Ф. без колебание споделят, че такава сума не е била
давана от последната на подсъдимия Р.. Св.А. дори посочва, че въобще в колата
не е ставало въпрос за цигари. В тази връзка следва да се посочат неправдивите
показания на свидетелите С.Р. и св.А.И.. Първата от тях, в стремежа си да
„помогне” на сина си Д.Р., излага твърдения за споделено й от подс.Р. при
пристигането му в Германия при нея, че дължал 50 лева на някаква жена, но не
могъл да й ги върне предвид на излизането му от страната. Сам подс.Р. посочва в
обясненията си по своята версия, че намерение е имал да „врътне” жената, а не
както сочи неговата майки, че едва ли не е взел парите назаем. Освен ако св.С.Р. не визира друг случай, „разказан” й от
нейния син в Германия. Положението е такова и при св.А.И., който за пръв път, в
съдебното следствие, на въпросите на подс.Р. към него, посочва да е „чул” разговор
на този подсъдим с друго момче от наредените за разпознаване лица:”Аз взех от
баба ти 50 лева за цигари, тя защо сега прави така?”, а в началото на своите
показания категорично заявява:”Не съм чул разговори докато бях там”. Не е от
значение начина на въздействие върху този свидетел, за да прави опит да
„помогне” на подсъдимите, дали е подобен на този, за който споделя св.А., комуто
са се опитвали да му въздействат близки на подсъдимите чрез предлагане на сума
от 500 лева, за да си промени показанията като основен свидетел или по някакъв друг
начин. Св.А.И. не е чул разговор на подс.Р. със св.Т.Ф., тъй като според
последния той въобще не е разговарял с този подсъдим, а единствено е възприел
думите, отправени към него:”Кажи на баба ти, че ще и върна парите, да не ме
каже”. Така заявеното от този свидетел съдът намери за искрено споделено,
независимо от родствената му връзка със св.Ф., като последователно в
показанията му, без да прави опит да драматизира стореното на баба му. Единствено
като собствено мнение посочва, че подсъдимият е имал в предвид да не го каже за
грабежа, но за назован размер на сума и за цигари не е ставало на въпрос. Що се
касае пък до случилото се в обективната действителност след спиране на
автомобила до гара Филипово, то е необходимо да се посочи че показанията на
свидетелите Ф. и А. съвпадат дотолкова, доколкото вторият от тях е имал
видимост от кръста нагоре в телата на двамата подсъдими и пострадалата възрастна
жена, като след падане на последната на земята информация за техните задружни
престъпни действия се черпи единствено от самата Ф.. Показанията на св.А. съдът
кредитира изцяло като показания искрени такива на незаинтересовано от изхода на
делото лице и непознато такова нито за пострадалата, нито за двамата подсъдими
до този ден. Съобразявайки се с твърде дългия период от инкриминираната дата до
изслушването на неговите показания в съдебното следствие и след прочитането им
като дадени в хода на досъдебното производство в частта им относно поредността
на слизане на неговите пасажери от колата, то съдът даде вяра на думите му,
представени пред разследващите органи в по-кратък срок след престъплението, за
което и А. потвърди като действително случилото се на 19.03.2013г. Съдът
намери, че именно в момента на разговора между двамата подсъдими, излезли извън
автомобила, при затворени прозорци на същия, са взели съвместното решение да
ограбят пострадалата под диктовката на подс.Р., тъй като той единствен е бил видял
носената у нея голяма сума пари. Извод за това се прави от предприетите веднага
след излизане на Ф. от колата насилнически действия спрямо нея. За повалянето и
на земята от подс.Р. сочи не само пострадалата Ф., но и виждащия ги от кръста
нагоре, на метър от колата си, св.А.. Този свидетел без колебание заявява, че
след като жената е паднала на земята и двамата подсъдими са се навели над нея.
От този момент нататък информация за насилствените действия на двамата
подсъдими се извлича от самата пострадала, която убедително и последователно в
показанията си посочва, че подс.К. и е хванал ръцете, за да може другият
подсъдим безпрепятствено да и пребърка джоба, което и подс.Р. е сторил. Дали от
уличното осветление е без значение на какво е оприличил св.А. взетите пари от Ф.,
дали на „вързопче” или на нещо друго, като пострадалата е категорична, че й е отнета
носената в нея сума от 700 лева. И двамата свидетели обаче са категорични, че
веднага след това подсъдимите са се отдалечили от местопрестъплението бягайки.
На доводите на подсъдимите следва да се посочи и липсата на всякаква логика,
като по думите им при положение, че Д.Р. е получил парите от 50 лева от
пострадалата, то двамата да насилват жената, като ако целта им е била да я
измамят с тази сума пари, то те вече са я имали у тях /чието получаване е било
уж видяно и от подс.К./. Още повече, че те са имали възможност, излизайки
двамата от автомобила, да се отдалечат от него и същевременно от пострадалата,
а не да я подканят да излезе от колата при тях. А бягството на К. от
местопроизшествието допълнително подкрепя споделената от св.Ф. негова
съпричастност към приложеното и насилие. В стремежа си да направят
по-убедителна своята версия подс.Р. пък прави опит да разколебае пресъздаденото
от свидетеля очевидец А. и да дискредитира същия, твърдейки че чул този
свидетел да е бил бит от близки на пострадалата, за да уличи двамата подсъдими в грабеж срещу нея. Този
свидетел обаче е категоричен, че след като е помогнал на св.Ф., която била с
разчорлена коса и смъкната забрадка, да се качи обратно в колата, са поели към
адреса на нападателите и, посочен от нея. А веднага, след като не са ги открили
там, пак по нейно настояване я е отвел до полицейското управление. Въобще
здравата житейска логика не допуска възможността да се нанесе побой от
пострадалия или от негови близки на лицето, което е оказало помощ на самия този
пострадал. Докато се излагаха твърдения, че св.А. е бил бит, т.е. че е станал
жертва на физическо посегателство, то след доводите на прокурора, че св.К. не
споделя за каквито и да са белези по А., защитата на подсъдимия Р. измени
позицията си, че може би А. да е само заплашен. Що се касае до възраженията на
защитата на подсъдимите относно точния час на извършване на престъплението, относно
вида на банкнотите, относно точната сума за зареждане с гориво, относно това
кой е слязъл да зареди колата на бензиностанцията, то е необходимо да се посочи
че това са въпроси, отговорите на които не касаят съществено главния факт на
доказване. Въпреки това съдът намери за нужно да посочи, че е визирана датата
на инкриминираното деяние, а като точно време е достатъчно да се знае, че
престъплението е сторено привечер, на стъмняване, при включено вече улично осветление
/за което и липсва спор по делото/. По отношение на отнетата сума св.Ф. е
сигурна в показанията си, че „Парите бяха едри…Бяха на банкноти. По 50 лева
бяха всичките…”. За банкноти от по 50 лева в показанията си сочи по спомен и
св.Б. да е заплатил „на ръка” на пострадалата цената на закупения от него кон. Относно
сумата за зареждане на гориво, дадена от св.Ф., следва да се посочи че
действително съдът е приел за приблизително такава около 5 лева, като е без значение дали тази сума е била по-голяма или по-малка, или дали подс.Р. не е доплатил от себе си 1 или 2
лева, като св.А. уточнява че е била дадена от последния сумата от 6 лева за
зареждане. Въобще този факт, че е била заредена колата с гориво, е безспорен, с
който са съгласни и двамата подсъдими, а детайлите по него-за точната сума за
зареждане до стотинка и кой е слязъл да плати на касата, са несъществени и
както стана дума по-горе, не повлияват търсения отговор след спирането на
автомобила на гара Филипово имало ли е отнемане на пари от св.Ф. и извършено ли
е това отнемане насилствено от подсъдимите. Неоснователни се явяват и
възраженията на защитата относно соченото за допуснато на досъдебното
производство съществено нарушаване на процесуални правила, като се визира да е
нарушена нормата на чл.170 от НПК. И двамата свидетели Ф. и А. са били
разпитвани съобразно с изискванията на този текст от закона и по повод на
стореното разпознаване спрямо подс.Р. на 26.07.2013г., и по повод това на подс.К.
на 28.07.2013г. А независимо че по една или друга причина на мястото на подписа
като разпознаващ на протокола по разпознаване на подс.Р., св.Ф. не е положила
собственоръчно своя подпис /което е очевидно, без съда да влиза в ролята на
вещо лице/, то според съда стореното от разследващите органи по това
процесуално-следствено действие не се явяват опорочени до степен да го изключат
от обема на доказателствата. Това е така, тъй като в съдебно заседание св.Ф.
потвърди като случило се в обективната действителност отразеното в протокола,
посочвайки и в съдебната зала подс.Р. като лицето, което е била разпознала на
26.07.13г. като единия от участващите в престъплението срещу нея.
При така посочената по-горе фактическа
обстановка, съдът намери, че подсъдимият Р. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на
престъплението по чл. 199 ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.”а” и “б” вр.чл.20 ал.2 от НК
за това, че на че на 19.03.2013 година
в град Пловдив, при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е било отложено по чл.66 от НК и след като е бил
осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е било
отложено по чл.66 от НК, като извършител в съучастие с Н.М.К. ***, е отнел
чужди движими вещи – пари в размер на 700 лева от владението на Н.Я.Ф. ***, с
намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила. А подсъдимият К. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на
престъплението по чл. 199 ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.”а” вр.чл.20 ал.2 от НК, за
това че на 19.03.2013 година в град Пловдив, при условията на опасен рецидив,
след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода
не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл.66
от НК, като извършител в съучастие с Д.Б.Р. ***, е отнел чужди движими вещи –
пари в размер на 700 лева от владението на Н.Я.Ф. ***, с намерение
противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила.
Не се установиха данни по делото
подсъдимите да са действали в изпълнение на общественоопасното деяние в
условията на продължавана престъпна дейност, поради което и бяха признати за
невинни и оправдани по повдигнатите им обвинения във връзка с чл.26 ал.1 от НК.
Престъплението
е извършено от двамата подсьдими умишлено. Действайки задружно за постигане на
престъпния резултат те са съзнавали общественоопасния характер на деянието,
предвиждали са неговите общественоопасни последици и са целели настъпването им.
Предвид на по-горепосочените правни
квалификации и съобразявайки се с целите на специалната и генерална превенции,
съдът намери, че наказанията които следва да понесат подсъдимите е необходимо
да се определят в условията на чл.54 от НК, при баланс на отегчаващи и смекчаващи отговорността му обстоятелства
за подс.Р., а за другия подсъдим К. – при превес на смекчаващите отговорността
му обстоятелства. Като отегчаващи отговорността обстоятелства се преценят и за
двамата подсъдими многократните им предишни осъждания извън квалификациите
опасен рецидив и лошите им характеристики, дейци с твърде завишена степен на
обществена опасност с оглед нееднократното извършване на един и същ вид тежки
престъпления против собствеността – превърнали ги едва ли не като своя професия
и основен източник на доходи, а самостоятелно за подс.Р. и лидерската му
позиция при извършване на грабежа. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът
прие за двамата подсъдими сравнително неголямата парична сума като предмет на
престъплението, отделно за подс.Р., че е баща на 5 деца, а за подс.К. –
временната му трудова ангажираност и недобро здравословно състояние. Най-справедливо
в случая е да им бъдат наложени наказания лишаване от свобода в размер от 10
години за подс.Р. и в размер от 6 години за подс.К., още повече че видно от
предишните им осъждания наложените и изтърпени от тях наказания не са дали абсолютно никакъв
поправителен резултат. Съдът прие, че не следва да се налага конфискация на
имущество на подсъдимите поради липсата на данни за такова при всеки от тях.
Съдът постанови подсъдимите да
изтърпяват наложените им наказания лишаване от свобода при първоначален “
строг” режим, което да се осъществи в
затвор или в затворническо общежитие от закрит тип.
Съдът приспадна на основание чл.59 ал.2
вр.ал.1 от НК от наказанието лишаване от свобода времето, през което всеки един
от двамата подсъдими е бил задържан под стража, считано от 26.07.2013г. за подс.Р. и от 28.07.2013г. за подс.К., до
влизане на присъдата в сила за всеки от двамата подсъдими.
Подсъдимите бяха осъдени и да заплатят
по сметка на ВСС направените по делото разноски в размер от по 77,50 лева за
всеки един от тях.
Причините за извършване на
престъплението са незачитане на установените
в страната правни норми и стремеж към облагодетелстване по престъпен начин.
Подбудите са користни.
Предвид на гореизложеното съдът
постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: