РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. гр. Хасково, 21.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Иван Ст. Маринов
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно
наказателно дело № 20245640200817 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба на „Ракомс-2“ ООД, ЕИК *********, с адрес
на седалище и управление гр.Хасково, бул.„Съединение“№56, представлявано
от М.Д.Р. – управител, чрез адв.В.Ч., срещу Наказателно постановление №
109/11.09.2024г. на Кмета на Община Хасково, с което за нарушение на чл.26,
ал.1 от Наредбата за рекламната дейност на територията на Община Хасково
/НРДТОХ/, на основание чл.40, ал.3, вр. чл.40, ал.1 от Наредбата за рекламната
дейност на територията на Община Хасково /НРДТОХ/, на дружеството-
жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.
В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност и
неправилност на атакуваното с нея наказателно постановление. Твърди се, че
твърдяното административно нарушение е несъставомерно. Не били
установени безспорно датата на нарушението и неговия извършител. Иска се
съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно
постановление на Кмета на Община Хасково и се претендира присъждане на
разноски по делото.
В съдебно заседание пред Районен съд– Хасково, дружеството -
жалбоподател, редовно призовани, се представлява от неговия управител
М.Д.Р. и от адв.В.Ч. от АК-Хасково, които поддържат жалбата и излагат
конкретни доводи за отмяна на атакуваното НП. Претендират и разноски за
адвокатско възнаграждение.
Административно-наказващият орган, чрез процесуалния си
представител – юрк. В., оспорва жалбата, като навежда подробни
1
съображения за нейната неоснователност и моли атакуваното наказателно
постановление да бъде потвърдено. Претендира и за присъждане на разноски
по делото, алтернативно - прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар на насрещната страна.
Съдът, като разгледа постъпилата жалба, намира, че същата
подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от
лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е
процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 29.05.2024г. е била извършена служебна проверка от служители при
Дирекция „АГСИ“ на Община Хасково – свид. И. С. А. и свид. В. Г. Н. в имот с
идентификатор 77195.732.14, находящ се на бул. „Съединение“ № 56 в
гр.Хасково. При проверката те установили, че на фасадите на сгради с
идентификатор 77195.732.14.1 и 77195.732.14.5, находящи се в ПИ
77195.732.14 по КК на гр. Хасково, били монтирани рекламни надписи - на
фасадата на сградата с идентификатор 77195.732.14.1 били монтирани два
надписа и един на покрива на сградата, а на фасадата на сграда с
идентификатор 77195.732.14.5 бил монтиран един надпис. Установено било
чрез системата на КАИС, че процесният имот и сгради са собственост на
„Ракомс 2" ООД, ЕИК *********. За констатациите от проверката е съставен
Констативен протокол от дата 29.05.2024г.
На база този протокол св. К. Г. Д., заемащ длъжност инспектор „КОРЗ“
при Община Хасково, съставил на 03.07.2024г. АУАН срещу „Ракомс 2“ ООД,
като приел, че горните констатации в Констативен протокол от 29.05.2024г.
обективират извършено нарушение по чл.26, ал.1 от Наредбата за рекламната
дейност на територията на Община Хасково /НРДТОХ/. В обстоятелствената
част на АУАН е вписано, че на 29.05.2024г. при извършване на проверка се
констатира, че „Ракомс 2“ ООД е извършило дейност по поставяне на 3 броя
„РИЕ“ - рекламни надписи, 2 броя на фасадата и 1 бр. на покрива на сграда с
идентификатор 77195.732.14.1, находящ се в ПИ 77195.732.14 по КК на
гр.Хасково на адрес бул.„Съединение“56 гр.Хасково, без да притежава
разрешение за поставяне, издадено от Кмета на Община Хасково.
Актът е съставен в присъствието на свид. Н. И. И. - инспектор в сектор
КОРЗ при Община Хасково и на управителя на дружеството-жалбоподател.
Предявен е на последния, който го е подписал и вписал като възражение, че
въпросните „РИЕ“ са архитектурни елементи и са част от фасадата на
сградата, узаконена с Акт за узаконяване на строеж от 2007г.
На база АУАН е издадено и атакуваното НП. При издаване на
наказателното постановление, административно-наказващият орган е
възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на
административно нарушение. Приел е същата правна квалификация както и в
АУАН. Наказателното постановление е връчено на управителя на
дружеството-жалбоподател на 18.09.2024г., видно от отбелязването в
приложената към него разписка.
Установено е още по делото, че за сграда с идентификатор
77195.732.14.1, намираща се в ПИ 77195.732.14 по КК на гр.Хасково,
2
собственост на дружеството – жалбоподател, няма издадено удостоверение за
въвеждане в експлоатация, няма входирани документи за издаване на
удостоверение за въвеждане в експлоатация/разрешение за ползване. Налице е
Акт за узаконяване на строеж – „Производствено хале – метален цех“ с
местонахождение УПИ ХІ, кв.11-ИИЗ по плана на гр.Хасково от 18.04.2007г.;
Протокол № 12/20.03.2007г. на Община Хасково за оценяване на
инвестиционен проект – заснемане и узаконяване на строеж „Метална
конструкция“, намиращ се в УПИ ХІ кв.11, ИИЗ по плана на гр.Хасково,
изготвена част „Архитектурна“ фаза: ТП за Метална конструкция Хале УПИ
XI кв.11 по плана на гр.Хасково, ведно със ситуационна карта и план на
покрива.
Изложената фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на
разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на
свидетелите относно обстоятелствата, свързани с извършване на процесната
проверка и установените в нейния ход обстоятелства и тези, свързани със
съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен
материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни. Същите
се основават на преки и непосредствени впечатления досежно кръга от
обстоятелства, за които всеки един от свидетелите е дал показания, с
изключение на показанията на актосъставителя св.К. Г. Д. и св.Н. И. И., които
не са участвали в проверката и твърдят, че АУАН е съставен по документи- на
база констативния протокол, поради което съдът възприема като достоверни
всички показания при обосноваване на фактическите си изводи.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.1 от Наредбата за
рекламната дейност на територията на Община Хасково /НРДТОХ/ - „На
територията на Община Хасково могат да се разполагат рекламно-
информационни елементи съгласно разрешение за поставяне, издадено въз
основа на одобрени схема, конструктивно становище или проекти, снимки
и/или визуализации, разрешени от компетентните органи на общината и след
заплащане на предвидената административна такса по тарифа, утвърдена от
Общински съвет – Хасково.“.
Съгласно чл.40 от Наредбата за рекламната дейност на територията на
Община Хасково /НРДТОХ/: ал.1 – „Който разполага РИЕ без надлежно
разрешение от общинските органи, в случаите, когато е бил длъжен да поиска
разрешение и не го е направил, се наказва с глоба от 200 до 500 лева, освен
ако по друг нормативен начин не подлежи на по-тежко наказание“; ал.2-
„Който разполага РИЕ, които не отговарят на изискванията на чл.57 от ЗУТ и
тази Наредба или ги разполага на неразрешени места, в случаите, когато не се
изисква разрешение от общински органи се наказва с глоба от 50 до 200
лв., освен ако по друг нормативен акт не подлежи на по-тежко наказание.“; и
ал.3 – „За нарушения по ал.1 на еднолични търговци и юридически лица се
налага имуществена санкция в размер: 1000 лв. за първо нарушение и 5000 лв.
при повторно нарушение, а за нарушения по ал.2 на еднолични търговци и
юридически лица се налага имуществена санкция в размер: 500 лв. за първо
нарушение и 1000 лв. при повторно нарушение.“.
Следователно деянието, за което е наложено на дружеството-
жалбоподател административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
3
АУАН и НП са издадени в сроковете по ЗАНН. АУАН е издаден от
компетентен орган, като се има предвид Устройствен правилник на община
Хасково, в който е посочено в Раздел VIII Обща администрация –
правомощията на Сектор „Контрол, обществен ред и законност“ - Сектор
„Контрол, обществен ред и законност“, измежду които и да Съставя
констативни протоколи и актове за установяване на административни
нарушения на действащите наредби на Общински съвет Хасково. Налице е и
изрично оправомощаване на лицето, съставило процесния АУАН, да съставя
такива за нарушения по Наредбата за рекламната дейност на територията на
Община Хасково. Също така се констатира, че НП е издадено от компетентния
АНО, в рамките на неговата материална и териториална компетентност.
При съставяне на АУАН не са допуснати нарушения на чл. 40 от
ЗАНН, във връзка със съставянето му в присъствие на законния представител
на посоченото като нарушител дружество. На същия е осигурена възможност
да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него,
като е получил и препис от АУАН.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление
обаче съдът констатира процесуални нарушения от категорията на
съществените, които налагат отмяна на последното на процесуално
основание.
Съставеният акт за установяване на административно нарушение не
отговаря изцяло на изискванията на чл. 42 от ЗАНН. Посочени са място и
време на извършване на твърдяното нарушение, макар и то в известна степен
да следва да се извежда по тълкувателен път, доколкото е посочена датата на
установяване на нарушението, която в случая е и дата на същото, както и
мястото на нарушението се явява сграда с идентификатор - 77195.732.14.1
находяща се в ПИ:77195.732.14 по КК на гр. Хасково на адрес
бул.“Съединение“№56, гр.Хасково. Последното обаче отново се извежда от
описанието в АУАН, а не е изрично посочено. Въпреки това обаче, настоящият
състав на съда приема, че доколкото са посочени тези реквизити, то даже и да
е налице някаква неточност, тя не е съществена и не представлява съществено
процесуално нарушение. Следва да се отбележи, че точно в такава насока е и
константната практика на Административен съд– Хасково, според която след
като няма изрично посочена друга дата за извършване на нарушението, то
датата на проверката е и дата на нарушението. Същото се отнася и до мястото
на извършване на нарушението, което се приема, че е мястото на проверката.
Не така стои въпросът с описанието на нарушението. Според
настоящият състав на съда, нарушението не е описано пълно, точно и ясно
откъм неговите съставомерни признаци, относно фактите и обстоятелствата
при които е извършено. Налице са непълнота и неяснота в съдържанието на
АУАН, а оттам – и в НП, отнасящи се до фактическата страна на
изпълнителното деяние – липсва точно описание на конкретните
констатирани на място обекти, определени от контролните органи като
рекламни надписи, поставени без разрешение за поставяне от Община
Хасково. Липсва точна индивидуализация на тези обекти – какво точно
представляват те, какъв е видът им, каква е тяхната големина, какво точно
съдържание е изписано на тези надписи, респ. – налице ли са изображения на
тях и какви, за да може да се направи преценка за техния вид и дали същите
притежават действително характеристиките на РИЕ по смисъла на Наредбата.
Последното е от изключително значение с оглед това да може да се прецени
4
дали става въпрос за реклама или не. Освен, че не са надлежно
индивидуализирани, в АУАН липсва конкретно посочване и на
обстоятелството къде точно и как точно същите са били поставени на
сградата, предвид посоченото в АУАН, че два броя са били поставени на
фасадата, без посочване къде точно на фасадата и на коя конкретна фасада на
сградата е станало това. Такива факти и обстоятелства не са описани в АУАН,
като за тях неприсъствалите на място могат да имат единствено
предположения. Те не могат да се извеждат по тълкувателен път и на база
направените снимки, най- малкото защото от тези снимки не става ясно кое от
изображенията за коя точно от описаните в констативния протокол сгради се
отнася, като цяло колко са сградите, което от своя страна има значение и по
отношение на квалифициране на обектите като РИЕ или друг вид обект, още
повече, че на едно от изображенията се възприема и надпис „Спаси Хасково“,
представляващ наименованието на политическо движение/сдружение, в
каквато насока има вече съдебна практика за неприемането на подобен вид
надписи за РИЕ.
Като има предвид горното, съдът намира, че при съставянето на АУАН са
допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до невъзможност
да се разбере в какво точно се състои твърдяното нарушение, дали изобщо се
касае за РИЕ по смисъла на Наредба за рекламната дейност на територията на
Община Хасково или за друг обект, а това от своя страна води до
невъзможност да бъде извършена категорична преценка дали констатираното
от контролните органи съставлява административно нарушение и било ли е
същото правилно квалифицирано.
Доколкото в обжалваното наказателно постановление дословно са
пренесени и отразени констатациите в АУАН, ведно с посочените неясноти и
празноти в описанието, то при издаването му са допуснати същите
нередности, валидни и посочени за АУАН.
По този начин санкционираното лице е поставено в положение само
да издирва релевантните според АНО факти, а оттам – за какво точно
твърдяно административно наказателно обвинение и по какви конкретни
факти следва да се защитава. С горното безспорно е нарушено правото на
жалбоподателя да знае въз основа на какви конкретни факти му е повдигнато
административнонаказателното обвинение и да упражни ефективно и
адекватно правото си на защита в производството. Всичко това води до
отмяната на НП на процесуално основание.
На следващо място, от материалноправна страна обстоятелствата,
изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с
допустими по закон доказателствени средства, не се установяват по
категоричен начин. Доказано е, че на посочените в АУАН и наказателното
постановление дата и място– сграда с идентификатор 77195.732.14.1,
находяща се в ПИ 77195.732.14 по КК на гр. Хасково на адрес бул.
„Съединение“ №56, гр.Хасково, е имало разположени някакви надписи, без
обаче същите са да надлежно индивидуализирани с конкретно описание, в т.ч.
на изписаното на тях съдържание, както в констативния протокол, така и в
АУАН и НП. Безспорно е установен собственикът на имота, а именно „Ракомс-
2“ ЕООД, видно от представената скица по делото от адв.Челебиев. Всичко
това обаче не води на извода, че на първо място става въпрос за поставени
„РИЕ“ и на второ место според съда не е доказано по безспорен начин
авторството на деянието.
5
Липсата на точно описание на надписа за който се твърди в
констативния протокол да е рекламен, а в АУАН и в НП посочен като РИЕ, не
дава възможност да се прецени и така остава недоказано по делото, дали
съдържанието на описаните в АУАН и НП надписи отговарят на изискванията
за РИЕ в наредбата на Община Хасково. В §1 от ПЗР на Наредбата за
рекламната дейност на територията на Община Хасково /НРДТОХ/ са дадени
определения на обхванатите от термина „РИЕ“ понятия, а именно: “Външна
реклама” - всеки текст, обемна форма или изображение, предназначени да
информират обществеността или да привличат чрез средствата за масово
осведомяване, телекомуникациите или пряко до индивидуален клиент;
“Надпис” - всеки текст, обемна форма или изображение, закрепени върху
сграда, свързани с функцията на даден обект в нея; “Информационно-
указателна табела”- всеки текст, обемна форма или изображение, указващи
близостта на една сграда или терен, където се извършва определена дейност;
“Рекламни материали” /знамена, транспаранти/ надписи и информационно-
указателни табели с временен характер са обозначаващите акционни,
обществени, строително-ремонтни работи или предоставяне под наем и други
дейности. Посочено е в ал.2 на §1, че за краткост, така изброените понятия ще
бъдат наричани рекламно-информационни елементи /РИЕ/.
Според съда обаче, доколкото в АУАН и НП не е посочен точно текста,
който е изписан на въпросните надписи, няма как да се прецени дали става
въпрос за РИЕ или за нещо друго. Това не може да бъде преценено и на база
свидетелските показания на свидетелите И. С. А. и В. Г. Н., предвид факта, че
единствено те са посетили на место процесните сгради, извършили са
проверка и са съставили констативния протокол, в който сочат какво е имало
поставено на сградите, но не са описали тези надписи. Според свидетелските
показания на свид.А., с рекламните надписи се рекламирала фирмата
„Ракомс“, но и двамата свидетели не поясняват в показанията си точното
съдържание на тези надписи. Това обстоятелство не е индивидуализирано
също така и в АУАН и НП. Тоест - описаното нарушение не се доказва да е
съставомерно и да е извършено от жалбоподателя.
Всичко изложено дотук води до извода, че издаденото и
атакувано в настоящото производство НП е неправилно и незаконосъобразно
и като такова следва да се отмени.
Извън горните изводи на съда и само в хипотеза на съставомерно
нарушение, за пълнота на изложението следва да се посочи, че АНО правилно
е приложил санкционната разпоредба, с оглед дадената в НП правна
квалификация, като правилно е наложена и имуществена санкция от 1000
лева. Последното изложение е с уговорката, че имаше съставомерно
нарушение, което да се докаже, че е извършено от жалбоподателя, каквото
обаче в разглеждания случай не се доказва.
Съобразно мотивите по-горе за отмяна на обжалваното НП, на основание
разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят има право да иска да
му бъдат възстановени разноските, които е направил по съдебното
производство, в т.ч. такива за адвокатско възнаграждение, които според
представения по делото договор за правна защита и съдействие са уговорени в
размер на 500 лева, заплатени в брой според отразеното в договора. Ето защо
и доколкото такова изрично искане е направено своевременно в хода на
съдебното производство и са налице доказателства за реалното им заплащане,
в тежест на АНО следва да бъдат възложени направени от жалбоподателя
6
разноски за адвокатско възнаграждение. В тази връзка, следва да се разгледа и
направеното от АНО възражение за прекомерност на претендираните от
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение, което съдът намира за
основателно, доколкото настоящото производство не се характеризира като
такова с особена фактическа и правна сложност. С оглед на това, съдът
намира, че размерът на подлежащото на присъждане адвокатско
възнаграждение следва да бъде редуциран до минималния размер по
НАРЕДБА №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, определен според разпоредбите на чл.18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2,
т.1 от НМРАВ, а именно – на 400 лева, който именно размер да бъде присъден
в полза на жалбоподателя.
Мотивиран така, Хасковският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 109/11.09.2024г. на Кмета
на Община Хасково, с което на „Ракомс-2“ ООД, БУЛСТАТ *********, със
седалище и адрес на управление гр.Хасково, бул.„Съединение“ № 56,
представлявано от управителя М.Д.Р., за нарушение на чл.26, ал.1 от Наредба
за рекламната дейност на територията на Община Хасково, на основание
чл.40, ал.3, вр. чл.40, ал.1 от Наредба за рекламната дейност на територията на
Община Хасково, е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1000 (хиляда) лева - като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Община Хасково да заплати на „Ракомс-2“ ООД, БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, бул.
„Съединение“ № 56, представлявано от управителя М.Д.Р., сумата в размер
на 400 (четиристотин) лева – разноски за адвокатско възнаграждение във
въззивната инстанция, като претенцията за заплащане на разликата до пълния
размер от 500лв., като неоснователна отхвърля.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Ц.С.
7