Присъда по дело №797/2019 на Районен съд - Хасково

МОТИВИ към Присъда № 4 от 14.01.2020 г. на Районен съд – Хасково, постановена по н.о.х.д. № 797 по описа за 2019 година.

          Районна прокуратура – Хасково са внесли срещу подсъдимия Д.Щ.Й. с ***обвинителен акт, с който на същия е предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс за това, че на 12.01.2018 г. в град Хасково причинил на С.В.М. *** средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето временно опасно за живота, дължащо се на травматичен кръвоизлив под меката обвивка на мозъка.

          Приет за съвместно разглеждане в наказателния процес е предявеният от С.В.М. *** против Д.Щ.Й. с адрес *** и **************** граждански иск с правна квалификация чл. 45 от ЗЗД за сумата в размер на 10 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането – 12.01.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, съответно в разпоредително заседание пострадалото лице е конституирано в качеството на граждански ищец.

          В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково представителят на Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения, поддържа обвинението против подсъдимия във вида, в който е предявено и счита, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства то било доказано по несъмнен начин, като се имало предвид и заключението на вещото лице по назначената съдебно – медицинска експертиза за възможния механизъм на получаване на увреждането и след направен разбор на събраните гласни доказателства. След кратък анализ на доказателствата и на осъществената фактическа обстановка, представителят на държавното обвинение акцентира на обществената опасност на дееца и деянието и въз основа на тях, представителят на държавното обвинение предлага на съда да бъде наложено наказание, а именно „лишаване от свобода” за срок от една година, предвид чистото съдебно минало на подсъдимия, с приложение на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК и определяне на три години изпитателен срок. Предлага предявеният иск да бъде уважен в пълния предявен размер.

          Гражданският ищец от С.В.М. *** в съдебно заседание, лично и чрез упълномощения по делото процесуален представител – адв. М.Х. поддържа предявения иск и в хода на съдебните прения моли да бъде уважен в пълния предявен размер с оглед практиката на съдилищата в подобни, като разглеждания, случаи.

          Защитникът на подсъдимия Д.Щ.Й. – адв. Т.Ч. *** пледира при произнасянето на присъдата да се вземе под внимание, че било установено по един категоричен и несъмнен начин, че между Д.Щ.Й. и С.В.М. съществували предходни конфликти и влошени междуличностни отношения. Към дата 12.01.2018 г. подзащитният ѝ действително бил заедно със свидетеля Н.С.В. в магазина за ядки, като не оспорват този факт, но доказано било, че свид. С.В.М. в лицето на гражданския ищец, не одобрявал връзката на дъщеря му с нейния подзащитен, в което защитата сочи генезиса на развилите се събития. След разбор на хронологията, в която те били осъществени, счита че от заключението на съдебно-медицинската експертиза се установило, че пострадалото лице било получило травматичен кръвоизлив под меката обвивка на мозъка, а изложената и в обвинителния акт фактическа обстановка отчасти се подкрепяла от събрания по делото обемен доказателствен материал. Част от свидетелите обаче, многократно променяли своите показания, което довело до съществени противоречия в обвинителния акт относно фактите и правото в една друга част относно която оспорват. Въз основа на тях, счита, че ако съдът приеме, че подзащитният ѝ бил осъществил от обективна страна престъпен състав от НК, макар че по досъдебното производство от назначената експертиза се доказало, че действията не били предизвикани при силно раздразнение, то с оглед наличието на тежки обиди, които били нанасяни от пострадалото лице на подзащитния ѝ, псувните, които били насочени срещу него, те нямало как да не бъдат отчетени. Затова, подсъдимият, дори да бил съпричастен към настъпване на вредоносния резултат, то деянието следвало да бъде квалифицирано, като извършено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия. Пледира и в насока липсата на умисъл на основание чл. 11, ал. 2 НК, доколкото подс. Д.Й. не е имал ясна представа в съзнанието си за обществена опасност и противоправност на извършеното и на неговия резултат, като да е искал настъпването на този резултат. Все пак механизмът на увреждането бил от падане. Освен това, силата, насочеността, интензитетът на ударите, които евентуално, както се твърдяло, да е нанесъл с увредената си ръка и при липса на един от пръстите на дясната ръка, не можели да повалят пострадалия на земята. Алтернативно счита, че би могло да се приеме, че подс. Д.Щ.Й. действал в състояние на неизбежна отбрана и следвало да бъде оправдан при приложение на нормата на чл. 12, ал. 1 от НК, заради липса на обществена опасност на деянието, поради което моли да бъде оправдан по така повдигнатото обвинение. В случай, че съдът счете, че той бил виновен и следвало да понесе някаква вина, моли при определяне на вида  и размера на наказанието, да се вземе предвид степента на обществената опасност на деянието и дееца, разбира се и причините, и подбудите за извършване на евентуалното деяние, с оглед липсата на предходни осъждания за престъпление. Счита, че предявеният граждански иск по чл. 45 от ЗЗД следвало да бъде отхвърлен изцяло така, както е предявен, като неоснователен и недоказан, а в полза на подзащитния ѝ, моли да ѝ бъдат присъдени и сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение. В заключение счита, че никой не можело да черпи права от собственото си виновно поведение.

          Подсъдимият Д.Щ.Й. с адрес *** и ****************  в съдебна фаза, редовно призован, се явява пред РС – Хасково във всички насрочени съдебни заседания. Заявява, че разбира повдигнатото обвинение, но не се признава за виновен по него. Дава подробни обяснения по случая, а при упражняване на личната си защита, се придържа към казаното от защитника по делото. В даденото му право на последна дума, заявява че не възприема за истинни дадените показания на отсрещната страна. Предвид показанията на свидетелите и на вещото лице, желае да бъде оправдан от съда, тъй като не бил виновен.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

          Подсъдимият Д.Щ.Й. е роден на *** *** и ****************, същият има ******, ЕГН: **********.

          Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 411, издадена от Районен съд – Хасково на 02.04.2018 г. подсъдимият Д. Щ. Й. не е осъждан и няма данни да е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. От събраните за подсъдимия характеристични данни се установява, че същият няма регистрирани криминални прояви, пребивава преимуществено в Република Т., като известен е на органите на МВР с нарушения на обществения ред, когато си идвал до Република България.

          Установено е в хода на съдебното следствие, че подсъдимият Д.Щ.Й. и свид. Н.С.В. имали връзка и живеели заедно от месец март 2016 г. в Република България. Пребивавали в град Хасково основно на хотел, а понякога и в с. З, обл. Хасково, където бабата на подсъдимия имала наследствен имот, като често пътували в този период до Република Т., където сключили и брак, който към датата на произнасянето на районния съд по настоящото дело не е прекратен. Имали периоди на раздяла, след което се събирали отново, а в началото - след установяване на фактическото съжителство, подсъдимият Д.Щ.Й. и бащата на свид. Н.В. – гражданският ищец С.В.М. били в добри лични отношения. Постепенно обаче, личните отношения между двамата, по повод различни житейски ситуации, довели до възникване на скандали, се влошили трайно, което предопределило и виждането на свид. С.В.М. за перспективите в съвместното съжителство на подсъдимия Д.Й. с дъщеря му и започнал да не одобрява връзката им. Това неодобрение той изразявал пред тях, а то то своя страна допълнително влошавало личните отношения до степен нетърпимост и водещи до вербална агресия с отправяне на заплахи и предупреждения един към друг, а от страна на подсъдимия Д.Щ.Й., и към брата на свид. Н.С.В. – Н. С.В..

          В посочения период, свид. С.М.Я. стопанисвала магазин за кафе и ядки, находящ се в гр. Хасково, ул. „Сан Стефано“ № 12, в който пред време работела свид. Н.В.М..

          На 12.01.2018 г. около 16.00 часа гражданският ищец С.В.М. *** и възприел, че в магазина на свид. С.М.Я. били дъщеря му - свид. Н.С.В. и подсъдимия Д.Щ.Й.. Тъй като се чувствал предаден от решението на дъщеря си да заживее отново с подсъдимия, С.В.М. я повикал отвън пред магазина на свид. С.М.Я., за да разговарят, като започнал да жестикулира, размахвайки ръце, изразявайки по този начин разочарованието си от нея. Докато гражданският ищец С.В.М. бил застанал с гръб към вратата на магазина и разговарял с дъщеря си, подс. Д.Щ.Й. излязъл от магазина и се насочил към него и нанесъл удар с юмрук по главата свид. С.В.М.. Двамата започнали да си разменят с гневен тон реплики. Въпреки, че имал травматична ампутация на трети пръст на дясната ръка, за което с Експертно решение № 0655 от заседание № 055 от 30.03.2018 г. на ТЕЛК, първи състав към МБАЛ – Хасково му е определена 54% трайно намалена работоспособност, подсъдимият Д.Щ.Й. ударил няколко пъти с юмруци по главата гражданския ищец С.В.М., като нанасял ударите и с двете ръце. От своя страна, гражданският ищец се опитвал да отвърне на ударите, като успял, да извади и приобщения по делото като веществено доказателство нож, сгъваем с дървена дръжка, но не успял да отвори острието. В същото време, свид. Н.С.В. се опитвала да разтърве биещите се, но не успяла, като в опит да достигнат един друг и да си нанесат удари, била избутана от подс. Д.Щ.Й. и баща й С.В.М.. Паднала на земята, а дрехата ѝ била раздърпана. В същия момент, вследствие на удар, нанесен от подс. Д.Щ.Й. с юмрука на дясната му ръка в лявата страна на главата на гражданския ищец - С.В.М. в областта на тила, отзад вляво, пострадалият паднал от височината на ръста си назад на земята и ударил главата си в терена. Изхърчал, като видимо бил изпаднал в безпомощно състояние вследствие нарушената мозъчна комуникация и полученото сътресение на мозъка, като свид. Н.В.М. в този момент се изправила и възприела как подсъдимият Д.Щ.Й. се приближил към баща ѝ, и казал „А, не е умрял!“ и му нанесъл удар с крак, като го изритал в лицето. В това време бил подаден сигнал от свид. С.М.Я. и на място пристигнали екип на полицията и спешна медицинска помощ, като при изправянето си, свид. Н.С.В. прибрала сгъваемия нож, който бил изхвърчал без да бъде отворено и впоследствие го предала с Протокол за доброволно предаване от 12.01.2018 г. на полицейския орган, изпратен на място – Т.Д.Т.,***. Той пристигнал заедно с колегата си – свид. Г.Ж.Г., на длъжност „мл.инспектор“ в РУ на МВР – Хасково, който също бил изпратен на място във връзка със случая, като част от екипа на МВР. Пострадалото лице – свид. С.В.М., който вече бил контактен посочил като извършител на деянието подсъдимия Д.Щ.Й., разпознат в съдебно заседание, като едно от лицата, заварени на мястото на инцидента, след като бил останал там заедно със свид. Н.С.В.. След пристигане и на екипа на спешна медицинска помощ, с помощта на служителите на МВР, пострадалият бил качен на носилка и откаран с линейка в МБАЛ – Хасково, където впоследствие бил настанен за лечение, съответно изписан на 19.01.2018 г.

          Според заключението на вещото лице по назначената съдебно - медицинска експертиза на С.В.М. е причинено разстройство на здравето временно опасно за живота по смисъла на чл. 129 от НК, дължащо се на травматичен кръвоизлив под меката обвивка на мозъка. Посочено от вещото лице е, че кръвоизливът под меките обвивки на мозъка се дължи на травма, причинена от действие на тъп твърд предмет и е възможно това да стане при побой, както било отразено в предварителните сведения. Според вещото лице, възможният механизъм на причиняване на кръвоизлива под меките обвивки на мозъка е чрез удар на главата в терена, при падане, предизвикано от удар с ръка в областта на главата, като твърде малка била вероятността, кръвоизливът под меките обвивки да е причинен от пряк удар с ръка в областта на главата.

          Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните на досъдебната и съдебната фаза на производството писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от приобщените към доказателствата по делото по реда на чл. 281 и чл. 283 от НПК, писмени материали, съдържащи се в досъдебното производство: протоколи, справки и бюлетин за съдимост, от заключението на вещото лице, по назначената съдебномедицинска експертиза, което съдът е приел в съдебно заседание и възприема като обективно, компетентно и безпристрастно изготвени, като по отношение анализа на заключението на вещото лице по назначената съдебно – психологическа експертиза, съдът ще изложи доводи на съответното място при аргументиране на правните си изводи, както и от ангажираните гласни доказателства, чрез проведените разпити на на свидетелите по делото.

          На първо място, уместно е да бъде отбелязано, че след като е призован от съда, подсъдимият Д.Щ.Й. се явил в изпълнение на задължението си за това, съгласно разпоредбата на чл. 269, ал. 1 НПК с оглед характера на повдигнатото срещу него обвинение за тежко умишлено престъпление и с това се е възползвал от правото си на лично участие по делото в съдебна фаза, като даде обяснения по случая, в които да възпроизведе случилото се на база неговите възприятия и спомени за събитията на процесната дата. Необходимо е същевременно да се има предвид, че освен средство за защита, обясненията на подсъдимия по делото съставляват и основно доказателствено средство, като следва да се обсъждат и ценят с оглед останалия събран в хода на разследването доказателствен материал. Такива гласни доказателства в хода на съдебното следствие бяха събрани и при анализа на тяхната достоверност, следва да се има предвид, че обясненията на подсъдимия се възприемат от съда с доверие в частта относно обстоятелствата, свързани с възникване и динамика на развитие на личните му отношения от една страна със свид. Н.С.В., а от друга - с нейния баща и граждански ищец по делото – С.В.М., но не и относно конкретните поводи за влошаване на отношенията му с последния и тяхното изостряне, във връзка с претенции за плащане на парични суми или участие в нерегламентирана или забранена от закона дейност. Споделя се изложеното от подсъдимия в дадените пред съда обяснения и относно присъствието му на процесната дата на мястото на инкриминираните събития и за влизането на пострадалия в пререкания с дъщеря си, довело до физическа саморазправа. За тази група факти, що се отнася до процеса на събирането на основни доказателства в наказателния процес, с решаващо значение при дирене и установяване на обективната истина, са събрани в условията на непосредственост достатъчно други, годни, в това число и най - вече гласни доказателства, при това преки, макар и в известна степен противоречиви, които да обезпечат установяването й. В тези връзка, в рамките на очертаната хронология на разигралите се събития, настоящият съдебен състав дава вяра на изложеното най – напред от страна на гражданския ищец, при разпита му в качеството на свидетел – С.В.М., който има качеството на пострадал и е конституиран в съответното процесуално качество, но важно при преценка на евентуалната негова заинтерисованост от изхода на делото, е да се отбележи, че същият освен, че прояви процесуална активност и заяви искане за конституиране в качеството на страна - граждански ищец, все пак излага подробно фактите и обстоятелствата, за които има преки и непосредствени впечатления. С изключение на определени детайли, същият има ясен спомен за разигралите се събития, въпреки травмата и изминалия период от време и съдът счита, че дава достоверни показания за тях в частта относно датата, мястото, начина и причината да се озове в центъра на град Хасково, както и за факта, че след като е възприел дъщеря си – свид. Н.В. е отишъл при нея, за да ѝ потърси сметка за поведението ѝ спрямо него, както и за тона на разговора и жестикулирането към нея. Така също и относно кръга от лица, присъствали на място и конкретно подсъдимия Д.Щ.Й., както и за част от последващите разиграли се събития, част от които включени в предмета на доказване, а именно за възникване на физическото стълкновение и за начина на причиняване на съставомерното нараняване, доколкото разполага с ясен спомен, за неговото собствено поведение в тази ситуация съответно за лицето, осъществило инкриминираните действия и за кръга от присъстващи. Както бе вече отбелязано, пострадалият С.В.М. от една страна е сред няколкото очевидци на случая, като участник в инкриминирания инцидент и има ясен спомен за детайли от него, който възпроизвежда в конкретика в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, но само за част от фактите. В друга част – относно обстоятелствата разиграли се в контекста на неговото собствено поведение спрямо подсъдимия, показанията на пострадалия са противоречиви – и вътрешно, и по отношение на други гласни доказателства, кредитирани от съда с доверие, каквито са показанията на свидетелите Н.С.В. и С.М.Я., дадени в хода на съдебното следствие и на досъдебното производство с разпитите им съответно пред орган на досъдебното производство и пред съдия в производство по чл. 223 НПК, приобщени по съответния ред, за да бъдат отстранени противоречия в изложеното от първата. В крайна сметка тези съществени противоречия са изгладени с конкретизиране на позицията ѝ и излагане на причините защо не поддържа първоначално дадените изявления. Тези причини не подлежат на проверка в настоящото производство по друг начин освен откъм достоверност в дължимия анализ на кои доказателства съдът дава вяра при обосноваване на фактическите си изводи и защо. Поради тази причина, съдът, след като ясно е заявила коя позиция поддържа, приема показанията ѝ за логически обосновани и съответни на обективната действителност. Действително, изброените свидетели – пострадалият и неговата дъщеря имат съответната близка родствена връзка, предполагаща извод за възможна тяхна заинтерисованост от изхода на делото, още повече предвид процесуалното качество на първия, но след като за били запознати с правата и задълженията им съответно по чл. 122 и чл. 120 от НПК и с обстоятелствата по чл. 121 от НПК относно, които може да не дават показания, са се съгласили да свидетелстват, била им е разяснена отговорността за лъжесвидетелстване по чл. 290, ал. 1 от НК и са обещали да говорят истината. Техните показания съдът приема като еднопосочни, а и достоверни до голяма степен за кръга от факти относно поведението на страните, като отделните изключения и несъответствия, след предопределяне на крайната позиция за поддържаните показания от свид. Н.В. се отнасят не толкова до противоречие в показанията, колкото до отделни нюанси в изложеното и възприятията, дължащи се на изминалия период от време и на специфичните фактори, въздействащи на способността за възприемане на отделни детайли, които са преодолени със съответните способи от страна на съда. В тази връзка, връщайки се обратно на въпроса за достоверността на  показанията на пострадалия и тези на свид. Н.В., следва да се има предвид, че действително същите намират опора относно твърдените факти за причинените на пострадалия увреждания и механизма на причиняването им, в обективния факт на тяхното получаване, скрепен в съответни писмени доказателства – документи, съставяни във връзка с извършвани прегледи и проведено лечение. Същите са и логически обосновани в аспекта именно на установените обективни находки по делото, касаещи констатираните увреждания, които гр. ищец е получил и са обективирани в заключението на вещото лице, по назначената съдебномедицинска експертиза, което съдът е приел в съдебно заседание и възприема като обективно, компетентно и безпристрастно изготвено. Вещото лице е категорично относно вида на получените увреждания и за последиците от тях от гледна точка дължимата правна квалификация, включително и в насока за травматичния характер на увреждането, за което конкретно е повдигнато обвинението за престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал.1 от НК. Това, преценено с изложеното в показанията на пострадалия само би могло да консолидира извода на съда за достоверност на изложеното от него в съответната част - както за резултата, така и относно механизма на причиняване на увреждането, а така също и относно авторството на деянието, по който въпрос всъщност липсва и противоречие в доказателствата въпреки възражението от страна на защитата на подсъдимия и от самия подсъдим. Обратно, относно определени изгодни за него факти, тезата на подсъдимия за действия на пострадалия в опита му да си послужи с приобщения като веществено доказателство сгъваем нож, не просто намира достоверна опора откъм хронология на събитията и ще бъде коментирана по същество, но е отречена от такива други доказателствени източници, които обосноват фактическите изводи на съда, а именно съдържащите се в показанията на свид. С.М.Я.. Нейните показания са дадени обективно и безпристрастно, без да е налице основание за съмнение за предубеденост, въпреки познанството ѝ със свид. Н.В., което по никакъв начин не ѝ е повлияло, въпреки първоначално заетата позиция на последната в хода на проведените разпити. Или, налице са показания на пострадалия С.В.М., Н.С.В. и С.М.Я., които съдът приема като еднопосочни, а и достоверни до голяма, всъщност решаваща, степен за кръга от факти относно поведението на страните, а и на всеки от тях непосредствено преди и по време инкриминираните събития. Определяща за изводите на съда при анализа на достоверността на обособените противоречиви, но само донякъде гласни доказателства, е преценката на същите в тяхната взаимовръзка, разкриваща цялостната картина, по случая. А тя е такава, каквато бе очертана от съда при описание на фактическа обстановка, включително и по въпроса за авторството на деянието по чл. 129 НК, който съдът ще разисква на съответното място по - долу по същество. Основно в случая е, че за фактите от значение по делото, са налице гласни доказателства, съдържащи се в показанията на изброените свидетели, в това число и на пострадалия, които са обосновани и логически последователни, като същите намират потвърждение откъм достоверност и от останалите доказателства по делото – гласни и писмени, от обективните находки, свързани с констатираните увреждания на пострадалия, обективирани, както бе посочено в заключенията на вещото лице, коментирани вече и дори от разпитите на останалите свидетели, безпристрастни по спора – полицейските служители Г.Ж.Г. и Т.Д.Т.. Техните показания, ценени като правдиви в частта относно различните факти, които тези свидетели са възприели пряко след инцидента или опосредено, само консолидират извода, направен от съда за достоверността на отделните гласни доказателствени източници, изложен по - горе. Различните нюанси в показанията им следва да бъдат коментирани не в аспекта на съществени противоречия, които ги дискредитират откъм истинност, а като разлики във възприятията и в способността на отделните свидетели за тяхното изразяване и липсата на ясен спомен и не променят направената преценка.

          Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на така възприетата фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната квалификация на извършените деяния, прокурорът е направил законосъобразен извод в акта по чл. 246 НПК за осъществено деяние, което да бъде субсумирано под състава на престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс, за което подсъдимият Д.Щ.Й. е привлечен към наказателна отговорност, поради следните доводи от правна страна:

          За да бъде осъществен съставът на престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс, респ. за да бъде довършено изпълнителното деяние е необходимо и достатъчно да бъдат извършени от дееца такива действия, с които да бъде увредено здравето на друг човек, като в случая съставомерният резултат се изразява в реално увреждане, засягане на здравето, което квалифицира деянието като такова, попадащо в категорията резултатни престъпления.

          В настоящия случай, по делото е несъмнено установено, че подсъдимият Д.Щ.Й. е извършил от обективна страна твърдяните в акта на държавното обвинение действия, като на посочената дата – 12.01.2018 г,. след като пред търговски обект в центъра на град Хасково – магазин, стопанисван от свид. С.  М.Я. гражданският ищец С.В.М. потърсил сметка за поведението на дъщеря си – свид. Н.В.М., подсъдимият излязъл и пръв нанесъл удар на пострадалия. Това именно е довело до ескалиране на конфликта – едновременно в словесен и физическа саморазправа, при която двамата започнали да си разменят с гневен тон реплики, а подсъдимият Д.Щ.Й. ударил няколко пъти с юмруци по главата гражданския ищец С.В.М., като нанасял ударите и с двете ръце, а последният се опитвал да отвърне на ударите и да избута подсъдимия, като успял, да извади и приобщения по делото като веществено доказателство нож, сгъваем с дървена дръжка, но не успял да отвори острието. В същия момент, вследствие на удар, нанесен от подс. Д.Щ.Й. с юмрука на дясната му ръка в лявата страна на главата на гражданския ищец - С.В.М. в областта на тила, отзад вляво, пострадалият паднал от височината на ръста си назад на земята и ударил главата си в терена. Впрочем, въпреки направеното възражение и от защитата за правната квалификация, то не бе достатъчно убедително, а по същество липсва съмнение относно хронологията и последователността на разиграване на конкретните действия, а само за тяхната правна оценка. С това не буди спор, че е налице деяние по смисъла на НК и са причинени наранявания на пострадалия, като това, изразяващо се в в разстройство на здравето временно опасно за живота, дължащо се на травматичен кръвоизлив под меката обвивка на мозъка съставлява средна телесна повреда, включително и съгласно разясненията, дадени в задължителна за приложение от съдилищата и актуална практика на Върховния съд. Тоест, процесното увреждане съставлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс, както правилно е посочено от прокурора, като по този пункт от анализа по случая не е налице каквато и да е необходимост от по – задълбочена аргументация, поради липсата на отправени възражения в тази насока. Според вещото лице, кръвоизливът под меките обвивки на мозъка се дължи на травма, причинена от действие на тъп твърд предмет и е възможно това да стане при побой, както било отразено в предварителните сведения, а възможният механизъм на причиняване на кръвоизлива под меките обвивки на мозъка е чрез удар на главата в терена, при падане, предизвикано от удар с ръка в областта на главата, като твърде малка била вероятността, кръвоизливът под меките обвивки да е причинен от пряк удар с ръка в областта на главата. Този именно механизъм на деянието бе и установен от съответните доказателствени източници, в това число и приобщени със съответните способи веществени доказателства.

          На следващо място, поради наличието на отправени възражения в конкретна насока и предвид задължението на съда за доказване, с оглед пълно и всестранно разкриване на обективната истина по делото и адекватното подвеждане на фактите по делото с конкретна наказателноправна норма от друга, налагат обсъждане и правен анализ на обстоятелствата, осъществили се непосредствено преди нанасяне на процесното нараняване. Тези обстоятелства касаят основно и преди всичко поведението на двете страни и конкретно на пострадалия С.В.М. най - вече спрямо своята дъщеря и спрямо подсъдимия Д.Щ.Й.. Поведението на пострадалия в търсене на сметка от дъщеря си, която пък има връзка с подсъдимия Д.Щ.Й. на фона  на трайно влошени лични отношения между тези страни по делото, определено може да бъде обект на разсъждение дали е било насочено към търсене от пострадалия на конфронтация с подсъдимия, но липсват категорични доказателства това да е така. Още по – малко доказателствата пък сочат този факт или пък разпалено жестикулиране от пострадалия към дъщеря му да са факти, даващи възможност да бъдат квалифицирани като нападение, при това пряко и непосредствено, за да обосноват намеса на подсъдимия в хипотеза на неизбежна отбрана. Липсата пък дори на съмнение за някакво противообществено поведение на пострадалия спрямо подсъдими непосредствено преди инцидента изисква да се приеме, че е налице абсолютно неоправданата от гледна точка обществените норми на поведение реакция и поведение на подс. Д.Щ.Й., поради липсата на нападение по отношение на същия или ближни нему лица и риск от засягане на негови и/или тези ценности, които да обосноват наличието на института на неизбежна отбрана, изключвайки обществената опасност на деянието му. Фактическата и юридическа несъстоятелност на евентуалната теза, че същият е действал в хипотеза на неизбежна отбрана, в следващ момент, когато пострадалият е опитал да извади нож е ясно застъпена и правната теория, и в практиката, като еднозначно е прието, че не може сам нападателят да бъде поставен в хипотеза на неизбежна отбрана по отношение на защитните действия на отбраняващия се – в случая пострадалия С.В.М.. Тази принципна позиция, приложима и в конкретния случай сама по себе прави лишено от необходимост обсъждането по – нататък на въпроса за превишаване пределите на неизбежната отбрана. Оттам и необходимостта да се изследва състоянието, в което е действал подсъдимият – дали е била налице уплаха или силно смущение, както и възможността за преквалифициране на деянието. Дори да се приеме, че е налице състояние на силно раздразнение у подсъдимия на фона на силно и трайно изострените му лични отношения с гражданския ищец С.В.М., то в случая не е било предизвикано от пострадалия с някое от изброените в чл. 132, ал. 1 НК действия. Още по – малко пък да е било възможно да се стигне до настъпване на тежки последици за виновния или негови ближни, за да се възприеме възможност за квалификация по цитираната разпоредба. Наличието на трайно влошени лични отношения в конкретната ситуация обосновават единствено наличието на мотив у извършителя, но не и основание за изключване на отговорността или за преквалифициране на деянието, в каквато насока на досъдебното производство е назначена комплексна съдебно психолого – психиатрична експертиза, но поради липсата на процесуална активност от прокурора, то не бе прието в съдебна фаза и не следва да бъде обсъждано, след като и съдът прецени, че липсва такава необходимост.  

          По този начин, се установи наличието на всички обективни признаци, съдържащи се в изпълнителното деяние на престъплението по чл. 129, ал. 1 от НК. Единственият възможен извод от интерпретацията на събраните в хода на съдебното следствие доказателства относно авторството на деянието пък сочи на съпричастност именно на подсъдимия Д.Щ.Й. в извършването му, при което се оказва, че преценката на съда и държавното обвинение съвпадат напълно по този въпрос с посочване на подсъдимия като извършител на престъплението. Същият е действал от субективна страна при пряк умисъл, съзнавал е физическото си преимущество и възможността използвайки юмруци,въпреки ампутацията на трети пръст на дясната ръка, да нанесе сериозни наранявания на пострадалия, като е целял настъпването на съставомерния резултат, а именно причиняване на уврежданията на пострадалия. Същевременно очевидно липсват данни, които да наведат до преценката, че умисълът е бил за причиняване на по – тежко увреждане, най – малко с оглед начина на развитие на събитията. Причинените в резултат на това наранявания на тъжителя са установени от събраните по делото доказателства не само като обективни находки, но и като съставомерен резултат, намиращ се в пряка  причинно – следствена връзка с тези действия, обоснована включително и при изслушване на вещото лице в съдебно заседание в контекста на анализа на доказателствените източници за механизма на причиняване на увреждането. Всъщност единствено за пълнота на изложението дори и да се допусне, че има наслагване на фактори – директни и индиректни по отношение на травмата, която е причинена при падане  на пострадалия на терена, то по делото е несъмнено установен е фактът, че това падане се е дължало в случая изцяло и единствено от нанесените преди това удари от подсъдимия с юмрук в главата и лицето на пострадалия, а и с оглед поведението и репликите на подсъдимия след приближаването му към вече изпадналия в безпомощно състояние пострадал.       

          При определяне вида и размера на наказанието за подсъдимия, след като деянието бе доказано от обективна и субективна страна, съдът взе предвид: от една страна предвиденото в разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от Наказателния кодекс, основано на преценката за степента на обществена опасност на деянието, а от друга страна – степента на обществена опасност на дееца и подбудите за извършване на  престъплението. При индивидуализация на наказанието, съдът прецени обстоятелствата, които имат значение за определяне конкретната степен на обществената опасност на деянието и дееца. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете  съдействието, което деецът е оказал на разследващите органи, в хода на разследването и макар да не се признава за виновен, дава подробни обяснения пред съда, а цялостното му процесуално поведение следва да бъде окачествено като положително, наред с това същият е с намалена работоспособност. От друга страна, в никакъв случай не следва да бъдат пренебрегнати и фактическите данни за личността на подсъдимия – същият не е с обременено съдебно минало, но са събрани данни за личността, които не го характеризират изцяло в положителна насока, с изключение на данните за предизвикване на конфликтни ситуации, а отделно от това поведението му след изпадане на пострадалия в безпомощно състояние не следва да бъде окачествено по друг начин, освен с негативна оценка за личността. Преценявайки поотделно и в съвкупност гореизложеното, съобразявайки принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието и изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание „Лишаване от свобода”, съдът счете, че очертаните факти не могат да бъдат разгледани в аспекта на изключително или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и на-лекото предвидено в закона наказание да е несъразмерно тежко. По тези съображения наказанието за подсъдимия Д.Щ.Й. следва да бъде определено при условията на чл. 54 от НК, но при превес на смекчаващите вината обстоятелства. По този начин предвиденото в закона наказание “лишаване от свобода” съдът прие да бъде индивидуализирано, над установения общ минимум, предвид липсата на установен в специалната норма минимум, но значително под средния размер, съобразно чл. 129, ал. 1 НК, а именно за срок от 8 месеца. Изтърпяването му, на основание чл. 66, ал. 1 от НК бе отложено с изпитателен срок от 3 години, след като се установи наличието на формалните предпоставки за това, установени в закона и същевременно липсата на необходимост от ефективно изтърпяване на наказанието. Така определеният вид и размер на наказанието е справедлив и обоснован, като е от естество да изпълни предвидените от законодателя в чл. 36 от НК цели, да окаже своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлияе предупредително върху останалите членове на обществото.

          Относно предявения от С.В.М. против подс. Д.Щ.Й. граждански иск, приет за съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство и намиращ своето правно основание в разпоредбата на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, по която е квалифициран от съда – следва да се отбележи следното:

          Несъмнено, вследствие на нанесените удари от страна на подсъдимия Д.  Щ.Й., осъществяващи признака „деяние” по смисъла на чл. 45 ЗЗД, като не съществува спор относно неговата обществена опасност и противоправност, доколкото съставлява престъпление, пострадалият е претърпял неимуществени вреди, доказани в хода на съдебното следствие, които следва да бъдат обезщетени. Предвид установените факти по делото и като взе предвид обстоятелството, че подсъдимият е признат за виновен в извършване на деянието по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за което е привлечен към наказателна отговорност, както и че са налице всички останали от елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД – деяние, противоправност, вреда, пряка причинна връзка между тях, доказана вина на подсъдимия, настоящият състав на съда намира, че следва да бъде дадена защита увреденото лице, респ. за да бъде ангажирана деликтната отговорност на причинителя, възникнала, поради виновно неизпълнение на общото задължение да не се вреди другиму. В този смисъл предявеният от гражданския ищец против подсъдимия иск е установен по основание. Същият по отношение на неимуществените вреди, съдът намира за доказан, въз основа на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, до размера на 6000 лева. Преценката на съда, основана на обективната категория справедливост, обхваща обсъждане на първо място вида на увреждането, причинено на пострадалото лице, а на следващо място е необходимо да се отчита и срока за възстановяване на пострадалия, както и възможните последици след това, реално претърпени – изпитвани болки във връзка с травматичното увреждане. Не без значение за разлика от анализа на правната квалификация на деянието и на осъществения престъпен състав тук се явява вече и поведението на пострадалия, който обаче не е установено и дори не се сочи от другата страна, че с действията си, предшестващи инкриминирания инцидент, би могло да се приеме, че е допринесъл по някакъв начин за осъществяване на съставомерния резултат, след като действията му за търсене на сметка от дъщеря му за нейно поведение не могат да послужат като основание да се приеме съпричиняване, нито действията му по отбраняване по отношение нападението на подсъдимия. Последното съставлява аргумент да се възприеме от съда, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат в степен, която да намери своето отражение при преценка деликтната отговорност на подсъдимия в допълнително намаляване на обезщетението за причинени на пострадалия неимуществени вреди. Изложеното мотивира и преценката за размера в който гражданският иск да бъде уважен, като за разликата до пълния предявен размер от 10 000 лева, претенцията се явява недоказана и поради това бе отхвърлена в тази част.

          По отношение на разноските:

          С оглед обстоятелството че подсъдимият Д.Щ.Й. бе признат за виновен в извършване на престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност, в негова тежест следва да се възложат разноските по делото, но само тези имащи отношение към реализиране на отговорността, като същият на основание чл. 189, ал. 3 НПК, бе осъден да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР – Хасково сумата в размер на 175.95 лева, представляваща направени по делото разноски за възнаграждение за вещо лице по назначената съдебно – медицинска експертиза, а по сметка на Районен съд – Хасково -  сумата в размер общо на 20.00 лева, представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на вещо лице за явяване и изслушване в съдебна фаза, както и сумата в размер на 240.00 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск и сумата в размер на по 5.00 лева при всяко служебно издаване на изпълнителен лист. В тежест на подсъдимия не следва да бъдат възлагани разноски за преводач, с оглед изискванията за достъп до правосъдие и ползване на език, който лицето, привлечено към наказателна отговорност владее. Подсъдимият Д.Щ.Й. бе осъден да заплати на С.В.М. *** сумата в размер на 360.00 лева, представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на упълномощения, в качеството на повереник, адвокат съобразно уважената част от иска

           Приобщеният като веществено доказателство нож с дървена дръжка, кафява на цвят бе прието да се върне на С.В.М. ***, ЕГН: **********, като правоимащо лице, доколкото не съставлява средство за извършване на умишлено престъпление, нито притежаването му или държането са забранени от закона.

          Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

                                                               Председател:          /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Г.А.