Р Е Ш Е Н И Е
Номер 13.06.2018 година град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С.т окръжен съд Търговско
отделение
На 25.04.
2018 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА
СЕКРЕТАР: ДИАНА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдията ТАНЕВА
т.дело
№ 287по описа за 2017 година,
за да
се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание
чл.226, ал.1 КЗ/ отм./ и 86 ЗЗД.
В исковата молба ищцата З.В.М. посочва, че на 27.02.2015 г., в град С.З.,
по бул. ** около 14.30 ч. до дом №4, при управлението на МПС - л.а.„Рено Клио”,
с peг. № **, водачът му И.И.В., с ЕГН **********
е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.40, ал.1 от ЗДвП, чл.40, ал.2
от ЗДвП, чл.94, ал.1 от ППЗДвП и чл.94 ал.2 от ППЗДвП и по непредпазливост й причинил
двустепенна средна телесна повреда, изразяваща се в изкълчване на дясна
раменна става и счупване на големия туберкул на дясна раменна кост, които
причинили трайно затруднение на движенията на десния горен крайник, за срок
по-дълъг от 30 дни, с период на възстановяване около 4 месеца. С деянието си,
водачът на автомобила И.И.В. осъществил
състава на чл.343, ал.1, буква „б”, предложение второ, във връзка с чл.342,
ал.1 от НК. За деянието, извършено от виновния водач, било образувано ДП
№68/2015г. по описа на ОД на МВР - С.З. и пр.пр. №949/2015г. по описа на
Районна прокуратура С.З., както и АНД №
1736 по описа на С. районен съд за 2015г., което приключило с влязло в сила решение, с което И.И.В.
бил признат за виновен по посочените
текстове на НК и на основание чл.78А, ал. 1 от НК съдът го освободил от
наказателна отговорност и му наложил административно наказание - глоба в размер
на 1000 (хиляда) лева. Решението влязло
в законна сила на 09.10.2015г.
Посочва се, че ПТП станало на
27.02.2015г. около 14.30 ч., в гр.С.З., на ул. **. На южния тротоар, до дом
№4 бил паркиран л.а. „Рено Клио“ с
рег.№ **, управляван от И.В.. Автомобилът бил разположен на тротоара, косо в
ляво спрямо напречната ос на улицата, с предна част насочена на югоизток. По
същото време, ищцата вървяла по тротоара
и тъй като искала да хване такси, тя спряла на тротоара зад паркирания
автомобил, като застанала с гръб към него. В това време, водачът на автомобила
предприел маневра движение на заден ход, при което настъпил удар между
автомобила и ищцата. Тя паднала на уличното платно на дясната си страна върху
дясната си ръка. Водачът, веднага спрял автомобила като видял състоянието на З.В.М., я откарал
до Спешното отделение на УМБАЛ „П.Д.С.К.“ С.З.. Там била прегледана, оказана й
била медицинска помощ, след което била освободена.
Съгласно изготвена по ДП №68/2015г.
описа на ОД на МВР - С.З. съдебномедицинска експертиза по писмени данни
№165/2015г., на 27.02.2015г. ищцата получила изкълчване на дясна раменна става
и счупване на големия туберкул на дясна раменна кост. Описаните травматични
увреждания били от действието на твърди тъпи предмети и отговаряли да са
получени при описаното в материалите по досъдебното производство ПТП - блъскане
на пешеходец от лек автомобил при извършване маневра на заден ход и последващо
падане на пострадалата върху терена.Твърди се, че получените травматични
увреждания били причинили трайно затруднение на движенията на десния горен
крайник. Според експертното заключение, при правилно протичане на оздравителния
процес до пълното възстановяване на движенията на десния горен крайник, бил
необходим срок от около 4 месеца. В резултат на инцидента, ищцата била съборена
на земята и тъй като изпитвала силни болки в дясната ръка, била откарана
от в Спешното отделение на УМБАЛ „Проф.д-
р Ст. Киркович“ С.З.. От назначените изследвания, се установило, че тя била получила изкълчване на дясна раменна
става и счупване на големия туберкул на дясна раменна кост. На място било
направено наместване на изместената глава на дясната раменна кост на ставата.
Тъй като за манипулацията не й била
поставена упойка, ищцата изпитвала
силни болки при извършването й. Извършена била и фиксация на дясната ръка с поставяне
на ортеза. След назначаване на лечение, тя
била изписана за домашно лечение. Възстановителният процес продължил
няколко месеца, като бил съпроводен със силни болки в ударените места. Предвид
обездвижването на дясната ръка, ищцата
изпитвала изключителни неудобства при извършване на ежедневните
дейности. Необходимо било да използва чужда помощ, защото не можела да се
обслужва сама. Тъй като преди инцидента тя се
придвижвала с патерица, травмата на дясната ръка затруднила още повече
ходенето й. По време на възстановителния процес, ищцата не можела да излиза, да
се среща с хора. Не можела да изпълнява и трудовите си задължения като
ръководител Служба трудова медицина. Дълго време след ПТП не можела да спи в
легнало положение и спяла седнала на стол. По повод на продължаващите от ПТП
болки и продължилото лечение, ищцата се принудила да потърси компетентна
лекарска помощ в гр. С.. Извършени й били изследвания на ребра и гръбначния
стълб, поради неотшумяващите болки в областта на гърба и кръста, чрез
използване на ЯМР. От изследването се установило, че в следствие на ПТП-то получила
макровидна деформация на телата на Тн9, Тн11 и Тн12, клиновидна деформация на
Тн1 и патологочино изразен каудален конкавитет на краниалната субдискална
костна ламела на Тн2, мастна инфилтрация на костния мозък в телата, най-вече в
субдискалните костни ламели на прешлените Тн1, Тн2, Тн10, Тн11, Тн12, и L1,
Дифузен медуларен едем, най-силно изразен в дорзалната половина на тялото Тн9,
оток на парасвертебралните мастни планове от към дясната латерална повърхност
на Тн9, последните били белези на нестабилност на фрактурният прешлен.
Съпътстваща дегенеративна трансформация на прешлените в лумбалния отдел на
гръбначния стълб. Диск-остеофит патологичен комплекс на ниво Тн9-10. Находката
отговаряла на фрактура на Тн1, Тн2, Тн9, Тн11 и Тн12, с най-голямо засягане на
тялото на Тн11 и белези на нестабилност на Тн9. Дифузна остеопороза.
Детенеративна болест на гръбначния стълб. Дегенеративна стеноза на спиналния
канал С 5-6-7 и Тн7 и 10.
Ищцата предявила против ответното застрахователно дружество иск, с
правно основание чл.226 и сл КЗ (отм.), по който било образувано между страните
т.д № 325/2015г. по описа на СтОС.
В исковата молба претендирала само първоначално установените от
наказателното производство травматични увреждания и изживеният психологичен
стрес. Доказателства за установените след завеждане на иска травматични
увреждания на гръбначният стълб представила пред съда в по-късен момент след
завръщането си от гр.С.. От съдът по пьрвоинстанционното производство по т.д №
325/2015г. по описа на СтОС била приета допълнителна СМЕ, която установявала,
че вследствие на ПТП ищцата получила
твърдените от нея фрактура на Тн1, Тн2, Тн9, Тн11 и Тн12, с най-голямо засягане
на тялото на Тн11 и белези на нестабилност на Тн9 макровидна деформация на
телата на Тн9, Тн11 иТн12, клиновидна деформация на Тн1 и патологочино изразен
каудален конкавитет на краниалната субдискална костна ламела на Тн2, които
отговаряли на характера на средна телесна повреда. Съдът допуснал на основание чл. 214, ал.1 от ГПК
увеличение на предявеният от ищцата иск с правно основание чл. 226 (отм.) от КЗ
от сумата 26000лв. на сумата от 50000 лв.(петдесет хиляди лева), представляваща
обезщетение за неимуществени вреди за болките и страданията в резултат на
претърпяното от нея ПТП на 27.02.2015г., изразяващи се в причинени травматични
увреждания: многостепенна средна телесна повреда, изразяваща се в луксация
(изкълчване) на дясна раменна става, счупване на големия туберкулум на дясна
раменна кост и фрактура на Тн1, Тн2, Тн9, Тн11 и Тн12 и постгравматично
стресово разстройство, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
27.02.2015г. - датата на увреждането до окончателното изплащате на сумата,
както и направените по делото разноски и възнаграждение за един адвокат.
Ответното застрахователно дружество оспорило във въззивната си жалба
постановеното решение по т.д № 325/2015г. по описа на СтОС, в частта, с която
съдът недопустимо е уважил искането на ищцата за увеличение на предявеният иск
и е допуснал до разглеждане новите обстоятелства, касаещи установените нови
травматични увреждания. С влязло в законна сила съдебно решение по в.т.д №
43/2017г. по описа на ПАС, въззивният съд
обезсилил решение № 317/26.10.2016г., постановено по т.д № 325/2015г. по
описа на СтОС, като приел, че
основанието, на което било заявено исканото от ищцата увеличение на размера на
претенцията се различава от основанията и описаните изживявания в резултат на
уврежданията, съдържащи се в исковата молба. След предявяване на първоначалният
иск, ищцата недопустимо въвела нови
доводи и посочила нови доказателства, за претърпени различни от първоначалните
допълнителни увреждания, което означавало, че едновременно ищцата искала
изменение на иска по основание и по размер, което било недопустимо, а от правна
страна представлявало и предявяване на нов иск, за присъждане на обезщетение за
претърпените от нея вследствие на ПТП травматични увреждания - фрактура на Тн1,
Тн2, Тн9, Тн11 и Тн12, с най- голямо засягане на тялото на Тн11 и белези на
нестабилност на Тн9 макровидна деформация на телата на Тн9, Тн11 и Тн12,
клиновидна деформация на Тн1 и патологочино изразен каудален конкавитет на
краниалната субдискална костна ламела на Тн2, които отговаряли на характера на
средна телесна повреда. Отделно от това, искането й за изменение на иска не
било извършено своевременно в първото съдебно заседание, поради което и не е
извършено в процесуално допустимият срок. Решението по т.д № 325/2015г, по
описа на СтОС, в останалата му част, за описаните в исковата молба травматични
увреждания, претърпени в следствие на ПТП от 27.02.2015г. било оставено в сила,
като правилно и законосъобразно.
Моли съда, да осъди „З.К.Л.И.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С., п.к 1407, **да й заплати сумата в размер на 26000 лв.
(двадесет и шест хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени
вреди за болките и страданията в резултат на претърпяното от нея ПТП на
27.02.2015г., изразяващи се в причинени травматични увреждания: фрактура на
Тн1, Тн2, Тн9, Тн11 и Тн12, с най-голямо засягане на тялото на Тн11 и белези на
нестабилност на Тн9 макровидна деформация на телата на Тн9, Тн11 и Тн12,
клиновидна деформация на Тн1 и патологочино изразен каудален конкавитет на
краниалната субдискална костна ламела на Тн2, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 27.02.2015г. - датата на увреждането до окончателното
изплащате на сумата, както и направените по делото разноски и възнаграждение за
един адвокат.
В постъпилия отговор на исковата молба, ответникът оспорва изцяло
изложените обстоятелства в исковата молба и предявените искове по основание и
размер. Оспорва твърденията за механизма на осъществяване на процесното ПТП,
изложени в исковата молба.
Оспорва твърденията, че в резултат на ПТП са настъпили посочените в ИМ
травми на ищеца и претендираните неимуществени вреди.
Ответникът твърди, че описаните в исковата молба травми не били в
причинна връзка с процесното ПТП.
Счита, че тези увреждания се дължали на тежки заболявания на ищцата,
като резултат от дълга кортизонова терапия, налагаща се поради наличното й от
2000г. заболяване Системен Лупус еритематодес. При продължителна такава
терапия, било нормално да настъпи генерализирана остеопороза, което би довело
до фрактури на гръбначните прешлени.
Алтернативно прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат,
дължащ се на описаните предходни заболявания и терапия на ищцата, които са
допринесли в голяма степен за претендираните от нея неимуществени вреди, тъй
като в резултат на тях, ищцата е търпяла болки и неудобства, по-големи от
нормалните, а същите са забавили значително процеса на възстановяването й.
Също така счита, че претендираните неимуществени вреди от ищцата били
репарирани от присъденото й обезщетение по ТД №325/15г. по описа на СтЗОС.
Съдът при решаването на въпросното дело съобразил с решението си всички
негативни последици, болки и страдания, търпени от ищцата към този момент,
които включвали и претендираните по
настоящето дело. Посочва, че към тогавашния момент вече се били проявили всички неимуществени вреди,
като доказателства за тях били събрани от изслушаните свидетели и вещи лица.
Обстоятелството за наличие на друга травма освен тези, които били предмет на наказателното производство,
не водело до извод, че са причинени и допълнителни неимуществени вреди. Ето
защо ответника не счита, че има такива, които налагат присъждане на
допълнително обезщетение.
Ответникът възразява, че предявеният размер на неимуществените вреди е
прекомерен и не отговаря на критериите по чл.52 от ЗЗД.
Счита, че предявените искове са изцяло неоснователни, съответно
частично неоснователни, поради което моли да бъдат отхвърлени изцяло/частично и
да бъдат присъдени на З.К. „Л.И.” АД съразмерно направените по производството
разноски.
С допълнителната искова молба, ищцата прави следните възражения,
уточнения и допълнения:
Твърди, че посочените в исковата молба травматични увреждания били в
причинна връзка с преживения от нея пътен инцидент от 27.02.2015 г., установени
в хода на т.д. №325/2015г. по описа на СтОС, като възраженията на ответното
дружество по т.1.1 от отговора на исковата молба вече веднъж били разгледани и
признати от съда в същото производство за основателни. Счита, че не отговаря на
истината, че посочените травматични увреждания, не били получени по описаният
от нея механизъм на ПТП, а се дължали на други нейни тежки заболявания и дълго
проведено лечение. Твърди, че преди настъпването на пътният инцидент от
27.02.2015 г., не изпитвала болките и
страданията, които били констатирани след ПТП, нито била претърпяла други инциденти, които биха
могли да отключат болките и страданията, които били описани в исковата молба,
свързани с установените в гр. С., фрактури на гръбначните прешлени. Поради това
счита че, същите били в причинна връзка с описаното в исковата молба ПТП.
Ищцата посочва, че не била допринесла по никакъв начин за настъпване на
уврежданията на гръбначните прешлени, същата приемала единствено предписаните й
от лекар медикаменти и провеждала правилно лечение на установените й
заболявания. Същата нямала фрактури на гръбначните прешлени, които да били
причина за забавяне значително на процеса на възстановяването й.
Както се установявало от доказателствата и съдебните актове, приложени
по т.д. №325/2015г. по описа на СтОС, на ищцата не било присъждано справедливо
обезщетение за посоченото в исковата молба травматично увреждане. Сочи, че
видно от влязлото в законна сила въззивно решение по в.т.д. №43/2017г.по описа
на ПАС, съдът приел искането на ищцата
за присъждане на обезщетение за установените фрактури на гръбначните прешлени
за недопустимо, поради несвоевременното му заявяване като настъпил факт след първоначалната искова молба, което не
преклудирало правото на ищцата да търси обезщетение за тези вреди в отделно
исково производство, в законният давностен срок. Поради това счита, че
възражението, че ищцата била получила обезщетение за твърдените болки и
страдания от посоченото увреждане на гръбначните прешлени по друго дело, било
неоснователно и недоказано.
В отговора на допълнителната искова молба, ответникът изразява
становище по доказателствата.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата
и доводите на страните, намира за установено следното:
От представеното влязло в сила решение на 09.10.2015г по АНД №
1736/2015г. по описа на СтРС, ДП №68/2015г. по описа на ОД на МВР С.З. и пр.пр.
№949/2015г. по описа на Районна прокуратура гр.С.З. се установява, че на
27.02.2015г., около 14.30ч., в град С.З., по бул. ** до дом №4, при
управлението на МПС - л.а. „Рено Клио" с рег. №**, водачът И.И.В. с ЕГН **********
е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.40, ал. 1 от ЗДвП, чл. 40,
ал.2 от ЗДвП, чл. 94, ал. 1 от ППЗДвП и чл. 94, ал. 2 от ППЗДвП, като по
непредпазливост причинил на ищцата З.В.М. двустепенна средна телесна повреда,
изразяваща се в изкълчване на дясна раменна става и счупване на големия
туберкул на дясна раменна кост, които са причинили трайно затруднение на
движенията на десния горен крайник, за срок по-дълъг от 30 дни. На водача И.И.В.
е наложено административно наказание - глоба в размер на 1000 лв.
Безспорно установено по делото е наличието на валидно възникнало
застрахователно правоотношение по сключен договор за застраховка “Гражданска
отговорност” покриващ деликтната отговорност на виновния водач И.И.В. за
релевирания период, което се установява от представената по делото полица №
BG22115000196040 със срок на действие от 07.01.2015 г. до 06.01.2016 г.
От заключението на комплексната съдебно – медицинска експертиза се
установява следното:
Пострадалата З.В.М. ***.02.2015
г. е получила:
изкълчване на дясна раменна става;
счупване на големия туберкул на дясна раменна кост;
компресионни счупвания на телата на девети, единадесети и дванадесети
гръдни и втори и четвърти поясни прешлени.
Описаните травматични увреждания са от действието на твърди тъпи
предмети и отговарят да са получени при описаното в материалите на досъдебното
производство ПТП - блъскане на пешеходец от лек автомобил при извършване
маневра на заден ход и последващо падане на пострадалата върху терена.
От допълнително представената медицинска документация и допълнителното
проведеното КТ изследване на гръбначен стълб се установи, че освен първоначално
установените травматични увреждания - изкълчване на дясна раменна става и
счупване на големия туберкул на дясна раменна кост, при пострадалата са
установени и компресионни счупвания на телата на девети, единадесети и
дванадесети гръдни и втори и четвърти поясни прешлени, като най- изразени са
промените в гръден отдел /девети и
единадесети гръдни прешлени/.
В резултат на процесното ПТП - е налице удар в областта на кръста от
задната част на автомобила, от който е придадена допълнителна кинетична енергия
на тялото и последващо падане на пострадалата върху терена.
От допълнителното КТ изследване, е видно, че са налице данни за компресионна фрактура на
тялото на XI гръден прешлен. Неговата форма /триъгълна/ и силно намалена
височина на тялото, съответстват да са получени в резултат на аксиална травма и
екстремно сгъване на тялото при падането на пострадалата върху терена. При това
падане освен травмата от проведените инерционни сили към дясната раменна става,
настъпва и огъване на гръбначния стълб. В резултат на това са създадени условия
за вбиване на телата на гръдните прешлени и компресионни фрактури, като най-
засегнатите зони са в долния гръден отдел на гръбначния стълб с най-голяма
изява на XI гръден прешлен.
Данните за останалите описани в изследванията компресионни фрактури на
телата на прешлените, са паталогични и в следствие на наличните дегенеративни и
остеопоротични изменения на гръбначния стълб.
Неоспорим е факта, че при пациентката е налице остеопороза с
дегенеративни промени по телата на гръбначните прешлени и междупрешленните
стави. Тези изменения се дължат на продължителна кортизонова терапия налагаща
се от основното заболяване - Системен лупус.
В конкретния случай, при наличната остеопороза е налице травмиращ
фактор - процесното ПТП на 27.02.2015 г., при което се е стигнало до
компресионното счупване на тялото на XI гръден прешлен.
Настоящата експертиза е приела,
че компресионното счупване на тялото на XI гръден прешлен е в пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП на 27.02.2015 г.
Компресионното счупване на тялото на XI гръден прешлен осъществява
медикобиологичния квалифициращ признак ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЯТА НА
СНАГАТА.
При правилно протичане на оздравителния процес до пълното
възстановяване на движенията на снагата е бил необходим срок от около 8- 12
месеца, но предвид наличните дегенеративни заболявания при пострадалата, срокът
за възстановяването е възможно да е и по-дълъг.
Към момента на изготвянето на експертизата
са се установили данни за прогресиране
на последиците от наличното заболяване и претърпяната травма - засилване на
болевия синдром, ограничение в обема движения, затруднена самостоятелна
походка, влошаване на качеството на живот и самообслужване, както и засилване на
кифосколиотичната деформация на гръбначния стълб.
По делото е разпитана и свидетелката Нели Георгиева, лекар трудова медицина, колежка на
ищцата, която установява, че първоначално ищцата й съобщила за травмата в рамото, след
известно време тази болка приключила, но ищцата
продължила да има болки в долната част на гърба, към кръста. Не можела да спи. Стояла повече в седнало положение, подпряна
на възглавница, дори и вечер.
Разсъждавайки, като лекари, двете ищцата и свидетелката решили, че тази болка
не може да е от рамото. Свидетелката разпитала ищцата дали е ходила на преглед
за тази болка и от разговора им се установило, че по това време ищцата вземала лекарства във връзка с болката в гърба. Ищцата в
началото приемала лекарства и за рамото, но след месец след инцидента болките в
гърба и кръста продължили. За болки в гърба след инцидента не са й предписвани
конкретни медикаменти. Във връзка с другото заболяване, ищцата не й е
споделяла да има болки в гърба, или нещо конкретно, което да води до прием на
такива обезболяващи.От ищцата й е известно,че е
ходила да й правят скенер и от там се установило, че има счупване на четири прешлена, изпратили я в С., в МБАЛ
Гръбначен център, там й направили ЯМР, което потвърдило това което
показал скенера. След ПТП доста се ограничило
движението на ищцата, изкривила се на една страна, ползвала помощни средства -
бастун, болката не идвала от рамото, тъй като то заздравяло и отшумяла болката. Ищцата ползвала бастун заради
болките в гърба. Свидетелката е имала
преки впечатления, че ищцата можел
да стои, но като тръгнела да се движи, често спирала и на по-малки разстояния почивала. Спряла да ходи в офиса на
фирмата, в която работела. Носели й документите
в къщи да ги обработва.За ищцата се грижел мъжа й, който ходел за лекарства и
гледал да й спести излизането навън, тъй
като това я затруднявало значително. Излизала само когато било изключително необходимо. Към
момента ищцата си вземала лекарства, възрастта й напреднала, движила се с бастуна.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи :
За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
В случая, наличието на валидно застрахователно правоотношение към
датата на процесното ПТП – 27.02.2015 г., по силата на което ответникът по
делото е поел задължение да обезщети увредените при използуването на
застрахования автомобил трети лица, се установява от представената по делото
застрахователна полица № BG22115000196040 на “З.К.Л.И.” АД, валидна от 07.01.2015 г. до 06.01.2016 г.
По
делото безспорно също така се установи, че травматичните увреждания на ищцата
се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и противоправно
поведение на водача на застрахования автомобил – И.И.В., което е установено
влязлото в сила решение на 09.10.2015г по АНД № 1736/2015г. по описа на СтРС.
Съгласно т. 15 от тълкувателно
решение № 6/2012 г. от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че
решението по чл. 78а от НК,
с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и
му налага административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила
присъда. Следователно отговорността на застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ следва да бъде
ангажирана, като предявеният иск за неимуществени вреди се явява доказан по
основание.
Относно
размерът на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е
станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и др.
В настоящия случай, от
заключението на експертизата се установява, че Компресионното счупване на тялото на
XI гръден прешлен осъществява медикобиологичния квалифициращ признак ТРАЙНО
ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЯТА НА СНАГАТА. При правилно протичане на оздравителния
процес до пълното възстановяване на движенията на снагата е бил необходим срок
от около 8- 12 месеца, но предвид наличните дегенеративни заболявания при
пострадалата, срокът за възстановяването е възможно да е и по-дълъг. Към
момента на изготвянето на експертиза се установяват данни за прогресиране на
последиците от наличното заболяване и претърпяната травма - засилване на
болевия синдром, ограничение в обема движения, затруднена самостоятелна
походка, влошаване на качеството на, живот и самообслужване, както и засилване
на кифосколиотичната деформация на гръбначния стълб. Поради това съдът приема,
че компресионното счупване на тялото на XI гръден прешлен е в пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП на 27.02.2015 г.
Настоящата съдебна инстанция намира,
че изложените в отговора на ответника възражения, че заболяванията на
ищцата – остеопороза и полиорганно заболяване, датиращи преди настъпилото ПТП,
са основание за намаляване на паричното обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, тъй като в значителна степен допринесли за тежестта на телесните увреждания
и в голяма степен са затруднили възстановителния процес са неоснователни.
Когато причинени телесни увреждания на едно
лице предизвикат при проведеното лечение, макар и на основата на други предишни заболявания, усложнения, също е налице
причинна връзка между деянието и увреждането. Съпътстващи
заболявания, включително и възрастта на пострадалия, не се препокриват с
критериите за съпричиняване, водещи до намаляване на паричното обезщетение за несените неимуществени вреди. /В този смисъл
решение №19/12.02.2016г. на ВКС по т.д. №3/2015г. І т.о., постановено по реда
на чл.290 от ГПК/. Ето защо при съобразяване с конкретния обем преживени болки
и страдания от ищцата, затрудненията и неудобствата, които същата е претърпяла и продължава да търпи в пряка и непосредствена
последица от произшествието, както и че
прогнозата за пълното й възстановяване е неблагоприятна съдът приема, че дължимото обезщетение за причинени неимуществени
вреди на З.В.М., настъпила при ПТП на 27.02.2015 г. е в размер на 26 000 лв.
При прекия
иск, с който увреденият претендира обезщетение направо от застрахователя
/какъвто е настоящия случай/ лихвите върху обезщетенията за неимуществените
вреди се дължат съгласно общото правило при непозволеното увреждане /чл. 84,
ал. 3 от ЗЗД/ - от деня на увреждането, както и съгласно предвидената за това
възможност в разпоредбата на чл. 223, ал.
2, изр. 1 - во от КЗ. В
практиката на ВКС, обективирана в решение № 45/15.04.09г. по т.д. № 525/08 г.
на ВКС ТК, решение №72/30.04.09г. по т.д. №475/08г. на ВКС-ТК, постановени по
реда на чл. 290 от ГПК, също е възприет принципът, че обезщетение за забава в
размер на законната лихва се дължи от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД по
прекия иск на увредения срещу застрахователя чл. 226, ал. 1 от КЗ/ по
застраховка “Гражданска отговорност”.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът З.К. “Л.И.” АД следва да заплати на
ищцата З.В.М. сумата от 1 500 лв., представляваща направените по делото
разноски.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът З.К. “Л.И.” АД следва да заплати в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт сумата
от 1 040 лв., представляваща дължима
държавна такса.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА З.К. “Л.И.” АД с ЕИК ***
със седалище и адрес на управление : гр. С., *** да заплати на З.В.М.
ЕГН ********** с адрес ***, със съдебен адрес ****, чрез адв. Ж.З. сумата в
размер на 26 000 лв. (двадесет и шест хиляди лева),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди за болките и страданията в
резултат на претърпяното от нея ПТП на 27.02.2015г., изразяващи се в причинени
травматични увреждания: фрактура на Тн1, Тн2, Тн9, Тн11 и Тн12, с най-голямо
засягане на тялото на Тн11 и белези на нестабилност на Тн9 макровидна
деформация на телата на Тн9, Тн11 и Тн12, клиновидна деформация на Тн1 и
патологочино изразен каудален конкавитет на краниалната субдискална костна
ламела на Тн2, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.02.2015г.
- датата на увреждането до окончателното изплащате на сумата и сумата от
1 500 лв., представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА З.К. “Л.И.” АД с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление : гр. С., *** да заплати сумата от 1 040 лв.,
представляваща дължима държавна такса в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред П. апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :