Р Е Ш Е Н И Е
№ 179 / 13.04.2023
г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание на тринадесети март
през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа докладваното от председателя адм. дело № 317/2022 г. по описа на Административен съд - Добрич и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на К.И.К., ЕГН *********, с постоянен адрес: ***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 22-0851-000232/11.06.2022 г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР – Добрич, сектор „Пътна полиция“, упълномощен със Заповед №357з-924/ 07.04.2022 г. на Директора на ОДМВР – Добрич, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от , във връзка с чл. 22 от ЗАНН, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС)
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца.
В жалбата и в писмените бележки по делото се излагат съображения за неправилност на оспорената заповед поради нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Твърди се, че
нормата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е неприложима в случая, тъй като жалбоподателят не е отказал да бъде
проверен за употреба на
наркотични вещества. Отказал е да бъде проверен с тест, но не и да даде проби
за лабораторно изследване. Счита се, че за да е правомерно поведението на
водача, е достатъчно той да се подложи на проверка за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози само по
един от предвидените за това способи, като изборът на способ за изследване е
изцяло по волята на проверявания водач. В случая след отказ да бъде проверен с
тест, на водача е издаден талон за медицинско изследване и непосредствено след
това му е взета биологична проба. Именно подлагането на медицинско изследване
на кръвта води до отпадане на противоправността на
отказа да бъде проверен с тест. Навеждат се доводи за нарушение на чл. 59, ал.
2, т. 4 от АПК поради липса на мотиви относно продължителността на мярката.
Твърди се, че не е ясно по какъв начин чрез налагане на процесната ПАМ ще се
постигнат целите на чл. 22 от ЗАНН за предотвратяване и преустановяване извършването
на нарушение или на вредните последици от него. Излага се, че принудителната
административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв
вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща
преследваната от закона цел. Сочи се, че
оспорената заповед оставя без прехрана жалбоподателя и семейството му, защото му предстои подписването на нов
договор във Великобритания като шофьор. Незаконосъобразното
отнемане на СУМПС води до загуби
и пропуснати ползи за водача. По тези съображения
се иска отмяна на оспорената заповед.
Ответникът – полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Добрич, Г.Л.Д.,
оспорва основателността на жалбата.
Административен съд – Добрич, след като прецени доводите на страните и
доказателствата по делото, приема за установено следното от фактическа и правна
страна :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу годен за оспорване
административен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, тя е неоснователна.
На
11.06.2022 г. мл. автоконтрольор при ОДМВР – Добрич,
сектор „Пътна полиция“ е съставил АУАН № 674811, серия GA, срещу К.И.К. за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3,
пр. 2 от ЗДвП. В акта е посочено, че на 11.06.2022 г., около 11 часа, в гр. Добрич,
по ул. „Вардар“ до № 30, в посока към ул. „Дунав“, водачът е управлявал лек
автомобил Фолскваген Фаетон
с рег. №ТХ 1515 АН, като е спрян за проверка от служители на Първо РУ. В 11,30
часа в сградата на сектор „Пътна полиция“ е отказал да му бъде извършена
проверка с техническо средство дрегер „Дръг тест 5000“ с инвентарен номер ARME-0036 за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, което е
отразено в протокол. Издаден е талон за изследване № 072759 с дата 11.06.2022
г. (л.11). Водачът е дал биологични проби в Спешно отделение към МБАЛ – Добрич
с протокол № 146/11.06.2022 г. Жалбоподателят е изпробван за употреба на
алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с фабричен
№ ARNJ 0037, като уредът е отчел
0 промила алкохол (л.13). Нарушителят е подписал АУАН без възражения. Със
съставянето на акта е иззето
СУМПС на водача.
На базата на съставения АУАН е издадена Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 22 - 0851 - 000232 от 11.06.2022
г. на полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Добрич - Г.Л.Д.,
с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, във вр.
чл. 22 от ЗАНН на К.И.К. е наложена принудителна административна мярка - временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до
решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. В заповедта
е посочено, че жалбоподателят виновно е нарушил чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП.
К. е получил препис от заповедта на 11.06.2022 г., видно от приложената към
нея разписка.
Съгласно писмо от 17.11.2022 г. на началника на СПП при ОДМВР – Добрич
екземпляр от протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби №146/11.06.2022
г. на Спешно отделение при МБАЛ – Добрич е изпратен заедно с взетата проба на
съответната лаборатория (л.33).
При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл.
171, т. 1 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. Съгласно т. 1.8 от Заповед №357з-924/07.04.2022 г. на директора
на ОДМВР – Добрич (л.28) полицейските инспектори в СПП при ОДМВР – Добрич са упълномощени
да прилагат ПАМ по чл. 171, т. 1 от ЗДвП за цялата територия, обслужвана от
ОДМВР – Добрич. В случая заповедта е подписана от полицейски инспектор в СПП
при ОДМВР – Добрич. Следователно тя е издадена от компетентен административен орган,
в рамките на делегираните му правомощия.
Заповедта е издадена в необходимата писмена форма и е фактически и правно
мотивирана. Органът е посочил фактическите обстоятелства, които са послужили
като основание за прилагането на ПАМ, и е цитирал относимата
правна уредба.
При издаването на ЗППАМ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Тя е издадена въз
основа на акт за установяване на административно нарушение, съставен от
компетентен орган, при спазване на приложимите изисквания за форма и
съдържание.
Обжалваната заповед е издадена при правилно приложение на материалния
закон.
По делото не е имало спор по фактите. Безспорно установено е, че на 11.06.2022
г. К.К. е управлявал лек автомобил Фолсваген Фаетон, като при
последвалата проверка в сградата на СПП е отказал да му бъде извършена проверка
с тест за установяване употребата на наркотични вещества и техни аналози. Водачът
е дал биологични проби в Спешно отделение на МБАЛ – Добрич.
Спорът се свежда до това дали, след като е отказвал да бъде проверен с
тест, но е дал биологична проба за изследване в лаборатория, водачът
осъществява състава на адмиинстративно нарушение, за
което се предвижда налагане на ПАМ.
В посочената като правно основание за издаване
на заповедта разпоредба на чл. 171, т. 1, б. “б” от ЗДвП е предвидено, че за осигуряване
на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки,
сред които временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач, който откаже да бъде проверен с техническо средство
или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби
за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози - до решаване
на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
Съобразно константната съдебна практика на ВАС до изменението на чл. 172,
ал. 5 от ЗДП разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП съдържа няколко
хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно. Отказът на водача
да бъде проверен по който и да било от посочените в нея способи е самостоятелно
основание за прилагане на ПАМ, което е видно от граматическото и
телеологическото тълкуване на нормата.
В случая приложената по отношение на жалбоподателя ПАМ се основава на наличието
на една от нормативнорегламентираните хипотези по чл.
171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – отказ на водача на МПС да бъде проверен с тест за
установяване употребата на наркотични вещества, което съставлява необходимото и
достатъчно фактическо основание за законосъобразното упражняване на
административното правомощие. С проявлението на този релевантен юридически факт
е възникнало публичното право на органа да наложи ПАМ, като отнеме временно
свидетелството за управление на МПС на водача.
Не се споделя становището на жалбоподателя, че е достатъчно водачът да се
подложи на проверка само по един от предвидените за това способи, за да се
изключи приложението на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, като изборът на способ
за изследване е изцяло по волята на проверяваното лице. Противоречащо на
правната и житейската логика и несъответстващо на целта на закона е
тълкуването, че противоправността на отказа на водача
да бъде тестван с тест отпада, след като се е подложил на медицинско
изследване, давайки биологични проби. Отказите на водача да бъдат извършени
проверка/лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози осъществяват съставите на две отделни нарушения и
наличието на което и да е от тях дава възможност на органа да упражни властническата
си компетентност по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Недопустимо е правомощието за
налагане на ПАМ при отказ за проверка с тест да е поставено в зависимост от настъпването
на един последващ юридически факт – изпълнение или не на медицинско предписание,
което е друго самостоятелно основание за приложение на правната норма. Предназначението на ПАМ по реда
на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е да се преустанови нарушението с
цел да се осигури безопасността на движението, което предполага незабавни
фактически действия по нейното налагане в момента на установяване на отказа, а
не в един по-късен момент.
При настъпването на основния съставомерен факт – отказ
на водача да бъде проверен с тест за установяване употребата на наркотични
вещества и техни аналози, правилно и законосъобразно административният орган е
упражнил публичното си субективно право да наложи ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. От съдържанието на правната норма е видно,
че в тези случаи органът действа при условията
на обвързана компетентност, което означава, че при
установяване на фактическите основания, предвидени
в хипотезиса на правната норма, той
няма право на свободна преценка дали да наложи ПАМ или
не, а е длъжен да издаде административен
акт с указаното от закона съдържание.
Оспореният акт съответства на изискванията на чл. 6, ал. 2 от АПК и не
ограничава правата на водача в по-голяма степен от най-необходимото, за целта,
за която е издаден. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за нарушение на
чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК поради липса на мотиви относно продължителността на
ПАМ. Срокът на действие на
временната мярка е дефиниран изрично в закона и се прилага пряко по силата на
правна норма, поради което административният орган не дължи мотивирането му.
Разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП гласи, че свидетелството за
правоуправление на водача се отнема до решаване на въпроса за отговорността му,
но за не повече от 18 месеца. Тя не предвижда определяне на различен срок от
административния орган в определени граници. Следователно при посочването на
срока, за който се прилага принудителната административна мярка,
административният орган не действа при условията на оперативна самостоятелност,
тъй като срокът е определен в закона. В заповедта само се възпроизвежда
предвидения в закона срок, а не се определя такъв от органа. При произнасянето на компетентния наказващ орган относно осъществяването на
административнонаказателната отговорност на водача
или след изтичане на нормативноопределения
срок ПАМ следва да се счита
за отпаднала с оглед настъпване на прекратителното условие, с което е обвързано нейното действие.
Не се оправдава от фактическа страна твърдението на жалбоподателя, че
отнемането на СУМПС оставя без прехрана него и семейството му. По делото
липсват каквито и да е доказателства за професионалната ориентация на К. и за
членовете на семейството му, както и за това, че му предстои подписването на
нов договор във Великобритания като шофьор. С оглед на изложеното не може да се
приеме, че приложената ПАМ нарушава принципа по чл. 6, ал. 5 от АПК и създава
предпоставки за причиняване на вреди, явно несъизмерими с преследваната
цел.
Административната принуда е държавновластническа
принуда, която се реализира като крайно средство за обезпечаване изпълнението
на правните норми, които техният адресат не желае да изпълни доброволно. Приложената
ПАМ има превантивен и преустановителен характер – да прекрати извършването на нарушението и да предотврати
настъпването на вредни последици от него, както и извършването на други
правонарушения от страна на водача. С временното отнемане на СУМПС на лицето се
изпълнява непосредствената цел на закона да се преустанови управлението на МПС
от водач, който отказва да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или
техни аналози, поради което процесната заповед съответства
и на целта на закона.
По тези съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваният акт е правилен и законосъобразен. Не са
налице основания за отмяната му по смисъла на чл. 146 от АПК, поради което
жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.И.К., ЕГН *********, с постоянен адрес: *** срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0851-000232/11.06.2022 г., издадена от полицейски
инспектор към ОДМВР – Добрич, сектор „Пътна полиция“.
Решението не подлежи на обжалване.
Административен съдия: