РЕШЕНИЕ
№ 102
гр. Севлиево, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на пети май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Гергана Любч. Антонова Попова
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от Гергана Любч. Антонова Попова Гражданско
дело № 20214230100709 по описа за 2021 година
Производството е за делба и се намира в първа фаза- по допускане.
В исковата молба се твърди, че страните по делото са сключили граждански брак на
**г. в гр.Севлиево. През времетраене на брака, в съпружеска имуществена общност, по
силата на нот.акт-Договор за продажба на недвижим имот под № 143 том II рег.№ 2902,
нот.д.№ 314/2000г.на ** И.П., вписан в регистър на НК под № ***, с район на действие PC
Севлиево, са придобили недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № *** от жилищен блок "**",
находящ се в **, с площ от 77.48 кв.м., състоящ се от две спални, дневна, кухня и сервизни
помещения, при съседи: отгоре апартамент № 13 на Х.М., отдолу апартамент на ***,
североизток-двор, северозапад-стьлбище и апартамент №11 на Енергоснабдяване, югоизток
ап.№ ** и вх."Д",югозапад двор,ИЗБА № ** от 3.29 кв.м. при съседи:отгоре-апартаменти,
североизток - изба № *, северозапад-коридор,югозапад-двор, изток-двор, заедно с
прилежащите 1,157 % от общите части на сградата и правото на строеж. Видно от СХЕМА
№ 15-386357-12-04.2021 г., издадена въз основа на заявление с вх.№ 01-185025-06.04.2021г.
на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 65927.501.3515.1.79 по КККР,
одобрени с Заповед РД -18-77/16.07.2008г. на изп.директор на АГКК, с адрес на имота:
гр.Севлиево ж.к.**,**, вх. „*", ет. *, ап.**, предназначение - ЖИЛИЩНА
СГРАДА-многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор 65927.501.3515, с
предназначение на самостоятелния обект: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, ниво на обекта „1“, с
площ посочена в документа от 77.48 кв.м., заедно с прилежащи части: изба №10- .3.29 кв.м.,
заедно с 1.157% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, Ниво: 1, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: На същия етаж: 65927.501.3515.1.102;
65927.501.3515.1.80; Под обекта: 65927.501.3515.1.76 и над обекта: 65927.501.3515.1.82.
Бракът между страните е прекратен с влязло в сила Споразумение на основание чл.49
ал.4 СК от *** г. по гр.д. №**/** г. по описа на Севлиевски районен съд.
От изнесеното следва, че към настоящият момент съпружеската имуществена
общност е прекратена и се превръща в обикновена съсобственост при равни части по 1/2
ид.ч.за всеки един от съделителите. Затова ищцата моли съда да постанови решение, с което
да допусне съдебна делба между страните върху гореописания недвижим имот, със следните
1
права: 1/2 ид.ч. за нея и 1/2 ид.ч. - за ответника.
В отговора си ответника изразява становище за допустимост на предявения иск, но
го оспорва по следните съображения:
Недвижимият имот - апартамент ***, находящ се в жк ** в гр.Севлиево, с площ от
77.48 кв. м., ведно с прилежащите му части, наведен като предмет на делбата с исковата
молба, е закупен с лични средства на ответника. Действителната продажна цена на имота
била 20 000 лв., а не както е записана в нотариалния акт - 14 140 лв., като частта от 4340 лв.
(част от продажната цена), посочени в нотариалния акт и сумата от 5 860 лв. (разликата от
посочената в н.акт цена и действително платената от страните) са лични средства на
ответника Д. Н. П.. Твърди, че е налице частична трансформация на лично имущество по
смисъла на чл. 23, ал.2 СК в размер на 1/2 идеална част от имота, като предявява иск за това
с отделна молба.
В исковата молба, с която е предявен насрещния иск, се твърди, че страните били
обвързани в брак за времето от ** г. до 16.10.2014 г. На основание влязло в сила на
16.10.2014 г. решение по гр. Д. № *** г. по описа на Севлиевски районен съд, бракът
помежду им бил прекратен. По време на брака страните придобили следното имущество:
апартамент **** ЖБ „**“, находящ се жк ** в гр.Севлиево, с площ от 77.48 кв.м., ведно с
прилежащите му части, подробно описан в нотар. акт 143, том 2 от 01.07.2000 г. по
регистъра на ** И.П..
Ищецът претендира, че процесното и описано по-горе имущество е отчасти негова
лична собственост, тъй като макар да го е придобил с ответницата по време на брака им, в
придобиването му той вложил отчасти и свои лични средства в значителен размер, а именно
сумата от 10 000 лева, произтичащи от дарение от ** му. Действителната продажна цена за
имота била 20 000 лв., а не както е записана в нотар.акт 143, том 2 от 01.07.2000 г. по
регистъра на ** И.П. - 14 140 лв., като частта от 4340 лв. (част от продажната цена),
посочени в нотариалния акт и сумата от 5860 лв. (разликата от посочената в н.акт цена и
действително платената от страните) са лични средства на ищеца, посоченото по-горе
дарение от ** му П..
За вложените от ищеца лични средства при заплащане цената на придобитото
имущество, не е налице участие на ответницата, поради което за тази част от средствата
липсва съвместен принос в придобиване на вещта. Вещта не е изцяло съпружеска
имуществена общност, а 1/2 идеални части от нея са лична собственост на ищеца.
Горните обстоятелства обосновават за него правото да претендира, че процесната вещ
е отчасти негова лична собственост, поради това че с ответницата заплатили придобивната й
цена както със семейни средства - кредит, който изплатил ищеца от заплатите си, така и с
негови лични средства /на ищеца/. Налице е частично преобразуване на друго негово лично
имущество в процесната вещ. Затова ищецът по насрещния иск моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено в отношенията между него и ответницата, че 1/2
идеални части от придобития по време на брака им процесен недвижим имот е негова лична
собственост, поради частична трансформация на негово лично имущество в придобитата
процесна вещ.
В отговора си ответницата по насрещния иск изразява следното становище:
Оспорва изцяло твърденията в насрещната искова молба и моли да бъда отхвърлена
като неоснователна и недоказана. Процесният имот е придобит от страните през
времетраене на брака им на *** г. Бракът между тях е прекратен на *** г., а искът по чл. 23
ал. 2 СК се предявява за срок от една година от прекратяване на брака, който е изтекъл.
Прави искане да бъде прието за основателно възражение за погасяване на насрещния иск по
давност.
В насрещната искова молба ищецът Д.Н. Д. е заявил възражение за частична
2
трансформация на негово лично имущество по чл.23 ал.2 СК в размер на сума от 10 000 лв.,
произтичащи от дарение от ** му в закупуването на имота,като твърди, че действителната
продажна цена на имота е 20 000 лв., а не както е записано в нот.акт за покупко- продажба
№ 143 том II нот.д.№ 314/2000г. по описа на ** И.П. от 14 140 лв., като моли да бъде
признато за установено в отношенията между него и ответницата, че 1/2 ид.ч.от
придобитият по време на брака имот е негова лична собственост поради частична
трансформация. Изложените твърдения в съобразителната част на насрещната искова молба
обуславят квалифициране на исковата претенция като такава по чл. 29 ал. 3 СК, но
предявяването на такава е недопустимо в делбата. Чрез предявяването на насрещният иск се
упражнява преобразуващо право, което би било предмет на конститутивен иск /а не на
установителен/ и не отразява състоянието на съсобственост към момента на предявяване на
иска за съдебна делба, като предявяването на такова право в делбеното производство не е
изрично предвидено в чл. 343 ГПК, поради което е недопустимо. Предявяването на такова
право би могло надлежно да се извърши единствено с конститутивен иск, преди делбата,
който в конкретният случай към датата на завеждано на иска за делба, би бил също
недопустим като преклудиран, тъй като чл.31 СК предвижда,че искът може да се предяви в
срок от една година от прекратяване на брака.
Претенцията е неоснователна по следните съображения:
С постигнато споразумение от ***г.за прекратяване на брака, съпрузите в т.7 са
приели, че придобитото през време на брака движимо и недвижимо имущество остава
съсобствено между тях. Споразумението по своята същност като договор за спогодба може
да има вещно-транслативно действие, само когато съпрузите изрично са изразили воля какви
са квотите им в съсобственият имот. В конкретният случай в постигнатото споразумение, не
са посочили изрично обема при които имота остава съсобствен и следва да се приеме,че е
при равни части по 1/2 ид.ч.за всеки един от съпрузите, което отговаря на уредените в този
договор отношения. Не съществува законова възможност при това положение с последващ
иск, както е понастоящем, да се установява частична трансформация на лично имущество в
придобиването на имота и се изменят квотите им. Ако в действителност са налице вложени
лични средства в придобиването на имота, то този факт е следвало да се отрази в
постигнатото от съпрузите споразумение. В този смисъл е и текстово съобщение чрез
услугата Телепоща от Пощенска станция Севлиево от 01.06.2021г. с подател Д. Н. П. и
адресат Ж. Д. П. в което е посочено,че квотите на страните в придобиване на процесният
недвижим имот са равни,а именно по 1/2 ид.ч.
Следва да се отбележи,че в процесният нот.акт за покупко-продажба на имота,
съпрузите са посочили характера и произхода на средствата, изразходвани за закупуването
му /4.340 лв. собствени средства на купувачите и сума в размер на 9.800 заем от Банка ДСК
клон Севлиево./.
По отношение изявлението в насрещната искова молба от ищеца Д. Н. П. касаещо
размера на продажната цена на имота. Страните по насрещната искова молба са посочили
изрично в нот.акт-договор за продажба на недвижим имот под № 143 том II, рег.№ 2902,
нот.д.№ 314/2000г. по описа на ** И.П., действителната продажна цена на имота в размер на
сумата от 14.140 лв.като е посочено,че сумата от 4.340лв.са собствени средства на
купувачите и сумата от 9 800лв.е изтеглен заем от купувачите.
Нотариалният акт като писмено доказателство чрез насрещният иск е оспорен в частта
касаеща размера на цената на процесният имот. Нот.акт има удостоверяваща функция на
официален документ относно изявленията на страните относно цената като съществен
елемент от договора. Страните по сделката са постигнали съгласие относно цената на
продадения имот и изрично са я изразили.
След като се твърди от ищеца по насрещната искова молба, че страните по договора са
обвързани по друг начин, че цената на имота е 20 000лв., а не както е действителната от
3
14.410 лв., то е налице относителна симулация и нищожност на договора за покупко -
продажба в частта относно цената, което от своя страна влече след себе си и нищожност на
целият договор за покупко-продажба. Дори като хипотеза да се приеме, че твърдението па
ищеца за личен принос в размер на сума от 10 000 лв.в придобиването на имота е
достоверно, то ще доведе до липса на еквивалентност в цената от 14.410лв., обективирана в
нот.акт за покупко-продажба и тази от 24.410 лв. Тази твьрдяна нищожност следва да се
установи и докаже в друго производство по чл.26 ЗЗД, а не в настоящето с установителен
иск с правно основание чл.23 ал.2 СК. Претенцията е недоказана.
Относно недопустимостта и недоказаността на исковата претенция е съдебната
практика. С р.№ 203/05.06.2009г.по ф.д.№ 6297/2007г.на I г.о.на ВКС е прието, че участието
на близки па някои от двамата съпрузи със свои средства не съставлява оборване на
презумпцията за съвместен принос. С р.№194/30.06.2011г.на ВКС по гр.д.№ 46/2011г.на II
г.о.се приема, че при придобиване на недвижимия имот от съпрузите по време на брака, ако
и двамата участват като страна по сделката и са изразили воля за придобиване на
имуществото, то имуществото се придобива в режим на съпружеска имуществена общност
независимо от произхода на вложените парични средства.
С оглед на гореизложеното ответницата моли съда да отхвърли исковата насрещна
претенция, като неоснователна и недоказана.
Предявеният първоначален иск за делба е с правно основание чл. 341 от ГПК във вр. с
чл. 34 от ЗС.
Предявеният насрещен иск е с правно основание чл. 23, ал. 2 от СК.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства от съвкупната преценка
на които, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните са сключили граждански брак на **г. в гр.Севлиево.
С нот.акт № 143 том II рег.№ 2902, нот.д.№ 314/2000г. на ** с рег. № 300 на НК, с
район на действие PC-Севлиево, е сключен договор за продажба на недвижим имот на
01.07.2000г., с който И.Ю.Б. и Х.С.Б. продават на Д.Н. П. и Ж. Д. П. следният недвижим
имот: АПАРТАМЕНТ № *** от жилищен блок "**", находящ се в **, с площ от 77.48 кв.м.,
състоящ се от две спални, дневна, кухня и сервизни помещения, при съседи: отгоре
апартамент № 13 на Х.М., отдолу апартамент на ***, североизток-двор, северозапад-
стьлбище и апартамент №11 на Енергоснабдяване, югоизток ап.№ 12 и вх."Д",югозапад
двор, ИЗБА № 10 от 3.29 кв.м. при съседи:отгоре-апартаменти, североизток - изба № 9,
северозапад-коридор,югозапад-двор, изток-двор, заедно с прилежащите 1,157 % от общите
части на сградата и правото на строеж. Съгласно СХЕМА № 15-386357-12-04.2021 г.,
издадена въз основа на заявление с вх.№ 01-185025-06.04.2021г.: САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 65927.501.3515.1.79 по КККР, одобрени с Заповед РД -
18-77/16.07.2008г. на изп.директор на АГКК, с адрес: гр.С. ** ****, предназначение -
ЖИЛИЩНА СГРАДА-многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор
65927.501.3515 и с предназначение на самостоятелен обект: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ,
ниво на обекта „1“, с площ посочена в документа от 77.48 кв.м., заедно с прилежащи части:
изба № 10-3.29 кв.м., заедно с 1.157% ид.ч. от общите части на сградата и право на строеж,
Ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: На същия етаж:
65927.501.3515.1.102, 65927.501.3515.1.80, Под обекта: 65927.501.3515.1.76 и над обекта:
65927.501.3515.1.82., за сумата от 14 140лв., от която сумата от 4340лв., собствени
средства на купувачите, внесени по депозитна сметка на името на продавачите, а
останалата сума в размер на 9 800лв. е заем от „Банка ДСК“ ЕАД- клон Севлиево,
изтеглен от купувачите и внесени по депозитна сметка на името на продавачите.
Данъчната оценка на гореописания имот към датата на продажбата е в размер на
4275.80лв.
Бракът между страните е прекратен с решение №290/01.10.2014г. по гр.д. №*** г. по
описа на Севлиевски районен съд, което е влязло в сила на 16.10.2014г..
4
Представена е справка от „Банка ДСК“ АД с изх.№14-ИСК-02355/1/30.03.2022г.,
която удостоверява, че в резултат на извършена проверка в информационните масиви
на банката е установено, че е отпуснат кредит за покупка на недвижим имот на
01.08.2000г. в размер на 9800лв. на името на Д.Н. П. и Ж. Д. П..
Свидетелят П.Н. П.-** на ответника посочва, че около 2000г. са му дарили сумата от
10 000лв., които са били семейни средства. Това дарение е било от свид.П. и от
неговата съпруга. Известна част от тази сума са получили от нейните родители, които
имали възможност да помогнат финансово. Парите били предназначени за закупуване на
жилище. Сумата е използвана за купуване на жилището и за ремонта му. Свид. П.
посочва, че парите, които са дарили на неговия **, са представлявали половината от
стойността на жилището, което той е искал да купи. Когато е давал парите, страните са
били семейство и не ги е делял.
По насрещния иск с правно основание чл. 23, ал. 2 от СК:
Предявеният иск за частична трансформация е процесуално допустим – заявен е от
процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – ищецът твърди, че
процесният апартамент макар и придобит по време на брака му с ответницата е закупен и с
лични средства, като претендира частична трансформация.
Искът за частична трансформация е установителен, с вещно-личен характер и може да
се предяви без ограничение във времето/ напр. в рамките на един делбен процес/, както е в
настоящия случай.
В ТР №5/2013 год. на ОСГТК на ВКС, т.4, е прието за допустимо установяване на
трансформация на лично имущество на основание чл. 23 ал.1 и ал.2 на СК в случаите на
придобиване на недвижим имот през време на брака чрез договор за покупко-продажба,
сключен на името на двамата съпрузи, каквато именно е и процесната хипотеза.
За основателността на установителния иск по чл. 23, ал. 2 от СК е необходимо да бъде
доказано, че по време на брака на страните е придобит недвижим имот, като част от
вложената за придобиването му сума има характер на лични на ищеца средства.
В случая ищецът твърди, че вложените средства са такива поради придобиването им
чрез дарение в размер на сумата от 10 000 лв., произтичащи от дарение от ** му.
Действителната продажна цена за имота била 20 000 лв., а не както е записана в
нотариалния акт от 01.07.2000г. - 14 140 лв., като частта от 4340 лв. /част от продажната
цена/, посочени в нотариалния акт и сумата от 5860 лв. /разликата от посочената в н.акт цена
и действително платената от страните/ са лични средства на ищеца от посоченото по-горе
дарение от ** му П..
В нотариалния акт за покупката на процесния апартамент се съдържа изявление на
купувачите заплащане на договорената цена в размер на сумата от 14 140лв., респ.,че
същата е получена от продавачите, което е частен свидетелстващ документ и има
характер на разписка. Документът в тази му част не е опроверган по делото. В случая е
налице парична престация в размер на 14 140лв.. Данъчната оценка на имота към датата
на продажбата е в размер на 4275.80лв. Императивните правила определят, че държавна
такса се заплаща върху данъчната оценка, ако договорената цена е по-ниска от нея. Това
означава, че законодателят допуска продажната цена да бъде по-ниска от данъчната
оценка по волята на страни. В случая продавачите са изразили лично волята си, като
сами са определили размера на продажната цена от 14 140лв.. Следователно
възражението на ищеца, че действителната продажна цена на апартамента е била
20 000лв. не е доказано.
По отношение на сумата от 10 000 лв., за която се твърди, че е лична като дарена на
ищеца от неговия **, по делото са събрани само гласни доказателствени средства. При
отчитане евентуалната заинтересованост на показанията на свидетеля П. Н. П.-** на ищеца,
5
при преценка на показанията му, съдът констатира, че същите не установяват безспорно
източникът на дарените суми. Свидетелят П. сочи, че сумата от 10 000 лв., която е дарена
от него и от съпругата му, представлява техни семейни средства. В същото време
посочва, че известна част от тази сума са получили от родителите на съпругата му, които
имали възможност да помогнат финансово. Относно предназначението на тази сума,
свидетелят П. посочва, че парите са използвани за купуване на жилището и за ремонта му,
като не съобщава каква конкретна сума от дарението е вложена в закупуването на имота.
С оглед на тези противоречия и непълноти съдът намира, че показанията на свид.П. не са
годни да проведат пълно доказване на твърдяното дарение между роднини.
Дори да се приеме, че ** на ищеца на ищеца му е предал сумата от 10 000 лева в
дарение, то недоказано при условията на пълно доказване остава твърдението, че това
дарение е само по отношение на ищеца. В показанията на свид. П. се съдържат данни, че
когато е давал парите, страните са били семейство и не ги е делял.
Съгласно разпоредбите на чл. 21,ал.1 от СК в сила от 01.10.2009 г. вещните права,
придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата
съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Според ал.3 на чл.21 съвместният
принос се предполага до доказване на противното.
За заварени от новия Семеен кодекс бракове, какъвто е и бракът между страните по
делото, се прилага законовият режим на съпружеска имуществена общност, след като
съпрузите не са уредили отношенията си с брачен договор или не са избрали режим на
разделност. Когато придобиването на вещи и вещни права е по време на брака, но със
средства, придобити по дарение, наследство или с друго лично имущество по смисъла на
чл.22 от СК приносът е изключен и е основание за пълна или частична трансформация –
чл.23 от СК. Презумпцията по чл. 21,ал.3 от СК е оборена, когато е установено влагането на
лични средства на един от съпрузите към момента на придобиването на вещта.
Средствата, получени по договор за кредит, не съставляват лични средства, тъй като
задължението за връщането им е солидарно за двамата съпрузи по силата на закона – чл.
32,ал.2 от СК. Без значение за оборване на презумпцията по чл.21,ал.3 от СК е и начинът на
последващо погасяване на заемните средства, вложени в покупката на общата вещ.
Изплащането на кредита със средства на един от бившите съпрузи води до облигационни
отношения, но не и до промяна на правата им в съсобствеността. В този смисъл е и
констатнтана съдебна практика, вкл. Решение № 428 от 11.04.2016 г. по гр. д. № 6452 / 2013
г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение и мотивите към т. 4 от Тълкувателно
решение №5/2013г. на ВКС, ОСГТК, постановено по т.д. № 5/2013г..
От събраните доказателства по делото не може да се направи извод, както за
извънсемеен характер на средствата при придобиването на процесния недвижим имот,
така и за влагането им при същото.
При законовия режим на общност, съгласно чл.21, ал.1 от СК, вещните права,
придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата
съпрузи, независимо на чие име са придобити. Съвместният принос според ал.2, може да се
изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството, а
според ал.3 съвместният принос се предполага до доказване на противното.
В ал.1, ал.2 и ал.3 от чл.22 от СК, законодателят е посочил, че лично имущество са
вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по
наследство и по дарение, придобитите от единия съпруг вещни права, когато кредитор е
насочил изпълнение за личен дълг на другия съпруг по реда на глава четиридесет и четвърта
от Гражданския процесуален кодекс върху вещни права, които са съпружеска имуществена
общност.
Искът по чл.23 от СК е коректив на съпружеската общност, като при режим на
имуществени отношения по СК и съвместният принос, като нейно основание и обяснение.
6
Съпружеската имуществена общност възниква върху вещите и вещните права, придобити от
съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос, независимо от това на чие име
са придобити чл.21, ал.1 СК.
Съвместният принос на съпрузите се предполага оборимо при възмездните придобивни
основания- чл.21, ал.3 СК. Критерият за преобразуване на лично имущество в придобитият
през време на брака имот е изцяло обективен – изследва се характерът на вложените в
придобиването средства. По силата на чл.23 от СК едно имущество или право, което е лично
запазва този си характер, дори да се превърне в друг обект. Независимо от конкретния
придобивен способ, законът приема, че щом новата вещ е придобита с лично имущество т.е.
с изцяло личен принос на единия съпруг, тя е лично имущество на този съпруг. Придобитото
през време на брака, независимо на чие име, е с характера на вложените в придобиването
средства. Ако те са изцяло или отчасти лични на единия съпруг, другият няма принос в
придобиването – изцяло или за съответната част.
Според практиката на ВКС /решение № 355 от 9.01.2012г. на ВКС по гр. д. №
430/2011г., II г. о., ГК/, всяко възражение за трансформация, по същество не е оспорване на
"съвместния принос", а опровергаване на презумпцията за съвместен принос, поради което и
доказателствената тежест е за този, който поддържайки влагането на лични средства следва
да изключи приложението на презумпцията, установявайки пълно и пряко влагането на
извънсемейни - лични средства в придобиването на конкретна вещ или вещно право.
По делото не е установено, при условията на пълно и главно доказване, влагане на
суми от страна на ищеца, които имат личен характер и могат да обусловят извод, че
презумпцията за съвместен принос е оборена и не може да намери приложение в
конкретната хипотеза, изключвайки вещно-правния ефект на придобивното основание
отчасти спрямо другия съпруг по сделката.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният от Д. Н. П., насрещен
установителен иск за частична трансформация по чл.23,ал.2 от СК по отношение на
процесния недвижим имот е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде
отхвърлен.
По иска за делба на недвижимия имот:
С оглед формираните по-горе правни изводи за неоснователност на иска по чл. 23, ал.
2 от СК и предвид разпоредбата на чл.28 от СК, съдът приема, че между страните, следва
да бъде допусната съдебна делба по отношение на следния недвижим имот, като придобит
по време на брака, при равни квоти:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 65927.501.3515.1.79 по
КККР, одобрени с Заповед РД -18-77/16.07.2008г. на изп.директор на АГКК, с адрес: гр. С.
ж.к.** ** ***, предназначение - ЖИЛИЩНА СГРАДА- многофамилна, разположена в
поземлен имот с идентификатор *** и с предназначение на самостоятелен обект: ЖИЛИЩЕ,
АПАРТАМЕНТ, ниво на обекта „1“, с площ посочена в документа от 77.48 кв.м., заедно с
прилежащи части: изба № 10-3.29 кв.м., заедно с 1.157% ид.ч. от общите части на сградата
и право на строеж. Ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: На същия етаж:
65927.501.3515.1.102; 65927.501.3515.1.80, Под обекта: 65927.501. 3515.1.76 и над обекта:
65927.501.3515.1.82.
С оглед изхода на спора по предявения насрещен установителен иск по чл.23,ал.2
от СК, Д. Н. П. следва да бъде осъден да заплати на Ж. Д. П., направените разноски за
платено адвокатско възнаграждение в размер на 650лв., на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
7
ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск по чл.23, ал.2 от СК от Д. Н. П.,
ЕГН**********, с адрес: ***, ***, с пълномощник: *** Н.Г. от АК-Г., съдебен адрес: ***
против Ж. Д. П., ЕГН**********, с адрес: ***, с пълномощник: *** В.И., съдебен адрес:
***, за признаване на установено в резултат на частична трансформация на лично
имущество, че Д.Н. П. е придобил лично и негова лична собственост са и 1/2 идеални
части от придобития по време на брака АПАРТАМЕНТ №**, с площ от 77.48кв.м.,
находящ се в гр.С., ***, с идентификатор *** по КККР, одобрени с Заповед РД -18-
77/16.07.2008г. на изп.директор на АГКК, ведно с прилежащи части: изба №10- 3.29 кв.м.,
заедно с 1.157% ид.ч. от общите части на сградата и право на строеж, като неоснователен и
недоказан.
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА между Ж. Д. П., ЕГН**********, с адрес: гр.С. ***, с
пълномощник: *** В.И., съдебен адрес: гр.С., *** № * и Д. Н. П., ЕГН**********, с адрес:
***, с пълномощник: *** Н.Г. от АК-Г., съдебен адрес: гр.С., ***, относно следния
недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** по КККР,
одобрени с Заповед РД -18-77/16.07.2008г. на изп.директор на АГКК, с адрес: гр.С., ж.к.**
**, предназначение - ЖИЛИЩНА СГРАДА- многофамилна, разположена в поземлен имот с
идентификатор *** и с предназначение на самостоятелен обект: ЖИЛИЩЕ,
АПАРТАМЕНТ, ниво на обекта „1“, с площ посочена в документа от 77.48 кв.м., заедно с
прилежащи части: изба № 10- 3.29 кв.м., заедно с 1.157% ид.ч. от общите части на сградата и
право на строеж, Ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: На същия етаж:
65927.501.3515.1.102, 65927.501.3515.1.80, Под обекта: 65927.501.3515.1.76 и над обекта:
65927.501.3515.1.82, при следните квоти:
-Ж. Д. П.- 1/2 идеална част;
-Д.Н. П.- 1/2 идеална част;
ОСЪЖДА Д. Н. П., ЕГН**********, с адрес: ***, с пълномощник: *** Н.Г. от АК-
Г., съдебен адрес: *** да заплати на Ж. Д. П., ЕГН**********, с адрес: ***, с пълномощник:
*** В.И., съдебен адрес: ***, направените разноски по предявения насрещен иск за платено
адвокатско възнаграждение в размер на 650лв./шестотин и петдесет лева/, на основание
чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
8