№ 30
гр. гр. Добрич, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и
четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Павлина Н. Паскалева
при участието на секретаря Нели Ил. Бъчварова
като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Търговско дело №
20223200900144 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от „Първа
инвестиционна банка“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Младост, бул.“***“ №111 П срещу В. Н. Д., ЕГН **********
от гр.Добрич, ул.“***“ №27 иск за установяване, че ищецът има изискуемо
вземане срещу ответника за следните суми: 39741,05 лв., представляваща
главница по Договор за банков кредит №027LD-R-001723 от 13.07.2018г.,
ведно със законната лихва върху сумата от 13.04.2022г. до окончателното й
плащане; 3049,40 лв., представляваща непогасена договорна лихва,
начислена за периода 01.11.2020г. - 04.04.2022г. вкл., дължима на основание
т. 4 от Договор за банков кредит №027LD-R-001723 от 13.07.2018г.; 1191,78
лв., представляваща разсрочена лихва, съгласно Анекс от 05.05.2020г.; 462,76
лв., представляваща непогасена наказателна лихва, начислена за периода от
30.09.2021г. - 04.04.2022г. вкл., дължима на основание т.14 от Раздел II от
Договор за банков кредит №027LD-R-001723 от 13.07.2018г.; 88,31 лв.,
представляваща непогасена законна лихва начислена за периода 05.04.2022г.-
12.04.2022г., вкл.; 100,32 лв., представляваща дължима сума за застраховка
„Спокойствие“; 60 лв. – такса за връчване на покана за предсрочна
изискуемост, за които суми са издадени заповед за незабавно изпълнение на
1
парично задължение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№1104/2022г. по описа на
ДРС.
Претенциите на ищеца се основават на следните, изложени в исковата
молба обстоятелства:
Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2
ГПК от 13.04.2022г., подадено от "Първа инвестиционна банка" АД е
образувано ч.гр.дело №1104 по описа за 2022г. на ДРС срещу В. Н. Д. за
заплащане на процесните суми.
По делото е постъпило възражение от длъжника В. Н. Д. срещу издадената
Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.
Със свое разпореждане № 3814 от 05.07.2022г. по ч.гр.дело № 1104 по
описа за 2022г. на ДРС, връчено на ищеца на 19.07.2022г., съдът е указал, че в
едномесечен срок, съгласно чл. 422, ал.1 във вр. чл.415 ал.1 от ГПК, може да
бъде предявен иск за установяване вземането на ищеца срещу ответника В. Н.
Д.. С оглед гореизложеното за "Първа инвестиционна банка" АД, възниква
правен интерес да инициира настоящия исков процес.
На основание Договор за банков кредит №027LD-R-001723 от 13.07.2018г.
"Първа инвестиционна банка", чрез своя клон в гр.Добрич е предоставила на
кредитополучателя В. Н. Д. банков кредит в размер на 46 900 лева. Крайният
срок за погасяване на кредита е 01.03.2028 г. / т.1 от Анекс от 05.05.2020г.
към Договора/.
Съгласно т.4 за периода от отпускане на кредита до 01.07.2019г.
кредитополучателят дължи на Банката годишна лихва в размер на 6.04 %.
След изтичане на този срок, за остатъчния срок и размер на кредита, Банката
прилага годишна лихва в размер на Лихвения процент, базиран на
спестяванията (СЛП) на Банката за лева, увеличен с надбавка от 5.7025
пункта. Към датата на сключване на договора СЛП за лева, прилаган от
Банката, е в размер на 0.3375 % годишно, а към датата на сключване на Анекс
от 05.05.2020г. е в размер на 0.2029% годишно.
Плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по
разплащателната сметка на кредитополучателя в банката, се отнасят в
просрочие и олихвяват с договорения лихвен процент по раздел II, т. 4 от
договора, плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от
деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от това
дали падежът е в неработен ден /т.14 от Договора/.
2
Предоставеният кредит е изцяло усвоен на 13.07.2018г. по сметка с IВАN:
****, открита на името на Кредитополучателя и ответник в настоящото
производство В. Н. Д. в Банката.
Във връзка с въведеното Извънредното положение в страната за
ограничаване разпространението на Коронавирус (СОVID-19), по направено
от ответника Искане за предоговаряне на условията по кредита, с Анекс от
05.05.2020г. е разсрочено плащането по главница и лихва в 6-месечен
/гратисен/ период, променен е падежа на задължението, като същият е станал
01.03.2028г. и е изготвен нов Погасителен план.
Кредитът е в просрочие, считано от 01.11.2020г. Към 13.04.2022г. - датата
на депозиране на Заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК в съда, по кредита са
просрочени 18 вноски по главница и лихва, съгласно - погасителен план към
Договора за кредит, които са били дължими на следните падежи: 01.11.2020г.,
01.12.2020г., 01.01.2021г., 01.02.2021г., 01.03.2021г 01.04.2021г., 01.05.2021г.,
01.06.2021г., 01.07.2021г., 01.08.2021г. 01.09.2021г., 01.10.2021г., 01.11.2021г.,
01.12.2021г., 01.01.2022г., 01.02.2022г., 01.03.2022г., 01.04.2022г.
Поради неплащане в срок на задълженията по кредита и на основание
Раздел Х „Предсрочна изискуемост", т. 10.1 във вр. т. 10.1.2, „а" от Общи
условия на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД, Банката, чрез ЧСИ
*** с район на действие Окръжен съд Добрич, с рег.№*** на КЧСИ, е
връчила покана за доброволно изпълнение, получена лично от В. Н. Д., видно
от съставените от съдебния изпълнител Протокол за извършено уведомление
с изх. №1904/22.02.2022г. и Разписка за връчване. С поканата на
кредитополучателя е предоставен допълнителен петдневен срок за погасяване
на всички просрочени задължения в пълен размер. Поради неизпълнение на
задълженията за плащане въпреки предоставения допълнителен срок, Банката
е обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 05.04.2022г.
Поради наличието на обективната предпоставка - неплащане от
кредитополучателя на вноските по кредита в уговорените съгласно
погасителния план срокове и размери, за банката - кредитор е налице
договорното основание да реализира субективното си правото си да
трансформира цялото задължение по договора за кредит в предсрочно
изискуемо, след надлежно проведена процедура за уведомяване на длъжника.
Вземането на банката е напълно изискуемо и ликвидно, при което на
основание чл. 417 т.2 от ГПК на 13.04.2022г. в Районен съд гр. Добрич било
3
депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 т.2
ГПК, на основание на което е образувано ч.гр.дело № 1104 по описа за 2022г.
на ДРС. Съдът, след преценка на представеното писмено доказателство -
извлечение от счетоводните книги на Първа инвестиционна банка АД, е
уважил искането и е издадал в полза на ПИБ АД Изпълнителен лист
№390/14.04.2022г., издаден в изпълнение на Разпореждане от 14.04.2022г. по
ч.гр.дело №1104 по описа за 2022г. на ДРС и Заповед №523 от 14.04.2022г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от
ГПК, като правилно и законосъобразно е приел, че извлечението съдържа
всички необходими задължителни реквизити, удостоверяващи подлежащо на
принудително изпълнение притезание срещу лицето, което се сочи като
длъжник по изпълняемото право в претендираните размери, произтичащо от
непогасено задължение по Договор за банков кредит №027LD-R-001723 от
13.07.2018г.
На основание издадените Заповед за изпълнение на парично задължение и
Изпълнителен лист, за принудително събиране на вземането на банката е
образувано изп.дело №2022***0400236 по описа на ЧСИ *** - ****, рег. №
*** при КЧСИ и район на действие Добрички окръжен съд.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът е подал писмен отговор на
исковата молба.
Оспорва се допустимостта и основателността на предявения иск и се
настоява за отхвърлянето му.
В отговора се излага, че договорът е нищожен поради наличието на
неравноправни клаузи.
Не е обявена изрично предсрочната изискуемост на кредита. В хипотезата
на необявена изискуемост, за банката остава възможността да предяви
единствено падежиралите вноски.
Ищецът е депозирал допълнителна искова молба с вх.рег.№
5809/02.11.2022г.
Излага се, че видно от посоченото в отговора на исковата молба,
ответникът не оспорва наличието на валидно възникнала облигационна
връзка по силата на Договор за банков кредит от 13.07.2018г. и Анекс от
05.05.2020г.
В отговора ответникът напълно формално и бланкетно твърди наличието на
неравноправни клаузи, довели до нищожност на процесния договор, без да
4
сочи и конкретизира кои разпоредби и от кой закон, регламентиращ правата и
задълженията на страните по договора, са нарушени.
В чл. 143 ЗЗП е дадена дефиниция на неравноправна клауза и са
изчерпателно изброени хипотезите, при които една клауза в договор следва да
се счита за такава. Според посочената разпоредба неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя.
В отговора ответникът не въвежда конкретни основания които да обуславят
неравноправност на клаузи от Договора или Общите условия, неразделна част
от него.
От съдържанието и начина на оформяне на процесния договор,
погасителния план, Анекс от 05.05.202г. и Общите условия, както и от
обстоятелството, че ответникът като кредитополучател е положил подписа си
на всяка страница от тези документи, и от изричното изявление, съдържащо
се на л.6 от договора за кредит, може да се направи категоричен извод, че
същият е имал възможност да се запознае цялостното им съдържание, преди
да положи подписа си, т.е. да сключи Договора. Яснотата и конкретиката на
отделните уговорки в договора, имащи отношение към определяне размера на
дълга, като част от повдигнатия правен спор, изготвянето на подробен
погасителен план за целия период на Договора, посочването на отделните
компоненти на договора - главница и възнаградителна лихва, както и на
таксите и разноските, в конкретни размери в погасителния план налагат
извода, че още при подписване на Договора за кредит, ответникът е бил
наясно и е могъл да прецени икономическите последици от този договор,
поради което и не се налице условията за неравноправност на Договора или
на отделни клаузи по смисъла на чл. 143, т. 18 ЗЗП. На следващо място,
претендираните договорни /възнаградителни/ лихви представляват уговорено
от страните възнаграждение за предоставения кредит, поради което и предвид
възмездния характер на договора, те представляват главно задължение на
кредитополучателя, уговорено като процент от стойността на отпуснатия
кредит.
Бланкетното твърдение на ответника за наличие на неравноправни клаузи
нарушава правата на Банката, като кредитор по спорното правоотношение да
5
изложи подобни аргументи за неоснователност на наведеното твърдение,
независимо от задължението на съда да следи служебно за наличието на
нарушения на императивни разпоредби на ЗЗП.
Неоснователно е и наведеното в отговора възражение, че не е обявена
изрично предсрочна изискуемост на кредита.
След преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата
на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК за вземане по чл.79,
ал.1 ЗЗД в.вр. чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване вземане
на банка – кредитодател, основано на договор за кредит. Налице са
предпоставките за водене на иска по чл.422 ГПк с оглед проведеното
заповедно производство и постъпилото в срок възражение по чл.414 ГПК от
ответника. Искът е предявен в преклузивния срок.
По заявление на ищеца по реда на чл.417 ГПК с представено извлечение от
сметка – документ по чл.417, т.2 от ГПК - е образувано ч. гр. д. №1104/2022 г.
по описа на ДРС, по което съдът е издал заповед №523/14.04.2022 г. за
незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист. Съгласно
заявеното искане, длъжникът В. Н. Д. в качеството му на кредитополучател по
договор за банков кредит №027LD-R-001723/13.07.2018г. е осъден да заплати
на кредитора „Първа инвестиционна банка“ АД следните суми: 39741.05 лв.,
съставляващи просрочена главница по договор за банков кредит №027LD-
R001723/13.07.2018г., сключен между В. Н. Д. и „ПИБ” АД, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 13.04.2022г. до окончателното й изплащане; 3049.40 лв.,
представляващи просрочена договорна лихва за периода от 01.11.2020г. до
04.04.2022г.; 1191.78 лв. – разсрочени лихви, съгласно т.2 от Анекс от
05.05.2020г.; 462.76 лв., представляващи просрочена наказателна лихва за
периода от 30.09.2021г. до 04.04.2022г.; 88.31 лв. – законна лихва за периода
от 05.04.2022г. до 12.04.2022г.; 100.32 лв. – дължима сума по застраховка
„Спокойствие“; 60.00 лв. – такса за връчване на покани за предсрочна
изискуемост чрез ЧСИ, както и сторените по делото разноски в размер на
893.87 лв. - държавна такса и 50.00 лева - юрисконсулско възнаграждение.
Въз основа на издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист при ЧСИ рег. №*** с район на действие ОС Добрич е образувано изп. д.
6
№ 2022***0400236 срещу длъжника. В срока по чл.414, ал.1 от ГПК, считано
от датата на връчване на ПДИ ответникът в настоящото производство В.Д.
подава пред ДРС възражение против заповедта за изпълнение, като съгласно
указанията на съда, ищецът заявява настоящия иск за установяване на
вземането си.
Страните не спорят и по делото се установява, че между "Първа
инвестиционна банка" АД в качеството й на кредитор от една страна и В. Н.
Д. от друга страна в качеството на кредитополучател е сключен Договор за
банков кредит № 027LD-R-001723 от 13.07.2018г. По силата на договора
банката се е задължила да предостави на кредитополучателя кредит в размер
на 46900,00 лв. с краен срок за погасяване 01.08.2027г. С Анекс от
05.05.2020г. към Договора крайният срок за погасяване на кредита е променен
на 01.03.2028 г.
Съгласно уговореното в договора /т.4 от същия/ за периода от отпускане на
кредита до 01.07.2019г. кредитополучателят дължи на Банката годишна лихва
в размер на 6.04 %. След изтичане на този срок, за остатъчния срок и размер
на кредита, Банката прилага годишна лихва в размер на Лихвения процент,
базиран на спестяванията (СЛП) на Банката за лева, който към датата на
сключване на договора е 0.3375 % годишно, увеличен с надбавка от 5.7025
пункта. Съгласно раздел II, т.14 от договора плащания, дължими, но
неизвършени в срок поради недостиг на средства по разплащателната сметка
се отнасят в просрочие и се олихвяват с договорения съгласно раздел II, т.14
лихвен процент плюс наказателна надбавка по размер на законната лихва,
считано от датата следваща падежната дата.
За срока на договора по сключената застраховка „Спокойствие с Fihealt“ с
№20180713091301 е уговорена застрахователна премия в размер на 5.05 % от
застрахованата сума годишно. Уговорено е същата да се разсрочва и заплаща
на падежа на вноските по кредита - по погасителен план - приложение 1 към
договора.
С анекс от 05.05.2020 г. към договора за банков кредит, във връзка с
въведеното извънредно положение в страната за ограничаване и
разпространение на Корона вирус (СОVID-19), по направено от ответника
Искане за предоговаряне на условията по кредита, между страните по делото е
уговорено отсрочване в плащането по главница и лихва за период от 6 месеца,
считано от деня, следващ падежната дата на последното погасената вноска по
7
кредита, както и нов погасителен план, и удължаване срока за погасяване на
кредита до 01.03.2028 г. Годишната лихва за ползване на кредита е в размер
на лихвен процент базиран на спестяванията на банката за лева(СЛП), който
към датата на сключване на анекса е 0.2029 % годишно, увеличен с надбавка
от 5.7025 пункта, който не отразява точния размер на дължимата лихва за
всеки отделен лихвен период.
От заключението на приетата и неоспорена от страните ССчЕ се
установява, че банката е изпълнила задължението си по договора за кредит и
е предоставила на В.Д. сумата от 46900 лв. Вещото лице докладва, че от
банково извлечение от сметка на кредитополучателя, се установява, че на
13.07.2018 г. кредитната сметката е заверена със сумата от 46900 лв. с
основание: „усвояване на кредит №027LD-R-001723 на В. Н. Д.“. По данни от
разплащателна сметка на ответника, предоставената сума по кредита от
46900.00 лв. е усвоена чрез: превод на 13.07.2018 г. в размер на 35 500,00 лв.
по сметка в „Банка ДСК", с получател ответника В. Н. Д. и основание
,,окончателно погасяване на задължения"; превод на 13.07.2018 г. в размер на
6535.45 лв. по сметка на „Ти Би Ай Банк“, с основание „по договор
**********, ЕГН **********“; превод на 13.07.2018 г. в размер на 1915.64 лв.
по сметка на „Ти Би Ай банк“ с основание „по договор ********** ЕГН
**********“; удържани от банката на 13.07.2018 г. в размер на 6.60 лв. (3х
2.20 лв.); превод на 16.07.2018 г. в размер 1487.12 лв. по сметка на „Инвест“
ООД с основание „окончателно погасяване на кредит ЕГН **********“ и
такса за превод в размер на 2.20 лв.; изтеглени суми от АТМ на 23.07.2018 г. в
размер на 1300 лв. (1000 лв.+ 300 лв.) и такса теглене 0.20 лв.; изтеглени на
АТМ на 27.07.2018 г. - 200 лв. С оставащата разлика от кредита 16.16 лв.,
заедно с постъпления от заплата 567.73 лв. и начислена лихва от банката в
размер на 0.01 лв. – общо 583.90 лв. е погасена на 01.08.2018г. първа месечна
вноска в размер на 577.02 лв., включваща главница в размер на 149.51 лв.,
лихва в размер на 407.77 лв. и 19.74 лв. за застраховка.
Експертизата установява, че неизплатеното задължение на
кредитополучателя по процесния договор към датата на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК - 13.04.2022 г. е в размер на 44 693.64 лв., в т.ч.:
39741.05 лв. - непогасена главница; 3070.60 лв. - договорна лихва съгласно
раздел II, т.4.1 от договора за кредит за периода от 01.10.2020 г. до 04.04.2022
г.; 1191.78 лв. - разсрочена лихва по т.2 от Анекс от 05.05.2020 г.; 441.58 лв. -
8
наказателна лихва съгласно раздел II, т.14 от договора за кредит за периода
от 30.09.2021 г. до 04.04.2022 г.; 88.31 лв. - законна лихва за периода от
05.04.2022 г. до 12.04.2022 г.; 100.32 лв. - дължима сума за застраховка
„Спокойствие“.
От представените с исковата молба писмени доказателства се установява,
че ответникът – длъжник по договора за кредит е редовно уведомен за
обявяване предсрочната изискуемост на задължението по договора.
Уведомлението е връчено на длъжника В.Д. лично, на 10.02.2022г. С
уведомлението на кредитополучателя е предоставен допълнителен 7-дневен
срок за погасяване на просрочените задължения.
Съгласно мотивите към т.18 на ТР №4/2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС, в хипотезата на предявен иск по чл.422 ГПК, за вземане,
произтичащо от договор за банков кредит, с уговорка, че целият кредит става
предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при
други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да
уведомява длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или
настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си
да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника
предсрочната изискуемост. Правото на кредитора следва да е упражнено
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като
предсрочната изискуемост има действие от получаване от длъжника
изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем, ако към този
момент са настъпили уговорените в договора за банков кредит предпоставки,
обуславящи настъпването й. Съгласно т.18 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което
настъпва с волеизявление само на една от страните и при наличието на две
предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора
право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването по смисъла
на чл.60, ал.2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия
кредит или непогасения остатък за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. В
случая се установява, че към датата на връчване на уведомлението на банката
9
по чл.60 ЗКИ през м.февруари 2022г., е осъществен и обективния факт на
необслужване на кредита от длъжника. В този смисъл съдът цени
изслушаната и неоспорена счетоводна експертиза, установяваща, че дългът е
в просрочие /т.е. е налице забава в изплащане на вноските по същия/ от
01.11.2020г. Тази дата се сочи от банката – ищец и в заявлението по чл.417
ГПК и в приложеното извлечение от сметки на кредитополучателя.
Същевременно се установява, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем
от банката, считано от 18.02.2022г., като заявлението по чл.417 ГПК е
подадено на 13.04.2022г. Твърдението в исковата молба, че кредитът е обявен
за предсрочно изискуем, считано от 05.04.2022г. не съответства на
представените по делото доказателства.
Ответникът възразява, че договорът за кредит е нищожен поради наличието
на неравноправни клаузи, без да ги посочва конкретно.
Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора не е
действало в рамките на своята професионална и търговска дейност, предвид
което същият следва да се приеме за потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР
на ЗЗП. Ищецът е търговец по смисъла на §13, т.2 от ДР на ЗЗП. При това по
отношение на процесния договор приложение намират разпоредбите на ЗПК
и ЗЗП. Съгласно чл.7, ал.3 ГПК, съдът служебно следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, независимо от
липсата на конкретни възражения на ответника. Този извод следва и от
постановките на ТР 1/2022 г. на ОСГТК на ВКС и чл.146 ЗЗП.
Съгласно чл.143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя, като позволява на търговеца да
променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в
него основание (чл.143, т.10 от ЗЗП) или дава право на търговеца да
увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже
от договора, ако окончателно опредЕ.та цена е значително завишена в
сравнение с цената, уговорена при сключването на договора (чл.143, т.12 от
ЗЗП).
Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП, включените в потребителските договори
неравноправни клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.
Предвид това, за да бъде нищожна конкретната клауза е необходимо тя да е
10
неравноправна и да не е уговорена индивидуално, т.е. да е изготвена
предварително и потребителят да не е имал възможност да влияе върху
съдържанието й.
Съдът намира, че процесният договор не съдържа неравноправни клаузи
по смисъла на чл.143 ЗЗП. Договорът е индивидуален, сключен по
предложение на ищеца и последният е можел да влияе на съдържанието му.
От горното следва извода, че сключеният между страните договор за
кредит е действителен и предвид установеното неизпълнение на
задълженията на кредитополучателя, считано от деня на обявяване на
вземанията за предсрочно изискуеми, за длъжника възниква задължение да
върне на кредитора изискуемата главница от 39741,05 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.417 ГПК в съда до окончателното плащане.
Договорната лихва се дължи до датата на обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, тъй като след тази дата се дължи законна лихва. В този
смисъл са разясненията на тълкувателно решение №3/2017 г. на ОСГТК на
ВКС. По делото се установява, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем
от банката, считано от 18.02.2022г. Начисляването на договорна лихва след
тази дата е без основание, съответно ответникът не дължи претендираната от
банката - ищец договорна лихва за периода от 18.02.2022г. до 04.04.2022г.
вкл. Съдът прилага аритметични знания и въз основа на изготвеното
заключение на вещото лице по ССчЕ изчислява дължимата по договора
възнаградителна /договорна/ лихва за периода от 01.11.2020г. до 17.02.2022г.
в размер на 2730,97 лв. В този размер претенцията за договорна лихва е
основателна и следва да бъде уважена, за горницата над 2730,97 лв. до
претендирания размер от 3049,40 лв. и за периода от 18.02.2022г. до
04.04.2022г. вкл. следва да бъде отхвърлена.
Размера на разсрочената с анекс от 05.05.2020г. лихва е установен от
заключението по ССчЕ и съответства на заявената претенция на банката –
кредитор – 1191,78 лв.
Наказателната лихва има характер на договорно обезщетение за забава,
което не само не се ограничава в рамките на погасителния план, но и
допълнително се натрупва до окончателното изпълнение на дълга и се дължи
наред с предсрочно изискуемата главница. Вещото лице е изчислило размер
на наказателна лихва съгласно уговореното в договора за кредит, за периода
11
от 30.09.2021 г. до 04.04.2022 г. на сумата от 441.58 лв. В този размер
претенцията за наказателна лихва е основателна и следва да бъде уважена, за
горницата над 441,58 лв. до претендирания размер от 462,76 лв. следва да
бъде отхвърлена.
За периода след обявяване на кредита за предсрочно изискуем се дължи
законна лихва. Съгласно заключението по ССчЕ законна лихва начислена
върху главното задължение за периода 05.04.2022г.- 12.04.2022г. вкл. е в
размер на 88,31 лв. Претенцията е основателна и следва да бъде уважена.
Дължимата застрахователна премия по сключената застраховка
„Спокойствие с Fihealt“ се установява от ССчЕ в размер на 100,32 лв.
По отношение на сумата от 60 лв., представляваща разходи за връчване на
покана за изпълнение, съдът намира, че кредиторът обосновава вземането си
на основание чл. 309а от ТЗ, която урежда, че той може да търси обезщетение
за разноски за събиране на вземането в размер не по-малко от 80 лева, без да е
необходима покана, както и обезщетение за действително претърпените вреди
и направени разноски за събиране в по-висок размер съобразно общите
правила, поради което искът за тази сума се явява основателен.
Съгласно разрешението възприетото в т. 12 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014
г. на ОСГТК на ВКС, съдът който разглежда иска по чл.422 от ГПК следва да
се произнесе за дължимостта на разноските направени и в заповедното
производство съобразно изхода на спора. В случая ответникът дължи
сторените в заповедното производство разноски в размер на 887,08 лв. –
държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на производството и направеното искане от ищеца за
присъждане на съдебни разноски, съразмерно на уважената част от иска, ще
следва на ответника да бъде възложено заплащането им в размер на 1558 лв.
(1061,80 лева – държавна такса и 496,20 лв. – депозит по ССчЕ) и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., определеното на
основание чл.78, ал.8 ГПК в. вр. чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25,
ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед фактическата и
правна сложност на делото и материалния интерес.
Водим от изложеното Окръжният съд,
РЕШИ:
12
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Първа инвестиционна банка“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, район Младост,
бул.“***“ №111 П има изискуемо вземане от В. Н. Д., ЕГН ********** от
гр.Добрич, ул.“***“ №27 за следните суми: 39741,05 лв., представляваща
главница по Договор за банков кредит №027LD-R-001723 от 13.07.2018г.,
ведно със законната лихва върху сумата от 13.04.2022г. до окончателното й
плащане; 2730,97 лв., представляваща непогасена договорна лихва,
начислена за периода 01.11.2020г. - 17.02.2022г. вкл., дължима на основание
т. 4 от Договор за банков кредит №027LD-R-001723 от 13.07.2018г.; 1191,78
лв., представляваща разсрочена лихва, съгласно Анекс от 05.05.2020г.; 441,58
лв., представляваща непогасена наказателна лихва, начислена за периода от
30.09.2021г. - 04.04.2022г. вкл., дължима на основание т.14 от Раздел II от
Договор за банков кредит № 027LD-R-001723 от 13.07.2018г.; 88,31 лв.,
представляваща непогасена законна лихва начислена за периода 05.04.2022г.-
12.04.2022г., вкл.; 100,32 лв., представляваща дължима сума за застраховка
„Спокойствие“; 60 лв. – такса за връчване на покана за предсрочна
изискуемост, за които суми са издадени заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№1104/2022г. по описа на
ДРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.София, район Младост, бул.“***“
№111 П срещу В. Н. Д., ЕГН ********** от гр.Добрич, ул.“***“ №27 иск за
установяване, че ищецът има изискуемо вземане срещу ответника за следните
суми: за горницата над 2730,97 лв. до претендирания размер от 3049,40 лв.,
представляваща непогасена договорна лихва, както и за периода от
18.02.2022г. до 04.04.2022г. вкл., за горницата над 441.58 лв. до
претендирания размер от 462,76 лв., представляваща непогасена наказателна
лихва, начислена за периода от 30.09.2021г. - 04.04.2022г. вкл., дължима на
основание т.14 от Раздел II от Договор за банков кредит № 027LD-R-001723
от 13.07.2018г., за които суми са издадени заповед за незабавно изпълнение
на парично задължение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№1104/2022г. по описа
на ДРС.
ОСЪЖДА В. Н. Д., ЕГН ********** от гр.Добрич, ул.“***“ №27 да
заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр.София, район Младост, бул.“***“ №111 П сторените по
13
ч.гр.д.№1104/2022г. по описа на ДРС разноски в размер на 887,08 лв. –
държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА В. Н. Д., ЕГН ********** от гр.Добрич, ул.“***“ №27 да
заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр.София, район Младост, бул.“***“ №111 П сторените по
делото разноски в размер на 1558 лв. и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300 лв., определеното на основание чл.78, ал.8 ГПК в. вр. чл.37 от
Закона за правната помощ и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр. Варна
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
14