ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 502
гр. Силистра, 23.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на двадесет и трети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Кремена Ив. Краева
Десислава Г. Петрова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Петрова Въззивно частно
гражданско дело № 20223400500377 по описа за 2022 година
Производството e по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №4902/23.11.2022 г. при РС – Тутракан
от "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД , ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев”
№25, представлявано от Юлия Юргакиева, чрез пълномощника юк. И. Н.
против Разпореждане № 891/21.11.2022 г., постановено по ч. гр. д. №
517/2022 г. по описа на РС - Тутракан, с която е отхвърлено заявление за
издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
В частната жалба се твърди неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното разпореждане. Посочва, че сключването на договор за
застраховка не е задължително условие за сключване на самия договор. Оттук
счита, че застрахователната премия не следва да се включва в ГПР, а дали
същия надвишава нормативно заложения максимум може да се установи
единствено със специални знания. Моли за отмяна на обжалваното
разпореждане и издаване на заповед за изпълнение.
Съгласно чл. 413, ал. 2 от ГПК, настоящото производство е едностранно,
поради което и препис от жалбата не се връчва на насрещната страна за
отговор.
Съдът констатира, че е сезиран с редовна и допустима за разглеждане
жалба, депозирана от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване
акта на РС – Тутркан.
Силистренският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и
представените пред първоинстанционния съд доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по ч. гр. д. № 517/2022 г. по описа на РС - Тутракан е
1
образувано по подадено от "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ"
ЕАД, ЕИК *********, гр. София срещу С. А. А., ЕГН **********, за
издаване на заповед за изпълнение за сумите, както следва: сумата от
3614.99лева, представляваща главница по Договор за потребителски паричен
кредит № 3400479/10.10.2018г., сключен между „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД, вземането по който е прехвърлено на заявителя на
20.05.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението в съда – 30.09.2022г. до окончателното й
погасяване, сумата от 268.41лева, представляваща дължима възнаградителна
лихва за периода 21.10.2019г. – 20.05.2020г.; сумата от 147.01 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 22.10.2019 г. – датата на
подаване на заявлението в съда /30.09.2022г./.
Районен съд - Тутракан е дал указания на заявителя да представи справка
за извършени погасителни плащания. Видно от молба вх. №4731/16.11.2022г.
изпълнение на указанията не е последвало. Заповедният съд е отхвърлил
заявлението изцяло. За да направи това първоинстанционният съд е приел, че
застрахователните премии неправилно не са включени в ГПР, който би станал
21.43%, вместо посоченият в договора – 14.31 %. С оглед заблуждаването за
действителният размер на ГПР, съдът е приел, че договорът е недействителен,
на основание чл.22 във вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и е приложил последиците на
чл.23 от ЗПК. Предвид отказа молителя да изпълни указанията на съда,
последният е в невъзможност да прецени какъв е остатъка от чистата
стойност на кредита.
Предмет на обжалване в настоящия случай са сумите, за които е
постановен отказ да бъде издадена заповед за изпълнение.
При така установените факти, настоящият състав намира следното:
Годишният процент на разходите е критерий, който служи като ориентир
за кредитополучателя при вземане на решение за теглене на кредит. Размерът
на ГПР изразява стойността на всички разходи по кредита, които водят до
неговото оскъпяване, поради което и доколкото кредитополучателят е
потребител и като по – слаба страна в правоотношението, следва да му бъде
разяснено и посочено в самия договор как се формира ГПР, включително и
всички негови компоненти.
Отделно, след като кредиторът, при формиране цената на предоставения
от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го
оскъпяват, то следва ясно да посочи какво точно е включено в тях. В
конкретния случай заемополучателят се е съгласил да ползва услуга
застраховка по кредита, със застрахователна премия в размер на 468.69лева,
която видно от представения погасителен план е включена като компонент,
формиращ главницата по договора.
Настоящият състав намира, че средствата за застрахователна премия,
които заемополучателят следва да заплати като главница, всъщност
представляват разход по кредита, който оскъпява последния и който разход
би следвало да бъде включен при изчисляването на годишния процент на
2
разходите по кредита. Съдът намира, че поради изложените съображения се
явяват нарушени императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, поради което и на осн. чл. 22 от ЗПК процесният договор се явява
недействителен, а кредитополучателят следва да върне само чистата стойност
на кредита съгласно чл. 23 от ЗПК.
В заключение въззивният съд достига до извод за императивни правила,
въведени в интерес на потребителите, за които се следи служебно при
основаване на заявление на договаряне с потребител. Заявяването на такива
задължения като безспорни несъмнено противоречи на закона и съответно се
санкционира на основание чл.411, ал.2, т.2 от ГПК. Отказът да се издаде
заповед е основание за трансформиране на искането на кредитора в защита по
общия ред /чл.415, ал.1, т.3 ГПК/, за да бъде установена безспорност на
валидността на клаузите/договора, ползващи кредитора след провеждане на
пълно съдебно дирене с участието на надлежно информиран потребител.
Предвид това и въззивният съд приема, че доколкото не са изпълнени
указанията на съда претендираната от заявителя заповед за изпълнение не
може да бъде издадена, доколкото не може да се прецени чистата стойност на
кредита.
С оглед горните съображения, частната жалба се явява неоснователна,
поради което следва да бъде оставена без уважение, а разпореждането на
районния съд като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 891/21.11.2022 г., постановено по ч.
гр. д. № 517/2022 г. по описа на РС - Тутракан.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3